site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 юли в историята

8 юли 2023 г., събота, 27-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточиви.
   
На този ден в България:

1879 - България установява дипломатически отношения с Франция на ниво дипломатически агентства. Отношенията между двете страни са прекъснати на 22 септември 1915 г. и отново са възстановени на 27 август 1920 г. На 17 декември 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.

1879 - България установява дипломатически отношения с Германия на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 5 септември 1944 г. След създаването на Германската демократическа република (ГДР) (7 октомври 1949) България установява дипломатически отношения с ГДР на 17 октомври 1949 г. на ниво легации, а на 11 юли 1954 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства. След създаването на Федерална република Германия (ФРГ) на 7 септември 1949 г. България установява дипломатически отношения с ФРГ на 21 декември 1973 г. на ниво посолства. След обединението на двете германски държави на 3 октомври 1990 г. посолството на България във ФРГ поема всички функции.

1931 - България установява дипломатически отношения с Аржентина  на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 4 февруари 1944 г. и са  възстановени на 12 ноември 1948 г. На 7 април 1964 г. дипломатическите отношения между страните са издигнати в ранг на посолства.

1967 - България е приета за член на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), специализирана организация на ООН.

1971  - 6-ото Народно събрание избира състава на Държавния съвет на Народна република България, създаден съгласно  Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 г.  като висш постоянно действащ орган на Народното събрание, осигуряващ връзката между законодателната и изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Председател на Държавния съвет от създаването му до 10 ноември 1989 г. е Тодор Живков. Държавният съвет е закрит със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, приет от 9-ото Народно събрание на 3 април 1990 г.

1999 - Агенцията за приватизация продава 57 процента от химическия комбинат "Химко" АД - Враца, на американската корпорация "Ай Би И Транс ъф Ню Йорк инкорпорейтед".

2012 - Проведени са извънредни вътрешнопартийни избори за председател на Съюза на демократичните сили (СДС) след оставката на председателя Мартин Димитров на 15 май 2012 г. Кандидати за поста са Ваньо Шарков, Емил Кабаиванов, Иван Сотиров, Лъчезар Тошев и Румен Христов. Балотажът е насрочен за 15 юли 2012 г., на който трябва да се явят депутатът Ваньо Шарков и кметът на Карлово Емил Кабаиванов.

2014 - Бизнесменът Христо Ковачки окончателно е оправдан от Върховния касационен съд по обвинение за данъчни престъпления и източване на ДДС за над 16 млн. лв. Той е обвинен, че между 14 февруари 2005 г. и 14 септември 2006 г. и между 16 октомври 2006 г. и 14 юли 2008 г. чрез четири свои фирми е осъществил над 80 фиктивни сделки за машини. На 14 април 2011 г. той е осъден на 3 години условно с пет години изпитателен срок и глоба от 20 000 лв. от Софийски градски съд и впоследствие оправдан на 29 май 2012 г. и повторно оправдан на 24 януари 2014 г. от Софийския апелативен съд. 

2015 - 43-ото Народно събрание приема решение за откриване във Велико Търново на филиал на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна.

2016 - Софийският градски съд отказва регистрация на партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ) с председател Лютви Местан с мотив, че партията използва абревиатура ДОСТ, която като дума на турски означава "приятел".

2017 - Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО одобрява на 41-ата си сесия в Краков, Полша, разширение на обекта на световното наследство "Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа". Той включва 77 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави. България участва в номинацията с най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Националния парк "Централен Балкан" - "Боатин", "Царичина", "Козя стена", "Стенето", "Соколна", "Пеещи скали", "Стара река", "Джендема" и "Северен Джендем", които вече са в списъка на ЮНЕСКО.

2018 - В търговищкото село Братово се провежда традиционният събор в свещената за мюсюлманите местност Баба Конду. Тук на място, считано за свещено, хората връзват парче плат или оставят дарове, за здраве, берекет и късмет за семействата си.

2021 - На официална церемония в двореца "Пинятели" в Барселона, Испания, българският скулптор Вежди Рашидов е удостоен със златен медал на Кралския артистичен кръг на Барселона за приноса му за укрепване на връзките между България и Каталуния. Кралският артистичен кръг на Барселона е институция, създадена през 1881 г. за развитие на изкуството от няколко художници и призната от крал Алфонсо XIII през 1916 г.

На този ден по света:

1497 - Португалският мореплавател Васко да Гама потегля начело на експедиция от пристанището на Лисабон, Португалия, за да намери морски път от Европа до Индия през нос Добра надежда. Причината за експедицията на Васко да Гама е безпокойството на краля на Португалия Мануел I, че откритията на испанския мореплавател Христофор Колумб на запад застрашават търговските интереси на Португалия. Тогава все още не е било ясно, че Христофор Колумб всъщност не е открил западен път до Индия, а Америка. В експедицията е включена флотилия от четири кораба с екипаж от 170 души. Самият Васко да Гама командва кораба "Сан Габриел", брат му Пауло - "Сан Рафаел", Николау Коелю - "Бериу", а четвъртият кораб е използван за пренасяне на запасите, нужни за експедицията. Корабите достигат до залива Сейнт Хелена в Южна Африка на 7 ноември 1497 г. След като заобикалят нос Добра надежда, на 25 ноември 1497 г. достигат до залива Мосъл Бей, където корабът със запасите е разтоварен. На 25 януари 1498 г. трите кораба достигат Мозамбик, а на 7 април 1498 г.  - Кения. След 23-дневно плаване през Индийския океан на 20 май 1498 г. корабите хвърлят котва близо до Каликут, Индия. На 30 август 1498 г. флотилията отплава обратно за Португалия. След три месеца плаване в Арабско море повечето от членовете на екипажа умират от скорбут. Корабът "Бериу" акостира в Лисабон, Португалия, на 10 юли 1499 г., а Васко да Гама с кораба "Сан Габриел" - на 9 септември 1499 г. От 170 души екипаж оцеляват 55 души.

1709 - Битка при Полтава по време на Великата Северна война (1700-1721). Руската армия от 40 000 души под командването на Петър Велики побеждава шведската армия от 25 000 души, командвана от крал Карл XII. Загиват 10 000 души от шведската армия и 4500 от руската армия.

1847 - За пръв път е демонстриран електрически точков телеграфен апарат, създаден от изобретателя Вернер Сименс и механика Йохан Халске (1846). На 1 октомври 1847 г. в Берлин те създават Организация за изграждане и развитие на телеграфа "Сименс и Галске".

1889 - В Ню Йорк, САЩ, излиза бр.1 на в. "Уолстрийт джърнъл".

1997 - В Мадрид, Испания, е открита среща на високо равнище на НАТО, посветена на разширяването на организацията на изток. Участват държавните и правителствени ръководители на 16-те страни членки. В комюнике НАТО отправя официално покана към Полша, Чехия и Унгария да започнат преговори за присъединяване към НАТО.

2000 - На остров Мияджеджима, на 190 км южно от Токио, Япония, изригва вулканът Ойяма след серия от земетресения. Няма данни за   жертви и материални щети.

2008 - В Прага, Чехия, е подписано споразумение от държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс и министъра на външните работи на Чехия Карел Шварценберг за разполагането на елементи от противоракетния щит на САЩ на територията на Чехия.

2010 - Европейският парламент одобрява споразумение на ЕС със САЩ за борба срещу източниците на финансиране на тероризма, съгласно което ЕС ще предоставя на САЩ данни за банкови транзакции, извършени от американски граждани, а Министерството на финансите ще има достъп до финансовите данни на 8000 институции и банки в 200 страни, управлявани от фирмата „Суифт“. Компанията прехвърля масива с европейските си данни в Нидерландия.

2012 - Най-възрастната грузинка и най-възрастната жителка на планетата Антиса Хвичава навършва 132 години. Тя е родена на 8 юли 1880 г. и целия си живот е прекарала в с. Сачино. В периода 1930-1950 г. е работила в местен колхоз и в чайна плантация. Антиса Хвичава има 12 внуци, 18 правнуци и две праправнучки.

2013 - В Япония влизат в сила нови правила за безопасност при експлоатацията на атомни електроцентрали, според които всички АЕЦ трябва да имат допълнителни и дублиращи се системи за енергоснабдяване с надеждни филтри, блокиращи изхвърлянето на радиоактивни изотопи в атмосферата. Стандартите са разработени, отчитайки опита от аварията на АЕЦ "Фукушима 1" на 11 март 2011 г.
 
2013 - На церемония в Пекин, Китай, посланикът на Франция в Китай Силви Берман връчва Ордена на Почетния легион на Франция на 99-годишната китайска русистка Елизавета Кишкина, известна в Китай като Ли Ша. През 30-те години на 20 в. тя завършва "Френски език" в Института за чуждестранни езици в Москва, а през 1936 г. се омъжва за Ли Лисан, който е начело на Китайската комунистическа партия в края на 20-те години на 20 в. След като Ли Лисан е отстранен от поста министър на труда заради разногласия с Мао Цзедун и по време на Културната революция (1966-1976) изчезва безследно, Ли Ша прекарва 8 години в пълна изолация в затвора „Циншън“ заедно с дъщерите им Инна и Ала. След освобождаването й през 1975 г. Ли Ша ръководи Катедрата по руски език в Университета за чужди езици в Пекин. Пенсионира се през 1996 г. на 82-годишна възраст.

2014 - Израелската армия започва военна операция срещу ивицата Газа, контролирана от Ислямското съпротивително движение "Хамас". Правителството на Израел мобилизира 40 000 резервисти. Целта на операцията е прекратяване на ракетния обстрел от ивицата Газа срещу Южен Израел. Над 100 ракети са изстреляни срещу Израел от палестински групировки. Военновъздушните и  военноморските сили на Израел нанасят над 200 удара по позиции в ивицата Газа. През първото денонощие на  операцията са убити 23 палестинци, ранени са над 100 души.

2016 - Във Варшава, Полша, на срещата на високо равнище на НАТО генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателят на Европейския съвет Доналд Туск и от председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подписват споразумение, укрепващо отбранителното сътрудничество помежду им в борбата срещу хибридната война, кибератаките и възпирането на огромната вълна от нелегални мигранти. Във форума участват 18 президенти, 21 министър-председатели, 41 министри на външните работи и 39 министри на отбраната или общо 65 делегации от 28-те страни членки на НАТО и от 28 страни партньорки.

2018 – При железопътна катастрофа в Турция,, предизвикана от свлачище, загиват 24 души и 124 са ранени. Пътническата композиция от пет вагона, пътуваща от Узункьопрю за Истанбул, дерайлира край село Сарълар в окръг Чорлу. Свлачището е активирано в резултат на поройните дъждове в района, предизвикали ерозия на почвата под железопътната линия. Това е най-смъртоносният железопътен инцидент в Турция от януари 2004 г., когато високоскоростен влак дерайлира в района на Памукова, Северозападна Турция, при което загиват 41 души.

2019 - Встъпва в длъжност новият президент на Латвия Егилс Левитс. Той е избран на 29 май 2019 г. с явно гласуване в 100-местния Сейм с подкрепата на 61 депутати.

2020 - Американската компания за мъжко облекло "Брукс брадърс" обявява фалит, подавайки подава документи за защита от кредиторите по Глава 11 от Закона за фалитите в САЩ. "Брукс брадърс" отваря първия си магазин в Ню Йорк през 1818 г.

2021 - Резервоар за суров петрол с плаващ покрив на египетската компания "Петроджет" влиза в Книгата на рекордите на Гинес. Съоръжението се намира на терминала Рас Бадран в Синай и е произведено по поръчка на Министерството на петрола на Египет в рамките на национален проект за изграждане на хранилища за петрол. Двойният плаващ покрив с тегло 1000 тона и диаметър 110 метра се повдига с 240 хидравлични крика. Резервоарът е с вместимост 175 000 кубични метра, което се равнява на повече от един милион барела суров петрол. Височината на резервоара е близо 22 метра, а общото му тегло е 3300 тона.

2022 – Бившият министър-председател на Япония Шиндзо Абе е прострелян смъртоносно по време на предизборна реч в западния град Нара. Той е откаран до местна болница, където умира от загуба на кръв. Полицията арестува на място нападателя, безработният 41-годишен Тецуя Ямагами, бивш служител от японските сили за самоотбрана. Той бил убеден, че бившият премиер на Япония е свързан с религиозна група, разорила финансово майка му и отрича да е застрелял 67-годишния Шиндзо Абе заради политическите му възгледи. Шиндзо Абе е най-дълго управлявалият министър-председател на Япония, като заема поста от 2006 г. до 2007 г., а след това отново от 2012 г. до 2020 г.

Родени на този ден българи:

Григор Спиридонов, художник живописец и график (1930-2000).
От 1963 г. участва в редица национални, регионални и колективни изложби, и в представителни изложби на българското изкуство в Русия, Куба, Китай, Полша, Германия, Чили, Уругвай, Аржентина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в страната, както и в колекции в България и чужбина.

Емма Москова, архитект и политик (1934-2017).
Директор на Националния институт за паметници на културата (1991-1997). Министър на културата (21 май 1997-24 юли 2001).

проф. Димитър Тодоров, лекар и изследовател (1938-2006).
Основните му проучвания са в областта на фармакологията и токсикологията на противотуморните агенти, липозомните носители, молекулярните механизми на действие и комбинираната лекарствена терапия. Основател на Лабораторията по фармакология и токсикология в Национален онкологичен център (1972) и неин ръководител (1972-2006). Председател на Българското онкологично дружество (2001-2006). Един от основателите на Българското онкологично научно дружество (2000).

Юлий Москов, журналист (1950).  
Работил е като журналист в спортния отдел на в. "Народна младеж" и във в. "24 часа". Бил е главен редактор на в. "Стандарт". Създател и главен редактор на в. "7 дни спорт" (10 февруари 1994-9 декември 2016).

Янина Кашева (Янина Кашева-Танева), актриса (1955).
Играла е на сцената на Драматичния театър в Пазарджик (1978-1984) и от 1984 г. в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Има над 80 роли в театъра и киното.  Участвала е във  филмите "Басейнът" (1977), "Всичко е любов" (1979),"Голямото нощно къпане" (1980), "Само ти сърце..." (1987), "Пльонтек" (1991), "Подслон" (2010), в телевизионния сериал "Откраднат живот" (2016-2021) и др. Носителка на наградата за женска роля за ролята на Нинел във филма "Голямото нощно къпане" от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" (Варна, 1981), на наградата за женска роля на Съюза на артистите в България за ролята на Ева в спектакъла "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати"(1985).

Ирен Кривошиева, актриса (1956).
През 1982-1985 г. Ирен Кривошиева е играла в Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен и театър "Сълза и смях". Участвала е в над 30 филма, сред които "Хотел "Централ" (1983), "Ако те има" (1983), "Само ти, сърце" (1987), "Всичко от нула" (1996), телевизионните сериали "Белези" (2021), "Лъжите в нас" (2022) и др. От 1989 г. живее в САЩ. Автор е на книгата "Моят грях" (2011). Носителка на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1983), на награда от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" (Варна, 1984).

На този ден са родени и:

Робърт Грин, английски писател и драматург (1558-1592).

Жан дьо Лафонтен, френски поет и баснописец (1621-1695).
Автор е на повестта "Любовта на Психея и Купидон" (1662), комедиите "Евнух" (1654),  "Раготен" (1684), "Флорентинецът" (1685), "Вълшебната купа" (1688), на поемите "Адонис" (1658), "Поема за пленяването на св. Малх" (1671), "Поема за хининовото дърво" (1682), сборника "Приказки" (1664, 1665, 1671, 1674), както и на сонети, оди, мадригали, балади, послания, еклоги и др. Автор е и на 12 книги с басни, писани в продължение на повече от 20 години, от 1668 г. до 1693 г. Член на Френската академия (1684).

Джоузеф Чембърлейн, британски политик (1836-1914).
Кмет на Бирмингам (1873-1876). Министър в няколко правителства на либералите (1880-1886). Министър на колониите в две правителства на консерваторите (29 юни 1895-16 септември 1903). Един от идеолозите на колониализма.

Фердинанд фон Цепелин, немски инженер и конструктор (1838-1917).
Създател на дирижабъла, наречен в негова чест цепелин (1898). Извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 минути (2 юли1900). Неговият първи модел е LZ-1, с обем 11 300 куб. м, дължина 128 м и се задвижва с два двигателя с вътрешно горене на "Даймлер" с по 15 конски сили всеки.

Джон Рокфелер, американски предприемач (1839-1937).
Той е първият американски милиардер, основател на петролната компания "Стандарт Ойл" (1870). Благодарение на финансовата му подкрепа през 1892 г. е основан Университетът в Чикаго. Заедно със сина си Джон Рокфелер-младши основават няколко благотворителни институции, сред които Институтът за медицински проучвания "Рокфелер" в Ню Йорк (основан през 1901 г., от 1965 г. преименуван на Университет "Рокфелер") и Фондация "Рокфелер" (1913).

Август Лескин, немски езиковед славист (1840-1916).

Артър Джон Евънс, британски археолог (1851-1941).
Открил минойската култура на остров Крит, където прави разкопки от 1893 г. до 1930 г.

Кете Колвиц, немска художничка, график и скулптор (1867-1945).

Рудолф Райс, швейцарски криминалист (1875-1929).
Основател на първата в света учебна програма по криминалистика и на Института по полицейски науки в Лозана, Швейцария (1909).

Йозеф Хора, чешки поет и литературен критик (1891-1945).
Автор е на поетичните книги "Стихотворения" (1915), "Цъфнало дърво" (1920), "Ден на трудовите хора" (1920), "Сърцето и суматохата на света" (1922), "Бурна пролет" (1923), "Из политическото светилище" (1924), "Италия' (1925), "Струните на вятъра" (1927), "Да имаш крила" (1928), "Десет години" (1929), "Твоят глас" (1930), "Потъващи сенки" (1933), "Две минути тишина" (1934), "Пепелна сряда" (1934), "Тихо послание" (1936), "Махови вариации" (1936), "Домове" (1938), "Ян цигуларят" (1939), "Градината на Великата сряда" (1940), "Животът и делото на поета Анели" (1945), "Записки от болницата" (1945), "Течение" (1946), "Изкушение" (1946), "Поздрави" (1949) и др. Автор е също на проза за деца и литературна критика.

Ричард Олдингтън, британски писател, поет и биограф (1892-1962).

Николай Поликарпов, съветски авиоконструктор (1892-1944).
Той ръководи разработването и конструирането на различни самолети.  През 1923 г. създава първите в страната изтребители И-1(ИЛ-400) и през 1928 г. - изтребител И-3 и учебен самолет У-2 (По-2). Герой на социалистическия труд (1940). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1943).

акад. Пьотър Капица, съветски физик (1894-1984).
Открива в силни магнитни полета линейна зависимост на електрическото съпротивление на някои метали от интензитета на полето (1928). Разработва апаратура за втечняване на хелий чрез адиабатен метод (1934). Директор и основател на Института за физични проблеми към Академията на науките на СССР (1935-1945). През 1945 г. е отстранен от поста директор на института заради отказа му да участва в разработването на атомната и водородната бомба, като е поставен под домашен арест. Възстановен е на този пост през 1955 г. Герой на социалистическия труд (1945, 1974). Носител на Нобелова награда за физика за 1978 г. за неговите основни изобретения и открития в областта на физиката на ниските температури. Другата половина от наградата получават американският астрофизик Арно Пензиас и американският астроном Робърт Уилсън за откритието на реликтовото лъчение.

Карло Цеки, италиански пианист и диригент (1903-1984).

Филип Джонсън, американски архитект (1906-2005).
Проектира стъклената 38-етажна сграда "Сийграм билдинг" в Ню Йорк, САЩ, "Кристалната катедрала" в Гардън гроув, САЩ, сградата на Националния център за изкуства в Бомбай, Индия и мемориалът на Джон Кенеди в Далас, САЩ и др. Първи носител на архитектурната награда "Прицкер" (1979).

Нелсън Рокфелер, американски политик (1908-1979).
Губернатор на щата Ню Йорк (1959-1973). Вицепрезидент на САЩ (1974-1977).

Готфрид Кристиянсен, датски предприемач - производител на играчки (1920-1995).
Изобретател на конструктора "Лего" (1949). Той работи от 17-годишен във фабриката на баща си Оле Кристиянсен, създадена през 1932 г. в гр. Билунд за производство на стълби, столове,  дъски за гладене и дървени играчки. През 1934 г. след конкурс за име на фабриката сред нейните служители тя е наречена "Лего" (LEGO) като комбинация от фразите "LEg GОdt", което в превод от датски език означава "Играй добре". През 1949 г. Готфрид Кристиянсен започва производството на "автоматично съединяващи се блокчета" - прототип на съвременния конструктор "Лего". През 1954 г. блокчетата започват да се наричат "кубчета Лего", а съвременната система за сглобяване е патентована през 1958 г., когато компанията  разработва система за определяне на набор от основни и допълнителни елементи на конструктора, която с годините става все по-сложна, като към основните елементи се добавят множество допълнителни.
      
Вили де Клерк, белгийски юрист и политик (1927-2011).
Член на Комисията на Европейската общност (еврокомисар за международните отношения и търговската политика) (7 януари 1985- 6 януари 1989).

Тод Мартин, американски тенисист (1970).

Жана Фриске, руска певица и актриса (1974-2015).
Жана Фриске става известна през 1996 г. в състава на групата "Блестящие". През 2003 г.  започва самостоятелна кариера. Участвала е  във филмите "Нощен патрул" (2004), "Дневен патрул" (2005) и "За какво говорят мъжете" (2010).

Кристиан Абиати, италиански футболист (вратар) (1977).
С "Милан" (Италия) печели турнира Шампионска лига (2003) и Супер купата на УЕФА (2003). Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол.

Роби Кийн, ирландски футболист и треньор (1980).
Печели златен медал от Европейското първенство за младежи до 18 години през 1998 г. в Кипър с националния отбор по футбол.

Хуан Карлос Паредес, еквадорски футболист (1987).

Върджил ван Дайк, нидерландски футболист (1991).
С "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2019), Суперкупата на УЕФА (2019) и Световното клубно първенство ()2019. Печели сребърен медал от Лигата на нациите през 2019 г. в Португалия с националния отбор по футбол. Най-добър играч на УЕФА за 2019 г.

Това е денят на смъртта на:

Христиан Хюйгенс, нидерландски физик, математик и астроном (1629-1695).
Открил Сатурновите пръстени (1655). Патентовал първите часовници с махало (1657), снабдени с пусков механизъм. В неговия труд "Трактат за светлината" (1690) е изложена вълновата теория на светлината.

Уилям Пари, британски мореплавател и изследовател (1790-1855).
Известен е с експедициите си в търсене на Северозападния проход (1819-1827).

Пърси Биш Шели, британски поет (1792-1822).
Сред най-известните му творби са памфлетът "Необходимостта от атеизъм" (1811), поемата "Кралица Маб" (1813), одата "Ода за западния вятър" (1819) и др.

Густав Вайганд, немски етнограф и езиковед (1860-1930).

Гилермо Валенсия, колумбийски поет (1873-1943).

Александър Грин (ист. име Александър Гриневски), руски писател, представител на романтизма (1880-1932).
Представител на романтизма. Автор е на "Корабът с алените платна" (1923), "Блестящият свят" (1924), "Златната верига" (1925/1926), "Бягащата по вълните" (1928), "Път за никъде" (1930), "Автобиографична повест" (1931) и др.

проф. Георги Костов (Георги Костов Янакиев), български режисьор, обществен и театрален деец (1895-1961).
Заедно с Васил Кирков създава театър "Народна студия" в Плевен (1929-1931). Бил е ръководител на "Театър за народа", "Нова сцена", "Т-35", Кооперативен народен театър", "Съвременен театър", "Южнобългарски народен театър". Секретар на Съюза на артистите (1926-1929). Директор на Народния театър за младежта (1946-1951) и на театър "Трудов фронт"(1955-1961). Преподавател по режисура във Висшия институт за театрално изкуство (1954) и негов заместник-ректор (1954-1961). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Димитър Спространов, български писател и драматург (1897-1967).
Участник в Първата световна война (1914-1918). Работил е в заводите "Ситроен" в Париж, Франция (1924-1929), а в България - като адвокат в Българската народна банка във Видин и в София (1930-1946). Научен секретар в Министерството на информацията и изкуствата (1947). Редактор във в. "Изгрев" (1948) и в издателство "Народна култура". Автор е на разкази - сборниците "Край огъня" (1923), "Хора" (1930), повести "Двамата от предградията на Париж" (1931), "Другата Клавдия" (1936), драмата "Белият вълк" (1934), "Бентът" (1947) и др.

Шиничиро Томонага, японски физик (1906-1979).
Един от основателите на квантовата електродинамика. Носител на Нобелова награда за физика за 1965 г. заедно с американските физици Джулиан Шуингър и Ричард Фейнман за техния фундаментален труд в квантовата електродинамика с голямо значение за физиката на елементарните частици.

Ким Ир-сен, севернокорейски политик (1912-1994).
Председател на Корейската трудова партия (30 юни 1949-октомври 1966). Генерален секретар на ЦК на Корейската трудова партия (октомври 1966-8 юли 1994). Председател на Кабинета на министрите (9 септември 1948-28 декември 1972). Председател на Държавния съвет на КНДР /държавен глава/ (28 декември 1972-8 юли 1994).

Вивиан Лий, британска актриса (1913-1967).
Участвала е във филмите "Отнесени от вихъра" (1939), "Цезар и Клеопатра" (1945), "Ана Каренина" (1948), "Трамвай "Желание" (1951) и др. Носителка на наградите "Оскар" за ролите й в "Отнесени от вихъра" (1940) и "Трамвай "Желание" (1952). Носителка на награда БАФТА (1953). Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).

Робърт Бърнс Удуърд, американски биохимик (1917-1979).
Синтезирал редица сложни органични вещества, вкл. хинина (1944), холестерина и кортизона (1951), стрихнина (1954), хлорофила (1960), тетрациклина (1962), витамин B12 (1971) и др. Носител на Нобелова награда за химия за 1965 г. за значителния му принос в областта на органичния синтез.

Асен Миланов, български актьор (1922-1997).
От 1948 г. играе в Народния театър "Иван Вазов" в София повече от 30 години. Участвал е в близо 40 игрални филми и телевизионни сериали, сред които "Тревога" (1950), "Песен за човека" (1954), "Краят на пътя" (1961), "По дирята на безследно изчезналите" (1978), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Дом за нашите деца" (1986) и др. Участвал е в телевизионния театър. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Никола Николов, български оперен певец (1925-2007).
Бил е солист на Ансамбъла за песни и танци при Българската народна армия (1946). От 1946 г. пее на сцената на Софийската опера, от 1947 г. във Варненската опера, от 1955 г. - отново в Софийската опера. Пял е на сцените на Болшой театър в Москва, Русия, "Ковънт Гардън" в Лондон, Великобритания, "Метрополитен опера" в Ню Йорк, САЩ, "Сан Карло" в Неапол, "Масима" в Палермо, "Ла Фениче" във Венеция, Италия, "Белле арте" в Мексико, Щатсопер във Виена, Австрия. Носител на втора награда от Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин, Германия (1951) и в Букурещ, Румъния (1953), на първа награда за тенор и четвърта награда в общото класиране от конкурса "Виоти" във Верчели, Италия (1956). Лауреат на "Димитровска награда" трета степен (1951) и втора степен (1959), удостоен със званията "Заслужил артист" (1962) и  "Народен артист" (1965). Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000).

Григор Спиридонов, художник живописец и график (1930-2000).
От 1963 г. участва в редица национални, регионални и колективни изложби, и в представителни изложби на българското изкуство в Русия, Куба, Китай, Полша, Германия, Чили, Уругвай, Аржентина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в страната, както и в колекции в България и чужбина.

Георги Струмски (ист. име Георги Асенов Йорданов), български писател (1932-2013).
Редактор в Радио София (1960-1964), главен редактор на в. "Пулс" (1964-1966), завеждащ отдел "Детско-юношеска литература" в издателство "Български писател" (1966-1972), заместник главен редактор на сп. "Обзор" (1972-1973). Главен редактор на сп. "Славейче" (1976-2 април 1991). Секретар на Съюза на българските писатели (СБП) за връзки с чужбина (10 октомври 1973-21 октомври 1976). Член на Управителния съвет на СБП (10 октомври 1973-2 октомври 1980). Творбите му са превеждани на 12 езика. Носител на почетния знак на София - първа степен (21 май 1976), на орден "Народна република България" първа степен (25 ноември 1982). Два пъти е вписан в почетния списък "Ханс Кристиан Андерсен" на Международния съвет за детската книга - през 1979 г. за книгата "Имаше един вълшебник" и през 1986 г. за книгата "Портрети на момичета и момчета". Носител на наградата "Петко Рачев Славейков" (1972), почетен знак на София - първа степен (21 май 1976), на орден "Народна република България" първа степен (25 ноември 1982), орден "Кирил и Методий" първа степен. Заслужил деятел на културата (май 1979) . Почетен гражданин на Кюстендил (2003).

Тодор Янчев (Тодор Янчев Калчев), български литературен критик, поет, публицист (1933-2015).
Бил е редактор във в. "Народно дело" - Варна (1964-1966), редактор на бюлетина "Български книги" - София (1966-1969). Референт в Съюза на българските писатели (1969-1970). Завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1971-1992). Автор е на "Цяло небе" (1968), "Графика" ( 1978), "Бащина земя" (1975), "Слънчеви люлки" (1974) и др.

ген. Жозе Едуарду душ Сантуш, анголски политик (1942-2022).
Председател на партията Народно движение за освобождение на Ангола и президент на Ангола (20 септември 1979-26 септември 2017).

Сабауи Ибрахим ал Хасан, иракски бивш ръководител в службите за сигурност (1947-2013).
Ръководител на "Ал Мухабарат ел Ираки" (1979-1983). Директор на Иракските тайни служби по време на управлението на Саддам Хюсеин (1989-1995).

Шиндзо Абе, японски политик (1954-2022).
Министър-председател на Япония (26 септември 2006-26 септември 2007; 26 декември 2012-16 септември 2020). Председател на Либерално-демократическата партия (26 септември 2006-26 септември 2007; 26 декември 2012-16 септември 2020). Депутат в Камарата на представителите (18 юли 1993-8 юли 2022). Шиндзо Абе е най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Япония. На 8 юли 2022 г. той е убит по време на предизборен митинг в град Нара, Западна Япония.