site.btaПроф. Гаро Мардиросян: За да си изобретател, е необходимо да подобриш както собствената си работа, така и на другите

Проф. Гаро Мардиросян: За да си изобретател, е необходимо да подобриш както собствената си работа, така и на другите
Проф. Гаро Мардиросян: За да си изобретател, е необходимо да подобриш както собствената си работа, така и на другите
Проф. Гаро Мардиросян Снимка: Ирина Симеонова/БТА

За да си изобретател, е необходимо да се интересуваш, да гледаш, да подобриш както собствената си работа, така и на другите. Това разказа проф. д-р Гаро Мардиросян, който днес е гост в рубриката на БТА и Патентното ведомство на Република България "Създадено в България".

Основен обект на дейността на изобретателя Гаро Мардиросян е изучаването и борбата с природните екокатастрофи и космическите изследвания. Съществен е и приносът му в областта на използване на слънчевата енергия, компютърната техника и др. По-голяма част от изобретенията му са внедрени в наземни геофизически и космически обсерватории в страната и чужбина. Той е вписан в Златната книга на Патентното ведомство на 15 декември 1999 г. 

Колкото и да звучи несериозно, много често идеята идва от мързел, каза проф. Мардиросян и допълни, че трябва да поставим думата мързел в кавички. Това се отнася особено за част от неговите апарати, които заместват ръчни манипулации, пояснява той и отбелязва, че целта е спестяване на време и повишаване на точност. 

По думите му изобретението е нещо, което може да стане за реализиране, но може и да не стане. То не е да копаеш дупка или да мажеш стени, не винаги това, което е създадено на хартия може да се реализира. Това се случва в зависимост от технологичните способности, от материалите, разказа още изобретателят. 

Наука се прави с пари, а пък в България науката е да не кажа на последно, но на едно от последните места по приоритети. И въпреки това, трябва да отбележим, че при тези жалки финансови условия, все пак българските учени имат добри постижения, включително и на международно ниво, посочи ученият.

Той отбеляза, че неговата изобретателска дейност датира някъде от може би 1979 или 1980 г., когато е бил поканен от един агроном с идея за сеялка за тютюн. Помогнах му за някои изчисления, с чертежите и ми се видя интересно, запалих се, разказа проф. Мардиросян. По-късно, в процеса на работата, вижда някои възможности за модернизиране на съществуваща апаратура и създаване на нова. Основната ми дейност, основните обекти, са свързани с геофизична апаратура - сеизмометри, сеизмографи, магнитометри, апарати за регистриране на климатични параметри - термографи, хидрографи и т.н., както и апаратура за космически приложения и в областта на летателните средства - предимно безпилотни летателни апарати, обясни още той.

Професорът отбеляза, че съвместно с други разработчици имат няколко патента за сеизмоприемници за регистрация на земното магнитно поле, за озонометрии, които работят на борда на сателит. Едно такова изобретение е внедрено в българския спътник "Българ 1300". Много хора не знаят, че през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава бяха изведени в космоса два спътника - "Българ 1300 - 1" и "Българ 1300 - 2", разясни той.

През последните години изобретателската му дейност се насочва към безпилотните летателни апарати. Поради засиления интерес към т.нар. дронове или безпилотни летателни апарати, имаме десетина изобретения и полезни модели в тази област, разказа проф. Мардиросян. Той допълни, че когато в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато е започвал да се занимава с изобретателска дейност, е нямало "полезен модел". Имаше само изобретение и рационализация. Полезният модел се различава с това, че е с по-бърза експертиза и процедура по регистрация. За сметка на това има по-малък обхват и по-кратък срок на действие и съответно и таксите са по-малки, поясни ученият.

Той разказа, че малка част от изобретенията му са самостоятелни, повечето са разработвани с колективи. Наши изобретения са печелили редица международни награди в повече от 10 държави на съответните изобретателски изложби, каза той и добави, че и в България също са отличавани, като последната награда - златен медал, е от конкурс, приключил преди няколко дни.

За изобретателската работа той отбеляза, че най-голямата му болка, както и на повечето му колеги е, че едно е да създадеш изобретение, т.е. да разработиш идея, а друго е внедряването ѝ, което изисква финансови средства. Точно възможностите за внедряване липсват, поясни той и допълни, че ако имаш финансови, ще имаш и възможности за внедряване. 

Мардиросян разказа и, че друга причина едно изобретение да не може да се реализира веднага, е липсата на технологични възможности. Патент, който направихме през миналия век с един мой дипломант, стана възможен за реализиране едва преди десетина години, когато вече се усвоиха свръхвисоките честоти в гигахерцовия обхват, отбеляза той и допълни, че през миналия век за гигахерци не се е говорило. Знаехме, че първите портативни телефони (мобифоните), работиха на 470 MHz, а сега вече те работят на 1200 - 1300 MHz. Та има такива изобретения, които в дадения момент не могат да се реализират поради неусвояването, липсата на тези елементи, с които може да се създаде практическия му вид, допълни професорът.

Проф. Мардиросян каза, че е удовлетворен от работата, с която се занимава. Той прави разлика между "преди" и "сега". Сега признанието е малко по-различно от това, което беше през ония години, каза ученият. Той даде пример с няколкото допълнителни дни към годишния платен отпуск, които е получавал преди 1989 г. Не че са ми нужни толкова тези дни, но това показва някакво отношение, допълва той. Разказа и за други "привилегии" от онова време, които е получил като почетен изобретател и които за него са били много странни. "Имаше една идиотщина - направо я казвам, когато почетни изобретатели можеха да се лекуват в лекарски кабинети за активни борци против фашизма и капитализма. И как си представяте там да чакат хора и аз да вляза при лекаря, като почетен изобретател пререждайки всички чакащи", каза той. 

Той отбеляза още, че в последно време се занимава не толкова с изобретения, колкото с помощ към други изобретатели по отношение на процедурата по случването и регистрирането на изобретението. По думите му това не е просто нещо, не е като да напишеш научна статия. При тази дейност има специфика, защото това е правен, юридически документ, не толкова технически. Той отново се връща в "онези години" и разказва, че тогава е имало специални патентни специалисти, които помагат на хора, които нямат специални технически познания. Сега ги няма тези патентни специалисти, посочва той и допълва, че действително има частни фирми, където отиваш да ти помогнат, но срещу заплащане.

Кой е проф. Гаро Мардиросян

Потомък на арменски бежанци, проф. Мардиросян е роден на 10 октомври 1944 г. в София. Завършва средното си образование в Образцовия техникум по фина механика и оптика "Ломоносов", след което завършва висше образование в Техническия университет в София със специалност електроинженер по слаби токове. 

През 1965 г. той започва работа в Геофизичния институт при Българската академия на науките, където до 1979 г. последователно е техник, майстор-специалист по научна апаратура, инженер, научен сътрудник и завеждащ Централната сеизмологична обсерватория.


От 1980 г. Гаро Мардиросян работи в Института за космически изследвания (дн. Институт за космически изследвания и технологии) при БАН. През 1985 г. той защитава докторат по физика, посветен на новите методи, апарати и системи в състава на геофизичния апаратурен комплекс с повишени технико-експлоатационни характеристики. От 1990 г. е старши научен сътрудник, защитавайки дисертация на тема "Дистанционни аерокосмически методи и средства за изследване на Земята и планетите, в екологията и стопанството". В продължение на 16 години, от 1992 г. до 2008 г., той е председател на Технико-експертния съвет към Института за космически изследвания при БАН и председател на Общото събрание на учените на института от 2005 г. до 2008 г. През 2008 г. Гаро Мардиросян е избран за член на Общото събрание на БАН и научен секретар на Института за космически изследвания и технологии, на който от 2014 г. е секретар на Научния съвет. 

От 1991 г. Гаро Мардиросян е професор и действителен член на Световната професорска академия за мир (PWPA) в Ню Йорк за своята научна, приложна, изобретателска и популяризаторска дейност. През 2003 г. той защитава докторат по технически науки, посветен на методите и електронните средства за изследване на геофизични и климатологични процеси, а от 2005 г. е старши научен сътрудник първа степен по "Eлектронни (аналогови и цифрови) измервателни преобразуватели и уреди". 

Изобретенията на проф. Мардиросян

Основен обект на дейността на проф. Гаро Мардиросян е изучаването и борбата с природните бедствия с използване на аерокосмически технологии, наземно и космическо приборостроене. Проф. Мардиросян е участвал в реализацията на национални и международни космически проекти с българско участие. През 1981 г. той участва в подготовката на космическата програма "България-1300" в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава, включваща разработването и изпращането на два изследователски спътника. Първият от тях - "Интеркосмос-България-1300", е изстрелян на 7 август 1981 г. с комплекс от 11 български научни уреда за измерване на плазмата и за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия. Вторият спътник "Метеор-природа" е изстрелян на 10 юли 1981 г. с българска научна апаратура за дистанционно изучаване на природните ресурси на Земята. Научните резултати, получени от обработването на спътниковата информация, се използват от целия свят. 

През 1986 г. проф. Гаро Мардиросян участва в научната програма "Шипка" за подготовка на полета на втория български космонавт ген. Александър Александров. Тогава на космическата станция "Мир" са използвани микропроцесори българско производство и микрокомпютри на Българската академия на науките. В периода 1987-1989 г. проф. Мардиросян е част от международния космически проект "Фобос" за изследване на планетата Марс и спътника ѝ Фобос, в който за първи път участват освен страните от Интеркосмос (бившите социалистически държави) и западни държави - Швеция, Швейцария, Австрия, Франция, Федерална република Германия и САЩ. 

В периода 1990-1993 г. проф. Гаро Мардиросян е участвал в разработката на модула "Природа" за космическата станция "Мир", предназначен за извършване на научни изследвания и експерименти по изследване на природните ресурси на Земята, горните слоеве на земната атмосфера, космическата радиация, геофизичните процеси от естествен и изкуствен произход в околоземното космическо пространство и горните слоеве на земната атмосфера. През 2008 г. той е участвал в разработка на унифицирана методика за мониторинг на електромагнитното замърсяване в населени места за района на Западните Балкани.

Научната дейност на изобретателя

Проф. Гаро Мардиросян е автор и съавтор на над 120 научни публикации, около 70 научни доклада, девет книги, над 40 патента за изобретения и полезни модели и стотици научнопопулярни материали в печатните и електронни медии. Той е автор на "Ръководство за експлоатация на сеизмологични обсерватории" (1978), "От Космоса срещу екологичните катастрофи" (1992), "Природни екологични катастрофи" (1995), "Природни екокатастрофи и дистанционни аерокосмически методи и средства за изследването им" (2000), "Аерокосмически методи в екологията и изучаването на околната среда" (2003), "Природни бедствия и екологични катастрофи - изучаване, превенция, защита" (2007, 2009), "Природни бедствия. Възникване, последици, защита" (2011), "Въведение в космонавтиката" (2012). Той чете лекции и води специализирани курсове в Техническия университет, Нов български университет, Минно-геоложкия университет "Св. Ив. Рилски" и др. На 19 юни 2021 г. излиза книгата му "Частица нищожна от отломката нищожна". 

Проф. Гаро Мардиросян участва в редакционните колегии на научни списания. Той има големи заслуги за създаването на списание "Аерокосмически изследвания в България", сега поредица Aerospace Researchin Bulgaria, където от 1982 г. е отговорен секретар, от 1996 г. - заместник-главен редактор, а от 2006 г. - главен редактор. От 2009 г. той е член на редколегията на списание Scientist Contribution, от 2010 г. - научен секретар на редколегията на Journal Scientific and Applied Research. От 2011 г. той е член на редколегията на сп. "Фонд Научни изследвания", от 2015 г. - на редколегията на сп. "Наука", а от 2019 г. - на редколегията на Годишника на департамент "Природни науки" в Нов български университет.

Проф. Гаро Мардиросян е член на Българската астронавтична федерация, на която е секретар от 2009 г., на Дружеството на физиците в България, на Българското астронавтическо дружество, на Федерацията на научно-техническите съюзи, на Балканската трибологична асоциация, на Съюза на изобретателите в България, на Съюза на учените в България, на Съюза на независимите български писатели.

За приноса му в областта на науката проф. Гаро Мардиросян е удостоен с редица български и международни отличия. През 1980 г. той е удостоен със званието "Почетен изобретател". През 1982 г. е отличен със златна значка "За принос в техническия прогрес". През 2000 г. е вписан в енциклопедията "2000 най-изтъкнати учени на 20-и век", издание на Кембриджкия биографичен център, а през 2011 г. е вписан в енциклопедиите "150 дейци на българската наука" и "Бележити българи на съвременна България". През 2010 г. и 2013 г. той е удостоен с Грамота на Съюза на учените за високи научни постижения. На 1 ноември 2016 г. по повод Деня на народните будители проф. Гаро Мардиросян е отличен за значим обществен и професионален принос с будителски дух на церемония в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 


Текстът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство. 

/КГ/МГ/отдел "Справочна"

/ЦМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:32 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация