site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 юли в историята

13 юли 2023 г., четвъртък, 28-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на събора на св. архангел Гавриил. Преп. Стефан Саваит.
   
По света се отбелязва:

Националният празник на Черна гора. Ден на държавността (1878).   

На този ден в България:

1952 - Българският олимпийски комитет започва да издава "Бюлетин за информация от чужбина". Първоначално бюлетинът е от една страница. През периода 1983-1988 г. излиза в книжка малък формат. От 1989 г. (с прекъсване от 1996 г. до 2000 г.) излиза като списание "Олимпийски хоризонти". От 2007 г. до 2011 г., когато спира,  е само в електронен вариант с името "Олимпик БГ".

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за водите, който урежда собствеността и управлението на водите на територията на страната като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения. С този закон се отменя Законът за водите, през 1969 г.

2000 - Министерският съвет приема решение за административно-териториална промяна в община Видин, с което се възстановява село Новоселци в община Видин. Селото е заличено през 1987 г. и е включено в пределите на град Видин. С решението на Министерския съвет селото се отделя от град Видин, но остава на територията на общината, като ще бъде именувано със старото си име - Новоселци.

2003 - Кметът на Пловдив Иван Чомаков открива реконструираното Брезовско шосе. Ремонтът на една от най-важните входно-изходни магистрали на града е извършен на два етапа по проект, финансиран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на  стойност 2 882 081 лв.

2006 - Народното събрание приема Закона за кредитните институции. Според закона след присъединяването на България към ЕС (1 януари 2007) Българската народна банка ще осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банките, банковите групи, финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност.

2008 - По инициатива на Съюза на българските командоси в София е учредена партия "Обединение на българските патриоти".

2008 - В София се провежда национална Учредителна конференция на организацията на жените към партия ГЕРБ - Жени ГЕРБ. За председател е избрана доц. Геновева Алексиева.

2012 - Десетки магистрати и представители на неправителствени организации се събират на протест пред сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова на 12 юли 2012 г. Искането им е ВСС да оттегли решението си.

2015 - Започва работно посещение в САЩ на министъра на външните работи Даниел Митов, което продължава до 17 юли 2015 г. Визитата се осъществява шест месеца след посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в България, по време на която Даниел Митов и Джон Кери са препотвърдили стратегическото партньорство между двете страни и са договорили създаването на работни групи за стратегически диалог в ключови области като "Сигурност и отбрана", "Енергийна сигурност", "Върховенство на закона", "Образование и връзки между народите на България и САЩ".

2016 - Народното събрание приема промени в Изборния кодекс, според които пряк избор на кмет ще има в населените места с над 350 жители, вместо досегашното изискване за пряк избор за населените места с над 400 жители. Съгласно промените секции извън дипломатическите и консулските представителства в чужбина ще могат да се образуват въз основа на не по-малко от 60 подадени заявления за гласуване, като общият брой на секциите в една държава се ограничава до 35. Бюлетината за гласуване извън страната за избори за Европейски парламент и за президент и вицепрезидент също ще съдържа графа "Не подкрепям никого". Дотогава такава графа е предвидена само в бюлетината за гласуване извън страната за парламентарни избори.

2017 - Горски пожар в землището на с. Стара Кресна обхваща 700-750 дка черноборова гора на възраст 40-50 години. В гасенето се включват над 250 човека от различни служби и 35 машини и техника, сред които 12 специализирани автомобила на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) - Благоевград, шест - на "Пожарна безопасност и защита на населението", както и тежки верижни машини.

2018 - По време на парламентарния контрол министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов заявява, че в селата Воден и Кости - огнища на чума, са унищожени съответно 1398 кози и овце, собственост на 21 фермери и 538 животни, собственост на 7 фермери. Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност размерът на обезщетенията за животни се определя по пазарни цени за месеца, предхождащ възникването на болестта.

2019 - В Пловдив на посещение пристига делегация от град Тиендзин, Китай, по повод 30-годишнината от побратимяването на област Пловдив и китайския град. Начело на делегацията е Ли Хунджун, член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и секретар на Градския комитет на Китайската комунистическа партия в град Тиендзин. Представители от делегацията имат среща с кмета на Пловдив Иван Тотев и областния управител на област Пловдив Здравко Димитров. Подписана е Декларация за сътрудничество по повод годишнината от побратимяването на област Пловдив и град Тиендзин.

2020 - Кметът на София Йорданка Фандъкова открива паметна плоча на актьорите Нейчо Попов (1924-1974), Георги Калоянчев (1925-2012) и Стоянка Мутафова (1922-2019) на ул. "Люботрън" 96, където тримата актьори са живели от 1965 г. до последните си дни.

2021 - Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и "Соф Кънект" АД, дружество със специална инвестиционна цел, мажоритарна собственост на "Меридиам", подписват договор за заем от 40 млн. евро за модернизацията на международно летище "София". Финансирането е подкрепено от Механизма за свързване на Европа (CEF) на Европейската комисия. Финансирането от ЕИБ ще подкрепи модернизирането на инфраструктурата и компонентите за регулаторна дейност, безопасност и сигурност според най-новите стандарти. 

2022 - Министърът на транспорта и съобщенията в оставка Николай Събев подписва решение за преобразуване и одобрява договора за създаване на „Национална компания Български държавни железници“ ЕАД. Преобразуването се реализира чрез вливане на "БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и на "БДЖ-Товарни превози“ ЕООД в „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД и неговото преименуване.

На този ден по света:

1837 - Кралица Виктория се нанася да живее в Бъкингамския дворец в Лондон и става първият монарх на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, който се настанява в двореца, построен през 1703 г. като градска къща на Дука на Бъкингам. През 1761 г. крал Джордж Трети купува къщата за съпругата си кралица Шарлот и през 1774 г. тя е наречена Къщата на кралицата. През 1837 г., когато кралица Виктория се възкачва на престола на 20 юни след смъртта на крал Уилям Четвърти, къщата официално е наречена Бъкингамски дворец. Бъкингамският дворец разполага със 775 стаи, сред които 52 спални за гости, 188 спални за работещите в двореца, 92 кабинета, 78 бани. Общата площ на двореца е 77 000 кв. м. Дворецът има своя собствена пощенска служба и полицейски участък.

1841 - Подписана е Лондонската конвенция за затварянето на черноморските протоци - Босфора и Дарданелите, за военните кораби на всички чужди държави. Подписана е от Австрия, Великобритания, Прусия, Русия, Турция и Франция. Слага край на Египетските кризи (1831-1833, 1839-1841).

1878 - В Берлин, Германия, е подписан Берлинският договор от държавите участнички в Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). Конгресът е свикан по инициатива на Великобритания и Австро-Унгария, за да ревизира Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г., който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). В конгреса участват представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя. Документът променя условията на Санстефанския мирен договор. Утвърждава се независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния, но територията им значително е намалена. Крепостта Баязет по искане на Великобритания е върната на Османската империя, а Австро-Унгария получава правото да окупира Босна и Херцеговина. По силата на Берлинския договор България е разпокъсана на няколко части. Между р. Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа, а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия. Управлението й се възлага на генерал - губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Северна Добруджа е дадена на Румъния; Нишко, Пиротско и Вранско са дадени на Сърбия; Македония и Одринска Тракия остават в пределите на Османската империя.

1925 - Френските войски започват да се изтеглят от провинция Рейнланд, поставена под международен контрол в съответствие с решенията на подписания на 28 юни 1919 г. Версайски мирен договор, който официално слага край на Първата световна война (1914-1918). Договорът е подписан между Германия, САЩ и страните от Антантата (военен блок на Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и много други държави). Съгласно условията Германия губи голяма част от териториите си, военните сили са силно ограничени. Договорът има и клауза, която гарантира правото на страните от Антантата да окупират провинция Рейнланд, ако пожелаят.

1930 - В Монтевидео, Уругвай, е открито първото световно първенство по футбол. В него участват 13 отбора, като само четири отбора са от Европа (Франция, Югославия, Румъния и Белгия). Финалът е на 30 юли 1930 г. в Монтевидео на стадион "Сентенарио" между Уругвай - Аржентина (4:2). Първият световен шампион е Уругвай.

1935 - В Москва, Русия, е подписано първото търговско споразумение между СССР и САЩ. Нотите за търговските взаимоотношения между двете страни са обменени от съветския дипломат Максим Литвинов и посланика на САЩ в СССР Уилям Булит. Според документа САЩ гарантира данъчни облекчения за СССР, а в замяна СССР се задължава да увеличи вноса от САЩ на стоки за бита и промишлеността. Урегулират се и финансовите претенции между двете държави от 1917 г.

1944 - Съветската армия освобождава гр. Вилнюс от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Край на тригодишната окупация на града от фашистките войски, започнала на 24 юни 1941 г. Освобождаването на града е в рамките на беларуската настъпателна операция (операция "Багратион") на Съветската армия (23 юни-29 август 1944).

2003 - В Багдад, Ирак, е проведено първото заседание на Преходния политически съвет на Ирак - първия иракски изпълнителен орган след свалянето на режима на Саддам Хюсеин.

2006 - С церемония на турското средиземноморско пристанище Джейхан в Южна Турция официално е открит петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който ще транспротира каспийски петрол до световните пазари. На церемонията за откриването на петролопровода с дължина 1774 км участват президентите на Турция, Азербайджан и Грузия Ахмет Недждет Сезер, Илхам Алиев и Михаил Саакашвили, както и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

2007 - В Хага, Нидерландия, Организацията за забрана на химическите оръжия заявява, че Албания е първата държава в света, унищожила всичките си запаси от химически оръжия, в размер на 16,7 т химически продукти.
 
2008 - В Париж, Франция, е учредена организацията Съюз за Средиземно море (ССМ) по инициатива на президента на Франция Никола Саркози по време на среща на високо равнище на ръководителите на 43 държави - 27-те страни членки на Европейския съюз, 10 страни от района на Южното Средиземноморие - Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Мароко, Сирия, Тунис и Турция, Палестинската автономна власт, както и Албания, Босна и Херцеговина, Монако, Хърватия и Черна гора. Сред целите на организацията са изпълнение на проекти за премахване на последствията от замърсяването на околната среда, използване на слънчевата енергия и укрепване на обществената сигурност. 

2009 - Лихтенщайн и Чехия установяват дипломатически отношения. Лихтенщайн е имал дипломатически представител в Чехословакия чрез швейцарската мисия в Прага. След Втората световна война (1939-1945) Чехословакия не признава Лихтенщайн за суверенна държава и анексира имоти в Бохемия, Моравия и Силезия, които княжеското семейство на Лихтенщайн смята за свои. Споразумението за установяване на дипломатически отношения включва план за учредяване на специална комисия, която да проучи "общата история на Бохемия, Моравия, Силезия и лихтенщайнското княжество, както и отношенията между двете страни през 20 в."

2011 - Три бомбени експлозии в Мумбай, Индия, са извършени почти едновременно на три различни места в оживените търговски райони в южната част на града Опера хаус и Джавери, където има много бижутерски магазини, и край жп гарата Дадар в центъра на Мумбай. Загиват 19 души и над 100 са ранени. Тройният атентат е най-кръвопролитното терористично нападение в Мумбай от 2008 г., когато ислямисти убиват 166 души в продължилата три дни атака срещу срещу два луксозни хотела, еврейски център и железопътна гара. 
                
2013 - На полигон край град Чита, в южната част на Сибир, започват най-големите военни учения в Русия за последните двадесет години. В тях участват 160 000 войници, около 5000 танка и друга бронирана техника, както и 70 кораба от Тихоокеанския флот, и 130 летателни апарата, вкл. стратегически бомбардировачи "Ту-95".

2016 - В Ню Йорк, САЩ, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун обявява създаването на Глобално партньорство за прекратяване на насилието срещу деца, което обединява правителства, фондации, академични институции и частния сектор в опит да се сложи край на посегателствата, експлоатацията, трафика и насилието при въоръжени конфликти над деца. Създаден е и попечителски фонд в подкрепа на партньорството, първи дарител в който стана британското правителство, предоставило 40 млн. лири (около 54 млн. долара).

2017 - В Триест, Италия, в заключителния документ на срещата на високо равнище за Западните Балкани (12-13 юли 2017) в рамките на т. нар. Берлински процес с участието на представители на шест балкански страни - Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Република Македония, Албания, и представители на ЕС е постигнато споразумение за седем нови проекта за свързаност с инвестиции, възлизащи на обща стойност над 500 млн. евро. Първата среща от т. нар. Берлински процес е проведена на 28 август 2014 г. в Берлин, Германия, по инициатива на федералния канцлер на Германия Ангела Меркел.

2018 - В Анкара, Турция, съд осъжда председателят на основната опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу да плати глоба от 95 000 лири за "нарушаване на личните права" на президента Реджеп Тайип Ердоган по три отделни жалби, подадени от президента. Две от делата са заведени, след като през декември 2017 г. Кемал Кълъчдароглу обвинява близки роднини на Реджеп Тайип Ердоган, че имат милиони долари, скрити в офшорни сметки. Третото дело се отнася за случай, при който Кемал Кълъчдароглу нарича президента "диктатор" в реч пред парламентарната група на НРП през  февруари 2018 г.

2019 - В Южна Япония е регистрирано земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер. Трусът е регистриран на дълбочина от 257 км, на около 346 км северно от Наха, главния град на префектура Окинава. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

2020 - Публикуван е годишният доклад на пет агенции на Организацията на обединените нации по хранителната сигурност и изхранването в света - Организацията по прехрана и  земеделие (ФАО), Международния фонд за развитие на селското стопанство, Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ), Световната продоволствена програма и Световната здравна организация, според който почти всеки девети човек на планетата е страдал от хронично недохранване през 2019 година. Според доклада през 2019 година 687,8 млн. души са страдали от недохранване, което е с 10  млн. повече в сравнение с 2018 година и с 60 млн. повече спрямо 2014 година. Най-много са гладуващите в Азия - 381 милиона, a броят на недохранените в Африка (около 250 млн. през 2019 г.) нараства с най-бърз темп. Докладът на ООН установява също така, че 144 млн. деца под пет години или 21 процента от всички деца по света са недорасли за възрастта си, а над 38 млн. са с наднормено тегло.

2021 - В Белград е представен първият изцяло изработен в Сърбия дрон - RV 20. Предвидено е дронът, разработен в изследователския център "PR-DC", да бъде използван за изпълнението на различни мисии, сред които гасене на пожари, спасяване на удавници, превоз на лекарства, храна и подобни. Апаратът е с товароподемност 20 килограма и може да пребивава във въздуха 30 минути. Проектът е ръководен от инженер Милош Петрашинович.

2022 - За първи път папа Франциск назначава жени в Дикастерията на епископите, която надзирава работата на по-голямата част от 5300-те епископи на църквата, които управляват епархии по целия свят. Една от новите членки е сестра Рафаела Петрини, която вече е служила на високопоставена позиция като генерален секретар на Ватикана и отговаря за управлението на музеите и други административни части на територията. Назначени са и сестра Ивон Ронгоат, бивша ръководителка на "Дъщерите на Мария Помощницата", религиозен орден, известен и като "Сестрите на Салезия", както и мирянка - Мария Лия Зервино - президентка на Световното обединение на женските католически организации.
   
Родени на този ден българи:

Гриша Филипов (Георги Филипов), политик и държавник (1919-1994).
Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране (с ранг на министър) (27 декември 1968-7 юли 1971). Член на ЦК на Българската комунистическа партия (БКП) (19 ноември 1966-16 ноември 1989), секретар на ЦК на БКП (6 юли 1971-2 март 1982), член на Политбюро на ЦК на БКП (3 юли 1974-16 ноември 1989). Член на Държавния съвет (8 юли 1971-17 юни 1981; 18 юни 1986-ноември1989). Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981), в 8-ото Народно събрание (7 юни -16 юни 1981). Министър-председател на България (18 юни 1981-24 март 1986). Депутат в 9-ото (1986-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1979, 1989), орден "Народна република България" първа степен (1969), "13 века България" (1984). С Указ на Държавния съвет на НРБ от 5 февруари 1990 г. са му отнети почетните звания, ордените и медалите.

Нейчо Попов, актьор и режисьор (1924-1974).
Започва професионалната си кариера на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Един от основателите на Държавния сатиричен театър (1957) и актьор в театъра (1957-1974). Режисьор е на постановките "Големанов" (Ст. Л. Костов) и "Римска баня" (Станислав Стратиев). Има десетки участия в хумористичните предавания на Радиотеатъра и редакция "Хумор, сатира и забава" в Българското национално радио, в киното и в естрадата. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1969). Носител на втора награда за режисура за постановката на "Римска баня" от Станислав Стратиев на Петия национален преглед на българската драма и театър (1974, посмъртно).

акад. Емил Жечев, треньор по бокс и спортен деец (1927-2015).
Бил е дългогодишен ръководител на катедра "Бокс, борба, тежка атлетика и фехтовка" към Висшия институт по физическа култура "Георги Димитров" (дн. Национална спорта академия "Васил Левски"). Бил е президент на Европейската асоциация за аматьорски бокс (ЕАБА), вицепрезидент и президент на съдийската колегия на Международната асоциация за аматьорски бокс (АИБА). Като съдия участва на 12 олимпийски игри. На Олимпийските игри през 1964 г. в Токио, Япония, през 1968 г. в Мексико и през 1972 г. в Мюнхен, Германия, е обявен за най-добър съдия. От 2016 г. в негова памет се организира международен турнир по бокс за младежи "Мемориал Емил Жечев".

Никола Русев, български писател, драматург, сценарист и режисьор (1932-1990).
Режисьор в Радиотеатъра (1954 -1955; 1958-1960 ), драматург в драматичния театър в Толбухин (дн. Добрич) (1960-1962), в Театъра на народната армия (1964-1968) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" Бил е режисьор в Радиотеатъра (1954-1955; 1958-1960) и в Театъра на селото (1955Ц1958). Драматург на Драматичния театър в Толбухин (дн. Добрич) (1960-1962), в Театъра на българската армия (1964-1968) и в театър "Сълза и смях" (1968-1971). Сценарист в Студията за игрални филми "Бояна" в София (1972-1983).аСекретар по драматургия в Съюза на българските филмови дейци (1981) и в Съюза на българските писатели (1981).
Автор е на пиесите "Делниците имат много имена" (1970), "Посоки" (1960) "Я, колко макове!" (1964), "Табакера 18 карата" (1965), "Старчето и стрелата" иа "Двоен креват за Адам и Ева" (1969) ,"Зелената брадавица" (1970), "От земята до небето" (1976), "Букетче сухи незабравки" (1982) и други, наароманите "Приказка за Стоедин" (1980) и "Философът" (1982). Сценарист е на филмите "Русият и гугутката", "Грамофон и маслини за моите приятели", "Къщи без огради", "Щурец в ухото", "Роялът", "Константин Философ". Последната му пиеса е "Драг и робът" (1989). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Васил Кисимов, режисьор и сценарист (1936-2010).
Работил е в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1960-1962). Редактор в Българска национална телевизия (1966-1970) и режисьор в телевизията (1970-1975). Режисьор в Студията за телевизионни филми "Екран" (1976-1992).

Павлин Коцев, художник (1936-2013).
Има повече от 20 самостоятелни изложби в България и по света. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Музея за изобразителни изкуства "А.С.Пушкин" - Москва, колекцията "Алоис Енглендер"-Виена, частни колекции в Париж, Белгия, Германия и др.

Атанас Яранов (псевдоним Шаро), художник живописец (1940-1988).
Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, кавалетната и монументална живопис (мозайка, сграфито). Носител на награда от Втората национална младежка изложба в София (1978), награда от Третата национална младежка изложба в София (1979), награда "Илия Петров" на Съюза на българските художници (СБХ) за монументално-декоративна живопис, награда "Владимир Димитров-Майстора" на СБХ (1982), награда за живопис "Захари Зограф" (1985).

Емил Симеонов, поет, писател и преводач (1945-2009).
Литературен сътрудник в многотиражката "Транспред" (1965-1966). Репортер в Радио София (1970-1971) и в отдел "Футбол" на в. "Народен спорт" (1971-1972). Редактор във в. "Литературен фронт" (1973-1991). Автор е на стихосбирките "На сто разумни крачки" (1976), "Сега и тук" (1982), "Таблетка за сън" (1985), "Зъл и нежен" (1986), "Домашни стихотворения" (1990), "Честита есен" (1993), "13 диптиха" (1998), "Имах да ви казвам" (2000), "Накриво писан" (2006), "Дъжд към края на декември" (2007), "Сега и после" (2010, посмъртно), на пиесите "Лейка в куфар", "Всичко ли е за продан", "Лабиринт зад кулисите", "Приключенията на добрите намерения" и др. Превежда поезия от английски, турски и френски език. Носител на националната литературна награда "Владимир Башев" (1976), на наградата на конкурса "Южна пролет" в Хасково за дебютната си стихосбирка "На сто разумни крачки" (1977).

Ана-Мария Тонкова, български музиковед (1951-2013).
Работи 16 години в Българско национално радио, където е музикален редактор, водеща на музикалните предавания "Тик-так" и "Пулсиращи ноти". Участва в създаването на радио "Експрес" (1992) и на "БГ Радио" (2001). Музикален директор на "БГ Радио" (2001-2013). Управител на компания "БГ Рекърдс" (2007-2013).

Бойко Ноев, политик и дипломат (1954).
От 1981 г. до 1993 г. е работил в Министерството на външните работи, където е бил директор на дирекция "Европейски организации", член и заместник-ръководител на делегациите на България в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) и в преговорите за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Директор на Центъра за изследване на националната сигурност в Министерството на отбраната (1993). Заместник-министър на отбраната (5 януари-25 април 1994). Министър на отбраната (17 октомври 1994-26 януари 1995). Посланик на България в Белгия и Люксембург (1 юли 1996-декември 1999). Ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел (октомври 1996-21 декември 1999). Министър на отбраната (21 декември 1999-24 юли 2001).

Пламен Стоилов, политик (1960). 
Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (24 юли 2002-21 май 2010). Областен управител на област с административен център  Русе (12 август 2009-2 ноември 2011). Кмет на община Русе (8 ноември 2011-3 ноември 2019).

Цветанка Ризова, журналистка и телевизионна водеща (1965). 
Работи като журналист във в. "Подкрепа", в. "Новинар, в."Сега" и в телевизиите "Нова и телевизия" и "bTV". От м. октомври 2012 г. е водеща на предаването "Лице в лице" по телевизия "bTV" заедно с Димитър Цонев (октомври 2012-17 март 2014). Носител на голямата награда от фестивала "Осмата муза" (2003), голямата награда в категория "Реформа в съдебната система" на Фестивала на медийни продукти "Българската Европа" (2004), първи носител на наградата "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите на всекидневници в България  в категорията "Телевизионна публицистика и журналистика"  (10 ноември 2005), на наградата "Жена на годината" на сп. "Грация" в категория публицистика (9 декември 2007). Носителка на наградата на телевизионните зрители от годишните наградите за телевизионна журналистика "Свети Влас" заедно с Димитър Цонев за предаването "Лице в лице" по "bTV" (1 юни 2013). Носителка на приза "БГ модна икона 2019" в категория "Медии" на Академията за мода (декември 2019).

Симеон Дянков, икономист, финансист и политик (1970).
Главен икономист по финанси и частно дело в Световната банка (1995-2009). Заместник министър-председател и министър на финансите (27 юли 2009-13 март 2013). Председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) (19 май 2012-2013). Ректор на "Руско икономическо училище" в Москва, Русия (октомври 2013-октомври 2015). Член на Надзорния съвет на руската банка "Внешторгбанк" (19 юни 2014-април 2015).  Бил е директор на Групата за финансови пазари към Лондонското училище по икономика и политически науки и старши изследовател в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон, САЩ. Автор е на над от 80 специализирани статии в най-авторитетните икономически издания в света, както и на книгите "Кризата в Европа. Поглед отвътре" (2014, на български език 2015), "След стената. Преходът в Източна Европа" (2015, в съавторство с Андерс Аслунд), "Накъде върви Европа. Предизвикателства пред растежа" (2018, в съавторство с Андерс Аслунд) и др. Симеон Дянков е водещ автор на годишния обзор на Световната банка "World Development Report 2002" и създател на годишния доклад "Doing Business Report", най-продаваното издание на Световната Банка. Той е един от 100-те най-цитирани икономисти в света. Симеон Дянков заема второто място в класацията "Политик на 2009 година", организирана сред слушателите на "Дарик радио" и читателите на DarikNews.bg. Удостоен е с Международната награда на "Форбс"-Румъния "за изключителен принос в опазването на финансовата и икономическа стабилност в условията на най-тежката криза от десетилетия насам" (октомври 2011).

Калоян Паргов, български икономист и политик (1977).
От 2005 г. е член на Българската социалистическа партия. От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от БСП, от 2011 г. е избран за втори мандат като общински съветник и като такъв е заместник-председател на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация. Заместник-председател на групата общински съветници на БСП (2011-2015). Международен секретар на Младежкото обединение в БСП (2009-2012). От 2012 г. е председател на районната организация на БСП в район "Връбница" и заместник-председател на Градския съвет на БСП в София за организационната и кадрова политика. От 26 октомври 2013 г. е председател на Градския съвет на БСП в София и на групата общински съветници от БСП в Столичния общински съвет. От 21 май 2016 г. е член на Изпълнителното бюро на Националния съвет БСП.

На този ден са родени и:

Климент Десети (светско име Емилио Бонавентура Алтиери), глава на Римокатолическата църква от 29 април 1670 г. до 22 юли 1676 г. (1590-1676).

Исак Бабел, съветски писател (1894-1940).
Автор е на сборниците с разкази "Oдески разкази" и "Конармия", пиесите "Закат" (1928) и "Мария" (1935) и др.

Алберто Аскари, италиански автомобилен състезател (1918-1955).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1952 г. и 1953 г. Загива на писта "Монца" по време на тренировки на 26 май 1955 г.

Мария Виноградова, съветска актриса (1922-1995).

Анкер Йоргенсен, датски политик (1922-2016).
Председател на Датската социалдемократическа партия (1972-1987). Министър-председател на Дания (5 октомври 1972-19 декември 1973; 13 февруари 1975-10 септември 1982).

Карло Бергонци, италиански оперен певец тенор (1924-2014).
Смятан за най-великия изпълнител на оперите на Джузепе Верди в света. Придобива популярност, след като през 1956 г. дебютира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк с изпълнението си на Радамес в "Аида" на Джузепе Верди. От 60-те до 80-те години на 20-и в. пее девет сезона в Миланската скала и 21 години на Арена ди Верона.

Симон Вейл, френски политик (1927-2017).
На 16-годишна възраст е депортирана в Аушвиц. Първата жена, министър на Франция - министър на здравеопазването и социалните грижи на Франция (28 май 1974-4 юли 1979). Държавен министър по социалните въпроси, здравеопазването и градовете (30 март 1993-11 май 1995). Първата жена, председател на Европейския парламент (17 юли 1979-19 януари 1982). Председател на Фондацията за паметта на Холокоста (2000-2007) и неин  почетен председател до смъртта си. Автор е на автобиографичната книга "Един живот" (2007).

Валентин Пикул, съветски писател (1928-1990).
Автор е на 30 произведения за руската история, сред които "Баязид" (1961); "Три часа до Париж" (1962); "От безизходица" (1968); "Реквием за кервана PQ-17"; "С перо и шпага" (1972), "Моонзунд" (1973), "Слово и дело" (т.1-1974; т.2-1975), "Битката на железните канцлери" (1977), "Фаворитът" (1984), "Имам честта!" (1988-1989). Романният му цикъл за руско-японската война е под общо название "Отбрана": "Богатство" (1977), "Трите възрасти на Окини-Сан" (1981), "Крайцери" (1985), "Каторга" (1987). Книгите му са преведени на 21 езика, сред които френски, чешки, унгарски, арабски, японски, китайски и др.

Курт Вестергор, датски художник (1935-2021).
Карикатурист на консервативния датски вестник "Юландс постен" (1983-2010). Автор е на най-известната от 12-те илюстрации, публикувани на 30 септември 2005 г. във в. "Юландс постен" под заглавие "Лицето на Мохамед". На нея пророкът Мохамед е изобразен с тюрбан във формата на бомба. След публикуването на карикатурите в Копенхаген е организирана демонстрация, а посланиците на мюсюлманските страни в Дания отправят протестни ноти заради тях.  Те отприщват силен гняв и насилие в мюсюлманския свят през м. февруари 2006 г.     

Харисън Форд, американски актьор (1942).
Участвал е в над 50 филма, сред които "Американски графити" (1973), "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда" (1977), "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара" (1980), "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите" (1983), "Похитителите на изчезналия кивот" (1981), "Блейд Рънър" (1982), "Индиана Джоунс и храмът на обречените" (1984), "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989), "Патриотични игри" (1992), "Беглецът" (1993), "Реална опасност" (1994), "Сабрина" (1995), "Еър Форс 1" (1997), "Шест дни, седем нощи" (1998), "Прозрачно минало" (2000), "Холивудски ченгета" (2003), "Защитна стена" (2006), "Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп" (2008), "Сутрешен блок" (2010), "Каубои и извънземни" (2011), "Параноя" (2013), "Играта на Ендър" (2013), "Непобедимите 3" (2014), "Вечната Аделайн" (2015), "Междузвезни войни: Епизод IX: Възходът на Скайуокър" (2019), "Дивото зове" (2020) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (2002). Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (2003).

Ярно Трули, италиански автомобилен състезател (1974).
Участва във "Формула 1".

Крейг Белами, уелски футболист (1979).

Гилермо Очоа (Франсиско Гилермо Очоа Маганя), мексикански футболист (вратар) (1985).

Това е денят на смъртта на:

Жан-Пол Марат, френски революционер и публицист, учен в областта на физиката и медицината (1743-1793).
Деец на Френската буржоазна революция (1789-1794), един от водачите на якобинците.

Габриел Липман, френски физик (1845-1921).
Носител на Нобелова награда за физика за 1908 г. за неговия метод за възпроизвеждане на цветове по фотографски път, основан на явлението интерференция.

Арнолд Шонберг, австрийски композитор, диригент и музикален педагог (1874-1951).

Патрик Блакет, британски физик (1897-1974).
Носител на Нобелова награда за физика за 1948 г. за усъвършенстването на метода на уилсъновата камера и за откритията му в областта на ядрената физика и космичното лъчение. 

Димо Дичев (Димитър Дичев Новаков), български политик (1902-1982).
Председател на Комисията за държавен контрол (20 януари 1950-1 февруари 1957). Депутат от 3-ото до 8-ото Народно събрание (22 декември 1957-13 юли 1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1962, 1964, 1972).

Фрида Кало (Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон), мексиканска художничка (1907-1954).
Представител на т. нар. наивистично изкуство. Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.

Юсуф Карш (ист. име Карш Отавски), канадски фотограф от арменски произход (1908-2002).
Автор е на потрети на известни личности от 20 век, сред които тези на Ърнест Хемингуей и Уинстън Чърчил.

Готфрид Кристиянсен, датски предприемач - производител на играчки (1920-1995).
Изобретател на конструктора "Лего" (1949). Той работи от 17-годишен във фабриката на баща си Оле Кристиянсен, създадена през 1932 г. в гр. Билунд за производство на стълби, столове,  дъски за гладене и дървени играчки. През 1934 г. след конкурс за име на фабриката сред нейните служители тя е наречена "Лего" (LEGO) като комбинация от фразите "LEg GОdt", което в превод от датски език означава "Играй добре". През 1949 г. Готфрид Кристиянсен започва производството на "автоматично съединяващи се блокчета" - прототип на съвременния конструктор "Лего". През 1954 г. блокчетата започват да се наричат "кубчета Лего", а съвременната система за сглобяване е патентована през 1958 г., когато компанията  разработва система за определяне на набор от основни и допълнителни елементи на конструктора, която с годините става все по-сложна, като към основните елементи се добавят множество допълнителни.   

Никола Николов, български архитект (1924-1996).
Заместник-председател на Комитета по строителство и архитектура (1962-1964). Главен проектант на курортния комплекс "Слънчев бряг" (1959, с колектив), на старата част на Несебър (1959, с колектив) и на Велико Търново (1962, с колектив). По негови проекти са построени  правителствената резиденция  в с. Арбанаси (1974), Пантеонът на възрожденците в Русе (1978, с колектив), паметникът на незнайния воин в София (1981, с колектив). От 1974 г. е почетен член на Съюза на архитектите в САЩ. Лауреат на Димитровска награда (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1969), на орден "Народна република България" първа степен (1978).

Никола Станчев (Никола Станчев Николов), български състезател по борба и треньор (1930-2009).
Олимпийски шампион през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Той е първият българин олимпийски шампион в историята на българския спорт (28 ноември 1956). Спотната зала в ж.к. "Меден рудник" в Бургас носи неговото име. През 2011 г. в родното му с. Твърдица е открит негов паметник.

Лорийн Маазел, американски диригент, цигулар и композитор от еврейски произход (1930-2014).
Директор и главен диригент на Виенската държавна опера (1982-1984). Музикален директор на Нюйоркската филхармония (септември 2002-2009). Главен диригент на Мюнхенската филхармония (септември 2012-юни 2014). Носител на награда "Грами" (1976, 1984, 2004).

Асен Кисимов (псевд. Бате Асен), български актьор (1936-2005). 
Играл е в театъра в Бургас (1959-1962), в Театър "Българска армия" (1962-1965; 1972-2003), в Театър "Народна сцена", в "Театър на поезията и естрадата" (1966-1972), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и в "Театър 199". Има над 120 роли в театъра, както и повече от 35 в киното. Участвал е във филмите "От нищо нещо" (1979), "Рицарят на бялата дама" (1982), "Дядо Йоцо гледа" (1984), "Понеделник сутрин" (1988), "Бронзовата лисица" (1991) и др. Участва в редица моноспектакли, сред които "Великите поети на България" - представен над 700 пъти в България и чужбина. Над 40 години води предаването "Час на слушателя" по програма "Христо Ботев" на Българско национално радио. Изпълнител е на детски песни, сред които "Тече, всичко тече", "Къде остана детството", "Зайченцето бяло", "Песен за хвърчащите хора" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1983). Носител на Голямата награда "Владимир Трендафилов" на Министерство на културата за изключително художествено изпълнение (1986).

Кирияк Цонев, български дипломат, писател и преводач. Книгите му са издадени с името Киряк Цонев (1938-2016).
Извънреден и пълномощен посланик на България в Алжир (27 януари 1988-5 февруари 1990). Работил е в посолствата на България в Дамаск (Сирия) и Кайро (Египет). Бил е преподавател по "Българо-арабски отношения " в Софийски университет "Св. Климент Охридски", по "Външна политика на арабските страни" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и др. Автор е на документални, художествени и научноизследователски книги, сред които "Четирийсет часа надежда" (1988), "Докосвания  през времето" (1995), "Жаравата ражда огън" (1997-1998), "Картата от кожения щит" (2006), "Българо-арабските отношения" (1999), "Българи и араби" (2003), "Законът за скачените съдове" (2004), "Лица от големите портрети" (2005), "Ба Ал-гури" (2005), "Картата от кожения щит" (2006), "Външна политика на арабските държави" (2007), "Имената на българските канове проговарят" (2007), "Външна политика на азиатските държави" (2009), "Ориенталски масали за…" (2008), "Сирия - война в земите на Адам и Ева" (2013), "Шифърът на древните българи" (2014) и др. Преводач от арабски език на проза и стихове, сред които  пълен превод  на "Приказки от 1001 нощ" (2004). Носител на международната награда за поезия и превод от арабски "Ал Ахмад" (май 1997). Почетен гражданин на Каварна (24 януари 2006).

Лю Сяобо, китайски литературен критик и автор на философски есета, преподавател по право и дисидент (1955-2017).
Той е водеща фигура в демократичното движение на Китай след студентските протести на площад "Тянанмън" през 1989 г., като се бори в подкрепа на демокрацията и за свободата на словото в продължение на повече от 20 години. През 1996 г. е  изпратен за три години в лагер за "превъзпитание чрез труд" заради продължаващата си обществена дейност. След като е освободен, той продължава да пише и публикува есета, критикуващи еднопартийната политическа система при управлението на Китайската комунистическа партия. От 2003 г. Лю Сяобо ръководи група на независими китайски писатели и публикува критики към китайската политика и общество в чуждестранни сайтове. През 2004 г. е удостоен с награда за свободата на медиите от "Репортери без граници". Лю Сяобо е арестуван през м. декември 2008 г., броени дни преди да бъде поместен на 10 декември в интернет документа "Харта 08", наречен по аналогия с чехословашката "Харта 77", и в който се отправят призиви за радикални промени в Китай, целящи създаването на свободна, демократична и основана на конституцията страна. Той е осъден на 25 декември 2009 г. на 11 години затвор за подривна дейност срещу държавата заради това, че е един от авторите на "Харта 08". Лю Сяобо умира на 13 юли 2017 г. от рак на черния дроб, след като през м. май 2017 г. е освободен условно и приет в болница заради заболяването. Носител на Нобелова награда за мир за 2010 г. за траен принос в отстояването на  човешките права в Китай.