site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 юли в историята

4 юли 2023 г., вторник, 27-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Андрей, архиепископ Критски. Св. прав. Марта.
 
По света се отбелязва:

Националният празник на САЩ. Ден на независимостта (1776).

На този ден в България:

1892 - Започва строителството на ВЕЦ "Бояна" - първата електрическа централа в България. Съгласно сключения през 1891 г. договор между Софийска община и унгарската фирма "Ганц и Сие" за изграждането на подземна мрежа за електрифицирането на София, работата по изграждането на централата е трябвало да приключи до 1 май 1894 г. След като комисия установява, че оттокът на водите на р. Боянска е 4 пъти по-малък от предвидения, и че очакваната електрическа мощност не може да се получи, се стига до разтрогване на договора с фирмата "Ганц и сие", а строителството на ВЕЦ-а е замразено. След ново проучване през април 1898 г. започва строежът на по-ефективната водна електрическа централа "Панчарево" на р. Искър, която е въведена в експлоатация на 1 ноември 1900 г. След възобновяване на строителството ВЕЦ "Бояна" е въведена в експлоатация през 1923 г.

1913 - Сформирано е правителство с министър-председател Васил Радославов. Кабинетът е образуван от членове на Либералната партия. Управлява до 20 декември 1913 г.

1916 - Със Заповед 391 на главнокомандващия армията в София е създаден Военноисторическият музей (дн. Национален военноисторически музей). Със заповедта започва действителното комплектуване на колекциите на музея "за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история". От 1934 г. музеят се нарича Главен военен музей, от 1951 г. е Централен музей на Народната войска, от 1956 г. - Централен музей на Народната армия, от 1965 г. - Централен музей на Народната войска, от 1968 г. - Национален военноисторически музей. На 1 август 2000 г. музеят се преобразува във Военноисторически музей в състава на Военната академия "Г. С. Раковски" . От 1 април 2001 г. съгласно Постановление 58 на Министерския съвет от 8 март 2001 г. музеят е на подчинение на министъра на отбраната, като се възстановява името му Национален военноисторически музей. Музеят има филиали във Варна - Военноморски музей, Парк-музей на бойната дружба - 1444 г., и Музей на авиацията в Крумово.

1964 - Във Варна е открит първият Международен балетен конкурс по инициатива на артисти от балета в България, който продължава до 11 юли 1964 г. Той е първото в света професионално международно балетно състезание. Основната цел на конкурса е да представя млади балетисти от всички страни на възраст до 25 години. Сред инициаторите са и членовете на международното жури на първия конкурс Галина Уланова, Алисия Алонсо, Арнолд Хаскел, Серж Лифар, Фьодор Лопухов, Татяна Вечеслова, Елизабет Кенеди и др. През 1992 г. е създадена фондация "Международен балетен конкурс" - Варна, която в партньорство с община Варна и Министерството на културата подготвя конкурса. До 1966 г. балетният конкурс се провежда в Летния театър във Варна всяка година, а след това веднъж на две години обикновено през месец юли. По време на конкурса се провеждат съпътстващи събития, сред които традиционната "Международна лятна балетна академия" с класове по класически балет, съвременни техники и джаз.

1971 - Ловчанският митрополит Максим е избран за патриарх Български и Софийски митрополит от Патриаршески избирателен църковно-народен събор с 98 гласа от 101 участвали в събора. Патриарх Максим умира на 6 ноември 2012 г.

2000 - Във Видин температурата на въздуха на сянка към 17:00 ч. достига рекордна стойност - 43.6 градуса.

2011 - Учредена е партия "Движение за европейска интеграция". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 12 август 2011 г.

2011 - Излиза бр. 1 на в. "България днес" - национален всекидневник.

2018 - Прокурорската колегия избира Иван Гешев, ръководител на Специализираната прокуратура, за заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура, който ще отговаря за корупционните дела.

2019 - Народното събрание гласува за намаляване до края на 2019 година на партийната субсидия от 11 лева на 1 лев за получен действителен глас. Това става с приемането на второ четене на промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със 119 гласа "за", 71 "против" и 16 "въздържал се". 

2021 - Жителите на четири села - Баня, Паницово, Емона и Козница, в община Несебър решават на контрареферендум дали да останат в пределите на община Несебър или да преминат към Обзор. Решението за провеждането му е взето на 3 юли 2021 г. от Общинската избирателна комисия в Несебър след провеждането на дебати и размяна на кореспонденция с ЦИК през целия ден. Секциите са четири - по една във всяко населено място. В четирите села право на глас имат 226 жители.

На този ден по света:

1776 - Приета е Декларацията за независимостта на САЩ. От 1565 г. страната се заселва от европейски колонизатори - англичани, испанци, французи и холандци. От 1607 г. до 1733 г. се създават отделните щати, които в по-голямата си част са британски колонии. Декларацията за независимостта на САЩ е приета от Втория континентален конгрес във Филаделфия по време на Войната за независимост на Северна Америка (19 април 1775-3 септември 1783). На 3 септември 1783 г. в Париж, Франция, е подписан Версайският мирен договор, с който Великобритания признава независимостта на САЩ.

1802 - В Уест пойнт, щата Ню Йорк, САЩ, официално е открита Военната академия на американската армия "Уест пойнт". Учредена е с закон на Конгреса, приет на 16 март 1802 г.

1811 - Открито е първото заседание на Националния конгрес (парламент) на Чили. Заседанието се провежда в зданието на Двореца на кралския съд на един от централните площади в столицата Сантяго, което от 1982 г. е Национален исторически музей.

1862 - Във Великобритания излиза първото издание на книгата "Алиса в страната на чудесата" на британския писател Луис Карол, написана за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква. През 1872 г. излиза продължението на книгата "Алиса в огледалния свят".

1884 - В Париж, Франция, в присъствието на посланика на САЩ във Франция Леви Мортън e представена Статуята на свободата, изработена от скулптура Фредерик Огюст Бартолди и инженера Густав Айфел. Статуята е подарена от френския на американския народ като символ за американската независимост. През януари 1885 г. статуята е разглобена на 350 части и доставена в пристанището на Ню Йорк. През юни 1885 г. Статуята на свободата повторно е сглобена на новия си пиедестал. На 28 октомври 1886 г. Статуята на свободата официално е открита от президента на САЩ Гроувър Кливланд.

1942 - Нацистките войски превземат гр. Севастопол на полуостров Крим по време на Втората световна война (1939-1945). Окупацията на града продължава почти две години, градът е освободен от Съветската армия на 9 май 1944 г.

1946 - Гр. Кьонигсберг е преименуван в Калининград. Градът, разположен на Балтийско море, е основан през 1255 г. От 1701 г. е на територията на кралство Прусия. На 22 януари 1758 г. е превзет от руските войски по време на Седемгодишната война (1756-1763) и е под управлението на Русия до 1762 г. След това отново е във властта на Прусия и Германия (от 1871). От 1945 г. е на територията на СССР (дн. Русия).

1946 - Провъзгласена е независимостта на Филипините от САЩ. Филипините са колония на Испания от края на 16 в. След Испанско-американската война от април 1898 г. на 1 май 1898 г. САЩ под командването на Джордж Дюи унищожават испанския Тихоокеанския флот в битката при залива Манила във Филипините. На 12 юни 1898 г. той провъзгласява Филипините за независими от Испания и създава провинциално правителство, на което става ръководител. На 10 декември 1898 г. във Франция е подписан Договорът от Париж  между САЩ и Испания, който официално слага край на Испанско-американската война и съгласно който САЩ придобиват Филипините в замяна на 20 млн. долара като компенсация за испанците. На 6 февруари 1899 г. Сенатът на САЩ гласува да бъде ратифициран Договорът от Париж. През 1935 г. се създава Общност на Филипините с одобрението на САЩ и Мануел Кесон е избран за първи президент на страната. На 4 юли 1946 г. САЩ предоставят пълна независимост на Филипините.

1968 - Излиза бр. 1 на в. "Дейли Уърлд", орган на Комунистическата партия на САЩ.

1973 - В Чагуарамас, Тринидад и Тобаго, е подписан Договор за създаване на Карибска общност (КАРИКОМ). Договорът заменя Карибската зона за свободна търговия (КАРИФТА)(създадена през 1965 г. с договор, който влиза в сила на 1 май 1968 г.). Договорът влиза в сила от 1 август 1973 г. Членове на КАРИКОМ са още Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Белиз, Гренада, Доминика, Сент Винсент и Гренадин, Сейнт Кристофър и Невис, Сейнт Лусия, Монтсерат, Суринам, Хаити. Основни  цели на организацията са икономическа интеграция чрез разширяване дейността на Източнокарибския общ пазар, създаден през юни 1968 г.

1987 - В Лион, Франция, съд признава френския военнопрестъпник Клаус Барби, ръководител на Гестапо в Лион по време на Втората световна война (1939-1945), за виновен в престъпления срещу човечеството. Осъден е на доживотен затвор. Умира в затвора на 25 септември 1991 г.

1997 - Президентът на Полша Александър Квашневски подписва закон за отмяна на смъртното наказание. На 13 юли 1995 г. правителството одобрява проектозакон, заменящ смъртното наказание с доживотен затвор. Последната смъртна присъда в Полша е изпълнена през 1988 г. На 22 март 1997 г. Сеймът (долната камара) на парламента гласува за отмяна на смъртното наказание и въвежда доживотен затвор като максимална присъда. На 4 юли 1997 г. президентът Александър Квашневски подписва закона. Новият наказателен кодекс, който влиза в сила на 1 януари 1998 г., предвижда максимално наказание от 25 години затвор за най-тежките престъпления.

2004 - На мястото на разрушения от терористи Световен търговски център в Ню Йорк е положен 20-тонен гранитен блок с надпис "Да почетем и си спомним тези, които изгубиха живота си на 11 септември 2001 г. като израз на почит към Вечният дух на свободата". Над него ще бъде издигнат най-високият небостъргач в света - Кулата на свободата. Тя ще бъде висока 1776 фута (533 м), за да символизира годината, в която САЩ получават независимост от Великобритания.

2008 - Осъществен е първият редовен директен самолет за Тайван от китайския град Гуанчжоу (Кантон) - столица на провинция Гуандун. Досега извън официалните празници няма редовни преки полети през Тайванския проток от 1949 г.

2013 - Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън официално открива край югоизточното крайбрежие на Великобритания на 25 км в морето най-големият до момента в света вятърен парк "Лондон арей". Проектът на 630-мегаватовия парк, включващ 175 вятърни турбини, е изпълнен от Е.ОН, "Донг енерджи" и компанията от Абу Даби "Масдар". Паркът може да произведе достатъчно електроенергия за половин милион жилища.

2015 - На заседание на Комитета на световното наследство на ЮНЕСКО в Бон, Германия Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) включва нови обекти в Списъка на световното културно наследство - мястото в селището Бетани, на Западния бряг на река Йордан, където Йоан Кръстител покръстил Исус Христос, Блу Маунтин, планински регион в югоизточната част на Ямайка, където намерили убежище местни индианци, а след това - и избягали африкански роби, арабско-норманския район на Палермо и катедралите в Чефалу и Монреале, също на остров Сицилия, Стария град на Сана, френските исторически области Шампан и Бургундия, като Бургундия е включена в категория "културен ландшафт" заради своите лозя.

2017 - Министър-председателят на Индия Нарендра Моди пристига в Тел Авив, Израел, на тридневно посещение. Това е първо посещение на министър-председател на Индия в Израел. Нарендра Моди е посрещнат на летище "Бен Гурион" от министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и други израелски висши държавници.

2018 - В Страсбург, Франция, с 397 гласа "за", 207 "против" и 62 "въздържал се" Европейският парламент одобрява промените в Акта относно изборите за членове на Европейския парламент, съгласно които се въвежда избирателен праг за влизане в парламента. Предвижда се промените, одобрени от Съвета на ЕС на 7 юни 2018 г., да влязат в сила за изборите през 2024 г. Според промените се въвежда минимален задължителен праг от 2 до 5 процента за избирателни райони, излъчващи над 35 членове на ЕП. Формулировката е основана на идеята по-високият брой места в избирателен район, предмет на праговете, да бъде компенсиран с минимален задължителен праг, с цел избягване на дискриминационното третиране.

2019 - Аудиенция при папа Франциск на президента на Русия Владимир Путин. Срещата продължава 55 минути, в които двамата обсъждат климатичните промени, значими въпроси от живота на Римокатолическата църква в Русия, а също така въпроси на международната политика като ситуацията в Сирия, Венецуела и Украйна. Това е третата среща между двамата. Първата е на 25 ноември 2013 г., а втората е на 10 юни 2015 г. във Ватикана.

2020 - В Югозападна Япония след проливни дъждове, довели до излизането на реки от коритата им, свлачища и наводнения, загиват 14 души. Над 200 000 души получават препоръки или заповеди за евакуация в префектурите Кумамото и Кагошима. Почти 9000 домакинства в Кумамото остават без ток.

2021 - Самолет С-130 на Военновъздушните сили на Филипините с 96 души на борда се разбива на остров Холо, на 1000 км на юг от филипинската столица Манила, след като пропуска пистата за кацане. При катастрофата  загиват 49 войници на борда и трима цивилни на земята.

2022 - Правителството на Италия въвежда извънредно положение в областите Ломбардия, Пиемонте, Емилия-Романя, Венето и Фриули-Венеция Джулия до 31 декември 2022 г. в отговор на тежката суша, засегнала северните части на страната. Стъпката улеснява правителството да отпуска средства и помощи за борба с последиците от сушата. Северната част на страната е особено силно засегната от сушата, като в големите езера като езерото Гарда има много по-малко вода от нормалното по това време на годината. Нивото на най-дългата река в Италия - По, чиято делта е близо до Венеция, е най-ниско от 70 години насам в някои части от течението й.

Родени на този ден българи:

проф. Петър Мутафчиев, историк (1883-1943).
Уредник на отдел на Народния музей в София (1910-1920). Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"(1936-1937). Дописен член на Българска академия на науките (1929). Работи в областта на средновековната българска история, на византийската и др. Сред трудовете му са "Селското земевладение във Византия" (1910), "Владетелите на Просек" (1913), "Войнишки земи и войници във Византия през 13-14 в." (1923), "История на българския народ" (2 т. 1943) и др.

Сава Цоновски, художник живописец, майстор на акварела (1925).
През 1955 г. завършва Националната художествена академия при проф. Илия Петров. В продължение на повече от 75 години е нарисувал стотици картини и е работил  като военен художник в студио "Военни художници" 32 години.

Георги Георгиев, състезател и треньор по ветроходство, капитан далечно плаване (1930-1980).
Той е първият българин, извършил сам околосветско плаване с яхтата "Кор Кароли", което започва на 20 декември 1967 г. в Хавана, Куба, с рекордно за размерите и възможностите на яхтата време - 201 дни, 21 часа и 36 минути (най-бърза самотна обиколка на света с еднокорпусен съд по време) изминава 42 675 км. През 1981-1982 г. плаването е вписано в Книгата на рекордите "Гинес" като "най-добро до момента постижение по време в света за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от големината й и от маршрута на плаване". Изминатото разстояние е 23 018 морски мили. С яхтата "Кор Кароли" участва в трансатлантическата регата "ОСТАР-76" (1976-1977). През 1950 г. основава първия софийски яхтклуб "Академик" край Горни Пасарел. От 1958 г. е командир на отряд яхти в Централния морски клуб във Варна. Работи в държавното параходство "Български морски флот като кормчия, помощник-капитан и капитан на кораби. Състезател и треньор по ветроходство. Един от основателите на яхтклуб "Порт Варна". През 2015 г. в родния му град издигнат негов барелеф. Удостоен е със званието "Заслужил майстор на спорта" и награден с почетен златен медал първа степен на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (декември 1977). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (26 декември 1977). Носител на орден "Георги Димитров" (1977). Почетен гражданин на Варна (1977) и Кърждали.

Петър Ковачев, писател, поет и драматург (1941-1981).
Журналист във в. "Септемврийска победа" в Плевен (1966-1967). Бил е нещатен кореспондент на в. "Литературен фронт". Драматург на Кукления театър в Плевен /дн. Драматично-куклен театър "Иван Радоев"/ (1972-1981). Автор е на разкази, очерци, стихове, на куклени пиеси "Мамино детенце", "Законът на джунглата", както и на драмата "Стая N 304". От 2010 г. в Плевен се организира Национален литературен конкурс "Петър Ковачев".

Емил Кало, икономист и философ (1950-2021).
Научен секретар към Център по наукознание към Президиума на Българската академия на науките (1977-1991). Икономически директор на в. "Труд", в. "Новинар", в. "Общество и право" (1991-1994). Председател на Организацията на евреите в България "Шалом" от 8 май 1998 г. до 17 юни 2007 г. На 7 май 2013 г. е избран за заместник-председател на Световния еврейски конгрес. Съучредител на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014),  член на Изпълнителното бюро и секретар по коалиционната политика на партията. Председател на Столичната градска организация на "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" от 6 юли 2017 г. до 5 януари 2020 г. Съставител на сборника "Българската общественост за расизма и антисемитизма" (2008). Автор е на книгата "Откраднати разкази... намерени сюжети" (2012), на романа "Другите и Йосиф" (2013), на новелата "Подробности извън очевидното" (2016).

Александър Хайтов, скулптор (1954).
Автор е на множество скулптурни композиции и пластики, сред които са паметникът на Добри Войников в Шумен, на баща му Николай Хайтов в Смолян, мемориала на жертвите  на гара Буново, на паметника на цар Самуил в София и др.

Кирил Ламбов, пианист, диригент и композитор (1955).
Преподавател по пиано и композиция в средно музикално училище "Христина Морфова" в Стара Загора (1980-1983), преподавател по хармония в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (1991) и по пиано във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Главен експерт в Министерство на културата, отговарящ за всички музикални институти в страната (1994-1996; 2001-2006). Диригент в Оперно-симфоничното дружество в Пловдив (2006). Автор е на над 120 творби - музикално-сценични произведения, произведения за симфоничен оркестър, хорово-оркестрови произведения, произведения за струнен оркестър, камерна музика, както и на над 1000 аранжимента. Лауреат от Международния конкурс за млади композитори и изпълнители в Кито, Еквадор (1989). Носител на редица награди, сред които награда "Златното петолиние" на Съюза на българските композитори за симфонично творчество (2005).

Диян Мачев, актьор и телевизионен водещ (1955).  
Играл е в Драматичен театър "Иван Димов" в Хасково, в Театър "Стефан Киров" в Сливен, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София и Театрална формация "Мелпомена" в София. Участва във филмите "Последни желания" (1983), "Памет" (1985), "Рапсодия в бяло" (2002), "Пътуване към Йерусалим" (2003), "Морска сол" (2005), "Летете с Росинант" (2007), "Стъклен дом" (2010), "Ние, нашите и вашите" (2017) и др. Бил е водещ на телевизионните предавания "Семейни войни" и "Големият въпрос" по Нова телевизия.

проф. Коста Костов, български лекар (1955).
От 1989 г. до 1996 г. е асистент, старши асистент и главен асистент в Клиниката белодробни болести във Военномедицинска академия - София. Основател (април 2008) и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение "INSPIRO". Председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия (2008-2012). Национален консултант по белодробни болести (2014-2019). От юли 2018 г. е председател на Управителния съвет на фондация "Инспиро". Консултант по белодробни болести на УМБАЛ "Св. Анна". Има над 200 научни публикации, 5 авторски монографии. Има публикувани статии в 20 реферирани международни медицински журнали. Носител на знак "За отлична служба" на Министерството на отбраната (2014), носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на в. "Словото днес", носител на годишната награда на Дарик радио "Вдъхновение на годината" за 2016 г.

Атанас Джамбазки, футболист и треньор (1969).   
Бил е треньор на "Cлaвия" (Coфия), "Mиньop" (Пepник), "Mapeк" (Дyпницa), "Cпopтиcт" (Cвoгe), "Moнтaнa" (Монтана), "Бoтeв" (Bpaцa), "Kapиaнa" (Epдeн) и "Беласица" (Петрич).

Биляна Казакова-Угринска, актриса и режисьор (1977).
Играла е в Театър "София" и се изявява като актриса на свободна практика. Участвала е във филмите "Подгряване на вчерашния обяд" (2002), "Шантав ден" (2004), "Самотни сърца" (2007), "Малки разговори" (2007), "Жените наистина плачат" (2021) на който е и сценарист заедно с Мина Милева и сестра си Весела Казакова и др. Сценарист и режисьор (заедно със сестра си - актрисата Весела Казакова) на документалния филм "Заради леля Снежи" (2007), посветен на майка им - актрисата Снежина Казакова, починала през 1997 г. Биляна и Весела Казакови са носителки на наградата за изгряваща звезда "Невена Коканова" от Фестивала на българското игрално кино "Златна роза" във Варна (октомври 2002), като Биляна Казакова е получава приза за участието си във филма "Подгряване на вчерашния обяд", а Весела Казакова за ролите си в "Лист обрулен" и "Червената шапчица".

Весела Казакова, актриса (1977).
Изявява се като актриса на свободна практика. Участвала е във филмите "Лист обрулен" (2002), "Шантав ден" (2004), "Мила от Марс" (2004), "Откраднати очи" (2005), "Жените наистина плачат" (2021) на който е и сценарист заедно с Мина Милева и сестра си  Биляна Казакова и др. Сценарист и режисьор (заедно със сестра си - актрисата Биляна Казакова) на документалния филм "Заради леля Снежи" (2007), посветен на майка им - актрисата Снежина Казакова, починала през 1997 г. Биляна и Весела Казакови са носителки на наградата за изгряваща звезда "Невена Коканова" от Фестивала на българското игрално кино "Златна роза" във Варна (октомври 2002), като Биляна Казакова е получава приза за участието си във филма "Подгряване на вчерашния обяд", а Весела Казакова за ролите си в "Лист обрулен" и "Червената шапчица".

Росен Колев, футболист (1990). 
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София), "Бдин" (Видин), "Ком-Миньор" (Берковица), "Черно море" (Варна), "Любимец 2007" (Любимец), "Монтана" (Монтана), "Ботев" (Пловдив), "Волга" (Нижни Новгород, Русия), "Енисей" (Красноярск, Русия), "Пегасъс" (Хонконг) и "Дунав" (Русе).

На този ден са родени и:

Луи Клод Дакен, френски органист и композитор (1694-1772).

Жан-Пиер Бланшар, френски изобретател и въздухоплавател, пионер на авиацията (1753-1809).
Той осъществява изпитателни и демонстративни полети с балони, които сам конструира, усъвършенства конструкцията на парашута. На 7 януари 1785 г. заедно с американския лекар Джон Джефри извършва първия успешен полет с балон над Ламанша от Дувър до Гин. На 9 януари 1793 г. осъществява първия полет с балон над Северна Америка - от Филаделфия (Пенсилвания) до Глостър (Ню Джърси).

Джордж Еверест, британски военен инженер, геодезист и картограф (1790-1865).
Генерален директор на Геодезическата и картографска служба на Индия (1830-1843). На негово име е наречен връх Еверест в Хималаите, на границата между Непал и Китай, най-високият на Земята с височина 8848 м.

Натаниъл Хоторн, американски писател (1804-1864).
Автор е на романите "Алената буква" (1850), "Къщата със седемте фронтона "(1851) и др.

Джузепе Гарибалди, италиански революционер, национален герой (1807-1882).
Един от водачите на движението за национално обединение на Италия (Рисорджименто), което започва през 1815 г., преминава през две революции (1848-1849 и 1859-1860) и завършва с превземането на Рим (20 септември 1870) и създаването на единна италианска държава.

Павел Федотов, руски художник - живописец и график (1815-1852).
Родоначалник на критическия реализъм в руското изобразително изкуство.

Калвин Кулидж, американски политик (1872-1933).
Губернатор на щата Масачузетс (1919-1920). Вицепрезидент на САЩ (1921-1923). 30-и президент на САЩ (3 август 1923-3 март 1929).

Максимилиан Щейнберг, руски композитор (1883-1946).
Автор е на пет симфонии, на балета "Метаморфози" и др.

Робер Деснос, френски поет (900-1945).
Първите си стихове публикува в социалистическото списание "Трибуна на младите" (1917). Автор е на сборниците "Траур за траура" (1924), "Свободата или любовта" (1927), "Съдби" (1942) и "Наяве" (1943).

Аурелио Печей, италиански икономист и предприемач (1908-1984).
Основател на международната неправителствена организация Римски клуб (1968), в която членуват водещи икономисти и учени.

Жерар Дебрьо, американски икономист и математик от френски произход (1921-2004).
Носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1983 г. за принос в теорията на общото равновесие и условията, при които общото равновесие съществува в абстрактната икономика.

Тибор Варга, унгарски цигулар, диригент и музикален педагог (1921-2003).

Антони Рамалетс, испански футболист (вратар) и треньор (1924-2013).

Алфредо ди Стефано, аржентински футболист и треньор (1926-2014).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ривър Плейт" (Аржентина), "Уракан" (Аржентина), "Милионариос" (Колумбия), "Реал Мадрид" (Испания) и "Еспаньол" (Испания). Алфредо ди Стефано е играл и за три национални отбора - Аржентина (6 мача и 6 гола), Колумбия (4 мача) и Испания (31 мача и 23 гола).  "Реал Мадрид" (Испания) го обявява за  най-добър играч в историята на отбора за всички времена.  За 11 сезона  от 1953 г. до 1964 г. с "Реал Мадрид" е изиграл 282 мача, отбелязал е 216 гола, пет пъти печели Купата на европейските шампиони (дн. Шампионска лига), осем пъти титлата на Испания и по веднъж Купата на краля и Междуконтиненталната купа. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1957 г. и 1959 г. Бил е треньор на "Елче" (Испания), "Бока Хуниорс" (Аржентина), "Валенсия" (Испания), "Спортинг" (Португалия), "Райо Валекано" (Испания), "Кастелон" (Испания), "Ривър Плейт" (Аржентина) и "Реал Мадрид" (Испания). Почетен президент на "Реал Мадрид" (Испания) (5 ноември 2000-7юли 2014).

Джина Лолобриджида (ист. име Луиджина Лолобригида), италианска актриса (1927-2023).
Участвала е във филмите "Фанфан Лалето" (1952), "Хляб, любов и фантазия" (1953), "Римлянката" (1954), "Парижката Света Богородица" (1956), "Хотел Парадиз" (1966) и др. Носителка на италианските награди за кино "Сребърна лента" и "Давид на Донатело". Носителка на наградата "Златен глобус" (1961), на италианските награди за кино "Сребърна лента" и "Давид на Донатело" (1956,1963,1969). Удостоена със звезда с номер 2628 в Алея на славата в Холивуд в Лос Анджелис, САЩ (2 февруари 2018).

Нийл Саймън, американски драматург и сценарист (1927-2018).
Автор е на повече от 30 пиеси, сре които  "Странната двойка", "Спомени за Брайтън бийч", "Билокси блус", "Жените на Джейк", "Добрият доктор", "Глупаците", "Слънчево с гръмотевици", "Луд съм по теб", "Влюбен за последно", "Боси в парка", "Любов номер две". Носител на четири театрални награди "Тони" (1965, 1985, 1991), наградата "Пулицър" (1991) и на наградата за хумор "Марк Твен" (2006).

Джампиеро Бониперти, италиански футболист и спортен деец (1928-2021).
Президент на "Ювентус" (Италия) (1971-1990). Член на Европейския парламент (1994-1999). Въведен в Залата на славата на италианския футбол (2012).

Юрий Тюкалов, руски състезател по гребане и треньор (1930-2018).
Двукратен олимпийски шампион през 1952 г. в Хелзинки, Финландия (скиф), и през 1956 г. в Мелбърн, Австралия (двойка скул). На Олимпийските игри през 1960 г. в Рим, Италия, печели сребърен медал (двойка скул). От световни първенства печели един бронзов медал (1962). От европейски първенства печели шест златни медала (1954, 1956, 1957, 1958, 1959, 1961) и един сребърен (1955).

кралица Соня (рождено име Соня Харалдсен), съпруга на краля на Норвегия Харалд Пети, който се възкачва на престола на 17 януари 1991 г. (1937).

Дмитрий Назаров, руски актьор (1957).
Една от най-известните му роли е тази на Виктор Петрович Баринов в сериала "Кухня" (октомври 2012-март 2016).

Роланд Ратценбергер, австрийски автомобилен състезател (1960-1994).
Участва във "Формула 1". Загива на пистата "Имола", след като излита на завоя "Тамбурело" с над 300 км/ч.

Еди Рама, албански политик (1964).
Кмет на Тирана (октомври 2000-8 май 2011). От 10 октомври 2005 г. е председател на Албанската социалистическа партия. От 15 септември 2013 г. е министър-председател на Албания.

Коман Кулибали, международен футболен съдия от Мали (1970).

Ян Магнусен, датски автомобилен състезател (1973).
Участва във "Формула 1".

Милан Остерц, словенски футболист (1975).

Мигел Пинто, чилийски футболист (вратар) (1983).

Това е денят на смъртта на:

Джон Адамс, американски политик (1735-1826).
Първи вицепрезидент на САЩ (30 април 1789-3 март 1797). Втори президент на САЩ (4 март 1797-4 март 1801).

Томас Джеферсън, американски политик (1743-1826).
Губернатор на щата Вирджиния (1779-1781). Държавен секретар в първото правителство на САЩ (1789-1793). Вицепрезидент на САЩ (1797-1801). Автор е на проекта на Декларацията на независимостта (1776), с която се обявява, че тринадесетте колонии вече не са част от Британската империя, а са "свободни и независими щати".

Джеймс Монро, американски политик (1758-1831).
Губернатор на щата Вирджиния (1799-1802 и 1811). Пети президент на САЩ (4 март 1817-4 март 1825), автор на т. нар. доктрина Монро - Декларация за принципите на външната политика на САЩ, обявена в посланието му до Конгреса на 2 декември 1823 г. 

Франсоа Рене Шатобриан, френски писател и дипломат (1768-1848).
Представител на романтизма. Автор е на романа "Атала", мемоарите "Спомени от отвъдното" и др.  Посланик в Берлин (1821), Лондон (1822) и Рим (1828-1829). Министър на външните работи на Франция (28 декември 1822-4 август 1824).

Теодор Щорм, немски поет (1817-1888).
Представител на реализма в немската поезия. Автор е на книгите "Песни на трима приятели" заедно с братята Тихо и Теодор Момзен (1843), "Предания, приказки и легенди от херцогство Шлезвиг-Холщайн" (1845), "Стихотворения" (1852), документалната повест "Лена Вис" (1873) и на повече от 50 новели, сред които  "Именското езеро" (1849), "Възкръсналата" (1851), "Когато узреят ябълките" (1857), "В замъка" (1862), "Край камината" (1862), "Под коледното дърво" (1862), "Виола триколор" (1874), "Поле кукловодът" (1874), "Горски кът" (1874), "Синовете на сенатора" (1880), "Ханс и Хайнц Кирх" (1882), "Двойник" (1886), "Ездачът на белия кон" (1888).

Джовани Скиапарели, италиански астроном (1835-1910).
През 1877 г. започва да прави топографска карта на планетата Марс, като именува моретата и използва думата "канали", за да опише линейните образувания по повърхността.

Мария Склодовска-Кюри, френски физик и химик от полски произход (1867-1934).
Носителка на Нобелова награда за физика за 1903, заедно със съпруга си Пиер Кюри и проф. Анри Бекерел за техните изследвания върху радиационни явления, открити от проф. Анри Бекерел, и на Нобелова награда за химия за 1911 за заслугите й за напредъка на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, изолирането на радия и изучаването на природата и състава на този забележителен елемент. Тя е първата жена, удостоена с Нобелова награда и първата жена професор в Сорбоната (1906).

Надежда Забела-Врубел, руска оперна певица сопрано (1868-1913).
Солистка на Московската частна руска опера (1897-1902), на Мариинския театър (1904-1911). Известна е с изпълненията й на главните партии в оперите на руския композитор Николай Римски-Корсаков.

ген. Владислав Сикорски, полски военен деец и политик (1881-1943).
Министър-председател на полското емигрантско правителство (1939-1943) по време на Втората световна война (1939-1945), съставено в Анжер, Франция. От м. юни 1940 г. е със седалище в Лондон, Великобритания.

Самуил Маршак, руски поет и преводач (1887-1964).
Един от създателите на руската детска литература. Автор е на "Дванадесетте месеца", "Мистър Туистър", "Весело пътешествие от А до Я". Носител на Държавната награда на СССР (1942,1946,1949,1951). 

проф. Асен Димитров, български композитор, диригент и музикален педагог (1894-1960).
Последователно е артистичен секретар, корепетитор, хормайстор и диригент в Софийската народна опера /дн. Софийска опера и балет/ (1923-1959).  Автор е на песни за мъжки хор, както и на оркестрови, камерни, вокални и други творби. От 1949 г. е преподавател по оркестрово и хорово дирижиране в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Главен художествен ръководител и диригент на софийския хор "Гусла" (1930-1960). Поставя оперите "Продадена невеста" от Бедржих  Сметана, "Дама пика" от Пьотър Чайковски, "Княз Игор" от Александър Бородин и др.  Преподавателската му работа започва през 1924 г. в Националната музикална академия, като ръководи оркестровия и камерно-инструменталния клас, а от 1949 г. е преподавател по оркестрово и хорово дирижиране. Носител е на полския Орден за изкуство и наука и е почетен член на чуждестранни хорове. Носител е на Орден за граждански заслуги, първа степен (1946), орден "Червено знаме на труда" (1959) и др.

Ото фон Хабсбург-Лотринген (Франц Йозеф Ото Роберт Мария Антон Карл
Максимилиан Хайнрих Сикстус Ксафер Феликс Ренатус Лудвиг Гаетан Пиус Игнациус), последният престолонаследник на Австро-Унгария (1912-2011).
Син на императора на Австро-Унгария Карл Първи. Председател на Международния паневропейски съюз (1973-декември 2004). Член на Европейския парламент (1979-1999). Той е един от организаторите на "Паневропейския пикник" от 19 август 1989 г., състоял се на австрийско-унгарската граница и представляващ един от актовете, ускорили премахването на "Желязната завеса". От 50-те години на 20 в. Ото фон Хабсбург живее в Бавария. Получава разрешение да стъпи отново в родната си Австрия през 1966 г.

Астор Пиацола, аржентински композитор (1921-1992).
Той започва да свири на бандонеон на 8-годишна възраст. През годините сформира редица камерни ансамбли, в които сам свири на бандонеон, усъвършенствайки майсторството си и ставайки известен като един от най-виртуозните изпълнители на този инструмент за всички времена. Създател на стила "танго нуево", в който джаз и класическа музика се смесват с танго. Сред най-известните му творби, с които значително обогатява жанра танго, представяйки го по модерен начин, са "Буенос Айрес" (1953), "Либертанго" (1974), "Обливион" и танго операта "Мария от Буенос Айрес" (1967).

Леда Тасева (ист. име Виолета Тасева), българска актриса (1926-1989).
Една от основоположничките на новото българско кино. Била е актриса в Държавния сатиричен театър в София, в театрите в Бургас, Пловдив, в Театър "Българска армия" в София, в театрите във Враца, Пазарджик и в Театър "София". Участва във филмите "Бъди щастлива, Ани!" (1961), "Сиромашко лято" (1973), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Мигове в кибритена кутийка" (1979), "Прозорецът" (1980), "Да обичаш на инат" (1986) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1986), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля (1980) и др.

доц. Неделчо Беронов, български юрист (1928-2015).
Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Председател на Конституционния съд на Република България  (28 октомври 2003-3 октомври 2006). Носител на орден "Стара планина" първа степен (22 юли 2013).

Георги Джубрилов, български актьор (1938-2004).
Играл е в театър "Сълза и смях". Участва в сериала "На всеки километър", във филмите "Борис I последният езичник", "Горещо пладне", "Опасен полет" и др. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на община Несебър" (2005, посмъртно).

Бари Уайт, американски соул певец и музикант (1944-2003). 
Въведен в Залата на славата на танцова музика в Ню Йорк за изключителни постижения като изпълнител (20 септември 2004). Удостоен посмъртно със звезда на Алеята на славата в Холивуд (2013).

Иван Григоров, български актьор (1944-2013).
Играл е на сцените на театрите във Видин, Пазарджик, театър "София", Сатиричния театър "Алеко Константинов". Участвал е във филмите "Четиримата от вагона", "Нона", "И дойде денят", "На чисто", "Дубльорът", "Магистрала", "Силна вода" и в много телевизионни продукции. Носител на наградата за мъжка роля за ролята си във филма "Силна вода" (1976).

Яна Кожухарова, български журналист (1958-2008).
От 1981 г. е репортер в сп."ЛИК" на Българската телеграфна агенция (БТА), от 1 февруари 1984 г. е репортер в главна редакция "Международна информация" на БТА,  кореспондент на БТА в Берлин, Германия (29 септември 1985-16 октомври 1989). След завръщането й в България работи като старши репортер в Главна редакция "Международна информация" на БТА. Редактор в сп. "Още" (1 април 1992-31 август 1993), заместник главен редактор в редакция "Международни връзки и реклама" на БТА (1 септември 1993-30 септември 1994). Главен секретар на БТА (1 октомври 1994-19 февруари 2003). Пресаташе на Германо-българската индустриално-търговска камара (септември 2004-4 юли 2008).