site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 юли в историята

14 юли 2023 г., петък, 28-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Акила. Преп. Никодим Светогорец.

По света се отбелязва:

Националният празник на Франция. Ден на превземането на Бастилията (1789).
   
На този ден в България:

1896 - Завършва окончателното сглобяване на Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул, Турция. През 1849 г. българите в турската столица получават разрешение да имат свой храм. За целта княз Стефан Богориди подарява дворно място с една постройка, използвана като пералня, в квартал "Фенер" на брега на Златния рог. В тази къща временно е устроен параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. През 1859 г. е взето решение да се построи нов и по-просторен параклис. На 25 октомври 1859 г. е положен основният камък в двора на старата църква. Години наред основите на храма стоят напукани и изоставени. По-късно параклисът, посветен на първомъченик и архидякон свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди, е разширен, обкован външно с дъски. Така получава името си "Дървената църква". През м. март 1889 г. от Министерство на външните работи и изповеданията на България е назначена комисия по построяването на храм, а на 25 юни 1890 г. султан Абдул Азис издава ферман, с който се разрешавало да бъде построена на мястото на дървената църква нова. Основният камък на новата църква е положен от екзарх Йосиф Първи на 27 април 1892 г. на брега на Златния рог.  Изградени са нови основи от гранит, облицован с мрамор. Понеже мястото е насип, по идея на арменския архитект Ховсеп Азнавур конструкцията на църквата е изградена от сглобяеми железни плоскости, които можело да бъдат пренесени. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Ваагнер във Виена, Австрия. Железните елементи били докарани с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора. Дължината на църквата, наричана още "Желязната църква", е 32,50 метра, а ширината - 12,50 метра, а окончателното й сглобяване завършва на 14 юли 1896 г. От дървената църква е запазен само напредстолния камък от олтара. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан" е извършено на 8 септември 1898 г. от екзарх Йосиф Първи, в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица (8 септември). През 2011 г. започва основните строително-ремонтни и  реставрационни дейности, като са вложени приблизително 3,5 млн. евро от турска и българска страна. На 7 януари 2018 г. на тържествена церемония в присъствието на министър-председателите на България Бойко Борисов и на Турция Бинали Йълдъръм и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган е открита реставрираната българска църква "Свети Стефан".  Тя е единствената православна желязна църква в света. Църквата е на два, има и подземие с обща площ 500 кв.м., а в двора й се намират гробовете на българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

1921 - В бр. 81 на "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за рекламата в България.

1951 -  В Смолян официално е открит Родопският народен театър с  пиесата  "Сватба" от Мария Симова. Театърът е сформиран с  предписание 11682 от 5 април 1951 г. на Комитета за наука, изкуство и култура към Околийския народен съвет в Смолян като полупрофесионален Среднородопски театър. От 13 април 1951 г. театърът е наречен Родопски народен театър. Негов първи директор е Райчо Гаврилов. През 1997 г. е обявен за "Открита сцена". С Указ 14  на президента от 23 януари 2006 г. театърът се преименува на Родопски драматичен театър "Николай Хайтов". С Постановление 152 на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. се влива в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив като се преобразува в сцена "Николай Хайтов".  Сцената е закрита от 1 февруари 2013 г. със заповед на министъра на културата. С Постановление 45 на Министерския съвет от 6 март 2014 г. отново се създава Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян като държавен културен институт.

1952 - Във Велико Търново е основан професионален окръжен театър на базата на съществуващите любителски театри във Велико Търново, Горна Оряховица и Трявна, който се помещава в читалище "Надежда". За негов директор е назначен Никола Шиваров. Първата премиера е на 18 септември 1952 г. с пиесата "Любов" от Орлин Василев. На 1 януари 1956 г. театърът става държавен. На 20 април 1971 г. тържествено се открива новата театрална сграда с постановката "Под игото" на режисьора Симеон Шивачев. Носи името на актьора Константин Кисимов, след смъртта му през 1965 г.

1992 - Учреден е Българският хелзинкски комитет като неправителствена организация. Регистриран е на 22 юли 1993 г. От 22 февруари 1993 г. е член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека със седалище във Виена, Австрия.

1999 - 38-ото Народно събрание приема решение, с което на висшето училище Национална спортна академия се дава името "Васил Левски".

2004 - В София в Националния дворец на културата за първи път е връчена националната литературна награда "Георги Джагаров", учредена от Съюза на българските писатели. Отличието е статуетка от Веселин Шошков и парична премия от 1000 лв. Първи носител е поетът Михаил Белчев. Наградата е учредена на 13 юли 2004 г. с решение на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Връчва се всяка година обикновено на 14 юли - в деня на рождението на Георги Джагаров, за цялостно творчество - поезия и драматургия - двете области, в които той е творял.

2005 - "Телеком Аустрия" обявява приключването на сделката за придобиването на "МобилТел" АД, първия мобилен оператор в България. Австрийската групировка придобива 100 процента от мобилния оператор за сумата от 1,6 млрд. евро. "МобилТел" е лидерът на пазара на телекомуникационни услуги в България с над 3,2 млн. абонати и един от най-успешните в Европа.

2016 - Народното събрание приема Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители. Съгласно закона потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В този случай той има право на намаляване на общите разходи по кредита с лихвата и всички други разходи за оставащата част от срока на договора. Кредиторът не може да отказва предсрочното погасяване и няма право на обезщетение или неустойка, когато задължението е погасено след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му.

2017 - Сергей Гапликов, ръководител на Република Коми и Григорий Саришвили, постоянен представител на Република Коми при президента на Русия, са на официално посещение в област Пловдив по покана на Областния управител на област Пловдив - Здравко Димитров. Визитата е съпътствана и с работна среща с български граждани, работили в северната руска република в дърводобивната промишленост.

2018 - Ден на отворени врата в Народното събрание по повод 27 години от приемането на Конституцията на България на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание.

2019 - В Ловеч в кв. "Вароша" е открит Културно-образователен център и музейна експозиция "Д-р Васил Радославов", създаден по повод 165-годишнина от рождението и 90-годишнина от смъртта на политика Васил Радославов (1854-1929), роден в Ловеч. Културно-образователният център е съвместен проект на фондациите "Стефан Нойков" и "Shapdiz", сред чиито учредители са и някои от правнуците на Васил Радославов.

2021 - В София в 17.00 ч. пред ВИП залата на Централна гара София на първи перон е подписано споразумението за тристранно сътрудничество между България, Република Северна Македония и Албания за развитие на железопътния коридор от Черно море до Адриатическо море от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" /НКЖИ/ Красимир Папукчийски, генералния директор на "Македонски железници" Хари Локвенец и изпълнителния директор на "Албански железници" Ани Дирмиши. Събитието е своеобразно продължение на срещата на върха "Три морета", на която са представени стратегиите на трите компании за осъществяването на "Паневропейски транспортен коридор VIII".  Транспортен Коридор VIII свързва Адриатическо с Черно море по направлението Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас/Варна. Той преминава през Албания, Република Северна Македония и България. Обхваща пътни и ж.п. трасета, а общата дължина е малко над 1200 км. Около 52 процента от пътищата и над 55 процента от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Този коридор (и пътен, и железопътен) е най-късото разстояние между Черно и Адриатическо море. Целта е да се осигури бърз транспорт, както на хора, така и на товари.

На този ден по света:

1420 - Хусистката армия начело с Ян Жижка разгромява изпратената от папа Мартин Пети стохилядна армия на кръстоносците в битката на Витков хълм (дн. Жижков хълм) край Прага. Кръстоносният поход започва на 5 март 1420 г. начело с флорентинския кондотиер Филипо Спано. Целта на похода е разгром на "хусистската ерес" - движение на привържениците за реформиране на католическата църква, обединило в първите десетилетия на 15 в. по-голямата част от населението на Чехия. Основател на това движение е чешкият реформатор и свещеник Ян Хус, който е изключен от църквата и е изгорен на кладата.

1789 - В Париж, Франция, въстаници превземат Бастилията. Превземането на Бастилията става символ на началото на Френската революция (1789-1794). Бастилията е крепост, построена в периода 1370-1382 г., а от 15-и в. - държавен затвор. Участието на Франция в Американската война за независимост довежда до икономическа криза, която принуждава крал Луи XV да увеличи данъците. Високите данъци, желанието на проспериращата френска буржоазия да участва активно в политическия живот на страната, нарастващото недоволство сред селяните от феодалната система в страната в комбинация с лошата реколта от 1788 г. се смятат за причините за избухването на Френската революция. През 1790 г. Бастилията е напълно разрушена.

1795 - "Марсилезата" официално е обявена за национален химн на Франция. Химнът е написан на 24 април 1792 г. за една нощ от военния инженер Клод-Жозеф Руже дьо Лил. Първоначално е наречен "Бойна песен на Рейнската армия" и е представен от автора му на 25 април 1792 г. Изпят е от марсилски революционен батальон при влизането му в Париж на 10 август 1792 г. по време на Френската революция (1789-1794), откъдето носи и името си. Обявен е за химн от Конвента на 14 юли 1795 г., официално е утвърден със закон на 14 февруари 1879 г.

1865 - Първо изкачване на в. Матерхорн (4478 м) в Алпите, Швейцария, от британския писател, илюстратор и изследовател Едуард Уимпър като член на англо-френска експедиция.

1867 - В Редхил, Великобритания, шведският инженер и предприемач Алфред Нобел прави първата демонстрация на динамита, патентован на 7 май 1867 г. под номер 1345.

1889 - В Париж, Франция, е основан Вторият интернационал. Вторият интернационал е обединение на социалистически и работнически партии. Първият и учредителен конгрес на Втория интернационал се провежда от 14 до 21 юли 1889 г. В учредяването участват 393 делегати от 20 страни. Той продължава работата на разпуснатия Първи интернационал (1864-1876). Сред решенията на интернационала са обявяването на 1 май за Ден на труда и на международната работническа солидарност (1889) и 8 март за Международен ден на жената (1910). Поставя начало на международната кампания за 8 часов работен ден. Вторият интернационал се разпуска по време на Първата световна война през 1916 г., тъй като различните национални партии не поддържат единен фронт срещу войната.

1946 - В Ню Йорк, САЩ, е публикувана книгата на американския педиатър Бенджамин Спок "Грижи за бебето и детето", която е преведена на 39 езика и от нея са продадени над 50 млн. екземпляра.

1958 - Военен преврат в Ирак, организиран от ген. Абдел Карим Касем. Премахната е монархията и е провъзгласена република. Убити са кралят на Ирак Фейсал, кралица Нафиза и регентът Абд Ул Илах.

1959 - В Куинси, щата Масачузетс, САЩ, е пуснат на вода първият американски атомен крайцер - "Лонг бийч" с дължина 219 м и водоизместимост 14 000 т. Оборудван с два атомни реактора, крайцерът развива скорост от 30 възела. Въведен е в експлоатация на 9 септември 1961 г. Участва във войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973) и войната в Персийския залив (1990-1991). Крайцерът е изведен е от експлоатация на 1 май 1995 г.

2000 - В Маями, щата Флорида, петте най-големи тютюневи компании в САЩ, сред които "Филип Морис" и "Рейнълдс", са осъдени да платят обезщетения в размер на 145 млрд. долара на близо половин милион жители на щата Флорида, подали колективен иск срещу тютюневия отрасъл. Размерът на глобата е безпрецедентен в историята на съдебната практика. Компаниите са признати за виновни за това, че произвежданите от тях тютюневи изделия са довели до сърдечни заболявания, рак на белите дробове и още 18 други болести.

2003 - Европа е обхваната от гореща вълна. Във Великобритания температурата достига 100 градуса по Фаренхайт (37 градуса по Целзий) за първи път, откакто се регистрират температурните стойности. Горещините достигат на север до Финландия, където в югоизточния град Ути е измерена температура 29,8 градуса по Целзий. Според метеоролозите средните температури там за този годишен период не надвишават 19 градуса.

2007 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ за прекратяване на прилагането на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) от страна на Русия. Тази стъпка е предприета "във връзка с изключителните обстоятелства, засягащи безопасността на Русия и изискващи предприемане на неотложни мерки". Договорът е подписан през 1990 г., влиза в сила от 1992 г. и определя таван за обикновените въоръжени сили и въоръженията на подписалите го страни.

2009 - В Страсбург, Франция, Йежи Бузек, кандидат на Европейската народна партия, е избран за председател на Европейския парламент с 555 гласа. Той е 13-ият по ред избран председател на Европейския парламент и първият представител на страна от бившите социалистически страни, приети за членове на Европейския съюз на 1 май 2004 г. Заема поста до 17 януари 2012 г.

2013 - В Гвинея представители на мюсюлманското племе гуерзе линчуват тийнейджър от християнското племе конианке, когото обвиняват в кражба. Впоследствие избухват сблъсъци, които обхващат района близо до границата с Кот д'Ивоар. След три дни на сблъсъци, властите изпращат войски в югозападната част на страната, за да овладеят насилието. Загиват най-малко 54 души, близо 80 са ранени, а около 50 - арестувани.

2014 - В Йорк, Великобритания, Генералният синод на Англиканската църква гласува да бъде разрешено жени да бъдат посвещавани в сан епископ. Общо 351 членове на трите камари на синода одобряват мярката, подкрепена и от Кентърберийския архиепископ Джъстин Уелби.

2015 - След 18 дни преговори в централата на ООН във Виена, Австрия, представители на Иран и страните от т. нар. шесторка (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания, и Германия) постигат историческо споразумение за иранската ядрена програма. То предвижда Иран да може да използва ядрените си мощности за мирни цели, но без да разработва ядрени оръжия. В замяна са отменени икономическите санкции срещу Иран.

2016 - Според доклад на Обединената програма на ООН за борба срещу ХИВ и СПИН, публикуван в Женева, Швеийцария, в глобален аспект новите случаи на заразяване с ХИВ-инфекции са се снижили с 40 на сто след 1997 г. През последните 5 години ежегодно се заразяват 1,9 млн. души, т. е. намаляването е било преустановено. В някои региони броят на заразените се е увеличил. В частност ръстът в Източна Европа възлиза на 57 процента в периода 2010-2015 г. В Карибския басейн увеличението е 9 процента, в Близкия  Изток и Северна Африка - 4 процента. В Северна Америка, а също така в Западна и Централна Европа намаляването на случаите е било минимално.

2017 - В Турция правителството уволнява над 7000 полицаи, държавни служители и преподаватели в навечерието на годишнината от опита за преврат на 15 юли 2016 г. Новата вълна уволнения засяга общо 7348 души, сред които 2303 полицаи, вкл. висши офицери, както и 302 преподаватели в университети в цялата страна. Уволнени са и стотици служители в министерствата на правосъдието и външните работи. Над 50 000 души са арестувани, а 150 000, вкл. държавни служители, военни, полицаи и учители - отстранени от работа след осуетения опит за военен преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган на 15 юли 2016 г.

2019 - Парламентът на Куба приема единодушно нов изборен закон по време на първата от двете си годишни сесии. Законът влиза в сила веднага и с него се променя системата на управление на страната. Връща се постът на министър-председателя и се въвеждат постовете президент и вицепрезидент. Комунистическата партия остава единствена и незаменима. На заседанието по приемането на закона присъстват държавният глава, председателят на Държавния съвет на Куба Мигел Диас-Канел, както и Раул Кастро. Новият изборен закон произтича от приемането на 10 април 2019 г. на новата конституция на Куба, която признава пазарната икономика, но настоява за неотменимия характер на социализма. Съгласно новия изборен закон Държавният съвет ще бъде ръководен от председателя на парламента.

2020 - В САЩ за първи път от 17 години е изпълнена смъртна присъда, издадена на федерално равнище, след като по-рано същия ден Върховният съд на САЩ отменя решение на федерален апелативен съд в окръг Колумбия, което забранява изпълнението на смъртни присъди на федерално равнище. Даниъл Луис Лий, бял супремасист, признат за виновен по обвинения в убийството на тричленно семейство през 90-те години на 20 век, е екзекутиран със смъртоносна инжекция в щата Индиана.

2021 - В Тел Авив Обединените арабски емирства откриват официално свое посолство в Израел. Дипломатическото представителство се помещава в сградата на фондовата борса в града. На церемонията по издигането на флага на ОАЕ присъстват президентът на Израел Ицхак Херцог и посланикът на ОАЕ в Израел  Мохамед ал Хаджа. На 29 юни 2021 г. Израел открива свое посолство в ОАЕ след нормализирането на двустранните отношения през септември 2020 г. под егидата на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.
         
2022 - В Хага, Нидерландия, по време на конференция в седалището на Международния наказателен съд,  представители на 45 държави подписват политическа декларация за съвместна работа по разследванията на предполагаеми военни престъпления в Украйна. Представителите на европейски държави и САЩ обещават 20 млн. евро за подпомагане на Международния наказателен съд, както и на службата на главния прокурор в Украйна и на усилията на ООН за подкрепа.

Родени на този ден българи:

Васил Кънчов, етнограф и историк (1862-1902).
Преподавател в Българската мъжка гимназия в Солун, Гърция (1888-1891) и неин директор (1892-1893). Директор на българско училище в Сяр, Гърция (1891-1892). Главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония и Тракия (1893-1897). През 1897 г. се завръща в София. Секретар на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество /дн. Българска академия на науките/ (1900-1901). Член на Прогресивно-либералната партия. Депутат в 10-ото и 11-ото Обикновено народно събрание (1899-1901), подпредседател на 11-ото Обикновено народно събрание (1901). Министър на народното просвещение (21 декември 1901-24 януари 1902). Бил е редактор на сп. "Книжици за прочит" и сп. "Библиотека". Автор е на "Положението на българите в Македония" (1895), "Отечествена география" (1895), "Орохидрография на Македония" (1911) и др. Убит в кабинета си в министерството от уволнен учител.

доц. Петър Динев, музиковед и композитор (1889-1980).
Учител по музика (1923-1924), лектор по църковна музика в Държавна музикална академия (1925-1936), учител в Духовната семинария и преподавател в Духовната академия (1926-1946). Инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод (1944-1951). Автор на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика: "Сходство между народните и църковни мелодии" (1955), "Рилската църковнопевческа школа в началото на  ХIХ век и нейните представители" (1957), "Народнопесенни елементи в българския църковен напев" (1959) и др. Превежда духовномузикалните съчинения на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис (1938).

Петър Кушлев, художник дърворезбар (1909-2000).
Автор е на над 80 иконостаса в български църкви. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1972).

Вълкана Стоянова (Вълкана Стоянова Проданова), народна певица (1922-2009).
Изпълнителка на народни песни от тракийския край. От 1951 г. е солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (дн. Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев"). Преподавателка в Средното музикално училище в гр. Котел (от 1974). В репертоара си има над 500 народни песни от тракийския край, сред които "Нягол на Милка думаше", "Алтанлъ Стоян войвода", "Димо на Рада думаше", "Яна цвете брала" и др. От 1995 г. град Стралджа става домакин на конкурса надпяване "С песните на Вълкана Стоянова". Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (октомври 1955), на орден "Народна република България" втора степен (13 юли 1982).

акад. Георги Джагаров, поет, драматург и политик (1925-1995).
Редактор във в. "Литературен фронт" (1951-1960), драматург на Народния театър за младежта (1961-1966). Заместник-председател на Държавния съвет на България (9 юли 1971-14 декември 1989), председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на България (8 юли 1971-1986). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1967-20 декември 1989), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-16 юни 1977). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Председател на Съюза на българските писатели (15 април 1966-8 юни 1972). Автор е на стихосбирките "Моите песни" (1954), "Лирика" (1956), "В минути на мълчание" (1958), "Сезони" (1981) и др., на пиесите "Вратите се затварят" (1959), "И утре е ден" (1961), "Прокурорът" (1965) и "Тази малка земя" (1974) и др. Носител на Специалната награда на Френската академия за чуждестранна литература (1982), на Голямата международна награда за чуждестранна поезия на института "Солензара" - Франция (14 юли 1989). С решение на Управителния съвет на Съюза на българските писатели от 13 юни 2004 г. на негово име е учредена национална литературна награда, която се присъжда всяка година в деня на рождението му - 14 юли, за цялостно творчество.

Георги Ведроденски, журналист и писател сатирик (1933-2022).
Бил е главен редактор на Главна редакция "Вътрешна информация" на Българската телеграфна агенция /БТА/, кореспондент на агенцията в Москва, Русия (1969-1974) и в Будапеща, Унгария (1981-1985). Има заслуги за създаването и утвърждаването на литературно-хумористичния и сатиричен герой Трендафил Акациев. Автор е  на няколко поетични книги, в т.ч. хумористични и сатирични, на стотици карикатури, публикувани в периодични печатни издания и експонирани в самостоятелни и общи художествени изложби, на книгата "Бетеански дни и нощи" за историята на БТА (2001). Носител на наградата за карикатура на в. "Дума" от 39-ата Национална изложба на карикатурата за цялостното му творчество (април 2014).

Васил Карадимов, художник (1937-2022).
Член на Съюза на българските художници (1973). Творчески секретар на представителството на Съюза на българските художници в Разград (1976-1989; 1993-1996). Има над 30 самостоятелни изложби. Участвал е в десетки колективни изложби в страната и чужбина. Негови картини са притежание на галерии в България и по света. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа и втора степен. Почетен гражданин на Разград (28 януари 1998).

Георги Попов (Тумби), футболист и треньор (1944).   
През футболната си кариера е играл за отборите на "Марица" (Пловдив) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 22 мача и 1 отбелязан гол.

Илия Врабчев, лекар сексолог и психотерапевт (1947-2016).  
Работи 23 години като лекар-сексолог в армията. Бил е началник на психиатричното отделение и на кабинета по сексология във Военно-медицинска академия в София (1980-1997). Вписан е в световния справочник "Who is who in sexology" като единствения военен лекар сексолог в света. Автор е на книгата "Сексуални проблеми на младите войници" (1984) и на над 38 научни и повече от 400 научнопопулярни публикации в български и чужди издания.

Кирил Ампов, естраден певец, музикант и композитор (1948).
Член на група "Славини" (1967-1968). Заедно със съпругата си певицата Антоанета Ампова основава вокалния дует "Акварел" (1981) и триото "Спешен случай" (1984) заедно с Донко Аврамов. Сред песните, изпълнени от "Спешен случай" и превърнали се в шлагери, са "Кашлицата", "Развод", "Мама, татко и аз", "Кафе без захар" ("Девет милиона мишлета"),"Карай Джони", "С Анчето в ханчето", включени в 3 албума, единият от които е "Бананова република" (1994). През 1992 г. заедно с оператора Бочо Бочев създават забавно-развлекателното предаване "Хит минус едно" по Българската национална телевизия за откриване на млади изпълнители, на което той повече от 10 години е водещ и продуцент.

Владимир Илиев, автомобилен състезател (1948).
Автомобилен състезател е от 1971 г. до 1988 г. Бил е рали и шампион на България и Източно-европейски рали шампион. Председател на Управителния съвет на Българска федерация по автомобилен спорт /БФАС/ (2014-2021).

Михаил Лалов, художник (1952).
Художник на киноцентър "Бояна" (1979), художник проектант (сценограф) на Драматичния театър в Монтана (1979-1983), художник декоратор на театрите в Плевен, Добрич, Разград, Ловеч и Габрово (1984-1987).  Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България, Франция, Германия, Кипър.

Атанас Темелков, български военен деец и политик (1956).
Заема командни длъжности в Българската армия (1978-1984). Началник на направление автоматизация ТИЛ на Българската армия (1992-1998). Заместник-началник на Главно управление "Комуникационни и информационни системи" в Генералния щаб на Българската армия и заместник-директор на дирекция в Министерството на отбраната (2000-2011). Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (14 септември 2011-16 юни 2016). Главен секретар на Държавна агенция "Електронно управление" (декември 2016-15 януари 2018). Председател на Държавна агенция "Електронно управление" (15 януари 2018-23 юни 2021).

Цветелина Кирилова, състезателка по лека атлетика и треньор (1977).

Владимир Зографски, състезател по скискок (1993).
Печели златен медал от Световното първенство за младежи през 2011 г. в Естония. Печели златен медал от Зимната  Универсиада през 2015 г. в Словакия. Печели сребърен медал от Европейския младежки олимпийски фестивал през 2009 г. в Полша. Избран е за най-добър млад спортист на България за 2011 г. На Олимпийските игри през 2018 г. в Пьончан, Република Корея, в състезанието на малката шанца се класира на 14-то място, което е най-доброто класиране на българин на олимпийски игри.

На този ден са родени и:

Джулио Мазарини, френски духовник и политик (1602-1661).
Папски нунций във Франция (1634-1836. Кардинал (от 1641). Първи министър (министър-председател) на Франция (1642-1661). Неговото управление е свързано с укрепването на абсолютизма и утвърждаването на хегемонията на Франция в Европа. Основава най-богатата частна библиотека (1634), която по-късно става част от Националната билиотека на Франция.

Жан Батист Дюма, френски химик и политик (1800-1884).
Известен е с дейността си в областта на органичната химия (1830). Публикувал е нов списък с атомното тегло на 30 химични елементи (1858-1860). Министър на земеделието и търговията, министър на образованието по времето на управлението на император Наполеон Трети (2 декември 1852-4 септември 1870).

Йоханес Петер Мюлер, немски физиолог и анатом (1801-1858).
Един от основоположниците на съвременната физиология.

Емелин Панкхърст, британска феминистка (1858-1928).
Водач на британското движение на Суфражетките в края на 19 в. и началото на 20 в.

Густав Климт, австрийски художник и график (1862-1918).
Основател на школата в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион.

Осип Цадкин, френски скулптор (1890-1967).

Ървинг Стоун, американски писател (1903-1989).
Автор е на романизирани биографии на известни личности, сред които на Винсент Ван Гог ("Жажда за живот", 1934), на Джек Лондон ("Морякът на кон", 1938), на Микеланджело ("Страдание и възторг", 1961), на Зигмунд Фройд ("Страстите на разума", 1971), на Хайнрих Шлиман ("Гръцкото съкровище",1975), на Чарлз Дарвин ("Произходът" ,1980), за Камий Писаро ("Нищетата на славата", 1985).

Исаак Сингер, американски писател от полски произход (1904-1991).
Известен е с романа "Сатана в Горей" (1933). През 60-те и 70-те години на 20-и в. е написал сборника с разкази "Един приятел на Кафка и други разкази", романите "Магьосникът от Люблин" (1960), "Шоша" (1978) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1978 г.

Уилям Хана, американски художник аниматор (1910-2001).
През 1940-1950 г. заедно с Джоузеф Барбера работи в киностудиото "Метро Голдуин Майер", където създават анимационния филм "Том и Джери". През 1958 г. създават собствена компания и пускат серийните анимационни филми "Семейство Флинстоун", "Кучето Скуби Ду", "Мечето Йоги" и др.

Джералд Форд, американски политик (1913-2006).
Вицепрезидент на САЩ (6 декември 1973-9 август 1974). 38-и президент на САЩ (9 август 1974-20 януари 1977).

Ингмар Бергман, шведски режисьор, сценарист и писател (1918-2007).
Кариерата му започва в театъра през 40-те години на 20 век. Режисьор е на повече от 60 филма и 170 театрални постановки. Първата му работа в киното е сценарият за филма "Ярост" (1945). За "Седмият печат" (1957) получава специална награда на журито на кинофестивала в Кан. В историята на киното остава известен с филмите "Усмивки от една лятна нощ" (1955), трилогията "Като в огледало"(1961), "Зимна светлина" (1962) и "Мълчанието" (1963), "Часът на вълка" (1967), "Страстта на Анна"(1969), "Докосването (1971), "Есенна соната" (1977), "Фани и Александър" (1982), за който получава четири награди "Оскар". След 20-годишно прекъсване снима филма "Сарабанда" (2003) за шведската телевизия.

Лино Вентура (ист. име Анджолино Джузепе Паскал Вентура), френски актьор от италиански произход (1919-1987).
Под името Лино Борини завоюва европейска титла по борба класически стил (1950), но прекъсва спортната си кариера поради травма. Участник във Втората световна война (1939-1945). Дебютира в киното във филма "Не пипайте парите" (1954. За 25-годишната си кариера е участвал в 72 филма, сред които "Второто дихание" (1966), "Авантюристите" (1967), "Сицилианският клан" (1969), "Последният известен адрес" (1970), "Клетниците" (1982), "Сто дни в Палермо" (1984).

Примо Небиоло, италиански спортен деец (1923-1999).
Президент на Италианската федерация по лека атлетика (1969-1989). Президент на Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) (1981-1999). Почетен гражданин на София (1997).

Ейичи Негиши, японски учен (1935-2021).
Носител на Нобелова награда за химия за 2010 г. заедно с американския химик Ричард Хек и японския химик Акира Судзуки за разработването на нови, по-ефективни начини на свързване на въглеродните атоми за изграждането на сложни молекули и органични съединения, известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор.

Карел Гот, чешки поп певец (1939-2019).
Наричан е "Златния глас на Прага" и "Синатра на Изтока". Има записани над 2000 песни и издадени над 200 албума. Има продадени над 50 млн. албума, като най-продаван в кариерата му е албумът "Карел Гот", издаден в СССР с тираж от 4,5 млн. копия. Сред най-известните му песни са "Пчелата Мая", "Лейди Карнавал", "Веднъж около света" и "Улови светлината". Носител на първа награда на конкурса "Евровизия" с песента си "Хиляда прозорци" (1968). Носител на годишната награда за най-много продадени записи в Германия "Златен камертон" (1982, 1984, 1995). Печелил е общо 41 пъти ежегодния национален конкурс "Златен славей" в Чехия, за последно през 2017 г. Карел Гот участва в над 30 художествени филма, предимно музикални и комедийни, като в 20 от тях играе самия себе си.

Хавиер Солана, испански политик (1942).
Министър на културата на Испания (2 декември 1982-25 юли 1985). Министър на образованието и науката на Испания (юли 1988-юни 1992). Министър на външните работи на Испания (23 юни 1992-18 декември 1995). Генерален секретар на НАТО (19 декември 1995-14 октомври 1999). Генерален секретар на Съвета на Европейския съюз (18 октомври 1999-1 декември 2009). Върховен представител на Европейския съюз за общата политика и външните отношения (18 октомври 1999-1 декември 2009).

Брус Олдфийлд, британски моден дизайнер (1950).

Хауърд Уеб, международен футболен съдия от Англия (1971).

Яри Мантила, финландски състезател по ски северни дисциплини (1971).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, в северна комбинация. От олимпийски игри има и сребърен медал през 1998 г. в Нагано, Япония. Световен шампион през 1999 г. От световни първенства има и два сребърни медала през 1995 г. и 1997 г. и един бронзов през 2001 г.

Халил Мутлу, турски състезател по вдигане на тежести от български произход (1973).
Трикратен олимпийски шампион през 1996 г. в Атланта, САЩ, през 2000 г. в Сидни, Австралия, и през 2004 г. в Атина, Гърция. Пет пъти е световен шампион (1994, 1981 1999, 2001, 2003). Девет пъти е европейски шампион (1994, 1995, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005).

Сергей Игнашевич, руски футболист (1979).

Йондер Тураджи, турски футболист (1981).

Нилмар (Нилмар Онорато да Силва), бразилски футболист (1984).

Максим Канунников, руски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Франсиско Миранда (Себастиян Франсиско де Миранда и Родригес), венецуелски политик, писател, дипломат и пълководец (1750-1816).
Един от ръководителите на борбата за независимост в испанските колонии на Латинска Америка (1810-1826). Президент на Венецуела (3 април 1812-25 юли 1812). Удостоен с най-високото военно звание - генералисимус.

Мадам дьо Стал (ист. име Ана Луиза-Жермин), френска писателка (1766-1817).
Авторка е на книгите "За литературата", "Корин", "Десет години в изгнание" и др.

Огюстен Жан Френел, френски физик (1788-1827).
Създател на френеловата леща (1822), съставена от кристални призми, които насочват светлината в сноп успоредни лъчи.

Алфред Круп, немски индустриалец (1812-1887).
Усъвършенствал технологията за леене на стомана и превърнал стоманолеярната фабрика, основана от баща му Фридрих Круп (20 ноември 1811), в един от най-големите концерни в света. От м. март 1999 г. носи името "Тисен-Круп", след като се обединява с компанията "Тисен".

Мариус Петипа, руски балетист и хореограф от френски произход (1818-1910).

Андрей Бекетов, руски ботаник (1825-1902).
Един от основоположниците на морфологията и географията на растенията, основател на научна школа.

Пол Крюгер (ист. Стефанус Йоханес Паулус Крюгер), южноафрикански политик (1825-1904).
Президент на Трансваал (дн. Република Южна Африка) (1883-1900) и един от лидерите на въстанието на бурските заселници срещу английските колонизатори (1899-1902).

Алфонс Муха, чешки художник - живописец, плакатист, декоратор и приложник (1860-1939).
Един от най-видните представители на стила ар нуво.

Хасинто Бенавенте и Мартинес, испански драматург (1866-1954).
Автор е на над 170 пиеси, сред които са "Госпожа господарката" (1901) и "Игра на интереси" (1907). Носител на Нобелова награда за литература за 1922 г. "за умението, с което продължава да развива славната традиция на испанската драма".

Георги Бакалов, български публицист, литературен критик и историк (1873-1939).
Един от първите социалистически дейци в България, член на Българската социалдемократическа партия в България от 1891 г. От 1903 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия. Редактира сп. "Работническо дело" (1903-1905), сп. "Съвременник" (1908-19010), сп. "Борба" (1913-1922), сп. "Нов път" (1923-1925). Чл.-кор. на Академията на науките на Съветския съюз (1932). Редактира списания, превежда руски книги. Съставител е на "Пълен руско-български речник" (1938) и "Речник на чуждите думи" (1939). Неговото име носи Държавното издателство "Георги Бакалов" във Варна (1960-1990).

акад. Стефан Иванов, български художник живописец (1875-1951).
От 1907 г. е преподавател в Рисувалното училище (дн. Национална художествена академия), директор на академията (1929-1931). Дописен член (1929), редовен член (1941) на Българската академия на науките (БАН). През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Автор е предимно на портрети, но твори и в жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция, иконопис. Прави проекти за мозайки, рисува стенописите на софийските църкви "Света Петка" и "Свети Седмочисленици", на храм-паметник "Свети Александър Невски" и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Свети Александър" четвърта степен (1920), на орден "За граждански заслуги" (1921), на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1950) и званието "Народен художник" (1951, посмъртно).

Тудор Аргези (ист. име Йон Теодореску), румънски поет, писател и литературен критик (1880-1967).

Семьон Тер-Петросян (Камо), арменски революционер (1882-1922).

Константин Паустовски, руски писател (1892-1968).
Работил е като журналист във вестник "Правда", сп. "30 дни", "Наши постижения" (1914-1929). Военен кореспондент по време на Великата отечествена война (1941-1945). Автор е на сборниците с разкази "Морски наброски" (1925), повестите "Блестящите облаци" (1929), "Кара Бугаз" (1932), "Колхида" (1934), "Черно море" (1936), "Мешчорският край" (1939), историческата повест "Северна повест" (1938), повест за труда на писателя "Златната роза" (1955), автобиографична книга "Повест за живота" (1945-1963), биографичните повести за хора на изкуството "Исаак Левитан", "Орест Кипренски" (и двете - 1937), "Тарас Шевченко" (1939).

проф. Димитър Атанасов (Димитър Атанасов Стригачев), български агроном и фитопатолог (1894-1979).
Пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет в София (1925). Основател и пръв директор на Института за защита на растенията в София (1935-1941). Министър на земеделието и държавните имоти (23 ноември 1935-4 юли 1936). Декан на Агрономическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1944). Участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели (1930), на Закона за защита на родната природа (1936) и др. Автор е на над 100 научни труда за болестите по растенията.

Марк Олифант, австралийски ядрен физик (1901-2000).
Открил химическия елемент тритий (радиоактивен изотоп на водорода) (1934).

Хоакин Балагер, доминикански политик (1907-2002).
Президент на Доминиканската република (от 3 август 1960-16 януари 1962; 1 юли 1966-16 август 1978; 16 август 1986-16 август 1996).

акад. Владимир Георгиев, български езиковед (1908-1986).
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1948), ръководител на катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание във факултета (1948-1974).  Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1951) и  ректор на университета (1951-1956). Директор на Института за български език при Българската академия на науките /БАН/ (1951-1957), заместник-председател на БАН (1959-1973). Директор на Единния център по език и литература към БАН (1972-1978). Главен редактор на "Кратка българска енциклопедия" (1962-1969), на енциклопедия "А-Я" (1974), на енциклопедия "България" (1-6 том, 1978-1988) - издания на БАН. Председател на Международния комитет на славистите (11 ноември 1960-1966). Изследва древните индоевропейски езици от Югоизточна Европа, Балканския полуостров и Мала Азия -  тракийски, старобългарски, пеласгийски, етруски и др. Предлага нов начин за приложение на сравнително-историческия метод и доказва съществуването на отдавна изчезнал език - пеласкийски (предгръцки). Проучва праславянски език и отношенията му към балтийските, германските, тохарнките и други езици. Инициатор на правописната реформа в България през 1945 г. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Виенския университет (1934), на Хумболдовия университет в Берлин /Германия/ (ноември 1960), на Киевския държавен университет (април 1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (февруари 1968; 21 февруари 1978; декември 1978). Лауреат на Димитровска награда (май 1951, август 1969). Член-кореспондент на Френската академия на науките (1965), на Финландската академия на науките (1966), на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1968), на Белгийската академия на науките в Брюксел (1972), на Атинската академия на науките (1977).

Ричард Макдоналд, американски предприемач (1909-1998).
Заедно с брат си Маурис Макдоналд основават американската верига за бързо хранена "Макдоналдс" (15 май 1940).

Олес Гончар (ист. име Александър Гончар), украински писател (1918-1995).
Автор е на трилогията "Знаменосци", повестта "Земята кънти" (1947), романите "Таврия" (1952), "Човек и оръжие" (1960), "Циклон" (1970) и др. Носител на Държавната награда на СССР (1948) и Ленинската награда (1964).

Надин Гордимър, южноафриканска писателка (1923-2014).
Авторка е на сборниците разкази "Тихият глас на змията" (1952), "Дъщерята на Бъргър" (1979), романите "Войнишка прегръдка" (1980), "Хората на Джули" (1981) и др. Една от най-видните представителки на борбата срещу апартейда в света на литературата. В качеството си на свидетел в съдебен процес през 1986 г. тя допринася за спасяване на живота на 23-ма членове на Африканския национален конгрес, обвинени в предателство. Носителка на Нобелова награда за литература за 1991 г. заради великолепното си епично писане, което е от голяма полза за човечеството.

Володимир (светско име Василий Романюк), украински църковен деец (1925-1995).
Глава на Украинската православна църква - Московска патриаршия - митрополит Киевски и на цяла Украйна (27 май 1992-5 юли 2014).

Лео Кирх, немски медиен магнат (1926-2011).
Създател на медийната компания "Кирх медия" (1980), фалирала на 8 април 2002 г.

Курт Вестергор, датски художник (1935-2021).
Карикатурист на консервативния датски вестник "Юландс постен" (1983-2010). Автор е на най-известната от 12-те илюстрации, публикувани на 30 септември 2005 г. във в. "Юландс постен" под заглавие "Лицето на Мохамед". На нея пророкът Мохамед е изобразен с тюрбан във формата на бомба. След публикуването на карикатурите в Копенхаген е организирана демонстрация, а посланиците на мюсюлманските страни в Дания отправят протестни ноти заради тях. Те отприщват силен гняв и насилие в мюсюлманския свят през февруари 2006 г.    

Юрий Карпов, руски учен (1937-2021).
Провежда изследвания в областта на редките и благородните метали, на полупроводниковите материали и др. Автор е на над 500 научни труда. Има 40 авторски свидетелства и патента.