site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 юли  в  историята

1 юли 2023 г., събота, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец. Св. безсребреници Козма и Дамян.
Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, разположено в полите на Осоговска планина, край р. Струма. Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. Приживе той избрал пътят на отшелничеството, обикалял на много места, докато накрая се установил в Рила, където останал до края на живота си. Там той положил началото на храма, който днес е светиня в българската история - Рилският манастир. Тридесет и четири години след успението си той се явил на сън на своите ученици и поискал от тях да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец (дн. София). През 1183 г. унгарският крал Бела III превзел град София и отнесъл мощите на Йоан Рилски в унгарската столица Гран (дн. Естергом). На унгарска земя, станали чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да бъдат върнати на неговата родна земя. така светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. През 1195 г. цар Асен I ги пренася в столицата Търново (дн. Велико Търново). През 1469 г. мощите на Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир. На 1 юли църквата празнува едно от значимите събития в българската духовна история - връщането на мощите на св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител.
На тази дата Българската православна църква отбелязва и светите безсребреници Козма и Дамян. За да бъдат полезни на хората, двамата братя Козма и Дамян се заели за изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Исус Христос  ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, недъг, помагайки не само на хората, но и на животните. Братята били много скромни. Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте". Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса. В българския народен календар празникът е познат още като Свети Врач.

Денят на Велинград. Отбелязва се в първата събота на юли съгласно решение на Общинския съвет. На този ден по традиция се откриват Велинградските празници на културата "Велинград благословен и вечен".

По света се отбелязва:

Международният ден на кооперациите. Отбелязва се от 1923 г. през първата събота на юли с решение на Международния кооперативен съюз (ICA). От 1995 г. денят се чества съгласно резолюция A/RES/47/90 на Общото събрание на ООН от 16 декември 1992 г., приета по повод 100-годишнината от създаването на Международния кооперативен съюз (19 август 1895). Целта на деня е да се повиши информираността на международната общност за ролята на кооперациите и приноса на кооперативните сдружения за укрепването на партньорството в международното кооперативно движение. Мотото на деня за 2023 г.: „Кооперациите за устойчивото развитие“.

Международният ден на река Днепър. Отбелязва се от 2003 г. през първата събота на юли в Беларус, Русия и Украйна, по инициатива на обществени екологични организации от трите страни, предложена на Международен форум за Днепър през октомври 2002 г. Целта на деня е да се привлече вниманието на обществеността към проблемите, свързани със замърсяването на реката.

Световният ден на морските средства за навигационно осигуряване. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A13-04 на Общото събрание на Международната асоциация на фаровите служби и помощните средства за навигация (IALA) от 29 май 2018 г. Целта е да се повиши информираността на международната общност за дейността на Международната асоциация на фаровите служби и помощните средства за навигация и ролята на морските средства за навигация за постигането на безопасност, ефективност и сигурност на корабоплаването в световен мащаб. Годишнина от създаването (2018) на Международната асоциация на фаровите служби и помощните средства за навигация (IALA).

Националният празник на Бурунди. Ден на независимостта (1962).

Националният празник на Канада. Ден на Канада (1867).

Националният празник на Руанда. Ден на независимостта (1962).

Националният празник на Сомалия. Ден на независимостта и съединението (1960).

На този ден в България:

1865 - Излиза първият и единствен брой на сп. "Българска старина" под редакцията българския революционер и публицист Георги Стойков Раковски. Списанието излиза в 208 страници в Букурещ, Румъния, в печатницата на Стефан Расидеску. Чрез него Раковски осъществява своя замисъл от 1858 г. да издава списание със статии и други материали по българската гражданска и църковна история и нейни писмени и веществени паметници, по въпроси на българския език, народното творчество, бита и обичаите на българския народ. Да отстоява на страниците му своите исторически, филологически, фолклорни и етнографски схващания.

1881 - В Свищов е свикано Второто Велико народно събрание. То заседава само един ден, в който суспендира Търновската конституция, като гласува извънредни пълномощия за еднолично управление на българската държава от княз  Александър I. Князът получава правомощия да управлява чрез укази в продължение на 7 години. На 6 септември 1883 г. княз Александър I издава манифест, с който обещава да възстанови Търновската конституция, при условие че бъде изменена. На 5 декември 1883 г. 3-ото Обикновено народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на конституцията и в края на декември 1883 г. княз Александър I се отказва от режима на пълномощията.

1925 - Любителското музикално дружество "Кавал" в Стара Загора представя операта "Гергана" от композитора Георги Атанасов, с което се поставят основите на Старозагорската опера (дн. Държавна опера - Стара Загора).

1950 - В експлоатация е пуснато миннопреработвателното предприятие "Горубсо" - Мадан (дн. "Горубсо-Мадан" АД). Дружеството е учредено на 3 май 1950 г. като българо-съветско минно дружество "Горубсо" (Горно рудное болгаро-советское общество) в резултат на междуправителствена спогодба между България и СССР.

1951 - В София е открита къщата музей "Петко и Пенчо Славейкови" в апартамента, принадлежал на внучката на възрожденски поет Петко Славейков - Светослава Славейкова. Тя е и първият уредник на музея. В продължение на десетилетия тя събира ръкописи, оригинални вещи, картини и книги, принадлежали на Славейковия род. В софийския си дом на ул. "Раковски" Светослава Славейкова пренася атмосферата и обстановката на старата турска къща с джамлък и голям двор, която Петко Р. Славейков купува в края на 1879 г., когато се установява със семейството си в София. Къщата се е намирала на площад "Кафене баши" (дн. площад "Славейков"). Разрушена е през 1932 г. Основният фонд съдържа: 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови, личната библиотека на Петко Славейков (162 тома), личната библиотека на Пенчо Славейков (около 2000 тома), 600 оригинални фотографии, живописни платна от изтъкнати български художници; мебели, вещи, етнографска колекция от старинни български шевици, принадлежала на семейството на Славейков.

1954 - В Плевен е създадена Окръжна народна библиотека, която отваря врати за читатели на 25 декември 1954 г. От 1 октомври 1958 г. библиотеката носи името "Христо Смирненски". От 1 юли 2006 г. се преобразува в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ с Постановление 80 на Министерския съвет от 7 април 2006 г.

1961 - С Указ 264 на Президиума на Народното събрание е открит Висшия педагогически институт (ВПИ) по природо-математически дисциплини за подготовка на учители по математика, физика, химия, биология и география. Тържественото откриване на института и на първата учебна година е на 15 септември 1961 г. През 1966 г. по предложение на Академичния съвет Народното събрание утвърждава за патрон на ВПИ Паисий Хилендарски. С Указ на Държавния съвет на Народна република България от 1 януари 1972 г. Висшият педагогически институт "Паисий Хилендарски" се преобразува в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски, открит на 13 януари 1972 г.

1963 - България установява дипломатически отношения с Либия. 

1963 - Дипломатическите отношения между България и Швейцария, установени на 31 октомври 1915 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1991 - Творческо стопанско обединение "Българска кинематография" (създадено с ПМС 27/1970 г.) се преобразува в Национален филмов център към Министерство на културата съгласно ПМС 107/6 юни 1991 г. Според Закона за филмовата индустрия, приет от 39-ото Народно събрание на 19 ноември 2003 г., и с Постановление 97 на Министерския съвет от 13 май 2004 г. Националният филмов център се преобразува в Изпълнителна агенция "Национален филмов център" към министъра на културата.

1991 - Излиза бр. 1 на националния седмичен вестник "Трета възраст".

1992 - Създадена e агенцията за социологически и маркетингови изследвания, промоции и консултантски услуги "Ноема" ООД.

1997 - Влизат в сила разпоредбите от Закона за Българската народна банка (БНБ), с които се въвежда валутен борд в страната с фиксиране на българския лев към германската марка при курс 1000 лв. за 1 германска марка. От същата дата влиза в сила и задължението на БНБ да обменя при поискване левове срещу германски марки при отклонение не повече от 0,5 процента от официалния курс. Законът за Българската народна банка е приет от 38-ото Народно събрание на 5 юни 1997 г. и влиза в сила в деня на обнародването му на 10 юни 1997 г. без разпоредбите за валутния борд. На 8 май 1997 г. 38-ото Народно събрание приема Декларация за национално съгласие, в която една от точките предвижда подкрепа на споразуменията с международните финансови институции и въвеждането в страната на валутен борд, като необходими за осигуряване на външна подкрепа за излизане на България от на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г.

2000 - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), създадена със Закона за здравното осигуряване, приет от парламента на 4 юни 1998 г., и започнала да функционира на 15 март 1999 г., започва да заплаща за медицинското обслужване на населението в страната, след като от 1 юли 1999 г. в НЗОК се събират осигурителни вноски, задължителни за всички граждани. Започва да функционира здравноосигурителната система в доболничната помощ в България и се премахва досегашният модел на здравно обслужване. От 1 юли 2000 г. лекарите от извънболничната помощ започват да работят по договор със НЗОК, а всеки гражданин в страната за първи път  може да упражни конституционното си право да избере своя семеен лекар. Тези, които не са избрали семеен лекар, трябва да заплащат по пазарни цени за оказаните им медицинските услуги.

2002 - България е приета за член на Европейската патентна организация.

2004 - Започва да функционира централен кредитен регистър на Българската народна банка (БНБ) - информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и дъщерните на банки финансови институции, организирана и поддържана от БНБ. Той се създава за нуждите на търговските банки, които ще получават информация за кредитната задлъжнялост на всеки свой клиент и кредитоискател. Данните в него не се предоставят за никакви други цели. Централният кредитен регистър започва да функционира съгласно Наредба 22 от 16 юли 1998 г. за централен кредитен регистър на банките на основание чл. 36 от Закона за банките, приета с Решение 49 от 25 март 2004 г. на Управителния съвет на БНБ.

2010 - Влиза в сила структурната реформа в Българската академия на науките (БАН). От 69 постоянни научни звена, работещи в дотогавашните 8 дисциплинарно ориентирани направления, се преминава към 9 изследователски направления, насочени към нуждите на обществото, в рамките на които започват да функционират 42 постоянни научни звена и 5 академични специализирани звена. Започва и процедура по атестиране на всички служители в БАН, след което ще се въведат схеми за диференцирано заплащане в съответствие с постигнатите резултати.

2012 - Учредена е партия "Движение България на гражданите" с председател Меглена Кунева.

2018 - Умира проф. Божидар Димитров, български историк и политик, дългогодишен директор на Националния исторически музей, водещ на телевизионното предаване "Памет българска" по Българската национална телевизия.

2019 - България поема ротационното председателство на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество за срок от шест месеца. България е приета за пълноправен член на организацията на 29 юни 1997 г.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за устройство на територията, съгласно които Общинските съвети ще могат да приемат наредба, с която да се урежда управлението в гробищните паркове, реда и условията за погребения и кремации.

2021 - България поема от Албания ротационното председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM Process). Процесът e иницииран през 1996 г. като механизъм за повишаване на регионалната сигурност и функционира като мярка за укрепване на доверието в Югоизточна Европа, както и за подкрепа на усилията на участващите страни за интегриране в евроатлантическите структури.

2022 - В Пловдив германската фирмена група "Либхер" открива завод за бетоновози "Либхер - Конкрийт Технолоджи Марица". В новия завод годишно ще се произвеждат 2000 детайла и предварително монтирани възли, както и 500 изцяло готови бетоновози. Той е разположен върху терен от 37 000 кв. метра, като застроената производствена и складова площ е 12 000 кв. метра. Инвестицията е над 17 млн евро. Това е третата поредна инвестиция на компанията в региона.

На този ден по света:

1858 - В Линеевското дружество в Лондон, Великобритания, за първи път е представенa теорията на Чарлз Дарвин за естествения подбор, обоснована в неговия труд "Произход на видовете" (22 ноември 1859). Статията е публикувана в изданието на дружеството през август 1858 г. Чарлз Дарвин за първи път дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен подбор.

1861 - Излиза бр. 1 на в. "Осерваторе романо", печатен орган на Ватикана.

1862 - Създадена е първата обществена библиотека в Русия в музея "Румянцев" в Москва. Библиотеката е създадена на основата на колекцията от книги и ръкописи на граф Николай Румянцев. Статутът й е утвърден от император Александър II и още с основаването си тя получава право на задължително копие от всички издания в страната. През 1925 г. библиотеката е отделена от музея и е преименувана на Държавна библиотека на СССР "В. И. Ленин", а от 29 януари 1992 г. носи сегашното си име Руска държавна библиотека.

1867 - Влиза в сила Актът за Британска Северна Америка, подписан от британската кралица Виктория (29 март 1867) и приет от британския парламент (1 юли 1867), с който е създадена самоуправляващата се конфедерация Канада като доминион на Великобритания. Конфедерацията включва провинциите Нова Шотландия, Ню Брънзуик, Квебек и Онтарио. Отава е определена за столица.

1890 - В Япония са произведени първите избори за Камара на представителите (Сюгиин) (долна камара) на Диета (парламента). Право на глас имат само 450 872 души от население, което наброява 40 млн. души. Гласоподавателите трябва да са мъже с минимална възраст от 25 години, да имат постоянно местоживеене в префектурата си от поне една година и да са внесли минималната сума в размер от 15 йени за национални данъци на държавата. Броят на местата на новоизбраната Камара на представителите е 300.

1904 - Открити са третите Летни олимпийски игри в Сейнт Луис, САЩ. В тях участват 651 атлети (6 жени и 645 мъже) от 12 държави, които се състезават в 17 вида спорт. Игрите завършват на 23 ноември 1904 г. Това са първите олимпийски игри, в които участват цветнокожи състезатели.

1904 - Основан е "Байер" - Леверкузен, немски футболен клуб.

1906 - Основан е "Спортинг" - Лисабон, португалски футболен клуб.

1916 - Начало на операцията при р. Сома в Северна Франция по време на Първата световна война (1914-1918). Операцията завършва на 18 ноември 1916 г. и е най-голямата на Западния фронт. Британската и френската офанзива срещу германските сили продължила 141 дни, при което загинали, били ранени или изчезнали 1,3 млн. души, от които около 500 000 британци. За първи път англичаните използват танкове, като бойното кръщение на първия танк "Литъл Уилис" е на 15 септември 1916 г. в битката при Фльор. Първият ден от настъплението - 1 юли 1916 г., е най-кървавият в британската история. Тогава загиват или изчезват 20 000 души (повечето още в първия час на битката), а 40 000 били ранени.

1921 - В Шанхай, Китай, е учредена Китайската комунистическа партия.

1944 - В Бретън Уудс, САЩ, започва международна конференция по валутни и финансови въпроси. В конференцията, която завършва на 23 юли 1944 г., участват 44 държави и целта й е установяване на нови международни паричнофинансови отношения между страните след Втората световна война (1939-1945). Споразумението от Бретън Уудс влиза в сила на 27 декември 1945 г. и установява т. нар. Бретънуудска система на фиксирани курсове между националните валути на страните, подписали споразумението. Според него щатският долар става основна резервна валута, установява се обратимостта му в злато по официална цена 35 долара за тройна унция (31,103477 г.) злато. В съответствие с Бретънуудското споразумение се създават Международният валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), известна като Световна банка, които от м. март 1947 г. започват да функционират като специализирани организации на ООН. Бретънуудската система функционира до 1971 г., когато с решение на президента на САЩ Ричард Никсън е отменена официалната цена на златото заради спада през 1970 г. на златния резерв на САЩ до нивото от 9800 тона. Решението е потвърдено от МВФ през 1976 г., когато са легализирани и т.нар. плаващи курсове на валутите.

1966 - Франция изтегля войските си от обединеното командване на НАТО. На 10 март 1966 г. президентът Шарл де Гол официално обявява намерението на Франция да се оттегли от военните структури на НАТО. Страната се връща отново във военните структури на алианса на срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург, Франция, и Кил, Германия (3-4 април 2009).

1968 - В Москва (СССР), Вашингтон (САЩ) и Лондон (Великобритания) едновременно е открит за подписване  Договорът за неразпространение на ядреното оръжие. Договорът е одобрен на 12 юни 1968 г. от 22-ата сесия на Общото събрание на ООН. Влиза в сила на 5 март 1970 г. Подписан е от общо 190 страни. България подписва документа на 1 юли 1968 г. в Москва, СССР. Ратифицира го на 10 юли 1969 г.

1969 - В кралския замък „Карнарвон“, Великобритания, на тържествена церемония кралица Елизабет Втора провъзгласява най-големия си син и престолонаследник Чарлз за принц на Уелс. Титлата принц на Уелс е звание, запазено изключително за наследника на британския престол. Тя датира от 1301 г., когато крал Едуард I, след завладяването на Уелс и екзекуцията (1283) на Дейвид III, последният роден принц на Уелс, дава званието на сина си Едуард II. Принц Чарлз е 21-ият притежател на титлата.

1970 - Основан е "Утрехт" - Утрехт, нидерландски футболен клуб.

1979 - На пазара в Япония е пуснат в продажба първият портативен стереоуокмен (TPS-L2) на японската технологична корпорация "Сони". На 25 октомври 2010 г. от "Сони" обявяват, че спира производството и на класическия уокмен с касетка. Компанията съобщава, че за три десетилетия е продала над 220 милиона уокмена в света.

1986 - В Хавана, Куба, официално е открит Център за генно инженерство и биотехнологии - най-големият към момента научноизследователски и производствен комплекс за биотехнологии в Латинска Америка.

1988 - В Москва, СССР, се закрива 19-ата общосъюзна конференция на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), започнала на 28 юни 1988 г. Приети са резолюции "За някои неотложни мерки по осъществяването на практика на реформата на политическата система на страната", "За демократизацията на съветското общество и реформата на политическата система", "За гласността", "За правната реформа" и др. Решенията на конференцията са важен етап от политическата и икономическа демократизацията на СССР, наречена перестройка, която започва след избирането на Михаил Горбачов за генерален секретар на ЦК на КПСС  (11 март 1985).

1990 - Влиза в сила икономическият, социален и валутен съюз между Германската демократична република (ГДР) и Федерална република Германия (ФРГ), договорен между двете страни на 18 май 1990 г. след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. След полунощ на 30 юни 1990 г. германската марка става единна валута, премахнати са търговските бариери, уеднаквени са системите на законодателството, данъчното облагане и социалното осигуряване, премахнати са всякакъв тип ограничения над движението на капитали и трудова дейност.

1991 - В Прага, ЧСФР, е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ). Протоколът е подписан от представителите на България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и ЧСФР (Чешка и Словашка федеративна република), участвали в съвещанието на Политическия консултативен комитет на организацията. Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ е подписан във Варшава, Полша, на 14 май 1955 г., в сила от 5 юни 1955 г. Той предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет.

1994 - В Бразилия се въвежда нова парична единица - реал, на мястото на крузейро.

1997 - Бившата британска колония Хонконг преминава под юрисдикцията на Китай под името Специален административен район Сянган. Китай отстъпва Хонконг на Великобритания по време на първата "опиумна война" (1839-1842). По силата на Нанкинския договор от 1842 г. Сянган става британско владение. Споразумението за връщане на Хонконг на Китай на 1 юли 1997 г. е подписано на 26 септември 1984 г. в Пекин от представители на Китай и Великобритания.

1997 - Великобритания възстановява членството си в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Великобритания напуска ЮНЕСКО през 1986 г. в знак на протест срещу политизирането, лошото управление и установяването на нов информационен порядък в организацията.

1998 - Във Франкфурт на Майн, Германия, официално започва работа Европейската централна банка, създадена като Европейски валутен институт на 1 януари 1994 г.

1999 - На тържествена церемония в Единбург кралица Елизабет Втора открива местния парламент на Шотландия. Шотландия има свой парламент до 1707 г., когато е приет Акта за обединение, с който Шотландия става част от Кралство Великобритания. Новото кралство се подчинява на един парламент и едно правителство, разположени в Лондон. На проведен на 11 септември 1997 г.  референдум шотландците подкрепят създването на свой автономен парламент. Първата сесия на парламента е проведена на 19 май 1999 г.

2000 - Официална церемония за откриването на 16-километров мост между Дания с Швеция над протока Йоресунд от кралицата на Дания Маргрете Втора и кралят на Швеция Карл ХVI Густав. Към този момент това е най-дългият кабелен мост в света и свързва двете страни. Ежедневно по него могат да минават между 12 000 и 14 000 превозни средства.

2001 - Прехвърляне на основните функции, пълномощия и имуществото на Западноевропейския съюз (ЗЕС) на Европейския съюз. С Марсилската декларация, приета на 13 ноември 2000 г. в Марсилия, Франция, на последното заседание на Съвета на министрите на ЗЕС, е взето решение Европейският съюз да поеме основните функции, пълномощия и имуществото на ЗЕС. Организацията, която е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, е учредена на 6 май 1955 г. въз основа на Брюкселския договор за икономическо, културно и социално сътрудничество и за колективна самоотбрана, по силата на който е създадена Организацията на Брюкселския договор. Договорът е подписан на 17 март 1948 г. в Брюксел, Белгия, от пет европейски държави - Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и Нидерландия. Модифициран е с Парижките споразумения от 23 октомври 1954 г., към които се присъединяват Федерална република Германия и Италия, и се създава ЗЕС.

2002 - Влиза в сила Дипломатическата конвенция на ООН  за създаване на Международния наказателен съд, приета в Рим на 17 юли 1998 г. от представителите на 120 страни. Съдът започва да функционира, след като Дипломатическата конвенция е ратифицирана от 60 страни. Международният наказателен съд има юрисдикция над четири групи престъпления - геноцид, престъпления срещу човечеството, срещу законите и обичаите за водене на война, а когато бъде приета дефиниция на агресията - и върху това престъпление.

2003 - Влиза в сила Протокол 13 от Европейската конвенция за защита правата и основните свободи на човека на Съвета на Европа, подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим, Италия, от страните-членки на Съвета на Европа, в сила от 3 септември 1953 г. Протоколът е подписан на 3 май 2002 г. във Вилнюс, Литва. Протоколът забранява прилагането на смъртно наказание при всички обстоятелства, включително и за престъпления по време на война, или непосредствена заплаха от война. България подписва Протокола на 21 ноември 2002 г.

2004 - Големият бариерен риф е обявен за най-огромния морски резерват в света. Площта му е по-голяма от тази на Великобритания и Ирландия взети заедно. В него могат да се срещнат почти всички известни видове корали, хиляди видове риби и други морски животни. Забранява се напълно достъпът до една трета от рифа за туристи и рибари.

2006 - В град Голмуд председателят на Китай (президент) Ху Цзинтао официално открива първата жп линия от Китай до Тибет. Линията е дълга 1140 км  и е най-високо разположената в света - на 5072 м надморска височина, притежава най-високо разположената в света гара - Тангула, на 5068 м, и тунел Фънхуошан, разположен на 4905 м височина. 960 км от линията с 30 гари е построена на височина над 4000 м, а 550 км - през зони на вечна замръзналост. Строежът на линията започва на 29 юни 2001 г. Влаковете са със специално оборудвани вагони с изкуствено налягане и кислородни запаси за пътниците, за да се справят с разредения въздух.

2007 - Във Великобритания влиза в сила пълна забрана за тютюнопушене на всички обществени места. Предвидени са глоби за нарушителите: до 2500 лири за обществени заведения, които не сложат табели за забрана на пушенето или пренебрегнат забраната, до 200 лири - за гражданите, които не спазват забраната, 80 лири - за пушачите, които хвърлят угарки по улиците.

2010 - Влиза в сила решение на правителството на Швеция от 2009 г. за отмяна на задължителната военна служба, съществувала в страната в продължение на 109 години.

2013 - Хърватия става официално пълноправен член на Европейския съюз.

2016 - Първият боен самолет индийско производство "Теджас" е приет на въоръжение във военновъздушните сили (ВВС) на Индия, повече от три десетилетия след като стартира проектът по разработката му през 1985 г. Името на самолета означава "сияние" на санскрит.

2020 - В Русия е произведено всенародно гласуване, на което гласоподавателите трябва да отговорят на въпроса: "Одобрявате ли промените в Конституцията на Руската федерация?". Избирателната активност е 65 процента. Промените в конституцията са подкрепени от 77,92 процента от гласувалите, а 21,27 са "против". Поправките включват ограничаване на президентските мандати на общо два вместо два поредни, внасянето в конституцията на ред консервативни принципи - вяра в бога, бракове само за хетеросексуални двойки, патриотично възпитание.

2021 - Влиза в сила указ на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, с който Турция официално напуска Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Според ислямо-консервативното правителство на страната конвенцията нанася вреда върху семейните и религиозните ценности и окуражава ЛГБТ общността. Конвенцията е подписана на 11 май 2011 г. в Истанбул на среща на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Турция е първата страна, ратифицирала конвенцията.

2022 - В Швейцария са сключени първите еднополови бракове, след като на 26 септември 2021 г. 64,1 процента от швейцарските гласоподаватели подкрепят закона "Брак за всички" на национален референдум. Законът приравнява еднополовите двойки към хетеросексуалните, включително позволявайки им да осиновяват деца. Швейцария официализира еднополовите граждански съюзи през 2007 година.

Родени на този ден българи:

Маргарита Дупаринова, актриса (1921-2005).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1946-1990), има участия в телевизията и киното. Депутат от 4-ото и 5-ото (1962-1971) и от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Била е избирана за съветник в Столичния народен съвет, за член на Комитета на българските жени и на Националния комитет за защитата на мира. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, май 1951). Удостоена със званията "Заслужил артист" (22 май 1963) и "Народен артист" (май 1967). Носител на наградата "Аскеер" в категория "Поддържаща женска роля" (24 май 1998). Носител на орден "Народна република България" (август 1971), на орден "Георги Димитров" (юли 1981), на орден "Кирил и Методий" втора степен (декември 1954), на орден "Стара планина" първа степен за заслугите й в българското театрално изкуство и по повод 80-ата годишнина от рождението й (23 май 2001).

майор Мария Дръндарова-Генова, медицинска сестра в Българската армия по време на Втората световна война (1939-1945) (1922-2013). 
Получава чин майор едва 22-годишна, след войната работи като главна сестра в Плевенската болница. Тя е единствената българка, участвала в парада на победата в Берлин (1945).

Мирон Иванов, писател и драматург (1931-1988).
Редактор във в. "Вечерни новини" (1955-1960), във в."Труд" (1960-1970) и в сп. "Септември" (1975-1988). Член на редколегията на в. "Стършел" (1970-1975). Автор е на около 30 книги с фейлетони, хумористични повести, гротескови романи, сатирични разкази и комедии, сред които "Просто да не повярваш" (хумористични разкази, 1962), "Изпитания на издръжливостта" (хумористични разкази, 1964), "Наполеон под Вакарел" (1985), "С тролейбус около Хеопсовата пирамида" (хумористични разкази, 1986), "Дядо Йоцо гледа" (1988), "Обичате ли човешко?" (1989) и др., на 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми.

Едуард Захариев, режисьор (1938-1996).
Режисьор в Студията за хроникални и документални филми (1961-1963), Студията за игрални филми (1963-1991). Режисьор е на игралните филми  "Ако не иде влак" (1967) , "Небето на Велека" (1968), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Вилна зона" (1975), "Мъжки времена" (1977), "Почти любовна история" (1980),  "Елегия" (1982), "Скъпа моя, скъпи мой"(1986), "Резерват" 1991), "Закъсняло пълнолуние"(1996),  на късометражните "Релси в небето" (1962) и "Сол" (1965), и на документалните "Скок" (1965), "БДЖ" (1970), "Стомана" (1970) и др. Носител на  "Златна роза" за дебютния си  филм "Релси в небето" (1962) и за "Закъсняло пълнолуние" (посмъртно, 1996). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1984). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1976), на годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добра режисура за последната му творба "Закъсняло пълнолуние" (посмъртно, декември 1997).

Стоян Райчевски, историк, етнограф, публицист и политик (1944).
Депутат от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Председател на Демократическа партия 1896 (10 септември 1994-10 ноември 2001). Главен редактор на сп. "Нато & България" (март 1999-2001). Има публикации в областта на историята, културата, археологията. Автор е на книгите "Източна Тракия", "Кукерът без маска", "Странджа", "Нетленни свидетелства", "Българинът и морето", "Българите в световните хроники", "Българите мохамедани", "Америка и българите", "Геноцидът на българите през XX век", "Братята в българската история", "България под комунистическия режим 1944 - 1989", пет книги от поредицата "Бежанци" и др.
 
Константин Казански, певец, музикант, композитор, аранжор (1945). 
В България е един от популярните естрадни изпълнители от 60-те години на 20 в.  От 1971 г. живее в Париж, Франция. Създава "Казански хор" (1987), с който изнася много концерти по света в продължение на 10 години. Автор е на есето "Руско кабаре" (1978), стихосбирката "Писма от Париж" (1997). Почетен гражданин на Свищов (21 май 2002).

Иван Русев, скулптор (1954).
Инициатор за създаването (1998) на скулптурен парк в село Илинденци и на фондация "Арт център Илинденци". Носител на наградата "Артери" за най-добро постижение в областта на пластичните изкуства за 1985 г. (Сан Себастиан, Испания, 1985),  на "Голямата награда" за скулптура на открито (Варна,1986),  на  годишна награда за скулптура "Славяна" за най-добра самостоятелна изложба в Националната художествена галерия през 2003 г. (2004), на Националната награда за скулптура "Акад. Иван Лазаров" на Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора" и Община Кюстендил (12 ноември 2021).

Дора Янкова, икономист и политик (1960).
Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-19 април 2001). Изпълнителен директор на Центъра за устойчиво развитие на планината в Смолян (2001-2003). Кмет на Община Смолян (2 ноември 2003-7 ноември 2011). Член на Конгреса на местните и регионални власти в Съвета на Европа (2004-2008). Председател на Асоциацията на родопските общини (3 януари 2005-2012).Председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (21 март 2008-1 февруари 2012). Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия (16 ноември 2009-21 май 2016). Депутат в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание (2013-2021).

проф. Венета Дойчева (Венета Дойчева Иванова), театрален критик (1961).
Драматург в Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен (1987-1988) и в Театър "Българска армия" (1998-2011). Била е експерт в Националния център за театър (1993Ц1997) и в Театралния департамент на Нов български университет. От 1992 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Авторка е на статии и рецензии за театър и на книгите "Theatre bulgare dТaujourdТhui, dir." (сборник съвременна българска драматургия, 2007), "Думи и Еринии" (2010), "Въобразената телесност" (2016).

Юлияна Томова, издател (1966).
През м. ноември 2001 г. създава издателство "Български бестселър - национален музей на българската книга и полиграфия". Главен редактор на сп. "Български дипломатически преглед" (21 ноември 2001-2012).

Данаил Михайлов, състезател по волейбол (1974).  

Юлиян Радионов, състезател по баскетбол и треньор (1979). 
Носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com (2014 и 2015).

Анелия (Анелия Динева), певица (1982).
Има издадени 9 студийни албума.

Елена Тодорова, състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) (1994).
От Световното първенство през 2011 г. в Монпелие, Франция, печели един златен медал и два бронзови медала. Прекратява състезателната си кариера през 2016 г.

На този ден са родени и:

Готфрид Лайбниц, немски учен, философ, езиковед (1646-1716).
Изобретява първият механичен калкулатор, извършвал всичките четири аритметични операции (1694). Създава математическия анализ като последователна наука със символи и терминология.

Георг Кристоф Лихтенберг, немски физик, писател сатирик, критик и публицист (1742-1799).
Извършва проучвания в различни научни сфери - вулканология, метеорология, химия, астрономия и математика, най-важните му изследвания са в областта на физиката. През 1797 г. открива основния принцип на ксерографското копиране - образите, които репродуцира, продължават да се наричат "фигурите на Лихтенберг". Като сатирик заема важно място сред немските писатели от 18 в.

Жорж Санд (ист. име Амандин Орор Люси Дюпен), френска писателка (1804-1876).
Представителка на френския романтизъм. Авторка е на романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. През 1831 г. Жорж Санд заедно с любовника си Жюл Сандо започват да пишат във  в. "Фигаро", като се подписват с един и същ псевдоним - J. Sand. През 1832 г. тя подписва един от първите си романи "Индиана" с G. Sand - име, което повече не изоставя и с което става прочута. Авторка е на романите "Мопра" (1837), "Малката Фадет"(1849), автобиографията "История на моя живот"(1854-1855), "Зима на Майорка" (1855) и др.

Игнац Земелвайс, унгарски лекар гинеколог (1818-1865).
Открил причината за родилната треска (1847). Опитвайки се да разбере причините на следродовата треска (сепсис) при много от родилките, особено в болниците, където смъртността при раждане била почти 50 процента, той предположил, че инфекцията се донася от инфекционното и патологоанатомичното отделение на болниците, в които лекарите практикували и веднага след това отивали да израждат децата, изтривайки ръцете си с носни кърпи. Той открива, че случаите на родилна треска в акушерските клиники намаляват след почистване на ръцете на персонала преди манипулация и въвежда масова дезинфекция и измиване на ръцете на работещите там с разтвор на хлорна вар. Благодарение на това смъртността сред родилките и новородените намаляла до 2,5 процента.

Луи Блерио, френски инженер, авиоконструктор и летец (1872-1936).
На 25 юли 1909 г. прелита за първи път Ламанша с машина, по-тежка от въздуха, на борда на своя моноплан "Блерио XI". Той излита в 4 часа и 35 минути край селцето Барак, недалеч от Кале и след 37 минути каца край Дувър във Великобритания. Луи Блерио е обявен за национален герой и печели обявената от британския вестник "Дейли мейл" награда от 1000 паунда. След успеха Луи Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си Блерио XI и дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. В откритата школа в Етамп край Париж се обучават пилоти от цяла Европа, а по лиценз са произведени 16 разновидности на самолета Блерио XI във Франция, Англия, Русия и САЩ.

Леон Жуо, френски синдикален лидер (1879-1954).
През 1943 г. е арестуван от нацистите и депортиран в концентрационния лагер Бухенвалд. Носител на Нобелова награда за мир за 1951 г. за изключителната си роля в профсъюзното мирно движение и дългогодишната си борба за правата на работническата класа.

Вера Мухина, съветска скулпторка (1889-1953).
Народен художник на СССР (1943). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1943, 1946, 1951, 1952).

Уолтър Уайт, американски писател (1893-1955).
Активен борец за граждански права на цветнокожото население. Ръководител на американската Национална асоциация за съдействие на напредъка на цветнокожите (1931-1955).

Есте Лаудер, американска бизнесдама (1908-2004).
Създателка на една от най-големите в света компании за дамска парфюмерия и козметика "Есте Лаудер" (1946). 

Хуан Карлос Онети, уругвайски писател (1909-1994).
Автор е на романите "Ничия земя" (1941), "Кратък живот" (1950) и др. Носител на литературната награда "Мигел де Сервантес" за 1980 г. и на Уругвайската награда за литература 1962 г.

Серго Закариадзе, грузински актьор и режисьор (1909-1971).
Участвал е във филмите "Бащата на войника" (1965), "Ватерло" (1970) и др. Носител на Държавната награда на СССР (1952).

Уили Диксън (Уилям Джеймс Диксън), американски блус музикант (контрабас) (1915-1992).
Един от основателите на съвременния блус. Има издадени над 15 албума. Носител на награда "Грами" (1989).

Оливия де Хавиланд, американска актриса от британски произход (1916-2020).
Тя става известна с ролята на Мелани във филма "Отнесени от вихъра" (1939). Участвала е във филмите "Капитан Блъд" (1935), "Приключенията на Робин Худ" (1938), "В този наш живот" (1942), "Съдбата на всеки" (1946), "Наследницата"(1949), "Клевета" (1959), "Папеса Йоана" (1972), "Летище '77" (1977) и др. Носителка на награда "Златен глобус" (1950, 1987). Носителка е на две награди "Оскар" за най-добра актриса за ролите й във филмите "Сълзите на майката" (1947) и "Наследницата" (1950). Носителка на Ордена на Почетния легион на Франция (2010). Дама на Ордена на Британската империя (2017).

Ханс Вернер Хенце, немски композитор и диригент (1926-2012).
Автор е на опери, симфонии, музика за балет и др. 

Робърт Фогел, американски икономист (1927-2013).
Заедно с американския икономист Дъглас Норт работят в сферата на т. нар. нова икономическа история или клиометрика, която включва изследвания, съчетаващи икономическа теория, количествени методи, изследването на хипотези и традиционни методи, за да се определи икономическия растеж или упадък на страната. Автор е на "Железниците и американското икономическо развитие: очерци по иконометрична история" (1964), "Време на кръста: икономика на робовладението в САЩ" (1974), "Без съгласие или договор: възход и падениена американското робство" (1989), "Променено мнение по въпроса за спасяването на Европа от глада: гладуване, хронично недохранване и коефициент на смъртност" (1991) и др. Носител на Нобелова награда за икономика за 1993 г. заедно с американския икономист Дъглас Норт затова, че подновяват изследванията върху историята на икономиката чрез прилагане на икономическата теория и на количествените методи, за да обяснят промените в икономиката и в институциите.

проф. Джералд Еделман (Джералд Морис Еделман), американски биохимик и имунолог (1929-2014).
Научната му дейност е посветена на химичния строеж на имуноглобулините (белтъчни вещества с функции на антитела). Разработва нови методи за фракциониране на отделни пептиди и аминокиселини, съставящи белтъците. Предлага (съвместно с Джоузеф Гали, 1967) теория за имуноглобулиновия синтез, потвърдена по-късно чрез генноинженерни методи. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1972 г. заедно с британския биохимик Родни Портър за  открития, отнасящи се до химичната структура на антителата.

Сидни Полак, американски режисьор и продуцент (1934-2008).
Участвал е във филмите "Съпрузи и съпруги" (1992), "Играчът" (1992), "Смъртта й прилича" (1992), "Широко затворени очи" (1999), както и в сериалите "Уил и Грейс" (2000-2006) и "Семейство Сопрано" (2007) и др. Режисьор е на филмите "Уморените коне ги убиват, нали?" (1969), "Тутси" (1982), "Фирмата" (1993), "Сабрина" (1995) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър режисьор и за най-добър филм за "Извън Африка" (1985).

Александър Курляндски, съветски писател и сценарист (1938-2020).
Автор е на анимационните филми "Ну, погоди!", "Трите жаби", "Баба Яга е против" и др. 

Алфред Гилмън, американски фармаколог (1941-2015).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1994 г. заедно с американския биохимик Мартин Родбел за откриването на G-протеините и тяхната роля за пренасяне на сигнали между клетките.

Деби Хари (Дебора Ан Хари), американска рокпевица и актриса, солистка на групата "Блонди" (1945).

Мирея Москосо (Мирея Елиса Москосо де Грубер), панамски политик (1946).
Първата жена президент на Панама (1 септември 1999-1 септември 2004). След смъртта на съпруга й и бивш президент на Панама Арнулфо Ариас през 1988 г. Мирея Москосо участва в създаването на Арнулфистката партия в памет на Арнулфо Ариас през 1990 г., като поема поста председател на партията до края на своя мандат като президент (1991-1 септември 2004).

Бен Робъртс, британски актьор (1950-2021).
Участвал е в криминалния сериал The Bill (1984-2010), филмите "Джейн Еър" (2011), "Домът на Мис Перигрин за чудати деца" (2016) и др.

лейди Даяна (Даяна Франсис Маунтбатън-Уиндзор), британска благородничка, принцеса на Уелс (1961-1997).
Принцеса Даяна, по баща графиня Спенсър, е бивша съпруга (1981-1996) на британския престолонаследник принц Чарлз. Имат двама синове - принц Уилям и принц Хенри. Загива при автомобилна катастрофа в Париж, Франция, на 31 август 1997 г.

Карл Люис (Фредерик Карлтън Люис), американски състезател по лека атлетика и треньор (1961).
Деветкратен олимпийски шампион - през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ (4 медала), през 1988 г. в Сеул, Република Корея (2 медала), през 1992 г. в Барселона, Испания (2 медала), през 1996 г. в Атланта, САЩ (1 медал).  На Олимпийските игри през 1988 г. печели и сребърен медал. Осем пъти е световен шампион - 1983 г. (3 медала), 1987 г. (3 медала), 1991 г. (2 медала). Поставя много световни рекорди - в спринта на 100 м, в щафетите 4х100 м и 4х200 м. и в скока на дължина. Световният му рекорд на закрито в скока на дължина от 27 януари 1984 г. - 8.79 м. още не е подобрен. През 1999 г. е избран от Международния олимпийски комитет (МОК) за  "Спортист на века".

Франк Де Блекере, международен футболен съдия от Белгия (1966).

Памела Андерсън, канадска актриса, фотомодел и продуцент (1967).
Участвала е във филмите "Спасители на плажа" (1992), "Бодлива тел" (1996), "ВИП" (1998), "Страшен филм 3" (2003), "Блондинка в книжарницата" (2005), "От руса по-руса" (2007) и др.

Патрик Клуйверт, нидерландски футболист (1976).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели турнира Шампионска лига (1995) и Суперкупата на УЕФА (1995).

Рууд ван Нистелрой (Рутгерус Йоханес Мартинус ван Нистелрой), нидерландски футболист (1976).

Даниел Рикардо, австралийски автомобилен състезател (1989).
Участва във "Формула 1".

Лукас Васкес, испански футболист (1991).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели три пъти турнира Шампионска лига (2016, 2017, 2018) и два пъти Супер купата на УЕФА (2016, 2017).

Това е денят на смъртта на:

Вилхелм Фридеман Бах, немски композитор и органист (1710-1784).

Дай Чжен, китайски философ и просветител (1723-1777).
Автор е на трудове по философия, лингвистика, математика и история.

Махмуд Втори, султан на Османската империя (1808-1839) (1785-1839).

Мануел Гарсия, испански певец и вокален педагог (1805-1898).
Изобретява прототип на ларингоскопа (1854). С помощта на малко огледало той успял да види как функционират собствените му гласни струни по време на дишане и говор. Публикувал е много книги, посветени на гласообразуването и неговата ларингоскопска техника.

Хариет Бичър Стоу, американска писателка (1811-1896).
Автор е на романа "Чичо Томовата колиба" (1852) и на документалната книга "Ключ към Чичо Томовата колиба" (1853).

Михаил Бакунин, руски революционер и публицист (1814-1876).
Един от идеолозите на анархизма.

Анри Етиен Сент-Клер Дьовил, френски физик и химик (1818-1881).
Разработва технология за промишленото получаване на алуминий (1854).

ген. Едуард Тотлебен, руски военен деец (1818-1884).
Отличава се по време на Руско-турската война (1877-1878) като началник на отряда, който обсажда Плевен. След войната е главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България. Неговото име носи село Тотлебен в община Пордим, Плевенска област.

Петко Рачев Славейков, български писател, журналист, преводач, фолклорист и политик (1827-1895).
От 1843 г. е учител в Търново, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена, Търговище и Цариград. В Цариград издава в. "Гайда" (1863-1867), в. "Македония" (1866-1872), сп. "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874). В България издава в. "Остен" (1879), в. "Целокупна България" (1879), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Истина" (1886), в. "Софийски дневник" (1886) и в. "Правда" (1888). Основава българска гимназия в Одрин (1874).  Депутат в Учредителното събрание (1879), един от лидерите на Либералната партия в Княжество България. Министър на народното просвещение (28 ноември-17 декември 1880), министър на външните работи (17 декември 1880-27 април 1881; 29 юни 1884-31 януари 1885). Председател на 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881). Почетен член на Българското книжовно дружество /дн. Българска академия на науките/ (1884). Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Пише исторически патриотични песни и поеми ("Изворът на Белоногата"), любовна и пейзажна лирика, издава два сборника с народни песни (1860, 1868). Автор е на учебници, на детска литература, проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи и обредната система.

Зигфрид Маркус, австрийки изобретател (1831-1898).
Създател на един от първите автомобили с бензинов двигател (1870).

Пиер Монтьо, френски диригент (1875-1964).
Диригент на Метрополитън Опера (1917-1919). Режисьор на Бостънския симфоничен оркестър (1919-1924). Основател и режисьор на Парижкия симфоничен оркестър (1929-1938). Режисьор на симфоничния оркестър на Сан Франциско (1936-1952). Главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър (1960-1964).

сър Уилям Лорънс Браг, британски физик от австралийски произход (1890-1971).
Той изучава рентгеновите лъчи, като през 1913 г. публикува уравнение, което описва ъглите, под които рентгеновите лъчи трябва да се отклоняват, за да може да се определи структурата на кристала при дифракцията им. Независимо от Лорънс Браг уравнението е изведено и от руския учен Георгий Вулф и е наречено на името на двамата - Условие на Браг-Вулф.  По същото време физикът Уилям Хенри Браг, който е баща на Лорънс Браг, изобретява рентгенов спектрометър за измерване на дължината на вълната на рентгеновите лъчи, с което се полагат основите на рентгеновата кристалография. Носител на Нобелова награда за физика за 1915 г. заедно със своя баща Уилям Хенри Браг за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи.

Христо Гетов-Оббов, български политик и дипломат (1893-1994).
Деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Секретар на българското посолство в Париж, Франция, по време на управлението на БЗНС (1919-1923).

о.р. ген.-майор, проф. Иван Маринов (Иван Маринов Иванов), български военен лекар (1893-1980).
Един от ръководителите на Септемврийското въстание (1923) в Търговищко. Един от организаторите на въоръжената антифашиста борба в IХ Въстаническа оперативна зона (IХ ВОЗ), началник щаб на  IХ ВОЗ (1943-1944). Завеждащ противоепидемичното отделение към Военномедицинския отдел при Министерството на народната отбрана (1945-1948). Директор на Института по трудова хигиена и професионални болести в София (1948-1952). Преподавател и завеждащ катедра във Висшия медицински институт - Пловдив (1952-1955). Завеждащ секция "Професионални вредности и хигиена към Института по клинична и обществена медицина при Българската академия на науките и ръководител на група за борба със силикозата (1955-1961). Удостоен със званията "Народен лекар (1968), "Герой на социалистическия труд" (1970) и отличието "Герой на Народна република България" (1978). Носител на орден "Георги Димитров (1963, 1970, 1973, 1978), на орден "Народна република България" първа степен (1969). Почетен гражданин на Шумен (24 март 1972). Почетен гражданин на Попово (1973).

ген. Хуан Перон, аржентински политик (1895-1974).
Президент на Аржентина (4 юни 1946-19 септември 1955; 12 октомври 1973-1 юли 1974).

акад. Асен Хаджиолов, български лекар-хистолог и ембриолог (1903-1994).
Основоположник на българската научна школа по хистология и ембриологоия. Съосновател и пръв председател на Съюза на научните работници в България (1944-1945). Заместник-директор на Института по експериментална медицина при Българска академия на науките /БАН/ (1952). Основател, директор и завеждащ секцията по хистология, ембриология и експериментална морфология на Института по морфология при БАН (1953-1973). Научен секретар (1953-1955) и главен научен секретар (1955-1956) на БАН. Автор на над 240 научни публикации, монографии, учебници, ръководства по хистология и ембриология, на много научнопопулярни статии. Съосновател и пръв председател (1944-1945) на Съюза на научните работници в България (СНРБ), почетен председател на Дружеството на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България (1959). Лауреат на Димитровска награда (1951), носител на орден "Народна република България" първа степен (1963), на орден "Г. Димитров" (1971, 1973, 1983).

Чарлз Пърси Сноу, британски физик и писател (1905-1980).
Доктор на физическите науки (1930). По време на Втората световна война (1939-1945) е един от организаторите и ръководителите на Комитета по научна помощ за фронта. Ръководител на Националната електрическа компания (1947-1964). Автор е на цикъла реалистични романи "Чужди и братя", романа "Пазители на мъдростта" (1974), криминалните романи "Смърт под корабното платно" (1932), "Лустро" (1979), книги с публицистика, сборниците със статии "Наука и правителство" (1961), "Две култури и един поглед" (1963), "Човешкото разнообразие" (1967), "Обсадно положение" (1968), "Обществени въпроси" (1971), "Двете култури" (1971), биографията на Тролъп "Антъни Тролъп" (1975) и др.

Робърт Мичъм, американски актьор (1917-1997).
Участвал е във филмите "Ангелско лице" (1952), "Най-дългият ден" (1962), "Дъщерята на Раян" (1970), "Големият сън" (1978), "Нос Страх" (1991) и др.

Джошуа Нкомо, зимбабвийски политик (1917-1999).
Председател на Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт от създаването му на 14 януари 1962 г., през февруари 1965 г. е затворен, а на 3 декември 1974 г. е освободен. Министър на вътрешните работи на Зимбабве (11 март 1980-1981). Вицепрезидент на Зимбабве (31 декември 1987-1 юли 1999).

Уолтър Матау, американски актьор (1920-2000).
Участвал е във филмите "Курабийка с късметче" (1966), "Наръчник за женени мъже" (1967), "Слънчевите момчета" (1975), "Сърдити старчета" (1993), "Коефициент за интелигентност" (1994), "По-сърдити старчета" (1995), "В открито море" (1997), "Стари приятели 2" (1998), "Развален телефон" (2000) и др.

Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист и треньор по хокей (1922-1979).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Италия с националния отбор по хокей на лед. С националния отбор по хокей печели и два златни медала от световните първенства през 1954 г. в Швеция и през 1956 г. в Швеция, и два сребърни през 1955 г. в Германия и през 1957 г. в СССР.

Николай Басов, руски физик (1922-2001).
Заедно с Александър Прохоров предлагат конструкция на първия в света молекулен генератор - мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Независимо от тях американският физик Чарлз Таунс също създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Носител на Нобелова награда за физика за 1964 г. заедно с  руския физик Александър Прохоров за фундаменталната им работа в областта на квантовата електроника , която води до конструирането на генератори и усилватели на основа на лазерно-мазерния принцип. Другата половина от наградата получва американския физик Чарлз Таунс за работата му в същата област.

Марлон Брандо, американски актьор (1924-2004).
Участвал е във филмите "Трамвай желание" (1951) "На кея" (1954), "Дивият" (1954), "Сайонара" (1957), "Младите лъвове" (1958), "Кръстникът" (1972), "Последно танго в Париж" (1972), Супермен (1978), "Апокалипсис сега" (1979), "Сух бял сезон" (1989), "Новият Дон Жуан" (1995),"Островът на доктор Моро" (1996), "Прецакването" (2001) и др. Носител е на награда "Оскар" (1954) за ролята му във филма на "На кея". На 27 март 1973 г. отказва да получи присъдената му награда "Оскар" за най-добра мъжка роля за филма "Кръстникът" в знак на протест срещу дискриминацията на коренното индианско население на Америка, изпращайки на церемонията своя колежка, облечена като индианка, да съобщи причината за отсъствието му.

Людмила Зикина, съветска певица (1929-2009).
Изпълнителка на руски народни песни, руски романси и естрадни песни. Народна артистка на СССР (1973).

Иван Колев, български футболист и треньор (1930-2005).
През футболната си кариера e играл в отборите на "Спортист" (София), "ВВС" (София), ЦСКА (София) и "Сливен" (Сливен). За  националния отбор по футбол има изиграни 75 мача и отбелязани 25 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1956 г. и 1962 г. Той е първият българин номиниран за "Златната топка" - през 1956 г., където е на 9-то място.

Рютаро Хашимото, японски политик (1937-2006).
Министър на здравеопазването и социалните грижи на Япония (7 декември 1978-8 ноември 1979). Министър на финансите (9 август 1989-3 октомври 1991). Заместник министър-председател на Япония (3 октомври 1995-11 януари 1996) и министър на външната търговия и индустрията (30 юни 1994-11 януари 1996). Председател на Либерално-демократическата партия (22 септември 1995-24 юли 1997) и министър-председател на Япония (11 януари 1996-30 юли 1998). На 20 август 2005 г. се оттегля от политическия живот по здравословни причини.

проф. Божидар Димитров (Божидар Димитров Стоянов), български историк и политик (1945-2018).
Директор на Националния исторически музей (декември 1994-1998; 10 декември 2001-27 юли 2009; 4 февруари 2011-2 ноември 2017). От 2002 г. е водещ на телевизионното историческо предаване "Памет българска" по БНТ. Председател на фондация "Паметници на българската слава" (2002-2004). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (2002-2005). Депутат в 41-ото Народно събрание (14-27 юли 2009). Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина (27 юли 2009-4 февруари 2011). Автор е на "История на България", "България в средновековната картография", "Войните за национално обединение 1912-1918 г.", "България и Александър Македонски", "Българите - първите европейци" и др. Почетен гражданин на община Бургас (25 юни 2011). Първи носител на наградата "Пазители на българщината" на сдружение "Пазители на българщината" (31 октомври 2014), на наградата на Министерство на културата "Златен век" - звезда (21 май 2015). Носител на наградата "Златен век" с огърлие на Министерство на културата (3 декември 2015), на почетна грамота и специално отличие на Министерството на културата за изключителния му принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (3 ноември 2017).

Васа Ганчева, българска режисьорка, сценаристка и преводачка (1946-2011).
От 1972 г. работи почти 40 години непрекъснато до смъртта си в Българската национална телевизия (БНТ), където е режисьорка и водеща на различни телевизионни предавания, сред които "Вкусът на живота" и рубриката  "ТВ мистерии". Била е водеща на предаването "С вас е Васа" по "Балкан българска телевизия". Режисьорка е на филмите "Откъслеци - Любомир Левчев на 70 години" (2005), "Мафията" (1972), "Залог за Анджела" (1971).  От 2001 г. е съсобственичка на издателство "Хемус Груп". Преводачка от шведски и английски език. Носителка на шведската награда "Артур Лундквист" за постижения в областта на превода и за активен принос в културните контакти между България и Швеция (17 ноември 1998). През м. октомври 2012 г. е учредена фондация "Васа Ганчева", която връчва награда на млади творци, вече утвърдени или перспективни критици, телевизионни водещи, публицисти и преводачи.

Стоян Ганев, български политик (1955-2013).
Преподавател по Конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1985-1989). От 6 юли 1990 г. е говорител на Съюза на демократичните сили (СДС), съпредседател на Обединения демократичен център (ОДЦ) (преименуван на Обединен християндемократически съюз) (април 1990-16 май 1993). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (21 октомври-8 ноември 1991). Заместник министър-председател (8 ноември 1991-20 май 1992) и министър на външните работи (8 ноември 1991-30 декември 1992). Председател на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН (15 септември 1992-1993). Директор на кабинета на министър-председателя Симеон Сакскобургготски (21 август 2001-4 март 2002). От 1996 г. в САЩ е професор в Ню Йорк юнивърсити, Манхатън, Ню Йорк, бил е директор на Центъра за международни и регионални изследвания в Ню Игланд, вицепрезидент и редовен професор по международни отношения и международно право в Бриджпортския американски университет, директор на Център по международни отношения в същия университет, директор на Новоанглиийския център за международни и регионални науки в Станфорд, Кънектикът, Калифорния. Носител на венецуелския орден "Франсиско де Миранда" (юни 1992), на "Големия почетен кръст" на Асоциацията за единство на Латинска Америка (14 октомври 1992), на Златен медал за мир, присъден му от генералния секретар на ООН, за заслуги за запазване на мира и сигурността на планетата (21 декември 1992).

Аян Садъков, български футболист и треньор (1961-2017).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Беленензес" (Португалия) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 80 мача и отбелязани 9 гола.