site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 юли в историята

12 юли 2023 г., сряда, 28-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Паисий Светогорец. Св. мчци Прокъл и Иларий. Праведна Вероника. Св. Богородица "Троеручица".

В България се отбелязва:

Празникът на Националната гвардейска част. Отбелязва се съгласно Правилника за структурата, организация и реда за използване на Националната гвардейска част, приет с Постановление 124 на Министерския съвет от 14 май 2001 г. и Постановление 260 на Министерския съвет от 2 ноември 2009 г. Годишнина от осъществяването (1879) на първия официален ескорт на български княз. Първа Софийска конна сотня посреща на българска земя избрания за български княз Александър I и го ескортира, като изпълнява служба на почетна стража. С указ 28 от 30 август 1879 г. сотнята е определена за Собствен конвой на княза. Правоприемник на личната гвардия на княз Александър I е Националната гвардейска част, създадена с Постановление 124 на Министерския съвет от 14 май 2001 г. като представително военно формирование на Българската армия. С Постановление 260 от 2 ноември 2009 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование в състава на въоръжените сили и структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

По света се отбелязва:

Денят на Малала. Отбелязва се от 2013 г. по инициатива на генералния секретар на ООН и с подкрепата на Бюрото на специалния пратеник на ООН за световното образование. Годишнина от рождението на пакистанското момиче Малала Юсафзаи (12 юли 1997), борещо се за правото на жените на образование. На 9 октомври 2012 г. ислямисти нахлуват в училищния автобус, в който пътуват Малала и съученичките й след часовете си в училище в гр. Мингора, долината Сват (Северозападен Пакистан). Един от талибаните попитал: "Коя е Малала?", а после стрелял в главата й. На косъм от смъртта момичето е откарано в болница в британския град Бирмингам, където прекарва близо три месеца. През 2014 г. Малала Юсафзаи получава Нобелова награда за мир заедно с индийския активист Кайлаш Сатяртхи за борбата им срещу потискането на деца и младежи и за правото на всички деца на образование.
 
Националният празник на Кирибати. Ден на независимостта (1979).
От 1892 г. до 1915 г. островната държава има статут на британски протекторат, а от 1915 г. - на британска колония.

Националният празник на Сан Томе и Принсипи. Ден на независимостта (1975).

На този ден в България:

1879 - Новообразуваната софийска конна сотня с командир поручик Александър Молосов посреща на Враждебна княз Александър I Батенберг и го екскортира, като изпълнява служба на почетна стража, чийто приемник е Националната гвардейска част. С указ 28 от 30 август 1879 г. сотнята е определена за Собствен конвой на княза, а през 1881 г. е създадена  гвардейска войскова част за негова охрана. През 1912 - 1918 г. гвардейският полк присъства на всички тържествени и церемониални ритуали, но и участва в боевете по време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. До 9 септември 1944 г. полкът се нарича лейбгвардейски, а след тази дата се сформират гвардейски части от участници в Отечествената война (1944-1945) от състава на Първа българска армия. През 1955 г. е създадена Гвардейска почетна рота, която участва по време на тържествени прояви и ритуали и при отдаването на военни почести. С Постановление 246 на Министерския съвет от 26 септември 1996 г. е създаден  Представителен батальон на Въоръжените сили на Република България към Министерство на отбраната. С Постановление 124 на Министерския съвет от 14 май 2001 г. негов правоприемник, и на Гвардейския представителен духов оркестър, е Националната гвардейска част като представително военно формирование на Българската армия. С Постановление 260 от 2 ноември 2009 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование в състава на въоръжените сили и структура на пряко подчинение на министъра на отбраната. Националната гвардейска част участва при провеждането на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, в които участват президентът, председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на Българската армия.

1903 - Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) на своя Х конгрес в Русе (6-12 юли 1903) се разделя на Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) - БРСДП (ш. с.) и на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) - БРСДП (т. с.). През 1919 г. БРСДП (т. с.) се преименува в Българска комунистическа партия - БКП (т. с.), обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия  като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. е Българска социалистическа партия. След присъединяването през 1908 г. на прогонените от БРСДП (т. с.) течения на анархолибералите и прогресистите към БРСДП (ш. с.), партията започва да се нарича официално БРСДП (о).

1934 - На учредително събрание, на което присъстват 61 делегати от цялата страна, е основано Дружество на глухонемите в България по инициатива на д-р Стоян Велинов. На конгрес на дружеството, състоял се от 2 до 4 декември 1944 г. в София, организацията се преименува в Съюз на глухонемите в България. На третия конгрес на съюза (4-5 декември 1955) Съюзът на глухонемите в България се преименува в Съюз на глухите в България.

1951 - Политбюро на ЦК на БКП приема Решение 51, с което Дирекцията на печата се преустройва и преименува в Българска телеграфна агенция начело с главен редактор. На 25 септември 1951 г. Министерският съвет приема Постановление 1183, с което Дирекцията на печата, заедно с всичките й служби, се преименува в Българска телеграфна агенция (БТА) и одобрява Устройствен правилник за задачите и структурата на БТА при Министерския съвет на Народна република България. От 28 юли 1973 г. БТА е с ранг на комитет при Министерския съвет. На 1 декември 2011 г. 41-ото Народно събрание приема Закон за БТА, съгласно който агенцията се ръководи от генерален директор, който се избира и освобождава от Народното събрание за срок от 5 години и за не повече от два мандата. Първият директор на БТА Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател, е назначен с от 1 февруари 1898 г. с Приказ 28 на княз Фердинанд I. Първият  бюлетин на агенцията, написан лично от него, излиза на 16 февруари 1898 г. Датата е приета за рожден ден на БТА. През 1912 г. Българската телеграфна агенция се преименува в Дирекция на печата.

1964 - Дипломатически отношения между България и Гърция са издигнати в ранг на посолства. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 9 септември 1880 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 16 юни 1913 г. и са възстановени на 16 март 1914 г. на ниво легации. Отново са прекъснати на 2 юли 1917 г. и са възстановени на 8 август 1920 г. За трети път са прекъснати на 23 април 1941 г. и  възстановени на 22 май 1954 г. на ниво легации.

1968 - В София е открита зала "Фестивална". Залата е построена по проект на архитектите Иван Татаров и Дончо Владишки за организирания през 1968 г. IХ Световен фестивал на младежта и студентите. През 2016 г. залата е изцяло реновирана и от 12 ноември 2017 г. носи името "Асикс арена".

1991 - VII Велико народно събрание приема Конституцията на Република България, която влиза в сила на 13 юли 1991 г. в деня на обнародването й. С нея се отменя Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 г. Съгласно новата конституция България е република с парламентарно управление. Въвежда се постът президент, който се подпомага в работата си от вицепрезидент. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. Вицепрезидентът се избира едновременно с президента в една листа. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбирани за още един мандат. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. състои се от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите. Съдебната власт е независима и защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Територията на страната се дели на общини и области. Създава се Конституционен съд, който следи спазването на конституцията.

2003 - В Охрид, Република Македония, президентите на България, Република Македония и Албания - Георги Първанов, Борис Трайковски и Алфред Мойсиу, подписват Съвместна декларация по изграждането на Общоевропейския транспортен коридор номер 8 и други инфраструктурни проекти по неговото трасе.

2004 - Открита е екологична инсталация в ТЕЦ "Марица Изток 2" на стойност 7 500 000 долара. Проектът е осъществен съгласно тристранен договор между българското правителство, представлявано от НЕК, японския Ядрен изследователски институт и Международната агенция по атомна енергия, подписан на 18 ноември 1997 г.  Екоинсталацията осигурява 99 процента степен на очистване на серните окиси и 87 процента на азотните окиси.

2007 - Агенцията за приватизация и "EVN AG" (Австрия) подписват договор за приватизационна продажба на 25 850 307 броя акции, представляващи 100 процента от капитала на "Топлофикация-Пловдив" ЕАД за 32 100 000 евро.

2014 - В района на жп гара Калояновец около 15,17 ч. дерайлира бързият влак, движещ се по линията София-Варна. Локомотивът се обръща и се ударя в третия вагон. Машинистът загива на място. Ранени са 15 души.

2016 - От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съобщават, че първият адрес в домейна на кирилица ".бг" - "имена.бг", вече е реалност в световното интернет пространство. Бордът на директорите на Международната корпорация за интернет имената и адресите приема заявката на сдружението "Имена.БГ" АД за организация - регистър на домейна от високо ниво на кирилица "бг".

2017 - На 41-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Краков, Полша (2-12 юли 2017), близо 11 000 хектара вековни букови гори в Национален парк "Централен Балкан" са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.

2019 - Българската агенция по безопасност на храните потвърждава огнище в област Бургас на африканска чума при домашни свине в животновъден обект в село Зидарово, община Созопол. Касае се за нерегистрирано лично стопанство, в което са отглеждани 14 свине. Експерти от Областната дирекция по безопасност на храните  в Бургас вземат проби, които са потвърдени като положителни за вируса на африканска чума по свинете от Националната референтна лаборатория към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София. Това е първият случай на домашни прасета с положителни проби в областта.

2020 - В София се провежда 14-ата конференция на градската организация на Българската социалистическа партия. За председател на Градския съвет на БСП София е преизбран Калоян Паргов, който заема поста от 26 октомври 2013 г. Жана Иванова е преизбрана за председател на Градската контролна комисия на БСП София.

2021 - Окръжната прокуратура в Хасково привлича като обвиняем турски гражданин за контрабанда на златни и сребърни накити на стойност 1 136 935 лева през ГКПП "Капитан Андреево" на 10 юли 2021 г. В автобус, пътуващ  от Турция за Република Северна Македония, при проверка в тайник под пода на багажното отделение са открити 27 пакета, в които са били укрити накитите. По разпореждане на Окръжната прокуратура в  Хасково стюардът в автобуса - Д.Г. (45 г.), турски гражданин, е бил привлечен към наказателна отговорност, като е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 лева. Наложена му е и забрана да напуска страната без разрешение.

2022 - По предложение на Държавното горско стопанство в Смолян смърч на 180 г. и 250-годишен бук са обявени за вековни дървета със заповед на министъра на околната среда и водите. Двете вековни дървета се намират в землищата на Смолян и на с. Река. Съгласно Закона за биологичното разнообразие се забранява изкореняването, отсичането, нараняването на вековно дърво или кастрене на клони от него.

На този ден по света:

1561 - В Москва, Русия, е осветен Покровския събор, днес известен като Храм на Василий Блажени. Строителството на храма започва през 1555 г. в чест на присъединяването към Русия на Казанското ханство (2 октомври 1552). През 1588 г. храмът е достроен в чест на Василий Блажени (1469-1552), мощите на когото се намират там.

1589 - С указ на цар Фьодор Първи е основан гр. Волгоград под името Царицин. От 1925 г. е преименуван на Сталинград. От 1961 г. носи сегашното си име. Столица на Царицинската губерния (1920-1925), на Сталинградската губерния (1925-1928), на Сталинградския край (1934-1936), на Сталинградската област (1936-1961) и на Волгоградската област от 1961 г. Носител на почетното звание "Град герой" за изключителни заслуги към родината (1 май 1945), на орден "Ленин" и медал "Златна звезда" (8 май 1965).

1690 - Войските на краля на Англия Вилхелм III Орански побеждават в битката при река Бойон последния монарх католик Яков II. Битката е ключово събитие за протестантите в Северна Ирландия. Протестантският орден на оранжистите ежегодно отбелязва на 12 юли тази победа над католиците с традиционни шествия и паради.

1776 - Начало на третата околосветска експедиция на британския мореплавател Джеймс Кук с корабите "Резолюшън" и "Дискавъри". Целта на плаването е да се намери северен проход между Атлантическия и Тихия океан (т. нар. Северозападен проход), но поради заледяване на крайбрежието на Северна Америка, той не успява да го достигне. На 18 януари 1778 г. той открива първите острови от Хавайския архипелаг, които нарича Сандвичеви острови. На 14 февруари 1779 г. е убит на един от островите от Хавайския архипелаг при сблъсък с местното население. Експедицията завършва на 4 октомври 1780 г., когато корабите акостират в Ширнес (Великобритания).

1806 - В Париж, Франция, представителите на 16 страни от Западна и Южна Германия подписват договор за създаването на Рейнски съюз - обединение на немските монархии под протектората на Наполеон Първи. Германските държави се отделят от Свещената Римска империя и фактически стават васални на Франция. До 1811 г. към Рейнския съюз се присъединяват още 20 държави. Обединението се разпада през 1813 г. след поражението на войските на Наполеон в сражението при Лайпциг, т. нар. Битка на народите (16-19 октомври 1813).

1906 - Реабилитиран е френският офицер Алфред Драйфус, осъден на 22 декември 1894 г. на доживотен затвор по обвинение, че е продал военна тайна на Германия. Възстановено е войнското му звание - от капитан е произведен в майор. На 21 юли 1906 г. е награден с Орден на Почетния легион.

1941 - В Москва, СССР, е подписано споразумение между правителствата на СССР и Великобритания за съвместни действия във война срещу Германия - един от документите, който поставя началото на антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война (1939-1945).

1943 - Начало на Орловската стратегическа настъпателна операция "Кутузов" по време на Втората световна война (1939-1945). В хода на операцията, която завършва на 18 август 1943 г., войските на Западния, Брянския и Централния фронт на съветските войски нанасят поражение на германската групова армия "Център", освобождават гр. Орел и са създадени условия за настъпление към източните райони на Беларус. 

1962 - В клуб "Марке" на Оксфорд стрийт 165 в Лондон, Великобритания, британската група "Ролинг Стоунс" изнася първия си концерт.

1963 - В Куба с решение на председателя на Държавния съвет Фидел Кастро се въвежда либретата, система за подпомагане на населението. Всички семейства в страната получават книжка, която им позволява да си набавят основни продукти на много ниска цена, като властите разпределят хранителните продукти. Целта на въвеждането на либретата е страната да се противопостави на почти пълното търговско ембарго, наложено на 7 февруари 1962 г. от САЩ.

1971 - Премиера в Питсбърг, щата Пенсилвания, на рокоперата "Исус Христос Суперстар" на британския композитор Андрю Лойд Уебър. На 12 октомври 1971 г. рокоперата е поставена за първи път на Бродуей.

1975 - Обявена е независимостта на Сан Томе и Принсипи. От 1471 г. островите са били със статут на колония на Португалия. В периода 1951-1972 г. е задморска провинция на Португалия. През 1972 г. на островите е предоставена местна автономия.

1979 - Провъзгласена е независимостта на Кирибати от Великобритания. От 1892 г. до 1915 г. островната държава има статут на британски протекторат, а от 1915 г. - на британска колония.

2005 - Принц Албер Втори официално се възкачва на престола на княжество Монако. Денят е обявен за официален празник, макар че принцът автоматично поема княжеските функции след смъртта на 81-годишния си баща Рение на 6 април 2005 г. 

2006 - Въоръжената ливанска групировка "Хизбула" започва операция "Истинска заплаха" срещу Израел - Северен Израел е обстрелван от десетки ракети "Катюша" и минометни снаряди, изстреляни от Югозападен Ливан. "Хизбула" отвлича и двама израелски войници, които иска да размени срещу "затворници и задържани", намиращи се в Израел. В отговор Израел започва широкомащабна военна операция под кодовото име "Подходящо възмездие" - налага пълна блокада по суша, въздух и вода на Ливан и бомбардира летища, мостове, пътища и военновъздушни бази. Конфликтът продължава 34 дни, загиват 1287 ливанци, а 4054 са ранени; от израелците загиват 157 души. В съответствие с условията за прекратяване на огъня съгласно резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, на 1 октомври Израел приключва с изтеглянето на войските си от Южен Ливан.

2012 - В Мон Моди, френската част на масива на Монблан, пада лавина на височина 4000 метра, като затрупва два алпинистки маршрута. Загиват 9 души - граждани на Великобритания, Германия, Испания и Швейцария. Четирима от алпинистите, обявени за изчезнали, са намерени по-късно живи.

2013 - В Ирландия със 127 гласа "за" срещу 31 "против" Камарата на представителите (долната камара на парламента) приема закон, който разрешава аборт в случаите, когато животът на майката е в опасност, включително при риск от самоубийство.

2017 - В Малта Камарата на представителите (парламента) приема закон за легализиране на еднополовите бракове.

2019 - В Шербур, Франция, на церемония с около 700 гости, президентът на страната Еманюел Макрон официално пуска на вода новата френска атомна подводница "Сюфрен" - първата от шест атомни щурмови подводници, които са многоцелеви и по-трудно откриваеми. Подводницата с дължина  90 м, е изградена от френската корабостроителна компания "Навал груп". "Сюфрен" може да плава напълно автономно 70 дни на дълбочина 350 м. Предвидено е освен противокорабни ракети и нови торпеда, подводницата да носи крилати ракети с обсег 1000 км и да може да разполага специални сили, използващи подводен скутер.

2020 - В град Таншан, Североизточен Китай, е регистрирано земетресение с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на дълбочина от 10 км, в жилищен квартал в предградията на града. Няма данни за жертви или разрушения. 

2021 - В Египет парламентът увеличава наказанията за сексуален тормоз над жени. Камарата на представителите (долната камара на парламента) одобрява законови промени, с които сексуалният тормоз над жена вече не е просто правонарушение, а престъпление. Той ще се наказва с минимум пет години затвор срещу досегашните най-малко година и половина. Максималната присъда при утежняващи вината обстоятелства (например, носене на оръжие или колективен тормоз) ще бъде седем години затвор.

2022 - Във Вашингтон, САЩ, на събитие в Белия дом Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) разпространява първата инфрачервена снимка на своя нов телескоп "Джеймс Уеб", която разкрива най-далечните, изследвани досега, кътчета на Вселената и показва първите галактики, формирали се малко след Големия взрив преди повече от 13,8 милиарда години. Първата снимка от новия телескоп е най-далечното изображение, което човечеството е виждало във времето и пространството, приближаващо се до изворите на зараждането на Вселената. "Джеймс Уеб" е изстрелян през декември 2021 г. и се намира на 1,5 млн. км от Земята.  инфрачервени сигнали.

Родени на този ден българи:

Борис Сарафов, военен деец и революционер (1872-1907).
Войвода и деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1893 г. завършва Военното училище в София. През 1895 г. напуска военната кариера и се включва в националноосвободителната борба на българите от Македония. Участва в четите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и е негов председател (май 1899-март 1901). Установява тесни контакти със задграничните представители на ВМОРО в България  Гоце Делчев и Гьорче Петров. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903) -  един от тримата членове на Главния щаб на въстанието в битолския революционен окръг. Издава в. "Усилието" в Париж, Франция, и финансира в. "Нова Македония" в Женева, Швейцария. През 1903-1904 г. обикаля някои европейски страни, за да пропагандира каузата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След 1906 г. е член на Задграничното председателство. Убит на 28 ноември 1907 г. заедно с Иван Гарванов по решение на ръководството на Серския революционен окръг от Тодор Паница.

Асен Русков, оперетен артист (1896-1958).
Играл е в театър "Ренесанс" в София (1920-1921),  един от основателите (1 декември 1922) и артист в професионалния оперен театър "Кооперативен театър" (1922-1929; 1930-1933; 1924-1939),бил е артист и в театрите "П. К. Стойчев" (1929-1930), "Ангел Сладкаров" (1933-1934), "Одеон" (1939-1944), в Художествения оперетен театър (1944-1947), артист и директор в Народната оперета (1944-1947) и на Държавния музикален театър (1948-1958). Има над 150 роли от българския и чуждия оперетен репертоар. Участвал е в първия български цветен филм "Точка първа" (1956). Удостоен със званията "Заслужил артист" (30 май 1949) и "Народен артист" (24 януари 1952). Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (ноември 1956).

проф. Кръстьо Кръстев, инженер и ядрен физик (1900-1969).
Автор е на откритието  електромагнитна пулсация, което позволява точна артилерийска стрелба, а по-късно в знак на уважение към българина наричат откритието му "Ефектът на Кръстев".  За него е удостоен със златен медал за наука от  Министерството на войната (1933). Под негово ръководство се откриват три завода в София - завод за електротехническо оборудване "Едисон", за химикали и лекарства "Алтрос" и електрохимически завод "Аляска". От 1944 до 1947 г. живее в Италия. През 1947 г. заминава за Канада, където е назначен за директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване в Торонто. През 1950 г. се установява в САЩ и застава начело на научноизследователския институт за сплави за хирургически инструменти в Шампейн. Малко след това е привлечен като специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили на САЩ. На 11 септември 1962 г. Кръстьо Кръстев и семейството му получават американско гражданство. Удостоен с Наградата за изключителна служба - най-високото отличие, което Американската армия дава на цивилен гражданин.

проф. Петко Кунин, икономист и политик (1900-1978).
Участник в Септемврийското въстание (1923). Член на Централния комитет (ЦК) и на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия /БКП/ (1932-1934). Партизанин, от февруари 1944 г. е политкомисар на XI Плевенска въстаническа оперативна зона по време на Втората световна война (1939-1945).Завеждащ отдел "Стопански" при ЦК на БКП (1944-1946). Член на Политбюро на ЦК на БКП (1 март 1945-4 януари 1948) и член на ЦК на БКП (1 март 1945-октомври 1949). Секретар на ЦК на БКП (1946-1947).  От 1945 г. е преподавател по икономика на селското стопанство в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949). Министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947-6 август 1949). Министър на финансите (6 август-8 октомври 1949). През май 1951 г. е осъден от Върховния съд на 15 години затвор за вредителство. През септември 1956 г. е освободен и реабилитиран. Член на ЦК на БКП (14 ноември 1962-25 декември 1978). Депутат от 4-ото до 7-ото Народно събрание (1962-25 декември 1978). Носител на орден "Георги Димитров" (1964; юли 1970).

Любен Гайдаров, художник (1906-2004).
Основател и ръководител на групата на пернишките художници (1964-1966). Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му обхваща основно теми из живота на миньорите - "Миньор-ударник" (1949), "След смяна" (1969) и др. Създава натюрморти "Отворен прозорец" (1968), "Миньорски натюрморт" (1969) и портрети "Автопортрет" (1947) и др. Носител е на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963) и първа степен (1966), на наградата от Съюза на българските художници за живопис (1965), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002) и др. Почетен гражданин на Самоков (24 юни 1988). Почетен гражданин на Перник (1996).

Олга Йончева, художничка (1919-1989).
Работи в областта на българското графично изкуство - изкуство на книгата и шрифта. Има авторски проекти за български и латински наборен шрифт. Носителка на наградата "Борис Ангелушев"  за илюстрация и оформление на книгата (1978).

Петър Танчев (Петър Танчев Желев), юрист и политик (1920-1992).
Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ (7 април 1957-1974) и секретар на БЗНС (30 октомври 1974-2 декември 1989). Подпредседател на Бюрото на 3-ото Народното събрание (13 януари 1958- 15 март 1962). Министър на правосъдието (16 март 1962-12 март 1966), заместник-председател (12 март 1966- 7 юли 1971) и първи заместник-председател на Министерския съвет (8 юли 1971-31 октомври 1974). Първи заместник-председател на Държавния съвет на България (31 октомври 1974-14 декември 1989). Депутат от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1970, 1980), на орден "Народна република България" първа степен (1959).

проф. Димитър Тъпков, композитор и музикален педагог (1929-2011).
Работи в Музикалния отдел на Българското национално радио (1956-1962). Секретар на Съюза на българските композитори (1962-1965). Директор на Софийската народна опера (1967-1970). Ректор на Българската държавна консерватория (1979-1982). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание към Българската академия на науките (1972-1979). Заместник-председател на Комитета за култура (1982-1986). Директор на фестивала "Софийски музикални седмици" (1997-2005). Автор е на симфонични творби, инструментални концерти, сонати, сюити, песни. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1979).

проф. Минчо Семов (Минчо Семов Генчев), социолог и политолог (1935-2006).
Преподавател по социология във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1969-1977). Преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1978-2006), инициатор за създаването на специалност "Политология" в университета (1985-1986) - първата академична институционализация на тази наука в България. Ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (18 ноември 1985-15 ноември 1989). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Автор на монографиите "Потенциалните преселници" (1973), "Младежта през 60-те години" (1982), "Политиката - теория и история" (1984) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985).

проф. Петър Льондев,  композитор, музикален фолклорист, диригент и педагог (1936-2018).
Бил е научен сътрудник в Института за музикознание (дн. сектор "Музика" в Институт за изкуствознание) в  Българската академия на науките. От 2001 г. е преподавател по "Теория на музиката" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Председател на Съюза на българските композитори (юни 2011-октомври 2014). Работи в областта на детската и хорова песен - автор е на над 900 детски хорови песни. Записва и нотира над 40 000 народни песни и инструментални мелодии. Автор е на книги и студии. Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1986), на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (2011). Почетен гражданин на Харманли (2 май 2016).

Арон Аронов, оперен и оперетен певец и педагог (1937-2022).
Професионалният му дебют е през 1965 г. във Варненската опера с Алфред от "Травиата" на Джузепе Верди. Пял е във Варненската и Софийската опера, бил е солист на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1965-2007). След прекратяване на сценичната си кариера се занимава с вокална педагогика. За 45 години творческа кариера Арон Аронов има многобройни роли, сред които има изиграни 975 спектакъла в ролята на Едвин от "Царицата на чардаша" на Имре Калмани и 134 изиграни спектакъла в ролята на Фери Бачи от същата оперета.

акад. Илия Пашев, лекар биолог (1938-2020). 
От 1970 г. работи в областта на молекулярната биология и генетика в Института по молекулярна биология на Българската академия на науките (БАН), завежда секция "Структура и функция на хроматина" (1989-2003). Чл.-кор. на БАН (2004).  Член на Управителния съвет на БАН (1996-2008). Директор на Института по молекулярна биология на БАН (2005-2010). Член на Националната комисия на ВАК по биологични и медико-биологични науки (2004-2006) и неин председател (2007- 2009), член на специализирани научни съвети към ВАК, член на комисията на НАТО по химия, биология и физика, по програмата "Наука за мир и сигурност"(2007-2010). Има над 80 научни публикации. Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен с отличието "Учен на годината" (2005). Носител на годишната награда "За особен принос в науката" на Министерството на образованието и науката (2005).

Петър Първанов, поет (1941).
Автор е на поетичните книги "Ще изчезнат думите" (1993), "Зоар" (1996), "Ларго" (1999), "Светлинна трева" (1998), "Небесник" (2002), "Грифони" (2002), "Планетариум" (2008), "Отвъд хоризонта на битието" (2016)и др.

Добрин Ненов, футболист и треньор (1942-2015).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Ботев" (Пловдив). 

Божидар Икономов, художник график (1943-2016).
В продължение на осем години е бил художник във в. "Култура". Художник плакатист на Софийската опера (1979-1982), сътрудник в различни издателства, участвал е в оформлението на грамофонни плочи и периодични издания. Негови са плакатите за много театрални постановки и филми, както и за празниците на изкуствата "Аполония", за фестивалите "Нова българска музика" и "Европалия". Заедно с Божидар Йонов и Албена Спасова създава Международното триeналето на сценичния плакат в София, чието първо издание е проведено през 1995 г. Носител на първа награда от международен конкурс в Милано (1974), на годишна награда на Съюза на българските художници за графичен дизайн (1981,1986), на отличието "Златен век" - огърлие на Министерство на културата (20 май 2013).

Димитър Пенев, футболист и треньор (1945).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 90 мача и отбелязани 2 гола. Футболист на България за 1967 г. и 1971 г. Треньор на националния отбор по футбол през 1989 г. (за един мач) и от 1991 г.  до 1996 г. Треньор номер 1 на България за ХХ век. Треньор на България за 1994 г. и 1995 г. Под негово ръководство националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994). Автор е на книгите "Моят живот и футболът" (1995) и "Стратега" (в съавторство с Иво Тонков, 2020). Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016).

Ирина Бокова, политик и дипломат (1952).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).Първи заместник-министър на външните работи (23 август 1996-14 ноември 1996), изпълняващ длъжността министър на външните работи (14 ноември 1996-12 февруари 1997). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-18 май 2005). Постоянен представител на България в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (8 юни 2005-22 септември 2009). Посланик на България във Франция (25 юли 2005-5 ноември 2009) и в Княжество Монако (1 юли 2008-5 ноември 2009). Генерален директор на ЮНЕСКО (15 октомври 2009-октомври 2017) и постоянен представител в ЮНЕСКО. Член на Борда на директорите на руския холдинг за производство на минерални торове "ФосАгро" (26 февруари 2018 - март 2022). Носител на Почетния знак "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос (3 юли 2012), на орден "Стара планина" с лента (4 ноември 2013). Почетен гражданин на София (12 януари 2015),  удостоена със званието "Доктор хонорис кауза на Университета за национално и световно стопанство" (12 януари 2015). Носител на ордена на Почетния легион на Франция със степента "Командир на Почетния легион"  (5 април 2015).

Владимир Трендафилов, литературен критик, поет, преводач (1955-2019).
Редактор в издателство "Народна култура (1981-1983).  Преподавател в Катедра по англицистика и американистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-2001). Езиков мениджър в агенцията за филмов превод и субтитриране "Български текст" (2001-2003). Изпълнителен директор в издателство "Апострофи" (2003-2004). Преподавател в Катедра по англицистика Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (2004-2013). От 2013 г. е преподавател в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на интердисциплинарните изследвания "Неизличимият образ в огледалото" (1996), "През седмица в литературния аквариум" (1999) и "За рамките на литературата" (2005; 2006). Съвместно с Александър Шурбанов е съставител на "Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература" (2000). Автор е и на стихосбирките "Четирите фокуса" (1997) и "Смъртният танц на фокусника и други стихотворения" (1999).

Димитър Радев, икономист (1956).
Заместник-министър на финансите (1992-2001). Работил е на различни длъжности в Международния валутен фонд (2001-2015). От 15 юли 2015 г. е управител на Българската народна банка.

Емил Стоянов, поет, издател и политик (1959).           
Основател на издателство "Пигмалион" (1992). Заместник-генерален директор на Българската национална телевизия (1998). Основател (2004) и пръв директор на Университетско издателство "Паисий Хилендарски" в Пловдив. Основател на фондация "Пигмалион"(2005). Член на Европейския парламент (7 юни 2009-19 ноември 2012). Основател на първата в България новинарска телевизия "Европа" (2001), председател на Управителния съвет на телевизията (2001-август 2016). Удостоен с Почетния кръст за наука и изкуство на Австрия заради изключителните му заслуги за популяризирането на австрийската литература в България (2002), с Почетния кръст за заслуги към немската култура във връзка с многогодишните му усилия за нейното популяризиране в България (2005).

Ивайло Маринов, боксьор и треньор (1960).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Носител на бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в  Москва, Русия. Световен шампион през 1982 г. в Мюнхен, Германия. Европейски шампион през 1981 г., 1983 г., 1989 г., 1991 г. Обявен е за "Боксьор номер 1 на България за 20 век".

Петя Първанова, политик (1960).
Работи в посолството на ГДР в София като референт-преводач (1982-1991). Работи като сътрудник, преводач и протокол в различни компании (1991-1998). Началник отдел "Международни връзки и протокол" в администрацията на главния прокурор (1999Ц2001). От 2001 г. до м. март 2013 г. е последователно заместник-директор и директор на дирекция "Международно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи. Министър на вътрешните работи (13 март-29 май 2013). Тя е първата жена министър на вътрешните работи в историята на България. Ръководител на Общоакадемичната администрация на Българската академия на науките (септември 2013-март 2016). Председател на Държавната агенция за бежанците (16 март 2016-23 март 2022). Удостоена със степента кавалер на Националния орден на Почетния легион на Франция (9 май 2019).

Карина Караиванова-Ганозова, финансист и политик (1975).
Директор на дирекция "Национален фонд" в Министерство на финансите (август 2010-декември 2012; 22 март 2013-ноември 2014). Заместник-министър на финансите (7 декември 2012-22 февруари 2013; 10 ноември 2014-28 юли 2016). Директор за България в Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (30 април 2013-24 август 2016). Управител за България в Съвета на управителите на Черноморската банка за търговия и развитие (14 януари 2015-август 2016). Председател на Комисията за финансов надзор (28 юли 2016-1 март 2019). От 1 март 2019 г. е представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Явор Бахаров, актьор (1985).
Участвал е в постановки на  Театър "Българска армия", както и във филми и сериали сред които "Стъклен дом" (2010), "Тилт" (2011), "Плюя на гроба ти 2" (2013), "Недадените" (2013), "Под прикритие" (2014),  "Бойка: Фаворитът" (2016), "Съни бийч" (2020) и др. Носител на наградата на Съюза на българските артисти "Икар" за поддържаща мъжка роля (27 март 2018).

На този ден са родени и:

Джосая Уеджуд, британски майстор на керамични и фаянсови изделия (1730-1795).
Основател на компанията "Уеджуд", въвела индустрализацията на манифактурата за керамични и фаянсови изделия (1759).

Клод Бернар, френски естествоизпитател, физиолог и патолог (1813-1878).
Основоположник на експерименталната медицина и ендокринология.

Хенри Дейвид Торо, американски писател и философ (1817-1862).
Представител на трансцендентализма, в произведението си "Уолдън" (1854) подкрепя идеята за граждански свободи.

Джордж Истман, американски предприемач (1854-1932).
Създател на фотографския филм и на фотоапарата "Кодак", положили началото на любителската фотография. През 1881 г. Истман създава компанията "Истман драй плейт", преименувана по-късно на "Истман Кодак" (1892). През 1885 г. създава фотографския филм. На 4 септември 1888 г. регистрира търговската марка "Кодак". Самоубива се на 14 март 1932 г.

Иван Краско (Ян Бото), словашки поет (1876-1958).
Родоначалник на словашкия модернизъм. Автор е на стихосбирките "Мрак и самота" (1909), "Стихове" (1912) и др.

Амедео Модиляни, италиански художник (1884-1920).

Юрий Завадски, съветски актьор и режисьор (1894-1977).
Народен артист на СССР (1948) и Герой на социалистическия труд (1973). Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1951).

Пабло Неруда (ист. име Нефтали Рикардо Рейес Басуалто), чилийски поет и обществен деец (1904-1973).
Носител на Международна награда за мир (1950), на Международна Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1953). Носител на Нобелова награда за литература за 1971 г.

Милтън Бърл, американски комик (1908-2002).
Участвал е във филмите "Този луд, луд, луд свят" (1963), "Дани Роуз от Бродуей" (1984) и др. Той получава първата си награда "Еми" през 1948 г., а през 1984 г. става първата знаменитост, въведена в Залата на славата на телевизионните звезди. Получава псевдонима "Мистър телевизия", след като става първата звезда на малкия екран в САЩ заради участието си в телевизионната програма "Шоуто на Милтън Бърл", която се излъчва от 1948 г. до 1959 г.

Микеле Федерико Шака, италиански философ (1908-1975).

Ернест Бюрнел, деец на белгийското комунистическо и работническо движение (1908-1968).
Председател на Белгийската комунистическа партия (1961-1965).

Уилис Лемб, американски физик (1913-2008).
Носител на Нобелова награда за физика за 1955 г. за неговите открития относно фината структура на водородния спектър. Другата половина от наградата получава американският физик Поликарп Куш за точното определяне на магнитния момент на електрона.

Степан Микоян, съветски летец изпитател (1922-2017).
Участник във Втората световна война (1939-1945). През 1951 г. завършва Военновъздушната академия "Жуковски" и става летец изпитател на бойни самолети. В течение на 23 години изпитва бойни самолети от серията "МиГ. Лети до 1978 г., като  усвоява общо 102 типа летателни апарати, включително МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-27.

Рене Фавалоро, аржентински сърдечен хирург (1923-2000).
Разработил техниката на сърдечния байпас. Извършва първата успешна коронарна операция за поставяне на байпас на 51-годишна пациентка (9 май 1967). Самоубива се на 29 юли 2000 г.

Елайъс Кори (Елайъс Джеймс Кори), американски химик (1928).
Въвежда понятието ретросинтетичен анализ. Осъществява пълен синтез на над 100 природни биологичноактивни съединения. Работата му допринася за превръщането на химичния синтез в наука. Носител на Нобелова награда за химия за 1990 г. за развитието на теорията и методологията на органичния синтез.

Лионел Жоспен, френски политик (1937).
Първи секретар на Френската социалистическа партия (1981-1988). Министър на националното образование на Франция (12 май 1988-4 юли 1988). Министър на националното образование и културата на Франция (16 май 1991-3 април 1992). Министър-председател на Франция (3 юни 1997-6 май 2002).

Абдурахман Алити, македонски политик (1945-2013).
Депутат в парламента (1991-2002). Председател на Партията за демократичен просперитет от 18 март 2006 г. Посланик на Македония в България (2005-2008).

Кристиан Виери, италиански футболист (1973).
С "Лацио" (Италия) печели Купата на носителите на купи (дн. Лига Европа) (1999). С "Ювентус" (Италия) печели Супер купата на УЕФА (1996).

Антонио Касано, италиански футболист (1982).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол.

Емил Хегле Свендсен, норвежки състезател по биатлон (1985).
Четирикратен олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада (20 км - индивидуално и щафета 4 х 7,5 км), и през 2014 г. в Сочи, Русия (масов старт и смесена щафета). От олимпийски игри печели и три сребърни медали (един през 2010 г. и два медала през 2018 г. в Пьончан, Република Корея) и един бронзов медал (2018). От световни първенства печели 12 златни, шест сребърни и три бронзови.

Хамес Родригес (Хамес Давид Родригес Рубио), колумбийски футболист (1991).
С "Порто" (Португалия) печели турнирът Лига Европа (2011). С "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът Шампионска лига (2016, 2017), два пъти Суперкупата на УЕФА (2014, 2016) и два пъти Световното клубно първенство (2014, 2016). Носител на наградата "Пушкаш" на Международната федерация по футбол (ФИФА) за най-красив гол на годината (2014).

Люк Шоу, британски футболист (1995).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнира Лига Европа (2017).

Джордан Ромеро, американски алпинист (1996).
На 22 май 2010 г. той става най-младият алпинист покорил Еверест (8848 м) в Хималаите. Джордан участва в експедиция заедно със своя баща Пол Ромеро.

Това е денят на смъртта на:

Еразъм Ротердамски (ист. име Герхард Герхардс) нидерландски хуманист и учен (1466(или 1469)-1536).

Жан Пикар, френски астроном (1620-1682).
Определя дължината на дъгата на Парижкия меридиан, изчислява радиуса на земното кълбо, уточнява значението на слънчевия паралакс. Първи започва да прави позиционни наблюдения на звездите на дневна светлина (1668).

Александър Хамилтън, американски икономист и политик (1757-1804).
Първи министър на финансите на САЩ (11 септември 1789-31 януари 1795). Един от първите конституционни адвокати и съавтор на "Федералистът", първичен източник за тълкуване на Конституцията. Убит при дуел. По времето на Американската гражданска война (1861-1865) неговият лик се появява върху банкнотите от 2, 5, 10 и 50 долара. Днес той е изобразен на банкнотата от 10 долара.

адм. Павел Нахимов, руски военен деец (1802-1855).
Разгромил турския флот в Синопското морско сражение на 30 ноември 1853 г. по време на Кримската война (1853-1856). Един от ръководителите на отбраната на Севастопол (1854-1855).

Хенрик Вергелан , норвежки поет (1808-1845).

Габриел Липман, френски физик (1845-1921).
Носител на Нобелова награда за физика за 1908 г. за неговия метод за възпроизвеждане на цветове по фотографски път, основан на явлението интерференция.

Алфред Драйфус, френски офицер (1859-1935).
Осъден е на 22 декември 1894 г. на доживотен затвор по обвинение, че е продал военна тайна на Германия. Напълно е оневинен на 12 юли 1906 г. Носител на Ордена на Почетния легион (21 юли 1906).

Чарлз Ролс, британски индустриалец и авиатор (1877-1910).
Заедно с британския индустриалец сър Хенри Ройс създава автомобилостроителната компания "Ролс-Ройс" (м. март 1906).

Димитър Бояджиев, български поет (1880-1911).
Един от създателите на българската психологическа лирика. От 1901 г. работи в Министерството на външните работи. Уредник (1900-1902) на издаваното от Константин Величков  сп. "Летописи", в което помества стихотворения и преводи от руски език. Сътрудничи на сп. "Ново време" (1897-1923), сп. "Слънчоглед" (1909), сп. "Съвременна мисъл" (1910-1920) и на в. "Българан" (1904-1909). На 12 юли 1911 г. се самоубива.

Ото Нагел, немски художник (1894-1967).

Венедикт Бобчевски, български диригент и композитор (1895-1957).
Диригент в Софийската народна опера (1926-1940). Началник на отдел "Народна музика" при Радио София (1940-1944). Дирижира хор "Кавал" (1938-1939), Хора на софийските учителки и др. Композира по собствени либрета оперите "Княз отшелник" (1932) и "Лъжата в живота" (1944). Създава хорови и солови песни, симфонични и камерни пиеси, театрална музика и музика за игрални филми. Автор е на "Изкуството на диригента. Историко-критическа студия" (1958, посм.).

Крум Пенев, български поет, драматург и преводач (1901-1986).
Редактор на  в. "Ведрина" (1935-1936). Работи в Министерство на информацията и изкуствата (1944-1945). Драматург на Държавен музикален театър  (1946) и на Театъра на Народната армия в София (1947). Сътрудничи на сп. "Звезда" (1932-1934), сп. "Мисъл" (1936), на в. "РЛФ, в. "Литературен преглед" (1934-1935), в. "Литературен глас" и др. Автор е на стихосбирките "Отражения" (1938), "Пролетни маневри " (1945), "Стихотворения" (1946), "Епоха" (1947), "Изворите пеят" (1979) и др., на пиесите "Пожарът" (1945), "Короната заслепява" (1963), "По нов път" (1964) и др. Превежда от руски и италиански език. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965) и званието "Народен деятел на културата" (1975).

Наири Зарян, арменски писател (1901-1969).
Автор е на книгите "Крепост" (1935), "Вечни върхове" (1937) "Мъст" (1942), поемите "Рушанската скала" (1930), "Гласът на родината"  (1943), "Господин Петрос и неговите министри" (1958), комедиите "Край извора" (1948) и др. Депутат във Върховния съвет на Арменска ССР (1951, 1954).

Златан Дудов, немски режисьор и сценарист от български произход (1903-1963).
Режисьор е на филмите "На кого принадлежи света" (1932), "Хляб наш насъщни" (1949), "Семейство Бентин" (1950), "По-силни от нощта" (1954), "Капитанът от Кьолн" (1956), "Кристине" (1963) и др.

проф. Христо Бръмбаров, български оперен певец и вокален педагог (1905-1974).
Дебютира на италианска сцена през 1932 г. като Жорж Жермон от операта "Травиата" и на сцената на Софийската опера като Фигаро от "Севилският бръснар" (1936). В Софийската опера има 23 роли, много от които са представяни в Москва и Петербург, Русия, и Брюксел, Белгия. Бил е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Член-учредител на възстановения Съюз на българските музикални дейци (1965). Създател на Централната студия за български и чужди вокалисти (1962) и негов ръководител. Бил е преподавател в "Болшой театър" в Москва, Русия. Специалист по белканто. Вокален педагог на няколко поколения оперни певци, сред които Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Арон Аронов и педагозите Лиляна Жабленска, Рени Бръмбарова, Лили Бръчкова, Асен Селимски и Констанца Вачкова. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959, двукратно), на орден "Кавалер на Италианската република" (1972).

Иван Качулев, български музиколог и фолклорист (1905-1989).
Има принос в изследването на българските народни музикални инструменти и записването на голям брой музикални мелодии и народни песни. Асистент в Отдела за народна музика в Народния етнографски музей (1946-1949). Преподавател по пиано в Държавната музикална академия (1948-1952). През 1949 г. е избран за научен сътрудник, а през 1956 г. за старши научен сътрудник в Института по музикознание при Българска академия на науките. Автор е на редица научни трудове за българските народни музикални инструменти, след които  "Тамбурите в Разложко" (1952), "Български народни песни за Русия и Съветския съюз" (1953), "Свиркарството в село Шипка" (1955), "Състояние на народната музика в Родопите" (1955), "Овчарските звънци в град Гоце Делчев" (1955), "Народни музикални инструменти в Добруджа" (1956), "Народните инструменти и инструменталната народна музика на българските мохамедани в Родопите" (1962), "Български духови двугласни народни инструменти. Гайди и двоянки" (1965), "Народни песни от Североизточна България" (1962, 1973) и др.

Паулина Станчева (ист. име Калиопа Костова Баласакиева), българска поетеса (1907-1991).
Редактор в сп. "Жената днес" (1945-1950), редактор и началник на отдел в Радио София (1951-1956). Сътрудничи на вестници и списания от литературния периодичен печат. Автор е на стихосбирките "Дни и нощи" (1934), "Затишие" (1937), "Младост" (1949), "Гълъбово небе" (1985) и др., на очерците "Нови жени" (1953), "Сезони на душата"(1984) и др., на сборника с разкази "Хора и ветрове" (1966), на биографичната повест "Още съм жива" (1971), на произведения за деца. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1977), на орден "Народна република България" първа степен (1987).
 
Борис Полевой (ист. име Борис Николаевич Кампов), съветски писател и журналист (1908-1981).
Известен е с романа "Повест за истинския човек", написан за 19 дни, в който описва подвига на съветския военен летец Алексей Мересиев по време на Втората световна война (1939-1945). По време на войната е военен кореспондент на в. "Правда". Автор е на сборниците с разкази "Ние - съветските хора" (1948),  "Ние - съветските хора" (1952), на романите "Злато" (1949/1950) и "Доктор Вера" (1966) и др. Два пъти е носител на Държавна награда на СССР (1947, 1949). Герой на социалистическия труд (1974).

Игнат Канев, канадски строителен предприемач от български произход (1926-2020).
Напуска България на 14-годишна възраст и заминава за Австрия. През 1951 г. заминава за Канада. Установява се в Торонто, където започва работа в строителството. През 1956 г. основава първата си строителна фирма. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той издига хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Почетен консул на България в Мисисага, Канада. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 януари 2002), почетен гражданин на Русе, удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Русенския университет "Ангел Кънчев (2012). Носител на званието "Член на ордена на Канада" (2019).

Вили Казасян, български композитор и диригент (1934-2008).
Свирил е в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5". От тези два състава през 1960 г. е сформиран Естрадният оркестър на Комитета за телевизия и радио (дн. Биг бенд на БНР), в който работи последователно като пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960-1998). Има голям принос за развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1". През 1998 г. сформира "Биг бенд на Вили Казасян", с който има активна сценична и звукозаписна дейност на аранжименти на световноизвестни джазови пиеси. Председател на журито на националните конкурси за "Евровизия" и на второто издание (2008) на "Мюзик айдъл" на Би Ти Ви. Автор е на детски песни, филмова музика ("Ян Бибиян", телевизионните - "Неочаквана ваканция", "Горещи следи"), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори. Носител е на редица музикални награди, на награда "Сирак Скитник" за цялостен принос към Българското национално радио (2005).

Вим Сурбиер, нидерландски футболист и треньор (1945-2020).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия, сребърен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина и бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. С "Аякс" (Нидерландия) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1971, 1972, 1973) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1972, 1973).

Димитър Марашлиев (Марата), български футболист и треньор (1947-2018).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Марица" (Пловдив), "Спартак" (Пловдив), ЦСКА (София) и "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и отбелязани 3 гола.

Миряна Башева, българска поетеса и журналистка (1947-2020).
Работила е в сп. "Отечество", Българската национална телевизия, Студията за игрални филми "Бояна", сп. "Факел". След 1989 г. е била редактор във в. "24 часа" и в. "Сега". Започна да пише стихове, когато е на 23 - 24-години. Много от стиховете й са текстове на популярни песни - "Дано" на Богдана Карадочева, "Тежък характер" на Йорданка Христова, "Как си ти" на братя Аргирови, "Булевардът" на Михаил Белчев и др. Носителка на годишната награда на Съюза на българските журналисти "Златно перо" за принос в съвременната журналистика за постижения в сектор "Периодичен печат" (9 ноември 2018).

Пол Батачарджи, британски актьор (1960-2014).
Участвал е във филмите "Казино "Роял", "Най-екзотичният хотел Мериголд" и др.