site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 юни в историята

4 юни 2023 г., неделя, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 8 Неделя след Пасха - Петдесетница.
Отбелязва се всяка година на  петдесетия ден след  Великден (винаги в неделя).  Петдесетница е един от най-значимите православни празници - рожден ден на Христовата църква. На този ден Господ и Исус Христос основа църквата Си на земята чрез пращането на Светия дух.

В България се отбелязва:

Празникът на град Трявна. Отбелязва се с решение 125 на Общинския съвет от 24 юли 2004 г. Отбелязва се по повод църковния празник Петдесетница, който през 2023 г. е на 4 юни.

По света се отбелязва:

Международният ден за защита на децата, жертви на агресия. Отбелязва се от 1983 г. с резолюция A/RES/ES-7/8 на Общото събрание на ООН, приета на извънредна специална сесия по палестинския въпрос на 19 август 1982 г. Годишнина от бомбардировката (1982) на Израел над жилищни квартали в столицата на Ливан - Бейрут, при която загиват и деца.

Националният празник на Тонга. Ден на провъзгласяването на независимостта (1970).

На този ден в България:

1886 - В Габрово излиза бр. 1 на в. "Росица" - първото българско печатно издание, в което се публикуват материали със социалистическа насоченост. Основател и редактор на вестника е Евтим Дабев. Излиза до 24 декември 1886 г.

1891 - В София е открита болница "Княгиня Клементина" (дн. Пета многопрофилна болница за активно лечение - София, ЕАД). Изграждането на болницата започва през 1889 г. по идея на католическия мисионер, монах от ордена на капуцините отец Тимотей Стороно. В качеството си на изповедник на майката на княз Фердинанд - княгиня Клементина, той успява да получи нейната помощ и поддръжка за изграждане на католическа болница. На 1 юни 1890 г. е утвърден планът, изготвен от дворцовия архитект Бранди. Същия месец е положен основният камък на сградата върху 30 дка  земя, дарена от общината. Болницата е открита на 4 юни 1891 г. от княгиня Клементина и дълги години е известна като Клементинска. Първият лекар, назначен в болницата, е д-р Захари Попов. Болницата е национализирана през април 1949 г. От 1990 до 2000 г. се нарича Пета градска клинична болница, през 2000 г. преобразувана съгласно Закон за лечебните заведения  в Пета многопрофилна болница за активно лечение - София, ЕАД. От 3 май 2021 г. болницата носи името на княгиня Клементина.

1957 - С Разпореждане 603 на Министерския съвет се създава Комитет за мирно използване на атомната енергия при Министерския съвет (дн. Агенция за ядрено регулиране). С постановление  31 на Министерския съвет от 15 март 1975 г. комитетът се обособява като държавно-обществен орган, който координира и контролира изпълнението на задачите по мирното използване на атомната енергия, спазването на правилата за безопасна експлоатация на АЕЦ и функционирането на вътрешния и външния дозиметричен контрол. През 1980 г. с Указ 1305 на Държавния съвет се създава Дирекция по ядрена безопасност. Контролните функции на комитета се разширяват и върху ведомствата и организациите, които експлоатират ядрените съоръжения и използват ядрен материал. На 3 октомври 1985 г. Народното събрание приема Закон за използването на атомната енергия за мирни цели и създава нов Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет. В изпълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, приет от 36-ото Народно събрание на 13 юни 2002 г., с ПМС 199/29 август 2002 г. комитетът се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.

1998 - Конституционният съд обявява за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници, приет от VI Велико Народно събрание на 19 декември 1947 г. Решението на съда е по конституционно дело 13 от 1998 г., образувано на 20 март 1998 г. по искане на главния прокурор на Република България Иван Татарчев,  на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от конституцията.

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закон за здравното осигуряване, с който се създава Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Касата започва да функционира на 15 март 1999 г.  и осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България.

2004 - На официална церемония управителят на БНБ  Иван Искров връчва лицензиите на шест търговски банки - ТБ "Алианц България", "Токуда банк", банка "Запад-Изток", "Емпорики банк" - България, "Инвестбанк", "Прокредит банк".

2013 - Археолози откриват уникален бронзов светилник в късноримската крепост "Ковачевско кале" край Попово при консервационно-реставрационни дейности. Дванайсетсантиметрова изящна бронзова лампа-кандило е намерена в археологически пласт от IV в. на няколко метра източно от кула, която е отбранявала Западната порта на града.

2016 - България подобрява световния рекорд на Гинес за най-дълга колона автомобили "Форд". Общо 1527 леки автомобила поставят рекорда на Северната скоростна тангента в София, като изминават разстояние от 3,5 км със скорост до 40 км/ч и  спазвайки дистанция от не повече от два автомобила разстояние помежду им. Предишният рекорд е поставен през 2014 г. в САЩ  с колона от 829 автомобила на марката "Форд".

2017 - В 4:15 ч. сутринта в района на 98-и км на магистрала "Тракия" на платното в посока София катастрофира микробус, превозващ 17 нелегални емигранти от Пакистан, Афганистан и Сирия без документи за самоличност. На място загиват 10 души, ранени са 8 души.

2019 - Българската компания "Син карс" представя прототип на първия електромобил "L-city", който e произведен в България.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за лечебните заведения, с които се регламентира вноса и износа на тъкани, органи и "репродуктивни клетки".  С преходните и заключителни разпоредби на приетия закон са променени и разпоредбите в Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. С промените се разширява кръгът от лица, които могат да изразят воля за донорство с роднини по сребърна линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването. Регламентира се и извършването на т. нар. кръстосано донорство.

2022 - В Казанлък БТА открива първия си пресклуб в необластен град в България.

На този ден по света:

1853 - Султан Абдул Меджид I издава ферман за признаване на правата и привилегиите на християнските църкви в Османската империя. На 16 май 1853 г. княз Меншиков връчва на Високата порта предложението на своето правителство Русия да получи изключителни права за покровителството на балканските християни. Османската империя отхвърля предложението. Княз Меншиков напуска Цариград заедно с цялото посолство. Войната между двете държави става неизбежна. През лятото на 1853 г. Русия окупира Дунавските княжества - Влашко и Молдова, които са васални на султана.

1920 - Във Версай, Париж, е подписан Трианонският мирен договор между страните победителки в Първата световна война и Унгария, която подписва договора с протест в палата Гранд Трианон във Версай, Франция. Договорът регулира статута на независима унгарска държава и определя нейните граници, като страната губи две трети от територията си. Договорът ограничава унгарската армия на 35 000 души, а австро-унгарският флот престава да съществува.

1946 - Ген. Хуан Перон встъпва в длъжност като президент на Аржентина. Заема поста до 19 септември 1955 г., когато е свален от власт с военен преврат. Живее в изгнание в Парагвай, Панама и Испания. След завръщането си в родината през 1973 г. е избран отново за президент от 12 октомври 1973 г. до смъртта си на 1 юли 1974 г.

1948 - Основан е "Омония" - Никозия, кипърски футболен отбор.

1982 - Начало на военната операция "Мир за Галилея" в Близкия изток. На 4 юни 1982 г. Израел започва масирани бомбардировки срещу Ливан, на 6 юни 1982 г. израелските войски нахлуват в Ливан и окупират част от столицата Бейрут. При нападенията на Израел над Ливан загиват 14 000 ливански и палестински мирни граждани. На 17 май 1983 г. двете страни подписват споразумение за изтеглянето на израелските войски от Ливан.

1989 - Кървави сблъсъци на студенти и части на Народноосвободителната армия на Китай на площад "Тянанмън" в Пекин. През нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г. подразделения на армията разгромяват продължилите 50 дни протести. Протестите започват през април 1989 г. по време на траура, обявен за Ху Яобан, член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и бивш генерален секретар на партията, починал на 15 април 1989 г. Той е отстранен от поста на 16 януари 1987 г. заради призивите му за бързи реформи в страната. След погребението му над 50 000 студенти организират шествие до площад "Тянанмън". На 26 април 1989 г. в уводна статия на националния всекидневник  "Женмин жибао" ("Народен вестник") студентите директно са обвинени в планиране на размирици. На 29 април 1989 г. хиляди студенти излизат по улиците на Пекин и издигат палаткови лагери на площад „Тянанмън“ с искания за демократични реформи в страната. Един от най-големите протести е на 17 май 1989 г. пред Мавзолея на Мао и Паметника на народните герои, последван от многочислени протести на 2 и 3 юни 1989 г. След броени часове демонстрантите са разпръснати. При кървавите сблъсъци между демонстрантите и военните в нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г. са убити между 1500 и 3000 души и около 10 000 са ранени. Снимката от  5 юни 1989 г. с  неизвестен китаец с пазарска торба, който се опитва да спре танковата колона на площад „Тянанмън“ се превръща в символ на промяната на 1989 г. Десет години по-късно сп. "Тайм" го обявява за една от стоте личности, променили 20-и век. На 6 юни 1989 г. десетки танкове и бронирана техника изпълват площад "Тянанмън", а войници и танкове пазят входа от "Тянанмън" към Забранения град.

1989 - В Полша са произведени парламентарни избори, на които най-много места печели Гражданският комитет към независимия профсъюз "Солидарност". За пръв път от 1945 г. е избран Сенат.

2009 - Косово е приет за член на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка).

2014 - В Словакия със 102 гласа "за" срещу 18 "против" парламентът приема поправка в конституцията, съгласно която бракът се определя  като "съюз между един мъж и една жена", което прави невъзможни еднополовите бракове в страната.
 
2019 - Във Вашингтон, САЩ, на специална церемония в Мемориала на журналистите в Музея на информацията "Нюзеум" са добавени имената на 22 журналисти, убити през 2018 година при изпълнение на задълженията си. Сред тях са саудитският журналист Джамал Хашоги и афганистанският фотограф на агенция "Франс прес" Шах Марай. В мемориала са вписани 2344 имена на журналисти от целия свят, починали от 1837 г. при изпълнение на професионалните си задължения.

2022 - Парламентът на Албания избира със 78 гласа "за" от общо 140, началника на Генералния щаб на армията Байрам Бегай за президент на страната.

Родени на този ден българи:

акад. Димо Велев (Димо Велев Филев), хидроинженер (1903-1988).
В периода 1930-1939 г. проектира канали, тунели и други съоръжения в най-трудните участъци на водопровода "Рила – София", за което през 1935 г. е удостоен с Почетния знак на Столична община за дейността му по изграждане на водопровода. Главен технически ръководител при изграждането на язовир "Бели Искър" в Рила (1939-1945). Ръководи строителството на язовир "Камен проход" (от 1999 г.  – "Голям Беглик"), за което през 1952 г. е удостоен с Димитровска награда. Основател през 1945 г. и ръководител на Катедра "Мелиорация" в Държавната политехника в продължение на 24 години. Основател и директор на Техническия институт при Българската академия на науките (БАН) (1951-1960), директор на Института по водно стопанство и строителство при БАН (1961-1963), директор на Института по водни проблеми при БАН (1963-1974). Член на Президиума на БАН и академик-секретар на Отделението за технически науки (1968-1973). Председател на Съюза на българските инженери и архитекти (1944-1945). Ръководи съставянето на първия електрификационен план на България (1953). От 1956  г. е главен редактор на сп. "Хидротехника и мелиорация". Научните му трудове надхвърлят 120, сред които три монографиите, пет  учебници - "Хидромелиоративни съоръжения" (1966), "Мелиоративни помпени станции" (1967), "Водно строителство" (1971), "Мелиорации. Част ІІ – Напояване" (1972).

Иван Качулев, музиколог и фолклорист (1905-1989).
Има принос в изследването на българските народни музикални инструменти и записването на голям брой музикални мелодии и народни песни. Асистент в Отдела за народна музика в Народния етнографски музей (1946-1949). Преподавател по пиано в Държавната музикална академия (1948-1952). През 1949 г. е избран за научен сътрудник, а през 1956 г. за старши научен сътрудник в Института по музикознание при Българска академия на науките. Автор е на редица научни трудове за българските народни музикални инструменти, след които  "Тамбурите в Разложко" (1952), "Български народни песни за Русия и Съветския съюз" (1953), "Свиркарството в село Шипка" (1955),  "Състояние на народната музика в Родопите" (1955), "Овчарските звънци в град Гоце Делчев" (1955),  "Народни музикални инструменти в Добруджа" (1956), "Народните инструменти и инструменталната народна музика на българските мохамедани в Родопите" (1962), "Български духови двугласни народни инструменти. Гайди и двоянки" (1965),  "Народни песни от Североизточна България" (1962, 1973) и др.

проф. Панайот Гиндев, философ, преподавател и публицист (1921-1984).
Работи в областта на теорията на познанието, социалната философия и ревизионизма. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1955). Ръководител на катедра "Философия" на Института по философия при Българската академия на науките (БАН) (1955-1967) и заместник-директор на института (1969-1980). Чл.-кор. на БАН (1979). Автор е на научни статии, студии и монографии.

Константин Коцев, актьор (1926-2007).
Един от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957) и дългогодишен актьор в театъра. Играл е и в Драматичния театър "Адриана Будевска" - Бургас (1958-1959) и в Театър "София" (1984-1990). Има участия и в киното, в радиото, в телевизията и на естрадния подиум. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969) и Народен артист (1980). Носител на наградата на Министерство на културата "Златен век" за принос в българската култура (22 май 2003).

Владимир Гиновски, скулптор (1927-2014).
Има над 50 монументални творби, сред които паметникът на Христо Ботев на централния площад във Враца (1964), паметникът на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София (1972),  паметникът на Елин Пелин в с. Байлово (1977). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1972).

Никола Ковачев (Тулата), футболист и треньор (1934-2009).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 46 мача и отбелязани 2 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Екатерина Йосифова, поетеса, журналистка и драматург (1941-2022).
Работила е като драматург в Кюстендилски драматичен театър. Автор е на стихосбирките "Късо пътуване" (1969), "Нощем иде вятър" (1972), "Къща в полето" (1983), "Имена" (1987), "Подозрения" (1993), "Ненужно поведение" (1993), "Малко стихотворения" (1998), "Легенда за магичния певец" (в съавторство, 1999), "Нищо ново" (2001), "Сиромашко лято" (2004), "Нагоре-надолу" (2004) и на книгите "Посвещение" (стихотворения и проза, 1979) и "Приказка за дракончето Поли" (проза за деца, 1994). Носителка е на на  Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели за "Къща в полето" (1984) и Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели за "Подозрения" и "Ненужно поведение" (1994). Носителка е на награда на Сдружението на български писатели за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения" (1998), на наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), на Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2014).

Ной Николов, оперетен певец тенор (1944-2004).
Солист на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (2976-2004). Бил е солист в хора на храм паметник "Св. Александър Невски", в хор "Св. Йоан Кукузел" и в хор "Големите български гласове". Репертоарът му включва централни партии от над 65 класически оперети, български и руски произведения.

Милица Божинова, поппевица (1957).
Била  е хористка в хор "Бодра смяна". Още като студентка работи с композитора Митко Щерев, записва филмова музика за "Адаптация", "Завръщане от Рим", "Обратната страна на огледалото". През годините е пяла в различни формации и в много дуети - солистка на вокална група "Тоника СВ" (1980-1991), на група "Фамилия Тоника" (1984-2006).

проф. Николай Милошев, учен сеизмолог (1959).
Специалист - физик в Геофизичния институт на Българската академия на науките (1985-1990). Научен сътрудник  в Геофизичния институт на Българската академия на науките(1990-1999). Заместник-директор (2001-2002) и директор на Геофизичния институт при Българската академия на науките (БАН) (2002-2010).  Заместник-председател на Общото събрание на БАН (2008-2012). Чл.-кор. на БАН (2012). Заместник-председател на БАН (2 януари-13 март 2013). Министър на образованието, младежта и науката (13 март-29 май 2013). Заместник-председател на БАН (29 май 2013-1 декември 2016). От 1 юли 2018 г. е директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Автор е на над 100 научни статии в национални и международни списания и издания на сборници от конференции. Научната му дейност е в областта на физиката на атмосферата - микрофизика и химични процеси в облаци и мъгли, прогноза и измервания на озон и UV радиация, инвентаризация на емисиите на замърсители в атмосферата, моделиране качеството на въздуха и замърсителите в него.

Мария Йовкова, състезателка по тенис на маса (1999).
Печели златен медал на Европейското първенство за младежи и девойки през 2017 г. в Гимараеш, Португалия.

На този ден са родени и:

Джордж Трети, крал на Великобритания от 25 октомври 1760 до 29 януари 1820 г. (1738-1820).

Хайнрих Виланд, немски химик (1877-1957).
Носител на Нобелова награда за химия за 1927 г. за изследването на жлъчните киселини и строежа на много сходни вещества.

Евгений Мравински, съветски диригент (1903-1988).
Диригент на Ленинградския театър, опера и балет (1932-1938).
 
сър Кристофър Кокерел, британски изобретател (1910-1999).
Патентова кораб на въздушна възглавница (1955). Идеята на Кристофър Кокерел е да конструира моторно превозно средство, което да се придвижва по вода върху въздушна струя. За да провери изобретението си, той използвал две тенекиени кутии с различен диаметър, като ги поставил една в друга, след което с помощта на сешоар осигурил притока на въздух в тях. Има 36 патентовани изобретения.

Робърт Фърчгот, американски биохимик (1916-2009).
Неговите изследвания допринасят за създаването на хапчето "Виагра" за борба срещу импотентността. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина и физиология за 1998 г. заедно с Луис Игнаро и Ферид Мурад за изследвания на т. нар. ендотел-релаксиращ фактор, който впоследствие разкрива важната роля на въглеродния моноксид в кръвоносната система. 

Каролос Папуляс, гръцки политик (1929-2021).
Един от основателите на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) (3 септември 1974) и член на Централния комитет на партията. Министър на външните работи на Гърция (27 юли 1985-2 юли 1989; 12 октомври 1993-21 януари 1996). Президент на Гърция (12 март 2005-13 март 2015).

Виктор Клима, австрийски политик (1947).
Председател на Австрийската социалдемократическа партия (18 януари 1997-17 февруари 2000). Федерален канцлер на Австрия (28 януари 1997-25 януари 2000).

Анджелина Джоли, американска актриса (1975).
Участвала е във филмите "В търсене на изход" (1982), "Киборг 2" (1993), "Любовта е всичко" (1996), "Истински жени" (1997),"Контролна кула" (1999), "Да изчезнеш за 60 секунди"(2000), "Непобедено сърце" (2007), "Подмяната" (2008), "Агент Солт" (2010), "Господарка на злото" (2014) и др.

Александър Манингер, австрийски футболист (1977).

Емануел Ебуе, футболист от Кот д'Ивоар (1983).

Евгений Устюгов, руски биатлонист (1985).
Двукратен олимпийски шампион - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От олимпийски игри печели и едни бронзов медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели два сребърни медала. От европейски първенства печели два сребърни медала.

Лукас Подолски, немски футболист (1985).
С националния отбор по футбол от световни първенства печели златен медал през 2014 г. в Бразилия и два бронзови медала - през 2006 г. в Германия и през 2010 г. в Южна Африка. От европейски първенства печели един сребърен медал през 2008 г. в Австрия и Швейцария и един бронзов медал през 2012 г. в Полша и Украйна.

Лоренцо Инсиние, италиански футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Джовани Джакомо Казанова, италиански писател (1725-1798).

Неофит Бозвели (Неофит Хилендарски-Бозвели), български църковен деец и книжовник, възрожденски просветител, един от организаторите и ръководителите на църковнонационалната борба (ок. 1785-1848).
Около 1810 г. става монах в Хилендарския манастир в Света гора, поради което е наречен Хилендарски. Около 1813-1814 г. е изпратен като таксидиот в Свищов, където се отдава на проповедническа, учителска и книжовна дейност. В продължение на 20 години е свещеник и учител, като работи за развитието на учебното дело в града и за новобългарска просвета и книжовност. През 1839 г. се установява в Цариград, където полага началото на  борбата за самостоятелна българска църква. Назначен за протосингел на гръцкия владика, той застава начело на борбата срещу гръцкото духовенство и Търновския митрополит Панарет. Наклеветен за дейността си, той е арестуван и през март 1841 г. е заточен в Света гора. През август 1844 г. се установява в Цариград, където заедно с Иларион Макариополски поставя началото на организираното национално движение за църковна независимост. През юли 1845 г. пише доклад до Високата порта, в който издига искането за българска национална автономия в рамките на империята. За тази си дейност отново е арестуван и заточен заедно с Иларион Макариополски в Света гора (1845), където умира. Основоположник на диалогичния памфлет, епистоларната проза и памфлетния вид мемоари в новобългарската литература. Автор е на "Славяноболгарское детеводство за малките деца" (1835) - малка енциклопедия в шест части, преведена от гръцки език и пригодена за нуждите на българските автономни училища, едно от първите учебни помагала през Възраждането.

Антонио Хосе Сукре (Антонио Хосе де Сукре Алкала), боливийски политически деец и военачалник (1795-1830).
Един от ръководителите на ойната за независимост на испанските колонии в Латинска Америка (1810-1826). Президент на Боливия (1826-1828).

Иларион Макариополски (светско име Стоян Стоянов Михайловски), български църковен деец, един от организаторите и ръководителите на църковно-националната борба (1812-1875).
Приема монашеството в Хилендарския манастир на Света гора през 1832 г. От 1841 г. се установява в Цариград, където активно участва в църковно-националното борба на българите. Заради тази си дейност е заточван на два пъти - през 1845-1850 г. и през 1861-1864 г. През 1858 г. е ръкоположен за епископ и избран за предстоятел на Българската църква в Цариград. На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 г. не споменава цариградския патриарх, с което дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия български Свети Синод. Търновски митрополит (25 май 1872-4 юни 1875). През 1874 г. полага основите на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец. Погребан е в двора на българската църква "Св. Стефан" в Цариград.

Станислав Монюшко, полски композитор (1819-1872).
Автор е на лирични песни и опери като "Халка" (1848), "Храбина" и др.

Ернесто Роси, италиански актьор (1827-1896).
Известен с ролите си в Шекспирови пиеси.

Йован Змай, сръбски поет (1833-1904).
Класик на сръбската национална литература. Автор е на сборниците със стихове "Рози" (1864), "Увехнали рози" (1872), "Сборник стихове" (1879; I - 1881; II - 1882), "Девесил" (1900) и др. Пише произведения за деца. През 1878 г. е назначен за драматург на Белградския народен театър.

проф. Христо Стамболски, български лекар анатом и обществен деец (1843-1932).
Участник в църковнонационалната борба, един от организаторите на българското здравеопазване след освобождението на България от османско иго(1878). От 1875 г. е редовен преподавател по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Автор е на учебник и атлас по анатомия на човека на турски език (1867). Председател на българското читалище в Цариград (1870). Заради участието си в освободителното движение е заточен в гр. Сана (дн. столица на Йемен), където завежда турска военна болница. В нея прави проучвания върху болестта филариоза, а през 1878 г. открива причинителя й филария мединензис. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1879-1985), подпредседател на събранието (1879). Префект на Сливен (1880-1881). Директор на Обществените сгради в Източна Румелия (1881-1883). След Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) е началник на отделение в Александровската болница в София, поддиректор и директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните работи (1902-1903). Един от основателите на Български лекарски съюз (1901). Подпредседател на централното ръководство на Българския червен кръст (1900-1902).

Дмитрий Анучин, съветски антрополог и географ (1843-1923).
Един от основоположниците на антропологията в Русия. Автор е на трудове по етническа антропология, антропогенеза, етнография. Първи въвежда като академични дисциплини антропология, география, етнография и археология. Инициатор за създаването на Музея за антропология (1879). Основател и първи директор на Института за антропология при Московския университет (1922-1923).

Христо Станчев, български художник (1870-1950).
Работил е в областта на живописта и илюстрацията. Един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници (1912). Носител на Димитровска награда (1950).

акад. Гаврил Кацаров, български историк, археолог и етнограф (1874-1958).
Основоположник на тракологията в  България. Работи в областта на античната история.  Работил е като учител в Първа софийска мъжка гимназия и във Висшето училище (1900-1904) (дн. Софийския университет "Св. Климент Охридски"). Декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918) и ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1928). Член-основател и председател на Българското археологично дружество (1908-1920). Директор на Народния археологически музей в София  (1928-1929). Председател на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1938-1940). Директор на Българския археологически институт  (1940-1947). Автор е на над 300 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (1950). Член-кор. на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академия на науките (1939).

о.р. ген. Кирил Видински, български военен и политически деец (1905-1994).
Участник в Испанската гражданска война (1936-1939) и в съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Заместник-командир на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (1943), командир на Търговищкия партизански отряд (1944). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1969), на орден "Народна република България" първа степен (1974), на орден "Георги Димитров" (1970, 1975).

Васил Иванов, български художник живописец и график (1909-1975).
Рисува предимно пейзажи и натюрморти. Автор е на картините "Орловият мост в София" (1951), "Морски плаж" (1954), "Морски пейзаж" (1954), "Залив - Созопол" (1957) и др.

акад. Евгени Матеев, български икономист и политик (1920-1997).
Подпредседател на Държавната планова комисия (6 януари 1951-28 февруари 1952) и неин председател  (29 февруари 1952-26 декември 1952). Председател на Централното статистическо управление при Министерския съвет (26 декември 1952-1959). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (14 ноември 1962-19 ноември 1966). Министър на планирането (27 ноември 1962-12 март 1966). Председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1964-август 1972). Подпредседател и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа (1968-1971). Член на Държавния съвет (31 октомври 1974-17 юни 1981). Депутат от 4-ото до 7-ото Народно събрание (1962-1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен (март 1970). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (май 1977). Носител народен "Георги Димитров" (31 март 1980).

Иванка Димитрова, българска актриса (1920-2002).
Играла е в Скопския народен театър (1943-1944), в Плевенския областен театър (1944) и в Народния театър "Иван Вазов" (1944-1990) и др. Участвала е във филмите "Пътят към София", "Малкият Содом" и др. Директор на Габровския театър (1989-1991). Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Удостоена със званията "Заслужил артист" (1963) и "Народен артист" (май 1970). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (декември 1954), на орден "9 септември 1944 г." втора степен (1959), на орден "9 септември 1944 г." първа степен (март 1970), на орден "Георги Димитров" (5 октомври 1982).

Нино Манфреди (ист. име Сатурнино Манфреди), италиански актьор (1921-2004).
Участвал е в 110 филма в рамките на 55- годишната си кариера, сред които "Обичахме се толкова много" (1974), "Хляб и шоколад" (1974), "Грозни, мръсни, зли" (1976) и др.

Ленарт Йохансон (Нийл Ленарт Йохансон), шведски футболен деец (1929-2019).
Президент на ФК "АИК" (Стокхолм, Швеция) (1967-1980). Президент на Шведската футболна асоциация (1984-1991). Президент на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (19 април 1990-26 януари 2007). През 2005 г. е удостоен със Златен медал за изключителни заслуги за развитието на шведската култура, наука и общество. От 2011 г. в Швеция се провежда Международен турнир за младежи "Ленарт Йохансон" с участието на европейски футболни отбори.

Лорънс Игълбъргър, американски политик (1930-2011).
Първи заместник държавен секретар (7 януари 1989-13 август 1992). Държавен секретар на САЩ (13 август 1992-20 януари 1993).

проф. Рихард Ернст, швейцарски физик и химик (1933-2021).
Носител на Нобелова награда за химия за 1991 г. за неговия принос в развитието на методологията на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) - спектроскопията с висока разделителна способност.

Тодор Георгиев, български актьор (1938-2004).
Възпитаник на първата специализирана циркова студия под патронажа на  Лазар Добрич. Играл е в театъра, киното и цирка. Участвал е във филмите "Сватбите на Йоан-Асен", "Най-добрият човек, когото познавам", "Бъди благословена", "Резерват", "Кит", "Аз не живея един живот", "Демонът на империята", "Завръщане от Рим", "Голямата победа", "Инспекторът и гората", "Тувалу", "Вадим", "Вишнева градина" и др. Създател на буфоквартета "Тримата глупаци".

проф. Васил Попов, български математик (1942-1990).
Научните му интереси са в областите на математическия анализ, числените методи, теорията на апроксимациите. От м. септември 1965 г. работи в Института по математика при Българската академия на науките. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Бил е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в САЩ в университета в град Колумбия, щата Южна Каролина (1987-1988), в "Темпъл юнивърсити" във Филаделфия, щата Пенсилвания (1989-1990). Автор е на множество научни трудове, сред които "Прави и обратни  теореми за за едностранно приближение на функции" (1978), "Усреднени модули на гладкост" (1983) и др. Лауреат на Димитровска награда (1978). През 2000 г. в САЩ е учредена международна награда  за млади учени в областта на теорията на апроксимациите на негово име, с което се признават научните му постижения.

Йордан Кацамунски, български художник (1943-2015).
Има над 15 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител на наградата за живопис на Комитета за култура (1978), на наградата за живопис "Владимир Димитров - Майстора" (1983, 1987), на Националната награда за живопис "Захари Зограф" на Съюза на българските художници(2007).

Емил Симеонов, български поет, писател и преводач (1945-2009).
Литературен сътрудник в многотиражката "Транспред" (1965-1966), репортер в Радио София (1970-1971) и в отдел "Футбол" на в. "Народен спорт" (1971-1972). Редактор във в. "Литературен фронт" (1973-1991). Автор е на стихосбирките "Сега и тук" (1982), "Таблетка за сън" (1985), "Зъл и нежен" (1986), "Домашни стихотворения" (1990), "Честита есен" (1993), "13 диптиха" (1998), "Накриво писан" (2006), "Дъжд към края на декември" (2007), "Сега и после" (2010, посмъртно), на пиеси - "Лейка в куфар", "Всичко ли е за продан", "Лабиринт зад кулисите", "Приключенията на добрите намерения" и др. Превежда поезия от руски и турски език. Носител на националната литературна награда "Владимир Башев" (1976), на наградата на конкурса "Южна пролет" в Хасково за дебютната си стихосбирка "На сто разумни крачки" (1977).

Георги Трифонов, български художник и поет (1947-2011).
Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, рисунката, графиката, илюстрацията. Автор е на седем стихосбирки и един сценарий. Носител на Голямата награда "Илия Бешков" за рисунка на Съюза на българските художници (1985), на наградата на Асоциацията на френските художници (1996), на наградата на Дружество "Гражданин" за култура и изкуство за 2000 г., на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (24 май 2011).