От месеци Държавата Израел е разтърсвана от протести, някои от които със стотици хиляди участници. Спорната съдебна реформа, която предложи партия "Ликуд" начело с Бенямин Нетаняху, заедно с коалиционните си партньори – ултранационалистически и ултрарелигиозни политически сили, цели да увеличи влиянието на правителството при избора на съдии, както и възможността на Кнесета да отменя решения на същия този Върховен съд с обикновено мнозинство. Това предизвика социални брожения в страната, която наскоро отбеляза 75-ата годишнина от създаването си. Някои местни фактори ги определиха като най-голямата вътрешна криза за тези седем и половина десетилетия. Масовите протести срещу реформата, но и немалко демонстрации в тяхна подкрепа, не просто накараха световните медии да обърнат внимание на вътрешната политика на тази близкоизточна демокрация. Те разкриха разломите в израелското общество и напрежението, трупано дълги години, между светски настроените граждани от една страна и ултраортодоксалните евреи (наричани на иврит "хареди") от друга. Една от основните причини за напрежението е фактът, че хареди имат механизми за избягване на военна служба в държава, където тя е задължителна за всеки неин гражданин/гражданка.
Протестите предизвикаха безпокойство сред съюзниците на Израел, в това число и на САЩ, които посъветваха Йерусалим поне да забави съдебната реформа. Ръководители на високотехнологични компании предупредиха, че е застрашено функционирането на израелската икономика, а резервисти заплашиха, че няма да изпълняват повече задълженията си към едно правителство, което се опитва да превърне страната в "теократична диктатура".
Според резервистите Нетаняху се плаши повече от тяхната реакция, отколкото от продължителните, многохилядни протести.
Сред тях е Еял Навех, ветеран от "Сайерет Маткал", най-елитното подразделение на специалните сили на Израел.
"Ще затрудним разглобяването на това, което сме построили", казва той по време на един от многобройните митинги, цитиран от "Ю Ес Ей Тудей" (USA Today).
Изданието предава думите и на друг резервист - 50-годишния Гал Коен, който е служил във военноморските сили на Израел като подводничар, преди да стане инженер в частния сектор. Сега той е главен изпълнителен директор на стартъп компания за фармацевтични продукти.
"Не можем да имаме държава, в която правителството ще контролира и Върховния съд", казва Гал Коен. "Това не е съвсем естествено за мен", отбелязва той. "Но, знаете ли, много израелци като мен, които обикновено си седят вкъщи, грижат се за семействата си, развиват кариерата си, плащат си данъците - не можем да издържаме повече. Твърде много е", каза той, визирайки дълбочината на гнева, който изпитват много резервисти към планираните от Нетаняху реформи.
Съпружеската двойка Яир и Ада Амит, съответно на 74 и 72 години, са служили преди десетилетия, но сега протестират защото са "загрижени за тяхната демокрация". В миналото Яир Амит е служил в същото подразделение на специалните сили, в което е служил и Нетаняху. Той описва израелския лидер тогава като смел, добър човек. "Сега той се е променил", казва Амит.
Израелските военни разчитат в голяма степен на резервисти като Навех и Коен, за да обучават по-младите военнослужещи и като цяло да поддържат бойната готовност на страната, изправена пред много заплахи за сигурността извън и вътре в границите си. Военните отдавна са смятани за аполитична институция, която помага за обединяването на разделеното израелско общество.
Може би не е случайно, че Нетаняху уволни министъра си на отбраната Йоав Галант ден след като бившият армейски генерал призова да бъдат спрени реформите, защото те вредят на армията на страната. Само няколко седмици по-късно, Галант беше възстановен на работа - след като лидерът на Израел обяви, че ще спре реформите.
"Работим много усилено, за да разделим тези два въпроса - политиката и армията -", заяви пред "Ю Ес Ей Тудей" един от висшите израелски военни, който пожела да запази анонимност поради деликатността на въпроса и продължаващите опити за намиране на решение на кризата.
"Достатъчно е 300 или 400 души на ключови военни позиции да откажат да изпълняват заповедите си и цялата система ще се срине отвътре", каза друг, настояващ за анонимност по същата причина, офицер от резерва, който работи в областта на киберразузнаването. "Не говоря само за офицерите. Говоря за онези хора, които знаят как да използват инструментите на армията. Това е ключовият момент тук: Няколкостотин души могат да кажат, че няма да участваме в тази игра, и тя ще приключи за нашата армия. Мисля, че Нетаняху разбира това."
На този фон ръководството на израелските сили за отбрана ЦАХАЛ изрази несъгласието си с плановете, обсъждани от правителството, които по същество ще дадат на ултраортодоксалните евреи пълна забрана за служба в армията, като заяви, че всеобщата военна повинност чрез призоваване на израелци от всички слоеве на обществото е от първостепенно значение, предава онлайн изданието "Таймс ъф Израел" (The Times of Israel).
Последното предложение на правителството, обсъдено от Нетаняху и някои коалиционни партньори, предвижда намаляване на възрастта за окончателно освобождаване от армията от сегашните 26 години на 23 или 21 години.
Въпреки че войниците обикновено се призовават на 18-годишна възраст, много студенти от йешива (еврейска образователна институция, където се изучават религиозни текстове, предимно Тора) претендират за академични отсрочки и се смята, че остават в програми за религиозно обучение по-дълго, отколкото обикновено, за да избегнат службата в армията, докато достигнат възрастта за окончателно освобождаване. С намаляването на тази възраст, правителството се надява да стимулира тези мъже харедим да напуснат йешива и да започнат работа на по-млада възраст.
Министърът на отбраната Йоав Галант подкрепя фиксирането на възрастта за освобождаване на 23 години, но при условие, че бъде приет друг законопроект, който ще предостави допълнителни ползи на войниците и ветераните, като значително ще повиши заплатите на военнослужещите и на други лица, изпълняващи важни функции, докато войниците, изпълняващи несъществени функции, ще служат по-малко време.
Не става ясно откъде ще се вземат средства от бюджета за тези инициативи. Според експерти, тези правителствени планове вероятно ще бъдат отхвърлени от Върховния съд.
Повечето хареди в Израел се противопоставят на изпълнението на задължителна национална гражданска или военна служба, като виждат в това начин светските сили да привлекат евентуално негови членове. Някои по-крайни елементи в общността протестират с насилие срещу военната повинност. Немалко от тях дори не признават легитимността на светската Държава Израел от гледна точка на религиозните си убеждения.
На фона на намеренията на правителството да освободи напълно хареди от военна служба, ЦАХАЛ заяви, че ще продължи да изпраща призовки за постъпване в армията на ултраортодоксални мъже, които навършват 18 години. Израелските отбранителни сили обявиха, че ще продължат да осигуряват специални маршрути за призоваване на ултраортодоксални евреи. На практика обаче всяка година в ЦАХАЛ се призовават само около 1000 от тях от общо около 11 000 ултраортодоксални мъже, които навършват 18 години всяка година.
Критиците твърдят, че ЦАХАЛ и правителството не са направили достатъчно, за да увеличат броя на ултраортодоксалните войници.
В момент, когато правителството усилено работи по държавния бюджет за 2023-2024 г., медиите разкриха миналата седмица, че около 5 млрд. шекела (1,37 млрд. долара) от този бюджет ще бъдат насочени към удовлетворяване на исканията на хареди, като част от коалиционните споразумения на ултраортодоксалните партии с Ликуд. Повечето от тези средства ще отидат за религиозните училища йешива и учители в учебни заведения на хареди.
Сумата не е била известна предварително, тъй като, необичайно, кабинетът одобри очертанията на бюджета едва през февруари в условията на силни разногласия, оставяйки на Кнесета да се занимава с основните въпроси.
Съобщава се, че около 500 млн. шекела (почти 140 млн. долара) ще отидат за министерството на Йерусалим и културното наследство, оглавявано от Меир Поруш от "Обединен юдаизъм на Тората" – блок на ултраортодоксални религиозни партии, а друга такава сума - за правителствен орган за социално-икономически напредък на ултраортодоксалната общност.
Други 285 млн. шекела ще отидат за формирането на Орган за еврейска идентичност - институция, чиято функция и цел остават неясни, и който беше обещан на крайно десния Ави Маоз от крайнодясната, ултраконсервативна партията "Ноам".
Прекалено големите средства, насочени изключително за целите на хареди при настоящото правителство, на фона на рязко покачващите се цени, разбуниха много светски настроени граждани. Този въпрос, прибавен към високите нива на безработица и ниските проценти на записване в армията сред хареди, се превърна в повод за антиправителствени протести.
Също миналата седмица кабинетът одобри спорен проект, показващ влиянието на ултрарелигиозните в настоящото правителство. Той е за съхранение на електроенергия, който има за цел да отговори на опасенията на строго ортодоксалните евреи относно използването на електроенергия, произведена от други евреи в събота. Планът за съоръжението за съхранение в град Бней Брак е на стойност около 120 млн. шекела (33 млн. долара), които според критиците ще бъдат платени от джобовете на потребителите, включително и на тези, които не се нуждаят от съхранявана електроенергия, за да се зачитат религиозните закони за спазване на еврейския ден за почивка.
Правителството на Нетаняху има срок до 29 май да приключи успешно оставащите две гласувания на бюджета в Кнесета или рискува автоматично да предизвика разпадане на правителството.
При представянето на бюджета пред Кнесета през март, министърът на финансите Бецалел Смотрич го приветства като "решаваща стъпка" за насърчаване на икономическата стабилност и заяви, че Израел се насочва към настоящата световна икономическа криза в по-добро състояние "от всяка друга страна в света".
"Можем да излезем първи и силни. Представяме отговорен бюджет, който ще помогне за стабилизиране на икономиката и ще предотврати влошаването на инфлацията. Най-голямата услуга, която може да се направи на израелските граждани, е да се борим срещу инфлацията", каза той.
В този смисъл е и изказването на Бенямин Нетаняху пред Си Ен Ен. Той отхвърли идеята, че споровете около плана за реформа на съдебната система ще прогонят високотехнологичния бизнес от страната, въпреки че някои лидери на обикновено аполитичния технологичен сектор предупредиха на висок глас срещу отслабването на независимостта на израелските съдилища. В този смисъл беше писмото, подписано от около 1000 израелски интелектуалци, представители на бизнеса и на военното командване, и изпратено до правителствата на европейски страни, в което се призовава да бъдат отменени визитите на израелския премиер.
"В средносрочен и дългосрочен план съм много, много оптимистично настроен по отношение на израелската икономика, а като се има предвид, че през следващите няколко седмици ще приема бюджета, и в краткосрочен план", заяви Нетаняху. В същото интервю премиерът на Израел каза, че страната му ще остане "стабилна демокрация", въпреки спорните планове за преразглеждане на съдебната система. "Едно нещо ви гарантирам - че в края на този процес Израел, който беше демокрация, е демокрация - ще остане все така стабилна демокрация", увери Нетаняху "Не можем да преместим махалото от едната страна - най-активната съдебна власт на планетата ... на другата страна, където парламентът по същество ще отменя с обикновено мнозинство решенията на Върховния съд", добави премиерът.
На фона на широко разпространени протести, историческа стачка в цялата страна и нарастващ международен натиск миналия месец, Нетаяху в крайна сметка отложи гласуването на промените, които щяха да представляват най-мащабното преразглеждане на израелската правна система от основаването на страната.
След като израелският парламент започне лятната си сесия в неделя, предложенията може отново да бъдат обсъдени.
Масовото недоволство в страната накара Нетаняху да каже миналия понеделник, че засега не възнамерява да внася законопроект, с който ултраортодоксалните евреи да бъдат освободени от служба в израелската армия, цитиран от новинарски уебсайт Walla.co.il.
В реч пред лидери на хареди, Нетаняху добави, че според него в момента не е възможно да се внесе такъв закон за гласуване в Кнесета. "На този етап нямам желание да влизам в нови публични спорове", добави израелският премиер.
Бяха отправени предупреждения за потенциални масови протести срещу подобно освобождаване на ултраортодоксалните евреи. Според коментатора на всекидневника "Аарец" (Haaretz) Амос Харел "[Нетаняху] все още изглежда решен да поддържа несъгласието и протестното движение живи". Той описва всеки подобен проектозакон като "проектозакон за неприемане на хареди" и казва, че премиерът е подложен на натиск от страна на ултраортодоксалните партии. Той отбеляза, че крайнодесните и ултраортодоксалните партии, които са в коалиционното му правителство, "всяка от тях е дошла с широкообхватни искания, неприемливи за голяма част от израелската общественост и вероятно обезпокоителни за много избиратели на Ликуд". Наличието на закон, който освобождава от военна служба евреите хареди, допълва Харел, "ще затвърди съществуващото неравенство при носенето на тежестта на военната служба и ще върне законодателството за съдебен ремонт в центъра на обществения дискурс".
Лидерът на крайнодясната израелска партия "Отма Йехудит" (Еврейска сила) Итамар Бен-Гвир е допринесъл много за прокарването на реформи, които ще дадат на ултранационалистическите и религиозните партии в управляващата коалиция на Израел много по-голямо право на глас върху решенията на Върховния съд на Израел. Нетаняху използва едномесечната ваканция на израелския Кнесет, за да се опита да успокои напрежението - да даде възможност за преговори с опозиционните партии.
Бен-Гвир е личност, която предизвиква разделение, призовава за депортиране на всички арабски граждани на Израел и е осъждан за подбуждане към расизъм, припомня "Ю Ес Ей Тудей". Той заплаши, че ще напусне управляващата коалиция на Нетаняху, ако реформите бъдат прекратени - сценарий, който може да доведе Израел до друг път: шестите избори от 2019 г. насам.
/ПТА/
news.modal.text
