site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 юни в историята

2 юни 2023 г., петък, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Никифор изповедник, патр. Константинополски. Прпмчк Еразъм Охридски.

В България се отбелязва:

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път денят е честван през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. С Решение на Министерския  съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 г. насам, се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.

Празникът на град Казанлък. Празник на розата. Отбелязва се от 2006 г. през първия петък, събота и неделя на юни съгласно Наредба 27 за символиката на община Казанлък за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметници и други възпоменателни знаци на територията на община Казанлък, приета с Решение 405 на Общинския съвет от 27 април 2006 г.

Празникът на град Шабла. Отбелязва се от 60-те години на 20-и век.

По света се отбелязва:

Националният празник на Италия. Ден на провъзгласяването на републиката (1946).

На този ден в България:

1876 - На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата на Христо Ботев води сражения в района на Рашов дол край Лютиброд, където загиват повече от 10 четници. Командваната от неговия заместник Никола Войновски група четници успява да се изтегли към с. Зверино. Четата на Христо Ботев завзема австрийския параход "Радецки" на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) и при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След двудневни сражения с редовната турска войска, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) четниците достигат Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. По време на заседанието Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 г. насам се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани в продължение на две минути. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

1944 - В Калофер официално е открита мемориалната къща музей "Христо Ботев". Изградена е на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство, разрушена при опожаряването на града през 1877 г. По инициатива на калоферското гражданство и родолюбиви българи от цялата страна сградата е възстановена по спомени на брат му о.з. ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци. Проектът е разработен от арх. Балтаджиев и строежът й започва през 1942 г. Тя е част от музейния комплекс, разположен в парк "Ботева градина", създаден през 1926 г. върху терен, дарен на града от Кирил Ботев, заедно с експозиционна зала (открита през 1973 г.), паметника на Христо Ботев, открит през 1930 г., и паметника на майката на поета Иванка Ботева, открит през 1980 г. Целият ансамбъл е обявен за паметник на културата с национално значение. С Постановление 139 на Министерския съвет от 21 юли 2000 г. Общинският музей  "Христо Ботев" получава статут на държавен културен институт с национално значение.

1953 - В Ямбол е открит Музей на революционното движение (дн. Регионален исторически музей). Първоначално в музея съществуват три отдела: исторически - включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944 г.; социалистическо строителство - отразяващ събитията след 1944 г., и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. С Постановление 80 на Министерския съвет от 7 април 2006 г. музеят се преобразува в Регионален исторически музей.

1957 - Българският състезател по борба свободен стил Петко Сираков печели първи златен медал за България от Световно първенство по борба. Първенството се провежда от 1 до 3 юни 1957 г. в Истанбул, Турция.

1964 - Във Враца е открит паметник на Христо Ботев. Паметникът представлява 12-метров монумент, изработен от бронз и сив гранит от скулптора  Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл, включващ в себе си площад, стилизиран лъв, шадраван и тревни площи, дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев. На същото място на 27 май 1890 г. е открит първият паметник на Христо Ботев, който изобразява революционера  в естествен ръст. Паметникът и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Паметникът, който изобразява Христо Ботев в естествен ръст, е демонтиран през 1955 г.

1974 - България установява дипломатически отношения с Гвинея Бисау.

1999 - Военен самолет Миг-21 се разбива в землището на с. Драгомир, област Пловдив. Загиват двамата пилотите, които изпълняват "полет по прибори" като част от учебната програма за подготовка на летците.

2003 - Българската народна банка въвежда системата за брутен сетълмент в реално време RINGS (Real time INterbank Gross Settlement), с което се поставя начало на функционирането на нова национална платежна система, съответстваща на модела в страните с развита пазарна икономика.

2016 - Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева откриват новоизградена пречиствателна станция за отпадъчни води в град Бяла, Русенско. Проектът е на стойност 40,8 млн. лв. и е финансиран по Оперативна програма "Околна среда" (2007-2013).

2018 - Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" повишава перспективата за кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна. Дългосрочният и краткосрочен кредитен рейтинг на страната в чуждестранна и местна се потвърждават на BBB-/A-3.

2021 - Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции съгласно закона "Магнитски" на трима българи  заради тяхната роля в корупцията в България, както и техните мрежи, включващи 64 юридически лица. Мярката е насочена срещу бизнесмена Васил Божков, бившия депутат Делян Пеевски и Илко Желязков, бивш заместник директор на Българската държавна агенция за технически операции и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Съгласно санкциите Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, както и техните компании, няма да имат достъп до финансовата система на САЩ. Замразяват се авоарите на санкционираните в САЩ и се забранява на американците да правят сделки с тях. Държавен департамент въвежда санкции срещу българските представители Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов, както и срещу Делян Пеевски и Илко Желязков заради тяхно предполагаемо замесване в корупция, като им забранява, на тях и на техните семейства, да влизат в САЩ.

На този ден по света:

1098 - Кръстоносците от Първия кръстоносен поход (1096-1099) превземат Антиохия - най-здравата крепост на мюсюлманите по пътя към Ерусалим. Антиохия (дн. Антакия, Турция) първоначално е столица на държавата на Селевкидите (3 в. пр. н. е.) после на римската провинция Сирия (от 64 г. пр. н. е.).

1793 - Във Франция е установена Якобинската диктатура. В резултат на Парижкото въстание (31 май-2 юни 1793), по време Великата френска революция (1789-1799), властта преминава от жирондистите в ръцете на якобинците, които установяват т. нар. "Якобинска диктатура", свалена на 27-28 юли 1794 г. чрез Термидорианския преврат. Жирондистите са политическа групировка на френската буржоазия, създадена през 1791 г. от депутати, повечето от които от областта Жиронда. Идват на власт след премахването на монархията (1792). Обявяват се против по-нататъшното задълбочаване на революцията. Якобинците са най-радикалното крило по време на Великата френска революция.

1900 - Основан е "Кайзерслаутерн" - Кайзерслаутерн, немски футболен клуб.  

1924 - Във Вашингтон, САЩ, президентът на САЩ Калвин Кулидж подписва приетия от Конгреса на САЩ акт за гражданските права на индианското население, т.нар. Акт Шнайдер, по името на Хоумър Питър Шнайдер, член на Конгреса на САЩ от Републиканската партия, председател на Комитета по въпросите на индианците от 4 март 1915 г. до 3 март 1925 г.

1931 - В Лондон, Великобритания, е създаден Международният газов съюз, с цел насърчаване на техническия и икономически напредък на газовата индустрия. Седалището на организацията е във Вевей, Швейцария, а на Секретариата в Осло, Норвегия.

1946 - В Италия е произведен общонационален референдум за формата на държавно управление, на който 54,3 процента от гласоподавателите гласуват за установяване на република и премахване на монархията в страната.

1953 - Коронация на кралицата на Великобритания Елизабет Втора в Уестминстърското абатство. На 6 февруари 1952 г., след смъртта на баща й - крал Джордж VI, принцеса Елизабет се възкачва на престола като кралица Елизабет Втора.

1966 - Американският безпилотен кораб "Сървейър 1" каца успешно на Луната. Това е първият американски апарат от изследователската програма "Сървейър" на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА), кацнал на Луната. Програмата "Сървейър" е ръководена от лабораторията за реактивни двигатели към НАСА, а апаратът е проектиран и произведен от "Хюз еъркрафт". Апаратът е изстрелян от Кейп Канаверъл, щата Флорида, на 30 май 1966 г. и носи на борда си две телевизионни камери, благодарение на които заснема и изпраща на Земята общо 11 240 снимки от повърхността на Луната. Връзката със Земята се запазва до 7 януари 1967 г.

1992 - В Дания е произведен референдум за Договора от Маастрихт на Европейския съюз, който гласоподавателите отхвърлят с 50,7 процента от гласовете на избирателите, а 49,3 процента гласуват "за".

2001 - 30-годишният непалски принц и престолонаследник Дипендра убива краля на Непал Бирендра и съпругата му и още 7 члена на семейството на монарха и се самоубива. Причината е вътрешносемеен спор.

2002 - Две британки достигат Северния полюс и поставят своеобразен рекорд, като стават първите представителки на нежния пол, стъпили и на двете най-отдалечени срещуположни точки на Земята. В предишна експедиция те достигат Южния полюс. Преходът на 35-годишната Керълайн Хамилтън и на 37-годишната Ан Дениълс продължава 81 дни, като за това време те изминават 640 км. Двете пътешественички стартират на 12 март от арктическото крайбрежие на Канада, като всяка от тях тегли шейна със 114-кг товар.

2005 - Във Владивосток Русия и Китай подписват Договор за окончателното очертаване на част от общата им граница. Споразумението слага край на 40-годишните преговори за решаването на руско-китайския граничен спор.

2014 - В провинция Юнан, Китай, е регистрирано земетресение с  магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер. Разрушени са 3400 къщи, а 21 000 са сериозно повредени. Евакуирани са 45 000 души, а преките икономически загуби се оценяват от властите на 272 млн. долара.

2016 - В Украйна парламентът приема поправки в конституцията за реформиране на съдебната система, които целят да се премахне политическото влияние при назначаване на съдиите и да ограничи имунитета на магистратите в случай на злоупотреби. Поправките предвиждат формиране на тристепенна съдебна система, създаване на Върховен съд, както и учредяване на Висш съдебен съвет (ВСС), който ще има пълномощия да избира, уволнява и премества съдии. Съдиите ще бъдат назначавани на длъжност от президента на Украйна по предложение на ВСС. Законът предвижда "функционален имунитет" на съдиите вместо "абсолютен", както е преди поправките в конституцията. Премахва се и петгодишният изпитателен срок за съдиите.

2017 - Парламентът на Дания приема закон за декриминализиране на богохулството, смятано за закононарушение в страната през последните 334 години. С него се отменя досегашният чл. 140 от Наказателния кодекс, предвиждащ наказание до 4 месеца затвор за публично оскърбяване на дадена религия, което за близо 80 години е било прилагано само четири пъти - през 1938 г., когато четирима души са били осъдени за антисемитски текстове, през 1946 г., когато  двама души са били глобени за имитиране на кръщене по време на маскен бал, през 1971 г., когато двама служители в държавното радио са били наказани за излъчване на песен, в която се говори за сексуалността на една жена и за отхвърлянето й на всякаква божия власт и през м. февруари 2017 г., когато датски гражданин пуска в социалната мрежа "Фейсбук" видеозапис как изгаря Корана.

2019 - Открита e фериботна линия, свързваща турския град Чешме в окръг Измир и гръцкия град Лаврион край Атина. Тoва е първата фериботна връзка между континенталните части на двете страни. Пътуването между гр. Чешме и Лаврион ще продължава около седем часа.

2021 - Парламентът на Израел избира за президент на страната 60-годишният Ицхак Херцог от Партията на труда и син на един от бившите президенти на страната Хаим Херцог. Той е 11-ият президент на Израел.

2022 - В Париж, Франция, представители на френския дипломатическия корпус стачкуват в знак на протест срещу реформите, извършвани в Министерството на външните работи, които предвиждат съкращения на персонал и намаляване на консулските дейности. Това е първата стачка на френски дипломати от 20 години. Страната има третата по големина в света дипломатическа мрежа, с около 1800 дипломати и приблизително 13 500 служители, работещи в министерството на външните работи.

Родени на този ден българи:

проф. Асен Василиев (Асен Василиев Петров), художник и изкуствовед (1900-1981).
Работи като гимназиален учител в Берковица (1926-1927), Шумен (1927-1930) и София (1930-1940). Художник-изследовател в  Археологическия музей в София (1940-1950). Референт-ръководител на сектор "Музеи" в Комитета за наука, изкуство и култура (1948-1950), заместник-директор (1957-1959) на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките, преподавател (от 1974) във Висшия институт за изобразителни изкуства "Н. Павлович". Участва в редица художествени изложби в провинцията и София. Има заслуга в полагането на основите на библиографията на българското изкуство. Автор е на повече от 30 книги, както и на много статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България -"Енциклопедичен речник Кюстендил" (1979), и неин главен редактор. Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството" (1970). Носител на орден "Георги Димитров" (1980).

Пеньо Атанасов (Пеньо Атанасов Колев, псевд. Бомбето), строител (1902-1987).
Ръководи изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка (осветен на 26 август 1934). Участвал е и при строителството на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, гарата в Шумен, мостове, къщи, пощенски сгради. Удостоен е със званието "Заслужил строител". Носител на "Народен орден на труда" (1973), на  златна значка "Майстор Колю Фичето" (1975).

Коста Колев, музикант акордеонист, композитор, диригент и аранжьор (1921-2010).
Изпълнител на българска народна музика. Бил е диригент (1949)на малък оркестър за народна музика, диригент (от 1951) на хора и оркестъра от народни инструменти към Ансамбъла за народни песни и танци при Българското национално радио. Автор е на песни за народен хор и оркестър, пиеси за соло инструмент или пеене с оркестър или ансамбъл, музика към танцови постановки; сюити от народни мелодии и др. Нотира, хармонизира и обработва няколко хиляди народни песни и хора за репертоара на ансамблите за народна музика. Има записи в радиото и телевизията, грамофонни плочи, в сборни дискове на "Мистерията на българските гласове", Варненския, Русенския и Търновския ансамбъл и др.

Дарина Герова, писателка, журналистка и сценаристка (1934-2022).
Работила е във в. "Народна младеж", в. "Отечествен фронт", в. "Труд", в  Комитета по правата на човека и е била председател на Комисията по етика към Съюза на българските журналисти. Автор е белетристични книги с разкази, повести, роман и един художествен пътепис. Сценарист е на филма "Ева на третия етаж", създаден по едноименната й повест. Автор е на сборниците: "Обеден дъжд", "След празника", "Добър ден, сине", "Грешни сме, Господи" др.  Носителка на званието "Заслужил деятел на куртурата". Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен, на годишната награда на Съюза на българските писатели за 2012 г. за пътеписа "Америко, Америко!".

Динко Дерменджиев (псевд. Чико), футболист и треньор (1941-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Марица" (Пловдив) и "Ботев" (Пловдив), където играе в продължение на 19 сезона до 1978 г. Той е играл в 447 мача в "А" футболна група. Има вкарани 194 гола. За националния отбор по футбол има изиграни 56 мача и отбелязани 19 гола. Участвал е в три световни първенства - в Чили през 1962 г., в Англия през 1966 г. и в Мексико през 1970 г.  Избран от привържениците на "Ботев" (Пловдив) за футболист номер 1 на клуба за 20 век. Носител на званието "Заслужил майстор на спорта" (1967). Футболист на Пловдив за 1966 г., 1967 г. и 1976 г. Почетен гражданин на Пловдив.

Петър Манджуков, предприемач (1942).
Дълги години работи в областта на машиностроенето и външната търговия като директор и представител на водещи фирми в България и чужбина. Основава дружество "ПМ Груп" АД (1999), преименувано през 2007 г. "Манджуков" ЕАД,  с дейност в областта на медиите, машиностроенето, търговията, строителството, винарството. Изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на "Манджуков" ЕАД. Учредител на Сдружението на фамилния бизнес - България (2006) и негов председател (22 ноември 2006-5 април 2009). От 5 април 2009 г. е  почетен председател. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос и заслуги за развитието на международните връзки и сътрудничество на  България с народите на Русия и ОНД и по повод 60-ата годишнина от рождението му (13 юни 2002). Удостоен със званието "Архонт на Пловдивска Света митрополия" за ктиторство и съдействие в делото на Светата Пловдивска Епархийска църква (юни 2012). Почетен гражданин на Пловдив (25 октомври 2012).

проф. Валери Димитров, юрист и политик (1954).
Работи като юрисконсулт в "Пътни строежи" в София (1980-1984). Бил е консултант на управителя, подуправителите и Управителния съвет на БНБ и на председателя и Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-7 април 2005). Председател на Сметната палата на Република България (7 април 2005-30 април 2014). От 23 юли 2015 г. е член на Управителния съвет на Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Дългогодишен преподавател в  Университета за национално и световно стопанство. Автор е на студии и статии в областта на банковото, борсовото, финансовото и административното право.

Георги Анастасов, икономист (1957).
Работил като икономист в системата на промишлеността, на машиностроенето, строителството и на инженеринговата дейност. Председател на Партия "Български социалдемократи"  (21 септември 2002-20 ноември 2016). Депутат от 39-ото до 43-ото Народно събрание (2001-2017). 

Робин Кафалиев, актьор, продуцент и режисьор (1964).
Актьор във формация "Алтернатива" (1990-2000). До 1994 г. е бил е преподавател по "Сценична реч и техника на говора" във Висшия институт за театрално изкуство. Водещ на развлекателното предаване "Най-смешните животни и хора на планетата"  по телевизия "bTV" (2002-2015). От 2003 г. е режисьор и изпълнителен продуцент на развлекателно шоу със скрити камери "Без думи", впоследствие "Без дрехи" (2003-2013). Изпълнителен продуцент на  телевизионното състезание "Форт Бояр" по телевизия "bTV" (2007-2010). Режисьор, сценарист и актьор в хумористичното предаване "Аламинут" по телевизия "bTV" (2005-2015).

Георги Донков, футболист (1970).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София), "Бохум" (Германия), "Кьолн" (Германия), "Валдхоф Манхайм" (Германия), "Падерборн" (Германия), "Огерсайм" (Германия), "Ньошател Ксамакс" (Швейцария) и "Еносис Паралимни"  (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача и отбелязани 2 гола. Бил е помощник треньор на националният отбор на България по футбол.

Нургюл Салимова, шахматистка (2003).
Започва да играе шах на 4-годишна възраст. Европейска шампионка за момичета до 8-годишна възраст (2011). Световна шампионка за момичета до 12-годишна възраст (2012). Първо място на Държавното първенство (2017), с което става най-младата шампионка на България  - на 13 години и 9 месеца, подобрявайки рекорда на Антоанета Стефанова, която през 1995 г., когато е на 16 години,  печели титлата на България. През м. януари 2019 г. тя оглавява световната ранглиста за момичета до 16-годишна възраст. През 2019 г. в Чехия печели златен медал на Европейското младежко отборно първенство за момичета до 18 г., заедно с Габриела Антова и Надя Тончева. През 2022 г. в Чехия завършва на 10-о място на Европейското първенство по класически шахмат за жени в Прага, Чехия, и на 9-то място на Международната шахматна олимпиада за жени в Индия.

На този ден са родени и:

Томас Харди, британски поет и писател (1840-1928).
Автор е на романите "Кметът на Кастърбридж" (1886), "Тес от рода д'Ърбървил" (1891), "Невзрачният Джуд" (1895), "Уесекски поеми" (1898) и др.

Нил Филатов, руски лекар педиатър (1847-1902).
Един от родоначалниците на педиатрията в Русия. Изучава и описва острите инфекциозни болести при децата, ръководи първата самостоятелна Катедра по детски болести в Московския университет (1891-1902).

Карл Гелъруп, датски писател и драматург (1857-1919).
Първият  му роман "Идеалист" е публикуван през 1878 г. под псевдонима Епигон. Автор е на драмата в стихове "Брюнхилд" (1884), трагедията "Хагбард и Сигне" (1888), на социалните пиеси "Херман Ванел" (1891), "Вутхорн" (18893)", Негово Превъзходителство" (1895), на драмата "Свещените огньове" (1903), на романите "Поклонникът Каманита" (1906), "Световните пътешественици" (1910) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1917 г. за многостранното, богато и проникнато от високи идеали творчество, която си поделя с датския писател Хенрик Понтопидан, който я получава  за автентичното описание на съвременния живот в Дания.

Едуард Елгар, британски композитор и диригент (1857-1934).

Феликс Вайнгартнер, немски диригент и композитор (1863-1942).

Джони Вайсмюлер, американски плувец и актьор (1904-1984).
Петкратен олимпийски шампион през 1924 г. в Париж, Франция (3 златни медала), и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия (2 златни медала). Поставил е 67 световни рекорда. Той е човекът, който пръв преплува 100 метра за по-малко от минута (9 юли 1922 г. - 58,6 секунди). През 1931 г. е нает от филмовата компания "Метро Голдуин Майер" за ролята на Тарзан в серийния филм по едноименното произведение на Едгар Райс Буроус.

Франтишек Планичка, чехословашки футболист (вратар) (1904-1996).

Марсел Райх-Раницки, немски писател и литературен критик (1920-2013).
Автор е на автобиографичната книга "Моят живот" (1999) и на около 50 книги с литературна критика.

Хуан Антонио Бардем, испански режисьор и сценарист (1922-2002).
Режисьор е на филмите "Смъртта на велосипедиста", "Главната улица", "Предупреждението" и др. Заедно с режисьора Луис Гарсия Берланга, той заснема филма "Добре дошъл, мистър Маршъл".

Мило О'Шей, ирландски актьор (1926-2013).
Участвал е в телевизионния сериал "Западното крило" (2003-2004), както и във филмите "Ромео и Жулиета" (1968), "Барбарела" (1968), "Присъдата" (1982), "Пурпурната роза от Кайро" (1985), "Шантава компания" (1989), "Сватовникът" (1997), "Медиуми" (2003) и др.

Дан Йордакеску, румънски оперен певец баритон (1930-2015).
Той дебютира през 1949 г. в Букурещ. По време на 50-годишната си кариера е пял в 61 държави, имал е изпълнения в над 1000 опери, като е пял в "Ла Скала" в Милано (Италия) и във Виенската държавна опера в Австрия, в оперите в Париж (Франция), в Мюнхен и Берлин в Германия, Санкт Петербург (Русия), Лос Анджелис и Ню Йорк в САЩ. Последното му изпълнение е през 2005 г., след което се занимава с преподавателска дейност.

Константинос Втори, последен крал на Гърция от 6 март 1964 г до 1 юни 1973 г. (1940-2023).
От династията на Шлезвиг-Холщайн-Глюксбург. Провъзгласен е за крал веднага след смъртта на баща си, крал Павел I.

Чарли Уотс (Чарлз Робърт Уотс), британски музикант (1941-2021).
От 1963 г. е барабанист на групата "Ролинг Стоунс". През 1989 г. Чарли Уотс е въведен в Залата на славата на рокендрола заедно с останалите членове на "Ролинг Стоунс".

Стейси Кийч, американски актьор (1941).
Участвал е във филмите "Бягство от Ел Ей" (1996), "Американска история X" (1998), "Съкилийници" (2011), "Наследството на Борн" (2012), "Небраска" (2013), "Въпрос на истина" (2015), "Клетка" (2016), "Готи" (2018) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (1989). Удостоен e със звезда на холивудската Алея на славата (2019).

Арнолд Мюрен, нидерландски футболист и треньор (1951).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ, с националния отбор по футбол.

Марк Лоуренсън, английски футболист (1957).
След футболната и треньорската си кариера работи като радио и телевизионен спортен коментатор.

Бернар Казньов, френски политик (1963).
Министър на вътрешните работи (2 април 2014-6 декември 2016). Министър-председател на Франция (6 декември 2016-15 май 2017).

Николай Давиденко, руски тенисист (1981).

Серхио Агуеро, аржентински футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Джузепе Гарибалди, италиански революционер, национален герой (1807-1882).
Един от водачите на движението за национално обединение на Италия (Рисорджименто), което започва през 1815 г., преминава през две революции (1848-1849 и 1859-1860) и завършва с превземането на Рим (20 септември 1870) и създаването на единна италианска държава.

Джон Дюи, американски философ и педагог (1859-1952).
Един от основателите на философското движение прагматизъм и на функционалната психология  в началото на 20-и век. Реформатор в образованието в САЩ с голям принос в педагогиката. Идеите му във философията са известни под името инструментализъм. Те са разработени в произведенията му "Влиянието на Дарвин върху философията и други есета относно съвременната философия" (1910), "Как мислим" (1910), "В търсене на сигурността" (1929).  Автор е на  "Психология" (1887), "Училище и общество" (1899), "Есета по експериментална логика" (1916), "Човешка природа и поведение" (1922), "Свобода и култура" (1939) и др.

Жул Паскин (ист. име Юлиус Мордекай Пинкас), френски художник от български произход (1885-1930).
Роден е във Видин, като семейството му живее в града до 1892 г., когато се премества в Русе, а след това в Букурещ. През периода от 1902 до 1905 г. Жул Паскин живее във Виена, Мюнхен и Берлин. Учи в Художествената школа на Мориц Хайман в Мюнхен и посещава Берлинската академия. Работи като илюстратор на немски списания. През 1905 г. негови рисунки се публикуват за първи път в сатиричното списание "Симплицисимус" и илюстрования седмичник "Югент" - издавани в Мюнхен, където за първи път се подписва и с псевдонима Паскин (анаграма на Пинкас). През 1907 г. прави първата си самостоятелна изложба в Берлин. Триумфът му идва, когато дванадесет негови творби са включени в Международната изложба на съвременното изкуство през 1913 г. в Ню Йорк, в която участват над 300 автори от САЩ и Европа с около 1300 графики, рисунки, картини и скулптори. През 1920 г. той се установява завинаги в Париж. Работи в различни жанрове - голо тяло, портрет, фигурални композиции. Скандализира парижкото общество с картините и личния си живот. Самоубива се на 21 ноември 1991 г. Жул Паскин е обявен за почетен гражданин на Видин през 2000 г. Неговите картини са в колекциите на най-известните музеи и галерии в света Ц Лувъра в Париж, Музея на изкуството в Ню Йорк, Института по изкуствата в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, както и в частни сбирки в целия свят.

Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист, треньор и спортен деец (1895-1978).
В продължение на 18 години играе като футболист в "Реал Мадрид" (1912-1927), като реализира над 1200 гола, една година е треньор на "Реал Мадрид". Участник в Гражданската война (1936-1939). От 1943 г. до смъртта си през 1978 г. е президент на "Реал Мадрид". В негова чест стадионът на клуба, изграден през 1947 г.,  е наречен на негово име - стадион "Сантяго Бернабеу".

Георги Шейтанов, български революционен деец, журналист и публицист (1896-1925).
Изключен е от училище през 1913 г. заради анархистка дейност. През следващите 12 години - до смъртта си, живее като нелегален, с чужд паспорт. През юни 1917 г. организира бойни групи в България. След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва като четник в Килифаревската чета. През 1924 г., заедно със Станке Димитров и Димитър Грънчаров  е един от създателите и организаторите на Единния фронт между анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу правителството на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков. През 1925 г. е воевода на политическа чета в Търновския край. Публикува във в. "Работническа мисъл" (1919-1920), в. "Протест", в. "Свободно общество", в. "Анархист", в. "Комуна", в. "Всемирная революция" (Русия), както и издаваното от Гео Милев сп. "Пламък" (1924-1925). Автор е на няколко стихотворения и около 30 статии във вестници и списания, останали като образци в българската публицистика. През 1944 г. е издадена книга с негови текстове - "Избрани статии". След смъртта му са издадени книгите: "Георги Шейтанов. Биографично-библиографски материали" (1967), "Анархизмът като философия и дело" (1994), "Георги Шейтанов - целунат от смъртта" (2009), "Арена на духа" (2016).

Невена Буюклиева (Невена Стоянова Спиркова), българска актриса и общественичка (1896-1966).
Играла е в Народен театър "Иван Вазов" (1923-1966). Създател е на организационния комитет по пренасянето на костите на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар (Гърция) в родния му град Копривщица през 1931 г. Била е председател на кръжока "Живо слово", по чиято инициатива са събрани средства за изграждането в Копривщица на паметник на чакащата майка на поета. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званието "Народна артистка" (1952).

проф. Милко Бичев, български архитект и изкуствовед (1897-1972).
Началник на Архитектурно-градоустройствената дирекция към Софийска община (1938-1946). Бил е преподавател по история на архитектурата в Държавната политехника и Висшия инженерно-строителен институт в София.  Ръководител на катедра "История и теория на архитектурата" в Държавната политехника (1951-1964). Автор е на "Италиански дворци през Ренесанса" (1943), "Архитектурата на Ренесанса в Италия и другите западноевропейски страни" (1954), "Български барок"(1954), "Архитектурата на новото време. ХVII и ХVIII в.", "Стенописите в Иваново" (1965) и др. Носител на орден "Кирил и Методи" първа степен (1957).

Васил Бозаров, български учител (1907-1982).
Директор на III девическа гимназия в София (1946-1947), главен инспектор по биология (1948-1951), старши преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1957). Научен сътрудник (1958)  и старши научен сътрудник (1966) в Националния институт по образованието "Тодор Самодумов".

проф. Димитър Димитров, български юрист, политик и журналист, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1912-1998).
От 1931 г. е член на БЗНС, член на Върховния съюзен съвет на БЗНС (1947-1971), от 1971 г. е член на Управителния съвет на БЗНС, от 1973 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Заместник главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1948-1951), а от 1973 г. е главен редактор на вестника. Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972).

Радж Капур (Ранбир Радж Капур), индийски актьор, режисьор и продуцент (1924-1988).
Дебютира в киното през 1947 г. с филма "Огънят", на който освен водещ актьор е режисьор и продуцент. Участвал е във филмите "Мусонни дъждове" (1949), "Бродяга" (1951), "Господин 420" (1955), "Под прикритието на нощта" (1957), "Там, където тече Ганг" (1960), "Сангам" (1964), "Истина, любов и красота" (1978), "Болни от любов"(1982) и "Любовната история на Ганга" (1985)и др.  Като продуцент Радж Капур е сред хората, допринесли за разгръщане на международния потенциал на индийското кино.

акад. Святослав Фьодоров, съветски офталмолог хирург (1927-2000).
През 70-години на 20-и в. разработва т. нар. радиална кератотомия - оперативно лечение на късогледството. Герой на Социалистическия труд (1987). Загива при катастрофа в близост до летище "Тушино" в Москва с хеликоптера "Ми-8" на Клиниката по очна микрохирургия.

Йордан Матев, български актьор (1928-1968).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953-1968). Участвал е във филмите "Утро над Родината" (1951), "Снаха" (1954), "Краят на пътя" (1961),  "Тютюн" (1962), "Непримиримите" (1964),"13 дни" (1964), "Мъже" (1966), "Бягаща по вълните" (1967) , "Прокурорът" (1968) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (21 май 1966). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

Зорница Попова, български композитор (1928-1994).
Тя е първата жена - член на Съюза на композиторите в България. Композира забавна естрадна музика. Автор е на над 500 песни и оркестрови пиеси. С нейните песни се утвърждават като изпълнители десетки певици и певци, между които Росица Кирилова, Георги Христов, Мария Нейкова, Мими Иванова, Кичка Бодурова, дует "Ритон" и др. Носител на награда на Съюза на композиторите в България за цялостно творчество (1985), на награди от фестивалите "Златният Орфей" (1984, 1988), Радиоконкурса "Пролет" (1980, 1987, 1988), "Песни за Бургас" (1987), телевизионния конкурс "Мелодия на годината", "Шлагерфестивал" Дрезден, Германия, (1979), попфестивал в Кавън, Ейре и др. Постоянен член на конкурса "Песни за морето" в Рощок (Германия) и др. През 1983 г. излиза авторски албум с нейни песни.

Николай Гяуров, български оперен певец бас (1929-2004).
Дебютира в Софийска народна опера през 1956 г. с ролята на Дон Базилио в "Севилският бръснар" от Джоакино Росини. Пял е в Болшой театър в Москва, Русия (1957-1958). От 1961 г. е първи бас на оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия. Гастролира в оперните театри в Европа и Америка - "Ковънт Гардън" в Лондон, Великобритания, Щатсопер във Виена, Австрия, Метрополитен опера в Ню Йорк, САЩ, Гранд опера в Париж, Франция, Болшой театър в Москва, Русия и др. Сред ролите му са Мефистофел във "Фауст", Филип II в "Дон Карлос", Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт, Борис Годунов в операта от Модест Мусоргски и др. Удостоен е със званието "Народен артист" (август 1962), с почетното звание "Командатор на Италия" (1974), с френското отличие "Командьор на Ордена за изкуство и литература" (1989), почетен член на Виенската щатсопера (1989),  носител на "Кавалер на Почетния легион" (15 май 1991) и др. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на наградата "Гран при дьо Пари" на Международния конкурс по пеене в Париж, Франция (19 септември 1955), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "13 века България" (септември 1989), орден "Стара планина" първа степен (28 март 1996).

Венцел Райчев, български юрист, социолог и журналист (1930-2009).
Журналист във в. "Работническо дело", в. "Народна култура", в. "Отечествен фронт". Бил е главен редактор на в. "Софийски новости". Главен директор на агенция "София прес" (15 февруари 1990-29 юли 1993). Автор е на над 80 художествени и обществено-политически книги и над 2500 статии в периодичния печат, над 40 монографии в научната периодика и социологически сборници. Превежда от руски език творби на Александър Солженицин, Михаил Достоевски, Антон Чехов. 

Александър Дяков, български скулптор (1932-2018).
Автор е на монументално-декоративни проекти за паркова скулптура и паметници. Негови паметници се намират в паркове из различни села и градове из страната - София, Силистра, с. Кайнарджа, най-известният от които е "На падналите за свобода" в Бургас. Участва в национални изложби, негови работи са представени в Париж, Венеция, Антверпен, Равена, Австралия. Автор е на изложбата "Проекти ХХ век" (2001). Художник постановчик е на филимите "Хроника на чувствата", "Веригата", "Вълчицата", "Спомен за близначката", "Хемингуей", "Може би фрегата". Носител на първа награда от Първата младежка изложба (1961) за творбата "Права фигура". Почетен гражданин на София (17 септември 2012). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (май 2012).

Брус Макларън, новозеландски автомобилен състезател, дизайнер и конструктор (1937-1970).
Участва във "Формула 1" и в американските серии Кан-Ам. През 1959 г. Брус Макларън  става най-младият победител в "Гран при", след като печели състезанието в САЩ на 22 години и 80 дни - рекорд, който не е подобрен в продължение на 44 години. През 1965 г. основава тима "Макларън", който участва във "Формула 1". Загива след тежка катастрофа по време на тестове на своя болид в американските серии Кан-Ам на пистата "Гудууд Сиркуит", Великобритания.

Койчо Русев, български инженер (1946-2022).
Койчо Русев е със значителен принос за развитието на транспорта в България. Основател на Националната транспортна камара и неин председател (октомври 1990-2022). Основател на "Български транспортен холдинг" АД (1996) и председател на Надзорния съвет на дружеството (1996-2022). От 2006 г. е председател на Съюза на организациите в автомобилния транспорт и член на УС на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ). Носител на орден "Народна Република България" първа степен, на орден "За гражданска заслуга" първа степен за изключително големия му принос за развитието и укрепването на гражданското общество в Република България (14 ноември 2006, връчен на 18 април 2013). Почетен гражданин на Средец (август 2016) и Почетен гражданин на Пловдив (24 ноември 2016).

София Иванова, българска оперна певица (сопран) (1949-2014).
Пяла е в продължение на над 35 години на сцените на всички български оперни театри, както и на престижни оперни сцени в Испания, Италия, Германия, Белгия, Швейцария, Гърция, Америка и др.

Цоньо Василев, български футболист (1952-2015).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Волов" (Шумен), ЦСКА (София) и "Етникос Ахнас" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 46 мача и отбелязани 3 гола. Загива в инцидент, при който пада в шахта.

Нери Терзиева-Тодорова, българска журналистка (1952-2022).
Репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център към Българската национална телевизия (1975-1989). От 1990 г. е продуцент на новините, водещ на централната информационна емисия "По света и у нас" и програмен директор на БНТ (1990-1993). Основател и директор на телевизионната програма "Ефир 2" в БНТ от 1 юни 1992 г. Тя е съавтор и водещ на първото икономическо предаване по БНТ - "За един милиард". Съавтор и водещ на първото икономическо предаване по БНТ - "За един милиард". Секретар по печата на президента Петър Стоянов (27 януари 1997-януари 2002). Ръководи "Българска международна телевизия" ("Би Ай Телевизия" (BIT) (2015-2019). Авторка е на проекта "Темпо" за национална независима телевизия, спечелил конкурс в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Авторка е на много документални филми и сценарист на игралния филм "Откраднати очи" (2005). Носителка на специалната награда за телевизионна журналистика "Свети Влас" за принос в телевизионната журналистика и старта на "Би Ай Телевизия" (29 май 2016). Почетен гражданин на Пловдив (7 юли 2022, посмъртно).




/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:15 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация