site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 май в историята

25 май 2023 г., четвъртък, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Възнесение Господне (Спасовден). 3-то намиране честната глава на св. Йоан Кръстител.
Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден като името му идва от спасение. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На 40-ия ден от Възкресението в подножието на Елеонската планина до Ерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните поверия гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На този ден празнуват Спас, Спаска, Сотир и др.

Празникът на автомобилистите. Отбелязва се на църковния празник Възнесение Господне (Спасовден) съгласно  решение от 20 ноември 1913 г., когато е учредена първата шофьорска организация в България - Български шофьорски съюз. След 1946 г. честването на празника се преустановява. Възстановено е през 1989 г. по инициатива на Съюза на българските автомобилисти и Българския автомобилен клуб "Ретро". По традиция в София се организира ретро парад в съботата или неделята след Спасовден пред храм-паметника "Св. Александър Невски". През 2023 г. ретро парадът ще се проведе на 27 май 2023 г.

Празникът на хлебопроизводителите и сладкарите. Отбелязва се на църковния празник Възнесение Господне (Спасовден) от 1915 г. по предложение на съюз "Задруга на хляба". От 1999 г. традицията е продължена от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.

Денят на фъстъка в Община Садово. Денят се отбелязва от 2004 г. до 2012 г. през последната събота на м. март, а от 2013 г. отбелязването му се определя всяка година с решение на Общинския съвет и се чества около празника на града, който е 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Община Садово е основен производител на фъстъци в България.

Празникът на Община Долна баня. Отбелязва се на църковния празник Възнесение Господне (Спасовден) съгласно Решение 115 от 14 май 2004 г. на Общинския съвет за приемане Наредба за символиката на община Долна баня. Празникът е свързан с Възнесенския манастир "Св. Спас", чийто руини се намират на 4 км от града. Много столетия той е бил символ на вяра, просвета и закрила за населението. Разрушен е от турците през 1660 г. След Освобождението на България от турско робство, при частични разкопки на манастира са открити основите на древния храм, върху който е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927 г. По традиция всяка година се организира събор край манастира.

По света се отбелязва:

Международната седмица за солидарност с народите от несамоуправляващите се територии (до 31). Отбелязва се от 1973 г. с резолюция 2911 на Общото събрание на ООН от 2 ноември 1972 г. първоначално като седмица за солидарност с колониалните народи от южната част на Африка, Гвинея-Бисау и островите Зелени нос (дн. Република Кабо Верде), които се борят за свобода, независимост и равноправие. С резолюция A/RES/54/91 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1999 г. е преименувана в Седмица за солидарност с народите от несамоуправляващите се територии. Започва от 25 май - Деня на Африка. По данни на ООН към 2020 г. по света има 17 несамоуправляващи се територии.

Международната седмица за борба с тиреоидните заболявания (до 31). Отбелязва се от 2009 г., с решение на Международната тиреоидна федерация от м. април 2009 г. Провежда се в седмицата около 25 май - Световния ден на тиреоидните заболявания, с цел да се повиши информираността на обществеността за щитовидната жлеза и напредъка в лечението на тиреоидните заболявания.

Международният ден на безследно изчезналите деца. Отбелязва се от 2001 г. под егидата на Международния център за безследно изчезналите деца и децата жертви на сексуално насилие, Европейската федерация за изчезнали и сексуално експлоатирани деца и Европейската комисия. За първи път е отбелязан в САЩ през 1983 г. като Ден на безследно изчезналите деца, в памет на шестгодишния Итън Пац, изчезнал на път за училище на 25 май 1979 г. В България Международния ден на безследно изчезналите деца се отбелязва от 2005 г. по инициатива на неправителствената организация Българско бюро за разследванe. Символ на деня е цветето незабравка.

Световният ден на тиреоидните заболявания. Отбелязва се от 2008 г. по инициатива на Европейската тиреоидна асоциация и Американската тиреоидна организация, с цел да се повиши информираността на обществеността за щитовидната жлеза и напредъка в лечението на тиреоидните заболявания. Годишнина от създаването (1965) на Европейската тиреоидна асоциация. От 2009 г. в периода от 25 до 31 май се отбелязва Международна седмица за борба с тиреоидните заболявания съгласно с решение на Международната тиреоидна федерация от м. април 2009 г.

Денят на Африка. Oтбелязва се от 1963 г. по инициатива на Организацията за африканско единство (дн. Африкански съюз), с цел да се насочи вниманието на международната общност към напредъка на Африканския континент и успехите на организацията в борбата срещу колониализма и апартейда. Годишнина от учредителната конференция (22-25 май 1963) на Организацията за африканско единство (дн. Африкански съюз) в Адис Абеба, Етиопия.

Еврейският празник Шавуот. Празникът започва на 25 май 2023 г. след залез слънце и завършва през нощта на 27 май 2023 г.
Нарича се още Празник на жътвата или Празник на цветята. В превод шавуот от иврит означава седмица и с празника се отбелязват точно 7 седмици от еврейския празник Песах. Според преданието на този ден Моисей получава в планината Синай завета с десетте божи заповеди и ги е предал на еврейския народ след Изхода от Египет. На Шавуот се празнува получаването на Тората (Петокнижието, което е в основата на Стария завет - първите пет книги от Библията: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, известни под името Мойсеево петокнижие). На този ден се ядат млечни продукти, домовете и синагогите се украсяват със зеленина.

Националният празник на Аржентина. Годишнина от Майската революция (1810).

Националният празник на Йордания. Ден на независимостта (1946).

На този ден в България:

1880 - 2-ото Народно събрание приема първия "Закон за устройството на съдилищата в България", с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система след Освобождението. Утвърден е с Указ 226, издаден на 25 май същата година. Обнародван е в Държавен вестник, бр. 47 от 2 юни 1880 г. Законът определя съдебните органи, техния състав и функции, и  формира една напълно изградена в йерархично отношение съдебна система. Въвежда касационното производство в България - Върховният съд, създаден през 1879 г., се преименува във Върховен касационен съд (ВКС). Създават се окръжни и апелативни съдилища. Утврждава се института на мировия съдия и се въвежда прокурорския надзор.

1908 - Произведени са избори за 14-о Народно събрание, спечелени от  Демократическата партия.

1919 - Открит е 22-ият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), който продължава до 27 май. Конгресът променя името на партията на Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Приета е програмна декларация в духа на болшевизма. След конгреса започва да се изгражда нелегална военна организация на БКП.

1933 - Във Варна е учреден радиоклуб "Варна" като секция към съюз "Родно радио". Първото пробно живо радиопредаване от Варна е осъществено на 6 януари 1934 г. На 9 декември 1934 г. започва излъчвания като обществено радио. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който "Родно Радио" става държавна собственост и така се полага началото на държавната радиомрежа в България. От 21 май 1936 г. радио „Варна“ започва излъчвания като регионална радиостанция. Заедно с Радио „Стара Загора“ и Радио „София“ трите радиостанции към Българското радио (дн. Българско национално радио)  започват излъчвания като част от първата българска национална радиомрежа c paвнoпостaвeни paдиoпрогpaмни cлyжби.

1956 - Създадена е Националната комисия на Република България за Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). България е  член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г.

1963 - Открит е язовир "Тополница". Язовирната стена е изградена на р. Тополница на 600 м под с. Мухово в планината Средна гора. Висока е 76,10 м, а язовирът е с обем 137,1 млн. куб. м. Площта на язовирното езеро е 5,7 кв. км. Използва се за напояване в Пазарджишко-Пловдивското поле и за производството на електрическа енергия  чрез ВЕЦ "Тополница".

1978 - В София е направена първата копка на строежа на Народния дворец на културата (дн. Национален дворец на културата) (НДК). Идеята за създаването му е на Людмила Живкова - председател на Комитета за култура. Архитектурният проект на сградата е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, оформлението на околното пространство е дело на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. За строителството са изразходвани 178 млн. лв. Построен е върху площ от 18 300 кв. м и има обем 576 800 куб. м. Обединява 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места. В сградата на Двореца са монтирани около 10 000 тона метални конструкции. Сърцевината на комплекса е Зала 1 - най-голямата в НДК, с площ 11 000 кв. м. и капацитет 3880 души. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава (681). Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. НДК е открит като Народен дворец на културата "София", на 23 юли 1982 г. е преименуван в Народен дворец на културата "Людмила Живкова", а от 1990 г. е Национален дворец на културата.

1984 - С Указ 1562 на Държавния съвет на Народна република България  на базата на Полувисшия железопътен институт "Тодор  Каблешков" (създаден през 1958 г.) се създава Висше народно военнотранспортно училище "Тодор Каблешков" (дн. Висше транспортно училище "Тодор Каблешков").

1987 - Официално е открит Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански" към Регионалния исторически музей във Враца. Комплексът обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи - на фамилията Хаджитошеви, на Иван Замбин и на Григория Найденов, и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение" и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата.

1996 - Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита пристигат в София. Това е първото му посещение след 50-годишно изгнание. До 16 юни 1996 г. освен София те посещават Рилския манастир, Благоевград, Червен бряг, Плевен, Варна, Шумен, Казанлък, Добрич, Несебър, Бургас, Ямбол, Стара Загора, Видин, Пловдив. Симеон Сакскобургготски има срещи с президента Желю Желев, с кмета на София Стефан Софиянски, с журналисти и много граждани. Симеон Сакскобргготски се завръща окончателно в България на 4 април 2001 г. Симеон заедно със сестра си - княгиня Мария-Луиза, и майка си - царица Йоанна, напускат България след референдума на 15 септември 1946 г.  за премахване на монархията на 8 септември 1946 г. и обявяването на България за република. Княз Симеон Търновски e провъзгласен за български цар под името Симеон Втори след смъртта на баща му цар Борис III  на 28 август 1943 г. 

2003 - В землището на град Славяново преминава смерч. Изкоренени са 200 дървета в боровата гора, разрушена е монолитна стопанска сграда. Нанесените щети са на площ от 1500 метра, ширината на полосата на смерча е  около 25 метра.

2006 - Народното събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията, подписана на 10 декември 2003 г. и в сила от 14 декември 2005 г.

2014 - Произведени са избори за членове на Европейския парламент (ЕП) от България. За първи път на тези избори се въвежда експериментално машинно гласуване, а избирателите гласуват с една обща бяла бюлетина. За участие са регистрирани 15 партии, 6 коалиции и трима независими кандидати. От имащите право на глас 6 533 828 български граждани, гласуват 2 361 943 души или 36,15 процента. Най-много гласове печели ГЕРБ - 680 838 гласа (30,4 процента) и 6 членове на Европейския парламент. Втора е Коалиция за България - с 424 037 гласа (18,93 процента) и  4 членове на ЕП, трети са ДПС - с 386 725 гласа (17,27 процента) и 4 членове на ЕП, "България без цензура" - с 238 629 гласа (10,66 процента) и 2 членове на ЕП, Реформаторският блок - с 144 532 гласа (6,45 процента) и 1 член на ЕП.

2017 - Министерският съвет одобрява присъединяването на България към Общата система за пренос на данни в изпълнение на международните ангажименти за автоматичен обмен на информация към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Общата система позволява на данъчните администрации по целия свят да обменят информация, без да е необходимо да правят допълнителни разходи за разработване и поддръжка на множество двустранни сигурни системи за обмен на данъчна информация.

2018 - Министерският съвет приема решение, с което признава Кооперативен съюз "Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации" (НС на ТПК) за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

2022 - Парламентът приема промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се облекчава режимът за изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

На този ден по света:

1085 - Кралят на Кастилия Алфонсо VI превзема от маврите Толедо, старата столица на Испания. Започва т. нар. Реконкиста - исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат. Толедо е завладян от маврите през 8 в. и представлява културен и икономически център, в който съжителстват маври, мосараби, евреи и християни. След превземането на града от краля на Кастилия Алфонсо VI на 25 май 1085 г. в Толедо дълго време се запазва религиозната толерантност под прекия контрол на кралете на Кастилия. Започналите в края на 15 в. репресии срещу евреи и маври постепенно довеждат Толедо до упадък. Важността му намалява напълно, след като през 1561 г. крал Филип II премества кралския двор в Мадрид, Испания.

1869 - Тържествено е открита сградата на Виенската опера с концерт на операта на австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт "Дон Жуан".  На откриването присъстват императорът на Австро-Унгария Франц Йозеф и австрийската императрица Елизабет (Сиси).

1901 - Основан е "Ривър плейт" - Буенос Айрес, аржентински футболен клуб.

1907 - Във Финландия в заседание на парламента за първи път участват и жени. През 1906 г. във Финландия са предоставени пълни избирателни права на жените. След изборите през м. март 1907 г. от общо 200 депутати 19 са жени.

1925 - Основан е футболният клуб "Зенит" - Санкт Петербург, руски футболен клуб. Създаден като отбор при Ленинградския маталургичен завод "Сталин". От 1936 г. е "Сталинец", а сегашното си име носи от 1940 г.

1963 - В Адис Абеба, Етиопия, по време на среща на държавните и правителствени ръководители на африканските страни (22-25 май 1963) е създадена Организацията за африканско единство (ОАЕ). На 11 юли 2001 г. на 37-ата среща на Организацията за африканско единство е взето решение тя да се преименува на Африкански съюз.

1977 - Премиера на първия филм от поредицата "Междузвездни войни" - "Междузвездни войни: Нова надежда". Заради липсата на интерес към филма на американския режисьор Джордж Лукас кината в САЩ са принудени да го купят след заплахата, че няма да получат филма "Отвъд полунощ" по романа на Сидни Шелдън. Филмът "Междузвездни войни", който е с бюджет 11 млн. долара, е прожектиран само в 32 киносалона. За голяма изненада на неговите създатели филмът се превръща в един от най-успешните в историята на киното. Първият филм от поредицата събира 221,3 млн. долара приходи. Сред актьорите, които участват в него са Марк Хамил (в ролята на Люк Скайуокър), Кари Фишър (принцеса Лея) и Харисън Форд (Хан Соло). През 1978 г. филмът печели седем награди "Оскар" и една "Златен глобус". Впоследствие сюжетната линия на филма е продължена в нови части и първият филм е преименуван на "Междузвездни войни: Епизод IV: Нова надежда". В периода от 1977 г. до 2019 г., когато излиза последният филм, излизат 9 части от поредицата "Междузвездни войни".

1981 - В Абу Даби, Обединени арабски емирства, е създадена  организацията Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив на среща на високо равнище на държавните ръководители на Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединени арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия. На 4 февруари 1981 г. в Рияд, Саудитска Арабия, на среща на министрите на външните работи на шестте държави, е взето решение за създаването й. На 2 юли 2011 г. организацията се преименува в Съвет за сътрудничество на арабските държави от Залива (Съвет за сътрудничество в Залива).

1994 - В Русия след 18-годишно изгнание се завръща руският писател и правозащитник Александър Солженицин. На 12 декември 1974 г. Александър Солженицин е арестуван, на 13 февруари 1974 г. с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР той е лишен от съветско гражданство и експулсиран от родината си. Първо пребивава във ФРГ, след това в Цюрих, Швейцария до 1976 г., когато напуска заедно със семейството си и се установява във ферма в Кавендиш, щат Върмънт, САЩ. Там пише цикъл от исторически романи "Червеното колело" - епос от 5000 страници в 3 тома. Цикълът започва с "Август Четиринадесета", продължава с "Октомври Шестнадесета" (излязъл през 1986 г. във ФРГ) и завършва с "Март Седемнадесета".През юли 1989 г. Александър Солженицин отново е приет за член на Съюза на съветските писатели, през август 1990 г. с декрет на президента Михаил Горбачов се възстановяват гражданските му права, през септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин поднася извиненията си на Александър Солженицин за "неправомерните действия на бивши служители на прокуратурата на СССР" и оповестява отмяната на предявеното през 1974 г. срещу него обвинение в предателство на отечеството.

1995 - В Северната територия, Австралия, е приет закон в подкрепа на доброволната евтаназия. За първи път в света е одобрен подобен закон. През м. февруари 1996 г. са одобрени промени в закона, които включват по-големи изисквания за оценяване на състоянието на пациента като изискването на съгласието от 4 лекари вместо само от един. Законът влиза в сила на 1 юли 1996 г. Четирима болни от рак в последен стадий австралийци законно са подложени на евтаназия от докторите. През м. март 1997 г. Федералният парламент отменя закона. 

2001 - Във Виена, Австрия, е подписано Споразумение за подялба на имуществото на бивша Югославия от министрите на външните работи на СР Югославия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия и вицепрезидента на Македония, в присъствието на международния посредник - британския дипломат сър Артър Уотс. Имуществото е в размер на 46 тона злато, 8000 ценни книжа и валутни резерви, чиято обща стойност се изчислява на 500 млн. долара (около 563 млн. евро). Според споразумението от тези резерви на СР Югославия се падат 36,5 процента, на Хърватия - 28,5 процента, на Македония - 5,4 процента, на Босна и Херцеговина - 13,2 процента, на Словения - 16,4 процента. Споразумението предвижда също подялба на движимото и недвижимо имущество, на дипломатическата собственост, златните и валутните резерви, както и на архивите. Петте държави постигат първоначално споразумение на 11 април 2001 г. в Белград. На 29 юни във Виена, Австрия, на специална церемония наследството на бивша Югославия е официално поделено.

2006 - Пуснат е в експлоатация петролопроводът между Казахстан и Китай "Атасу - Алашанкоу". Той е с дължина 1000 км е на стойност над 700 млн. долара и е построен съвместно от "Чайна нешънъл петролиъм корп" и казахстанската държавна енергийна компания "Казмунайгаз" и свързва терминала в Атасу, Карагадинска област в Централен Казахстан с железопътната станция  Алашанкоу, Синцзян в Западен Китай. Чрез него Китай ще получава 20 млн. тона петрол годишно. 

2008 - Космическият апарат на НАСА "Феникс" каца успешно близо до северния полюс на Марс за 90-дневна изследователска мисия. "Феникс" е изстрелян 4 август 2007 г. от Кейп Канаверал, Флорида и изминава до Марс над 680 млн. км.

2014 - В Базиликата на Божи гроб, Ерусалим, папа Франциск се среща с вселенския патриарх Вартоломей Първи. Ръководителите на католическата и православната църква подписват и декларация, призоваваща за напредък в сближаването на двете църкви близо десет века след голямото разделение между тях. Франциск и Вартоломей Първи спазват традицията и коленичат на входа на базиликата - мястото, на което според вярванията е бил разпнат Христос, а после е възкръснал.

2015 - В резултат на топлинната вълна в Индия, където температурата достига почти 50 градуса, умират над 2300 души. В столицата Делхи температурата приближава 45 градуса. Най-тежко засегнати са южните щати Телангана и Андхра Прадеш, където температурите достига 47 градуса по Целзий. Там умират 750 души. Над 50 човека са жертви на жегата в щатите Раджахстан, Западна Бенгалия и Одиша (бивша Ориса). На много места е прекъснато електричеството.

2016 - Талибаните в Афганистан официално потвърждават, че техният лидер молла Ахтар Мансур е бил убит при американски въздушен удар с безпилотен самолет в Пакистан на 21 май 2016 г. Той е лидер на Движението на талибаните от 2015 г. след смъртта на неговия предшественик молла Мохамад Омар. За върховен водач на талибаните на 25 май 2016 г. след тридневно заседание на талибанския централен съвет ("шура"), в който участват водачите на талибаните, е избран молла Хайбатула Ахунзада, духовен водач и бивш представител на талибанското правосъдие, близък до убития си предшественик молла Ахтар Мансур и негов заместник.

2017 - В Брюксел, Белгия, тържествено е открита новата сграда на централата на НАТО. Строежът на сградата продължава седем години, а решението за изграждането й е прието през 1999 г. Проектът за новата сграда е представен през 2001 г., а общата стойност на строежа и оборудването е около 1,1 млрд. евро, осигурени от страните членки на НАТО. Нуждата от нова сграда е свързана с разширяването на пакта от 1967 г. насам, когато НАТО включва 15 страни.

2018 - В Ирландия е произведен референдум, на който с 66,4 процента "за" срещу 33,6 процента "против" избирателите  подкрепят либерализирането на  законовия режим за абортите. Премахната е осмата поправка на конституцията, въведена през 1983 г. и даваща на майката и на нероденото дете "равно право на живот", с което на практика се забранява абортът в почти всички случаи, включително при изнасилване, кръвосмешение и увреждане на плода. През 2013 г. е гласувана реформа, предвиждаща изключения в случаи, при които животът на майката е застрашен. Избирателната активност на референдума е 64,1 процента. Новото законодателство разрешава неограничени аборти в първите 12 седмици бременност, а в отделни случаи и на малко по-късен етап.

2019 - Международният трибунал на ООН по морско право в Хамбург, Германия, постановява Русия да освободи трите украински кораба и 24-мата украински моряци, задържани на 25 ноември 2018 г. при инцидента в Керченския проток. Тогава украинските кораби се опитват да влязат  в Керченския проток,  свързващ  Азовско море с Черно море, но са обстреляни и пленени от руската брегова охрана, а екипажите им - арестувани и изправени на съд за нарушение на границата. Според Министерството на външните работи на Русия ситуацията е могла да бъде избегната, ако е спазен руският закон за корабоплаване в този район. Украйна уверява, че е уведомила Русия за маршрута на корабите си в близост до Керченския проток и обвинява Русия, че е нарушила международното право. Според Международния трибунал на ООН по морско право Русия е нарушила Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г. и призната от 168 страни, включително и от Русия. Освен това съдът нарежда на Русия незабавно да върне на Украйна трите задържани украински военни кораба. Делото е заведено от Украйна през април 2019 г. и е бойкотирано от Русия.

2020 - В Русия при ураган в град Екатеринбург загиват 4 души. Пострадали са 23 общини в областта. Вятърът със скорост до 28 метра в секунда оставя без ток над 130 000 жители на региона, повалени са близо 100 дървета, отнесени са покривите на 13 сгради.

2021 - В Могильов, Беларус, Павел Северинец - лидер на нерегистрираната партия Беларуска християнска демокрация, и още двама опозиционери са осъдени на по седем години затвор, други трима - по пет години затвор, а Ирина Счастная - на четири години лишаване от свобода, по обвинения в участие  в протестите след изборите на 9 август 2020 г., на които президентът Александър Лукашенко печели пореден президентски мандат, според опозицията с измами.

Родени на този ден българи:

Цанко Дюстабанов, революционер, участник в българското националноосвободително движение, търговец (1844-1876).
От 1875 г. е училищен настоятел и член на Габровския казалийски (околийски съд). Подпомага просветното дело в Габрово. Главен войвода на Габрово за Априлското въстание (1876), води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Тежко ранен се укрива в габровските колиби Бойновци. Предаден на турските власти, той е съден и обесен в Търново (дн. Велико Търново).

проф. Георги Стаматов, писател и юрист (1869-1942).
Работил е като военен съдия по време на Първата световна война (1914-1918) в София, Пловдив, Трън, Кюстендил и др. Сътрудничи на сп. "Мисъл" (1892-1907),  сп. "Съвременник" (1908-1910),  сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920),  сп. "Изкуство и критика" (1938-1943) и др.Участва в редактирането на сп. "Наблюдател" (1910-1911). Автор е на два тома  "Разкази" (2 т. 1929-1930),  на разказа "Прашинки" (1934), на драмите "Лигурийци" (1910), "Кръв и вода" (1961, посмъртно) и др.

Иван Куюмджиев, революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1870-1923).
От 1895 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в Неврокопско. Съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански, помага на младотурската войска при свалянето на султан Абдул Хамид II. По време на Балканската война (1912-1913) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914-1918) е активен член на Българския земеделски народен съюз, сътрудник на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Емигрантския комунистически съюз. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). След потушаването му е заловен и убит.

Петър Дървингов, военен деец и историк (1875-1958).
Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902).  Участник в Илинденско-Преображенското въстание като командир на Беласичкия отряд (1903). Началник-щаб на Македоно-одринскотото опълчение по време на Балканската война (1912-1913). По време на Първата световна война (1914-1918) е командир на 1-и полк от 11-а пехотна дивизия (май 1916) и началник щаб на Моравската областна военна инспекция (1917). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1932). Автор е на редица научни трудове, сред които "Самоучител на възрастни хора", "От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия", "Пирин и борбата в неговите недра", "История на Македоно-одринското опълчение", "Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци - 1915 г.", "Духът на бългaрската история", "Опитите на българите да пресъздават себе си", "Физическо и нравствено възпитание на българския народ", "Книга за българския войник - неговия морален лик" и др.

Стойчо Мошанов, политик (1892-1975).
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Деец на Демократическата партия и на Демократическия сговор. Депутат от 21-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1923-1934). Директор на труда (1934-1935). Министър на народното стопанство (21 април-23 ноември 1935) и управляващ Министерството на финансите (15-23 ноември 1935). Председател на 24-ото Обикновено народно събрание (22 май 1938-24 октомври 1939). От 1949 г. е в лагера "Белене". Осъден е на 20 години затвор, освободен през 1959 г. През 1990 г. е реабилитиран (посмъртно). Автор е на ръкописни мемоари.

Георги Хинчев, оперен певец (1897-1968).
От 1919 г. е артист в оперетния театър "Ренесанс" в София.  Хорист в Софийската народна опера  (1922-1923). След 3-годишна специализация в Италия (1925-1928) започва  кариерата му на оперен певец на сцената на Софийската народна опера, където изиграва над 50 роли. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1951). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959).

Вичо Иванов, писател и критик (1901-1979).
Бил е главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей, началник на отдел "Литература, изкуство и театър" в Радио София, редактор в Българската телеграфна агенция. Директор на Българския културен център във Варшава (1958-1964). Сътрудничи на литературния периодичен печат. Автор е на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи. Съставя "Възпоменателна книга В. Левски. 1937-1873-1937".

проф. Гриша Островски, режисьор и педагог (1918-2007).
Художествен ръководител на театъра във Варна (1975-1979) и на Нов драматичен театър "Сълза и смях". Бил е преподавател по актьорско майсторство и режисура във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), както и заместник-ректор на ВИТИЗ (1981-1988). Режисьор е на театралните постановки на "Балът на манекените", "12-те стола", "Двамата веронци" др., както и на игралните филми "Отклонение", "Мъже в командировка", "Петимата от "Моби Дик" и др. Носител на наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (2002), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (18 май 2006).

проф. Елка Константинова, писателка и политик (1932-2023).
Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. Публикува статии в "Литературен фронт", сп. "Пламък", сп. "Септември", в. "Литературна мисъл", в. "Литературен форум", в. "Век 21" и др. От 1968 г. завежда отдел "Критика" във в. "Народна култура" и е редактор в сп. "Септември". От 1969 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките. Преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен (1974-1984) и преподавател по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) (1987-1990).  Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991). Тя е първият председател на Радикалдемократическата партия (декември 1989-20 юни 1993). Министър на културата (8 ноември 1991-30 декември 1992). Културно аташе в българското посолство в Полша (1993-1997). Автор е на книгите "Георги Райчев. Литературно-критически очерк" (1970), "Георги Караславов. Творчески портрет" (1977, 1986), "Фантастика и съвременност" (1985), "Българският разказ от вчера и днес" (1987), "Лечебната сила на литературата" (1992), "Какво ще кажем ние на младите сърца" (2002) и др. Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.  Участвала е в съставянето на литературната част на "Българска енциклопедия А-Я" (2002). Носителка на наградата за фантастика "Гравитон" , учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на "Командорски кръст на Ордена за заслуги" - най-високата държавна  награда на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки (2001), на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (30 май 2012).

проф. Дончо Вълчев, художник живописец (1932-2004).
Бил е преподавател в Художествената гимназия в София, а от 1972 г. е преподавател по рисуване във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович". Участва в общи художествени изложби, прави множество самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на "Търновска живописна школа" (1964), "Албена" (1965), "Семейство" (1966), "Детски портрет" (1967), "Последна дума" (1967), "На прозореца" (1971), "Диспутът на Кирил Философ с папата" (1975) и др.

Иван Матеев, писател и дипломат (1939-2002).
Посланик на България в Афганистан (1 септември 1987-29 март 1991). Автор е на книги в областта на художествената проза и публицистиката, сред които: "Афганистан - мостовете са изгорени" (1989), "Да се здрависаш със смъртта" (1992), "Самосъд" (1993), "Вино с дъх на къпини" (1996), "Гневът на папагала" (1997), "Смехът на избраните" (1998), "Дневник" - т част (1999), "Българският кръстопът" (2000), "И Господ греши" (2000), "Да прегърнеш залеза" (2001), "Друмища" (2002).

Методи Савов, алпинист (1947).
Осъществява първото българско изкачване по северната стена на връх Айгер (3970 м) в Алпите през 1975 г. заедно с Иван Вълчев и Спас Малинов. Заедно с алпиниста Иван Вълчев покорява връх Еверест (8848 м)  в Хималаите по Западния гребен, наричан "Жестокия път" (8 май 1984). Ръководител на втората българска хималайска експедиция през април 2004 г. Работил е като оператор в редакция "Култура" на БНТ,  директор на високопланинската спортна база "Белмекен" (2001- 2006). Автор е на книгите "Айгер - една мечта" и на "Еверест - българският път" в съавторство с Милан Огнянов.  Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (5 февруари 2018).

Петър Стоянов, юрист и политик (1952).
Адвокат в областта на гражданското и търговското право (1977-1992). Заместник-министър на правосъдието (януари 1992-февруари 1993). Заместник-председател на партия "Национален клуб за демокрация" (27 февруари 1993-12 ноември 1996). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Заместник-председател на коалиция "Съюз на демократичните сили" (30 април 1995-12 ноември 1996). Президент и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България (22 януари 1997-22 януари 2002). Основател и председател на сдружение "Център за политически диалог Петър Стоянов" от 16 юли 2002). През 2003 г. е избран за член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия, чийто създател и пръв председател е Дейвид Рокфелер. Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-22 май 2007). Председател партия "Съюз на демократичните сили" (1 октомври 2005-22 май 2007). На 22 май 2007 г. се оттегля от активна вътрешнополитическа дейност и се отказва от мандата си на депутат в 40-то Народно събрание.  През 2009 г. е съосновател на Центъра за глобален диалог и сътрудничество -  независима неправителствена организация, учредена във Виена, Австрия, и неин президент от същата година. Почетен гражданин на Златоград (октомври 1997), Почетен гражданин на Пловдив (декември 1998), Почетен гражданин на Ереван, Армения (декември 1999). Два пъти е бил обявен за "Мъж на годината" в традиционната анкета на сп. "Клуб М" (1996, 1997). Носител на годишната награда на Асоциацията на руските юристи за 1999 г., на годишната награда на Световния икономически форум "Кран Монтана" за 2000 година за приноса си към развитието на демокрацията и свободната пазарна икономика. Почетен гражданин на София (12 май 2022).

Веселин Златев, юрист и политик (1954).
Областен управител на Шумен (28 януари 1999-16 октомври 1999). Кмет на Шумен (16 октомври 1999-4 ноември 2007). Заместник-председател на Национално сдружение на общините в Република България (2002-2007). Председател на Комисията за защита на потребителите (28 септември 2011-27 март 2015).

Геновева Димитрова, кинокритик (1958).
Била е преподавател по филмов анализ в Нов български университет и в Софийски университет "Климент Охридски". Работила е като филмов редактор във в. "Култура". Автор е на книгите "Кино в края на века: Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те" (1990), "Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)" (2011). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за оперативна критика (10 юли 2006).

Игор Марковски, актьор и журналист (1963).
Играл е в театъра в Търговище и в театър "Сълза и смях" (1985-1992). Озвучавал е филми и сериали. Участвал е във филмите "Деца играят вън", "Войната на таралежите", "Златната река", "Ева от третия етаж" и др.  От 1990 г. е журналист на свободна практика. Бил е радиоводещ в радио "Витоша" (1992-1999) и завеждащ „Връзки с обществеността на ПФК ЦСКА (март 2000 -14 ноември 2002) . Един от основателите и редактор на в. "Хайлайф", автор и водещ на шоу програми, на радио и телевизионни предавания. През 1986 г. основава заедно със скулптора Димитър Фицов аукционна къща "Аполон и Меркурий", организирали над 100 търга за картини. От 2020 г. е продуцент и създател на проекта "Пеещи артисти".

Калин Сърменов, актьор и режисьор (1963).
Сред основателите на рокгрупата от 90-те години на 20-и век "Контрол" и на групата "Чувал чувал". Играл е в Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик (1989-1990). Основател на Първия частен театър "Алтернатива" (1990-1992). Изпълняващ длъжността директор на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1 септември 2012-септември 2013). От 17 октомври 2017 г. е директор на театъра.

Найден Найденов, състезател по волейбол и треньор (1967).

Даниел Младенов, футболист (1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Велбъжд" (Кюстендил), "Марек" (Дупница), "Пирин" (Благоевград), "Левски" (София), "Черноморец" (Бургас), "Монтана" (Монтана), "Чрно море" (Варна), "AO Tрикала" (Гърция), "Оборище" (Панагюрище), "Септември" (Симитли), "Етър" (Велико Търново) и ЦСК 1948 (София). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.

На този ден са родени и:

Ралф Уолдо Емерсън, американски поет и философ трансценденталист (1803-1882).

Питер Зееман, нидерландски физик (1865-1943).
Земан изследва разширяването на спектралните линии и успява да разложи разширените линии на отделните им компоненти, което позволява да се измери отношението между електрическият заряд и масата на трептящите частици и да се определи, че зарядът е отрицателен. Разцепването на спектралните линии в магнитното поле е известен като ефект на Земан. Носител на Нобелова награда за физика за 1902 г., заедно с Хендрик Лоренц за техните изключителни заслуги в изследванията на влиянието на магнетизма върху излъчването.  

Джон Мот, американски обществен деец (1865-1955).
Генерален секретар на Международния комитет на Младежката християнска асоциация (1915-1928). Президент на Световния комитет на Младежката християнска асоциация (1926-1937). Джон Мот работи за създаването на фонд за изпълнение на програмите на Младежката християнска асоциация в подкрепа на военнопленниците по време на Втората световна война (1939-1945). Носител на Нобелова награда за мир за 1946 г. заедно с американската икономистка, социоложка и пацифистка Емили Болч.

Жан Ришар Блок, френски писател (1884-1947).
 
Игор Сикорски, американски авиоконструктор от украински произход (1889-1972).
Констурирал е първия руски вертолет (1908), първите в света многомоторни самолети "Гранд", "Руски витяз", "Иля Муромец" (1913-1914) и американския двумоторен биплан "S-29" (1923).

Джин Джоузеф Тани (име в бокса: Джин Тани), английски боксьор (1897-1978).
Световен шампион в "тежка" категория (1926-1928).

Александър Корнейчук, украински драматург и политик (1905-1972).
Председател на Върховния съвет (парламента) на Украинската ССР (1959-1972). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1942, 1943, 1949, 1951).

Джак Стайнбъргър, американски физик (1921-2020).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1988 г. Той си поделя наградата с американските физици Лион Ледърман и Мелвин Шварц за метода на неутринния поток и демонстрирането на дублетната форма на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.

Енрико Берлингуер, италиански политик (1922-1984).
Генерален секретар на ЦК на Италианската комунистическа партия (17 март 1972-11 юни 1984).

Робърт Лъдлъм, американски писател (1927-2001).
Автор е на 27 романа, сред които са "Наследството на Скарлати" (1971), "Ръкописът на Чансълър" (1977), "Мозайката на Парсифал" (1982), "Превъзходството на Борн" (1986), "Измамата на Прометей" (2000) и др. Книгите му са преведени на 32 езика и продадени в над 225 млн. екземпляра в 40 страни.

Георгий Гречко, съветски космонавт (1931-2017).
Извършил е три космически полета, като общата продължителност на полетите му е 138 денонощия, 20 часа и 33 минути. Първият е с кораба "Союз-17" като бордови инженер с продължителност 29 дни, 13 часа, 9 минути и 45 секунди (10 януари-9 февруари 1975) със скачване с орбиталния комплекс "Салют-4" - "Союз-17". Вторият полет е с космическия кораб "Союз-26" със скачване на орбиталния комплекс  "Салют-6" - "Союз-26" (10 декември 1977-16 март 1978). Третият му полет е с космическия кораб  "Союз Т-14" със скачване на орбиталния комплекс "Салют-7" - "Союз Т-13" - "Союз Т-14" и завръщане на Земята с космическия кораб "Союз Т-13" (17-26 септември 1985). Два пъти Герой на Съветския съюз (1975, 1978). Носител на три ордена "Ленин" (1975, 1978, 1985).

Владимир Воронин, молдовски политик (1941).
Президент на Молдова (7 април 2001-12 май 2009). Председател на парламента на Молдова (12 май 2009-15 юни 2009). От 27 април 1994 г. е председател на Партията на комунистите на Република Молдова.

Олег Дал, съветски актьор (1941-1981).
Участвал е във филмите "Първи тролейбус" (1963), "Женя, момиче и Катюша" (1967), "Човекът, който се съмнява" (1973) и др.

Александър Калягин, руски актьор (1942).
Участвал е във филмите "Николай Бауман" (1967), "Здравейте, аз съм вашата леля" (1975) и др. Народен артист на РСФСР (1983).

Люк Нилис, белгийски футболист и треньор (1967).

Това е денят на смъртта на:

Педро Калдерон де ла Барка, испански поет и драматург (1600-1681).
Наричан от немските романтици "католическият Шекспир". Създател на нов драматургичен жанр - религиозно-философската драма. Автор е на драмите "Любов, чест и власт" (1623), "Смутената гора" (1623), "Макавеите" (1623), "Обасадата на Бреда" (1625), "Мистичната дама" (1629), "Къщата с две врати" (1629), "Пирът на Валтасар" (1634), "Любовта, най-голямото богатство" (1635), "Животът е сън" (1635), "За тайна обида - тайно отмъщение" (1635), "Трите най-големи чудеса" (1636), "Поклонение на Кръста" (1637), "Великият магьосник" (1637), "Лекарят на честа" (1637), "Художникът на позора" (1640), "Психея и Купидон" (1640), "Чистилището на свети Патрик" (1643), "Кметът на Заламеа" (1651), "Звяр, мълния и камък" (1652), "Ехо и Нарцис" (1661) "Статуята на Прометей", "Чудото на Германия", "Вечният принц", "Военни поръчки", "Вавилон - истински и мистичен", "Хадо и Дивиса Леонидо и Марфиса".

Гракх Бабьоф (ист. име Франсоа Ноел), френски утопист (1760-1797).
Гилотиран е за организирането на Заговора за равенство (1796), който е разкрит. Основоположник на учението "Бабьофизъм".

Луи Шарл Делеклюз, френски революционер и публицист (1809-1871).
Участник във Френската революция (1848). Издател на в. "Революсион демократик и сосиал" (1848). Член на Парижката комуна (1871).

Луи Варлен, френски революционер (1839-1871).
Деец на френското работническо движение и на Парижката комуна (1871).

Ян Бела, словашки композитор (1843-1936).

акад. Анание Явашов, български ботаник и археолог (1855-1934).
Учител и училищен инспектор в Разград и други градове (1884-1925). Депутат и секретар на III Велико народно събрание (1886-1887). Дописен член на Българската академия на науките (БАН) (1898) и действителен член на БАН (1900). Изследва флората на Източна България. Автор е на първия ботанически труд, написан от българин "Принос за познавание българската флора", който е публикуван в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София" (1887-1891). Заедно с Божимир Давидов събират "Материали за български ботаничен речник" (1939). Съосновател на Варненското археологическо дружество през м. юни 1902 г.Основава синдикат на лозарите (1909). Един от инициаторите за създаване на дружество на пчеларите в България. От 1922 г. се занимава с проучвателска и събирателска дейност за историческото минало на Разград и Разградско. Основава музей (1887) и археологически дружество (1922) в Разград. Един от инициаторите за създаване на Дружество на пчеларите в България. Автор е на "Исторически бележки за Разград", (1904), "Разград" (ч. 1, 1930) и "Текето Демир Баба" (1934).

Иван Карамихайлов, български лекар хирург (1866-1961).
От 1909 г. е управител и завеждащ хирургическото отделение на новата болница на Българския червен кръст (БЧК) в София, в която обзавежда с лични средства три модерни операционни зали. От началото на Балканската война (1912) до 1921 г. е на военна служба и активно участва в организирането на хирургическата помощ в армията. От 1921 г. отново завежда хирургическото отделение при болницата на БЧК. Завежда частна хирургична клиника в София (1921-1944), за която отделя етаж от къщата си. Инициатор за създаването на обществено здравно осигуряване в България. Удостоен със званието "Народен лекар" (1952).

Василий Золотарев, беларуски композитор (1872-1964).
Автор е на операта "Декабристи", балета "Княз-езера", симфонии и др.

Аста Нилсен, датска актриса (1881-1972).

Максим Богданович, беларуски поет и преводач (1891-1917).

Ернест Камий Лабрус, френски историк (1895-1988).
Автор е на петтомния фундаментален труд "Социално-икономическа история на Франция от 15 в. до наши дни".

Анна Панкратова, руски историк и общественик (1897-1957).
Авторка е на 200 научни труда за историята на работническата класа. Член на Академията на науките на Беларус (1940), член на Академията на науките на СССР (1953).

Роза Понсел, американска оперна певица сопрано (1897-1981).

Ернст Руска, немски физик (1906-1988).
Носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.за фундаменталната му работа в областта на електронната оптика и за конструирането на първия електронен микроскоп. Той си поделя наградата с немския физик Герт Бининг и швейцарския физик Хайнрих Рорер, които я получават за конструирането на сканиращ тунелен микроскоп.

Войчех Ярузелски, полски политик (1923-2014).
Първи секретар на Полската обединена работническа партия 18 октомври 1981-29 юли 1989). Президент на Полша(19 юли 1989-22 декември 1990).

проф. Васил Колевски, български литературен критик и писател (1925-2018).
Ректор на Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов") (1964-1968). Председател на Дружеството на русистите в България (1973-1979). Автор е на 30 книги, посветени на българската и руската литература. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985), орден "Дружба на народите" за приноса му в изучаването на съветската литература (1990).

Алберто Корда (ист. име Алберто Диас Гутиерес), кубински фотограф (1928-2001).
Автор е на прочутата снимка от 5 март 1960 г. на латиноамериканския революционер Ернесто Че Гевара.

Димитър Йорданов (Кукуша), български футболист и треньор (1929-1996).
През футболната си кариера е играл за отборите  "Славия" (София), "Ботев (Пловдив), ВМС (Варна), "Завод 12" (София), ВВС (София), "Левски" (София), "Септември" (София). За националния отбор има изиграни 8 мача и отбелязани 3 гола.

Йордан Янков, български поет, преводач и журналист (1936-2011).
Работил е като учител по български и немски език. Бил е главен редактор на издателство "Парабола" и директор на Свободната академия за изобразително изкуство "Жул Паскин" в София. Автор е на книгите с поезия: "Обятия" (1966), "Дърво с квадратна шапка" (за деца, 1985), "Следобедни думи" (1986), "Дълъг ден" (избрано, 1986), "Попитай градинаря" (1987), "Аскетичен пейзаж" (1994), "Сто инкрустации" (1999), "Автопортрет със затворени очи и други сюрреализми" (2003), "Описания" (избрано, 2004), "Барелеф" (2005), "Вертикал" (2006), "Епизоди" (2007), "Резонанс" (2008). Мемоари: "Утринни ателиета" (1981), "Художниците" (2000, награда на СБП), "Генко Генков - бунтът на цветовете" (2001), "Видяното" (2003). Фрагменти: "Изречения" (2009). Член на Съюза на българските писатели. Превел е  "Лампа и цветя" (1972) на японския писател Сумако Фукао  и съвместно с Гина Петрова "Утринна благовест" (1978) на френкия писател Франсис Жам. Превежда творби на японски, руски и френски език. Носител на Голямата награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (17 октомври 2003). Почетен гражданин на Сливен (23 октомври 2003).