Американската министърка на финансите Джанет Йелън, която днес приключи четиридневната си визита в Китай, заяви, че е успяла да проведе "продуктивни" и "директни" разговори с високопоставени китайски представители и че това е помогнало за стабилизирането на отношенията между двете суперсили.
Посещението на Йелън в Пекин е поредният дипломатически ход на американското правителство за намаляване на напрежението в двустранните връзки. Миналия месец американският държавен секретар Антъни Блинкън се срещна с президента Си Цзинпин в Пекин, като и двамата подчертаха, че е важно да се избягват конфликти. Китай обаче отхвърли призива на Блинкън за възобновяване на каналите за комуникация между военните, които Пекин преустанови през август заради посещението на тогавашната председателка на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван, припомня британският в. "Дейли телеграф".
В рамките на първата си визита в Китай в качеството си на финансов министър Йелън се срещна с премиера Ли Цян, вицепремиера Хъ Лифън и Пан Гуншън, новия ръководител на Китайската народна банка и други официални лица.
"САЩ и Китай имат съществени разногласия", каза Йелън пред журналисти в американското посолство в Пекин. "Но президентът Байдън и аз не разглеждаме отношенията между САЩ и Китай в границите на конфликта между големите сили. Вярваме, че светът е достатъчно голям, за да процъфтяват и двете ни държави", добави министърката, цитирана от Ройтерс.
През март китайските власти задържаха в Пекин петима китайски граждани, работещи за американската консултантска компания "Минц груп" (Mintz Group), която има 18 офиса по целия свят. Тогава клонът на компанията в Пекин беше затворен, припомня в. "Ню Йорк таймс". Месец по-късно бяха разпитани служители в шанхайския офис на американската консултантска компания "Бейн енд къмпани" (Bain and Company).
Двустранното напрежение в последно време се засили и заради наложените през октомври от САЩ ограничения върху достъпа на Китай до усъвършенствани компютърни чипове и свързани с тях изделия. Мярката бе взета в опит да се възпрепятства стремежа на Пекин да разработва технологии за военни цели.
Тези ограничения пречат на усилията на управляващата Китайска комунистическа партия за развитие на телекомуникациите, изкуствения интелект и др., коментира в. "Икономик таймс".
През март Си обвини Вашингтон, че се опитва да възпрепятства развитието на Китай.
"При определени обстоятелства САЩ ще трябва да предприемат целенасочени действия, за да защитят националната си сигурност", заяви Йелън в петък, след срещата си с китайския премиер. "Не бива обаче да допускаме каквито и да било разногласия да водят до недоразумения, които ненужно да влошават двустранните ни икономически и финансови отношения", допълни тя, цитирана от "Файненшъл таймс".
Като евентуална ответна мярка малко преди пътуването на Йелън Китай обяви, че от 1 август ще затегне контрола върху износа на галий и германий - редки метали, които са от решаващо значение за производството на чипове.
Американската министърка заяви, че САЩ "все още оценяват" този ход и допълни, че въпросното решение на китайските власти показва необходимостта от "устойчиви и диверсифицирани вериги за доставки", предаде в. "Файненшъл таймс".
Визита, белязана от ярка символика
В петък, когато Йелън бе приета в Голямата зала на народа от премиера Ли Цян, той отбеляза, че при кацането на самолета ѝ в Пекин се е появила дъга и определи това като предзнаменование за доброто бъдеще на двустранните отношения.
"Смятам, че отношенията между Китай и САЩ не са само вятър и дъжд", каза Ли, цитиран от "Файненшъл таймс". "Със сигурност ще видим повече дъги, след като преминем през вятъра и дъжда", допълни китайският премиер.
На следващия ден Тайван съобщи, че през последните 24 часа Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) е изпратила 13 самолета и шест кораба във въздушното пространство и водите около острова, предаде Асошиейтед прес.
Малко преди пристигането на Йелън в Китай Си Цзинпин инспектира командването на Източния регион на НОАК в Нанкин.
Китайската армия трябва "да се осмели да се бие", заяви Си, цитиран от Франс прес.
"Необходимо е да задълбочим военното и бойното си планиране, да се съсредоточим върху подготовката за реални бойни действия и да ускорим подобряването на способността ни да побеждаваме", добави китайския президент. Армията ни трябва също така "да повиши способността на лидерите на партийния комитет да се подготвят за война и борба", подчерта той.
Пекин категорично се противопоставя на военната подкрепа на САЩ за Тайван и в сряда се обяви против предстоящата продажба на снаряди и друго оборудване на стойност 440 милиона долара, обвинявайки САЩ, че превръщат Тайван в "буре с барут", припомня АП.
Оценки на визитата
"Визитата на Йелън, която се състоя по-малко от месец след посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън в Китай, е постижение и положителен сигнал, че двете страни са готови да поддържат откровен и конструктивен диалог, за да контролират разногласията и да избягват конфликти", каза пред в. "Глобал таймс" Хе Въйуен, старши научен сътрудник в Центъра за Китай и глобализацията.
Хе посочи, че Китай и САЩ са възобновили комуникациите на институционално равнище, като се очаква още висши американски служители в областта на икономиката и търговията да посетят Китай. "Двете страни се съгласиха да проучат възможността за създаване на работни групи за справяне с конкретни различия по време на посещението на Блинкън, като тази дейност ще продължи и след посещението на Йелън", допълни той, като отбеляза, че това е продиктувано от необходимостта САЩ да решат вътрешните си проблеми.
В икономическата сфера САЩ вървят по въже, опитвайки се да ограничат увеличаващия се ръст на външния си дълг и значителната инфлация, без да потопят икономиката си. Те се нуждаят от сътрудничество с Китай, за да решат тези наболели проблеми, коментира китайският вестник.
"Американската страна трябва да използва отворилата се възможност да намали напрежението с Китай и да настоява за прагматично сътрудничество преди президентските избори в САЩ следващата година", каза Лиу Въйдун, научен сътрудник в Института за американски изследвания към Китайската академия за обществени науки.
Лиу отбеляза, че преди встъпването в длъжност на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп е имало повече от 100 механизма за обмен между Китай и САЩ и в момента двете страни вървят към възстановяване на тези комуникации, но все още има големи предизвикателства.
/ЛМ/
news.modal.text
