site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 юни в историята

7 юни 2023 г., сряда, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Теодот, еп. Анкирски. Св. мчца Валерия.

В България се отбелязва:

Празникът на община Омуртаг. Отбелязва се съгласно Решение 383 на Общинския съвет от 28 април 2006 г. Годишнина от началото (1988) на съвместния българо-съветски космически полет със съветския космически кораб  "Союз ТМ-5" с екипаж Анатолий Соловьов - командир на полета, бординженера Виктор Савиних и българския космонавт майор Александър Александров, който е роден в Омуртаг. Полетът продължава до 17 юни 1988 г.

По света се отбелязва:

Световният ден за безопасност на храните. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A/RES/73/250 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2018 г., за да се насърчи изпълнението на Програмата за устойчиво развитие 2030, премахването на бедността и устойчивото развитие на земеделието в световен мащаб. През 2023 г. акцентът на деня ще бъде върху необходимостта от прилагане на стандарти при производството на храни.

На този ден в България:

1882 - Българското книжовно дружество (БКД) (от 1911 г. - Българска академия на науките) отправя молба до Софийската община за предоставяне на терен за строеж на сграда на дружеството. Това е необходимо, тъй като на 28 октомври 1878 г. Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила, Румъния, в столицата на България. На 6 март 1884 г. Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуска място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска". Основният камък на сградата на БКД е положен на 5 октомври 1890 г.

1896 - В София е основано Българско природоизпитателно дружество (БПД). От него се отделят: Българско ентомологично дружество (1909), Българско ботаническо дружество (1925), Българско геологическо дружество (1925). След 9 септември 1944 г. е  колективен член на Съюза на научните работници в България (от 20-21 април 1990 г. Съюз на учените в България).

1946 - Започва съдебният процес срещу Кръстьо Пастухов, български политик и публицист, един от водачите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) (БРСДП (ш.с.). През 1935 г. Кръстьо Пастухов е интерниран на остров Св. Анастасия заради открито писмо до цар Борис III, в което настоява за възстановяването на Търновската конституция. Той се противопоставя и на образуването на Отечествен фронт, а след преврата на 9 септември отказва да сътрудничи с новите власти и се противопоставя на действията на Българската работническа партия (БРП). През 1945 г. е част от ръководството на формираната опозиционна БРСДП (обединена). Заради статиите си "Не ме изкушавайте, лицемери" и "Нашата войска", публикувани във в. "Свободен народ", през 1946 г. e осъден на пет години затвор за "антинародна дейност". Убит е на 25 август 1949 г. от затворник в Сливенския затвор. Реабилитиран е с Решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г.

1977 - В София се провежда Международна писателска среща на тема "Писателят и мира".

1988 - Втори съвместен българо-съветски космически полет. В Космоса е изведен корабът "Союз ТМ-5" с екипаж Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и българския космонавт Александър Александров. Полетът продължава до 17 юни 1988 г.

1990 - Учреден е Съюз на търговците в България като независима браншова организация, в която членуват юридически и физически лица, занимаващи се с търговия. Правоприемник  е на  Общия съюз на българските търговци (1907-1950). Член е на Българската стопанска камара-Съюз на българския бизнес и на Българска търговско-промишлена палата.

1998 - Учредителен конгрес на ВМРО-Съюз на македонските организации - обществена организация, която има за цел да възроди родовата памет на наследниците на българите от Македония. Инициатор за създаването й е Христо Матов. Сред учредителите са Културно-просветното дружество "Братя Миладинови", фондацията "Иван Михайлов", дружеството "Парашкев Цветков" от Плевен, дружеството "Иван Михайлов" от Гоце Делчев.

2003 - В София на комплекс "Камбаните" се провежда асамблеята "Знаме на мира" под мотото "България за мир" с участието на деца от България, Русия, Либия и други страни. На откриването присъства президентът Георги Първанов. Подарени са три нови камбани - от Манила, Бахрейн и Тайланд. С тях общият брой на камбаните в монумента достига 92.

2006 - В Люксембург министърът на транспорта Петър Мутафчиев подписва Споразумението за общо европейско въздушно пространство (ЕСАА). След окончателното влизане в сила на ЕССА България получава достъп до 400 летища в 35 европейски страни с над 500 млн. потребители.

2012 - Кметът на София Йорданка Фандъкова и кметът на Венеция, Италия, Джорджо Орсони подписват меморандум за сътрудничество в областта на културата, туризма, младежките дейности и спорта между двете общини. Столичният кмет е на тридневно посещение в Италия във връзка с кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 година.

2014 - В 18 града на България се провежда "Мълчалив поход за живота". Протестът е срещу убийствата по пътищата и по улиците на страната. Повод за него става нелепата смърт на 4-годишния Паоло, прегазен на 2 юни 2014 г. на пешеходната зона в центъра на Стара Загора. Инициативата за протеста е на сдружение "Зачатие" и фондация "Искам бебе".

2018 - Народното събрание приема решение, с което възобновява действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ "Белене" и дава мандат на министъра на енергетиката за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ "Белене", съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно проектно дружество.

2019 - В София на тържествена церемония в Министерството на външните работи заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев и заместник-министърът на младежта и спорта Николай Павлов обявяват двамата младежки делегати от България към ООН с мандат 2019-2020 г. Това са студентите Богомила Корманова и Минко Даскалов.

2021 - Министър-председателят Стефан Янев свиква Съвета по сигурността. Темата на заседанието е: "Актуални рискове и заплахи за системата за защита на националната сигурност. Анализ на институционалната ефективност в сектор "Сигурност" и необходимост от по-адекватни мерки за нейното повишаване".

На този ден по света:

1494 - В Тордесиляс, Испания, е подписан договор между Испания и Португалия за установяване на демаркационна линия между владенията им в Новия свят. Демаркационната линия преминава през двата полюса, пресичайки Атлантическия океан. Земите на изток от линията се признават за владения на Португалия, а на запад - на Испания. Договорът се отменя през 1777 г.

1906 - В Глазгоу, Великобритания, е пуснат на вода британския пътнически параход "Лузитания". На 7 май 1915 г., няколко дни след отплаването му на 1 май от пристанището на Ню Йорк, САЩ, корабът е потопен край бреговете на Ирландия от германската подводница У-20. Загиват 1198 души от общо 1959 пътници, повечето от които американци.

1915 - В гр. Кяхта в Бурятия, Русия, е подписано Кяхтинското споразумение между Русия, Китай и Монголия, с което се регулират политическите и териториални въпроси, свързани с признаването на автономията на Външна Монголия (Северна Монголия). Споразумението утвърждава статута й на автономна територия в състава на Китай, обявен от Външна Монголия на 1 декември 1911 г. През 1636 г. манджурските владетели на Китай завладяват Южна Монголия (Вътрешна Монголия), а през 1691 г. завладяват и Външна Монголия.

1929 - Ватикана е определена като град-държава в сегашните й граници, в съответствие с Латеранските договори, подписани на 11 февруари 1929 г. между Светия престол и Италия  от папа Пий ХI и министър-председателя на Италия Бенито Мусолини. Ватикана се отказва от всички териториални претенции към италианската държава, а тя от своя страна признава суверенитета на Ватикана, както и статутът на католическата църква в Италия.

1947 - Основаван е ФКСБ - Букурещ, румънски футболен клуб. Създаден е като футболен клуб АСА (Спортен клуб на армията). От 1961 г. до 2017 г. се нарича "Стяуа". На 30 март 2017 г. сменя името си на ФК ФКСБ (абревиатура от Футболен клуб на Стяуа Букурещ). Смяната на името е след решение на съда в Букурещ, Румъния, че създаденият от армията през 1947 г. футболен клуб няма право да използва военната символика, тъй като е преминал в частни ръце. През 1986 г. "Стяуа" става първият отбор от Източна Европа, който печели европейският клубен турнир Купа на европейските шампиони (дн. Шампионска лига).

1965 - На конгрес в Париж, Франция, е основана Международната асоциация на театрите за деца и юноши (АСИТЕЖ). Организацията обединява хиляди театрални институции, организации и личности от национални центрове на над 80 страни. Международни конференции се провеждат веднъж на три години.

1967 - Израел завзема Източен Ерусалим. По време на Третата арабско-израелска война (5-10 юни 1967), известна като Шестдневна война, Израел окупира и Синайския полуостров, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан и Голанските възвишения.

1976 - Влиза в сила т. нар. Панамска конвенция, по силата на която се създава Латиноамериканската икономическа система (СЕЛА). Конвецията е подписана на 17 октомври 1975 г. в Панама с цел да се създаде обща стратегия на страните то Латинска Америка и Карибския басейн по въпроси от икономически и социален характер. Понастоящем в организацията членуват 27 държави от Латинска Америка и Карибския басейн.

1979 - Произведени са първите преки избори за членове на Европейския парламент. Изборите се произвеждат от 7 до 10 юни 1979 г. в 9 страни членки на Европейската общност  за 410 депутати. Европейският парламент е консултативен орган на Европейския съюз, избиран чрез преки избори за срок от 5 години. Броят на мандатите, които се полагат на всяка държава членка, се определя според броя на населението. В първия състав на Европейски парламент Федерална република Германия, Франция, Великобритания и Италия са имали по 81 депутати, Нидерландия - 25 депутати, Белгия - 24 депутати, Дания  - 16 депутати, Ирландия - 15 депутати и Люксембург - 6 депутати. Избирателната активност е била 61,99 процента.

1981 - Военновъздушните сили на Израел осъществяват операция "Опера" (известна и като "Вавилон") с цел унищожаване на строящия се на територията на Ирак в Тамуз, близо до Багдад, атомен реактор "Озирак". Осем израелски изтребители "Еф 16" навлизат във въздушното пространство на Ирак и пускат в активната зона на реактора 16 бомби Мк-84. Комплексът на реактора е взривен, загиват 11 души. На 19 юни 1981 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, в която осъжда действията на Израел и ги квалифицира като нарушение на Устава на ООН и нормите на международното право.

2001 - В Ялта е официално оформен статутът на организацията ГУУАМ, обединяваща Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова, с приемането на Харта на организацията. Името на организацията е от първите букви на страните членки. На 5 май 2005 г. Узбекистан обявява, че напуска организацията заради съществена промяна на обявените първоначално цели и задачи на организацията. Името на организацията става ГУАМ. На 23 май 2006 г. на среща на високо равнище в Киев, Украйна, президентите на страните членки на организацията ГУАМ, обединяваща Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова, подписват декларация ГУАМ да се трансформира в Организация за демокрация и развитие.

2002 - Съд в щата Калифорния, САЩ, осъжда компанията за производство на цигари "Ар Джей Рейнолдс" да плати глоба от 20 млн. долара за нарушаване на националното споразумение за тютюневите изделия с публикуване на реклами, насочени към тийнейджърите.

2003 - Произведен референдум в Полша за членството на страната в Европейския съюз. В референдума участват 58,8 процента от имащите право на глас. "За" присъединяване на страната към ЕС гласуват 77,45 процента.
 
2004 - Първата емисия на език на малцинство в Турция е излъчена по Радио 1 на държавното радио и телевизионна компания ТРТ, съгласно приетите реформи за хармонизиране на турското законодателство с европейското. Предаването е на бошняшки език и е излъчено в 6.10 ч. сутринта след кратък анонс на турски език.

2008 - В Куба е извършена първата операция за смяна на пола.

2010 - В Бопал, Индия, индийски съд признава бившия изпълнителен директор на американската химическа корпорация "Юниън Карбайд" Уорън Андерсън и седмина индийци - негови подчинени, за виновни в престъпна небрежност, довела до трагедията в Бопал през 1984 г. Виновните получават по две години затвор - максималната присъда за предизвикване на смърт поради небрежност. На 3 декември 1984 г. 40 тона метилизоцианат изтичат от завода за пестициди "Юниън Карбайд" в Бопал, предизвиквайки гибелта на над 15 250 души. Според правозащитните организации броят на жертвите е 25 000. Уорън Андерсън живее в САЩ и индийските власти не успяват да издействат екстрадирането му.

2012 - Фолкетингът - парламент на Дания, одобрява с 85 гласа "за" при 24 "против" закон, по силата на който се разрешава църковният брак между хомосексуалисти. Законът влиза в сила на 15 юни 2012 г.

2015 - Върховният съд на Саудитска Арабия потвърждава присъдата срещу либералния блогър Раиф Бадауи по обвинения в обида на исляма и нарушаване на законите на технологиите, произнесена през януари 2015 г. Блогърът е осъден на 1000 удара с камшик и на 10 години затвор. Той трябва да плати и глоба от 266 000 долара и има 10-годишна забрана да напуска страната. Решението на Върховния съд е окончателно и не може да бъде променено освен чрез помилване от краля.

2017 - Европейският съюз създава Европейски фонд за отбрана с годишен бюджет от 5,5 млрд. евро, по предложение на Европейската комисия от 30 ноември 2016 г. Предвижда се фондът да помогне на държавите от ЕС по-ефективно да изразходват средствата за отбранителни способности, като се ограничи дублирането на разходи и постигане на по-добро съотношение между качество и цена.

2020 - В Рим, Италия, хиляди демонстранти се събират на "Пиаца дел Пополо", протестирайки срещу расизма с транспаранти с надписи като "Животът на чернокожите има значение" и "Това е проблем на белите".

2021 - В Южен Пакистан при сблъсък на два влака загиват 51 души, ранените са над 100. Катастрофата е станала близо до град Дахарки, в северната част на провинция Синд. Единият влак - "Милат експрес", тръгнал от Карачи, е дерайлирал близо до Дахарки, а после е бил блъснат от влак, движещ се в противоположна посока от град Равалпинди.

2022 - В Брюксел, Белгия, Европейският парламент приема регламент, съгласно който от 2026 г. жените ще заемат минимум 40 процента от директорските длъжности без изпълнителни функции в компаниите в ЕС. В случаи, при които за дадена длъжност има няколко кандидати с еднаква квалификация, трябва да бъде отдавано предпочитание на по-слабо представения пол. По данни на Европейския парламент към момента жените заемат 30,6 процента от длъжностите в управителните съвети на компаниите в ЕС.

Родени на този ден българи:

Младен Исаев, поет, преводач и политик (1907-1991).
От 1927 г. е член на Българската комунистическа партия. Емигрант в Югославия (1926-1929). Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945).  Секретар на Съюза на българските писатели (1944-1947; 14 март 1956-8 април 1958) и негов заместник-председател (9 юли 1964-15 април 1966; 2 октомври 1980-29 март 1989). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Автор е на стихосбирките "Пожари" (1932), "Тревожна планета" (1938), "Човешка песен" (1941), "Огъня" (1946), "Младост" (1949), "Звезда на мира" (1950), "Ясни далечини" (1959), "Зеленото дърво" (1963). Автор е на текста на песента "Високи сини планини". Преводач от руски и английски език. Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1970) и званието "Герой на Народна република България" (22 септември 1982).

Христо Песев, скулптор (1923-2000).
Работи в областта на малката декоративна пластика и монументалната скулптурна композиция. Сред творбите му е паметникът, наречен "Посрещане на братята освободители", в двора на църквата "Св. Архангел Михаил" във Варна. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973).

Вили Цанков (Венелин Цанков), режисьор (1924-2007).
Бил е режисьор в театрите в Шумен (1952-1954) и във Варна (1954-1957). Директор на театър в Бургас (1957-1960), на Драматичен театър "София" (1989). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-12 юли 1991). Като режисьор и сценарист е реализирал повече от 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и телевизионни екранизации в България и в чужбина. Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1966).

Янко Бонев, скулптор (1945-2023).
Работи в областта на монументалната пластика. Негови творби и реализирани проекти има в различни български градове - централният площад в гр. Добрич, фонтанът на централния площад в гр. Благоевград, фонтанът на централния площад в гр. Русе, Националния Дворец на Културата - София и др. През м. септември 2005 г. открива първата си изложба - скулптура "Отвъд сезоните" с 27 скулптури от бронз и камък.

Юлия Гурковска, звукорежисьор, мореплавател и политик (1945-2001).
Над 20 години е звукорежисьор в студията за документални и научно-популярни филми "Време". Участва в Комитета за защита на Русе, в Клуба за гласност и преустройство. Началник на кабинета на президента Желю Желев (юли 1993-4 юни 1996), програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2001). Заедно със съпруга си Дончо Папазов осъществява околосветски пътешествия по море, съчетани с научни експерименти - експедиция "Планктон" (1968-1981). Експедиция "Планктон" продължава 12 години и преминава през 5 етапа: престой с рибарска лодка в Бургаския залив; прекосяване на Черно море с корабна спасителна лодка с платна (1972); преплаване на Атлантическия океан (1974), преплаване на със спасителна лодка с платна та Тихия океан (1976);  обиколка на света с яхтата "Тивия". Общо 56 000 морски мили или повече от две обиколки на света по Екватора. От 29 април 1979 г. до 14 юни 1981 г. продължава околосветска обиколка с яхтата "Тивия" заедно с 5-годишната им дъщеря Яна. За 777 дни изминават 39 000 морски мили. Съавтор е на три книги "С "Джу" през Атлантика" (1977), "С "Джу" през Пасифика" (1979), "С Яна около света" (1985, 2011).

Юлия Ненкова, юрист и политик (1957).   
Заместник-кмет на Столична община (1 декември 2006-29 юни 2016). Председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол (май 2010-29 юни 2016). От 29 юни 2016 г. е председател на Комисията за защита на конкуренцията.

Людмил Ненчев, концертмайстор и цигулар (1964).
Концертмайстор на камерен ансамбъл "Софийски солисти" (1992-2005). Музикален директор и първи концертмайстор на оркестъра на Класик ФМ радио (2002-2005). Дългогодишен концертмайстор на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Носител на наградата на Класик ФМ радио "Златното перо" за принос към българската култура (2007).

Весела Томова (литературен псевдоним Весела Димова), лекар кардиолог и поетеса (1965).
Била е началник на Отделение по интензивна кардиология във Втора клиника по кардиология на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в Плевен и асистент към катедра "Кардиология, пулмология, ендокринология" във Факултета по медицина в Медицинския университет в Плевен. Към юни 2023 г. е началник е на Вътрешно отделение в УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен. Член е на Съюза на българските писатели и на Международния клуб на лекарите писатели. Нейни литературни творби са публикувани в български и чужди издания - в. "Литературен форум", в. "Литературен вестник", в. "Български писател", в. "Пулс", сп. "Пламък", в. "Труд", алманах "Мизия", сп. "Дон" (Русия) и др. Включена е в двутомната антология на българската женска поезия - "Български поетеси" на изд. "Еквус-Арт" (1996). Автор е на следните стихосбирки: "Календар на птиците" (1990), "Друговерие" (1993), "Личен мотив" (1998), "Обратно време" (1999), "Отвъд съня" (2000), "Кръговрат" (2002), "Пясъчен часовник" (2003) и "Равновесие" (2005; 2006).

Златко Янков, футболист и треньор (1966).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Странджа" (Средец), "Нефтохимик" (Бургас), "Черноморец" (Бургас), "Левски" (София), "Локомотив" (София), "Камено", "Реал Валядолид" (Испания), "Байер Юрдинген" (Германия), "Бешикташ" (Турция), "Аданаспор" (Турция), "Ванспор" (Турция) и "Генчлербирлиги" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 80 мача и 4 отбелязани гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Елен Герджиков, философ, политолог и политик (1972).  
Общински съветник в Столичния общински съвет (2007-2021) и негов председател (12 януари 2012-21 септември 2021).

Милка Манева, състезателка по вдигане на тежести и треньор (1985).
На Олимпийски игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, завършва на 5 място (до 63 кг). След решения на Международния олимпийски комитет, в които потвърждава наказанието за употреба на забранени вещества в тази категория на 3 спортистки - заелите първо, второ и четвърто място, Милка Манева получава сребърен медал.

проф. д-р Костадин Ангелов, лекар (1977).
От 2006 г. е хирург в Клиниката по хирургия на Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Александровска" в София. Главен административен лекар на Клиниката по хирургия в болницата (2008-2011). Завеждащ учебна дейност на Катедрата по хирургия на Медицинския университет в София (2006-2011). Изпълнителен директор на УМБАЛ "Александровска" (9 юни 2013-24 юли 2020). Съавтор на учебници по хирургия за студенти по медицина, специализанти и млади лекари. Има редица публикации в български и международни списания, реферирани и индексирани в световно известни бази данни с научна информация. Носител на наградата "Проф. д-р Парашкев Стоянов" на Медицинския факултет на Медицинския университет в София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване (2015). Министър на здравеопазването (24 юли 2020-12 май 2021). От 11 май 2021 г. е член на Изпълнителна комисия на партия ГЕРБ. Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Джон Рени, британски инженер (1761-1821).
Конструирал е мостовете над р. Лун в Ланкастър (1793-1797), мостът Келсo на р. Туид (1800-1804), мостът Ватерло на р. Темза (1811-1817), мостът Садърк Бридж на р. Темза (1815-1819), Лондонският мост на р. Темза (1824-1831).

Пьотър Чаадаев, руски философ и публицист (1794-1856).
Автор е на "Философски писма" (1828-1831), "Апология на побъркания" (1837) и др.

Пол Гоген, френски художник - живописец, скулптор и график (1848-1903).
Представител на постимпресионизма.

Филип Ленард, немски физик (1862-1947).
Носител на Нобелова награда за физика за 1905 г. за неговата работа върху катодните лъчи.

Чарлс Рени Макинтош, британски архитект от шотландски произход (1868-1928).
Представител на движението "Изкуства и занаяти" и на стила Ар нуво във Великобритания.

Чарлз Баркла, британски физик (1877-1944).
Носител на Нобелова награда за физика за 1917 г. за откриването на характеристичното рентгеново излъчване на елементите.

Робърт Мъликен, американски химик (1896-1986).  
Носител на Нобелова награда за химия за 1966 г. за неговата фундаментална работа върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, извършена по метода на молекулните орбитали.

Джесика Танди, американска актриса (1909-1994).
Най-възрастната носителка на наградата "Оскар" (1989) за ролята й във филма "Да возиш Мис Дейзи".

Дийн Мартин, американски певец и актьор (1917-1995).
Става известен с участието си във филма "Младите лъвове" (1958) с участието на Марлон Брандо и Монтгомъри Клифт. По-известни негови шлагери са "Това е любов", "Воларе", "Всеки има нужда от някого".

Жорж Марше, френски политик, деец на френското и на международното работническо и комунистическо движение (1920-1997).
Генерален секретар на Френската комунистическа партия (17 декември 1972-29 януари 1994).

Антонио Карбахал (Антонио Феликс Карбахал Родригес), мексикански футболист (вратар) и треньор (1929-2023).
Участва като футболист на 5 световни първенства (1950, 1954, 1958, 1962, 1966).

Илдералдо Луис Белини, бразилски футболист и треньор (1930-2014).
Той е първият бразилски футболист, който вдига Световната купа като капитан на Бразилия - световен шампион през 1958 г. в Швеция по време на Шестото световно първенство по футбол, когато Бразилия побеждава Швеция с 5:2 и печели първата си световна титла. Печели и златен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили.

Том Джоунс (ист. име Томас Джон Удуърд), британски певец (1940).
Псевдонимът си получава през 1963 г. от своя мениджър Гордън Милс, който вдъхновен от наградения с "Оскар" филм "Том Джоунс" (1963), му налага името. Дебютният албум на певеца "Along Came Jones" излиза през 1963 г. Носител на Ордена на Британската империя (1999), а през 2006 г. получава рицарско звание от кралица Елизабет Втора за "вярна служба на музиката".

Орхан Памук, турски писател (1952).
Автор е на романите "Джевдет бей и неговите синове" (1982), "Безмълвният дом" (1983), "Бялата крепост" (1985), "Името ми е Червен" (1998), "Други цветове" (1999), "Сняг" (2002), "Истанбул" (2003), "Наивният и сантименталният писател" (2011), "Странност на ума" (2014), "Чумни нощи" (2021) и др. Книгите на Орхан Памук са преведени на 63 езика. Носител на Нобелова награда за литература за 2006 г. за това, че в търсене на меланхоличния дух на своя роден град откри нови символи за сблъсъка и преплитането на културите. Носител на  Ордена на Почетния легион на Франция (29 октомври 2012) за свободата на стила на писателя и неговата борба срещу всички форми на нетолерантност.

Лиъм Нийсън, британски актьор (1952).
Участвал е във филмите "Ескалибур" (1981), "Крал Артур" (1985), "Мисията" (1986), "Списъкът на Шиндлер" (1993), "Клетниците" (1998), "Небесно царство" (2005) и др. 

Даря Донцова, руска писателка, журналистка и преводачка (1952).
Авторка е на повече от 130 романа в т. нар. стил ироничен детектив, сред които: "Стрихнин и йоркширски териери" (1999), "Зъболекарите също плачат" (2000), "Опасни наследници" (2001), "След всички зайци" (2003) и др.

Принс (Принс Роджър Нелсън), американски певец (1958-2016).
Изпълнител и автор на текстове за песни, чиято музика е комбинация от джаз, фънк и диско. Най-известен е с песните си "Пърпъл рейн", "Кис" и "Разбъри бърей". Носител на награда "Грами" (1985, 2005), на "Оскар" (1985), на "Златен глобус" (2007). Има издадени 39 студийни албума и 104 сингли. Въведен е в Залата на славата на рокендрола през 2004 г. На 21 април 2016 г. Принс умира в имението си в Пейсли парк, гр. Чанхасън, в щата Минесота. На 3 юни 2016 г. съдебномедицинският институт в Средния запад обявява, че Принс е умрял от свръхдоза фентанил.

Кафу (Маркош Еванжелища де Мораеш), бразилски футболист (1970).
С националния отбор по футбол от световни първенства печели два златни медала - през 1994 г. в САЩ и през 2002 г. в Република Корея и Япония и един сребърен медал през 1998 г. във Франция. С "Реал Сарагоса" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1995). С "Милан" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (2007) и два пъти Супер купата на УЕФА (2003, 2007).

Махеш Бупати, индийски тенисист (1974).

Алън Айвърсън, американски баскетболист (1975).
С националния отбор по баскетбол печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция, и златен медал на Първенството на Америка през 2003 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико. Въведен в Международната зала на славата по баскетбол в Спрингфийлд, САЩ (2016).

Анна Курникова, руска тенисистка (1981).
Печели 2 титли от турнирите на "Големия шлем" на двойки. Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (12 ноември 1999 на двойки).

Това е денят на смъртта на:

Фридрих Хьолдерлин (Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин), немски поет и писател (1770-1843).
Автор е на стихотворения, на епистоларния роман в два тома "Хиперион или отшелникът от Гърция" (1797-1799), религиозната трагедия "Смъртта на Емпедокъл" (1797-1800) и др.

Висарион Белински, руски философ, литературен критик и публицист (1811-1848).

Георги Икономов, български революционер, участник в българското националноосвободително движение (1846-1876).
Ръководи чета по време на Старозагорското въстание (1875). Един от учредителите на Гюргевския революционен комитет (11 ноември 1875). Участва в събранието в местността Оборище (26-28 април 1876), свързано с подготовката на Априлското въстание. Бил е помощник-апостол на тт (Сливенски), по-късно на тV (Пловдивски) революционен окръг. След потушаването на въстанието заедно с Панайот Волов стигат до Стара планина и преминава в Търновски революционен окръг. След потушаването на въстанието заедно с Панайот Волов стигат до Стара планина и преминават в Търновски революционен окръг. Преследвани от турски потери стигат до село Бяла, Русенско, където при опит да преплуват река Янтра се удавят.

Уилям Джеймс Пири, британски корабостроител от ирландски произход (1847-1924).
Създател на лайнера "Титаник" (1904), потънал на 15 април 1912 г.

Панайот Волов, български революционер, участник в българското националноосвободително движение (1850/1851-1876).
Бил е главен учител и директор на класното училище в Шумен, организира вечерно училище в града и участва в дейността на местното читалище. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). На 12 август 1875  г. е определен за апостол в Ловешко и Троянско. Един от учредителите на Гюргевския революционен комитет (11 ноември 1875). Участва в събранието в местността Оборище (26-28 април 1876), свързано с подготовката на Априлското въстание. Определен е заедно с Георги Бенковски за апостол на IV (Панагюрски) революционен окръг за Априлското въстание. При избухването на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Действа с чета в северния район на окръга. След потушаването на въстанието заедно с Георги Икономов стигат до Стара планина и преминават в Търновски революционен окръг. Преследвани от турски потери стигат до село Бяла, Русенско, където при опит да преплуват река Янтра се удавят.

Жюлиен Бенда, френска писателка и публицистка (1867-1956).

Фьодор Токарев, руски конструктор на оръжие (1871-1968).
През периода 1921-1943 г. работи в Тулския оръжеен завод. Създава редица образци на автоматични винтовки, в това число картечницата "МТ" и самозарядният пистолет "ТТ". Доктор на техническите науки (1940). Герой на социалистическия труд (1940). Почетен гражданин на гр. Тул.

Хенри Милър, американски писател и художник (1891-1980).
Автор е на автобиографичната трилогия "Тропикът на рака" (1934), "Черна пролет" (1936), "Тропикът на козирога"(1939), на трилогията "Сексус" (1949), "Плексус" (1953), "Нексус" (1960) и др.

Дороти Паркър, американска писателка, поетеса и драматург (1893-1967).

Роналд Нориш, британски химик (1897-1978).
Носител на Нобелова награда за химия за 1967 г. заедно с британския физик и химик Джордж Портър за изследванията им на свръхбързи химични реакции чрез нарушаване на равновесието посредством много кратки енергийни импулси. Те си поделят наградата с немския химик Манфред Айген, който работи в същата област.

Джийн Харлоу, американска актриса (1911-1937).
Участвала е във филмите "Ангелите на ада" (1930), "Обществен враг" (1931), "Платинената блондинка" (1931), "Сузи" (1936) и др. Удостоена е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (1960).

Дино Ризи, италиански режисьор (1916-2008).
Режисьор е на филмите "Хляб, любов и ..." (1955), "Знакът на Венера" (1955), "Бедни, но красиви" (1957), "Чудовище" (1963), "Чочарка" (1988) и др.

Кристофър Лий, британски актьор (1922-2015).
Участвал е във филмите "Повест за два града", "Дракула", "Бягството на Фракенщайн", "Властелинът на пръстените", "Междузвездни войни", "Чарли и шоколадената фабрика" и др.

Васил Попилиев (Васил Попилиев Димитров, Дедо), български актьор (1929-2002).
Играл е в театъра в Стара Загора (1954-1956), в Държавния сатиричен театър в София  (1956-1958), в Русе  (1958-1969; 1970-1982) и Пловдив  (1969-1970). Директор на Народния театър за младежта в София (1982-1984). Актьор в Студията за игрални филми "Бояна" (1984-1987). Директор на театъра в Шумен (1987-1990) и на театъра в Плевен (1990-1994). Художествен ръководител на театъра в Русе, от 1994 г. е негов директор. Участвал е в във филмите "Веригата" (1964), "Последният войвода" (1968), "Трите смъртни гряха" (1980), "Кучето и влюбените" (1986) и др.

Вера Коларова, български архитект (1931-2010).
Доайен на реставрацията в Пловдив. От 1955 г. работи в Археологическия музей, по-късно в Националния институт за паметниците на културата - район "Тракия", Пловдив. Повече от 50 години  проучва и реставрира исторически паметници. По нейни проекти са възстановени редица от къщите в Стария град в Пловдив, под нейното ръководство е извършена реставрацията на Античния театър, на Одеона (съвместно с арх. Румяна Пройкова), на Античния стадион (съвместно с арх. Люба Велчева), на Римския акведукт, на Костницата на Бачковския манастир и др. Удостоена със званието "Почетен гражданин на Пловдив" (2013, посмъртно).

Григор Ленков, български поет и преводач (1938-1977).
Литературен консултант във в. "Студентска трибуна" (1965). Редактор  в Радио "София" (1965-1968). Заместник главен редактор на сп. "Родна реч" (1968-1977). Секретар на секция "Художествен превод" при Съюза на преводачите в България (1974-1977). Превежда поезия от чешки, руски, сърбохърватски, полски, френски, английски и др. езици. Носител на наградата "А.С. Пушкин" на Съюза на съветските писатели за 1977 г. за превода му на "Евгений Онегин" на Пушкин (1971), на Голямата награда на Димитровския комунистически младежки съюз за литература и изкуство (1979, посмъртно).

Стоян Колев, български автомобилен състезател (1944-2010).
Многократен шампион на България в ралитата, скоростните пистови и планински първенства.

Бен Робъртс, британски актьор (1950-2021).
Участвал е в криминалния сериал "The Bill" (1984-2010), филмите "Джейн Еър" (2011), "Домът на Мис Перигрин за чудати деца" (2016) и др.

Маноло Пресиадо, испански футболист и треньор (1957-2012).

Стивън Кеши, нигерийски футболист и треньор (1962-2016).