site.btaБългария изостава доста в процеса на декарбонизация и в производството на възобновяеми и нисковъглеродни горива

На теория България се движи в унисон с политиките на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии  в атмосферата чрез декарбонизация на енергийния сектор и въвеждането на алтернативни горива, но на практика резултатите са пренебрежимо малко. В резултат, в икономически план страната ни изостава доста спрямо другите държави в Европа. Разлика има и между отделните страни членки на ЕС. Съществуват обаче добри практики, които можем да приложим. Това стана ясно от думите на енергийния експерт Славчо Нейков в интервю за БТА, след проведената вчера кръгла маса на тема, засягаща настоящето и бъдещето на възобновяемите и нисковъглеродните горива в Европа и у нас. 

Следва пълният текст на интервюто:

-  Г- н Нейков, как се движи страната ни по отношение на водените от ЕС политики за декарбоанизация ?

- В контекста на политиката за декарбонизация като цяло, България се движи на различни писти от гледна точка на това, през какъв ъгъл се разглеждат нещата. Ако погледнем ситуацията през призмата на правото и през призмата на европейската политика и отразяването й на национално ниво, то безспорно има съвсем конкретни стъпки. Те са свързани с приемане на определено законодателство. Неотдавна беше представена визия за развитие на електроенергийния сектор, има конкретна работа, свързана с трансформацията на въглищните региони. Тоест, някакви стъпки се предприемат, но проблемът, както обикновено, е в детайлите. 

- Какви примери можете да дадете за предприети стъпки?

- На първо място са така наречените планове за справедлив преход, които са насочени към трансформация на въглищните региони, макар че те все още буксуват. На второ място, по отношение на визията за реформите, които трябва да бъдат направени в транспорта, включително през призмата на темата за нисковъглеродните горива, но и това също буксува. Като че ли, когато трябва да формулираме за пред външния свят стратегическите си цели, ние сме в унисон с европейската политика, но когато се стигне до конкретните стъпки по прилагане, имаме разминаване. 

- Какво коства на България забавянето в изпълнението на реформите, касаещи зелените политики на ЕС?

- Цената е различна в различните подсектори, но на първо място в икономически план това безспорно влияе върху процеса на осъществяване на инвестиции, защото липсата на ясна визия по отношение на бъдещето на въглищата  забавя инвестиционните процеси в нови технологии, което има не само икономическо, но и социално, и дори демографско, значение в някои региони. На второ място, българският енергиен пазар във всички негови елементи, независимо дали говорим за електроенергетика, газ или петрол, е част от един много по-голям интегриран пазар. И така подобни забавяния съответно правят страната ни по-неконкурентноспособна в сравнение с другите страни членки на ЕС, които предприемат тези реформи по-бързо. 

- Какво е необходимо, за да потръгнат нещата и у нас?

- От гледна точка на някои аспекти има много въпросителни. Необходими са много инвестиции в процеса на научните изследвания и естествено държавата трябва да го подпомага. Не може всичко да бъде оставено само на бизнеса. Виждаме ситуация, в която бизнесът е катализатор за реформи в държавата, а не обратното. Така че в това отношение липсата на стратегическа визия на национално ниво продължава да бъде много голям проблем. 

- Каква е перспективата пред възобновяемите и нисковъглеродните горива у нас?

- Това все още е обект на анализ. Трябва да се засили инвестиционният процес в това отношение, но също и аналитичната дейност. Преди всичко обаче трябва да има по-широко формулирана национална визия, в която да е изложено какви са стратегическите цели на държавата. В интерес на истината в законодателството вече има стъпки, които са предприети на национално ниво за подкрепа на тези горива, само че те са на много общ, рамков етап. А стигането до конкретика е свързано и с политика, и с финансиране. 

- Възможно ли е този тип горива да заместят бензина и дизела?

- Документи на европейски институции сочат, че в обозримо бъдеще това не е възможно. Така че трябва да разграничим етапите на действие, в зависимост от това върху какво трябва да се концентрираме в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. В дългосрочен план може би ще е възможно. Преди 15 години никой не предполагаше, че ще има такъв бум на възобновяема енергия, който днес е факт. Никой не вярваше и че ще е толкова евтина. Технологиите се развиват много бързо, бъдещето ще покаже. Нека се надяваме, но да не разчитаме само на надеждата, а да очакваме и активна държавна политика.