site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 юли в историята

15 юли 2023 г., събота, 28-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. княз Владимир.

По света се отбелязва:

Световният ден на младежките умения. Отбелязва се от 2015 г. по инициатива на Шри Ланка съгласно резолюция A/RES/69/145 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г., за да бъде насърчено придобиването на умения от страна на младите хора, което да им позволи да се реализират на пазара на труда.

На този ден в България:

1914 - Излиза бр. 1 на литературно-художествено списание "Отечество", издание на Военното министерство. Последният брой излиза на 13 октомври 1918 г.

1953 - Направена е първа копка на Двореца на културата в Перник. Решение за изграждането му е взето с Постановление 28 на Министерския съвет от 16 май 1953 г. Проектант  на сградата е арх. Александър Дубовик. Разположен на входа на централния градски парк, дворецът заема площ от 4250 кв. м. Дворецът е построен за три години и половина. Първата копка е направена на 15 юли 1953 г. Сградата е завършена през 1956 г., но година след това продължават довършителните работи. Дворецът официално е открит на 10 февруари 1957 г. от заместник-председателя на Министерски съвет и министър на просветата и културата Вълко Червенков. Първи директор на Двореца на културата е Стойне Иванов. През 1958 г. към Двореца се създава самодеен оперен състав и детска балетна школа, през 1959 г. - ансамбъл за народни песни и танци "Граовска младост", през 1964 г. - състав за модерни танци. През 1975 г. към Двореца е основан камерен оркестър "Орфей" с 15 музиканти, а негов диригент и основател е Райчо Христов. От 1965 г. Дворецът има и духов оркестър, създаден през 1902 г. и един от първите граждански духови оркестри в страната. През 1987 г. към Двореца е създаден камерен хор "Колегиум кантикум". Негов първи диригент е Иван Топалов. Дворецът е удостоен с орден "Кирил и Методий" първа степен (1982).

1954 - В Хасково е открита Окръжна библиотека "Христо Смирненски", създадена с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Хасково от 29 април 1953 г. Първоначалната сбирка от книги в библиотеката  наброява 9 617 тома, предимно дарени от частни лица. При откриването на библиотеката  на 15 юли 1954 г. фондът й наброява  18 600 тома литература. На 1 декември 1978 г. библиотеката е удостоена с орден "Кирил и Методий" втора степен. От 1 юли 2006 г. библиотека "Христо Смирненски"  се преобразува в Регионална библиотека "Христо Смирненски" съгласно ПМС 80/7 април 2006 г. В началото на 2008 г. фондът на библиотеката наброява 387 496 библиотечни единици.

1966 - Подписана е Спогодба за сътрудничество между България и СССР за изграждането на атомна електроцентрала на р. Дунав, до гр. Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от "Топлоелектропроект" - Москва и "Енергопроект" - София. Основното оборудване е доставено от СССР (дн. Русия), а отделни съоръжения - от Германската демократична република (дн. Германия), Чехословакия (дн. Чехия) и Унгария. Първата копка за строежа на АЕЦ "Козлодуй" е направена на 14 октомври 1969 г. През м. април 1970 г. започват широкомащабни строителни дейности за изграждането. Официалното откриване на АЕЦ "Козлодуй" е на 4 септември 1974 г. с откриването на първи блок на атомната централа. Тя е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Национален куриер 5". От 5 юни 2006 г. е "Българският куриер". От 2011 г. излиза само в електронен вариант с името "Куриер. Бг". Спира да излиза през 2014 г.

1994 - Излиза бр. 1 на в. "Наука и общество", специализирано месечно издание на Федерацията на научно-техническите съюзи и Издателска къща "Феномен". Наследник е на сп. "БИАД", "Техническо дело" и в. "Прогрес".

1994 - Учредена е Българска камара на химическата промишленост от 40 български химически фирми на доброволна и професионална основа. Създадена е от 40 български химически фирми на доброволна и професионална основа. Популяризира и рекламира чрез семинари, издаване и разпространение на ръководства и изяви в медиите на доброволните инициативи ICE (Система за реагиране в случай на авария) и SQAS (Система за оценка на безопасността и качеството в курсове по обучение и разясняване на тези инициативи) на Европейския съвет по химическа промишленост. Член е на Българската стопанска камара-Съюз на българския бизнес.

2002 - "Видахим" АД, Видин, е продаден за 1 лв. на "Пристигруп-Водно строителство" АД, Русе.

2004 - Министерският съвет одобрява с 3 решения продажбата на мажоритарни пакети от 7 електроразпределителни дружества за общо 693,2 млн. евро. Продават се по 67 процента от капитала на всяко дружество. За първия пакет, включващ дружествата в Западна България, на първо място в конкурса е класирана фирмата CEZ a.s. - Чехия, която дава 281,5 млн. евро. Дружествата от Югоизточна България печели EVN AG - Австрия с 271 млн. евро. Електроразпределителните дружества от Североизточна България стават собственост на EON Energie AG, Германия, за 140,7 млн. евро.

2005 - В Първа специализирана акушеро-генекологична болница за активно лечение "Света София" в София са родени първите в България бебета от замразен ембрион. Те са близнаци - момиче и момче, и тежат по 2,100 кг и 2,490 кг.

2017 - В с. Ъглен, община Луковит, е проведено допитване, на което жителите на селото трябва да отговорят на въпроса: "Одобрявате ли реализирането на инвестиционно предложение за добив на подземни богатства: скално-облицовъчни материали - варовици в землището на село Ъглен, община Луковит".  Според резултатите  жителите на селото са против  изграждането на кариера. От 447 души, дали своя глас, 438 са отговорили с "не" и нито един с "да". Има 9 недействителни бюлетини. Право да гласуват имат 683 души. Условието, за да бъде валидно допитването, е в него да участват не по-малко от 40 процента от имащите право на глас.  Допитване се провежда по решение на Общинския съвет в Луковит, който възлага организацията на кмета на село Ъглен. Допитването е насрочена след внесена жалба от инициативния комитет в село Ъглен, в която са описани притесненията на местните хора от негативното въздействие, което ще окаже кариерата върху водоснабдяването и инфраструктурата на селото, природата и здравето на населението.

2018 - По разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов се създава оперативен щаб, който ще координира борбата срещу разпространението на чумата по дребни преживни животни в страната и изпълнението на конкретните мерки, които се взимат в регионите с огнища. Щабът ще следи подкрепата, която се оказва на стопаните, чиито животни са засегнати,  ще съдейства на компетентните органи за максимална координация на действията и ще работи до овладяване на ситуацията.

2019 - В Плевен заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски и генералният консул на Русия в Русе Андрей Громов валидират четвърто съвместно пощенско-филателно издание между България и Русия. Художественият проект, който се пуска на руския филателен пазар, изобразява специалният български сорт грозде "Кайлъшки рубин". Българският вариант на изданието представя известния руски сорт "Цветочный". Изданието се състои от серия от две пощенски марки и пощенски печат. Художник на българския проект е Орлин Вълчев. Тиражът е 21 800 броя.

2020 - След среща с областните координатори на партия "ГЕРБ" министър-председателят и председател на партията Бойко Борисов иска оставките на министъра на финансите Владислав Горанов, на министъра на вътрешните работи Младен Маринов и на министъра на икономиката Емил Караниколов. Мотивът за освобождаването на тримата министри е опровергаване на внушенията, че партия "ГЕРБ" и въпросните министри са в пряка зависимост от Движението за права и свободи (ДПС) и депутата от ДПС Делян Пеевски. Според областните координатори партията незаслужено търпи негативи заради спекулациите в обвързване с ДПС.

2021 - В с. Вакарел, Община Ихтиман, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров дава старт на строителните дейности по проекта за модернизация на железопътен участък Елин Пелин - Вакарел. Присъстват генералният директор на "Македонски железници" - Хари Локвенец и генералният директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - Красимир Папукчийски. Трасето е с дължина 20 км и е част от проект "Модернизация на железопътен участък Елин Пелин - Костенец", а строежът ще продължи четири години. Дейностите включват изграждането на 6700 метра двутръбен тунел, който ще бъде най-дългият тунел на Балканския полуостров. По проекта ще бъдат модернизирани над 51 километра железопътни линии и пет гари и спирки. Изпълнител на проекта е "Джен-Дуй жп Елин Пелин". Железопътният участък Елин Пелин - Вакарел е част от  Транспортен коридор 8, който ще свързва Черно море с Адриатическо море.
 
На този ден по света:

1240 - Руската армия начело с княза на гр. Новгород Александър Ярославович разгромява шведската армия при устието на р. Нева. През 1240 г. на кръстоносен поход срещу Новгород тръгва многобройна шведска войска. Шведската експанзия цели да завземе устието на р. Нева и гр. Ладога, които повече от 100 години са под контрола на Новгород и са отправна точка на най-важния търговски път между Източна и Западна Европа. За победата си над шведите княз Александър Ярославич получава името "Невски".

1776 - Императрица Мария Терезия издава указ за строителството на оперния театър "Ла скала". Театърът е открит в Милано на 3 август 1778 г. на мястото на стара църква Санта Мария де ла  Скала, откъдето получава и името си и е изграден по проект на архитекта Джузепе Пиермарини.

1869 - Френският химик Иполит Меж-Мурие получава патент за производството на маргарин, издаден от Министерството на земеделието и търговията. През 1869 г. той печели награда, обявена от император Наполеон III за този, който успее да открие процес за производство на заместител на маслото, чиито цени непрекъснато се повишават. Иполит Меж-Мурие успява да преработи някои видове мазнини от животински произход и да получи от тях маргарин. Формулата му включвала мазни компоненти, които след смесването си придобивали перлен блясък - затова той нарича новия продукт маргарин - от гръцката дума за бисер "маргетари".

1873 - Учреден е "Глазгоу Рейнджърс" - Глазгоу, шотландски футболен клуб.

1916 - В Сиатъл, САЩ, е основана самолетостроителната компания "Боинг" като "Пацифик аеропрадъктс къмпани" от американския предприемач Уилям Едуард Боинг. Днес компанията се нарича "Боинг" и произвежда авиационна, космическа и военна техника.

1954 - В Сиатъл, САЩ, е осъществен първият полет на пътническия самолет "Боинг 367-80"  - прототип на авиолайнера "Боинг 707" за средни и далечни разстояния. 

1958 - Извършен е морски десант край Бейрут, Ливан, от американски войски, за подпомагане прекратяването на избухналите вълнения срешу президента Камил Шамун. През май 1958 г. в Ливан започват демонстрации и граждански протести срещу правителството на президента Камил Шамун (23 септември 1952-23 септември 1958), които прерастват в гражданска война. По молба на Камил Шамун САЩ изпращат морска пехота на ливанска територия. Камил Шамун е принуден да подаде оставка. Американските войски остават на територията на Ливан до 25 октомври 1958 г.

1965 - Получени са първите фотографии на планетата Марс, направени от американската космическа сонда "Маринър-4". "Маринър-4" е изстреляна на 28 ноември 1964 г. Тя се състои от 138 000 детайла, 28 224 соларни клетки и тежи 261 кг. На 14 юли 1965 г. се включва телевизионната камера. В течение на 25 минути и 12 секунди сондата преминава край Марс на разстояние от 17 000 км и фотoграфира един процент от повърхността на пустините "Флегра" и "Амазонис".

1974 - В Кипър e извършен държавен преврат от членове на гръцката Национална организация на кипърските бойци (ЕОКА) с цел отстраняването от власт на президента на Кипър архиепископ Макариос и присъединяване на острова към Гърция. На 16 юли 1974 г. архиепископ Макариос напуска Кипър. Турция като страна гарант на статуквото на острова заедно с Гърция и Великобритания, определени с Цюрихското споразумение от 1959 г., използва този повод и на 20 юли 1974 г. навлиза с войските си на острова, като завладява северната и североизточната част на острова. Турските въоръжени сили установяват контрол на над 38 процента от територията на Кипър. От северната част на острова 200 000 кипърски гърци са прокудени, а  50 000 турци са принудени да напуснат южната му част. На 15 ноември 1983 г. е създадена на т.нар. Севернокипърската турска република на 15 ноември 1983 г., призната само от Турция.

1975 - Начало на съвместния съветско-американски експериментален космически полет "Союз-Аполо".
На 15 юли 1975 г. в 15 часа и 20 минути от космодрума "Байконур" в съветската република Казахстан е изстрелян  "Союз-19" с екипаж Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Осем часа по-късно от Кейп Канаверал в щата Флорида, САЩ, е изведена ракетата "Сатурн 1-Б" с кораба "Аполо" и американските астронавти Доналд Слейтън, Томас Стафорд и Венс Бренд. Двата кораба се скачват на 17 юли в орбита около Земята, което е първото скачване в историята на космически апарати на две нации. Така се образува пилотирана космическа система, която в продължение на повече от 44 часа се управлява като едно цяло. През това време космонавтите преминават от единия на другия кораб, провеждат наблюдения и съвместни научни експерименти. След това двата кораба се разделят и преминават към самостоятелни полети. Двата кораба благополучно се връщат на Земята - "Союз-19" се спуска в СССР на 21 юли, "Аполо" се приводнява в Тихия океан близо до Хаваите на 25 юли 1975 г.

1994 - Над 500 000 руандийски бежанци пристигат в гр. Гома, Заир (дн. Демократична република Конго), бягащи от геноцида в страната си. На 6 април 1994 г. при приземяване над летището в Кигали, Руанда, с ракета е взривен самолетът, в който пътува президентът на Руанда Жювенал Хабиаримана. Заедно с него загива и президентът на Бурунди Сиприен Нтарямира. След инцидента в Кигали в страната настъпва хаос. Армейски части, президентската гвардия, жандармерията и банди от младежи мародерстват по улиците. Взети са за заложници трима министри от правителството заедно със семействата им, както и трима военни наблюдатели на ООН, които впоследствие са убити. Патриотичният фронт на Руанда (създаден през 1987 г. в Уганда от бежанци от племето тутси) сваля властта на племето хуту. Министър-предеседателят Агата Увилингиимана е убита на следващия ден, 7 април. Двете убийства поставят началото на 100-дневни стълкновения на етническа основа, прерастнали в геноцид. Жертвите са около 1 млн. души.

2007 - Шимон Перес полага клетва като девети президент на Израел. Той е избран за президент на 13 юни 2007 г. от 120-те депутати в Кнесета и е първият бивш израелски министър-председател, който е избран за държавен глава на Израел и най-възрастният политик на този пост - на 83 години.

2010 - Аржентина става първата латиноамериканска страна, която разрешава еднополовите бракове. След 15-часови дебати Сенатът (горната камара на парламента) приема закона, позволяващ еднополовите бракове с 33 гласа "за" и 27 "против". Законът променя Гражданския кодекс на Аржентина, като формулировките "съпруг и съпруга" са заменени с термина "страните, сключващи брака". Хомосексуалните семейни двойки могат освен това да осиновяват деца и да имат същите права като хетеросексуалните семейства, тоест социални осигуровки, отпуски по семейни причини и семейни надбавки. В света еднополови бракове разрешават още Нидерландия, Белгия, Испания, Канада, Южна Африка, Норвегия, Швеция, Португалия и Исландия.

2014 - В Москва в 8,30 ч. местно време (4,30 ч. по Гринуич) в Московското метро дерайлират три вагона между метростанциите "Парк на Победата" и "Славянски булевард" по така наречената "синя линия". Първата станция е открита през 2003 г. и е най-дълбоката в московското метро. Втората е открита през 2008 г. Причина за аварията е рязко удряне на спирачки в отсечката между метростанциите, предизвикано от лъжлива аларма. Сигнализацията се е задействала неправомерно поради внезапен спад в напрежението. В района на аварията са евакуирани повече от 1100 души. Това е една от най-тежките катастрофи в историята на московския метрополитен. В резултат на аварията загиват 22 души, ранени са 188 души. Сред загиналите има граждани на Русия, Китай, Таджикистан, Киргизстан, Молдова и Украйна.

2015 - В центъра на столицата Атина, Гърция, на площад "Синтагма" около 12 000 души протестират срещу подписаното на 13 юли 2015 г. споразумение между Гърция и международните кредитори, предвиждащо мерки на икономии в замяна на трета спасителна програма за страната. Полицията използва шокови гранати срещу демонстрантите. Над 30 души са задържани.

2016 - В Турция е извършен неуспешен опит за държавен преврат от група военни от турските въоръжени сили, по думите им с цел да опазят демократичния ред и човешките права в страната. Военните завземат централата на управляващата Партия на справедливостта и развитието и сградата на държавното радио и телевизия. Те използват ударни хеликоптери и танкове, като обстрелват сградата на парламента, президентския дворец и нанасят удари по казарми на жандармерията в града. Атакувана е централата на Турската разузнавателна служба. Президентът Реджеп Таийп Ердоган призовава хората да излязат по улиците и да се съпротивляват на опита за държавен преврат. Стотици хора последват призива му и излизат по улиците на Истанбул и Анкара. При престрелките загиват общо 265 души, в това число 161 от страната на правителствените сили и цивилни. Ранени са повече от 1150 души. Опитът за преврат в Турция е осуетен от правителствените сили. Арестувани са 1563 военни, правителството уволнява 5 генерали и 29 полковници участвали в преврата.  Министър-председателят Бинали Йълдъръм заявява, че опитът за преврат е извършен от членове на движението "Хизмет" на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ, който е обвиняван, че е създал т.нар. паралелна структура в държавата чрез свои поддръжници в съдебната система, полицията и други институции, с цел сваляне на правителството. В изявление Фетхуллах Гюлен осъжда опита за военен преврат в Турция и отхвърля обвиненията, че е замесен в организирането му.

2017 - На международното летище "Малпенса" край Милано, Италия, при полицейска акция са конфискувани над 200 кг наркотици - над 100 кг кат - стимулант от Източна Африка и Арабския полуостров, който е забранен в Европа, както и над 40 кг марихуана и 3 кг кокаин. Арестувани са 11 души, като освен тях полицията е предала на прокуратурата още 21 имена на предполагаеми заподозрени. Иззети са също така 9000 нелицензирани вносни лекарства и 27 000 евро.

2018 - В Панминчжон, демилитаризираната зона между КНДР и Република Корея, се провежда среща на високопоставени представители на КНДР и САЩ за обсъждане връщането на тленните останки на американски войници, убити в Корейската война през 1950-1953 г. Репатрирането на останките е една от договореностите на срещата на високо равнище между президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Държавния съвет (президента) на КНДР Ким Чен-ун в Сингапур на 12 юни 2018 г. Около 7700 американски военни се смятат за безследно изчезнали по време на Корейската война.

2020 - В Алжир двама бивши министър-председатели Ахмед Уяхия и Абделмалек Селал, са осъдени на по 10 години затвор и с по 500 000 алжирски динара (близо 4000 долара) по дело за предоставяне на неправомерни привилегии на бизнесмена Махиедин Тахкут. Махиедин Тахкут, който притежава голяма дистрибуторска мрежа, както и завод за сглобяване на южнокорейски автомобили "Хюндай", е осъден по същото дело на 16 години затвор.

2021 - В Анкара, Турция, президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган открива Музей на демокрацията на 15 юли, който със звукови и визуални ефекти разказва за опита за преврат от 15 юли 2016 г. и припомня на посетителите духа на единство, довел до осуетяването на пуча. Музеят е построен срещу президентския дворец Бештепе и включва осем зали, посветени на различни теми. Първата зала е посветена на превратите в Турция и по света. В една от залите посетителите на музея могат да се запознаят с биографиите и историите на загиналите в нощта на преврата 251 души. Откриването на музея е една от проявите за отбелязване на петата годишнина от опита за преврат.

2022 - Един от най-издирваните наркобосове в света, включен в топ 10 на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ Рафаел Каро Кинтеро, е заловен от мексиканските власти в град Сан Симон, щата Синалоа. Рафаел Каро Кинтеро е сред създателите на наркокартела Гуадалахара, който е сред най-могъщите организации за наркотрафик в Латинска Америка през 80-те години на 20 век. Каро Кинтеро е задържан по обвинение, че е участвал в организирането на убийството на агента на американската агенция за борба с наркотиците (DEA) Енрике (Кики) Камарена Саласар през 1985 г. През 2013 г. наркобосът изненадващо е освободен от мексикански съд след 28-годишен престой в затвора, където излежава 40-годишна присъда за отвличането, измъчването и убийството на Камарена. Оттогава той отново преминава в нелегалност, завърщайки се към наркотрафика. През 2021 г. Рафаел Каро Кинтеро окончателно губи обжалване срещу разпоредената си екстрадиция в САЩ.

Родени на този ден българи:

митрополит Кирил (светско име Коста Стоичков), църковен деец (1833-1914).
През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. Поради спречкване с Видинския гръцки митрополит Паисий през 1863-1866 г. е заточен в Сивас (древната Севастия), Мала Азия. През 1866-1870 г. е учител и дякон в българската църква в Тулча. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах. На 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит. След започването на Руско-турската освободителна война (1877) е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София. Видински митрополит (21 март 1891-21 май 1914).

Васил Радославов, политик (1854-1929).
Депутат във 2-ото (1880) и в 4-ото (1884-1886) Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (29 юни 1884-15 юли 1886; 9-12 август 1886), министър на вътрешните работи (12-16 август 1886), министър-председател и министър на вътрешните дела (16 август 1886-28 юни 1887), управляващ Министерството на финансите (18 ноември 1886-28 юни 1887). Депутат в 3-то Велико народно събрание (1886-1887). Министър на правосъдието (19 май-17 септември 1894) и управляващ и министър на народното просвещение (17 май-9 декември 1894). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Министър на вътрешните работи (19 януари 1899-27 ноември 1900). Депутат в 10-ото Обикновено народно събрание (1899-1900), в V Велико народно събрание (1911), в 15-ото и 16-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве (4 юли-20 декември 1913), управляващ Министерството на външните работи и изповеданията (17 декември-23 декември 1913), министър-председател, министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ министър на външните работи и изповеданията (23 декември 1913-21 юни 1918). Депутат 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920).

Наум Хаджимладенов, художник живописец и график (1894-1985).
Бил е учител по рисуване в Самоков. В София е работил като илюстратор на вестници и книги. Подарява на родния си град Самоков 20 картини, които изобразяват местната действителност, и това поставя началото на музейната сбирка в Самоков - през 1931 г., която се е помещавала в една от залите в читалище-паметник "Отец Паисий". Той е един от инициаторите за основаването на Историческия музей в Самоков (дн. Регионален исторически музей "Стою Шишков"). Награден със златен медал на Парижкото изложение за картината "Пазар" (1937). Носител на орден  "За гpажданска заслуга" (1937), на орден "Кирил и Методий" първа степен (март 1955, октомври 1964), на орден "Народна република България" първа степен (1974), орден "Георги Димитров" (1984) и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1967) и "народен художник". Почетен гражданин на Самоков (1975).

акад. Йовчо Йовчев, геолог и политик (1902-1990).
Председател на Българското геологическо дружество (1950). Председател на Главно управление по геология и охрана на земните недра (1960-1969). Председател на комитета по геология (1961-февруари 1969). Депутат в 5-ото Народно събрание (1969-1971). Носител на Димитровска награда (декември 1959, 24 август 1964), на орден "Георги Димитров" (1951, 1959, 1962, 1969, 1972), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985).

Арманд Барух, журналист и писател (1908-1990).
Един от основателите на Съюза на българските писатели (8 септември 1913). Първата му книга е сборник разкази "Карамфили и обуща" (1937). Автор е на романите "Съдбоносна есен" (1949), "Ралеви" (1955), сборник новели "Малка трилогия" (1966), "Работнически сюити" (1975), сборници разкази "Третият живот на доктор Енева" (1967), "Януарска пролет" (1976) и др.  Автор е на драми, литературни очерци, статии и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1978, 1983).

проф. Марко Минков, литературовед (1909-1987).
Създател и декан на Катедрата по английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1951-1974). Удостоен е с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Шекспировия институт при Бирмингамския университет (1966). Почетен член на Шекспировата асоциация в САЩ (1967).

Петко Тодоров, архитект (1921-2006).
Първи председател на Комитета по туризъм в България (22 май 1963-март 1973). Бил е търговски представител на България в Италия, дългогодишен член на Изпълнителния комитет на Световната организация по туризъм, заместник-председател на Международната организация по туризъм и почетен председател на Българската туристическа камара. Под негово ръководство са построени и разработени първите български морски туристически комплекси - "Дружба", "Златни пясъци", "Слънчев Бряг", "Албена", и започва изграждането на материалната база в планинските курорти Боровец и Пампорово.

Бинка Желязкова, кинорежисьор (1923-2011).
През 1951 г. започва работа като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна".  В края на 50-те години на 20-и век Бинка Желязкова е една от малкото жени режисьорки в света, които снимат игрално кино. Пет от седемте игрални филма, на които е режисьор, са по сценарий на съпруга й Христо Ганев. Това са филмите:  "Животът си тече тихо..." (1957), "А бяхме млади" (1961), "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980)  и "Нощем по покривите" (1988).  Филмът "Привързаният балон" (1967) е по сценарии на писателя Йордан Радичков,  а филма "Последната дума" (1973) е по сценарии на Бинка Желязкова. Бинка Желязкова е режисьорка и на документалните филми "Нани-на" (1982) и "Лице и опако" (1982). Филмът "А бяхме млади"  печели "Златната роза" от първия фестивал на българския игрален филм във Варна през 1961 г., както и наградите за операторската работа на Васил Холиолчев и за женска роля - на Людмила Чешмеджиева. Удостоена е със званията "Заслужил артист" (31 август 1974) и "Народен артист" (24 май 1982). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носителка на орден "Народна република България" (9 август 1983). Носителка заедно със съпруга й сценариста Христо Ганев на Наградата за цялостен принос в българското киноизкуство на Министерството на културата (13 януари 2007), на Наградата за цялостен принос към българското кино на Съюза на българските филмови дейци (27 февруари 2008). Почетен гражданин на Свиленград (2010).

проф. Владимир Топенчаров,  математик, инженер и политик (1933-2019).
Заместник-декан на Техническия университет в София (1963-1964). Директор на Научно-изследователския институт по образованието (1969-1971). Директор на Центъра по приложна математика при ТУ-София (1971-1981). Старши съветник в Държавния съвет на Народна република България (1972-1981). Ръководител на Катедра "Алгебра и геометрия" в ТУ-София (1972-1992). Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП) (11 юни 1994-17 юни 1996). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Автор е на книгите "Изход" (1995), "Към властта" и "Погромът".

Боряна Главлешка, художник (1938-2016).
Работи в областта на графичния дизайн и керамиката, като е сред първите работили в дизайна на електрониката и изчислителната техника, радиоелектрониката и приборостроенето. Работила е много години в Централния институт по промишлена естетика. Има разработени над 360 проекта в областта на промишления дизайн. Дългогодишен преподавател по "Цветознание" в Лесотехническия университет в София и в Нов български университет в София. Носителка на Годишната награда за дизайн на Съюза на българските художници (1975).

проф. Тодор Живков (Тодор Иванов Живков), фолклорист и етнолог (1938-2001).
Един от основателите на Института по фолклор към Българска академия на науките (1973) и негов директор (1983-1993). Той е сред основателите на сп. "Български фолклор" (1975) и от 1983 г. негов главен редактор. Бил е преподавател по фолклор в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Автор е на над 200 студии, статии, монографии и книги, сред които "Проблеми на фолклорната песенна традиция" (1977), "Фолклор и съвременност" (1981), "Етнокултурно единство и фолклор" (1987), "Увод в етнологията" (200) и др.

Грета Ганчева, актриса и певица (1943).
Играла е в Драматичния театър "Сълза и смях" (1966-1998). Участвала е във филмите "Шведски крале" (1968), "Деца играят вън" (1973), телевизионният сериал "Синята лампа" (1974), "Войната на таралежите" (1979) и др. Най-голяма известност й носи песента "Тумбалалайка", първият куплет от която е написан от певеца Емил Димитров, а останалата част от текста е неин. Тя е композирала близо 40 песни. Авторка е на книгата  "Моята любов Емил" (2007).

Михаил Желев, български състезател по лека атлетика (1943-2021).
Печели златен медал на Универсиадата през 1970 г. в Торино, Италия. Печели златен медал (3000 м с препятствия) на Европейското първенство през 1969 г. в Атина, Гърция. Михаил Желев е вторият европейски шампион на България в леката атлетика. Носител на наградата "Златен шпайк" за най-добър лекоатлет в Европа за 1969 г. Спортист на България за 1969 г.  Автор е на 8 национални рекорда, участва два пъти на олимпийски игри, като в Мексико през 1968 г. се класира на 6-о място и в Мюнхен, ФРГ, през 1972 г. когато се класира на 12-о място. Почетен гражданин на Сливен.

о.р. ген.-лейт. Бриго Аспарухов, разузнавач и политик (1945).
Директор на Националната разузнавателна служба (2 септември 1991-6 март 1997). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 септември 2003). От 21 май 2016 г. е член на Националния съвет и на Изпълнителното бюро на БСП.

Красимир Мирев, лекар и политик (1949).
Работил е като ординатор (от 1975) в "Хирургично отделение", заместник-главен лекар (1986-1990), хирург (1990-1996) и директор на Обединена районна болница - Търговище (дн. Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище) (1996-1999). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Кмет на Търговище четири мандата (23 октомври 1999-1 ноември 2015).  Председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) (5 март 2004 -21 март 2008). Член (1 януари 2007-декември 2015) и вицепрезидент на Комитета на регионите на Европейския съюз в Брюксел (2007-2013). Заместник-председател на Управителния съвет на Национално сдружение на общините в република България (9 март 2012-ноември 2015).

Георги Балабанов, актьор, режисьор и сценарист (1951).
Работил е като режисьор в театър "Константин Величков" в Пазарджик (1976-1980). През 1981 г. започва работа в Студия за телевизионни филми "Екран", където създава документални филми. През 1988 г. става част от трупата на Театр дьо Солей на Ариан Мнушкин в Париж, от 1990 г. се установява във Франция и работи за европейския ТВ канал Арте. Режисьор и сценарист е на филмите "Помен" (1979), "Соло за английски рог" (1983), "Граница на мечтите" (1996),"Игри без правила" (2001) и др. Режисьор е на филмите  "Една страна без чадър" (1998), "Досието Петров" (2014) и др.

Петър Михтарски, футболист и треньор (1966).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), "Левски" (София), "Порто" (Португалия), "Фамаликао" (Португалия), ЦСКА (София), "Майорка" (Испания) и "Волфсбург" (Германия). За националния отбор на България има изиграни 8 мача и отбелязан 1 гол. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994). Треньорската си дейност започва през 2001 г., като е тренирал отборите на "Левски" (София), "Пирин" (Благоевград), "Вихрен" (Сандански), "Беласица" (Петрич), "Пирин 1922" (Благоевград).

Анатоли Нанков, футболист и треньор (1969).
През футболната си кариера е  играл за отборите на"Дунав" (Русе), "Славия" (София), ЦСКА (София), "Локомотив" (София), "Спартак" (Варна), "Чънду" (Китай), "Катовице" (Полша) и "Миньор" (Бобов дол). За националния отбор по футбол има изиграни 17 мача. Треньорската си дейност започва през 2005 г.

Юлиан Вергов, актьор (1970).
Играл е на театралните сцени на Открита сцена "Сълза и смях", Малък градски театър "Зад канала", Театрална работилница "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов", Театър "199" и др.   Участвал е във филмите "Коледата е възможна" (2001), "Шивачки" (2007), "Прогноза" (2008), "Мисия Лондон" (2010),  "Възвишение" (2017), "Пепел върху слънцето" (2020), "Петя на моята Петя" (2022), "В сърцето на машината" (2022)  и в телевизионните сериали "Тя и той" (2002-2005), "Стъклен дом" (2010-2012), "Революция Z: Секс, лъжи и музика" (2012), "Откраднат живот" (2018-2020), "Отдел Издирване" (2021) и др.  Носител на наградата "Златен век" грамота на Министерството на културата (20 май 2013), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за поддържаща мъжка роля (2015), на Националната наградата  "Любимец 13" на Димитровградския театър "Апостол Карамитев" за сценичен ансамбъл заедно със Захари Бахаров  и Владимир Карамазов (17 октомври 2016), на наградата за най-добър актьор на 42-ия Международен филмов фестивал в Кайро за ролята си в пълнометражния игрален филм "Уроци по немски" (10 декември 2020).

Александър Делчев, шахматист (1971).
На Европейското отборно първенство по шахмат през 2007 г. печели индивидуален бронзов медал на четвърта дъска.

Иван Бърнев, актьор (1973).
Играл е в Младежкия театър "Николай Бинев", в Народния театър "Иван  Вазов", в театър "Азарян", Театър "Българска армия", Театър 199 и др. Участвал е във филмите "Хайка за вълци" (2000), "Лейди Зи" (2005), "Обслужвах английския крал" (2006), "Козелът" (2009), "Зад кадър" (2010), "Стъпки в пясъка" (2010), "Кецове" (2011), "Къде е Маги?" (2012), "Врагове" (2017), "8Т19" (2018), "Островът на сините птици" (2019), телевизионния сериал "Отдел Издирване" (2021) и др. Носител на наградата "Аскеер" за изгряваща звезда за ролята на Франсоа Баладур в представлението "Вечеря за тъпаци" (2002), на Награда на Съюза на българските филмови дейци за главна мъжка роля във филма "Лейди Зи" (2006), на награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля (2011), на награда "Икар" за поддържаща мъжка роля на Били Бибит в "Полет над кукувиче гнездо" (29 март 2011).

Живко Миланов, футболист (1984).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Васлуй" (Румъния), "Том Томск" (Русия),  и "Апоел Никозия" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 28 мача. На 23 юни 2020 г. официално прекратява  футболната си кариера. Треньорската си дейност започва през 2020 г.

На този ден са родени и:

Рембранд (Рембранд Харменс ван Рейн), нидерландски художник - живописец и график (1606-1669).
Автор е на картините "Убиване с камъни на Свети Стефан" (1625), "Младият Рембранд" (1628), "Нощна стража" (1642), "Йосиф, обвинен от жената на Потифар" (1655), "Синдиците" (1662), "Еврейска годеница" (1664), Завръщането на блудния син (1669) и др.

Мария Ермолова, руска актриса (1853-1928).
Заслужена артистка на Императорските театри (1902), Народна артистка на Републиката (1920), Герой на труда (1924).

Карел Шкорпил, чешки археолог, епиграф, етнограф и общественик (1859-1944).
Работи заедно с брат си Херменгилд Шкорпил в България. Един от основоположниците на българската археология. На тяхно име е наречено с. Шкорпиловци във Варненска област.

Томас Франсис Джуниър, американски микробиолог и епидемиолог (1900-1969).
Отделил вируса на грип А (1934) и грип В (1940) и разработил поливалентна ваксина против грип (1941).

Никола Абаняно, италиански философ екзистенциалист (1901-1990).

Борис Горбатов, съветски писател (1908-1954).
Автор е на книгите "Моето поколение", "Непокорените", "Алексей Гайдаш", "Донбас", "Разкази за войнишката душа" и др.

Бъртрам Брокхаус, канадски физик (1918-2003).
Носител на Нобелова награда за физика за 1994 г. заедно с  американския физик Клифърд Шул за разработване на методи за изучаване на структурата на веществата с помощта на неутронното разсейване.

Айрис Мърдок, британска писателка от ирландски произход (1919-1999).
Авторка е на романите "Под мрежата" (1954), "Камбаната" (1958),  "Отделената глава" (1961), "Червеното и зеленото" (1965), "Морето, морето" (1978), "Зеленият рицар" (1993), "Дилемата на Джаксън" (1995) и др. Носителка на наградата "Букър" за романа си "Морето, морето".

Брус Мерифийлд, американски биохимик (1921-2006).
Носител на Нобелова награда за химия за 1984 г. за създаване на оригинален метод за химичен синтез върху твърда матрица.

Лион Ледърман, американски физик (1922-2018).
Носител на Нобелова награда за физика за 1988 г. заедно с американските физици Джак Стайнбъргър и Мелвин Шварц за метода на неутринния поток и демонстрирането на дублетната форма на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.

ген. Леополдо Фортунато Галтиери, аржентински политик (1926-2003).
Президент на Аржентина (22 декември 1981-17 юни 1982).

Жак Дерида, френски философ (1930-2004).
Един от най-видните представители на постструктурализма. Основател и ръководител на Международния философски колеж в Париж, Франция (1983-1985). След 1985 г. преподава във Висшата школа за социални науки в Париж, както и в редица американски университети. Автор е на трудове са "За граматологията", "Призраци на Маркс", "Другото оглавяване", "Хайдегер и въпросът", "За духа",  "Писмеността и различието" и др.

Марио Кемпес, аржентински футболист и треньор (1954).
Печели златен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол и става голмайстор на първенството.  От октомври 2010 г. стадионът в гр. Кордоба, Испания, носи неговото име. С "Валенсия" (Испания) печели Купата на носителите на купи (дн. Лига Европа) (1980) и Супер купата на УЕФА (1980).

Форест Уитакър, американски актьор, режисьор и продуцент (1961).
Участвал е във филмите "Добро утро, Виетнам" (1987), "Птица" (1988), "Ярост в Харлем" (1991), "Играчка-плачка" (1992), "Четвъртият ангел" (2001), "Улични крале" (2008), "Истината" (2012), "Зулу" (2013), "Опрощение" (2017), "Черната пантера" (2018) и др. Режисьор е на филмите "Сладка въздишка" (1995), "Дъщерята на президента" (2004) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър актьор във филма "Последният крал на Шотландия" (2007). Носител на награда "Златен глобус" (2007). Носител на награда БАФТА (2007).

Александър Фрай, швейцарски футболист (1979).

Алу Диара, френски футболист (1981).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол.

Питър Одемвинге, нигерийски футболист (1981).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай, с националния отбор по футбол.

Данило (Данило Луиз да Силва), бразилски футболист (1991).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, с националния отбор по футбол. С "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнира Шампионска лига (2015, 2016) и Супер купата на УЕФА (2015).

Това е денят на смъртта на:

Жан Антoан Удон, френски скулптор (1741-1828).

Александър Иванов, руски художник и философ (1806-1858).
Представител на романтизма. Автор е на монументалното платно "Явление Христос народу" (1837-1857).

Готфрид Келер, швейцарски писател (1819-1890).
Автор е на романа "Зеленият Хайнрих" (1855), сборниците с разкази "Седем легенди" (1872), "Хора от Зелдвила" (1856-74), "Цюрихски новели" (1878), "Изречение" (1881), политическия роман "Мартин Заландер" (1886) и др.

Иля Мечников, руски учен ембриолог, бактериолог и имунолог (1845-1916).
Носител на Нобелова награда за медицина за 1908 г. заедно с немския лекар хематолог и имунолог Паул Ерлих за работата им върху теорията на имунитета.

Светослав Миларов (ист. име Светослав Николов Сапунов), български писател, историк и публицист (1850-1892).
През 1868-1869 г. помага на Петко Славейков в редактирането на в. "Македония" и участва в съставения от него български политически комитет в Цариград. Сътрудничи на в. "Право", в. "Напредък"  и др. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в боевете при Плевен. След Освобождението (1878) живее в Пловдив, където сътрудничи на в. "Целокупна България", в. "Народний глас", в. "Братство", в. "Съединение",  на сп. "Наука", участва в редактирането на в. "Марица", в. "Независимост" и др. Бил е главен редактор на в. "Българский лев". Действителен член (от 1984) на Българското книжовно дружество (от 1911 г.- Българска академия на науките). Оставя значително книжовно наследство. Автор е на драмата "Падането на Цариград" (1874), на спомени, дневници и др. Обвинен в съучастие  при убийството на министър Христо Белчев, осъден на смърт и обесен.

Емил Фишер, немски химик органик и биохимик (1852-1919).
Носител на Нобелова награда за химия за 1902 г. за своя труд върху захарите и синтеза на пурин.

Антон Чехов, руски писател и драматург (1860-1904).
Майстор на късия разказ, автор e на много пиеси и драми. Известни  негови пиеси са драмите "Чайка", "Три сестри", "Вуйчо Ваньо", пиесите  "Горски дух", "Сватба", "Иванов", "Вишнева градина". Първият му сборник с разкази е "Приказки за Мелпомена" (1884), по-късно излизат "Пъстри разкази" (1886), "В полумрака" (1887), "Сърдити хора" (1890).

Садридин Айни, таджикски писател, учен и общественик (1878-1954).
Основоположник на таджикската проза.

Ърнест Блох, американски композитор, цигулар и диригент от швейцарски произход (1880-1959).

Константин Федин, руски писател (1892-1977).
Автор е на романите "Градове и години" (1924), "Братя" (1928), на трилогията "Първи радости" (1945) , "Необикновено лято" (1948) и "Големият огън"  (1965) и др.

Карло Луканов, български политик политик и държавен деец (1897-1982).
Главен директор на Българското радио (1944-1947), председател на Комитета за наука, изкуство и култура (6 август-5 декември 1949), председател на Държавната планова комисия (5 декември 1949-28 февруари 1952), подпредседател на Министерски съвет (28 февруари 1952-16 януари 1954), заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комисията по труда и работната заплата (17 април-20 август1956), министър на външните работи (20 август 1956-27 ноември 1962). Посланик на България в СССР, Монголия и Финландия (1954-1956) и в Швейцария (24 август 1963-12 декември 1966). Депутат от 4-ото до 8-ото Народно събрание (1962-15 юли 1982).

проф. Любомир Далчев, български скулптор и педагог (1902-2002).
Преподавател по пластична анатомия в Държавната художествената академия (1935-1937) и декоративно-монументална скулптура във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович" (1955-1963). Участвал е в колектива, създал паметника на Съветската армия в София (1954). Автор е на паркови скулптури и паметници на историческа тематика, сред които паметникът на св. Климент Охридски в София (1978). Автор е на комплекса от композиции в Братската могила в Пловдив, на проекта на паметника "Трите поколения" над Перущица (1975) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (август 1974). Носител на награда за монументална скулптура "Иван Лазаров" на Съюза на българските художници (1978), на орден "Стара планина" първа степен (23 октомври 1998).

Надежда Винарова, българска балерина (1903-1991).
Първата българска балерина получила професионална подготовка. Участва в първата професионална балетна постановка в България - "Копелия" от Лео Делиб  (1928). Солистка в оперните театри в Лвов и Катовице, Полша (1924-1927). Примабалерина в Софийската опера и балет (1927-1956).

Халед Багдаш, сирийски политик и деец на сирийското работническо движение (1912-1995).
Секретар на Централния комитет на Сирийската комунистическа партия (1933-1937) и неин главен секретар (1937-1958). Генерален секретар на Сирийската комунистическа партия (април 1966-15 юли 1995).

Владимир Голев, български поет и драматург (1922-2011).
Редактор в Радио "София" (1950-1952, 1956-1961), редактор на предаванията за България в Радио "Москва" (1952-1956), главен редактор на сп. "Септември" (1975-1989). Автор е на стихове, поеми, повести, романи, драми, очерци, мемоари, есеистика и на мемоарно-биографичната книга "Спомени за старата къща". Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоен е със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" втора степен за неговите заслуги към българската литература и активно участие в строителството на социализма (август 1972), на националната литературна награда "Никола Вапцаров" за революционна поезия (18 декември 1981), на наградата за поезия "Христо Смирненски" (ноември 1982), на наградата на Съюза на българските писатели за художествено-документална проза за 1979 г. (май 1980) и др.

Димитър Кралев, български писател и журналист (1933-2020).
Редактор във вестници и списания. Член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Автор е на пиесите: "Тревожни гласове", "Весела тревога", "Лъжицата", "Как се плете кошница", на книгите "Чудотворната дамаджана" (1966, хумористични разкази и стихове); "Хълмове сред равнината" (1973, разкази); "Ветровете на белия свят" (1976, новели), "Да гониш дивото" (1987, роман), "Въпрос на позиция" (1990, публицистика), "Нощен лов" (1997, отличена от Съюза на българските писатели като най-добра детско-юношеска проза за 1997 г.), "Ти си и Бог: Букварни четива" (2005); "Бялата змия" (2008, разкази), "Дяволското колело" (2012), "Съдбовен възел" (есеистика, 2017).

Васил Стойчев, български актьор (1935-2020).
Играл е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, Театър 199 "Валентин Стойчев". От 1960 г. в продължение на 50 години е играл в Народния театър "Иван Вазов". Играл е и в Радиотеатъра в Българско национално радио и в телевизионния театър. Участвал е в филмите: "Калоян" (1963) "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Началото на деня" (1975), "Над Сантяго вали" (1976), "Йо-хо-хо" (1981), "Маневри на петия етаж" (1985), "Под игото" (1990), "Хотел България" (2004) и др. От 70-те години на 20 век до 2016 г. се занимава активно с дублаж на филми и сериали, между които "Великият диктатор" (дублаж на БТ), "Дързост и красота", "Мечо Пух", "Смърфовете" и "Лейди и скитника", "Драконът, моят приятел" и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България (заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова) за цялостен принос към театъра (27 март 2013), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015).

Никита Шервашидзе, български енергетик (1941-2008).
Работил е в "Енергопроект" и е бил негов генерален директор. Заместник-председател (25 март 1993-2 септември 1993) и председател на Комитета по енергетика (3 септември 1993-17 ноември 1994; 9 февруари 1995-29 май 1995).

Джани Версаче, италиански моден дизайнер (1946-1997).
Започва кариерата си през 1972 г. в Милано, където работи за различни модни къщи. През 1978 г. лансира първата си самостоятелна колекция - за сезона есен-зима, като основава модна къща "Версаче". Придобива популярност през 80-те години на 20-и в. с ексцентричните ревюта, съпроводени с шумна рокмузика, ослепителни светлини и мегаекрани, възпроизвеждащи показаното на подиума. През 1996 г. открива филиал на модна къща "Версаче" в Ню Йорк, САЩ, в преустроената стара къща на милионерската фамилия Вандербилт. Застрелян пред дома си на 15 юли 1997 г. на крайбрежната улица "Оушън драйв" в Маями Бийч, щат Флорида, САЩ.

Валентин Стойчев, български театровед и театрален мениджър (1948-2007).
Работил е в Драматичния театър в Перник, в Народния театър "Иван Вазов", в Съюза на артистите в България, в киноцентър "Бояна" и Младежкия театър "Николай Бинев". Директор на Театър 199 (1991-15 юли 2007). Първи носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за успешен театрален сезон (2006). От  7 декември 2007 г. Театър 199 носи неговото име.

Николай Щерев, български състезател по борба свободен стил (1986-2020).
Носител на златния пояс "Дан Колов" за 2011 г. Умира на 33 години след усложнения от прекаран КОВИД-19.