site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 юли в историята

10 юли 2023 г., понеделник, 28-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 45 мчци в Никопол Арменски.

По света се отбелязва:

Националният празник на Бахамските острови. Ден на независимостта (1973).

На този ден в България:

1876 -  Учредено е Българското централно благотворително общество (БЦБО) - политическа организация на българската емиграция в Румъния със седалище в Букурещ и клонове в редица румънски градове. Учредена е на основата на съществуващото дотогава Българско человеколюбиво настоятелство със съдействието на Владимир Йонин, който е избран и за почетен председател на БЦБО. Организацията продължава делото на Българския революционен централен комитет и оглавява българското национал-освободително движение след разгрома на Априлското въстание (1876). Основните й задачи са да подпомага българите, пострадали от турците през въстанието, и да организира български доброволчески отряди за Сръбско-турската война (1876). След Сръбско-турската война подготвя нови отряди за поддържане на въстаническо движение в България във връзка с назряващата война между Русия и Турция. Главни дейци на Българското централно благотворително общество са Киряк Цанков, Иван Грудов, Петър Енчев, по-късно влизат Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Иван Вазов. С обявяването на Руско-турската война БЦБО публикува на 12 април 1877 г. призив към българския народ да въстане против поробителите и да подкрепи руските войски. С това то известява прекратяването на дейността си.

1901 -  Учредителен конгрес на Българския женски съюз, който съществува до октомври 1944 г., когато по инициатива на Националния комитет на Отечествения фронт започва организирането на Българския народен женски съюз.

1920 - Излиза бр. 1 на седмичния в. "Правда", орган на комунистическите организации в Южна Добруджа, с редактор Киро Стефанов. Последният брой на вестника излиза през 1924 г. Подновява излизането си от м. ноември 1928 г. до м. април 1929 г.

1966 - На връх Ботев в Стара планина е открита Радиорелейна и телевизионна станция "Връх Ботев", която покрива с телевизионен и радиосигнал повече от 65 процента от територията на България.
През 1981 г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България колективът на "РРТС връх Ботев" е награден с "Орден на труда" първа степен. До 2013 г. станцията захранва около една трета от ретранслаторите в страната с аналогов телевизионен сигнал. На 30 септември 2013 г. е прекратено аналоговото телевизионно излъчване в цялата страна.

1969 - България ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Договорът е одобрен на 22 юни 1968 г. на 22-ата сесия на Общото събрание на Организация на обединените нации (ООН) и е подписан на 1 юли 1968 г. едновременно в трите столици на страните депозитьори - Москва (Русия), Вашингтон (САЩ) и Лондон (Великобритания). България подписва документа на 1 юли 1968 г. в Москва и го ратифицира с Указ 668 на Президиума на Народното събрание от 10 юли 1969 г.

1980 - България установява дипломатически отношения с Лесото.

1990 - Първо заседание на VII Велико народно събрание (ВНС), избрано на 17 юни 1990 г. с основна задача да приеме нова Конституция на България. След гласуване на Конституцията VII Велико народно събрание приема функциите на обикновено Народно събрание - до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.

1997 - Създаден е Съвет за феърплей към фондация "Български спорт". Съветът е член на Европейското движение за феърплей. Съветът връчва награди за феър плей на български спортисти, треньори, дейци и спортни журналисти.

2004 - В София е свикан учредителен конгрес на партия "Новото време", който продължава и на 11 юли. Участват над 600 души. За председател на партията е избран Емил Кошлуков. Символът на партията е усмихнат таралеж, а знамето е в синьо, зелено, жълто. Химнът е песента на Дони "Идва ново време".

2008 - Народното събрание приема Декларация за децата на България. Чрез документа депутатите заявяват готовност да осигурят сигурност в семейството и на улицата, защита от насилие и експлоатация, социална сигурност и битови условия, както и свобода на изразяването.

2013 - Около 20:20 ч. на бул. "Цариградско шосе" в София таксиметров автомобил се врязва в спирка на градския транспорт на бул."Цариградско шосе". Ранени са 12 души, от които двама по-късно умират. Установено е, че водачът на таксито Михаил Куртев е шофирал в пияно състояние.

2014 - След разразила се буря в община Ловеч, придружена с проливен дъжд и градушка, около 19:00 ч. са наводнени улици, множество жилища и мазета в Ловеч. Бул. "България" е блокиран от аварирали автомобили, след като водата по него достига 40 см. Падналото количество дъжд е 53 литра на кв. м. Бурята причинява авария на електропроводи и оставя без електрозахранване 11 населени места в общината.

2016 - Патриарх Неофит ръководи в катедралния храм "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" в Силистра първата съборна служба за 21 Доростолски мъченици в съслужение с Доростолския митрополит Амвросий, членове на Светия Синод  и представители на Поместни правословни църкви. Българската православна църква вписва в църковния календар  нов празник  - Събор на Доростолските мъченици, който ще се чества в третата неделя след Петдесетница, след празника Неделя на всички български светии. Идеята за празника е на Доростолската митрополия  и е утвърдена с решение на Светия синод от 2015 г. Силистра (Доростол) е дала 21 християнски мъченици. Един от тях е Свети Дасий Доростолски. Неговите мощи се пазят в храма "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" и са донесени приживе по време на посещението си в България от папа Йоан Павел Втори. В храма има мощи и на други Доростолски мъченици.

2017 - В Истанбул, Турция, министър-председателят Бойко Борисов участва в 22-ия Световен петролен конгрес по покана на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. На форума, който е под мотото "Мостове към нашето енергийно бъдеще", присъстват над 5000 делегати от цял свят. На конгреса се обхванати всички аспекти на индустрията, включително нейното социално, икономическо и екологично въздействие.

2018 - В района на военно формирование 32040 - Крумов се провежда Съвместна българо-американска летателна подготовка "Тракийско лято - 2018". От българска страна участват личен състав и авиационна техника от 24-та авиационна база и 3-та авиационна база - Граф Игнатиево, личен състав от 68-ма бригада "Специални сили", представители на база за командване, управление и наблюдение и сили и средства от Зенитно-ракетни войски - военно формирование 36 150 - Стара Загора.

2019 - Със 143 гласа "за", 66 против и 1 "въздържал се" Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев, наложено на 24 юни 2019 г. върху промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приети на 13 юни 2019 г. ТС промените парламентът забранява поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни/бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство. 

2020 - България и Хърватия се присъединяват към валутния механизъм И Ар Ем-2 (ERM-2), като българският лев и хърватската купа се включват към ERM-2. Това е предварителен етап за въвеждането от двете страни на еврото през следващите три години - до 2023 г. Решението за присъединяването на двете валути е одобрено на онлайн среща на министрите на финансите на страните от еврозоната на 10 юли 2020 г.  Същия ден Европейската комисия съобщава, че приветства решението за включване на българския лев и хърватската куна в чакалнята на еврозоната (ERM II). Комисията приветства и решението на Управителния съвет на Европейската централна банка за тясно сътрудничество с двете страни, което отбелязва тяхното влизане в банковия съюз. Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1.95583 лева. България и Хърватия обявяват съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г. намерението си да се присъединят към валутния механизъм II, като се  ангажират да изпълнят редица мерки, предназначени да осигурят безпроблемното им участие във валутния механизъм II, преди да се присъединят към него.

2021 - В София на специално събитие в "София тeх пaрк" служебният министър на икономиката Кирил Петков и представители на немския производител на електромобили Nеxt.е.GО - германски стартъп c производство в град Аахен, подписват Меморандум за изпълнението на приоритетен инвестиционен проект "Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили e.GO в Ловеч". 

2022 - В два поредни дни прокурорите в страната дават своя вот за избор на членове от прокурорската квота в новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). На 10 юли 2022 г. те избират за член на ВСС Владимир Станков, прокурор от Апелативната прокуратура във Варна. На 9 юли 2022 г.  за членове на ВСС са избрани заместник главният прокурор Красимира Филипова, председателят на Асоциацията на прокурорите и ръководител на Окръжната прокуратура в Плевен Владимир Николов и прокурорът от Апелативната прокуратура в Пловдив Добринка Калчева. От общо 1538 прокурори, имащи право на глас, са гласували 921 – 878 от тях електронно, а 43 - с хартиена бюлетина. Избирателната активност е 59,88 процента.

На този ден по света:

1499 - В Лисабон, Португалия, корабът "Бериу" под командването на Николау Куелю от първата експедиция на Васко да Гама се завръща от Индия. Португалският мореплавател Васко да Гама потегля от пристанището на Лисабон, Португалия, на 8 юли 1497 г. начело на експедиция в търсене на морски път от Европа до Индия. Причината за експедицията на Васко да Гама е безпокойството на краля на Португалия Мануел I, че откритията на Христофор Колумб на запад застрашават търговските интереси на Португалия. Тогава все още не е било ясно, че Христофор Колумб всъщност не е открил западен път до Индия, а Америка. В експедицията е включена флотилия от четири кораба с екипаж от 170 души. Самият Васко да Гама командва кораба "Сан Габриел", брат му Пауло - "Сан Рафаел", а Николау Коелю - "Бериу", четвъртият кораб е използван за пренасяне на запасите, нужни за експедицията. Корабите достигат залива Сейнт Хелена в Южна Африка на 7 ноември 1497 г. След като заобикалят нос Добра надежда на 25 ноември 1497 г. достигат залива Мосъл Бей, където корабът със запасите е разтоварен. На 25 януари 1498 г. трите кораба достигат Мозамбик, а на 7 април 1498 г.  - Кения. След 23-дневно плаване през Индийския океан на 20 май 1498 г. корабите хвърлят котва близо до Каликут (дн. Кожикоде), Индия. На 30 август 1498 г. флотилията отплава обратно за Португалия. След три месеца плаване в Арабско море повечето от членовете на екипажа умират от скорбут. Когато корабите пристигат в Малинди, Кения, Васко да Гама нарежда да бъде изгорен корабът "Сан Рафаел" заради намалелия екипаж. Корабът "Бериу" пристига в Лисабон, Португалия, на 10 юли 1499 г., а Васко да Гама с кораба "Сан Габриел" - на 9 септември 1499 г. От 170 души екипаж оцеляват 55 души.

1866 - В САЩ Едсън Кларк от Нортхемптън, щата Масачузетс, получава патент номер 56 180 за изобретения от него химически молив.

1908 - Нидерландският физик Хейке Камерлинг Онес за първи път получава хелий в течно агрегатно състояние. Той охлажда този газ до - 268 градуса по Целзий. През 1913 г. Хейке Камерлинг Онес получава Нобеловата награда за физика за неговите изследвания на свойствата на веществата при ниски температури и за получаването за първи път на течен хелий.

1913 - Регистриран е световен рекорд за най-висока температура от 57 градуса в Долината на смъртта, национален парк в щата Калифорния, САЩ.

1918 - В Москва, Русия, е приета първата конституция на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), по време на петия общоруски конгрес на Съветите (4-10 юли 1918). Съгласно решение на третия общоруски конгрес на Съветите (23-31 януари 1918), на 1 април 1918 г., на заседание на Общорусийския централен изпълнителен комитет (ОЦИК), е създадена Конституционна комисия под председателството на Яков Свердлов. От юни 1918 г. над последната редакция на проекта за конституция работи комисия под ръководството на Владимир Ленин. Политическата система, установена с конституцията, не се променя с приемането на Конституцията на РСФСР от 1925 г. и действа до 1937 г.

1940 - Правителството на маршал Анри Петен е преместено от Париж в гр. Виши, Франция. Анри Петен е назначен за ръководител на т. нар. правителство с фашистки режим Виши (11 юли 1940-20 август 1944) по време на Втората световна война (1939-1945). Той получава цялата власт от Националното събрание на Франция и създава прохитлеристко правителство в сътрудничество с режима на Третия райх (1933-1945). След войната Анри Петен е осъден на смърт за предателство на 15 август 1944 г. Наказанието е променено на доживотен затвор от ген. Шарл де Гол, който е служил като младши офицер в регимента на Анри Петен през август 1914 г.

1941 - Начало на Смоленското сражение по време на Втората световна война (1939-1945). Битката завършва на 10 септември 1941 г. с победа на Съветската армия. Войските на Западния фронт, Резервния фронт, Централния фронт и Брянския фронт, задържайки немската група на армията "Център", насочила се към Москва, се отдалечават на 200-250 км и успяват да осуетят атаката към Москва и плановете за светкавично превземане на града.

1941 - Начало на Ленинградската стратегическа отбранителна операция по време на Втората световна война (1939-1945). В нея са задействани Северният фронт (от 23 август  1941 г. - Ленинградски) и Северозападният фронт, 52-а армия и Балтийския флот. Операцията завършва на 30 септември 1941 г. Провален е планът на немските войски за бързо завладяване на града.

1962 - От космодрума Кейп Канаверал в щата Флорида, САЩ, е изстрелян в орбита първият телекомуникационен спътник "Телстар-1", произведен от телефонните лаборатории "Бел" ("Ей Ти Ти"). Спътникът "Телстар-1" е с диаметър 88 см, тежи 77 кг извършва пълна обиколка около Земята за 157,8 мин. На 11 юли 1962 г. е осъществена първата редовна телевизионна връзка между САЩ и Франция. Излиза от строя на 21 февруари 1963 г.

1973 - Провъзгласена е независимостта на Бахамските острови от Великобритания, след като са били нейна колония от 1783 г.

1985 - На пристанището в Оукланд, Нова Зеландия, агенти на френските специални служби взривяват корабът "Рейнбоу уориър", собственост на природозащитната организация "Грийнпийс". На борда на кораба активисти на "Грийнпийс" планират да протестират против извършването на ядрени опити  в атола Муруроа край бреговете на френска Полинезия в южната част на Тихия океан. С тях на кораба се намира и 35-годишният нидерландски фотограф от португалски произход Фернандо Перейра, за да отрази намерението на Франция да извърши ядрени опити.  Загиват двама души - член на екипажа и Фернандо Перейра. През 1987 г. по международно нареждане правителството на Франция изплаща на "Грийнпийс" компенсации в размер на 8,16 млн. новозеландски долара.

1992 - В Маями, щата Флорида, САЩ, ген. Мануел Нориега, главнокомандващ Силите за отбрана на Панама (31 юли 1983-21 декември 1989), е осъден на 40 години затвор за трафик на наркотици. На 5 март 1999 г. присъдата му е намалена с 10 години. През юли 1999 г. изправителният съд в Париж, Франция, осъжда Нориега и съпругата му задочно на 10 години затвор и глоба от 11,4 млн. евро за пране на пари от продажба на кокаин. На 26 април 2010 г. Нориега е екстрадиран във Франция по искане на правосъдните органи на страната. На 28 юни 2010 г. в Париж започва процесът срещу него за пране на наркопари по обвинение, че е изпрал във Франция 15 млн. франка (2,3 млн. евро), получени от колумбийския наркокартел Меделин, чрез "Банк ъв кредит енд комърс интернешънъл", която е закрита през юли 1991 г. за международна измама. На 7 юли 2010 г. Мануел Нориега е осъден на 7 години затвор. На 6 юли 2011 г. министър-председателят на Франция Франсоа Фийон подписва заповед за екстрадицията му. Екстрадиран е на 3 август 2011 г. в Панама.

1996 - В Истанбул, Турция, е открита първата интерпарламентарна конференция за защита на Черно море, организирана от Парламентарната асамблея на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Конференцията се закрива на 12 юли 1996 г. В работата й участват около 70 парламентаристи, 100 експерти и университетски преподаватели от 25 страни, представители на международни институции.

2000 - Създадена е Европейската авиационна военнокосмическа компания (ЕАДС) в резултат на сливането на френската "Аероспасиал-Матра", немската "Даймлер Крайслер Еърспейс - ДАСА" и испанската "Конструксионес Аеронаутикас С.А. - КАСА", като част от консорциума "Еърбъс груп". Седалищата на компанията са в Париж, Франция и Мюнхен, Германия. ЕАДС произвежда космическа техника, ракетни системи, военна електроника, военни и граждански самолети.

2005 - В Киргизстан са произведени президентски избори, на които с 88,9 процента за държавен глава е избран изпълняващият длъжността президент и министър-председател на Киргизстан Курманбек Бакиев.

2006 - При операция на специалните служби на руските сили за сигурност е убит чеченският бунтовнически лидер 41-годишния Шамил Басаев заедно със свои сподвижници, докато подготвят атентат в съседната на Чечения република Ингушетия.

2007 - Европейският парламент приема нови правила за изхвърляне на живака от употреба и защита на околната среда и приема забрана за продажбата на неелектронни уреди, съдържащи токсичното вещество, каквито са термометрите за домашна употреба.

2008 - В Италия Камарата на депутатите (долна камара на парламента) одобрява законопроект, с който се дава имунитет на президента на страната, на министър-председателя и на председателите на двете камари на парламента, докато заемат тези постове.

2009 - Във Виена, Австрия, полага клетва първият глухоням австрийски депутат - Хелене Ярмер от Партията на зелените. Тя е третият глухоням депутат в Европа след Адам Коса от Унгария и Хелга Стивънс от Белгия.

2011 - По британските вестникарски будки се появява последният брой на най-четения британски таблоид "Нюз ъв дъ уърлд". На челната страница на вестника пише: "Благодарим ви и довиждане". "След 168 години ние накрая казваме едно тъжно, но и изпълнено с много гордост довиждане на нашите 7,5 милиона читатели", се казва в колективна статия във вестника. В нея се признава, че изданието е допуснало грешки. Таблоидът е закрит заради скандал с подслушване на хиляди телефони на знаменитости, кралски особи и роднини на жертви на престъпления, атентати и драми. Собственик на медийната група "Нюз корпорейшън", която издава вестника, е Рупърт Мърдок.

2013 - Върховният съд на Русия одобрява забраната момичета от мюсюлмански семейства да ходят на училище с хиджаб (ислямска забрадка), наложена от властите в Ставрополския край. Така е отхвърлен искът, в който граждани настояват забраната да бъде обявена за незаконна и невалидна. Въвеждането на училищни униформи цели да премахне социалните и религиозните различия между учениците.

2014 - Правителството на Германия обявява, че експулсира резидента на ЦРУ в Германия. Решението е в отговор на два случая на предполагаем американски шпионаж в Германия и скандал около съобщения за шпионска дейност на Агенцията за национална сигурност на САЩ в Германия. Германия не е предприемала такава стъпка срещу американски дипломат от Втората световна война. Резидентът на ЦРУ е официален представител на САЩ, който работи под прикритие на дипломатическа длъжност в посолството на САЩ в Берлин и е ползван от германските официални лица като човек за връзка по тайни разузнавателни въпроси.

2015 - На о. Ява, Индонезия, на около 150 км от международното летище на Бали, вулканът Раунг изхвърля пепел и парчета скали на височина 3800 м. Властите затварят пет летища, включително на популярните туристически острови Бали и Ломбок. Няма данни за пострадали и нанесени материални щети. Със своите 3332 м Маунт Раунг е най-високият връх в Индонезия, а Ява е най-гъстонаселеният остров в страната.

2016 - В Перу е открит затвор на най-голяма надморска височина в света. Затворът се намира на 4100 м височина и е с капацитет до 1224 души. Оборудван е със слънчеви панели и се простира на 6 хектара близо до Кочамарка, село с 1500 жители, разположено на 200 км северно от Лима. През зимата температурите в района падат до минус 14 градуса по Целзий. Претъпканите затвори са голям проблем за Перу. Страната страда от недостиг на 40 000 места в затворите. 

2017 - Близо 8000 жители на щата Калифорния, САЩ, са евакуирани заради силните пожари, бушуващи от три дни в няколко района на щата. В подножието на планините Сиера Невада, на стотина км от гр. Сакраменто, около 4000 души са евакуирани, а други 7400 души се готвят да се евакуират. Огънят бушува на площ от 20 км и е унищожил най-малко десет постройки. Междувременно в долина източно от Санта Барбара в южната част на Калифорния, където бушуват три пожара, са евакуирани около 3600 души.

2018 - В Гърция в светилището на древна Олимпия в Пелопонес е открита глинена плочка с 13 стиха от четиринайсета песен на "Одисея". Откритието датира от римската епоха и вероятно преди 3-и век, което означава, че плочката е най-старият запазен фрагмент от Омировия епос.

2019 - Президентът Володимир Зеленски подписва указ, с който се отменят редица забрани за посещения в забранената досега зона около Чернобилската АЕЦ. Създава се и "зелен коридор" за туристи. Същия ден на официална церемония Европейският съюз предава за експлоатация на Украйна новият саркофаг, издигнат над разрушения при ядрената авария на 26 април 1986 г. четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ. Изграждането на саркофага започва през 2012 г. и заради големите му размери той е строен на две части, съединени през 2015 г. Новият саркофаг е най-голямото до момента в света подвижно съоръжение, което може да се види на разстояние от 45 км и благодарение на който равнището на гама лъченията около централата са се понижили с 10 пъти в сравнение с периода преди изграждането му. Височината на арката е 106 м, ширината - 257 м, дължината - 162 м. На площадката, която саркофагът покрива, могат да се поберат четири футболни игрища. Съоръжението тежи 36 200 тона, има срок на експлоатация 100 години и струва 1,5 млрд. евро.

2020 - Държавният съвет (висшият административен съд) на Турция отменя решение на Министерския съвет от 24 ноември 1934 г. за превръщането на "Света София" от джамия в музей. Същия ден е публикуван указ на президента Реджеп Таийп Ердоган за прехвърляне на управлението на "Света София" към Дирекцията по религиозните въпроси и за отварянето й за мюсюлманско богослужение. Искът за превръщането на храма "Св. София" в джамия е внесен от Асоциацията на постоянните фондации за историческите артефакти и околната среда с твърдението, че подписът на основателя на република Турция Мустафа Кемал Ататюрк под документа е фалшив.

2021 - В Централен Таджикистан е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер и епицентър на 165 километра североизточно от столицата Душанбе. Загиват 5 души, десетки къщи са разрушени, частично са повредени електропроводи в Таджикабадски район.

2022 - Първият и най-голям саркофаг на Тутанкамон е пренесен от Египетския музей на площад "Тахрир" в Кайро в Големия египетски музей в Гиза. Безценният артефакт е поставен в залата, посветена на Тутанкамон, като за пръв път ще бъдат изложени на едно място близо петте хиляди предмета от гробницата му. Саркофагът е първият предмет, видян от откривателите на съкровището на Тутанкамон в гробницата му в Долината на царете в Луксор. Той е направен от украсено с позлата и дърворезба дърво.

Родени на този ден българи:

Димитър Горов, търговец и деец на революционното движение (1840-1881).
От 1866 г. живее в Гюргево, Румъния, където отваря фабрика за сапун и свещи. Със спечелените пари подпомага материално организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), финансира издаването на "Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова" (1875) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1977). През 1875 г. наема къща в Гюргево, която предоставя на Гюргевския революционен комитет. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението на България от османско иго (1878) заема административни длъжности в България. Умира в Трявна в крайна бедност.

Никола Маринов, художник и педагог (1879-1948).
Учител в София (1907-1921). Щатен художник към Министерство на народното просвещение (1919-1921). Директор на Държавната художествена академия (1935-1937). Рисува портрети, много голяма част от които на жени, пейзажи и фигурални композиции. Автор е и на множество стенописи в черкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник и в храм-паметника "Александър Невски". Илюстрира "Избрани разкази" от Елин Пелин (1922).

Стефан Гендов (Стефан Димов Хаджигендов), журналист, театрален критик и писател (1889-1951).
Сътрудник и редактор в редица вестници и списания , сред които сп. "Родно изкуство", сп. "Факел", сп. "Комедия", сп. "Наша мисъл", сп. " Нов път", в. "Нова комедия",  в. "Народен театър", в. "Литературен свят", в. "Пламък", в. "Пладне". Автор е на пиесите "Бъдни вечер", "Любовта е по-силна от смъртта", "Буря над равнината" и др.

акад. Анастас Бешков, географ (1896-1964).
Преподавател по стопанска география във Висшето търговско училище в Свищов (1940-1947). Завеждащ Катедрата по обща стопанска география в Историко-филологическия факултет (по-късно Биолого-геолого-географски факултет) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1961). Завеждащ секция по икономическа география в Географския институт  при БАН (1951-1964). Председател на Българско географско дружество (1948-1964). Поставя основите на икономическото райониране и на конструктивната география в България. Автор e на "Стопанско-географско поделение на България" (1934), "Принципи на икономогеографска част" (1948), "География на промишлеността, селското стопанство и транспорта" (1957). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1956).

Люба Велич (ист. име Люба Величкова Ангелова), оперна певица (1913-1996).
От 1944 г. пее във Виенската опера. Пяла е в "Ковънт гардън" в  Лондон, Великобритания, в "Метрополитън" в Ню Йорк, САЩ. През 1976 г. тя слиза от сцената, но след това е участвала с малки роли в 75 игрални филма, предимно продукции на ФРГ. Носителка на "Големия почетен знак за заслуги към Република Австрия" (1975).
 
Серафим Северняк (ист. име Серафим Николов Серафимов), писател и публицист (1930-1988).
Заместник главен редактор на сп. "България" (на чужди езици) (1952), кореспондент на в. "Литературен фронт" в Русе и Добруджа (1953-1956), редактор на сп. "Пламък" (1956-1962). Драматург на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1962-1964) и на Държавен сатиричен театър  (1964-1966) в София. Главен редактор на редакция ЛИК в Българска телевизия (1966-1970), заместник-главен редактор (1971-1975) на в. "Литературен фронт", главен редактор на сп. "Отечество"(от 1975). Автор е на сборници с разкази и есета: "Стопани" (1952), "Ветрило от сандалово дърво" (1966), "Бели грижи" (1972),"Златното сияние" (1961), "Земя, отрупана с история" (1981),"Криле" (1967), "Охридска балада" (1971) и др., на очерци, репортажи и други публицистични материали - "От нашия кореспондент" (1959) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (26 август 1980), лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974, 1981).

Славка Аврамова, цигуларка и педагог (1932-2005).
Дългогодишен концертмайстор на Академичния симфоничен оркестър на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" и на дамския камерен оркестър "София".

Петър Гюров, актьор (1934-2010).
Над 40 години е играл в театър "Българска армия". Участвал е  във филмите "Незавършени игри" (1963), "Всичко е любов" (1979), "Споделена любов" (1979), телевизионния сериал "Бащи и синове" (1990), "Предупреждението" (1982), "Чудо" (1996) и др. Лауреат на "Димитровска награда" (1984). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1984).

Хари Харалампиев, адвокат (1939).
През юли 2004 г. е включен в адвокатския екип на българските медицински сестри за процеса в Либия. Член на Висшия дисциплинарен съд (2004-2008). Заместник-председател на Висшия адвокатски съвет (1 април 2008-10 май 2013). Основен член на Висшия адвокатски съвет (10 май 2013-март 2017). Автор е на книгите "Вътрешно око", "Ако имате търпение", "Ако имате търпение, отсъдете!", "Съдии, казусът ви принадлежи", "Марианската падина или измеренията на справедливостта", "Мълчалива поеция", "Неопитомени думи" и др.  Носител на Националната награда "Константин Величков", която се връчва от община Пазарджик  (2 ноември 2020).

Ваня Петкова (приема името Хатидже Садик), поетеса и преводач (1944-2009).
Редактор в сп. "Славейче" (1966-1968) и във външния отдел на в. "Литературен фронт" (1970-1973). Преводач в българското посолство в Хартум, Судан (1969-1070). Превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език. Авторка е на 40 стихосбирки и 6 романа, между които стихосбирките "Солени ветрове" (1965) "Куршуми в пясъка" (1967), "Привличане" (1967), "Грешница" (1968), "Предсказание" (1970), "Черната гълъбица" (1972), "Кестенова любов" (1973), "Обратна река" (1976), "Обет за мълчание" (1979), "Venceremos Behceremos" (1980) и др. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията "Съвременни арабски поети". Произведенията й са преведени на 13 езика.

Енцислав Харманджиев, икономист (1957).
От 1991 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Председател на Съвета на директорите на "Стомана" ЕАД (Перник) (1993-1997). Председател на Надзорния съвет на Стопанска банка (1995-1996). Заместник-министър на икономическото развитие (1995-1997). Главен изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД (31 октомври 2005-6 ноември 2009).

Явор Нотев, юрист и политик (1957).
От 1988 г. е адвокат от Софийската колегия и работи по наказателни дела. Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014). Депутат в 43-ото Народно събрание и негов заместник-председател (27 октомври 2014-26 януари 2017) . Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021) и негов заместник-председател (19 април 2017-11 септември 2019).

доц. Александра Азизбаева-Хонг, българска актриса, режисьор и педагог (1961-2022).
Учи специалност "Руска филология" в Ташкенския университет (1978-1979), завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър и кино" в класа на проф. Борис Чирков с 12 дипломни спектакъла и участие в 6 пълнометражни художествени филма на републиканските киностудии (Узбекфилм, Таджикфилм, Киргизфилм). През 1986 г. специализира "Пантомима и сценично движение" в Националната академия за театрално и филмово изкуство /НАТФИЗ/ "Кръстьо Сарафов". От 1985 г. започва работа във НАТФИЗ като педагог по пантомима и сценична пластика. Актриса в Нов драматичен театър "Сълза и смях" и театър "Движение" (1986-1991). От 1989 г. провежда лекции и майсторски класове в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, Бургаския свободен университет, в Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", в Театралната Академия гр. Вилнюс, Литва, в Университета в гр. Патра, Гърция, в Специализиран институт за хора с увреждания, гр. Москва, в Училище за деца с увреден слух, гр. Москва, в училище за деца с умственна изостаналост, гр. Москва, Русия, Театрален департамент Ц Анадолски университет, Ескишехир, Турция. Председател на сдружение "Артистичен Свят на младежта" (2007-2022), член на Международна женска либерална мрежа (2008-2022), член на Източноевропейска асоциация по арт-терапия (2012-2022). Има над 280 постановки в театрите на България и Русия.

Иво Прокопиев, бизнесмен (1971).
Управител на медийната група "Икономедиа" АД (2004-август 2010), която издава в. "Дневник", в. "Капитал" и др. Председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) (9 септември 2004-31 октомври 2005). Вицепрезидент на Българска международна стопанска асоциация (БИБА) (17 септември 2005- 22 ноември 2005). От 11 октомври 2005 г. е  председател на Съюза на работодателите в България до сливането му в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на 16 май 2006 г. Съпредседател на УС на КРИБ (16 май 2006-4 ноември 2010). Почетен консул на Канада в България (2010-2019).

Герасим Георгиев - Геро, актьор (1974).
Играл е в Габровския драматичен театър (2000-2004), Драматичния театър в Кърджали (2004-2005), Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1 декември 2006-2011), Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе, Родопския драматичен таетър "Николай Хайтов" в Смолян,  Младежкия театър "Николай Бинев" (2011-2016), Малък градски театър "Зад канала",Театър 199 и др. Работил е и в телевизия МСАТ (2005-2006). Участвал е в различни телевизионни предавания, сред които "Пълна лудница", "Монополи" по БНТ,  "Горчиво" и "Господари на ефира"  по bТV, "Маскираният певец" и "Като две капки вода" по Нова телевизия. Участвал е във филмите "Търси се екстрасенс" (2001), "Летовници" (2016), "Като за последно" (2020), "Голата истина за група Жигули" (2021) и телевизионните сериали "Полицаите от края на града" (2017), "Порталът" ( 2021) и др.  Носител на Националната награда за актьорско майсторство "Любимец 13" за главна мъжка роля. 

Александър Тунчев, футболист и треньор (1981).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Хебър" (Пазарджик), "Искър" (София), "Беласица" (Петрич), "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София), "Лестър" (Англия), "Кристъл Палас" (Англия) и "Заглембе Любин" (Полша). За националния отбор на България има изиграни 26 мача и отбелязва 1 гол. От 2016 г. е треньор.

На този ден са родени и:

Жан Калвин, френски теолог и представител на християнската Реформация (1509-1564).
Основател на калвинизма. През 1536 г. в гр. Базел е публикувано съчинението му „Наставление за християнската вяра“, в която разкрива основните си възгледи.

Камий Писаро, френски художник живописец (1830-1903).
Един от основателите на импресионизма (1873).

Хенрик Виенявски, полски цигулар и композитор (1835-1880).

Никола Тесла, американски физик и електротехник от сръбски произход (1856-1943).
Открива принципите на сменящото се магнитно поле, което става основа за създаването на променливия ток. Автор е на изобретения в областта на електротехниката и радиотехниката, сред които асинхронния двигател (1930), различни видове генератори и трансформатори за ток, безжични трансмисии с променлив ток, флуоресцентни лампи и нови видове парни турбини. Никола Тесла изобретява лазерният лъч, използва луминесцентни лампи в лабораторията си 40 години преди индустриалният свят да ги преоткрие. Когато умира, Никола Тесла притежава над 700 патента за изобретенията си.

Марсел Пруст, френски писател (1871-1922).
Автор е на произведенията "Наслади и дни" (1896), "Обществото на Германт", "Содом и Гомор I" (2002), "Содом и Гомор II" (2003), "Пленницата" (2009), "Изчезналата Албертин" (2010) и др. 

Николай Шилов, съветски физик и химик (1872-1930).

Сергей Коненков, съветски скулптор (1874-1971).
Носител на Държавната награда на СССР (1951). Носител на орден "Ленин" (1955, 1964). Народен художник на РСФСР (1955). Народен художник на СССР (1958). Герой на социалистическия труд (1964). Почетен гражданин на Смоленск (1964).

Джорджо де Кирико, италиански художник (1888-1978).

Наум Голдман, израелски обществен деец (1894-1982).
Председател на Световния еврейски конгрес (1949-1977) и президент на Световната ционистка организация (1956-1968).

Карл Орф, немски композитор, диригент, педагог и театрален режисьор (1895-1982).
Автор е на кантата "Кармина Бурана" (1937).

Курт Алдер, немски химик (1902-1958).
През 1927 г. заедно с немския химик Ото Дилс започват да изследват диеновия синтез. През 1928 г. успяват да свържат диените (органични съединения със спрегнати двойни връзки) помежду им или с филодиени (органични съединения с активирана двойна или тройна връзка в циклични съединения с пръстеновиден строеж. Реакцията на Дилс - Алдер е основа за получаване на множество лекарствени препарати, багрила, пластмаси, синтетичен каучук. Носител на Нобелова награда за химия за 1950 г. заедно с Ото Дилс за откриването и усъвършенстването на диеновия синтез.

Николас Гилен, кубински поет и обществен деец (1902-1989).
Автор е на сборника с поеми "Песни за войници и ритми за туристи" (1937), сборник със стихове "Гълъбът на народния полет" (1958) и др. Носител на Международната ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1954).

Джабар Расулов, съветски партиен и държавен деец (1913-1982).
Председател на Съвета на министрите на Таджикска ССР (август 1946-март 1955). Заместник-министър на селското стопанство на СССР (1955-1958). Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Таджикска ССР (12 април 1961-4 април 1982).

Джеймс Олдридж, британски писател от австралийски произход (1918-2015).
Автор е на над 30 книги, сред които и книги за деца. Сред тях са романите му "Морският орел"(1944), "Дипломат" (1949),"Да яздиш диво пони" (1973) и "Един последен поглед" (1977) и др.

Оуен Чембърлейн, американски физик (1920-2006).
Работи в областта на физиката на елементарните частици. През 1942 г. той се включва в проекта на САЩ  "Манхатън" за разработване на атомна бомба. През 50-те години на 20-и в. започва да работи с американския физик от италиански произход Емилио Сегре по получаването на антипротон. Използвайки ускорител за частици беватрон двамата откриват антипротони и по този начин поставят началото на откриването на много допълнителни античастици. Антипротоните са античастици, които възникват при разбиването на атомните ядра с високоенергетични частици, които се получават в ускорители на заредени частици. Носител на Нобелова награда за физика за 1959 г. заедно с американския физик от италиански произход Емилио Сегре за откриването на антипротона (1955).

Бернар Бюфе, френски художник (1928-1999).
Изявен привърженик на фигуралната живопис в абстракционизма. Гравьор и илюстратор, художник на декорите на няколко балетни постановки в Парижката опера. Самоубива се на 4 октомври 1999 г.

Артур Аш, американски тенисист (1943-1993).
Той е първият афроамерикански тенисист, който печели три титли в турнирите от "Големия шлем". Обявен е за най-добър американски спортист през 1969 г. През кариерата си седем пъти е финалист в турнири от "Големия шлем", като печели пет от тях (две от титлите са на двойки). Неговото име носи централният корт в Ню Йорк, САЩ, на който се играят мачове от Откритото първенство на САЩ. Обявен за "Играч на годината" от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1975 г. Въведен в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (1985).

Хенрик Касперчак, полски футболист и треньор (1946).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада и бронзов медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ с националния отбор по футбол.

Франк Стейпълтън, футболист от Ейре (1956).

Едмилсон (Жозе Едмилсон Гомеш Мораиш), бразилски футболист (1976).
Печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония с националния отбор по футбол. С "Барселона" (Испания) печели турнира Шампионска лига (2006).

Людовик Жули, френски футболист (1976).
С "Барселона" (Испания) печели турнира Шампионска лига (2006).

Ларс Рикен, немски футболист (1976).
С "Борусия Дортмунд" (Германия) печели турнира Шампионска лига (1997).

Габи (Габриел Фернандес Аренас), испански футболист (1983).
С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели два пъти турнира Лига Европа (2012, 2018) и един пъти Супер купата на УЕФА (2012).

Марк Гонсалес, чилийски футболист (1984).

Марио Гомес, немски футболист (1985).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и сребърен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Австрия и Швейцария с националния отбор по футбол. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнира Шампионска лига (2013).

Това е денят на смъртта на:

Луи Дагер (Луи Жак Манде Дагер), френски художник и химик (1787-1851).
След продължителни експерименти той открива процесът, при който образът се отбелязва върху плака, намазана със сребърен йодид, наречен на негово име  - дагеротипия. Това е първият успешен метод за фотографско изображение. На 19 август 1839 г. френското правителство откупува от Луи Дагер патента на изобретения от него метод за получаване на снимка (дагеротип), първият успешен метод за фотографско изображение. Преди това на 9 януари 1839 г. процесът официално е представен пред Френската академия на науките.

проф. Карл Рихард Лепсиус, немски археолог и египтолог (1810-1884).
Основател на съвременната научна археология, наречен е "баща" на египтологията. Ръководи научна експедиция в Египет и Судан (1843-1845). Каталогизира египетски археологически останки и поставя основата на хронологията на египетската история.

Педро Антонио де Аларкон и Ариса, испански писател (1833-1891).

ген. Николай Столетов, руски военен деец (1834-1912).
Участник в Кримската война (1853-1856). Служи в Кавказ и Средна Азия, основава гр. Красноводск (1869). Командир на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Ръководи отбраната на Стара Загора и връх Шипка срещу армията на Сюлейман паша (9,10 и 11 август 1877). Участвал е в сражението при Шипка - Шейново (27 и 28 декември 1877).

Васил Друмев (митрополит Климент Търновски), български писател, политик и църковен деец (ок. 1841-1901).
Един от учредителите на Българското книжовно дружество (1869), действителен член на дружеството (1869) и негов  председател (1898). Ректор на Богословското училище "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец (1878-1884). Митрополит на Търновската епархия (27 май 1884-1901). Депутат в Учредителното народно събрание (1879) и в I Велико народно събрание (1879). Министър-председател и министър на народното просвещение (24 ноември 1879-24 март 1880). Пръв председател на Българския червен кръст (1885-1887). След детронацията на княз Александър I (1886) е министър-председател на временното правителство (9-12 август 1886). Родоначалник на българската белетристика - автор е на първата оригинална българска повест "Нещастна фамилия" (1860). Един от основоположниците на българската драматургия - "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872), първото значително българско драматично произведение.

Миколаш Алеш, чешки художник - живописец и график (1852-1913).

Саймън Кузнец, американски икономист (1901-1985).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1971 г. за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даващо ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието.

Вернер Егк, немски композитор (1901-1983).

проф. Веселин Стайков, български художник живописец и график (1906-1970).
Работил е в Държавната печатница (1933-1970) и като консултант към Министерството на съобщенията (1944-1970). Бил е преподавател (от 1946) в Художествената академия, декан на Факултета за изящни изкуства в академията (1962-1964). Създава гравюри на дърво, офорти и литографии. Негови творби са представяли българското изобразително изкуство на международни изложби в десетки страни по света. Има самостоятелни изложби в Мюнхен, Германия (1938), Прага, Чехия (1953), Берлин, Лайпциг и Потсдам, Германия (1961). Носител на златен медал от Парижкото изложение (1937).

Ле Зуан, виетнамски политик (1907-1986).
Генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия (април 1959-10 юли 1986).

проф. Марко Минков, български литературовед шекспировед (1909-1987).
Създател и декан на Катедрата по английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1951-1974). Удостоен е с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Шекспировия институт при Бирмингамския университет (1966). Почетен член на Шекспировата асоциация в САЩ (1967).

Милош Якеш, чехословашки политик (1922-2020).
Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия (1987-1989).

проф. Тодор Патрашков, български лекар уролог (1926-2012).
Началник на Катедра по урология и нефрология във Военномедицинска академия (ВМА) (1983-1991) и заместник-началник на ВМА (1988-1991). Около 20 години е бил консултант в Правителствена болница. Председател на Българското урологично дружество (1990-2000). Автор е на повече от 300 научни труда - учебници, ръководства, монографии и студии. През 2016 г. е учредена фондация " Проф. Тодор Патрашков", която връчва наградата "Медик на годината".

Иван Пехливанов, български инженер, проектант и политик (1926-2019).
Цялата му кариера минава в стопанската сфера по всички йерархични стъпала на българската промишленост. Бил е конструктор в Централното конструкторско бюро, инженер и директор на "Машпорект" и "Машелектропроект", в Комитета по промишлеността. Заместник-министър на машиностроенето (1968-1973). През 70-те години на 20 век е директор на Обединение "Технология на металите", председател на Комитета по металолеене (25 юни 1976-17 юни 1977). Заместник-председател на Българската индустриална и стопанска асоциация (1980-1983) и неин председател (1984-1987; 1989-1990) Председател на Централния кооперативен съюз (25 август 1987-1989).  Има стотици разработки като проектант. Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-21 декември 1989). Носител на орден "Народна република България" (юни 1976),  удостоен със званието "Заслужил деятел на техниката" (май 1978),  на орден "Георги Димитров" (1986). През 2005 г. издава книгата  "Свидетел на историята".

Иван Радоев, български писател, поет и драматург (1927-1994).
Бил е редактор във в. "Стършел", в. "Родни криле", сп. "Български воин", Българската телевизия. Драматург в Народната опера в София (1963-1968), в театър "Сълза и смях" (1970-1972), в театър "София" (1972-1986), в театъра в Перник (1986-1990). Автор е на стихосбирки, сред които: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Стихотворения" (1958), "Баладична поема" (1960), "Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992) и др. Един от създателите на лиричната драма в България  - "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Червено и кафяво", "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън" и др. Удостоен със званието "Заслужил деец на културата" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" втора степен (29 март 1987), на литературната награда на Съюза на българските писатели за драматургия за 1988 г. (май 1989), на Наградата на София за 1990 г. за сатиричната му стихосбирка "Песъчинки-животинки" (28 март 1991), на специалната награда на Съюза на българските писатели за 1992 г. за стихосбирката "Феникс" и пиесата "Чудо" (20 май 1993), на националната литературна награда "Хермес" за стихосбирката "Бялото потъване" (май 1993), на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж (1 февруари 1993) и др. Драматично-кукленият театър в Плевен носи неговото име. От 2001 г. на всеки две години се  провежда конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев, на който съорганизатори са Министерство на културата, община Плевен и Драматично-кукленият театър "Иван Радоев".

Джак Чарлтън (ист. име Джон Чарлтън), английски футболист и треньор (1935-2020).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия.

Калина Ковачева, българска поетеса (1943-2010).
Работи във в. "Народна младеж" (1968-1978), а след 1978 г. в сп. "Лада". Автор е на "Трябва да те има" (поезия, 1972), "Бюлетин за времето" (1975), "Лични стихотворения" (1981, 2004), "Моята Сара" (документална повест, 1983), "Аз" (1993), "Да не забравя" (1995), "Имах приятел просяк. По хималайските пътеки" (проза, 1995), "Какво за Любовта" (1999), "Стихотворения" (2001, 2004) и др. Участвала е  в разширения състав на националния отбор по алпинизъм и има три пътувания в Хималаите (1985, 1987, 1988). Носител на Славейкова награда на община Трявна за стихотворението "Но какво ли стана с онзи мой живот..." (2006).

Роджър Рийс, американски актьор и режисьор от британски произход (1944-2015).
Той е известен от участията си с ролята на сноба Робин Колкорд в телевизионната поредица "Бар Наздраве" (1989-1993) и на британския посланик лорд Джон Марбъри в сериала "Западното крило" (2000-2005). Носител на американската театрална награда "Тони" (1982).

Иван Методиев (Иван Методиев Маринов), български поет (1946-2003).
Научен сътрудник в Института по почвознание "Н. Пушкаров" (1973-1982). Главен редактор на редакция "Детска литература" в издателство "Български художник" (1982-1983), редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" ("Летописи") (1983-1991). Основател на сп. "Нава" (1990). Автор е на стихосбирките "Прости сетива" (1980), "Пейзажи на душата"(1983), "Космогонии" (1987), "Майка на вселената" (1990)  и др.

Валентин Александров, български юрист, журналист и политик (1946-2008).
Бил е журналист в агенция "София прес" и сп. "Антени". Работил е за българското контраразузнаване (1976-1987). Държавен секретар на Министерството на отбраната (1991-1992). Министър на отбраната (30 декември 1992-16 октомври 1994). Автор е на "Еврогрупата на НАТО" (1973), "Западноевропейската отбрана - граници и илюзиите" (1975), "Западногерманските тайни служби - организация и политическо влияние (1976), "Атанас Буров: банкер, дипломат, политик" (1992) и др. Носител на "Почетен знак"  на шия - най-високото турско военно отличие (1993), на гръцкия орден "Велик  кръст на Феникса"  със звезда и лента  (1993), на орден "Велик кръст за заслуги"  със звезда и лента към Република Австрия първа степен  (1994),  на награден знак "За вярна служба под знамената" първа степен (19 октомври 1994).

Антонио Кръстев, български състезател по вдигане на тежести (1961-2020).
От световни първенства печели два златни медала (1985, 1986), един сребърен медал (1982) и два бронзови медала (1983, 1987). От европейски първенства печели два златни медала (1986, 1987), три сребърни медала (1982, 1984, 1988) и един бронзов медал (1983). На 13 септември 1983 г. в Острава, Чехия, на Световното първенство в изхвърлянето поставя световен рекорд с 216 кг, който е изравнен след 29 години на Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, от иранеца Бехдад Салими и подобрен на Европейското първенство през 2017 г. от грузинеца Лаша Талахадзе. През спортната си кариера Антонио  Кръстев подобрява 5 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.