site.bta„Мюзикълът Спондж Боб“ – рок в края на света

Aerosmith, Дейвид Боуи, Синди Лоупър, Тhe Flaming Lips, Сара Барейлес и Panic! At the Disco са само част от имената, чиято музика звучи в „Мюзикълът Спондж Боб“, премиерен спектакъл на Столичния куклен театър.

Всички песни са на български език, както и цялото представление е на български, казва пред БТА режисьорът Уест Хайлър. За него това е трети проект в София – след „Авеню Q“, което все още се играе в кукления театър, и „Шрек“ – в Националната опера.

„Това е едно много предизвикателно и много сложно шоу. Имаме рок група на живо, на сцената. Има китара, бас, пиано и барабани. Има 18 различни човека, които пеят. Има много смени в декорите. Почти като в анимационното филмче за Спондж Боб, където постоянно влизаш от една откачена среда в друга. Мисля, че цялата трупа на театъра беше ангажирана в голямото предизвикателство на това шоу. И мисля, че се получи  нещо наистина невероятно“, коментира Уест Хайлър.

„Представлението върви на много бързи обороти. Зрителят трябва да отиде на много различни места, и то много, много бързо. И затова се съсредоточихме върху създаването на пространство, което може да се променя бързо с минимално количество елементи, които могат да се движат бързо. Освен това, спектакълът е вълнуващ, изпълнен с живот и радост, както и с тези фантастични герои. Искахме да предадем цвета, радостта и живота на тези герои в постановката. И това е отразено в декорите“, казва сценографът Чарлс Мърдок Лукас.

Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров, своите впечатления от работата по мюзикъла разказват режисьорът, сценографът и трима от главните актьори - Румен Угрински, Венцислава Асенова и Любомир Генчев.

Г-н Хайлър, с какво „Мюзикълът Спондж Боб“ се различава от предишните две представления, които поставихте у нас?

Уест Хайлър: За шест години направих три представления в България. Първото беше „Авеню Q“, което все още се играе в кукления театър. След това направих „Шрек“, което е по-голямо представление – в Националната опера. И сега – „Спонджбоб“, отново в кукления театър.

„Спондж Боб" е много голямо шоу. Героите изкачват планини. Трябва да изкачат и вулкан. Има много танци. Има екшъни. Участват 18 актьори. И това изискваше много творчески решения и много въображение. Няма как да построим планина на сцената, нито вулкан. Затова въпросът беше как да представим това по един достатъчно весел, игрив и подходящ за кукления театър начин.

Това е едно много предизвикателно шоу. Това е едно много сложно шоу. Имаме рок група на живо на сцената. Имаме китара, бас, пиано и барабани. Имаме хора, които пеят. Има много смени в декорите. Почти като в анимационното филмче за Спондж Боб, където постоянно влизаш от една откачена среда в друга. Мисля, че цялата трупа на театъра беше ангажирана в голямото предизвикателство на това шоу. И мисля, че се получи нещо наистина невероятно.

Чарлс Мърдок Лукас: Това е вторият път, в който работя с Уест. Първия път беше по „Шрек“, което беше прекрасно преживяване. И в двата случая, Уест и аз много искахме да направим постановка, която да е специфична и специална за мястото, където се намираме. 

Трябва да кажа, че причината, поради които съм тук, е, че съм стипендиант на Фулбрайт. Разработването на проекта за кукления театър в София е част от моята стипендия.

На какво се дължи уникалността на този спектакъл?

Уест Хайлър: Шоуто винаги е бил малко сюрреалистично и затова е цяло приключение това да се пренесе на сцената. И когато стана мюзикъл, привлякоха всички тези велики автори на песни и рокендрол композитори. Така, Aerosmith написа песен, Дейвид Боуи написа песен, Синди Лоупър написа песен. Но има и песни на хора като The Flaming Lips и Сара Моралес и Plain White T's. Така че това е много рок музика! Тогава ми хрумна да взема всичко това и да го направя като истински рокендрол мюзикъл. Затова декорите са с много графити, а сценографията е с транспортните контейнери, които могат да се видят на концерти. Мисля, че самото шоу е в шоуто. Има вулкан, който е на път да изригне, и този вулкан застрашава Бикини Ботъм – града, в който всички те живеят.

Чарлс Мърдок Лукас: Когато правим нова театрална постановка или нова опера, ние искаме да направим нещо ново, което да донесе нещо ново и вълнуващо на публиката и на обществото. Така че това не е непременно българска постановка на „Спондж Боб“, но е постановка, която е нова и специална за тази общност. И наистина е удоволствие да бъда тук и да работя с техниците, артистите и сътрудниците на този спектакъл, да работя с кукления театър в София и с прекрасните хора тук.

Венцислава Асенова: Спондж Боб е много специален, особено сега, след като преживяхме ковид – това разделение, това отчуждение, дори в децата ни го имаше. Овълчихме се и се обърнахме един срещу друг. Това нещо го има и тук, в „Спондж Боб“, и то се вижда. Когато има такава огромна заплаха – като един вулкан, който всеки момент ще изригне и ще помете целия Бикини Ботъм, а хората не действат заедно, за да спасят града и положението, и себе си, и всичко, а напротив – обръщат един срещу друг. Става война. И дори да не е този вулкан, дори да не е ковид или друга световна катастрофа, ние някак си ставаме заплаха един за друг, един срещу друг. Трябва да вярваме, че заедно можем да оправим нещата, заедно да вървим смело напред, и с песен.

Уест Хайлър: Да, истинската заплаха не е вулканът. Това е начинът, по който жителите на Бикини Ботъм се обръщат един срещу друг, защото се страхуват от това, което предстои. Така те придобиват повече власт или манипулират другите, или намират фалшива религия, или се опитват да печелят пари от тях. И така, според мен, шоуто има доста силно послание в цялата тази луда комедия, в тази дива рокендрол музика.

Следващия ми въпрос е към актьорите: Имаше ли изненади от страна на режисьора?

Венцислава Асенова: С Уест Хайлър работих още в „Авеню Q“, през 2017 година, и това беше първата ни любов. Защото той много отвори сетивата ни, много ни промени. Стана като начин на живот. След това работихме заедно и в „Шрек“. Беше различно, защото всичко беше много, много, много по-голямо, по-масивно, с огромен кастинг. Да кажем, че беше малко по-сложно, но всеки път някак се надграждаха нещата и тя, любовта, продължава да расте. Ако първата си е първа завинаги, то втората я почувствахме като още по-голяма любов. И сега, третия път, „Спондж Боб“.

Знаете ли, огромно удоволствие е да се работи с този човек. Всеки път, когато е в България, като че ли, носи слънцето със себе си и успява да отключи в актьора неща, които самият той самият творец не подозира, че дремят в него.

Любомир Генчев: Това е втора моя среща с този режисьор. Миналата година по това време той дойде специално, за да направи уъркшоп в нашия театър, като използвахме песни от няколко мюзикъла, които той беше поставил на Бродуей. И в рамките на 10 дни успяхме да свършим всъщност доста работа с него.

Започвайки „Спондж Боб“, вече бях запознат какво да очаквам от него, как ще се развият нещата. Но, определено, сега имаме доста по-голям обем, доста по-различен е хода на работата. Започнахме първо с това кога ще почиваме. Уточнихме почивките, за да знаем кога ще работим, което беше интересно. В рамките на тези пет седмици общо взето успяхме да покрием целия обем, което е доста.

Уест Хайлър е много провокиращ. Има ясна визия за всяка роля и явно темата на целия спектакъл и героите са много близки до него, защото може да видиш, без костюми и без перука, как той самият оживява в героите, които иска да представи – когато иска да ни даде някаква задача или насока.

Румен Угрински:  За мен беше много любопитно защо аз бях избран първо за тази роля от Уест. Тоест, това беше още миналата година, април месец, по време на уъркшопа.

Проблемът е, че вече съм на една възраст, на която не ми е толкова услужливо всичко – и глас, и движение. Не се оправдавам, много ме кефят мюзикълите, по принцип. Имах желание, участвах в този уъркшоп и бях в ролята на Сепия тогава. Явно съм направил някакво впечатление на Уест и той пожела аз да бъда и на мюзикъла, ако евентуално го правят тук.

Хубавото при неговата работа е, че аз не знам бъкел английски, но се разбираме. Разбираме се от половин дума, и това е нещо уникално. 

Бързо ли „влязохте“ в образите си?

Венцислава Асенова: Аз играя катеричката Санди. Тя е много различна като натюрел от мен и за мен беше предизвикателство, когато Уест ми се довери да я изиграя. Аз съм малко по-лирична, малко по-нежна – и външно, и като глас. Тя е по-решителна. Предизвикателство е, чисто актьорски.

Любомир Генчев: Моят герой е морска звезда. Голямо предизвикателство е за мен, защото е много различен – той е муден, бавен, но също като мен не обича да остава сам и това е основната му борба. В един момент, в спектакъла, той остава без своя приятел,а в някакъв друг момент разбира, че не може без него. 

Румен Угрински: Мисля, че ролята на Сепия много ми пасва. Той е един лузър. Живота ми мина така, докато набера смелост и придобия някаква известност. Много ми е леко да правя ролята – изключвам сложните песни и танци – но е нещо, което е много, много близко до мен. 

Комедия ли е „Мюзикълът Спондж Боб“?

Румен Угрински: В крайна сметка, това е комедия. "Спондж Боб" е комедия. Спондж Боб за мен е като съвременния Мечо Пух – супер наивен, носи още от детството си в себе си, много истински, искрен, даже на моменти глуповат, но добър. Иска да промени света.

Любомир Генчев: „Мюзикълът Спондж Боб“ е комедия, която се ражда от трагедията на героите. Изправени пред едно апокалиптично събитие, всички се настройват един срещу друг, а най-накрая разбират, че един без друг не могат да се справят с този проблем.

Това семейно шоу ли е?

Румен Угрински: Хубавото на този спектакъл е, че не е само за деца. Това е представление, за което всички парчета са правени от рок банди. Ние също имаме жестока рок банда. Даже имаме момче на ефектите. И това е нещо, което заразява и малки, и големи – деца във всяка възраст, включително тийнейджъри, които са най-трудната публика. 

Уест Хайлър: След премиерата на „Спонджбоб“ на Бродуей, „Ню Йорк таймс“ написа рецензия и каза, че това шоу ще се хареса на родителите, които са обичали Спонджбоб, когато са били деца, на децата, които обичат Спонджбоб сега, и на хората, които употребяват много наркотици. Това се казва в рецензията на The New York Times.

Това е шоу, което определено е за семейства, но също така е и само за възрастни, и има всичко за децата. И е рокендрол мюзикъл за тези от нас, по-възрастните, които харесват този вид изкуство.

Защо е актуален този спектакъл?

Румен Угрински: Темите са много сложни. За това как светът отива по дяволите, което звучи много съвременно. За това как всичко се руши и единственият светъл лъч е нашият герой Спондж Боб, а самият той е една абсурдна нелепица. Спондж Боб квадратни гащи – една гъба, която успява да обедини всички хора около себе си и да спаси този град Бикини Ботъм.