site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 юни в историята

27 юни 2023 г., вторник, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Сампсон Странноприимец.

В България се отбелязва:

Денят на град Свищов. Обявен с Решение на Общинския съвет от 1997 г. Годишнина от освобождението (1877) на Свищов от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Градът е първият освободен от османско иго след преминаването на руските войски на р. Дунав на 27 юни 1877 г. под командването на ген. Михаил Драгомиров.

По света се отбелязва:

Денят на микро-, малките и средните предприятия. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/71/279 на Общото събрание на ООН от 6 април 2017 г., за да се подчертае ролята на микро-, малките и средните предприятия за развитието на световната икономика и техния принос за постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие. В световен мащаб
микро-, малките и средните предприятия представляват 90 процента от бизнеса, от 60 до 70 процента от заетостта и 50 процента от БВП.

Националният празник на Джибути. Ден на независимостта (1977).

На този ден в България:

1877 - Осъществен е успешен десант в района на гр. Свищов на 17-а пехотна дивизия на руската армия под командването на ген. Михаил Драгомиров по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). На 24 април (12 април ст. ст.) 1877 г. императорът на Русия Александър Втори подписва в гр. Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война. Войната е предизвикана от изострянето на т. нар. Източен въпрос, свързан с нежеланието на османското правителство да приеме предложенията на Великите сили (Русия, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия) за реформи в балканските провинции на Османската империя и от борбата на българския народ за национално освобождение. Военните действия завършват на 31 януари (19 януари ст. ст.) 1878 г., когато в Одрин е подписан протокол за приемане на "Предварителни основания на мира" между Русия и Турция. На 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на войната.

1879 - В Търново (дн. Велико Търново) княз Александър I издава прокламация към българския народ, с която оповестява встъпването си на княжеския престол. Същия ден той прави опит да състави правителство. Предлага на Драган Цанков, като водач на най-силната партия в Народното събрание - Либералната, да състави коалиционно правителство от либерали и консерватори, но той отказва. Драган Цанков не позволява и на Петко Каравелов да състави коалиционно правителство. Тогава княз Александър I възлага на консерваторите да съставят първия кабинет на новоосвободена България. Кабинетът  на Консервативната партия е сформиран на 5 юли 1879 г.  На 9 август 1886 г. русофилски настроени офицери с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I Батенберг да абдикира. Съставен е кабинет от русофили, начело с митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). На 17 август след успешен контрапреврат князът се връща в страната и поема отново управлението й. На 26 август княз Александър I окончателно е принуден да абдикира под натиска на Русия.

1946 - Приет е Законът за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането, с който се създава Държавният застрахователен институт (ДЗИ). Съгласно закона всички активи и пасиви на съществуващите акционерни и кооперативни застрахователни дружества, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други, се поемат от Държавния застрахователен институт. Одържавени са всички 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества, и са слети в една компания - ДЗИ. През м. октомври 1998 г. ДЗИ е преобразуван в еднолично акционерно дружество със 100 процента участие на държавата. На 27 август 2002 г. компанията е приватизирана и става собственост на "Контракт София" ООД. На 10 октомври 2002 г. "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД се преименува в "ДЗИ" АД. На 3 август 2007 г. белгийската финансова група КВС придобива 70 процента от ДЗИ.

1980 - Открит е електропроводът Петрич-Струмица, свързващ енергийните системи на България и Югославия. Около 30 км по въздушна линия е дължината на 110-киловолтовия електропровод, от които 14 са на българска територия.

1985 - В София се провежда учредителна конференция на Българския футболен съюз (БФС). Присъстват 341 делегати, между които изтъкнати дейци на физическата култура и спорта, заслужили майстори, треньори и др. За председател е избран Иван Шпатов. БФС е правоприемник на футболния отдел на Българската национална спортна федерация (1923-1944), Централния футболен комитет (1944-1948), Републиканската секция по футбол (1948-1962) и Българската федерация по футбол (1962-1985). Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България.

2002 - Банковата консолидационна компания одобрява офертата на "Банк Аустрия" за покупка на 99,6 процента от акциите на банка "Биохим".

2008 - Извънредно общо събрание на Насърчителна банка, на което наименованието на финансовата институция е променено на Българска банка за развитие в съответствие с разпоредбите на Закона за Българската банка за развитие (приет на 23 април 2008 г. от Народното събрание). Целта на Българската банка за развитие е повишаване на експортния потенциал на страната, засилване на конкурентоспособността на предприятията, подпомагане на бизнеса за достигане на европейските стандарти и насърчаване усвояването на средствата от Европейския съюз.

2017 - За първи път в България в рамките на проект "Горите на орела" в две гнезда на малък креслив орел екип на Българското дружество за защита на птиците поставя фотокапан за наблюдение. Гнездата, в които следят орлите, се намират в Сакар и Дервентските възвишения. Такъв тип изследване е рядкост и в световен мащаб.

2018 - В НДК се провежда дискусия на тема: "Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 - резултатите", по време на която министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова отчита, че в София са се провели 284 събития по време на българското председателство, присъствали са 35 000 делегати, има 78 постигнати споразумения в Съвета на ЕС или с Европейския парламент, одобрени са 10 директиви за преговори по международни споразумения, 18 заключения на Съвета на ЕС, 5 решения и 7 препоръки на Съвета на ЕС.

2022 - Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов подписва заповед за обявяване на нова природна забележителност - "Безденски извори", която се намира се край село Безден, община Костинброд.
Новият обект на защита е с обща площ 161,736 дка в землището на село Безден и се вписва в регистъра на защитените територии на министерството.
 
На този ден по света:

1906 - В Лондон, Великобритания, е създадена организацията Международна електротехническа комисия в съответствие с резолюция, приета от делегатите на Международния електротехнически конгрес на 15 септември 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ. Целта на организацията е постигане на международното сътрудничество в областта на електротехниката, радиотехниката и съобщенията.

1954 - В Обнинск, СССР, е пусната в експлоатация Обнинската атомна електроцентрала - първата в света атомна електроцентрала. Реакторът се нарича АМ-1 (от руски език "Мирен атом") и работи в продължение на 48 години. Мощността му е 5 мегавата. В 11.30 ч. на 29 април 2002 г. Обнинската АЕЦ спира работа, а реакторът на централата е спрян окончателно на 30 април 2002 г., тъй като по-нататъшната му експлоатация е нецелесъобразна от научна и техническа гледна точка.

1978 - От космодрума в Байконур, Казахстан, е изстрелян космическият кораб "Союз-30" с екипаж командира Петър Климук и първия полски космонавт - Мирослав Гермашевски. Това е втората мисия в рамките на международната програма "Интеркосмос". Завършва на 5 юли 1978 г.

2006 - Създаден е Средиземноморският консултативен комитет от министри на икономиката и финансите от 35 държави, заседаващи в Тунис, с цел да се засили икономическото сътрудничество, особено в областта на енергетиката, туризма и обучението за микрофинансиране.

2007 - В Китай завършва строителството на най-дългия мост към момента в света, с дължина 36 км, през морския залив - Ханчжоу Бей, свързващ пристанището Нинбо в Източно китайско море и Цзясин. Строителството започва през 2003 г. и струва 1,55 млрд. долара.

2008 - Интернет корпорацията за предоставяне на имена и адресни номера (ИКПИАН) разрешава въвеждането на нови имена на интернет домейни, различни от съществуващите в момента ".com", ".net", ".info" и други. Това е първата промяна с подобен мащаб от 25 години.

2012 - В Белфаст, Северна Ирландия, кралицата на Великобритания Елизабет Втора се ръкува за първи път с бившия лидер на Ирландската републиканска армия Мартин Макгинес. Медиите наричат ръкостискането историческо. Срещата се провежда 14 години, след като ИРА прекратява битката срещу господството на Великобритания над провинцията, и се възприема като един от последните важни етапи от мирния процес в Северна Ирландия.

2014 - На церемония в Брюксел, Белгия, 28-те държавни и правителствени ръководители на Европейския съюз, президентът на Украйна Петро Порошенко и министър-председателите на Грузия и Молдова - Иракли Гарибашвили и Юрие Лянка, подписват споразумения за асоцииране на ЕС с Украйна, Грузия и Молдова.

2016 - В Брюксел, Белгия, НАТО назначава за пръв път жена на поста заместник генерален секретар. Това е Роуз Готемьолър, която е помощник държавен секретар на САЩ по въпросите на контрола на въоръжаването и международната сигурност. Постът е втори по важност от длъжностите в НАТО, заемани от граждански лица.

2018 - Във Варшава, по искане на министър-председателя Матеуш Моравецки Сеймът, долната камара на парламента на Полша, приема промени в Закона за Холокоста, съгласно които се премахват наказанията със затвор за създаване на внушения, че Полша е била съучастник в престъпленията срещу евреите. Преди приетите промени в закона е предвидено до три години затвор за лъжливи обвинения срещу Полша за престъпления, извършени от нацистка Германия по време на Холокоста.

2019 - Във Франция за първи път е обявена най-високата, червена степен на предупреждение за опасно горещо време, която важи за четири департамента в южната част на страната, включително градовете Марсилия, Ним, Монпелие и Авиньон. В селището Сен Жулиен дьо Пейрола в долината на Рона са измерени рекордно високи температури за месец юни за страната от 41,9 градуса по Целзий. Абсолютният температурен рекорд за страната е 44,1 градуса по Целзий, измерен в Южна Франция, по време на смъртоносната гореща вълна през август 2003 г.

2022 - От космическия център Арнем в Австралия НАСА изстрелва минителескопа "Малък Хъбъл". Това е първата ракета на НАСА, изстреляна от Австралия след 1995 г. Целта му е да изследва рентгеновите лъчи, излъчвани от звездите Алфа Кентавър А и Б.

Родени на този ден българи:

Атанас Кирчев, актьор (1879-1912).
Един от основателите на българския професионален театър. Играл е в Народната драматическа трупа "Сълза и смях" (1901-1903), в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1905; 1906-1912). Основател на пътуващия драматичен "Свободен театър" (1905-1906).

Крум Григоров (Крум Григоров Захариев), писател (1909-1987).
Сътрудничи на вестници и списания, сред които "Ведрина", "Страници", "Литературен час", "Свят", "Народна просвета", "Литературен глас" и др.  Работи в редакциите на в. "Работническо дело" (1950-1954), в. Вечерни новини" (1957-1958) и сп. "Пламъче". Пише за живота на българското село. Автор е на повестите "Моето детство" (1953), "Сред народа" (1955), "Раздолчани" (1958), на сборниците с разкази "Бразди" (1941), "Новодомци" (1949), "Неспокойно сърце" (1970) и др. Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски езици и езика хинди. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1965) и "Народен деятел на културата" (1974). Носител на наградата на Съюза на българските писатели за белетристика (1960), пръв носител на Националната литературна награда "Георги Караславов" на община Първомай и Съюза на българските писатели, на орден "Георги Димитров" (1979, 1984). Лауреат на Димитровска награда (1951). Почетен гражданин на Кюстендил (1969).

проф. Доньо Донев, художник карикатурист, сценарист и режисьор (1929-2007).
Художник във в. "Вечерни новини" (1954-1956), художник и режисьор в отдела за мултипликационни филми в Студията за игрални филми "Бояна" (1956-1970) и в Студията за анимационни филми "София" (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив. Основател и главен редактор на в. "Тримата глупаци" (1989-1997), на в. "Четиримата глупаци" (от 1997) и на сп. "Фрас". Сътрудничи на редица вестници и списания. Илюстрира детски книжки.  Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Художник, сценарист и режисьор е на над 100 анимационни филма, сред които "Тримата глупаци", "Шега", "Хепи енд", "Умно село", "Приятелите на Гошо Слона", "Де факто", "Кауза пердута", "Мишената", "Върни се пак в Соренто", "Пардон", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Хамлет", "Екограма". Филмът му "Тримата глупаци" е наричан визитка на българската анимация по света. Удостоен е със званията  "Заслужил артист" (1972) и "Народен артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1965), на орден "Народна република България" (1989), на орден "Стара планина"  първа степен (7 януари 2000). Лауреат на Димитровска награда (1980). Носител на Наградата за анимационно кино на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за цялостно творчество (1979, 1989,1995).

проф. Александър Джеров, юрист и политик (1929).
Заместник-председател на Демократическата партия (11 март 2000-13 май 2006). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1990-2001), заместник-председател на 38-ото Народно събрание (19 април 1997-19 април 2001). Бил е декан на Департамента по право в Нов български университет (от 1993) и професор в Специализирания научен съвет по правни науки (от 1994). Автор е на повече от 50 научни публикации. Носител на орден "Стара планина" първа степен (17 юни 2009).

Домна Ганева, актриса (1935-2012).
Играла е в театрите във Варна (1958), Русе (1958-1959) и в Младежкия театър "Николай Бинев" в София (от 1959). Участвала е в множество аудио-драматизации на детски приказки към студио "Балкантон". Участвала е във филмите "Ребро Адамово" (1958), "Последният рунд" (1961), "Привързаният балон" (1967), "Любовницата на Граминя" (1969), "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Гола съвест" (1971), "Като песен" (1973), "Сиромашко лято"  (1973), "Ламята" (1974), "Откъде се знаем" (1975), "Нечиста сила" (1978) - сериал, "Черешова градина" (1979), "Концерт за флейта и момиче" (1980), "Романтична история" (1985), "Горски хора" (1985), "Вик за помощ" (1986), "Патилата на Спас и Нели"(1987), "Бронзовата лисица" (1991), "Без семейна прилика" (2004) и др.

Валери Найденов, журналист (1947).
Работил е като репортер в Българската национална телевизия (1973), във в. "Антени" (1974-1980), завеждащ отдел във  в."Отечествен фронт" (1980-1982). Кореспондент на Българската телеграфна агенция в Москва, Русия (1983-1989). Заместник главен редактор на в. "Дума" (февруари-ноември 1990). Първи заместник главен редактор на в. "168 часа" (ноември 1990-април 1991). Създател и главен редактор (април 1991-март 1996 и август 1997-март 2000) на в. "24 часа". Създател и главен редактор на сп. "Сега" (1996), главен редактор на в. "Континент" (юли 1996-август 1997). Водещ на сутрешния блок на "Нова телевизия" - "Здравей, България" (2003-2004). Главен редактор на сп. "BusinessWeek" (2006-2007), главен редактор на в. "Поглед" (16 юни 2006-2007),  главен редактор на в. "Класа" (3 септември 2007-14 януари 2008).

Иван Кристоф (ист. име Иван Христов Михайлов), алпинист (1968).
Известен като "човека паяк". От 1990 г. до 2005 г. живее в Канада, където се занимава височинна спасителна дейност.

На този ден са родени и:

Пол Лорънс Дънбар, американски писател и поет (1872-1906).
Първият афроамерикански поет, придобил известност в САЩ. Автор е на поемите "Веселата есен", "Посетителката", "Кораби минават в нощта", "Поетът и песента" и др.

Клод Симоне, френски футболист и спортен деец (1930-2023).
Президент на Френската футболна федерация (1994-2005). Член на Изпълнителния комитет на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (2000-2002).

Кшищоф Кешловски, полски режисьор (1941-1996).
Режисьор е на филмите "Кинолюбител" (1979), "Станция" (1981), "Случай" (1981) , "Без край" (1984), "Двойният живот на Вероника" (1990), трилогията "Три цвята" - "Синьо" (1993), "Бяло" (1993), "Червено" (1994) и др.

Мери Макалийс, ирландски политик (1951).
Президентка на Ирландия (11 ноември 1997-11 ноември 2011).

Изабел Аджани, френска актриса (1955).
Участвала е във филмите "Плесницата" (1974), "Шофьорът" (1977), "Камий Клодел"(1988), "Кралица Марго" (1944) и др.

Ерик Хамрен, шведски футболист и треньор (1957).

Режин Каваню, френска състезателка по ски алпийски дисциплини (1970-2001).
Печели златен медал на Световното първенство през 2001 г. в Австрия. На 29 октомври 2001 г. пада тежко по време на тренировка в Пицталер, Австрия, и два дни по-късно умира.

Сержиньо (Сержио Клаудио дос Сантос), бразилски футболист (1971).
 
Раул (Раул Гонсалес Бланко), испански футболист и треньор (1977).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели три пъти турнирът Шампионска лига (1998, 2000, 2002), Суперкупата на УЕФА (2002) и два пъти Интерконтиненталната купа (1998, 2002).

Уго Кампаняро, аржентински футболист (1980).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Светлана Кузнецова, руска тенисистка (1985).
Спечелила е 4 титли от турнирите на "Големия шлем" - 2 на сингъл и 2 на двойки.

Нико Розберг, немски автомобилен състезател (1985).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 2016 г.

Жорди Класи, нидерландски футболист (1991).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Това е денят на смъртта на:

Джорджо Вазари, италиански архитект и художник (1511-1574).

Джоузеф Смит, американски религиозен водач (1805-1844).
Основател и първи президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (6 април 1830-27 юни 1844).

Цанко Дюстабанов, български революционер, участник в националноосвободителното движение, търговец (1844-1876).
От 1875 г. е училищен настоятел и член на Габровския казалийски (околийски съд). Подпомага просветното дело в Габрово. Главен войвода на Габрово за Априлското въстание (1876), води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Тежко ранен се укрива в габровските колиби Бойновци. Предаден на турските власти, той е съден и обесен в Търново (дн. Велико Търново).

Щефан Лукиан, румънски художник (1868-1916).
Представител на импресионизма.

Джовани Пастроне, италиански режисьор и продуцент (1883-1959).
Инициатор на създаването на кинофабриката в Торино (1905). Директор на компанията "Италия филм" (1908). Сред най-известните му филми са "Падането на Троя" (1911) и "Кабирия" (1914).

акад. Мухтар Ауезов, казахски писател и учен (1897-1961).
Автор е на драмите "На границата" (1937), "В час на изпитания" (1942), романа "Абай" (1940) и др. Носител на Държавна награда на СССР (1949) и на Ленинска награда (1959). Член е на Националната академия на науките на Казахстан (1946).

Вера Менчик, британска шахматистка от чешки произход (1906-1944).
Тя е първата световна шампионка по шахмат (1927) от първото Световно първенство за жени в Лондон, Великобритания. Печели и следващите 6 световни световни първенства -  през 1930 г. в Хамбург, Германия, през 1931 г. в Прага, Чехия, през 1933 г. във Фолкстън, Великобритания, през 1935 г. във Варшава, Полша, през 1937 г. в Стокхолм, Швеция, през 1939 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Тя е световна шампионка в продължение на 17 години - от 1927 г. до смъртта си на 27 юни 1944 г., когато загива в дома си по време на бомбардировките по време на Втората световна война (1939-1945). Тя е и първата жена, която се състезава в мъжки турнири.

Ганчо Краев (Ганчо Краев Ганчев), български писател хуморист (1909-1977).
Работи като учител (1934-1946) и редактор във в. "Стършел" (1950-1969). Автор е на фейлетони и хумористични разкази, на сборниците "Тука е така" (1947), "Дойде ни времето" (1952), "Смешна менажерия" (1959), "Тук да си остане" (1965), "Сто кубика тревоги" (1972), "Хоро без гайда" (1977).

Туве Янсон, финландска детска писателка и художничка (1914-2001).
Авторка е на "Малките тролове и голямото наводнение" (1945), "Татко Мумин и морето (1965), "Омагьосаната зима" (1957), "Невидимото дете" (1962) и др. Книгите й са преведени на повече от 34 езика. Тя е илюстрирала собствените си книги, както и произведения на   Ханс Кристиан Андерсен, Луис Карол и Р.Р. Толкин. Носителка е на около 30 литературни награди, сред които международната награда за детска литература златният медал "Ханс Кристиан Андерсен" - най-висшето признание в областта на детската литература (1966).

Лиляна Димитрова (Блага), деятелка на българското революционно работническо и младежко движение (1918-1944).
Член на Централния комитет на Работническия младежки съюз и на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. В началото на 1944 г. е  изпратена в Пловдив, за да ръководи дейността на Работническия младежки съюз за Южна България. Попаднала на засада, след престрелка с полицията се самоубива.

Георгиос Пападопулос, гръцки политик (1919-1999).
Ръководител на военна диктатура, т.нар. режим на полковниците, установена след военния преврат на 21 април 1967 г. Президент на Гърция (1 юни 1973-25 ноември 1973). На 23 август 1975 г. е осъден на смърт по обвинение в държавна измяна. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор и той я излежава в затвора "Коридалo" в Атина.

Джак Лемън (ист. име Джон Улър Лемън III), американски актьор и режисьор (1925-2001).
Участвал е в над 80 филма, сред които "Мистър Робъртс" (1953), "Трима за ревюто" (1953), "Сестра ми Илейн" (1955), "Апартаментът" (1960), "Как да убиеш жена си" (1965), "Войната между мъжете и жените" (1972), "Спасете тигъра" (1973), "Китайски синдром" (1979) и др. Носител на "Оскар" за филма "Мистър Робъртс" (1956)  и за филма "Спаси тигъра" (1974). През 1988 г. получава награда за цялостно творчество от Американския филмов институт.

Свобода Бъчварова, българска писателка и сценаристка (1925-2012).
Била е инструктор по печата в отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП. Литературен сътрудник и завеждащ отдел във в. "Работническо дело" (1953-1961). Редактор, директор, художествен ръководител и драматург на Студията за игрални филми "Хемус" (1961-1985). От 1989 г. живее в Бразилия. Автор е на романите "Литургия за Илинден" (1969), "Земя за прицел" (1984), "Опасен чар" (1984), "Великденска ваканция" (1986) и др. Сценарист е на филмите "Опасен чар" (1984), "На всеки километър" (1969-1971), "Между релсите" (1963), "Мера според мера" (1981) и др. Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1985), на наградата на Съюза на българските писатели за най-добра проза (1969), на наградата Сребърния лъв на Сан Марко, Италия, за филма "Между релсите", на първа награда за документалния филм  "Достойнство" и др.

Алвин Тофлър, американски философ, социолог и футуролог (1928-2016).
Известен е с трудовете си "Шокът на бъдещето", "Третата вълна", "Метаморфозите на властта". Работи и пише в сътрудничество със съпругата си Хайди Тофлър.

Бъд Спенсър (ист. име Карло Педерсоли), италиански актьор (1929-2016).
Участвал е в повече от 40 филма. Около 20 от тях са с Терънс Хил, направили ги любимци на публиката. Най-голям успех има с филмите "Извън закона" (1968), "Наричат ме Светата троица" (1970), "Който намери приятел, намира съкровище" (1981), "Извън закона". Участвал е във филмите "Quo vadis" (1951), "Ханибал" (1959), "Бог прощава, аз не!" (1967), , "Хълмът на ботушите" (1969), "Черният пират" (1971), "Една причина да живееш и една да умреш" (1972), "Супер агенти" (1973), "Двамата мисионери" (1974), "Полицаи по неволя" (1977), "Наравно" (1978), "Бъди отива на Запад" (1981), "Двойни неприятности" (1984), "Суперченгета от Маями" (1985), "Битката преди Коледа" (1994), "Ние сме ангели" (1997) и др.  Преди да стане актьор, Бъд Спенсър е бил професионален плувец. Той е първият италианец, преплувал 100 м свободен стил за по-малко от една минута и два пъти е участвал в олимпийски игри.

проф. Боян Ничев, български филолог, литературен критик и историк (1930-1997).
Бил е ръководител на Катедра по славянска литература и преподавател във Факултета по славянски филологии (1976) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Института за литература при Българска академия на науките (1978-април 1989) и негов директор (април 1989-1991). Председател на Комисията по сравнително изучаване на славянските литератури в Международния комитет на славистите (1987-1997). Посланик на България в Чехия (май 1991-8 май 1996). Автор е на литературни очерци, монографии, студии и статии, сред които "Димитър Талев" (1961), "Бранислав Нушич" (1962), "Литературни портрети и поеми" (1972), "Съвременният български роман" (1978), "Критика и литературна история" (1980) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1986). Носител на наградата на Съюза на преводачите в България за 1997 г. (20 май 1998, посмъртно).

Георги Соколов (Соколето), български футболист (1942-2002).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив), "Левски" (София), "Дунав" (Русе), "Хасково" (Хасково) и "Академик" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 13 мача и отбелязани 5 гола. На Георги Соколов принадлежи рекордът за най-млад дебютант в "А" отбора - ненавършил 17 години в мача България - Нидерландия 3:2. С националния отбор по футбол за юноши печели златен медал от Европейското първенство за юноши през 1959 г. в София. Участва на Световното първенство през 1962 г. в Чили, когато е първата българска поява на най-големия футболен форум.

Джон Алек Ентуисъл, британски рокмузикант (1944-2002).

Абдурахман Алити, македонски политик (1945-2013).
Депутат в парламента (1991-2002). Посланик на Република Македония в България (2005-2008).