Министерският съвет днес прие и внесе в Народното събрание законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година.
На брифинг в Министерския съвет министърът на финансите Асен Василев представи основните параметри на бюджета. Той посочи, че са запазени всички социални плащания и са надградени част от мерките, заложени от служебния кабинет. Запазваме политиката по доходите, която служебният кабинет беше заложил, допълни министърът. Той посочи, че са прецизирани издръжката и капиталовите разходи.
Бюджетът за 2023 г. е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания.
Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки.
Минималната работна заплата се запазва на 780 лева. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558,6 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка със запазване на заплатите на педагогическите специалисти на ниво 125 процента от средната работна заплата за страната (считано със задна дата от 01.01.2023 г.).
Министерството на вътрешните работи са получили 20% увеличение на заплатите през миналата година, така че тази година няма да получат увеличение на заплатите, каза министърът. Той отбеляза, че е спазил политиката по доходите, заложена от служебния кабинет да се вдигнат с 10% заплатите на тези, които не са получили увеличение през миналата година. "Дадохме като заявка, че 2024 г. ще бъде проведена политика по доходите във всички министерства, не само в МВР, като помолихме и министрите да прегледат много внимателно техните структури, дейностите, които извършват, така че да има максимална ефективност", каза министърът и добави, че политика по доходите ще има през 2024 година.
Припомняме, че Синдикалната федерация на служителите в МВР настоява за приемане на минимум 10% увеличение на основните заплати във ведомството.
Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов също подкрепи исканията на служителите на МВР.
Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв, предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да се осъвременят с 12 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 276,64 лв.
От 1 август 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 710 лв. на 780 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва на 3 400 лв. Запазват се и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Без промяна остават размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се увеличава от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което представлява увеличение с 821 605,3 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Проектът на Закон за държавния бюджет за 2023 г. беше подкрепен от всички организации, с изключение на КТ "Подкрепа", на заседание на 3 юли на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Проектът за бюджета на здравната каса не постигна единодушна подкрепа, като от Българската търговско промишлена палата (БТПП) се въздържаха. Единодушна подкрепа не постигна и проектът за бюджет за държавното обществено осигуряване.
Основните критики на синдикатите бяха по отношение на замразяването на минималната работна заплата. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) каза, че директивата за адекватни минимални работни заплати предвижда поне веднъж на две години да се преразглежда дали размерът на минималната заплата е адекватен. Инфлацията рязко се забавя, посочи той и припомни, че от 1 януари тази година МРЗ е била увеличена. Според Велев няма неотложна необходимост за нейното повишаване в средата на годината.
В бюджета е разчетена МРЗ от 780 лв. – такава, каквато е в страната от 1 януари т.г. В средносрочната прогноза е разчетена МРЗ, равна на 50 % от средната работна заплата, започвайки от 1 януари 2024 г., заяви министър Асен Василев.
/ВД/
news.modal.text
