site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 юни в историята

28 юни 2023 г., сряда, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на пренасяне мощите на св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. 

На този ден в България:

1858 - Княз Никола Богориди подписва хрисовул за създаването на Българско централно училище "Св.св. Кирил и Методий" (дн. Болградска гимназия "Г. С. Раковски") в Болград, Бесарабия (дн. в Украйна) - първото българско средно общообразователно училище извън територията на страната. Идеята за създаването, труда и средствата за изграждането на училището е на българите в Бесарабия. Открито е на 1 май 1859 г. По волята на учредителите, преподаването се е провеждало на български език. Първите учители са от България,  а първи директор е  Сава Радулов. През годините на своето съществуване училището сменя няколко пъти своя статут, а от 2007 г. е преобразувано в Специализирано общообразователно училище-интернат "Болградска гимназия Г. С. Раковски".

1887 - Сформирано е правителство начело с Константин Стоилов. Кабинетът е образуван от представители на консервативните и русофобските политически сили. Управлява до 20 август 1887 г.

1903 - В местността Петрова нива в Странджа планина е свикан конгрес на Одринския революционен окръг с председател Васил Пасков, организиран е във връзка с решението на Солунския конгрес (2-4 януари 1903 г.) на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) за вдигане на "повсеместно и стратегическо" въстание в останалите под османска власт български земи в Македония и Одринско. На Петрова нива е избрано Главно ръководно боево тяло - Михаил  Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров, което изработва общия план за въстаническите действия в Одринско. В края на юли Главното боево тяло се събира над с. Мегалово, Малкотърновско, и решава въстанието в Одринския революционен окръг да започне на 5 срещу 6 август с. г. (църковния празник Преображение).

1914 - В София се провежда Учредителното събрание на Софийската фондова борса, с което се поставя началото на организираната фондова търговия в България. Избран е и първият Управителен съвет с председател Михаил Тенев. Борсата е създадена с царски Указ 7 от 15 април 1914 г. като тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за покупка и продажба на публични и частни ценни книжа. Софийска фондова борса е открита официално на 20 януари 1918 г., като първоначално на нея се търгуват акциите на 21 дружества. През 1922 г. е приет Правилникът на борсата, в който се регламентират нейното управление и устройство, изискванията за членство, както и редът и начинът на провеждане на борсовите сесии. Работата на борсата е прекъсната за около 3 години в периода 1925-1928 г., а по време на Световната икономическа криза от 1929-1933 г. работи символично. До 27 декември 1947 г. тя е единствената фондова борса в България. След национализацията през 1947 г. тя е трансформирана в отдел на БНБ и дейността й е преустановена до 1992 г.

1968 - Във Враца е открит Химическият комбинат. Построен е през периода 1964-1967 г. През 1976 г. е  преименуван на Стопански химически комбинат, а през 1987 г. на Технологичен химически комбинат. През 1970 г. е пусната в експлоатация инсталацията за производство на сероводород, а през 1976 г. - инсталацията за високотемпературно разделяне на отпадни газове от амонячното производство. Произвежда карбамид, амоняк, амонячна вода, серовъглерод, течен азот и др. Комбинатът е удостоен с  орден "Георги Димитров" (1981), орден "Народна република България" първа степен (1976). От 1992 г. е "Химко" ЕАД,  а от 1999 г. "Химко" АД. На 7 декември 2004 г. Врачанският окръжен съд обявява "Химко" АД в неплатежоспособност и открива процедура по несъстоятелност. На 25 май 2005 г. Врачанският окръжен съд регистрира акционерно дружество "Ново Химко". 

1991 - Регистрирано е сдружение с идеална цел "Американски университет в България" със седалище в Благоевград, което си поставя за цел да създаде и управлява висше училище по американски модел на образование. На 18 септември 1991 г. с решение на VII Велико народно събрание учебното заведение получава статут на висше училище. Американският университет е официално открит на 1 ноември 1991 г.

1995 - Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, с който се създава Национален доверителен екофонд като независима структура, подчинена на вътрешното законодателство и на международните договори, по които България е страна. Фондът управлява средствата, постъпващи от суапови сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа", и от правителства, международни финансови институции и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в България.

2000 - В Пловдив официално е открит първият в страната социален дом на Българския червен кръст, който е изграден с помощта на Испанския червен кръст. Многофункционалният социален дом е изграден изцяло с финансовата помощ на Испанската агенция за международно сътрудничество.

2004 - България за първи път участва като пълноправен член в срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул, Турция. Страната е представена от президента Георги Първанов и министър-председателя Симеон Сакскобургготски.

2012 - В Хелзинки, Финландия, на Европейското първенство по лека атлетика (7 юни-1 юли 2012) българската състезателка по лека атлетика Ивет Лалова печели златен медал в дисциплината 100 метра  с резултат от 11,28 секунди.

2014 - В София е учредена партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане". Присъстват над 700 делегати. За председател на партията е избран Георги Първанов.

2016 - В Добрич се провежда деветата среща на побратимените градове от България и Русия под мотото: "Устойчиви, безопасни и жизнеспособни градове - рационални и загрижени общини". Срещата е организирана от международната организация "Побратимени градове" и Националното сдружение на общините в Република България. 

2018 - В района на община Куклен министърът на икономиката Емил Караниколов прави първа копка на завод за части на автомобили на компанията "Мерцедес Бенц". Заедно с него в основите на предприятието символично вкопават гранитен блок собственикът на фирмата Ахмет Байрактар, кметът на община Куклен Мария Белчева, кметът на Пловдив Иван Тотев. На площ от 23 000 кв. метра ще бъдат изградени три завода и парк за поддоставчици, като инвестициите ще бъдат в размер на 40,6 милиона евро. Емил Караниколов връчва на фирмата-инвеститор "Одело фарба лайтинг груп" сертификат за инвеститор Клас А.

2019 -  Светослав Костов за генерален директор на Българското национално радио (БНР) от Съвета за електронни медии.

2021 - В Гербовата зала на Президентството държавният глава Румен Радев удостоява Детския радиохор на Българското национално радио с плакет "Св. св. Кирил и Методий" за изключителен принос към развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 60-годишнината от създаването на хора.

2022 - В София на церемония, организирана от Националното сдружение на общините в Република България, 10 български общини - Столична община, Бургас, Раковски, Велико Търново, Пловдив, Димитровград, Троян, Карлово, Сливен, Карнобат, подписват Декларации за присъединяване към Мрежата на балканските градове B40. 

На този ден по света:

1841 - Премиера в Париж, Франция, на сцената на Кралската академия за музика и танц (дн. театър "Гран опера") на балета "Жизел" на Адолф Адан.

1902 - Конгресът на САЩ одобрява закон за построяването на Панамския канал. САЩ купуват концесиите от френската Компания за Панамския канал за 40 млн. долара.

1914 - В Сараево, Босна и Херцеговина, е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд от сръбския студент Гаврило Принцип. Това става повод за обявяване на Първата световна война (1914-1918).

1918 - В Русия Съветът на народните комисари - първото съветско правителство, издава декрет за национализация на големи промишлени предприятия в основните отрасли на промишлеността и в жп транспорта.

1919 - Във Версай, Франция, е подписан Версайският мирен договор, който официално слага край на Първата световна война (1914-1918). В сила от 10 януари 1920 г. Договорът е подписан от загубилата Първата световна война Германия от една страна, и САЩ и страните от Антантата (военен блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и много други държави, оформен през 1904-1907), от друга. Договорът е изработен на Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920) под председателството на министър-председателя на Франция Жорж Клемансо и с участието на президента на САЩ Удроу Уилсън и министър-председателя на Великобритания Лойд Джордж. Договорът урежда положението на Германия в следвоенния свят, както и статута на Лигата на нациите.

1919 - В Париж, Франция, е приет Уставът на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920). Уставът е ратифициран на 10 януари 1920 г. Обществото на народите, известно и като Лига на нациите, е международна организация, чиято цел е понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние след края на Първата световна война (1914-1918). Избухването на Втората световна война (1939-1945) практически слага край на съществуването на Обществото на народите.

1941 - Начало на тригодишната окупация на Минск, Беларус, след масирани бомбардировки на фашистките войски по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е освободен от Съветската армия на 3 юли 1944 г. в хода на настъпателната операция "Багратион". През 1974 г. град Минск е удостоен с почетното название "Град-герой".

1946 - В Брюксел, Белгия, е създадена Международната организация за радиоразпръскване и телевизия (ОИРТ).

1948 - В Лозана, Швейцария, е създаден Международният съюз на архитектите (IUA). Седалището на организацията е в Париж, Франция.

1988 - В Москва, СССР, е открита 19-ата общосъюзна конференция на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Закрита е на 1 юли 1988 г. Приети са резолюции "За някои неотложни мерки по осъществяването на практика на реформата на политическата система на страната", "За демократизацията на съветското общество и реформата на политическата система", "За гласността", "За правната реформа" и др. Решенията на конференцията са важен етап от политическата и икономическа демократизацията на СССР, т. нар. перестройка, започнала след избирането на Михаил Горбачов за генерален секретар на ЦК на КПСС (11 март 1985).

1991 - В Будапеща, Унгария, на 46-ата сесия е подписан Протокол за закриването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) - международна междуправителствена организация за многостранно икономическо сътрудничество на социалистическите страни, създадена на 5 януари 1949 г.

1993 - Създаден е телевизионният канал "Евронюз".

2000 - В Румъния са приети промени в избирателния закон, според които избирателният праг за влизане в парламента се променя от 3 на 5 процента.

2001 - Правителството на Сърбия предава на Международния съд за престъпленията в бивша Югославия бившия президент на СР Югославия Слободан Милошевич.

2003 - В Шанхай, Китай, е открит най-дългият към момента мост в света над река Хуанпуе със стоманена дъгова конструкция с размери 3,9 км и 550-метрова стоманена дъга.

2004 - САЩ възобновяват дипломатическите си отношения с Ирак, прекъснати през 1990 г. след нахлуването на Ирак в Кувейт.

2006 - Република Черна гора е приета за член на ООН. Тя става 192-ата страна членка на организацията.

2011 - Кристин Лагард, министър на икономиката, финансите и промишлеността на Франция, е избрана за нов управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ). 55-годишната Кристин Лагард е първата жена, която заема поста. Тя заменя на поста своя сънародник Доминик Строс-Кан, който подава оставка на 19 май 2011 г., след като в Съединените щати са му повдигнати обвинения в сексуално посегателство срещу камериерка в нюйоркски хотел.   

2014 - В Босна и Херцеговина тържествено е открит културно-историческият център Андричград, построен по идея на режисьора Емир Кустурица в памет на нобеловия лауреат Иво Андрич. Центърът е открит от министър-председателя на Сърбия Александър Вучич, президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Милорад Додик и режисьора Емир Кустурица. 

2015 - Президентът на Перу Олянта Умала отменя въведеното преди 30 години извънредно положение в северната провинция Алто Уляга, известна с нелегалното отглеждане на кокаин и бивше убежище на маоистките партизани от групировката "Сендеро луминосо". Въвеждането на извънредното положение поставя началото на партизанското движение, ръководено от въоръжената организация "Сендеро луминосо". В резултат на конфликта между партизаните от "Сендеро луминосо" и правителството  в периода между 1980 г. и 2000 г. загиват 70 000 души, а 15 000 са обявени за изчезнали.

2016 - Израел и Турция подписват споразумение за възстановяване на дипломатическите си отношения, прекъснати на 2 септември 2011 г. от Турция заради отказа на Израел да поднесе извинение за операцията на израелските военноморски сили срещу международната "Флотилия на свободата" на 31 май 2010 г., когато загиват 19 души, от които 10 турски граждани.

2022 - В Мадрид (Испания) Турция, Швеция и Финландия подписват съвместен меморандум, с който  Турция се съгласява да оттегли ветото си във връзка с кандидатурите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО. Двете страни се ангажират да оказват "пълно сътрудничество на Турция" в борбата с Кюрдската работническа партия (ПКК), която е смятана от Турция за терористична организация. Те се задължават също така "да демонстрират солидарност с Турция в борбата с тероризма във всички негови проявления".

Родени на този ден българи:

Асен Пейков, скулптор (1908-1973).
Работи в областта на монументалната скулптура. Негови произведения има в редица италиански градове. Автор е на бронзова статуя на Леонардо да Винчи на летище Фиумичино в Рим, мраморната статуя "Сан Джовани" в Рим, 6-метрова статуя "Минерва" за Университета в Бари, композицията  "Майчинство" в Болоня и др. Автор е на паметника на Скендербег в Тирана, на Стефан Екер в Милуоки и др. Създал е над 700 бюста на писатели, културни дейци и общественици. Асен Пейков е единственият скулптор, пред който позира папа Пий ХII, а през 1968 г. изработва бронзов релеф на Св. Франциск Азиски за ватиканската библиотека.

Барух Шамлиев, журналист и публицист (1920-2005).
Дългогодишен журналист в Българското национално радио, във в. "Труд", в. "Работническо дело", в. "Поглед" и в. "Дума". Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България (19 януари 1989).

Иван Цонев, художник сценограф (1928-2017).
Създава сценографията на над 250 постановки. Негови постановки са излъчвани от телевизиите на България, Полша, Югославия и Германия. Участва в редица международни изложби и във всички национални изложби на сценографията, където получава награди за високи постижения. Негови творби са притежание на частни колекции в Англия, Полша, Гърция, САЩ, Германия, Швейцария и Франция. Сред наградите му са: Награда за сценография на I, II, III и IV национален преглед на куклените театри в София, Награда за сценография на Съюза на артистите в България (1976, 1978), Награда за сценография на Съюза на българските художници (1977), първа награда за сценография на международния фестивал "Златният делфин" (1975, 1978) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен (19 май 2015).

проф. Румяна Червенкова, езиковед, русист (1931-2014).
Дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е член на редколегията на сп. "Съпоставително езикознание" и сп. "Болгарская русистика". Автор е на редица изследвания, сред които "К сопоставительному изучению русской и болгарской лексики" (1979), "О методике сопоставительного описания русской и болгарской лексики (содержательный аспект)" (1985), "Об одном подходе к сопоставительному описанию лексики" (1987), "Лингвометодическое описание русской лексики и грамматики в свете болгарского языка" (1995), "Сопоставительное исследование русской и болгарской лексики" (2011) и др.

Александър Апостолов, скулптор (1936-2016).
Няколко години е учител по изобразително изкуство във Видинската гимназия, след което се премества в София. Автор е на паметника на Димитър Благоев във Видин. Работи в областта на портрета, фигуралната и монументално-декоративна скулптура. Носител на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" на Съюза на българските художници (1976).

Атанас Железчев, юрист и политик (1938).
Бил е адвокат в Сливен (1988-1995). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997) и негов заместник-председател (13 януари 1995-19 февруари 1997). От декември 1997 г. работи като адвокат в София. Заместник-председател на партия "Ред, законност и справедливост" (11 декември 2005-22 септември 2007; 26 април 2009-28 февруари 2010) и неин председател (22 септември 2007- 5 април 2009).

Йордан Йорданов (псевд. Юри), фотограф (1940-2009).
Работил е за модното списание "Леда". Негови фотографии са включени в колекциите на Националната библиотека в Париж, Франция, на Политехническия институт в Токио, Япония,  в Музея "Елизи" в Лозана, Швейцария, Музея за изящни изкуства в Хюстън, САЩ, Националната художествена галерия в София и др. Носител на златен медал, получен в гр. Мюнстер, Германия (1970), на златен медал от Биеналето на българската фотография в София (1983), на Голямата награда от Биеналето на българската фотография в София (1987).

Георги Христакиев, футболист (1944-2016).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), "Берое" (Стара Загора), "Чепинец", "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (София), ЖСК Славия (София) и "Локомотив" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 14 мача. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико, с националния отбор по футбол.

Иванка Диловска, икономист (1950).
Заместник-министър на енергетиката (1966-1997), заместник-министър на икономиката и енергетиката (12 септември 2005-23 май 2006). Председател на Съвета на директорите на Националната електрическа компания (10 ноември 2005-2006). От юни 2010 г. е член на Управителния съвет на Институт за енергиен мениджмънт.

проф. Христо Харалампиев, художник и скулптор (1953).
Създава монументална и кавалетна скулптура, изявява се и в областта на рисунката. От 2000 г. е преподавател в Катедра "Рисуване и моделиране" на Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Ръководител на Катедра "Рисуване и моделиране" в университета (2006-2016).   Председател на Съюза на българските художници (1999-декември 2004). Автор на над 20 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и на художествени галерии в страната, частни колекции в България и по света. Носител на награда на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура (2003), на "Златно перо" - годишна награда на галерия "Макта" (2005) и др.

Георги Първанов, президент на България от 2002 г. до 2012 г. (1957).
Научен сътрудник (1981-1989) и старши научен сътрудник (1989-1992) в Института по история на Българската комунистическа партия. Директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) (1992-1996). Председател на ВС на БСП (23 декември 1996-15 декември 2001). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1994-19 април 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (17 юни 2001- 29 ноември 2001). Президент и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България (22 януари 2002-22 януари 2012). Председател на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014- 15 януари 2017).  Автор на няколко монографии и книги, на десетки научни статии. Сред тях са: "От Бузлуджа до театър "Корона". Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП" (1995), "Българската социалдемокрация и Македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г."(1997), "Преди и след Десети" (2001), "Първият мандат на Георги Първанов" (2011), "Пътуване към паметта. Разкази за политиката" (2021). Носител на редица български и международни награди, сред които: на орден "Св. Цар Борис Кръстител" първа степен на Българската православна църква (БПЦ) по повод 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия и като знак на благодарност за проявеното благосклонно държавническо отношение и приносът на президента за укрепване на единството на БПЦ (10 май 2003), на Златен медал на ЮНЕСКО (27 август 2003), . Удостоен е с Почетния знак "Стефан Стамболов" от Института по теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов" (6 юли 2010). Носител на орден "Свети Апостол Ерм" на Пловдивска епархия (13 април 2014).

Люба Пашова, спортна журналистка и телевизионна водеща (1971).

Николай Михайлов, футболист (вратар)(1986).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Ливърпул" (Англия), "Твенте" (Холандия), "Верона" (Италия) и "Мерсин" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача. Футболист на България за 2011 г.

На този ден са родени и:

папа Павел IV, глава на Римокатолическата църква от 23 май 1555 г. до 18 август 1559 г. (1476-1559).

Питер Паул Рубенс, фламандски художник (1577-1640).

Жан-Жак Русо, френски писател и философ (1712-1778).
Негови трудове са "Обществения договор", "Допринесъл ли е напредъкът на науката и литературата за упадъка или за подобрението на нравите?", "За произхода и причините на неравенството между хората", "Емил, или за възпитанието" и др.

Ричард Хилдрет, американски писател и историк (1807-1865).
Автор е на "История на Съединените американски щати" (1849-1852).
 
Пол Брока, френски лекар и антрополог (1824-1880).
Основател на Антропологичното дружество на Париж (1859), на "Журнал на антропологията" (1872).

Луиджи Пирандело, италиански писател и драматург (1867-1936).
През 1889 г. е публикувана първата му стихосбирка "Сладка болка", а през 1894 г. - първият му сборник с разкази "Любов без любов". Автор е също на романа "Покойният Матиа Паскал" (1904), на есеистичните произведения "За хумора" и "Изкуство и наука", публикувани през 1908 г., на пиесите "Ако не е така ..." (1915), "Шест лица търсят автор" (1921), "Хенри IV" (1922), "Всеки по своему" (1924), "Тази вечер се импровизира" (1930) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1934 г. "за неговото смело и изкусно възраждане на драматическото и сценичното изкуство".

Алексис Карел, френски хирург и физиолог (1873-1944).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина или физиология за 1912 г. за приноса си в хирургията на кръвоносни съдове и на трансплантацията на тъкани и органи.

Абрам Роом, съветски режисьор (1894-1976).
През 1930 г. снима първия озвучен филм в СССР "План на великите дела". Най-известните му творби са "Нашествието" (1945), "Съд на честта", "Гранатовата гривна" (1965) и др.

Леон Кручковски, полски писател и обществен деец (1900-1962).
Носител на Международната ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1953).
 
Ричард Роджърс (Ричард Чалрз Роджърс), американски композитор (1902-1979).
Автор е на музиката на над 900 песни и 40 мюзикъли, сред които "Оклахома!" (1943), "Южен посифик" (1949) ,"Кралят и аз" (1951) и "Звукът на музиката"  (1959). Работи в съавторство с поетите Лоренц Харт и Оскар Хамърстейн. Творческото им сътрудничество продължава 17 години и е съпроводено с 35 награди "Тони", 15 награди  "Оскар" и 2 награди "Пулицър".

Мария Гьоперт-Майер, американска физичка от немски произход (1906-1972).
Носителка на Нобеловата награда за физика за 1963 г. заедно с американския физик Юджин Пол Уигнър и немския физик Ханс Йенсен за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия.

Нарасимха Рао, индийски политик (1921-2004).
Главен министър на щата Андхра Прадеш (1971-1973). Министър на външните работи на Индия (14 януари 1980-18 юли 1984, 1988-1989). Министър на вътрешните работи на Индия (19 юли 1984-31 декември 1984). Министър на отбраната на Индия (1 януари 1985-24 септември 1985, 21 юни 1991-25 юни 1991, 5 март 1993-16 май 1996). Министър на развитието на човешките ресурси (25 септември 1985-25 юни 1988). Министър-председател на Индия (20 юни 1991-16 май 1996). 

Мел Брукс (ист. име Мелвин Камински), американски сценарист и режисьор (1926).
Режисьор е на филмите "Продуцентите" (1968), "Дванайсетте стола" (1970), "Пламтящи седла" (1974), "Младият Франкенщайн" (1974), "Нямо кино" (1976), "Робин Худ - мъже в чорапогащи" (1993) и др. Носител на наградата за цялостни постижения на Американския филмов институт (2013). Носител на наградата за цялостен принос на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА)(13 февруари 2017).

Клаус фон Клицинг, немски физик (1943).
Носител на Нобелова награда за физика за 1985 г. за откритието на квантовия ефект на Хол (при протичане на електрически ток през проводник, поставен в силно напречно магнитно поле, в проводника се създава потенциална разлика под прав ъгъл спрямо магнитното поле и посоката на тока).

Робърт Лин Асприн, американски писател фантаст (1946-2008).
Автор е на поредиците "Мит" (1978-2002, 2003-2008) и "Светът на крадците" (1979-1989).

Джон Кюсак, американски актьор (1966).
Участвал е във филмите "Клас" (1983), "Шестнадесет свещи" (1984), "Едно лудо лято" (1986), "Кажи нещо" (1989), "Измамниците" (1990), "Играчът" (1992), "Убиец под прицел" (1997), "Въздушен конвой" (1997), "Тънка червена линия" (1998), "Да бъдеш Джон Малкович" (1999), "Момичета от класа" (2000), "Любимците на Америка" (2001), "Самоличност" (2003), "Договорът" (2006), "Похищение" (2014), "Клетка" (2016), "Извратен" (2018) и др.

Стефан Шапюиза, швейцарски футболист (1969).

Фабиен Бартез, френски футболист (вратар) (1971).
С националният отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Андре Ланге, немски състезател по бобслей (1973).
Четирикратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, (четворки), през 2006 г. в Торино, Италия (2 медала - двойки и четворки), и през 2010 г. във Ванкувър, Канада (двойки). От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели девет златни четири сребърни и два бронзови медала. От европейски първенства печели осем златни, пет сребърни и четири бронзови медала. Пет пъти е носител на Световната купа (един път на двойки и четири пъти на четворки).

Кевин Де Бройне, белгийски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Найчо Цанов (ист. име Николай Цанов), български юрист, публицист, общественик и политик (1857-1923).
Oбществено-политическата си дейност започва през 1883 г. Симпатизира на Либералната партия, след разцеплението й участва в изграждането на Демократическата партия (1896). Редактор на в. "Свобода" (1883-1884). Основател и редактор на в. "Народен лист" (1894-1898). Депутат в 9-ото (1896-1899), от 12-ото до 13-ото Обикновено народно събрание (1902-1908), в V Велико народно събрание (1911) и от 16-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1913-1920). Избран е за председател на 18-ото Обикновено народно събрание, но се отказва по политически причини.

Гьорче Петров, български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1864/1865-1921).
Един от създателите и ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Задграничен представител на ЦК на ВМОРО (1897-1901; 1905-1907). По време на Първата световна война (1914-1918) е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля и кмет на Драма (1914-1918). Началник (1921) на Бюрото за заселване на бежанците. Издава книгата "Материали по изучаването на Македония" (1896), в. "Бунтовник" в София (декември 1898-март 1899) и сп. "Културно единство" (октомври 1908-март 1909, заедно с Антон Страшимиров). Убит на 21 юни 1921 г. по нареждане на ЦК на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Станислав Нойман, чехословашки поет (1875-1947).
Автор е на книгите "Апострофи горди и страстни" (1896), "Дяволската слава между нас" (1897), "Китка цветя от различни сезони" (1907), "Чешки песни" (1910), "Богиня, светица, жена" (1915), "Любов" (1933), "Песни за гнева и любовта" (1962), "Песни за любовта и ненавистта" (1977) и др.

Янка Купала (ист. име Иван Луцевич), беларуски поет, писател и драматург (1882-1942).
Заедно с беларуския писател Якуб Колас е един от основоположниците на новата белоруска литература. Автор е на сборниците с поезия "Жалейка" (1908), "Вечна песен" (1910), "Гуслар" (1910), "Пътят на живота" (1913), "Наследство" (1922), "На орлетата" (1923), "Безименното" (1925), "Песен за строителството" (1937), "На Белорусия орденоносна" (1937), "От сърце" (1940), на поемите "Сънят на гроба" (1912), "Гробът на лъва" (1913), "Над река Ореса" (1933), "Борисов" (1934), "Участта на Тарас" (1939), на пиесите "Зетьове" (1913), "Разорено гнездо" (1913) и др. Народен поет на Беларуска ССР (1928). Носител на Сталинска награда (1941).

Асен Пешев, български футболист (1908-1967).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Владислав" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 41 мача и отбелязани 11 гола. Футболист на България за 1931 г. (той е първия носител на тази награда).

Борис Христов, български оперен певец бас (1914-1993).
От 1930 г. пее в софийския хор "Гусла", от 1940 г. е негов солист. Оперният си дебют прави на 12 май 1946 г. в ролята на Колин от операта "Бохеми" от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. Солист в Миланската скала, операта в Рим, в "Ковънт Гардън" в Лондон и др. Удостоен е със званието "Народен артист" (1976). Носител на почетния знак на София първа степен (16 октомври 1978), на наградата "Златна плоча" на "Балкантон" (май 1979). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1988). Носител на орден "Народна република България" първа степен (4 юли 1985), на орден "13 века България" (януари 1990). Носител е на датската "Музикална награда Леони Сонинг" (ноември 1969), на "Златен медал на Театро Реджо", Торино, Италия (1977), на почетен златен медал от "Ковънт Гардън" (май 1979). Избран е за Личност на годината в календара на ЮНЕСКО за 2014 г. През 1977 г. той дарява къщата си в София на Комитета по култура, която през 2003 г. става Държавен културен институт към Министерство на културата /дн. Музей "Борис Христов"/. От 2005 г. в негова чест Музей "Борис Христов" в София организира фестивал на изкуствата на негово име, като началото му винаги е на рождената дата на певеца - 18 май.  През 2021 г.  "Фондация за развитие на артистични таланти"  в Пловдив учредява награда "Борис Христов", с която в Пловдив ще бъдат отличавани талантливи артисти и прояви със значим принос за развитието на съвременната култура.

Теодор Левит, американски икономист от немски произход (1925-2006).
Теодор Левит става известен през 1960 г., след като публикува статията си "Маркетинговото късогледство" в сп. "Харвард бизнес ривю". В нея той нарича маркетинга "доведеното дете" в повечето корпорации, които са съсредоточени прекомерно върху създаването и продажбата на продукти. Според него някои компании и икономически сектори "залязват", защото мениджърите определят прекалено тесен обсег за бизнеса си. Автор е на термина "глобализация", използван за първи път в статия в сп. "Харвард бизнес ривю" през 1983 г., посветена на появата на стандартизирани евтини потребителски стоки. Той определя глобализацията като промените в социалните поведения и технологии, които позволяват на компаниите да продават едни и същи стоки по света. Автор и съавтор е на осем книги. Редактор на сп. "Харвард бизнес ривю" (1985-1989).

проф. Иван Нешев, български скулптор (1927-1987).
Работи в областта на фигуралната композиция, монументално-декоративната скулптура и малката пластика. Преподавател  по скулптура във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". Автор е на монумента "Златна Тракия" (1974) пред южния вход на Стара Загора.

проф. Николина Георгиева, български режисьор и преподавател (1931-2016).
Работила е в Драматичния театър в Габрово (1954-1959). Режисьор в Столичния куклен театър (1959-1967) и негов директор (1975-1977). От 1962 г. е преподавател във Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов", заместник-ректор на института (1975-1981), ръководител катедра "Куклено изкуство"  в института (1990). Един от основателите и дългогодишен президент на Българския център на Международния съюз на куклените театри (УНИМА) (1963-1988). Постановчик на множество куклени и драматични спектакли в България, Югославия, Полша, Белгия и Япония. Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1979) и "Народен артист" (май 1987). Носител на годишната награда на Съюза на артистите в България "Икар" за куклено майсторство, по повод нейната 50-годишна творческа дейност (27 март 2002).

проф. Стоян Стоянов (псевд. Течи), български художник график (1941-2004).
Работи в областта на графиката, илюстрацията, оформлението на книгата. Директор на Националната художествена галерия (НХГ) (1989-1994). От 1997 г. е преподавател по графика в Националната художествена академия. Участва в колективни изложби, в международни графични биеналета, в представителни изложби на българската графика в чужбина. Негови творби са притежание на НХГ, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в страната, както и в чужбина. Носител на наградата на Съюза на българските художници (1973), на Гран при от Първото биенале на графиката, скулптурата и живописта във Виетнам (1987) и др.

Тодор Славов, български автомобилен състезател (1984-2015).
Избран за Спортист на Варна за 2010 година. Загива на 28 юни 2015 г. по време на петия етап на рали "Твърдица-Елена 2015".