site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 юни в историята

14 юни 2023 г., сряда, 24-а седмица от началото на годината.

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Елисей. Св. Методий, патр. Константинополски.

По света се отбелязва:
 
Световният ден на кръводарителя. Обявен е с резолюция WHA58.13, приета на 58-ата сесия на Световната здравна асамблея на Световната здравна организация (СЗО) на 23 май 2005 г., с цел да се повиши информираността на хората за необходимостта от безопасна кръв за спасяване живота на нуждаещите се и да се изрази благодарност към хората, които доброволно и безвъзмездно даряват кръв. Годишнина от рождението (1868) на американския бактериолог, откривател на кръвните групи Карл Ландщайнер. Мотото на деня за 2023 г. е: "Да дарим кръв, да дарим плазма, да спасим живот". Целта е да се насочи общественото внимание към пациентите, нуждаещи се от доживотна поддържаща терапия с кръв и кръвни съставки, и ролята, която всеки човек може да има за спасяването на човешки живот. През 2023 година страна домакин на Световния ден на кръводарителя е Алжир и нейната Национална служба по кръвопреливане.

На този ден в България:

1862 - Обявено е Търновското въстание срещу османското иго, известно като Хаджиставревата буна, което е част от съставения от Георги С. Раковски "План за освобождението на България" (1961). През 1861-1862 г. под ръководството на Георги Раковски и на Привременното българско началство в Белград и съгласно съставяния от Раковски план започва подготовка за въстание на българския народ, което да се съчетае с настъпване на полк от български доброволци откъм Сърбия и с очаквания сръбско-турски военен конфликт. Преди подготовката за въстанието да е завършила, при вестта, че Белград е нападнат от турски войски и започват сръбско-турски  въоръжени стълкновения, на 14 юни 1862 г. край Лясковския манастир се събира чета от около 70 души начело с войводата Хаджи Ставри (Ставри Койнов). Те потеглят към местността Бедек в Стара планина, за да се срещнат с въстаниците от Габрово, които са водени от Никола Стефанов. Според предварителния план действията на четата трябва да доведат до обявяване на въстание, но четата е малобройна и бързо е разбита. Въоръжените прояви се ограничават само в Търновско и Габровско. Планът за съгласувани въоръжени действия е провален и четите се разпръсват. Част от четниците са убити в сраженията, а други са заловени. След опита за въстание репресиите обхващат цяла България. Над 30 души са заточени в Диарбекир, а стотици българи са преследвани и напускат България.

1913 - В района на Търново (дн. Велико Търново),  Горна Оряховица  и Лясковец е регистрирано земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. Епицентъpът е в Гоpна Opяxовица. Близо 95 процента от сградния фонд в града е разрушен. В Търново са разрушени  80 процента от сградите,  а в Лясковец от 2193 къщи напълно cа pазpyшени 940. С по-cлаба cила земетресението засяга целия pегион в pадиyc от 100 км. Земетресението е последвано от 13 вторични земетресения. Материалните загуби се изчисляват на 7-8 млн. лева. Oбщият бpой на загиналите е около 100, ранените са над 400 души.

1920 - В "Държавен вестник" е обнародван Законът за трудовата повинност, приет от 19-ото Обикновено народно събрание на 28 май 1920 г. Идеята за организирането и провеждането на трудовата повинност принадлежи на Александър Стамболийски. Приетият закон е във връзка с аграрната реформа, предприета от правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1920-1923). Според закона на редовна трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола - младежи, навършили 20 години, и девойки, навършили 16 години. Продължителността на трудовата повинност се установява на 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. Предвижда се и откупуването на трудовата повинност. Съгласно Закона за трудовата повинност от 5 до 25 август 1920 г. се сформира Главна дирекция на трудовата повинност към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 април 1969 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП трудовата повинност е преименувана в Строителни войски. На 29 юни 2000 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Строителните войски са преобразувани в държавно предприятие "Строителство и възстановяване". От 2012 г. негов правоприемник е "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД.

1934 - В "Държавен вестник" е обнародвана Наредба-закон за забрана на партийно - политическите организации. Приета е от правителството на Кимон Георгиев, сформирано след държавния преврат, извършен на 18-19 май 1934 г. от политически дейци на офицерската организация "Военен съюз" и политическия кръг "Звено". Новото правителството налага военна диктатура по фашистки образец - освен забраната на политическите партии и организации, е отменена и конституцията, разпуснато е Народното събрание и другите изборни учреждения, отменена е свободата на словото и печата. Поставено е начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя.

1991 - България установява дипломатически отношения с Доминиканската република.

1999 - В София  Агенцията за приватизация и "Дару металс" АД подписват приватизационния договор за продажбата на 71 процента от капитала на  "Кремиковци"АД за 1 щатски долар, като новият собственик ще инвестира в "Кремиковци" 300 млн.  щатски долара за период от 2000 г. до 2005 г. Купувач на мажоритарния пакет от акциите на стоманодобивния комбинат е "Дару металс"АД - България. Гаранции за изпълнение на поетите ангажименти дава и дългосрочният партньор на "Дару металс" - италианската фирма "Марчегалия". Според баланса на "Кремиковци" към 30 април 1999 г. задълженията на дружеството са общо 645 051 202 000 лева.  Държавата поема дълговете на дружеството към Националната електрическа компания, "Булгаргаз", държавния и общински бюджети, а също и за неплатени мита и данъци в размер на 183 млрд. лв. Процедурата за приватизация на "Кремиковци" е открита с решение 653 от Агенцията за приватизация на 8 декември 1997 г.

2002 - С Решение на 39-ото Народно събрание Висшият институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи (ВИПОНД - МВР) се преобразува в  университет с наименование Академия на Министерството на вътрешните работи.

2002 - С Решение на 39-ото Народно събрание се създава Националният военен университет "Васил Левски"  чрез преобразуването на Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" във Велико Търново, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" в Шумен и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. Официално е открит на 1 септември 2002 г. Университетът има три факултета  - "Общовойскови" във Велико Търново, "Артилерия, Противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи" (А, ПВО и КИС) в Шумен и "Авиационен" в Долна Митрополия. С решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. и в сила от 1 януари 2020 г. се открива Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски"  Долна Митрополия и се закрива факултет "Авиационен" в структурата на Националния военен университет "Васил Левски", като дейността на факултета преминава във факултет "Авиационен" в структурата на ВВВУ "Георги Бенковски".

2002 - Закрива се военната авиобаза "Чешнегирово" в съответствие с програмата на Министерство на отбраната "План 2004" за реформа в Българската армия. Снемат се от въоръжение 30 изтребителя "МиГ 23". Бойното знаме на авиобазата е предадено в Музея на авиацията в авиобаза Крумово.  Авиобазата е създадена със заповед 856 /17 юни 1951 г. на министъра на отбраната като 25-и изтребителен авиационен полк, базиран на летище Граф Игнатиево в състав от три ескадрили. През октомври 1951 г. поделението е пребазирано на летище Толбухин (дн. Добрич). Със заповед 077/13 септември 1955 г. на министъра на отбраната поделението е включено в състава на 10-а изтребителна авиационна дивизия и е пребазирано отново на летище Граф Игнатиево. През 1961 г. авиополкът се преименува в изтребително-бомбардировъчен и поделението е дислоцирано на летище Чешнегирово.  Със заповед 070/22 февруари 1993 г. на командващия ВВС, считано от 1 май 1993 г. в авиополкът се преобразува в 25-а изтребително-бомбардировъчна авиационна база "Чешнегирово" по аналог на западния тип организация.

2005 - Българската народна банка отнема лицензията за извършване на банкова дейност на Международна банка за търговия и развитие АД поради неплатежоспособност.  

2013 - Официална церемония за откриването на "Дунав мост 2" между Видин, България, и Калафат, Румъния с участието на председателя на Народното събрание Михаил Миков, председателя на Камарата на депутатите на парламента на Румъния Bалериу Згоня, министър-председателите на България и Румъния Пламен Орешарски и Виктор Понта и европейския комисар за регионалната политика Йоханес Хан. Първата копка на "Дунав мост 2" е направена на 13 май 2007 г. от министър-председателя Сергей Станишев при 796 км  на р. Дунав. Дължината на моста е 3598 м, а в основите му и инфраструктурата са използвани 30 млн. кг желязо.  "Дунав мост 2" има две ленти за автомобили, жп линия, пешеходен тротоар и велосипедна алея.

2013 - Парламентът избира Делян Пеевски за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). със  116 гласа "за",  87 - "против" и един "въздържал се".  Кандидатурата му е внесена в Народното събрание от  министър-председателя Пламен Орешарски. След избирането му президентът Росен Плевнелиев настоява Народното събрание  да преразгледа решението си, като посочва, че след това назначение и по начина, по който е извършено, неговият кредит на доверие е изчерпан. В 18.30 ч. в София започва протест  срещу избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС пред сградата на Министерския съвет впоследствие пред сградата на Народното събрание и на Орлов мост, където протестиращите блокират движението. В протеста участват няколко хиляди души с искания за оставка на правителството и нови парламентарни избори, скандирайки "Долу БСП", "Долу ДПС" и "Оставка".  Освен в София протести са организирани и в Плевен, Варна, Сливен, Пазарджик, Пловдив и в други градове в страната.

2017 - Министерският съвет приема решение за откриване на почетно консулство на България в Гана със седалище гр. Акра и назначава за почетен консул Николаас Корнелес Матеас ван Щаалдуйнен.

2019 - Народното събрание приема промени в Закона за политическите партии, съгласно които, считано от 1 юли 2019 г. партийната субсидия се намалява от 11 лв. на 1 лв. и партиите се задължават да върнат надвзетите субсидии. Общата сума, която партиите трябва да върнат е 14,6 млн. лв.

2021 - В 12 града на България започва националната кампания на омбудсмана Диана Ковачева "Синьо лято", насочена в подкрепа на детското психично здраве на подрастващите. Целта на инициативата е да подпомогне децата и техните родители да преодолеят последиците от изолацията, причинена от разпространението на КОВИД-19, като партньори са местните обществени посредници, неправителствени организации и Българския червен кръст.

2022 - Неправителствени организации обявяват създаването на Обединен антифашистки фронт в Националния пресклуб на БТА. В него влизат Движение "Че Гевара", "Безсмъртният полк" - България,  Дискусионен клуб за леви идеи "Георги Кирков" - Казанлък, Българският антифашистки съюз, Движение на русофили "Петко Войвода", Движение "Русофили" - Казанлък и Обединен комитет "Младежки инициативи".
                   
На този ден по света:

1777 - Конгресът на САЩ утвърждава националното знаме на САЩ. Синият правоъгълник в дясната част на знамето представлява Съюза. Към националния флаг са включени 13 червени карета - 13 колонии, които образуват независимата държава (Ню Хампшър, Масачузетс, Род Айлънд, Кънектикът, Делауеър, Мериленд, Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина, Джорджия, Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания). Белите звезди на син фон са 13 и се редуват с 13 червени и бели хоризонтални ивици. Броят на белите звезди в синия правоъгълник съответства на броя на щатите, които в момента са 50. Синият цвят олицетворява верността и справедливостта; червеният - храброст, и равенство; белият - чистотата и морални устои.

1791 - Във Франция е приет законът "Льо Шапелие". Законът е внесен в Учредителното събрание от Жан льо Шапелие по време на Френската революция (1789-1794) и забранява на работниците да се обединяват в съюзи и да организират стачки. Отменен е на 25 май 1864 г.

1826 - В Цариград започва бунт на еничарите в Османската империя, с който окончателно е ликвидиран еничарският корпус от султан Махмуд Втори. Еничарският корпус е създаден от султан Мурад Първи (1362-1389) и в него участват войници от османската платена пехота. Набирани са военнопленници, по-късно чрез данък (девширме) християнски младежи, които са насилствено ислямизирани и подлагани на специално обучение. Дълго време еничарите са елита на османската армия. В процеса на развитието и разлагането на феодалната система в османското общество еничарите губят дисцииплината и боеспособността си и стават опасни за централната власт.

1907 - Норвегия дава избирателни права на жените с ограничения и условия за участие на изборите за местни органи на властта. През 1913 г. жените получават право на глас за участие и в общите избори.

1963 - От космодрума "Байконур" в Казахстан е изстрелян съветският космически кораб "Восток-5", пилотиран от Валерий Биковски. Корабът се завръща на Земята на 19 юни 1963 г., на 540 км северозападно от град Караганда, Казахстан.

1982 - Завършва войната за Фолклендските (Малвинските) острови между Аржентина и Великобритания, започнала на 2 април 1982 г. На 2 април 1982 г. на островите, които са британско владение от 2 януари 1833 г., е осъществен десант на около 3000 аржентински морски пехотинци под кодовото име "Росарио". След десанта Великобритания скъсва дипломатическите си отношения с Аржентина. Опитите на ООН, САЩ и Перу за мирно уреждане на конфликта са безуспешни. На 14 юни 1982 г. е обявена капитулацията на Аржентина. В конфликта, продължил 74 дни, загиват около 650 аржентински и 250 британски военни. Фолклендските острови остават владение на Великобритания, а двете страни възстановят дипломатическите си отношения на 15 февруари 1990 г.

1985 - В с. Шенген, Люксембург, е подписано Споразумението от Шенген от Франция, Германия и държавите от Бенелюкс - Белгия, Нидерландия и Люксембург. Споразумението цели премахване на граничния контрол между страните и въвеждане на засилен контрол по общата им външна граница. На 19 юни 1990 г. отново в с. Шенген същите страни подписват Конвенция за приложение на Споразумението от Шенген, която влиза в сила през март 1995 г. и определя мерките и защитните механизми за установяване на пространство без вътрешен граничен контрол.

1995 - Терористична акция на чеченски бунтовници под ръководството на Шамил Басаев в Будьоновск, Ставрополския край в Русия. Бунтовниците взимат за заложници 1586 души в централната областна болница на града с искания за прекратяване на военните действия в Чечения и начало на преговори между руските власти и президента на Чечения Джохар Дудаев. На 20 юни 1995 г. руските сили за сигурност и Шамил Басаев постигат договореност той да освободи заложниците, а в замяна да му бъде позволено да избяга. При терористичния акт и операцията на руските сили за сигурност загиват 129 души, включително 18 полицаи и 17 военнослужещи, и са ранени 317 души.

1998 - В Дания официално е открит най-дългият висящ мост в Европа. Общата дължина на моста е 6790 м, а висящата част - 2694 м. Мостът е издигнат през пролива Голям Белт, като свързва островите Фюн и Зеландия. Строителството му продължава 10 години и възлиза на обща стойност от 21,4 млрд. датски крони.

2002 - Европейският парламент в Страсбург взима решение политиците, избирани в Европейския парламент да нямат право едновременно да бъдат и членове на националните парламенти.

2003 - КНДР и Република Корея символично свързват железопътните линии на двете страни, за пръв път от повече от 50 години насам.

2005 - Сенатът на САЩ приема закон, в който се извинява, че не е предприел никакви мерки за изрична забрана на линчуванията, взели 4750 жертви между 1881 г. и 1964 г. Три четвърти от жертвите на тези престъпления са били чернокожи. В закона се припомня, че между 1890 г. и 1952 г. седем президенти на САЩ неуспешно са искали от Конгреса да сложи край на практиката на линча. Камарата на представителите три пъти е приемала текст против линча между 1920 и 1940 г., но и трите пъти Сенатът е блокирал влизането му в сила.

2013 - От Тулуза, Франция, е извършен първият изпитателен полет на самолета от ново поколение A 350 на европейския самолетостроителен концерн "Еърбъс". Самолетът излита в 8:00 часа по Гринуич (11:00 часа българско време) от летището в Тулуза и каца обратно в 12:06 по Гринуич (15:06 българско време). Самолетът ще може да транспортира от 270 до 350 пътници и да прелита 15 000 км.

2015 - В Атина Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК избира за първи път жена за свой лидер. Това е 41-годишната Фофи Генимата, избрана на първия тур, след като Евангелос Венизелос се оттегля от председателския пост в партията една година преди края на мандата му по време на 10-ия извънреден конгрес на партията (5-7 юни 2015). Фофи Генимата, която е заемала различни министерски постове от 2009 г. до 2015 г., е петият председател на партията след Андерас Папандреу, Костас Симитис, Георгиос Папандреу и Евагелос Венизелос. Нейният баща Георгиос Гениматас е бил един от учредителите на ПАСОК през 1974 г.

2019 - Съветът на ЕС приема въвеждането на по-строги правила за търговията и използването на съставки за производството на взривни вещества. Правилата определят вещества "под ограничение", които не може да се предоставят, въвеждат, притежават или използват от обикновените потребители. Налагат се задължения в областта на обучението и подобряването на осведомеността на търговците и надзорните власти, които участват в производството или продажбата на съставките.

2020 - В Русия в парк "Патриот" в Кубинка, близо до Москва, патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил освещава патриаршеската катедрала "Възкресение Христово" със статут на главен храм на въоръжените сили на Руската федерация. Височината на храма заедно с кръста е 96 м, а галерията с архивни снимки "Път на паметта" в прилежащия музеен комплекс е дълга 1418 метра, колкото дни е продължила войната на СССР съюз с нацистка Германия по време на Втората световна война (1939-1945). Катедралата е построена със средства от народни дарения, като са събрани общо над 3 млрд. рубли.

2022 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обявява, че турският национален авиопревозвач "Търкиш еърлайнс" се преименува на "Тюрк хава йолларъ". Промяната на името е свързано с решението за промяна на международното име на страната от "Turkey" ("Търки") на "Тюркийе" ("Turkiye").

Родени на този ден българи:

Димитър Благоев, политик, философ, публицист, основател на организираното социалистическо движение в България (1856-1924).
Един от учредителите на Българската социалдемократическа партия (БСДП) (2 август 1891 г.). През 1885 г. заедно с Вела Благоева издава първото социалистическо сп. в България - "Съвременний показател". Към края на 1891 г. публикува книгата "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" - първото марксистко съчинение в България. След разцеплението на БСДП през 1892 г. започва да издава в. "Работник" (1892-1894). През 1897 г. започва да издава сп. "Ново време", което редактира почти до края на живота си. Депутат в 10-ото Обикновено народно събрание (1899-1900) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903). На X конгрес (31 юли-4 август 1903 г.) БРСДП се  разцепва на БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки  социалисти). Благоев ръководи БРСДП (т.с.). Общински съветник в София (1911-1915).  Депутат в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-1919).

Рашко Маджаров, адвокат и политик (1874-1943).
Депутат от 14-ото до 24-ото Обикновено народно събрание (1908-1939). Министър на земеделието и държавните имоти (21 юни 1918-17 октомври 1918), министър на правосъдието (29 януари 1924-3 ноември 1924), министър на железниците, пощите и телеграфите (3 ноември 1924-4 януари 1926; 12 септември 1928-15 май 1930).

Фео Мустакова-Генадиева, балерина, хореограф и балетен педагог (1909-2011).
Основател е на балета на Музикалния театър "Стефан Македонски" (дн. Държавен музикален и балетен център-София) . Балетмайстор (1950-1954) и главен балетмайстор (1954-1960) в Музикалния театър. Тя е първата българка - солистка в концертната зала "Фоли Бержер" и  в кабаре "Лидо" в Париж, Франция. Автор е на танците на 32 оперети и лирични опери. Ръководи частна балетна школа повече от 50 години. Автор на книгата "Живот в света на балета" (2001). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (2010).

проф. Стефан Станчев, журналист (1914-1989).
Секретар на в. "Отечествен фронт" (1944-1957). Редактор, заместник главен редактор и главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1950-1952; 1956-1957). Бил е декан на факултета по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основна тематика на публикациите му са вътрешнополитическите и международни въпроси и проблеми на общата теория на журналистиката. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1974), на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Богдан Глогински, писател (1924-1999).
Главен редактор на в. "Верен страж" (1951-1957), на сп. "Млад кооператор (1957-1962). Автор е на книгите "В битки и затишия" (1953), "Ветрове" (1958), "Сини минзухари" (1964), "Високите градуси" (1982) и др.

Емил Стефанов, актьор (1924-2011).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1948-1990) и в театър "Барбуков" (1994-1998). Повече от 15 години работи в детския отдел на Радио София, автор на предавания за рубриката "Патилан и Смехоран". Участва във филмите "Иван Кондарев" (1974), "Изгори, за да светиш" (1976), "На всеки километър" (1969-1971), "Цар Иван Шишман" (1969), "Спомен за близначката" (1976) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1971). Носител на орден "Народна република България" трета степан (1984).

акад. Никола Томов, агроном (1927-1998).
Заместник-директор на Института по царевицата в Кнежа (1971-1977) и негов директор (1978-1991). Има принос в областта на технологията на царевичното производство, генетиката и селекцията на царевицата. Създава 16 нови вида хибрида царевица, които заемат значителна част от царевичните посеви на България. Член-кор. на Българската академия на науките (1984). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1986). Почетен гражданин на Враца (юни 1997).

акад. Светлин Русев (Светлин Русев Вълчев), художник (1933-2018).
От 1975 г. е преподавател в Националната художествена академия в София. Председател на Съюза на българските художници (11 юли 1973-28 юни 1985), заместник-председател на Комитета за култура (1982-1984), директор на Националната художествена галерия (юли 1985-октомври 1989). Депутат от 6-ото  до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991).  Автор е на стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи, рисунки и портрети. Лауреат на Димитровска награда (август 1969).  Удостоен със званията "Заслужил художник"(май 1971) и "Народен художник"  (август 1974). Носител на  орден "Георги Димитров" (1983), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985), на Голямата награда на Съюза на българските художници за 1985 г. (6 февруари 1986), на Голямата награда на НДК за цялостно творчество и високи естетически постижения в областта на пластичните изкуства (1998), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (1 ноември 2001),  на орден "Стара планина" първа степен (12 юни 2003), на наградата на НДК "Св. св. Кирил  и Методий" за 2003 г. за цялостно творчество и принос в развитието на българската култура (30 юни 2003), на общински медал "За заслуги" на град Плевен по повод 20-годишнината от създаването на галерия с дарение, което той прави на своя роден град  (12 юли 2004), на почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос към духовността (11 февруари 2016). Почетен гражданин на Плевен (14 юни 1983), Почетен гражданин на Русе (2006).

Иван Дечев, кинодраматург и кинокритик (1934-2019).
Бил е заместник главен редактор в Сценарна редакция на Студио за игрални филми (СИФ) "Бояна", главен редактор на Първи творчески колектив на СИФ "Бояна" и  председател на Националната художествена комисия по документално кино при изпълнителна агенция "Национален филмов център". Автор е на книгата "Актьори на българското кино" (1972, в съавторство с Вера Найденова). Бил е редактор на 42 игрални филма, 15 от които са удостоени с  наградата "Златна роза". Работил е с писателите Свобода Бъчварова, Йордан Радичков, Анжел Вагенщайн, Никола Русев, Христо Ганев, Георги Мишев, Боян Папазов, Христо Бойчев, както и с режисьорите Борислав Шаралиев, Людмил Кирков, Бинка Желязкова, Зако Хеския, Въло Радев, Иван Терзиев, Георги Стоянов, Иван Ничев и др. Иван Дечев е бил редактор на техните сценарии и филми. Сред тях са филмите  "Мъже без работа" (1973), "Момчето си отива" (1972), "Осъдени души" (1975), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всичко е любов" (1979), "Голямото нощно къпане" (1980), "От нищо нещо" (1979), "Търновската царица"(1981) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973), наградата "Златна роза" за документалния филм "Образ невъзможен" от кинофестивала във Варна (1997), носител на "Златен ритон" на Министерството на културата (2009).

Радослав Спасов, кинооператор, сценарист и режисьор (1943).
Оператор е на над 20 игрални филма, сред които "Изпит", "И дойде денят", "Авантаж", "Мера според мера",  "Мъжки времена", "Пантелей", "Служебно положение ординарец",  "Лачените обувки на незнайния воин", "Последни желания", "А сега накъде?", "Закъде пътувате?",  "Време разделно". Режисьор е и на филмите "Сирна неделя" (1993), "Откраднати очи" (2005), "Пеещите обувки" (2016) и "Живи комини" (2018).  За филма "Откраднати очи" получава наградата на публиката в официалната конкурсна програма "Толерантност" на Международния кинофестивал "Палич" в Сърбия (2005).

Любомир Филипов, математик и банкер (1945-2019).
Член на Управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество, Москва, Русия (1984-1989; 2004-2012). Подуправител на Българска народна банка (БНБ) (1994-1996) и управител на БНБ (24 януари 1996-11 юни 1997).

Виолета Гиндева, актриса (1946-2019).
Има повече от 120 роли в театъра, телевизията и киното. Играла е в театър " Сълза и смях" (1996-1998), в Народен театър "Ив. Вазов" (1974-1993; 1969-1971), в Театър "София " (1971-1974), в Драматичен театър "Сава Огнянов" (1968-1969). Участвала е във филмите "Черните ангели", "Сватбите на Йоан Асен", "Иконостасът" и др. Била е заместник-кмет на Пазарджик (2003-2007). Преподавала е в Театралния колеж "Любен Гройс" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата и по повод 60 години от рождението й (29 юни 2006).

доц. Стоян Александров, финансист и банкер (1949-2020).
От 1975 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство, където чете лекционни курсове по финанси и кредит, финанси на предприятията, обща теория на финансите, основи на финансите. Научните му интереси са в областта на финанси на фирмата, банково дело и публични финанси. Автор е на много учебници и учебни помагала, монографии, научни студии, статии и доклади. научен секретар на катедра "Финанси" (1982-1988) и  ръководител на катедрата (1994-2015). Министър на финансите (30 декември 1992-17 октомври 1994). Председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централната кооперативна банка (29 септември 1995-28 юни 1999), председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки (10 април 1998-28 юни 1999). Депутат в 39-ото Народно събрание (5-11 юли 2001). Председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Токуда кредит експрес банк" (2001-2004). Председател на Надзорния съвет на  "Търговска банка Д" АД ("Д Банк") (декември 2006-май 2013).  Общински съветник в Столичния общински съвет ( 2015-2019).

Любомир Кючуков, политик (1955).
Главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет (1996-1997). Заместник-министър на външните работи (25 август 2005-3 юни 2009). Извънреден и пълномощен посланик на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (3 юни 2009-21 февруари 2012). Постоянен представител в Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения (ИМСО) и в Международната морска организация (3 юни 2009-21 февруари 2012). Член на Управителния съвет (УС) на Института за икономически и международни отношения (2003-2009). От 2015 г. е директор на института.

Кирил Йорданов, юрист и политик (1956).
Областен управител на Варна (1991-1997). Депутат от 38-то Народно събрание (1997-2001). Кмет на Варна (23 октомври 1999-27 март 2013). Председател на Асоциацията на българите по света (3 ноември 2013-21 ноември 2018). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Техническия университет във Варна (23 март 2009).

Крум Савов, спортен журналист (1960).
Работил е във в. "Народен спорт", в "Ефир 2" на Българската национална телевизия, в редакция "Спорт" и водещ на "Спортен свят" на Нова телевизия, в спортното предаване "Спортмания" на телевизия Канал 3. Главен редактор  на "Спорт" в дирекция "Новини, актуални предавания и спорт" на телевизия "bTV"  (1 март 2014-10 март 2016). От 2020 г. работи в телевизия 7/8 ТВ.

Николай Иванов, състезател по волейбол (1972).
Печели златен медал на Световното първенство за младежи до 20 години през 1991 г. в Кайро, Египет. Бил е помощник треньор на националния отбор на България за мъже (2013), старши треньор на националния отбор на България за жени до 23 години (2016), помощник треньор на националния отбор на България за жени (2016-2017), старши треньор на националния отбор на Румъния за жени (2018-2019).

Невена Минева, състезателка по лека атлетика (спортно ходене) (1972).

Гергана Паси, юрист и политик (1973).
Работи като адвокат (1995-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-27 април 2004). Заместник-министър на външните работи (27 април 2004-11 юли 2005; 2 септември 2005-16 март 2007). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли-8 септември 2005). Министър по европейските въпроси (16 март 2007-27 юли 2009). Заместник-председател на Международния паневропейски съюз (2004-2009). От 2002 г. е основател и президент на "ПанЕвропа България". От 2012 г. е цифров шампион, т.е. застъпник за цифровите технологии, за България към Европейската комисия. Носител на  Почетния легион на Френската република, за приноса й като министър по европейските въпроси и за българо-френските отношения (2010). Почетен гражданин на щата Небраска, САЩ (2003).

Пламен Константинов, състезател и треньор по волейбол (1973).
Започва кариерата си през 1985 г. в школата на "Левски". С националния отбор по волейбол печели бронзов медал на Световното първенство през 2006 г. в Япония.  Треньорска работа започва през 2010 г. Треньор на мъжкия национален отбор на България (7 юли 2014-2 октомври 2018). На 14 октомври 2022 г. е назначен за селекционер на мъжкия национален отбор по волейбол на България. Избран за "Мъж на годината" в България за 2008 г. Треньор на България за 2015 г.

На този ден са родени и:

Шарл Огюстeн дьо Кулон, френски учен физик (1736-1806).
На негово име е наречена единицата за измерване на електрическия заряд.

Франтишек Палацки, чешки историк и политик (1798-1876).
Активен участник в Чешкото възраждане през 19 в., наричан баща на чешката историография. Известен с петтомния си труд "История на чешкия народ в Бохемия и Моравия" (1836-1867).

Хариет Бичър Стоу, американска писателка (1811-1896).
Автор е на романа "Чичо Томовата колиба" (1852) и на документалната книга "Ключ към Чичо Томовата колиба" (1853).

Антонио Масео, кубински революционер (1845-1896).
Сражавал се срещу испанските войски по време на войната за независимост от Испания (1868-1878). Национален герой на Куба.

Алоис Алцхаймер, немски лекар - психиатър и невропатолог (1864-1915).
Един от основоположниците на патоанатомията на централната нервна система при психически заболявания. Описал пръв симптомите на едноименната болест в студията си "Относно една любопитна болест на мозъчната кора" (3 ноември 1906).

Карл Ландщайнер, американски бактериолог от австрийски произход (1868-1943).
Откривател на кръвните групи (1901). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1930 г. за откриването на кръвните групи.

Фьодор Токарев, руски конструктор на оръжие (1871-1968).
През периода 1921-1943 г. работи в Тулския оръжеен завод. Създава редица образци на автоматични винтовки, в това число картечницата "МТ" и самозарядният пистолет "ТТ". Доктор на техническите науки (1940). Герой на социалистическия труд (1940). Почетен гражданин на гр. Тул.

Диего Лусеро, уругвайски журналист (1901-1995).
През по-голямата част от живота си живее в Аржентина. Той е единственият спортен журналист в света, който е успял да присъства на всички Световни първенства по футбол от 1930 г. до 1994 г. включително. Носител на Медал на Международната федерация по футбол (ФИФА) за особени заслуги към футбола (1987).

Владимир Солоухин, руски поет и писател (1924-1997).
Смятан за родоначалник на т. нар. селска проза. Автор е на над 30 творби, сред които най-известен е автобиографичният му роман "Присъдата". Написал е и "Изгледи от Виетнам", "Славянска тетрадка", "Писма от Руския музей" и др.

сър Джеймс Блек, британски физиолог и фармаколог (1924-2010).
През 1958 г. пoстъпва като фармаколог във фармацевтичния отдел на компанията "Импириъл Кемикъл Индъстрис", където в сътрудничество с биохимика Уилям Дънкан, химика Бърт Крауърд и фармаколога Брайън Причард oткрива, разработва технологията и въвежда в клиничната практика група нови сърдечносъдови средства - бета-адренергитични блокатори. През 1981 г. е удостоен с благородническата титла "сър". Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1988 г. за откриването на важни принципи на лекарствената терапия, която си поделя с американските си колеги Гъртруд Елион и Джордж Хичингс.

Ернесто Гевара (Че Гевара), аржентински лекар и революционер (1928-1967).
Един от ръководителите на Кубинската революция (1952-1958). Един от ръководителите на въстаническата армия, ръководена от Фидел Кастро,  завзела властта в Хавана, Куба, на 1 януари 1959 г. На 8 октомври 1967 г. е заловен от службите за сигурност с група революционери в джунглите на Боливия и е екзекутиран в района на Вилягранде, Боливия, на 9 октомври 1967 г.

монсеньор Хавиер Ечевария, испански църковен деец (1932-2016).
Автор е на духовни книги, сред които "Спомени за блажения Хосемария", "Пътища на християнски живот", "В служба на Църквата", "Гетсиманската градина", "Евхаристия и християнски живот", "Участие в святата Литургия". Член на Конгрегацията за делата на светците, на Върховния трибунал на Aпостолическата сигнатура. Участвал е в генералната асамблея на Синода на епископите за Америка (1997) и за Европа (1999) и в обикновената генерална асамблея от 2001 г. и от 2005 г. Прелат на католическата организация "Опус Деи ("Божие дело") (20 април 1994-13 декември 2016).

Пит Кайзер, нидерландски футболист (1943-2017).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. в ФРГ с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1971, 1972, 1973) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1972, 1973).

Доналд Тръмп, американски бизнесмен и политик (1946).
Произхожда от богато семейство на строителен предприемач в Ню Йорк. Учи във военна академия в Ню Йорк (1959-1964), Университета "Фордам" в Ню Йорк (1964-1966) и бизнес факултета "Уортън" към Университета на Пенсилвания (1966-1968). Президент на семейната компания, преименувал я на "Тръмп организейшън", инвестираща в хотели, казина, игрища за голф и луксозни апартаменти (1971-20 януари 2017). Съсобственик на конкурсите за красота "Мис Вселена" и "Мис САЩ" (1996-2015). Водещ на риалити шоуто "Стажантът" (2004-2015). 45-и президент на САЩ (20 януари 2017-20 януари 2021).

Олаф Шолц, немски политик (1958).
През 1975 г. постъпва в младежко движение на Германската социалдемократическа партия. Член на Бундестага на Германия (долната камара на парламента) (1998-2001; 2002-2011). Генерален секретар на Германската социалдемократическа партия (20 октомври 2002-6 февруари 2004). Министър на труда и социалните грижи (22 ноември 2007-28 октомври 2009). Кмет на Хамбург (2011-2018). Министър на финансите и вицеканцлер на Германия (14 март 2018-8 декември 2021). От 8 декември 2021 г. е федерален канцлер на Германия.

Щефи Граф (Щефани Мария Граф), немска тенисистка (1969).
Спечелила е 22 титли в турнирите от "Големия шлем". Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (17 август 1987). Олимпийска шампионка през 1988 г. в Сеул, Република Корея (индивидуално). В Сеул печели и бронзов медал на двойки. От олимпийски игри печели и сребърен медал през 1992 г. в Барселона, Испания (индивидуалино). През 1988 г. тя става първият и единствен тенисист, който постига "Calendar Year Golden Slam", като печели всички четири титли от Големия шлем и златен медал от Олимпийските игри в рамките на една и съща календарна година. Въведена в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2004). Обявена за "Играч на годината"  от WTA за 1987 г., 1988 г., 1989 г., 1990 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г. и 1996 г.

Масимо Одо, италиански футболист и треньор (1976).
Печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол. С "Милан" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (2007), Супер купата на УЕФА (2007) и Световното клубно първенство (2007).

Това е денят на смъртта на:

Орландо ди Ласо, фламандски композитор (ок. 1532-1594).
Най-видният представител на Нидерландската школа през Ренесанса.

Джакомо Леопарди, италиански поет и филолог (1798-1837).
Представител на романтизма.

Захарий Зограф (ист. име Захарий Христович Димитров), български възрожденски художник и иконописец (1810-1853).
Родоначалник на светската живопис в България, представител на Самоковската художествена школа. До 1835 г. живее и твори в Самоков, от 1835 г. до 1942 г. в Пловдив, а от 1842 г. работи в манастирите по българските земи и на полуостров Атон. Автор е на иконите в църквата "Св. Константин и Елена" в Пловдив, църквата "Св. Богородица" в Копривщица, иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир, стенописите в Бачковския манастир (параклиса и църквата "Св. Никола"), църквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир. През 1972 г. Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име, която се връчва в Самоков (от 1987 г. до 2001 г. наградата не се е връчвала).

Джеръм Джеръм, британски писател и журналист (1859-1927).
Автор е на хумористичните повести "Празни мисли на един празен човек" (1886), "Трима души в една лодка" (1889) и др.

Макс Вебер, немски социолог, историк, икономист и юрист (1864-1920).
Основоположник на политическата социология.

Гилбърт Честъртън, британски поет, писател, журналист и литературен критик (1874-1936).
Автор е на около 80 книги, 200 кратки разкази, няколко стотин поеми, 400 есета и няколко пиеси. Автор е на над 50 детективски кратки разкази и пет книги за разследващия католически свещеник отец Браун (1870-1952).

Александър Стамболийски, български политик (1879-1923).
Основател и главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1904-1923). Лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1919-1923). Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (ноември 1918-7 октомври 1919), министър-председател (7 октомври 1919-9 юни 1923) и министър на войната (7 октомври 1919-22 май 1920), управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (7 октомври 1919-21 февруари 1920), управляващ Министерството на войната (22 май 1920-24  юни 1921; 22 октомври-9 ноември 1921; 9 февруари 1923-12 март 1923), управляващ Министерството на външните работи и изповеданията и министър на външните работи и изповеданията (16 април 1920-24 юни 1921; 24 юни 1921-9 юни 1923), управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда (14 март 1923-8 май 1923). Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.), наложен на България след поражението в Първата световна война (1914-1918). Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911), от 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923) и в V Велико народно събрание (1911). След военния преврат на 9 юни 1923 г., организиран от Народния сговор и Военния съюз, когато е свалено ръководеното от него правителство, Александър Стамболийски е заловен и убит на 14 юни 1923 г. след жестоки мъчения край родното му с. Славовица, Пазарджишко.

Петко Д. Петков, български публицист, дипломат и политик (1891-1924).
От 1921 г. е член на Българския земеделски народен съюз. Първи секретар на българската легация в Париж, Франция (1920-1922). Директор на Политическия отдел на Министерство на външните работи и главен секретар на министерството (ноември 1922-юни 1923). Редактор на в. "Защита" (по-късно преименуван на във в. "Народна защита") (1923-1924). По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван. След освобождаването му през юли с.г. се заема с възстановяването на местните организации на Българския земеделски народен съюз. Депутат в 21-ото Обикновено народно събрание (9 декември 1923-14 юни 1924). Убит е на улицата от наемни убийци.

Владимир Русалиев (ист. име Ангел Маринов Пенков), български поет и писател (1899-1973).
Библиотекар в Перник (1921-1923). Уредник на сп. "Угар" (1924). Редактор в сп. "Обществена мисъл" (1923-1928), сп. "Червена трибуна" (1928-1934), сп. "Кооперативна просвета" (1929-1946), сп. "Предел" (1934-1935), във в. "Звънар" (1933) и др. През 1922 г. сътрудничи на сп. "Сила", сп. "Вестник за жената", сп. "Развигор", сп. "Листопад", сп. "Огнище", сп. "Чернозем", сп. "Хиперион". Основава музея на Народния театър "Иван Вазов" (1923). Автор е  "Зима над родината" (стихове, 1926), "Псалми" (поеми в проза 1926), "Бунтовник - 1876" (поема, 1927), "Кръст и знаме" (1929), на произведения за деца "Пътеката на мравките" (разкази, 1943, 1945), "Вълшебната песен" (разкази, 1946), "Песента на щуреца" (разкази, 1947), "Идат радостни години" (стихове, 1956), "Юнак Заю" (приказка в стихове, 1957), "Сладкопойна чучулига. Избрани стихотворения и разкази за деца" (1961) и др. Пише и мемоари със спомените си за Димчо Дебелянов, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Емануил Попдимитров, Асен Разцветников, Христина Морфова, Екатерина Ненчева и др.  Архивът на писателя се съхранява във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, есеист, поет и преводач (1899-1986).
Един от най-изтъкнатите латиноамерикански автори на 20 век. Сред най-известните му произведения са "Измислици" (1944), "Алефът" (1949), "Създателят" (1960), "Докладът на Броуди" (1970) и др. Носител на наградата "Сервантес" (1979).

Салваторе Куазимодо, италиански поет, преводач и литературен критик (1901-1968).
Автор е на стихосбирките "Вода и земя" (1930), "Затихнал бой" (1932), "Ухание на евкалипта и други стихотворения" (1933), "Ерато и Аполион" (1936), "Стихотворения" (1938), "И неусетно пада вечерта" (1942), "Ден след ден" (1947), на сборника с есета  "Поетът и политикът и други есета" и др. Превежда творби на древногръцките поети Омир, Есхил, Софокъл, Еврипид, от древноримския поет Вергилий, на английски поет и драматург Уилям Шекспир, на българския поет Никола Вапцаров и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1959 г. за неговата лирична поезия, която изразява трагизма в съвременния живот.

Георги Хрусанов, български поет, писател и журналист (1910-1966).
Работи под псевдонимите Буревестник, Николай Василев, Александър Горанов, Г. Димитров, Вяра Икономска, Йеромонах Гео, Чудомир Слънчев. Редактор на в. "Земеделско знаме" (1950-1965). Автор е на произведения за деца, исторически разкази, книги за възрастни: сред които "Лисана в капана" (приказка в стихове, 1946), ), "Китки за мама и татко" (стихове, 1961), "Кукувички" (стихове за деца и юноши, 1963), "Лъжко" (разказ, 1968), Искра любородна" (1964), "Повести за Априлското въстание: Знаменоската. И в огъня жив" (1976). Автор е и на книги по агрономство: "Водни птици" (1948), "Дворно агрономство" (1948) и др.

Карло Джулини (Карло Мария Джулини), италиански диригент (1914-2005).

Курт Валдхайм, австрийски политик (1918-2007).
Генерален секретар на ООН (1 януари 1972-31 декември 1976, 1 януари 1977-31 декември 1981). Федерален президент на Австрия (8 юли 1986-8 юли 1992).

проф. Евтим Томов (Евтим Томов Андонов), български художник график и изкуствовед (1919-1997).
Първи в България създава цветни литографии (1950-1951). Бил е художествен редактор във в. "Заря", в. "Дъга", в. "Ден". Бил е секретар на секция "Графика" при Съюза на българските художници. Един от учредителите на издателство "Български художник" (1952). Преподавател в Художествената академия (от 1957). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1969), на орден "Червено знаме на труда" (1979). Почетен гражданин на Кюстендил (1989).

Хенри Манчини (ист. име Енрико Никола Манчини), американски композитор и диригент от италиански произход (1924-1994).
Автор е на музиката за над 70 филма, сред които "Лунната река" (1961) и "Розовата пантера Пинко" (1964). Работата му за ТВ-сериала "Питър Гън" (1958-1961) е първият джазов албум, продаден в повече от 1 млн. екземпляра. Издава над 50 албума и 500 музикални произведения. Носител на четири награди "Оскар" (две през 1961; 1962; 1982), двайсет награди "Грами" и две награди "Еми".

Стефан Господинов, български журналист (1936-1995).
От 1971 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА), където е редактор в отдел "Обществено-политически" на редакция "Вътрешна информация" (22 февруари 1971-1 юли 1971), завеждащ отдел "Обществено-политически" на редакция "Вътрешна информация" (1 юли 1971-1 юни 1974), завеждащ  "Вътрешен отдел" в редакция "Местен печат" (1 юни 1974-1 юли 1976), редактор в редакция "Местен печат" (1 юли 1976-1 януари 1979), репортер в редакция "Местен печат" (1 януари 1979-1 януари 1983), старши репортер в редакция "Местен печат" (1 януари 1983-29 декември 1986), репортер в главна редакция "Печат" (29 декември 1986-1 юли 1988), старши репортер в главна редакция "Печат" (1 юли 1988-1 декември 1989), завеждащ редакция Пресслужба "Куриер" (1 декември 1989-19 юли 1993), главен редактор на редакция "Международни връзки и реклама" (17 февруари 1992-19 юли 1993) и генерален директор на БТА (30 юли 1993-14 юни 1995).

Станислав Говорухин, руски актьор, режисьор и сценарист (1936-2018).
Режисьор е на телевизионния сериал "Мястото на срещата да не се променя" (1979), на документалните филми "Александър Сорженицин (1992) и "Русия, която загубихме" (1992), както и на игралните филми "Вертикал" (1967), "Благословете жената" (2003) и др. Режисьор и сценарист е на документалните филми "Така не бива да се живее" (1990) и "Великата криминална революция" (1994), както и на игралните филми "Десет малки негърчета" (1987), "Ворошиловски стрелец" (1999) и др. Участвал е като актьор в повече от 20 филма, сред които са "Асса" (1987), "Благословете жената" (2003) и "Девета рота" (2005). Депутат в Държавната Дума (долната камара на парламента) (11 януари 1994-29 декември 2003; 5 декември 2005-14 юни 2018). Удостоен с почетното звание "Народен артист на Руската федерация" за принос в изкуството (2006). Носител на орден "За заслуги пред Отечеството" първа степен (22 септември 2016).

Борис Гуджунов, български естраден певец (1941-2015).
Бил е солист на рок групата "Сребърните гривни" и на оркестър "София". През 90-те години на 20-и век заедно с Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават триото "Бо Бо Бо". Удостоен с Голямата награда "Златният Орфей" за цялостното си творчество (1998). Почетен гражданин на София (2011).