site.btaВ Кюстендил отбелязаха 140 г. от рождението на Георги Ефремов, лекар, публицист, кмет и участник в спасяването на българските евреи

140 години от рождението на лекаря, публициста, общественика и бивш кмет на града, участвал и в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г. д-р Георги Ефремов бяха отбелязани в Кюстендил. Събитието беше организирано от Общината в Кюстендил и Регионалният исторически музей “Акад. Йордан Иванов" и е част от програмата за отбелязване на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи, която се прави под патронажа на президента на България.

Кюстендил в първите години след Освобождение е един модернизиращ се град, но с концентрация на интелигенция, разказа кюстендилския историк доц. д-р Ангел Джонев, по чиято идея беше организирана възпоменателната вечер. Той припомни, че по онова време в града функционира местното педагогическо училище, а Кюстендил е окръжен околийски център. 

Георги Ефремов се ражда в Кюстендил на 30 март 1883 г. Учи в Кюстендил, а през 1909 г. завършва медицина в Чикаго. Работи в местната болница, но предстоящите на България в този период войни и липсата на медицински кадри, го изпращат в София. През 1922 г. се връща в Кюстендил и след практикуването на хирургическата си специалност в Кюстендилската болница става началник на хирургическото отделение и оглавява здравното заведение като негов управител. 

През 1931 г. д-р Ефремов се пенсионира и се отдава на здравна просвета и обществена дейност. Издава редица брошури в Кюстендил и едно периодично списание „Добро здраве“. Любовта му към родния град се материализира и като общественик - той е един от създателите на културно-стопанското дружество „Кюстендил“ – организация, поставяща си за задача по всякакъв начин да насърчава просперитета на Кюстендил през 30-те и 40-те години на 20 век, разказа за БТА доц. д-р Джонев. 

В този период има съществени размествания на обществените пластове, период, в който има следвоенна, а по-късно и световна икономическа криза. Той съвпада и с периода  след отделянето на Западните български покрайнини – неща, които имат негативно влияние върху бързото развитие на Кюстендил и се необходими обществени усилия, разказа доц. д-р Ангел Джонев.

Георги Ефремов изгражда името си не само като на престижен медик, но и на виден общественик, който не остава незабелязан от управляващите след 1934 г., когато в България има безпартиен режим. В този период се търсят кадри, които да заемат административните длъжности, включително и в Кюстендил, който след преврата от 1934 г. е с променен статут и от окръжен става околийски и общински център. 

В началото на Втората световна война, градът се оглавява от запасния офицер Георги Емануилов, който през 1942 г. губи интереса на централната власт. Изборът за негов заместник пада върху д-р Георги Ефремов, който на 31 август 1942 г. е назначен за кмет на Кюстендил. Процедурата отнема около две седмица и на 14 септември д-р Ефремов получава кметското кресло, за период от около две години. 

„Ефремов оставя своя отпечатък в града. Общината тогава освен градския център, има под свой контрол още две селища – Николичевци и Лозно, а през 1944 г. към него се присъединява и село Богослов. Ефремов възстановява дружеството „Кюстендил“ през 1942 г. и то е негов главен помощник като обществена подкрепа, тъй като по онова време политическите партии са забранени, а опора се търси в обществените организации. Идеята му е да превърне Кюстендил в модерен център на туристическата и курортната сфера. Тук са и неговите най-сериозни усилия, като се привличат експерти от Унгария, Словакия, Австрия с напътствия как да се реализират конкретни идеи в тази посока. Ефремов поставя основите за създаването на първите музей и галерия в града“, разказа историкът. 

Времето е военно и има недостиг на средства и материали. В своите спомени по-късно д-р Ефремов споделя, че може и да не е направил много от своите намерения, но е направил едно голямо постижение – като участник в акцията за спасяването на  българските евреи.

При управлението на Георги Ефремов Кюстендил създава първият в Царството градоустройствен план, по новия закон, в който са предвидени различните зони, начинът на строителство, индустриалната зона, които в голяма степен са запазени и до момента. Работи и по решаване на проблемите с водоснабдяването и канализацията на града. 

„България по това време е мишена на военно-въздушните сили на своя противник. Като страна от Тристранния пакт тя е във война със САЩ и Великобритания. Кюстендил е жертва на въздушно нападение от Югославските военно-въздушни сили още през 1941 г. Но през 1943 - 1944 г. след капитулацията на Италия, оттук преминават много самолети, които бомбардират столицата и съседна Дупница - в началото на януари 1944 г., което стряска общинската общественост и след решение на Общинския съвет се взима решение за изграждането на скривалища, в района под хълма Хисарлъка. Те се изграждат на етапи, а работната ръка е основно от местната еврейска общност", разказа още доц. д-р Джонев. 

Наред със своите задължения, Ефремов получава и друго от новосъздаденото комисарство по еврейските въпроси - да стане представител на Комисарството в Консисторията на местната еврейска община. Като такъв той трябва да издава съответните заповеди по Закона за защита на нацията, по Закона за еврейския въпрос и свързаните с него въпроси, които ограничават правата на евреите. Той е човекът, който трябва да провежда тази политика на местно ниво. Според показания на председателя на Консисторията на Кюстендилската еврейска община Мардохай Комфорт, дадени пред Народния съд в края на 1944 г., той споделя че Ефремов му имал доверие, давал му да получава преписката на Комисарството и на практика да движи нещата. Това обяснява до голяма степен и последващите действия от края на февруари и началото на март 1943 г., посочи доц. д-р Джонев и подчерта, че Ефремов постъпил доста либерално в тази посока, за разлика от свои колеги, които дори се престаравали.

През февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Пелев подписва известното споразумение с представителя на Третия райх Теодор Данекер, на 22 февруари 1943 г., за депортацията на евреите в Германските източни области. В Кюстендил е изпратен представител от Комисарството – кюстендилецът Борислав Тасев, който трябва да получи логистика от областният управител Любен Милтенов и от кмета на града Георги Ефремов. 

„В цифрово изражение в Кюстендил тогава има общност от 1020 евреи - 819 местни и останалите интернирани от столицата. Трябва да се подготви и един тютюнев склад – в тогавашната еврейска фирма „Фернандес“, близо до железопътната гара“, разказа историкът.  През нощта срещу 12 март местната общност трябва да бъде вдигната и закарана до тютюневия склад. До евреите обаче започва да достига информация за това, както се готви по няколко канала. „Според източниците, с които разполагаме, един от първите, които „бият тревога“, е старият приятел на ВМРО Владимир Куртев, който по това време живее в столицата, научава от Комисарството и идва в Кюстендил, за да съобщи на своите приятели, за да предприемат мерки. Информация се получава и от околийския управител, от кмета на града, които споделят тайната, която трябва да пазят“, разказва още историкът.

„Най-драматични са събитията на 8 и 9 март 1943 г. Те не са кървави, но драмата е тиха, а без нея резултатът щеше да бъде в лагерите на смъртта. Прави се организация за пътуване до столицата в опит за защита на евреите, а четирима души се озовават на кюстендилската гара – търговецът Асен Суичмезов, Владимир Куртев, адвокатът Иван Момчилов и народният представител Петър Михалев. Същата вечер има и събрание на местното дружество „Юнак“, което се занимава с физическо възпитание. Това са спортистите на Кюстендил, а в дружеството членува и Георги Ефремов. Пред членовете му той заявява, че предстои вдигането на евреите, с което окончателно пада тайната за готвената депортация.

Делегацията, която отива в столицата, се среща с Димитър Пешев и го уведомява за случващото се. Тогава Пешев, Петър Михалев, д-р Божко Ковачевски – тримата кюстендилски народни представители, дупнишките им колеги - Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров – тетевенски народен представител и Цвятко Петков – софийски народен представител, влизат в кабинета на министъра на вътрешните работи Петър Габровски, настоявайки да бъдат спрени всички мерки по отношение на евреите от Царство България. „Тогава се решава съдбата на българската еврейска общност. Резултатът е положителен, а вагоните на кюстендилската гара остават празни“, разказа историкът. Той изтъкна, че както се случва обикновено и тук спасителите на българските евреи обаче не остават ненаказани - къщите им са поругани, прозорците – изпочупени. 

Борислав Тасев пише пространно изложение за станалото в Кюстендил и сред обвинените в неуспешното вдигането на евреите в града са околийския управител Любен Милтенов и градския кмет – Георги Ефремов. Още на 17 март 1943 г. Ефремов е отстранен от поста представител на Консисторията на Кюстендилската еврейска общината на Комисарството по еврейските въпроси. През септември 1944 г. д-р Георги Ефремов е уволнен от новата отечественофронтовска власт и се отдава на публицистика.

Умира на 24 октомври 1964 г. Същата година е удостоен със званието „заслужил лекар“, а през 1997 г. със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”.


Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.