site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 юли в историята

6 юли 2023 г., четвъртък, 27-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Сисой Велики. Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски.

По света се отбелязва:

Националният празник на Коморските острови. Ден на независимостта (1975).

Националният празник на Малави. Ден на републиката (1964).

На този ден в България:

1877 - Град Бяла черква е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1922 - Създадена е коалицията Конституционен блок от Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата партия и Радикалната партия, която има за цел легална борба против правителството на Българския земеделски народен съюз. На 15 април 1922 г. е образуван блок между Обединената народнопрогресивна партия и Демократическата партия. На 6 юли 1922 г. към тях се присъединява и Радикалната партия, с което окончателно се оформя Конституционният блок. За негова идейна платформа е приета програмата на Радикалната партия. Трите партии от коалицията развиват съгласувана опозиционна дейност чрез протестни събрания, публикации в печата, изяви в Народното събрание, в общинските съвети, съгласуват опозиционната си дейност с Народния сговор, Военния съюз и др. В изборите за Народно събрание на 28 април 1923 г. Конституционният блок печели 166 963 гласа, което е 15,5 процента от гласувалите. С дейността си блокът допринася за политическа подготовка на преврата на 9 юни 1923 г., организиран от Народния сговор и Военния съюз.  Поради противоречия между влизащите в блока партии на 19 юли 1923 г. ръководствата им обявяват неговото разпускане.

1965 - Провежда се учредителен конгрес на Съюза на музикалните дейци в България (дн. Съюз на българските музикални и танцови дейци), който продължава и на 7 юли 1965 г. Съюзът е учреден през 1901 г. като Първо сдружение на професионалните музиканти в България (от 1902 г. Първа музикална спомагателна дружба "Цар Давид"). От 1904 г. е Български музикален съюз, от 1921 г. - Български професионален музикален съюз, от 1922 г. - Съюз на професионалните музиканти в България. Създаденият на 6 и 7 юли 1965 г. Съюз на музикалните дейци в България от 5 март 1990 г. се преименува в  Съюз на българските музикални и танцови дейци. Регистриран е на 19 ноември 1993 г. 

1990 - Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на Народна република България под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на Съюза на демократичните сили негова фраза "По-добре е танковете да дойдат". Фразата е изречена пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г. по време на  митинг за отмяна на чл. 1 от Конституцията на България. Петър Младенов е избран за първи председател (президент) на Република България от 9-ото Народно събрание на 3 април 1990 г.

2013 - В София е свикана 21-ата Национална конференция на СДС. Номинираният за председателския пост на СДС главен секретар на партията Константин Арабаджиев си прави отвод. За председател на СДС е избран Божидар Лукарски. Останалите кандидати са Иван Сотиров, Божидар Лукарски, Детелина Симеонова и Дарко Михалев. За заместник-председатели на СДС са избрани Емил Кабаиванов, Костадин Марков, Румен Христов и Любен Петров.

2016 - В София Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) подписват Меморандум за сътрудничество с цел развитие на съдържателен социален диалог за стабилно и устойчиво развитие на общините.

2017 - Митрополит Николай в съслужение със свещеници от Пловдивска епархия отслужват  водосвет на разкритата при археологически разкопки средновековна църква при с. Добромирци, област Кърджали. При археологическите разкопки, ръководени от проф. Николай Овчаров, са разкрити две църкви - едната от 13-14 в., а под нейните пластове археолозите стигат до храм от 9-10 в.  Проучването на археологическия обект започва с хипотезата на проф. Николай Овчаров, че в този район е бил заточен Патриарх Евтимий след падането на Търново. След разкриването на обекта, християни от Златоград подемат инициатива да се възстанови църквата на това място и изграденият храм да бъде наречен на Св. Евтимий, Патриарх Търновски.

2018 - Народното събрание ратифицира споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България. 

2019 - В Морската градина в Бургас се провежда традиционен парад на ретро автомобили, в който участват над 200 ретро автомобили и мотоциклети от България, Сърбия, Словения, Русия, Чехия и Хърватия.

2021 - Началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов заминава на тридневно официално посещение в Румъния по покана на началника на Щаба на отбраната на Румъния ген.-лейт. Даниел Петреску. Посещението се осъществява в изпълнение на плана за двустранното сътрудничество с Румъния.

На този ден по света:

1415 - В Констанц, Германия, чешкият реформатор и свещеник Ян Хус е oбвинен в ерес от Църковния съвет на Римокатолическата църква и е изгорен на клада. Като последовател на английския теолог Джон Уиклиф, Ян Хус става идеолог на чешката Реформация. В речите си обръща внимание на състоянието на римокатолическата църква, нейното морално падение, обогатяване чрез продажбата на така наречените индулгенции. През м. ноември 1414 г. в град Констанц е свикан 16-ият Вселенски събор - по това време най-голямото събрание на църковни сановници. Този събор е трябвало да разгледа църковния разкол, да реформира църквата като разреши проблемите на вероучението и премахне еретизма. Ян Хус е призован да защити каузите си. Въпреки писмото за неговата лична неприкосновеност, издадено от крал Сигизмунд Люксембургски, той е задържан и обвинен в ерес. При публичното изслушване не му е дадена възможност да се защити и след като не отстъпва от своите убеждения, е обявен за еретик. Идеите на Ян Хус, обстоятелствата при осъждането му и неговата смърт предизвикват силно обществено недоволство в Чехия, което прераства в т. нар. хуситско движение, повлияло значително на духовния облик на Европа през 15-и и 16-и век, смятани и до днес за символ на борбата за свобода и справедливост.

1809 - Разгром на австрийската армия на ерцхерцог Карл от армията на Наполеон Първи в битката при селището Ваграм, на 16 км от Виена по време на Австрийско-френската война (1809). Битката започва на 5 юли 1809 г. Загиват 34 000 души от 154-хилядната армия на Наполеон Първи и 40 000 души от 158-хилядната армия на ерцхерцог Карл. На 12 юли 1809 г. Австрия и Франция подписват примирие, а на 14 октомври 1809 г. подписват Договора от Шьонбрун, който слага край на войната.

1827 - В Лондон, Великобритания, е подписана Лондонската конвенция между Великобритания, Русия и Франция, с която трите държави се задължават да поискат от Турция да предостави автономия на Гърция. Отказът на Турция води до нови военни действия. Едва след Руско-турската война (1828-1829) Гърция става независима държава. Условията на Лондонската конвенция са застъпени в т. нар. Адрианополски мирен договор (1829).

1828 - В Лондон, Великобритания, излиза бр.1 на седмичното аналитично списание "Спектейтър".

1885 - В Париж, Франция, френският биолог Луи Пастьор ваксинира за първи път човек, болен от бяс. Пациентът е 9-годишният Жозеф Мейстер, ухапан от бясно куче. Лечението завършва успешно. На 27 октомври 1885 г. Луи Пастъор изнася доклад пред Френската академия на науките и Академията по медицински науки за резултатите от петгодишните си изследвания на бяса.

1919 - В Ню Йорк, САЩ, се приземява дирижабълът R34, прелетял успешно Атлантическия океан под командването на майор Джордж Хърбърт Скот. Дирижабълът излита от Ист Форчън в Шотландия на 2 юли 1919 г., изминавайки  3130 морски мили до Америка за 108 часа и 12 минути. На 10 юли 1919 г. дирижабълът излита от Ню Йорк, за да се върне отново в Пулхъм, Великобритания, след полет, продължил 75 часа и 3 минути. Това е първото двупосочно прелитане над Атлантическия океан.

1947 - Съветският конструктор Михаил Калашников представя автомата "Калашников" (АК-47). Автомат "Калашников" (АК-47) е признат за най-добрия в света образец на автоматично стрелково оръжие, използван в над 100 държави в света. В края на Втората световна война Йосиф Сталин търси всякакви варианти да гарантира сигурността на СССР и обявява конкурс за създаване на автоматично оръжие от нов тип. Вдъхновен от германския автомат "Щурмгевер-44" Михаил Калашников конструира прототипа на "АК-47", който през 1948 г., след като минава редица тестове, е обявен за победител. Масовото производство на автомата започва незабавно за нуждите на Съветската армия.

1960 - Първо Европейско първенство по футбол, проведено във Франция. Във финалната фаза участват 4 отбора. Финалът е на 10 юли 1960 г. в Париж на стадион "Парк де Пренс" между СССР - Югославия (2:1 - след продължения /в редовното време 1:1/). Първият европейски шампион е СССР.

1964 - Премиера в Лондон, Великобритания, на документалния филм "Нощ след тежък ден" за британската група "Бийтълс" на режисьора Ричард Лестър.

1975 - Обявена е независимостта на Коморските острови от Франция. През 1946 г. Коморските острови, отделени от състава на френската колония Мадагаскар като самостоятелна административна единица, получават статут на отвъдморска територия на Франция. През 1968 г. островите получават вътрешно самоуправление. На 6 юли 1975 г. е провъзгласена независимостта на Коморските острови.

1980 - В Москва, СССР, излиза бр. 1 на в. "Московские новости" на руски език. На 5 октомври 1930 г. излиза бр. 1 на в. "Москоу нюз" на английски език като издание за чуждестранни специалисти в СССР. През различни периоди вестникът е орган на Общосъюзното дружество за културни връзки с чужбина, на Агенцията по печата "Новости" и на Съюза на съветските дружества за дружба с народите по света. От 1949 г. до 1955 г. в. "Москоу нюз" не излиза. Във връзка с провеждането на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. ЦК на КПСС взима решение вестникът да се издава и на руски език под името "Московские новости". От  февруари 2014 г. вестникът е онлайн.

1995 - Начало на настъплението на босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич в мюсюлманския анклав Сребреница по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Настъплението е в нарушение на решението на Съвета за сигурност на ООН от 16 април 1993 г., с което анклавът е обявен за зона за сигурност. До 11 юли 1995 г., когато анклавът е превзет от сърбите, около 8000 мюсюлмани, мъже и момчета на възраст от 13 до 77 години, са избити от босненските сърби. Масовото клане е обявено през  февруари 2007 г. от Международния съд в Хага като геноцид.

1998 - Парламентът на Франция приема поправка в конституцията, позволяваща на Нова Каледония (група острови в Меланезия, югозападната част на Тихия океан, от 1999 г. отвъдморска територия на Франция с особен статут), да получи автономия, с перспектива за пълна независимост.

2006 - Китай и Индия отварят отново високопланинския проход Нату Ла, намиращ се на надморска височина от 4300 м на границата между двете държави, 44 години след като е затворен по време на погранична война. 

2012 - В Астана, Казахстан, е открита джамията "Хазрет султан" - най-голямата до момента в Централна Азия. Разположена на площ от над 11 хектара тя е изградена в класически ислямски стил и изрисувана с традиционни казахски орнаменти. Основната част от сградата завършва с 80-метров шпил, на който е монтиран полумесец, сочещ към Мека, а по ъглите й се извисяват 4 минарета, високи 77 м. Височината на централния купол е 51 м, диаметърът - 28 м.

2013 - В Лак Межантик, провинция Квебек, Канада, товарен влак със 73 вагони-цистерни на компанията "Монреал Мейн енд Атлантик рейлуей", превозващ петролни продукти, дерайлира в центъра на града. Избухват 4 цистерни. Загиват над 50 души. Унищожена е голяма част от центъра на града.

2017 - В Брюксел, Белгия, на среща на високо равнище на Европейския съюз и Япония, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и министър-председателят на Япония Шиндзо Абе обявяват сключването на принципна договореност по основните елементи на споразумение за икономическо партньорство, което предвижда премахване на много голяма част от плащаните от дружества от ЕС мита, възлизащи общо на 1 млрд. евро годишно, отваряне на японския пазар за вноса на ключови селскостопански продукти от ЕС и увеличаване на благоприятните възможности в редица сектори.

2018 - В Токио, Япония, са изпълнени смъртните присъди чрез обесване срещу Шоко Асахара, лидер на религиозната секта "Върховна истина на Аум" ( "Аум шинри кио") и шестима негови последователи, признати за виновни и осъдени на смърт на 27 февруари 2004 г. Общо 13 последователи на сектата са осъдени на смърт заради терористичния акт в Токийското метро, извършен на 20 март 1995 г. с обгазяване с нервопарилитичен газ зарин, при който загиват 12 души, а 5500 души получават отравяния в различна степен. Първи е екзекутиран Шоко Асахара, чието истинско име е Чидзуо Мацумото. Това са първите изпълнени смъртни присъди срещу членове на "Върховна истина на Аум". 

2019 - В частния параклис в замъка "Уиндзор" във Великобритания на служба в тесен семеен кръг, изнесена от архиепископа на Кентърбъри, Джъстин Уелби, е кръстен синът на принц Хари и съпругата му Меган, херцог и херцогиня на Съсекс, Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, роден на 6 май 2019 г.

2020 - В Русия в град Псков окръжен военен съд признава журналистката Светлана Прокопиева за виновна в оправдаване на тероризъм и й налага глоба от 500 000 рубли (6 965 долара). Тя е обвинена за "публични призиви за извършване на терористична дейност и публично оправдаване на тероризма" заради неин авторски материал за терористична атака срещу поделение на Федералната служба за сигурност (ФСС) през 2018 г. Тогава непълнолетен, който твърдял, че е анархист, извършва самоубийствен атентат в сградата на ФСС в северозападния руски град Архангелск и ранява трима членове на службата. Няколко дни по-късно Светлана Прокопиева прочита по местен клон на радио "Ехото на Москва" материал, в който свърза нападението с политическия климат в Русия при управлението на президента Владимир Путин.

2021 - В община Пошангер, Норвегия, е регистрирана температура от 34,3 градуса по Целзий, което е рекорд за всички времена за цялата област Тромс ог Финмарк. От началото на 2021 г. в девет от общо 11 норвежки области е имало гореща вълна. Норвежките власти дефинират като "гореща вълна" три последователни дни, в които температурата е била над 28 градуса по Целзий.

2022 - Централната банка на Египет пуска в обращение полимерни банкноти с номинална стойност 10 египетски лири. Стъпката е в съответствие с ангажимента на Египет да изпълни изискванията на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Върху първите египетски пластмасови пари са изобразени джамията "Ал Фатах ал Алим" и статуя на древноегипетската жена фараон Хатшепсут, а защитата срещу фалшифициране е воден знак. Полимерните пари се смятат за екологични, тъй като са водоустойчиви и имат по-дълъг живот от хартиените, а в производството им се влагат по-малко суровини.
      
Родени на този ден българи:

проф. Живко Ошавков, философ и социолог (1913-1982).
Поставя основите на съвременната социологическа наука в България. Работил е като учител в Цариброд /дн. Димитровград, Сърбия/ и в Разград (1940-1944). Завеждащ секция "Исторически материализъм" в Института по философия при Българската академия на науките /БАН/ (1952-1966). Ръководи групата за социологически изследвания при Президиума на БАН, прераснала в Институт по социология при БАН, на който е основател и пръв директор (1968-1973). Един от основателите и пръв председател на Българската социологическа асоциация (1969-1982). Вицепрезидент на Международната социологическа асоциация (1970-1974). Сред трудовете му са: "Историческият материализъм и социологията (1958), "Социологията като наука" (1970) и др. Лауреат на Димитровска награда (1982, посмъртно).

проф. Тончо Жечев (Тончо Жечев Тонев), писател и литературен критик (1929-2000).
Заместник главен редактор на сп. "Родна реч" (1957-1959). Бил е редактор в сп. "Септември". Директор на Института за литература при БАН (8 януари 1974-1982). Бил е главен редактор на сп. "Летописи". Член на Националния съвет за радио и телевизия /дн. Съвет за електронни медии/ (21 декември 1998-23 февруари 2000). Автор е на "Съвременни образи и идеи" (1964), "Идеи на прозата" (1967), "Критически погледи" (1971), "Българският Великден или страстите български" (1975), "Литература и общество" (1976), "История и литература" (1979), "Митът за Одисей" (1985), "Род и родно място" (1983), "Историята и теориите на един Пигмалион" (1983), "Въведение в новата българска литература" (1990), "Лебеда и смъртта" (1993), "Болки от текущото" (1994), "Какво иска свободата" (1999) и др. По името на книгата му "Българският Великден или страстите български" е кръстена създадената през 2000 г. инициатива "Българският Великден". Носител на орден "Народна република България" втора степен (юли 1979), на литературната награда "Велики Преслав" за цялостно творчество на патриотична тема (29 юни 1989), на първа награда "Св. Константин Охридски" за принос в областта на литературознанието за книгата му "Въведение в новата българска литература" (1995), на Славейкова награда за приноса му в изследванията върху българското Възраждане и за литературоведческите му анализи за живота и творчеството на Петко и Пенчо Славейкови (31 октомври 1997), орден "Стара планина" първа степен (24 юли 1999), почетния знак на БАН "Марин Дринов с лента (1999), на Специалната журналистическата награда "Паница" за цялостно публицистично творчество (2000, посмъртно) и др.  Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Кръстю Станилов, инженер и политик (1935).       
Работил е в Държавния текстилен комбинат "Марица" в Пловдив, в "Горубсо" - Лъки,  в Завода за асинхронни електродвигатели в Пловдив. Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/ (5 април 1986-2 февруари 1990). Бил е научен сътрудник в Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по електротехническа промишленост и негов заместник-директор. Първи заместник- министър на машиностроенето (18 юни 1985-21 февруари 1986). Заместник-председател на Стопанския съвет при Министерския съвет (21февруари 1986-17 ноември 1987). Бил е председател на Управителния съвет на търговска банка "Транспортна техника", генерален директор на Промишлено-търговско обединение "Елпром", председател на външнотърговската инженерингова организация "Електроимпекс" - София. Заместник-министър на индустрията и технологиите (25 декември 1989-януари 1990). Министър на индустрията и технологиите (8 февруари 1990-22 ноември 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990) и VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията (4 септември 1991-10 декември 1997). Президент на конфедерация "Съюз на българската индустрия" (1995-2006). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги за развитието на българската икономика и по повод 75-ата годишнина от рождението му (15 ноември 2010).

Невена Мандаджиева (Невяна Мандаджиева), актриса (1941).
Играла е в Драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград, Театър "Българска армия", Театър "София", Малък градски театър "Зад канала", Театрална работилница "Сфумато", Театър 199 и др. Участвала е във филмите  "Русият и Гугутката" (1964), "Когато гръм удари" (1964), "Баща ми бояджията" (1974),  "Този истински мъж" (1975), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Дом за нашите деца" (1986),  "Каре" (2002), "Птицата" (2003), "Самотни сърца" (2007), "Вътрешен глас" (2008), "Стъклената река" (2010) и др. Удостоена с плакет "Златен ритон" от Министерството на културата за приноса си в театъра и киното (20 май 2009). Носителка на награда "Аскеер" за водеща женска роля (23 май 2011). 

Светлана Котленко, оперна певица (1942-1992).
От 1972 г. е солистка на Софийската опера. От 1982 г. гастролира на международните оперни сцени в Европа, САЩ и Латинска Америка. Пяла е Набуко", "Атила", "Тоска" и др. Носител на първа награда на Петия национален конкурс за певци и инструменталисти в София (1969), на сребърен медал от Международния конкурс "Виоти" във Верчели, Италия (1971).

Слав Бакалов, режисьор, сценарист и писател (1945-2019).
Завършва Софийската художествена гимназия (1964) и специалността "Живопис на анимационни филми" в Националния институт по кинематография в Москва (1974). Бил е  режисьор в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов". Ръководи основаната от него студия "Каданс" за анимационни филми към киноцентъра "Бояна" (1988-1990), където създава над 55 анимационни филма. Има над 40 изложби в България и чужбина Ц Германия, Франция, Белгия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и др. Автор е на книгите "96 кг. плът" (1992), "Хомо фермата" (2005), "Плъхове в капан" (2006), "Донор: Животът и смъртта на един предник"(2009), "Плужек или животът и смъртта на един...." (2011) и др. Носител на наградата "Златна палма" в Кан, Франция, за филма "Женитба" (1985).

Митко Тодоров, културен деец (1947).
Директор на Ансамбъла на българската армия (1989-1991). Директор на Театър "Българска армия" (1991-7 юни 2010). Председател на Българска асоциация за театър (27 септември 1992-октомври 2010). Бил е председател на Надзорния съвет  на Фондация "А'Аскеер".  От 2007 г. е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов". Председател на Българската асоциация  на работодателите в областта на културата /БАРОК/  (2007-7 юни 2010). Заместник-министър на културата (7 юни 2010-26 февруари 2013).  Изпълнителен директор на Народния дворец на културата (4 март-4 ноември 2013).  Изпълнителен директор на Националния дарителски фонд "13 века България" (29 юли 2015-7 ноември 2018).  Удостоен е с почетен плакет "Аскеер" от Театър "Българска армия за цялостен принос в развитието на българския театър, по случай своя 70 годишен юбилей (2017).

проф. Емил Вапирев, атомен физик (1948-2004).
Работи в АЕЦ "Козлодуй" (1974-1976). Преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1976), ръководител на катедра "Ядрена техника и енергетика" (1993-1995) в университета. Председател на Агенцията за ядрено регулиране (22 август 2002-10 септември 2004).

Елка Няголова, поетеса, белетрист и преводач (1952).
Създател и главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество "Знаци", чийто първи брой излиза през юни 2004 г. Авторка е на над 20 книги с поезия, част от които издадени в чужбина. Нейни стихове са публикувани на повече от 15 езика. Авторка е на "Не съм Пепеляшка" (1984), "Делфини на сушата" (1992), "Белият влак" (2002), "Ние" (2005), "Писма от/до брега" (2008), "Слънчев кладенец" (2012), "Шест грама" (2017) и др. Носителка на национални и чуждестранни литературни награди, сред които "Златен Пегас" от Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (1985), на Ботевата награда за поезия на Издателска къща "Христо Ботев" (2005), на национална литературна награда "Изворът на Белоногата" (1999) за цялостно творчество. Първа носителка на литературната награда "Дора Габе" за цялостно творчество (2003), първа носителка на международна награда "Белият ангел на поезията" за високи постижения в изящната словесност (2008). Носителка на наградата на Съюза на българските писатели (СБП) за поезия (20 май 2022).

Ренета Инджова, икономист и политик (1953).
Икономически експерт на Съюза на демократичните сили в 7-ото Велико Народно събрание (1990-1991). Председател на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация (17 август-28 септември 1993), изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (28 септември 1993-18 октомври 1994). Министър-председател (17 октомври 1994-25 януари 1995). Тя е първата и единствена жена министър-председател на България. На 3 март 1997 г. учредява Движение за истински реформи /ДеЗИР/. Икономически директор на МБАЛ "Токуда Болница София" (2008-16 февруари 2011).  Председател на Националния статистически институт (21 март 2012-25 април 2014). Удостоена със званието "Жена на годината" в първия в България конкурс, организиран от радио "Експрес" и от вестник "Хубава жена" (27 декември 1994).

Серафим Тодоров (Сарафа), боксьор и треньор (1969).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. От световни първенства печели три златни медала  (1991, 1993, 1995) и един сребърен медал (1989). От европейски първенства печели три златни медала (1989, 1991, 1993) и един сребърен  медал (1996). През 1986 г. печели и златен медал от Европейското първенство за юноши. Спортист на България за 1991 г. и 1993 г. Единственият българин носител на купа "Ръсел" за най-техничен боксьор в света за 1993 г., както и на купа "Дениcов", за най-добър боксьор на Европа. Три пъти е носител на Купа "Странджа" (1989, 1993, 1996).

На този ден са родени и:

Йохан Густав Драйзен, немски историк (1808-1884).
Автор е на книгата в два тома "История на елинизма" (1836-1843), в която за първи път въвежда понятието "елинизъм".

Адолф Андерсен, немски шахматист (1818-1879).
Един от създателите на съвременната шахматна композиция. Победител в първия в света международен шахматен турнир в Лондон, Великобритания (1851).

Максимилиан Първи, император на Мексико от 10 април 1864 г. до 19 юни 1867 г. (1832-1867).
Фердинанд Максимилиан Йозеф фон Хабсбург е австрийски ерцхерцог и брат на императора на Австрия Франц Йосиф I. Осъден на смърт за измяна от военен съд и екзекутиран на 19 юни 1867 г.

Александър Таиров, съветски режисьор (1885-1950).
Основател и ръководител на Московския държавен камерен театър (1914).

Анет Келерман, австралийска състезателка по плуване и актриса (1888-1975).
Шампионка по плуване за жени през 1902 г. на щата Нов Южен Уелс, Австралия, на 100 ярда и една миля за рекордното време от 1 мин., 22 сек. и 33 мин., 49 сек. Тя е единствената жена, класирала се на трето място на състезанието по плуване на 10 септември 1905 г. на разстояние от 7 мили по р. Сена, Франция. Анет Келерман e дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на новата свободна жена (1907). Участвала е във филмите "Дъщерята на Нептун" (1914) , "Дъщерята на боговете" (1916), "Кралицата на морето" (1918) и "Венера от Южните морета" (1924).

Ханс Айслер, немски композитор (1898-1962).
Автор е на химна на Коминтерна по текст на Франц Янке и Максим Валентин (1929), на химна на Германската демократична република по текст на Йоханес Бехер (1949), на кантатите "Немска симфония", Серенада на века", на симфоничния триптих "Песен за света" и др.

Емил Барт, немски писател (1900-1958).

Фрида Кало, мексиканска художничка (1907-1954).
Представителка на т. нар. "наивистично изкуство". Има 143 картини, 55 от които са автопортрети.

ген. Войчех Ярузелски, полски политик (1923-2014).
Първи секретар на Полската обединена работническа партия (18 октомври 1981-29 юли 1989). Президент на Полша (19 юли 1989-22 декември 1990).

Далай Лама XIV (светско име Тен Дзин Тя Цо), тибетски духовен и светски водач (1935).
От 1950 г. е държавен и правителствен ръководител на Тибетския автономен район в Китай. Носител на Нобелова награда за мир за 1989 г.

Олег Базилевич, украински футболист и треньор (1938-2018).

Силвестър Сталоун, американски актьор, режисьор и сценарист (1946).
Участвал е във филмите "Капоне" (1975), "Смъртоносна надпревара 2000" (1975), "Роки" (1976), "Роки II" (1979), "Роки III" (1982), "Рамбо: Първа кръв" (1982), "Изкуствен диамант" (1984), "Кобра" (1986), "Зад решетките" (1989), "Танго и Кеш" (1989), "Оскар" (1991), "Разрушителят" (1993), "Копланд" (1997), "Мравката Z" (1998), "Гориво в кръвта" (2001), "Роки Балбоа" (2006), "Непобедимите" (2010), "Куршум в главата" (2012), "Бойни старчета" (2013), "Обратно проследяване" (2018), "Рамбо: Последна кръв" (2019) и др. Режисьор и сценарист е на филмите "Роки II" (1979), "Роки III" (1982), "Да останеш жив" (1983), "Роки IV" (1985), "Непобедимите" (2010) и др. Носител на награда "Златен глобус" (2016).

Джордж Уокър Буш, американски политик (1946).
Губернатор на щата Тексас (1995-2000). 43-и президент на САЩ (20 януари 2001-20 януари 2009).

Натали Бай, френска актриса (1948).
Участвала e във филмите "Американска нощ" (1973), "Една седмица ваканция" (1980), "Провинциалистката" (1981), "Завръщането на Мартин Гер" (1982), "Нашата история" (1984), "Ляв бряг, десен бряг" (1984), "Мъжът отвътре" (1990), "Порнографска връзка" (1999), "Хвани ме, ако можеш" (2002), "Цветето на злото" (2003), "Не казвай на никого" (2006), "Френско жиголо" (2008). Четирикратна носителка на наградата "Сезар" (1981, 1982,1983, 2006). През 1999 г. получава наградата на Кинофестивала във Венеция за най-добра женска роля във филма "Порнографска връзка".

Фернандо Редондо, аржентински футболист (1969).
Печели три пъти турнира Шампионска лига - с "Реал Мадрид" (Испания) (1998, 2000) и с "Милан" (Италия) (2003).

Зе Роберто (Жозе Роберто да Силва Жуниор), бразилски футболист (1974).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели турнира Шампионска лига (1998).

Това е денят на смъртта на:

Ян Хус, чешки проповедник, идеолог на чешката Реформация (ок. 1370-1415).
Преподавател в Пражкия университет и ректор на университета от 1409 г. Под негово ръководство в Пражкия университет започва отстраняване на германските професори и замяната им с чешки. Той отрича поведението на германското духовенство, което от векове определя начина на живот по чешките земи, изказва се против трупането на богатства от църквата и порочната практика на търговията с индулгенции и отрича, че католическата църква и свещениците са единственият път към вечното спасение на хората.  Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика. Заради проповедите си Ян Хус е отлъчен от църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. На 6 юли 1415 г. в Констанц, Германия, Църковният съвет на Римокатолическата църква обявява Ян Хус за еретик и изгорен на клада.

Йоханес Мюлер (Региомонтан), немски математик и астроном (1436-1476).
Един от основоположниците на тригонометрията.

Лодовико Ариосто, италиански поет (1474-1533).
Автор е на епичната поемата "Бесният Орландо", смятана за най-представителната литературна творба на Ренесанса в Италия. В две от главите на поемата се разказва в стихове за борбата на българите срещу византийското робство през Средновековието.

Томас Мор, английски юрист, философ хуманист и политик (1478-1535).
Основоположник на утопичния социализъм ("Утопия", 1516). На 6 юли 1535 г. той е обезглавен по обвинение в измяна.

Георг Ом, немски физик (1789-1854).
Открил експериментално (1826) и доказал теоретично (1827) фундаменталния закон за електрическата верига, известен като Закон на Ом. Единицата за електрическо съпротивление - ом, носи неговото име.

Ги дьо Мопасан (Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан), френски писател, драматург, майстор на краткия разказ (1850-1893).
През 80-те години на 19 в. създава около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа и един сборник с поезия. Автор е на романите "Един живот" (1883), "Бел Ами (1885), "Пиер и Жан" (1888) и др.

Стефан Стамболов, български революционер и политик (1854-1895).
Участва във формирането на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1870). Един от основателите на Гюргевския революционен комитет (1875). Определен е за главен апостол на Първи (Търновски) революционен окръг (1876). През Руско-турската освободителна война (1877-1878) е секретар на военния пратеник на Славянския комитет, отговаря за Българското опълчение. Един от основателите на Търновския комитет "Единство" (29 август 1878).  Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (1879-1980). Подпредседател на 2-ото Обикновено народно събрание (3 март-18 декември 1880). Депутат във II Велико народно събрание (1881) и в  3-ото и 4-ото Обикновено народно събрание (1882-1883). Председател на 4-ото Обикновено народно събрание (30 юни 1884-26 август 1886). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887), в 5-ото и 6-ото Обикновено народно събрание (1887-1892), в IV Велико народно събрание (1893), в 7-ото Обикновено народно събрание (1893). Член на Регентския съвет (27 август 1886-25 юни 1887). Министър-председател и министър на вътрешните работи (20 август 1887-19 май 1894). Установява т. нар. Стамболовистки режим (1887-1894). Един от редакторите на в. "Нова България" (1876-1877). В Букурещ издава заедно с Христо Ботев стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875).

Енрике Ларета, аржентински писател (1875-1961).
Представител на модернизма в латиноамериканската литература. Автор е на историческия роман "Славата на дон Рамиро" (1908) и на произведения в т.нар. литературен стил гаучо.

Ото Клемперер, немски диригент и композитор (1885-1973).

проф. Борис Митов, български художник (1891-1963).
Военен художник през Първата световна война (1915-1918). Преподавател по рисуване и живопис в Националната художествена академия (1924-1959). Автор е на портрети на Иван Мърквичка (1921), Сирак Скитник (1924), Марин Василев (1925), Николай Райнов (1940) и др., както и на творбите "Портрет на майка ми" (1918), "Пред огледалото" (1919), "Автопортрет" (1927) и др. Носител на държавна награда за изкуство "За бляскава художествена дейност" (1932). Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Кирил и Методий" (1961, 1963).

Уилям Фокнър, американски писател (1897-1962).
Автор е на романите "Сарторис" (1929), "Храмът" (1931), "Светлина през август" (1932), "Непобедимите" (1938), "Градът" (1957) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1949 г. за големия му и уникален в художествено отношение принос към американския роман. Носител на наградата "Пулицър" (1954).

Луис Армстронг (Сачмо), американски джазмузикант тромпетист и певец (1901-1971).
Кариерата му започва през 1918 г. като корнетист в оркестъра на американския тромбонист Кид Ори. По-късно свири и в други джаз, блус и суинг формации. Той популяризира скат-пеенето (пеене с безсмислени срички). През 1947 г. сформира групата "Ол Старс", която става негова запазена марка. Луис Армстронг е първият джаз-музикант, появил се на корицата на списание "Тайм" на 21 февруари 1949 г. Изпълнител е на песента "Какъв прекрасен свят" (1967). Участвал е във филмите "Висше общество" (1956), "Парижки блус" (1961), "Хелоу, Доли!" (1969) и др. На 8 февруари 1960 г. е почетен със звезда на холивудската Алея на славата. Носител на награда "Грами" (1965, 1972).

Антон Югов, български политик (1904-1991).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Вътрешната македонска революционна организация /обединена/ (1933-1934). От 1937 г. е член на ЦК на Българската комунистическа партия, секретар на ЦК (1941-1944) и член на Политбюро на ЦК (1937-ноември 1962). Ръководител на Военната комисия при ЦК на Българската работническа партия (1941-1944) и член на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (1943-1944). Министър на вътрешните работи (9 септември 1944-20 януари 1950), министър на индустрията и занаятите и временно управляващ Министерството на мините и подземните богатства  (20 януари 1950-17 февруари 1950), министър на промишлеността (17 февруари 1950-20 септември 1951), министър на тежката промишленост (20 септември 1951-20 август 1952), председател на Държавния комитет по строителство и архитектура при Министерския съвет (11 юли 1955-18 април 1956). Подпредседател (20 юли 1949-20 януари 1950; 20 август 1952-18 април 1956), председател на Министерския съвет (18 април 1956-20 ноември 1962). Избиран е за депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1950-1965). Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (1 септември 1989).

Людовит Райтер, словашки диригент, композитор и педагог (1906-2000).

Рой Роджърс (ист. име Ленърд Слай), американски певец и актьор (1911-1998).
Един от най-популярните изпълнители на кънтри музика в САЩ. Участвал е в над 100 уестърн филма и сериала. Наричан е "Крал на каубоите". Удостоен е с три звезди на Алея на славата (1960).

Янош Кадар, унгарски политик (1912-1989).
Секретар на ЦК на Унгарската социалистическа работническа партия (УСРП) (28 март 1985-25 юни 1987). Генерален секретар (28 март 1985-22 май 1988) и председател на УСРП (22 май 1988-9 май 1989).

Клод Симон, френски писател (1913-2005).
Автор е на романите "Вятърът" (1957), "Тревата" (1958), "Път през Фландрия" (1959), "Дворецът" (1962), "История", (1967), "Слепият Орион" (1970), "Урок за нещата" (1975), "Георгики" (1981) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1985 г. за творчеството му, което съчетава поетичното и живописното начало.

проф. Тянко Йорданов, български учен географ, специалист по икономическа география (1914-2003).
Преподавател във Висшето училище за стопански и социални науки "Димитър А. Ценов" в Свищов (1947), в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1948) и във Висшия икономически институт в София (1956). Един от създателите на телевизионното предаване по Българската телевизия "Атлас" и негов водещ (6 октомври 1968-1985). Автор е на "Към въпроса на икономическото райониране на България" (1954), "Изкуственото напояване в България" (1956), "Тракийска низина" (1956, в съавторство), "География на България. Т. 2. Икономическа география" (1961, в съавторство) и др. Изработва карти от "Атлас на Народна република България" (1973).

Азиз Несин, турски писател сатирик (1915-1995/.

Робърт Макнамара, американски политик и финансист (1916-2009).
Министър на отбраната на САЩ (21 януари 1961-29 февруари 1968). Президент на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка)(април 1968-юни 1981).

Лора Керанова, българска актриса (1920-1984).
Артистка в детските предавания на Радио София (1944-1947), в Народния театър за младежта (1944-1966) и в трупата на театър "Сълза и смях" (от 1966). Снимала се е в много телевизионни театрални постановки, сред които "Криворазбраната цивилизация" с режисьор Хачо Бояджиев. Участвала е във филмите "Хроника на чувствата" (1962), "Темната кория" (1977), в много радиопиеси и радиопредавания. Записва и стари градски песни заедно с актьора Георги Раданов. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1965). Лауреат на Димитровска награда (1950, с колектив).

Иван Радев, български художник (1921-2009).
Работи в областта на пространственото оформление. Създава над 120 художествено пространствени оформения на музеи, изложби и интериори и панаири в България и чужбина. Редактор и заместник-главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1960-1978). Главен художник на София (1973-1980). Бил е главен редактор на сп. "Промишлена естетика". Носител на орден "Народна република България" втора степен (29 януари 1981), на орден "Кирил и Методий" първа  степен (10 януари 1985).

Нона Мордюкова, съветска актриса (1925-2008).
Участвала е в над 60 филма, сред които "Млада гвардия", "Диамантената ръка", "Комисарят", "Обикновена история". Народна артист на СССР (1974).

Ед Макбейн (ист. име Ейвън Хънтър), американски писател и сценарист (1926-2005).
Автор е на криминални романи. Сценарист на филма "Птиците" (1963) на Алфред Хичкок и др.

Енио Мориконе, италиански композитор (1928-2020).
Автор е на филмова музика. Създал е повече от 500 композиции за киното, телевизионни програми, оркестри и др. Той е автор на музиката към филмите "За шепа долари" (1964), "За няколко долара повече" (1965), "Добрият, лошият, злият" (1966), "Имало едно време на Запад" (1968), "Имало едно време в Америка" (1984), "Недосегаемите" (1987), "Мисията" (1986), "Ново кино Парадизо" (1988), и др. Носител на награда "Оскар" за цялостно творчество (2007) и на награда "Оскар" (2016) за музиката към филма "Омразната осморка" (2015) на режисьора Куентин Тарантино. Носител на награда "Златен глобус" (1987, 2000,2016). Носител на награда БАФТА (1980, 1985, 1987, 1988, 1991, 2016). Носител на награда "Грами" (1988, 2014).

Джон Франкенхаймър, американски режисьор (1930-2002).
Основоположник на "политическия трилър". Режисьор е на филмите "Кандидатът от Манджурия" (1962), "Гран при" (1966), "Островът на доктор Моро" (1996), "Френска връзка 2" (1975), "Ронин" (1998), "Хазартни игри" (2000) и др.

Томас Клестил, австрийски политик (1932-2004).
Представител на Австрия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, Франция (1959-1962). Постоянен представител на Австрия в ООН (1978-1982). Посланик на Австрия в САЩ (8 януари 1982-30 ноември 1987). Генерален секретар в Министерство на външните работи (1987-24 май 1992). Президент на Австрия (8 юли 1992-6 юли 2004). Носител на българския орден "Стара планина" с лента за извънредно големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-австрийските отношения(13 април 1999). Удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (14 април 1999).

Василий Аксьонов, съветски писател (1932-2009). 
Автор е на повече от 30 книги, сред които повестта "Колеги" (1960), романите "Звезден билет" (1961), "Задръстената бъчвария" (1968), "Изгаряне" (1975), "В търсене на тъжното бейби" (1987), "Московска сага" (1992), "Кесарево лъчение", "Новият сладостен стил" (1998). Романът му "Остров Крим" (1979) е смятан за един от шедьоврите на антиутопията и е сравняван с романа "1984" на Джордж Оруел, публикуван през 1949 г. Носител на наградата "Букър" за последния си роман "Волтерианци и волтерианки" (2004). През 1980 г.  емигрира в САЩ, като съветското му гражданство е възстановено през 1990 г.

Павел Владимиров, български футболист и треньор (1934-1997).
През футболната си кариера е играл за  "Миньор" (Перник)  и  ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.  Бил е треньор на "Миньор" (Перник), "Марек" (Дупница), "Светкавица" (Търговище) и  "Хебър" (Пазарджик).

Виктор Вълков, български политик и дипломат (1936-2022).
През 1960 г. започва работа в Държавното външнотърговско предприятие "Електроимпекс", а след това е търговски представител на България в Сингапур и от 1980 г. до 1983 г. - в Нидерландия. От 1965 г.  е член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). От 1973 г. до 1980 г. е първи заместник-завеждащ и завеждащ отдел "Международни връзки" на Постоянното присъствие на БЗНС. Член е на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз (21 май 1986-27 юли 1991). Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС (22 декември 1989-1 март 1990) и негов председател (1 март 1990- 27 юли 1991). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в 7-ото Велико народно събрание (10 юли-20 декември 1990). На вторите президентски избори в България през юли 1990 г. само с няколко гласа Виктор Вълков не е избран за президент на страната като кандидат на БЗНС.  Заместник министър-председател и министър на външните работи (20 декември 1990-8 ноември 1991).  Посланик на България в Турция (30 ноември 1993-29 май 1998) и в Хърватия (8 юли 2002-21 септември 2007).

Николай Заяков, български поет, журналист и публицист (1940-2012).
Бил е журналист във в. "Народна младеж" и в. "Комсомолска искра", в."Марица", главен редактор  на сп. "Тракия".  Бил е секретар на Дружеството на пловдивските писатели "Тракия". Автор е на поетичните книги "Непреклонна възраст" (1973), "Съдба на цвете" (1976), "Работни думи" (1977), "Магазин за метафори" (1981), "Ешафод" (1985), "Свещ" (1990), "Дневникът на господин Самотен" (1999), "Пастирът на звездите" (2008), на книгата с мемоарна проза "Евангелие от Никола" (2010) и др.