site.btaМечката е индикатор, че гората е в добро състояние, заяви биологът Владимир Тодоров

Мечките в момента са в размножителен период и това обяснява зачестилите им появи в населени места и по-дръзкото им поведение спрямо човешката собственост, основно пчелини. Това каза за БТА д-р Владимир Тодоров – биолог към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания в БАН, съосновател на организацията „Мечешки истории“ и част от екипа за проблемни мечки към природозащитната организация WWF. Той обясни, че млади мечета, които са отбити от майките си, млади мъжки мечета, както и майки с малките им, търсят, образно казано, спокойствието около населените места, където едрите мъжкари не ги притесняват. В размножителния период едрите мъжкари стават доста агресивни и са способни да убият малки мечета или млади мъжки в опита си да копулират със съответната женска, обясни експертът. 

По думите му тази година случаите, в които мечки слизат от гората до населените места, са повече в сравнение с предишните няколко години, но официално няма подаден нито един сигнал за проблемна мечка. За появата им екипът на Спасителния мечешки отряд към WWF научава от информации, публикувани в социалните мрежи. 

„Истината е, че нямаме подаден нито един официален сигнал. Например в Габрово, всеки ден имаше снимки и видеа, качени във Фейсбук, но няма нито един официален сигнал нито до горските, нито до Регионалната инспекция за опазване на околната среда (РИСОВ). На практика ние се самосезираме от публикации в социалните мрежи. Но официален сигнал за проблемна мечка не сме получавали. Когато се натрупа достатъчно информация и преценим, че ситуацията вече налага да се действа и е необходимо да помогнем, го правим“, обясни Тодоров.  

Мечката, появила се в Габрово, вече е преместена в естествената ѝ среда, продължават опитите на Спасителния мечешки отряд да улови и премести проблемната мечка в с. Антон.

„Имаме казус с една мечка в село Антон, която също бута кошерите. Правим опити да я уловим и преместим. В последните няколко дни се позатиши, няма посещения от нея. На хората, които все още имат живи пчелини, монтирахме електропастир, за да може да предотвратим повторни появи в техните територии“, посочи Владимир Тодоров и изрази надежда да не се налага преместване и на други мечки. 

За проблема с мечките в района на Смолян, експертът каза, че там има унаследено проблемно поведение на дълго търпяна майка с малки. 

„Когато 2021 година извършихме първото за България преместване на мечка в естествената ѝ среда, като тестова мярка за решаване на проблема, тогава имаше майка с две малки мечета, която всеки ден влизаше в населеното място, а според местните ловци, горски и експерти от РИОСВ, майките са били две с по две малки. Съответно най-вероятно това проблемно поведение се предава като възпитание на малкото мече и затова там проблемът се повтаря. И тази година има доста щети. Има обаче издадено официално разрешително за отстрел, което при подобен род поведение по принцип е една от стандартните практики“, обясни Тодоров. 

Това, което привлича мечките към хората, е тяхната собственост, основно някакъв вид храна – най-често това са пчелини. Мечките са привлечени от миризмата на мед и от яйцата на пчелите, така нареченото пило. Също така са привлечени и от домашни животни. Това, което човек може да направи, за да предотврати подобни конфликти, е да се отнася отговорно към собствеността си и да я опазва. Не е редно в територии, които са обитавани от мечки и други диви животни, да няма абсолютно никакви ограждения, кучета пред кошерите. В с. Антон и пред двата кошера имаше кучета, но мечката не се стряскаше. За кошерите изключително добре работят електропастирите, които не са скъпо оборудване и намаляват конфликта „човек –мечка“ почти до минимум, посочи експертът. 

Попитан съществува ли риск за туристите, които излизат в планините, Владимир Тодоров отговори: „Като цяло мечката е спокойно животно. Тя няма интерес да напада хора. Както се видя и в клипа от Габрово, мечката не е влязла в двора, за да ги плаши. Много трудно може да си представите мечка да нападне човек. В България има около 150 хиляди ловци. Дори и не всички от тях да са активни, някъде около 20-30 хиляди човека ловуват в територии, обитавани от мечки през активния им период и нападение от мечка е нещо изключително рядко. Туристите едва ли ще я видят. Ако видят мечка и животното направи нещо, ще е наистина някакво изключение.“ 

По пътеката на хижа „Рай“ в калоферския дял на Стара планина, южно от връх Ботев отново се наблюдава мече, както и миналата година, каза Тодоров и призова туристите да не оставят хранителни отпадъци и храна целенасочено, защото в природата важат абсолютно същите правила, както и в зоопарковете. Животните не се хранят, за да няма проблем. 

Съществуващата от  2019 година организация „Мечешки истории“, сред чиито основатели е и Владимир Тодоров, информира хората за живота на мечките в България. Основните цели, по които екипът на организацията работи, са проучването, информираността, науката и опазването на мечешката популация в България. 

Предвид това, че има и други организации, които се занимават с мечки, сме се фокусирали върху образователната дейност по отношение на мечките и защитените видове, като целта ни е максимален брой деца в ученическа възраст, когато могат да променят мирогледа си, да бъдат информирани защо мечката прави някои неща, какви са нуждите ѝ, защо е защитен вид, как можем да я опазим, как можем ние да се опазим от нея и защо не трябва да ги убиваме, обясни биологът и експерт по мечките. 

Организацията реализира и кампанията „Мечешка гора“, в рамките  на която в териториите с по-слаба хранителна база се засаждат диви плодни дръвчета. След няколко години те започват да дават плодове и се превръщат в естествена хранителна база за мечките. 

Една от основните причини мечката да е защитен вид, е това, че тя е един вид „чадър“. Тъй като обитава големи територии, нейната защита означава защита на всички други обитатели на тези територии. Мечката е много добър индикатор. Когато в една гора имаме мечка, това означава, че гората се намира в добро състояние. Има достатъчно ресурс, разказа още биологът от БАН. 

В блога на „Мечешки истории“ са публикувани съвети какво да правим при среща с мечка, като са посочени различни възможни сценарии. 

Това е само на думи. Когато човек срещне мечка, реакциите са съвсем различни, уточни Владимир Тодоров. Много е важно при среща с мечка да не се бяга, посочи той. При всички положения бягането активира у мечката хищнически инстинкт, което означава, че тя ще ви преследва. Не означава, че ще ви убие, но може да ви нарани. Мечката тича по- бързо от човека, така че бягането е абсолютно излишно, каза експертът и препоръчва доколкото е възможно спокойно поведение и отдръпване в противоположна на мечката посока. Ако няма място да се разминете с мечката, може да отстъпите място, но като цяло мечката е миролюбиво животно и няма желание да наранява човека. Важно е да не се бяга. Хубаво е също, когато ходят в гората, хората да вдигат шум, за да избегнат среща с мечка, посочи още Владимир Тодоров.