site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 юни  в  историята

29 юни 2023 г., четвъртък, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден).
На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел. Като разпространители на християнството те претърпяват много страдания и гонения и са наречени "първовърховни престолници и вселенски учители". Петър, беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня. Според народните обичаи на Петровден се принася жертвено животно в чест на Св. Петър - обикновено се коли "петровско пиле". Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според народните вярвания св. Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Имен ден празнуват Петър, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен. 

В България се отбелязва:

Денят на безопасността на движението по пътищата. Отбелязва се с Решение 353 от 19 юни 2019 г. на Министерски съвет.

Празникът на българските занаятчии. По решение на Настоятелството на Националната занаятчийска камара се отбелязва се от българските занаятчии на църковния празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден).

Празникът на град Белоградчик. Отбелязва се в деня на църковния празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден) от 1906 г., когато за първи път е организиран Белоградчишкият панаир.

Празникът на град Етрополе. Отбелязва се от 1927 г. в деня на църковния празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден).  На този ден през 1927 г. цар Борис III открива Паметник на загиналите етрополци във войните (1868-1918). Празникът е регламентиран с Наредба 10 за символите, почетните звания и почетните знаци на община Етрополе, приета на 29 януари 2009 г.

Празникът на град Лясковец. Отбелязва се с Решение 263 на Общинския съвет от 26 януари 1995 г. в деня на църковния празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден). Храмов празник на лясковския манастир "Св.св. Петър и Павел".

Празникът на град Павликени. Отбелязва се с Решение 86 на Общинския съвет  от 12 септември 1994 г. Годишнина от обявяването (1943) с Постановление 72 на Министерския съвет от 29 юни на селището за град.

Денят на град Своге. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 12 март 2009 г. в деня на църковния празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден).

По света се отбелязва:

Международният ден на тропиците. Oтбелязва се от 2016 г. с резолюция A/RES/70/267 на Общото събрание на ООН от 14 юни 2016 г., за да се повиши информираността на международната общност за предизвикателствата, пред които са изправени тропическите райони, както и да се подчертае ролята на страните в района на тропиците за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие. Годишнина от обявяването (2014) на първия Доклад за състоянието на тропиците, изготвен от 12 научноизследователски институции от целия свят.

Денят на река Дунав. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Международната комисия за опазване на Дунав. Годишнина от подписването (1994) в София, България, на Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчиво използване на река Дунав, влязла в сила на 22 октомври 1998 г. Мотото на деня през 2023 г. е: "Да запазим Дунав син!".

Националният празник на Сейшелските острови. Ден на независимостта (1976).
До 2015 г. националният празник на страната се отбелязва на 18 юни - годишнина от приемането на конституцията (1993).

На този ден в България:

1882 - Със слово от княз Александър I Батенберг се открива Руският паметник в София - първият паметник, изграден в освободеното от османско владичество Княжество България в чест на загиналите воини в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Паметникът е издигнат със средства, събрани от руския народ. Представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст "Свети Георги" (Георгиевски кръст). Строежът му започва през  1880 г. в още незастроената тогава извънградска част на София, на пътя за с. Княжево. Не е известен проектантът на паметника.

1884 - Сформирано е 10-ото правителство на Княжество България с министър-председател Петко Каравелов. Кабинетът е образуван от дейци на Либералната партия. Управлява до 9 август 1886 г.

1930 - Излиза бр. 1 на в. "Поглед" с основател и главен редактор Димитър Найденов. Спрян е от цензурата през юли 1934 г. На 1 януари 1966 г. е възстановено издаването на в. "Поглед" като издание на Съюза на българските журналисти (СБЖ) с главен редактор Лалю Димитров. През юни 1996 г. вестникът спира да излиза. Редовното му периодично издаване като седмичник на СБЖ започва да излиза отново на 18 декември 2006 г. по инициатива на Петьо Блъсков. На 4 март 2010 г. Общото събрание на СБЖ решава да спре вестника.

1931 - Сформирано е 47-ото правителство на Царство България с министър-председател Александър Малинов. Кабинетът е образуван от дейци на "Народния блок" (Демократическа партия), Българския земеделски народен съюз "Врабча-1", Българския земеделски народен съюз "Стара Загора", Радикалната и Националлибералната партия. Управлява до 12 октомври 1931 г.

1933 - С Постановление 8485 на Министерството на земеделието и държавните имоти е създаден резерватът "Силкосия" на територията на държавната гора "Горна - Еленица - Силкосия" с 10 226 декара заради редките горски дървесни видове и вечнозелени храсти. Разположен е територията на  Природен парк "Странджа" на площ от 396 хектара, на 2 км северно от село Кости и на един км, източно от с. Българи, община Царево. В него са установени 260 вида висши растения, типични гори от бук и дъб със средна възраст на дърветтата от 120-130 години, вечнозелени храсти - странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво.  В резервата са разпространени сойката, авлигата, южният славей, малкото черноглаво и голямо белогушо коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици.

1947 - Осъществен е първият пътнически полет на българска гражданска авиация - начало на вътрешните въздушни съобщения и на санитарната авиация. Първият въздушен граждански полет е осъществен от летище "Враждебна", София, до Бургас. Въздушната линия е открита от министър-председателя Георги Димитров. Полетът е осъществен със самолет и летателен екипаж на Дирекция "Въздушни съобщения" към Министерския съвет, създадена през 1947 г. Първият екипаж летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев - борден механик и Павел Александров - борден радист.  Редовните полети по линията са от 1 юли 1947 г.

1951 - С Постановление 14829 на Министерския съвет от 29 юни 1951 г. е обявен природният резерват "Камчия". След разширението си през 1980 г. резерватът обхваща 842,1 ха заливни гори при устието на р. Камчия. На територията на резервата се срещат 14 вида земноводни и влечуги, включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, установени са 26 вида дребни бозайници и 258 вида птици (66 процента от установените в България видове). Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България. През 1977 г. резерватът е включен в световната мрежа от биосферни резервати в рамките на програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата.

1965 - В София е проведен учредителният конгрес на Съюза на артистите в България, на който създадената на 2 ноември 1919 г. организация Съюз на артистите, музикантите и театралните служители се преобразува в творчески профсъюз. Учредената на 2 ноември 1919 г. организация се слива с Общия съюз на драматическите и оперни артисти в България в единен съюз под името Съюз на драматическите и оперни артисти на 19 септември 1924 г. През 1929 г. организацията се преименува на Съюз на българските артисти. От 1945 г. се нарича Съюз на артистите и театралните служители. През 1947 г. се преименува в Съюз на артистите и театралните служители. През 1951 г. се преименува на Професионален съюз на артистите и театралните служители. От 29 юни 1965 г. е Съюз на артистите в България.

1997 - България е приета за член на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) (от 1998 г. - Организация за Черноморско икономическо сътрудничество).

1999 - Министерският съвет одобрява приватизационния договор за продажба на 75 процента от капитала на Авиокомпания "Балкан" ЕАД - София, приватизационния договор за продажба на 75 процента от капитала на "БЕТА" ЕАД - Червен бряг, и приватизационния договор за продажба на 76 процента от капитала на "Оптикоелектрон" ЕАД - Панагюрище.

2000 - Народното събрание приема Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. С този закон те се закриват и на тяхно място се създават държавни предприятия съответно  "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване". Строителни войски са създадени със Закона за трудовата повинност, приет от 19-ото Народно събрание на 28 май 1920 г.

2000 - В Дом номер 1 на резиденция "Бояна" официално се открива новата експозиция на Националния исторически музей. С Решение на Министерския съвет от 9 април 1998 г. музейната експозиция се премества от сградата на Съдебната палата в дом номер 1 на резиденция "Бояна".  Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив. Първата представителна експозиция на музея открита на 2 март 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава (681) в Съдебната палата в София на площ от 10 000 кв. м.

2001 - С Решение 490 на Министерския съвет Държавният музикален театър "Стефан Македонски" и  Държавният фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" получават статут на държавни културни институти с национално значение.

2002 - Излиза последният брой на в. "Демокрация", основан от Съюза на демократичните сили. Първият брой на всекидневника излиза на 12 февруари 1990 г.

2004 - Учредена е фондация "Българе" по инициатива на фолклорния ансамбъл "Българе". Регистрирана е на 12 юли 2004 г. Фондацията подкрепя, съхранява  и популяризира българското фолклорно и културно наследство в България и в чужбина. Основната й цел е провеждането на постоянна мащабна национална кампания с наименование "Второ българско Възраждане".

2006 - Народното събрание приема промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, според които от 1 януари 2008 г. отпада наборната военна служба. Лицата, които изпълняват наборна или алтернативна военна служба и не са отслужили пълния срок на службата към 31 декември 2007 г., се уволняват, считано от 1 януари 2008 г.

2007 - Учредена е Камарата на строителите в България, създадена със Закона за Камарата на строителите, приет на 21 декември 2006 г.

2009 - Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов открива официално първия съвместен Геномен център на Балканския полуостров. Той се намира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Центърът е изграден на базата на публично-частно  партньорство между Министерството на земеделието и храните, Селскостопанската академия и Софийския университет "Свети  Климент Охридски".

2016 - Пристанище "Варна" става пълноправен член на Асоциацията на Средиземноморските круизни пристанища "MedCruise". Кандидатурата на пристанището в най-голямото европейско круизно обединение е разгледана и одобрена по време на 48-та Генерална асамблея на асоциацията в Одеса, Украйна.

2017 - В Дубровник, Хърватия, министър-председателят Бойко Борисов и кметът на гр. Дубровник Мато Франкович откриват паметна плоча в града на Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1230), с която цар Иван Асен II предоставя на дубровнишките търговци привилегии. Дубровнишката грамота е символ на историческите връзки между България и Хърватия и на почит към предците.

2018 - Софийският административен съд със свое решение признава за валиден гей брак между австралийка и французойка, живеещи в България. За първи път български съд се произнася в полза на гей брак, като се позовава на правото на Европейския съюз.

2022 - Народното събрание приема промени в Закона за държавния бюджет за 2022 г., съгласно които се определя нулева ставка на данък добавена стойност (ДДС) за доставка на хляб и брашно. Мярката ще се прилага до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб и брашно с място за изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната, като и при облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки ще се прилага нулева ставка на ДДС.

На този ден по света:

1613 - Лондонският театър "Глобус" изгаря до основи при пожар, пламнал по време на премиерата на пиесата на Уилям Шекспир  "Хенри VIII". Театърът  е построен през 1599 г. за трупата на английския поет и драматург Уилям Шекспир, който е един от шестимата съдружници, дали средства за изграждането на театъра.  Открит е на 21 септември 1599 г. с представлението "Юлий Цезар". На 29 юни 1613 г. изгаря до основи по време на представление на шекспировата пиеса "Хенри VIII". Построен е отново през 1614 г., закрит е на 2 септември 1642 г. и две години по-късно е разрушен (15 април 1644). На 12 юни 1997 г. отваря врати  реконстурирания театър "Глобус" (т. нар. Шекспиров театър "Глобус"), изграден по оригинални чертежи от елизабетинската епоха.

1776 - Испански колонизатори създават на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка католическа мисия на името на св. Франциск от Асизи - днес гр. Сан Франциско в щата Калифорния.

1855 - В Лондон, Великобритания, излиза от печат бр.1 на в. "Дейли телеграф".

1895 - Основан e "Уест Хям Юнайтед", английски футболен клуб.

1900 - В Стокхолм, Швеция, е създадена Нобеловата фондация, независима неправителствена научна организация, съгласно волята на учредителя на Нобеловите награди Алфред Нобел. Уставът на фондацията е гласуван от Стортинга (парламента) и утвърден от краля на Швеция. Уставът на фондацията регламентира дейността на четири институции: Кралската шведска Академия на науките, която определя лауреатите по физика и химия; Кралския Каролински медикохирургичен институт в Стокхолм, който определя лауреатите по физиология или медицина, Шведската академия в Стокхолм, която присъжда наградите по литература, и Нобеловия комитет в Осло, присъждащ наградите за мир.

1964 - В САЩ Конгресът приема Закон за гражданските права (Акт за гражданските права) забраняващ дискриминация по расов или религиозен признак на обществени места и учебни заведения, както и проверка на грамотността за участие в избори. Законът е подписан на 2 юли 1964 г. от президента на САЩ Линдън Джонсън.

1999 - В Турция Абдуллах Йоджалан е осъден на смърт по обвинение в държавна измяна. Той е създател и лидер на Кюрдската работническа партия от 27 ноември 1978 г. На 15 февруари 1999 г. Абдуллах Йоджалан е арестуван в Найроби, Кения, и е прехвърлен в затвор в Турция. На 28 април 1999 г. започва съдебен процес срещу него по обвинение в държавна измяна. На 3 октомври 2002 г. след приетите промени в законодателството на Турция за синхронизиране с европейското законодателството, с които се премахва смъртното наказание, съдът за държавна сигурност заменя присъдата на Абдуллах Йоджалан с доживотен затвор без право на обжалване, която той излежава в затвор на о. Имралъ, Турция.

2007 - Русия завършва изтеглянето на въоръжените си сили от една от двете останали руски военни бази в Грузия. На церемония в Тбилиси командващият руските въоръжени сили в Кавказ ген.-майор Андрей Попов подписва документите, с които предава на Грузия контрола върху военната база в Акхалкалаки, която е използвана от Русия в продължение на повече от 100 години. Преди разпадането на СССР в нея е имало постоянен контингент от 15 000 души.

2014 - В аудиозапис, разпространен в интернет, джихадистите от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) обявяват, че групировката се преименува на "Ислямска държава". Обявено е установяването на ислямски халифат - ислямски политически режим, изчезнал преди близо век, и назначаването на лидера на групировката Абу Бакр ал Багдади за халиф. Границите на халифата се простират в районите под контрола на "Ислямска държава" - от Северна Сирия до иракската провинция Диала.

2015 - В Пекин, Китай, представители на 57 държави подписват споразумение за учредяване на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) с първоначален капитал от 100 млрд. долара. Китай е най-големият акционер в институцията с дял от 30,34 процента и 26,06 процента от права на глас. Индия, Русия, Германия и Република Корея допълват петорката на страните с най-големи дялове. Целта на банката е да инвестира средства в изграждането на пътища, пристанища, летища, осигуряване на енергия и телекомуникации в развиващите се страни от региона.

2020 - В Грузия парламентът одобрява конституционни промени в полза на пропорционалната система на гласуване на избори. Така 120 депутати от общо 150 ще бъдат избирани по пропорционалната система, а не 77, както е до момента. За да влезе политическа партия в парламента, вече ще е достатъчно да е получила над 0,1 процента от гласовете, при 5 процента до момента. За да състави правителство, политическата сила трябва да има повече от 40 процента от гласовете.

2022 - В Мадрид, Испания, на втория ден от тридневната годишна среща на високо равнище на НАТО е приета Стратегическа концепция, излагаща водещите проблеми в сферата на сигурността през следващото десетилетие. В нея Русия е обявена за "най-голямата и непосредствена заплаха" за сигурността на Запада и за първи път е добавен Китай като заплаха за интересите на Алианса. НАТО ревизира своята Стратегическа концепция за първи път от 2010 година.

Родени на този ден българи:

Неофит Видински (светско име Никола Митев Караабов), църковен деец (1868-1971).
Протосингел в Сливен (1900-1902), във Видин (1902-1905) и в Светия синод в София (1905-1906). Ректор на Софийската духовна семинария (1906-1912). Духовен инспектор при Българската екзархия в Цариград (1912). Един от редакторите на "Църковен вестник". Митрополит на Видин (12 октомври 1914-26 февруари 1971). Автор на книгата "Видинска епархия" (1924), на проповеднически сборници и богословски съчинения.

Кирил Христов (Кирил Христов Генчев), поет, писател и драматург (1875-1944).
Първите му поетични опити сa публикуване в сп. "Мисъл" през 1895 г. По време на Първата световна война (1914-1918) е военен кореспондент, сътрудничи на в. "Военни известия". Председател на Съюза на българските писатели (1914). Майстор на любовна и пейзажна лирика. Автор е на стихосбирките "Песни и въздишки" (1896), "Трепети" (1897), "Вечерни сенки" (1899), "На кръстопът" (1901)и др. Преводач на английска и руска поезия.

проф. Петко Наумов, композитор, цигулар, диригент, педагог и публицист (1879-1933).
Един от основателите на Първото музикално училище в България (16 март 1904) и негов директор (1904-1912). Преподавател в Държавното музикално училище (1912-1921) и в Духовната семинария (1925-1930). Участва активно в изграждането на оперното дело в България. Директор на Софийската народна опера (1923). Един от основателите на Българската народна филхармония (1924). Директор на Държавната музикална академия (1931). Бил е подпредседател на Българския музикален съюз. Автор е на операта "Страхил войвода", на пиеси за оркестър, клавирни твори и др.

проф. Александър Цанков, икономист и политик (1879-1959).
Преподавател по политическа икономия  в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ катедрата по политикономия в университета (1919-1923). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1919-1920). Един от основателите на политическата организация "Народен сговор" (1921), с която участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Министър-председател, министър на войната и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията (9 юни 1923-22 септември 1923), министър на народното просвещение (10 юни 1923-22 септември 1923), министър-председател и министър на народното просвещение (22 септември 1923-4 януари 1926). Избиран е за депутат от 21-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (1923-1944). Председател на 21-ото Обикновено народно събрание (5 януари 1926-15 април 1927) и на 22-ото Обикновено народно събрание (19 юни 1927-15 май 1930). Създава партия "Народно социално движение" (1932). Действителен член на БАН (1935 г. - изключен през 1944 г., възстановен през 1991 г. - посмъртно). През 1944 г. емигрира от България. Осъден е задочно на смърт от Народния съд (1945). Присъдата е отменена с Решение на Върховния съд от 1996 г.

Борис Милев (Борис Милев Наумов), актьор, журналист, политик и дипломат (1903-1983).
Актьор в театър "Студия" (1923). Член на Българската комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти) и на Френската комунистическа партия от 1925 г. Член на Софийския окръжен комитет на Българската работническа партия (1932-1934). Работи в редакцията на в. "Ехо" (1930-1934). Главен редактор на литературния седмичник "РЛФ" (1934-1936). От 1936 г. емигрира във Франция, от 1942 г. участва във френската съпротива. През 1945 г. се завръща в България. Главен редактор на в. "Знаме на труда" (1945-1946). Основател на в. "Труд" (1946) и пръв главен редактор на вестника (1946-1950). Главен секретар на Българо-френския комитет (1946-1951). Директор и режисьор в Студията за хроникални и документални филми (1950-1958). Първи постоянен представител на Народна република България в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (22 март 1958-1963). Главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО (юни 1963-1968) и подпредседател на комисията (октомври 1971-1974). Посланик на България в Гвинея (1 септември1968-24 февруари 1971) и в Сиера Леоне (март 1969-24 февруари 1971). Сценарист и режисьор на над 20 документални филма - "Българи на парижките барикади", "В името на народа", "Пътят на живота" и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (юни 1963), на орден "Георги Димитров" (1971), на френския "Кръст на боеца". Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1976).

Никола Алексиев, журналист и профсъюзен деец (1909-2002).
Един от основателите и секретар на Работническия есперантски съюз в България (1930-1934), секретар на Централния съвет на Българските професионални съюзи (БПС) (1949-1961), заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1961-1964), председател на Световното есперантско движение за мир (1963-1978), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (1972-1977), член на Националния комитет за защита на мира (от 1950 ) и на Световния съвет на мира (1971-1980). Съосновател и редактор на  сп. "Балкански работник "(1928-1931). Основател и редактор на в. "Международен език" (1931-1932) и в. "Знаме на труда" (1944-1946). Съосновател на в. "Труд" (1 септември 1944) и негов главен редактор (1950-1952). Автор е на книгите "В редиците на класата" (1977), "Учители и другари", (1983), "Червеният факел" (1986).

Паун Генов, писател, журналист и преводач (1915-1999).
От 1930 г. печата във вестници за деца. Сътрудничи на в. "Хоризонт" и е негов редактор (1933). Като председател  към читалището в с. Средногорово, община Казанлък, създава издателска библиотека "Селско възраждане". Редактира в. "Младо село" (1936-1938), в. "Трезва младеж" (1936), в. "Светлоструй" (1939-1941),  в. "Народно земеделско знаме" (1945-1947), в. "Земеделско знаме" (1948-1950), в. "Кооперативно село" (1953-1967),  в. "Трезвеност" (1969-1973). Автор е на "Нова вяра" (стихове и поеми, 1938), "Предпролет" (стихове, 1940), "Измамни блаженства" (1970), "Приятна болка" (стихове, 1975), "С обич към земя и хора. Селски хроники" (очерци, 1975), "Един живот в стихове" (стихове, 1983), "Откоси от моята нива" (стихове, 1985), на биографиите "Коста Тодоров" (очерк, 1947), "Янко Забунов. Първоапостолът на земеделското сдружаване" (очерк, 1948), "Райко Даскалов" (очерк, 1970, 1978), "Райко Даскалов - история на един кратък, но с бури изпълнен живот" (1973, 1978), "Петко Д. Петков. Живот между два изстрела" (1978, 1980), "Цанко Церковски. Поет и държавник" (1980) и др.

Леа Коен, музиколог, писател, дипломат и политик (1942).
Работила е последователно като редактор  в сп. "Българска музика", била е преподавател във Висшия музикален институт в  Пловдив, директор на Софийската филхармония, главен  драматург и изпълнителен  директор на Международния фестивал  "Софийски музикални седмици" (1976-1989). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Представител на Република България към Европейските общности (5 април 1991- 22 юни 1993), посланик в Белгия и Люксембург (27 септември 1991- 1 юли 1996), в Швейцария и в Лихтенщайн  (4 ноември 1997-17 май 2001). Авторка е на повече от 14 книги, сред които 10 романа, сборник с новели и документални изследвания. Авторка е на романите "Докато смъртта ни раздели" (1996), "Кратката вечност на Алма М." (1997), Флориада (1998), "Консорциум Alternus" (2005), "Кандидат-президента" (2007), "Събирачът на дневници" (2014), "Рафаел" (2017) и други, на пиесата "Горчиви череши" (1999), на документалната книга "Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)". Част от книгите й са преведени на немски, английски, испански, гръцки, сръбски, румънски, турски, хърватски и македонски език.

Иван Вълев, поет и преводач (1942).
Бил е редактор в Държавно издателство "Христо Г. Данов", преподавател по полски език и по теория на превода в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", директор на Българския културен и информационен център във Варшава, Полша (1984-1989). Автор е на стихосбирки, на романа "Скритата градина" (2005), на книгата с разкази и новели "Лятно кино" (2017). Превежда книги на полски писатели като Ян Кохановски, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Станислав Дигат, Тадеуш Новак и др. Носител на наградата "Златен ланец" на в. "Труд" (2008), на пловдивската наградата "Орфеев венец" за цялостното му творчество (17 юни 2014), на наградата "Пловдив" в категорията "Художествен превод" (20 май 2016). Носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" на Община Харманли за цялостен принос в българската литература (септември 2019).

Александър Радославов, инженер и политик (1942).  
Директор на Национален научно-приложен институт и акционерно дружество (1991-1998). От 5 април 2003 г. е председател на партия "Движение за социален хуманизъм". Депутат в 40-ото и 41-ото Народно събрание (2005-2013). Автор е на книгите "Социалният хуманизъм от трибуната на 40-то Обикновено народно събрание на Република България 2005-2009 г." (2009),  "Движение за социален хуманизъм. Политическа партия. Книга 1: Възникване, развитие, дейност (1995-юли 2011)" (2011), "Отговорност, почтеност, позитивизъм в 41-то ОНС на Р България" (2013).

Емил Чакъров, музикант, цигулар и диригент (1948-1991).
Бил е асистент на австрийския диригент Херберт фон Караян (1972-1974) и е единственият българин, дирижирал Берлинската филхармония, ръководена от Караян. Дирижирал е Бостънския симфоничен оркестър, Израелския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Лондонския симфоничен оркестър и др. Години наред е гост-диригент на Ленинградската филхармония. Диригент на Пловдивската филхармония (1974-1977). През 1977 г. основава и ръководи фестивален оркестър "Симфониета" в София. Инициатор за създаването на Новогодишния музикален фестивал в София (1986) и негов директор (1986-1991). Почетен гражданин на Бургас (2011, посмъртно). От 2012 г. Летните музикални празници в Бургас, които се провеждат от 2008 г. са наречени на негово име.

проф. Огнян Колев, лекар невролог (1952).
Работил е в Националното управление на САЩ за аеронавтика и космически изследвания на САЩ (НАСА) през 1993; 1995-1997, като сътрудничеството продължава и  сега. Той е единственият българин, работил в департамента по невронауки в НАСА. Участвал е в разработването на специален костюм за преодоляване на "космическа болест", свързана с ориентирането по време на полет в космоса. Получава сертификат от НАСА за върхови постижения  за 22 години сътрудничество в поддържане на програмата за научни изследвания на космическите полети на Космическия център  в Хюстън (2014). Проф. Огнян Колев е  първият чужденец, получил Сертификата на НАСА за върхови постижения в областта на космическите изследвания. Преподавател в Медицинския университет в София (1999-2017). Работил е в Харвадския университет в САЩ, в Тексаския медицински университет в Галвестон, САЩ, във Фрайбургския университет и  в Мюнхенския университет в Германия, във Боенноморската авиационна база "Пенсакола" в щата Флорида, САЩ. Понастоящем е началник на Диагностично-консултативен блок на Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на българската и световната наука в областта на медицината (20 юли 2015).

Иван Леков, футболен съдия (1955).
Футболен съдия (1984-2000). От 1993 г. е международен арбитър на Международната федерация по футбол (ФИФА). Отказва се от съдийството през 2000 г. Член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (10 май 2001-23 септември 2008), заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (24 януари 2006-3 октомври 2008).

Красимир Безински, футболист и треньор (1961-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Портимоненсе" (Португалия), "Ирони" (Израел) и "Апоел" (Израел). За националния отбор по футбол има изиграни 25 мача.

Цанко Цанков, волейболист (1979).         
 
Габриела Петрова, състезателка по лека атлетика (троен скок) (1992).
Печели златен медал на Европейското първенство за девойки до 23 години през 2013 г. в Тампере, Нидерландия. Печели сребърен медал на Европейското първенство в зала през 2015 г. в Прага, Чехия. Спортист на България за 2015 г. Атлет на България за 2015 г. и 2020 г.

На този ден са родени и:

султан Мурад Първи, турски султан (1326-1389).
Пръв от османските владетели приема титлата "султан". Изгражда административните институции на османската империя, създава еничарския корпус.

Джакомо Леопарди, италиански поет и филолог (1798-1837).
Представител на романтизма. Автор е на произведенията "История на астрономията" (1813) и на "Химн на Нептун"

Петар Кочич, сръбски писател (1877-1916).
Автор е на сборника с разкази "От планината и под планината" (1902-1905), пиесата "Язовец пред съда" (1904) и др.

Робер Шуман, френски политик (1886-1963).
Наречен баща на идеята за обединена Европа. Министър на финансите на Франция (24 юни 1946-24 ноември 1947). Министър-председател на Франция (24 ноември 1947-26 юли 1948; 5 септември 1948-7 септември 1948). Министър на външните работи на Франция (26 юли 1948-8 януари 1953).

Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател и летец (1900-1944).
Автор е на повестта "Малкият принц" (1943), на романите "Южна поща" (1928), "Нощен полет" (1931), "Земя на хората" (1939) и др.

Джон Хенч, американски художник - илюстратор и аниматор (1908-2004).
Джон Хенч е един от първите художници на кинокомпанията "Уолт Дисни", в която работи близо 60 години (от 1939). Участвал е в създаването на анимационната кинопоредица за Мики Маус, както и на филмите "Питър Пан", "Пепеляшка" и мн. др. През 1990 г. е включен в Залата на славата на "Дисни" като "Дисни легенда".

Лерой Андерсън, американски композитор и диригент (1908-1975).

Фредерик Дар (ист. име Сан Антонио), френски писател (1921-2000).
Автор е на повече от 250 криминални романа, сред които "Гаджетата имат нежна кожа" (1951), "На зла кучка зъл прът" (1960), "Гласувайте за Берю" (1964), "Вива Берта!" (1968), "Дерзайте пичове!" (1986) и др.

Джорджо Наполитано, италиански политик (1925).
Председател на Камарата на депутатите (долната камара) (3 юни 1992-16 април 1994) на парламента на Италия. Министър на вътрешните работи (18 май 1996-21 октомври 1998). Депутат в Европейския парламент (1999-2004). Президент на Италия (15 май 2006-14 януари 2015). От 14 януари 2015 г. е пожизнен сенатор по право в Сената (горната камара на парламента).

шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, кувейтски политик (1929-2006).
Емир на Кувейт (31 декември 1977-15 януари 2006).
 
Ориана Фалачи, италианска журналистка (1929-2006).
Авторка е на "Един мъж" (1979), "Ярост и гордост" (2001), "Силата на разума" (2004) и др.

Иън Пейс, рокмузикант - барабанист (1948).
Член е на рокгрупата "Дийп Пърпъл" от създаването й през 1968 г.

Гурбангули Бердимухамедов, туркменски политик (1957).
Министър на здравеопазването и медицинската промишленост на Туркменистан (1997-2006). Заместник-председател на Кабинета на министрите (правителството) на Туркменистан (1 март 2001-14 февруари 2007). Председател на Демократическата партия на Туркменистан (4 август 2007-17 август 2013). Президент на Туркменистан (14 февруари 2007-19 март 2022). Герой на Туркменистан (2011, 2017).

Ралф Рангник, немски футболист и треньор (1958).

Евер Банега, аржентински футболист (1988).

Ян Мвила, френски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Роден Антон Рафаел Менгс, немски художник живописец (1728-1779).
Един от водещите представители на германската живопис от епохата на класицизма.
 
Елизабет Браунинг, британска поетеса (1806-1861).
Автор е на сборника с поезия "Португалски сонети" (1850).

Игнаци Ян Падеревски, полски пианист, композитор и политик (1860-1941).
През 1887 г. дебютира във Виена, Австрия. Изнася концерти във Великобритания, Нидерландия, Германия и в САЩ (1894-1895), в Италия (1897), в Полша и Русия (1903), в Сидни и Уелингтън, Австралия (1904). Композитор е на операта "Манру" (1901), чиято премиера е в Дрезден, Германия, а през 1902 г. има и премиера в Метрополитън опера в Ню Йорк, САЩ - единствената полска опера от полски композитор, представена там. Музикалните му творби са издадени в 24 опуса, редица творби без опус, както и в многобройни записи в негово изпълнение и на други изпълнители. Министър-председател на Полша (19 януари 1919-27 ноември 1919). Министър на външните работи на Полша (16 януари 1919-9 декември 1919).

проф. Веселин Стоянов, български композитор и музикален педагог (1902-1969).
Частен педагог по пиано и теория на музиката и концентриращ пианист (1931-1937). Един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Преподавател в Държавната музикална академия (от 1937), декан на Теоретичния факултет (1952) и ректор на академията (1956-1962). Директор на Софийската опера (1953-1954). Автор на  симфоничната сюита "Бай Ганьо" (1941), оперите "Женско царство" (1934), "Саламбо" (1940), "Хитър Петър" (1952), на балета "Папеса Йоанна" (1969), на камерна, хорова и филмова музика. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1971, посмъртно). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), на орден Георги Димитров" (1969).

Примо Карнера, италиански боксьор (1906-1967).
Световен шампион в "супертежка" категория (1933-1934). След края на спортната си кариера се снима в киното. Взима участие в над 20 филма.

Катрин Хепбърн, американска актриса (1907-2003).
Участвала е в над 50 филма, играла е в близо 30 пиеси. Отличена е с четири награди "Оскар" за главна женска роля във филмите: "Ранна слава" (1934), "Познай кой ще дойде на вечеря" (1968), "Лъвът през зимата" (1962) и "Край златното езеро" (1982).

проф. Илия Йосифов, български оперен певец и вокален педагог (1912-1993).
Солист в Софийската народна опера (1945-1962) и неин директор (1962-1966). Бил е ръководител на Централната студия за вокалисти в София (1953) и преподавател в Ленинградската (дн. Санктпетербургска) консерватория. Преподавател в Българската държавна консерватория (1963), декан на Вокалния факултет (1953-1955, 1959-1962). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1949), "Народен артист" (май 1972), Лауреат на Димитровска награда втора степен (1950). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" трета степен (1959), "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Георги Димитров" (1987).

Пиер Балмен, френски моден дизайнер (1914-1982).

Мохамед Будиаф, алжирски политик (1919-1992).
Председател на Висшия държавен комитет на Алжир (16 януари 1992-29 юни 1992). В периода от 14 януари 1992 г. до 31 януари 1994 г. Висшият държавен комитет изпълнява функциите на колективен управляващ орган с президентски пълномощия. Убит на 29 юни 1992 г.

Виторио Гасман, италиански актьор и режисьор (1922-2000).
Дебютът му на театралната сцена е в Милано (1943), а в киното - във филма "Среща с Лаура" (1945). През 1950 г. създава своя трупа, станала известна като Театър на италианското изкуство. Участвал е във филмите "Горчив ориз" (1949) на Джузепе де Сантис, "Страшният съд" (1961) на Виторио де Сика, "Армията Бранкалеоне" (1966) на Марио Моничели, "Аудиенцията" (1971)  на Марко Ферери, във филмите на Еторе Скола "Обичахме се толкова много"  (1974),  "Ухание в мрака" на Дино Ризи (награда за мъжка роля от фестивала в Кан  през 1975 г.), "Такива, каквито бяхме", "Терасата" (1980), "Семейството" (1987) и др. Седем пъти е носител на наградата "Давид на Донатело" за най-добра мъжка роля ("Голямата война" (1960), "Изпреварване" (1963), "Конюнктура" (1964), "Тигърът" (1967), "Ухание на жена" (1975), "Скъпи, татко" (1979), "Семейството" (1987).

Карл Райнър, американски актьор, режисьор, продуцент и сценарист (1922-2020).
Има 70-годишната кариера в киното и телевизията. Участвал е във филмите "Беседката" (1959), трилогията "Бандата на Оушън" (2001-2007) и др. Режисьор е на филми, сред които "Мухльото" (1979). Сценарист е на телевизинното шоу "Часът на Сийзър" по Ен Би Си (1954-1957), на ситуационната комедия "Шоуто на Дик Ван Дайк" (3 октомври 1961-1 юни 1966), излъчван пет сезона по Си Би Еc. "Шоуто на Дик Ван Дайк" е първият сериал, който печели награда "Еми" за най-добър комедиен сериал четири поредни години (1963, 1964, 1965,1966).

Алфред Криспин, български  журналист, преводач и общественик (1926-2006).
Редактор-преводач и заместник главен редактор в редакция "Международна информация" на Българска телеграфна агенция (БТА) (1 декември 1950-1953), кореспондент на БТА в Лондон, Великобритания (1 септември 1965-1 октомври 1971), главен наблюдател в редакция "Международна информация" на БТА (1 октомври 1971-7 април 1973), главен редактор на редакция "Информация за чужбина" на БТА (7 април 1973-1986). Автор е на "Новата стара Англия" (1973), "Случаят Стърлинг" (1985) и др. Съставител е на книгата "Антисемитизъм в България" (2004). Превежда "Шок от бъдещето" (1992) от Алвин Тофлър, "Модерност и Холокост"(2002) от Зигмунд Бауман и др.

Йозеф Масопуст, чешки футболист и треньор (1931-2015).
С националния отбор по футбол на Чехословакия печели сребърен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили и бронзов медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1962 г. През 2003 г. е обявен за най-добър чешки футболист за последните 50 години (1954-2003).

Доналд Ръмсфелд, американски политик (1932-2021).
Постоянен представител на САЩ в НАТО (2 февруари 1973-5 декември 1974). Министър на отбраната на САЩ (20 ноември 1975-20 януари 1977; 20 януари 2001-18 декември 2006).

Иванко Николов (Иванко Николов Иванов), български поет (1933-2002).
Автор на книгите - стихове "Послеписи" (1992), "Както валеше дъжда в една стара тетрадка на Иванко Николов" (1995), "Ателие" (1995), "Невидими отражения" (1996), "Наколно небе" (1996) и др.

проф. Румяна Павлова, български езиковед (1933-2011).
От 1963 г. е преподавателка в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", заместник-декан на Факултета по славянски филологии в университета (1976-1978). Ръководител на секцията по руски език в Научно-изследователския институт по руски език и литература (1977-1981). Ръководител на Лингвотекстологическата лаборатория по изучаване на старобългарските текстове в СУ "Св. Климент Охридски" (1981-1991). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1983), на наградата "Св. св. Кирил и Методий" на Българската академия на науките (1996), на Почетния знак със синя лента на СУ "Св. Климент Охридски" (2003).

Джон Лоутън, британски певец (1946-2021).
Музикалната му кариера започва в началото на 60-те години на 20-и век с групата "Дийнс" в Норт Шийлдс, Великобритания. През 1969 г. става вокалист на рок група "Луциферс френд", с която записва девет албума. В началото на 70-те години на 20-и век е част и от групата "Лес Химфрис сингърс", с която има над 20 албума и участва в конкурса "Евровизия" през 1976 г. Вокалист на британската група "Юрая Хийп" (1976-1979), с което записва четири албума.

проф. Кирил Йорданов, български историк (1946-2019).
Съосновател и научен секретар на Института по тракология към Българската академия на науките (1985-1992), и.д.  директор на института  (1992-ноември 1994) и негов директор (ноември 1994-май 2010). Бил е преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Нов български университет, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и др. Автор е на повече от 150 научни статии, студии и монографии върху тракийската история и култура.

Добринка Станкова, българска актриса (1947-2022).
Играла е в Драматичния театър в Сливен (1971-1972). От 1972 г. e в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвала е във филмите "Иконостасът" (1969), "Черните ангели" (1970), "Откраднатият влак" (1971), "Горе на черешата" (1984), "Брачни шеги" (1989), "Мъже без мустаци" (1989), "Полицаи и престъпници" (1993-1995) и др. Удостоена със званието "Заслужил артист". Носителка на медал "За заслуги" на  Българската армия, на наградата на Съюза на артистите в България за ролята си в "Тази малка земя".

Димитър Екимов (Дими), български лекар и музикант (1970-2008).
Създава групата "Cats In A Trunk" (1992), пее в група "Сателит" (от 1995), основава група "Сленг" (1997).