site.btaЛекари и политици се обединиха около необходимостта за устойчиви политики за чист въздух

Лекари и политици се обединиха около необходимостта за устойчиви политики за чист въздух по време на кръгла маса „Чист въздух за здраве“. Форумът е по инициатива на сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него и е под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазване.

Международни проучвания потвърждават, че годишно в България умират 15 хиляди души вследствие на замърсен въздух, каза председателят на комисията доц. Антон Тонев. Преждевременните смъртни случаи в Европейския съюз са 400 хиляди, допълни той. По думите му замърсяването на въздуха е основен рисков фактор и за развитие на социално-значими заболявания. Замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България, добави доц. Тонев.

Д-р Александър Симидчиев, заместник – председател на комисията и председател на „Въздух за здраве“ посочи, че според данни от 2020 г. България е на осмо място в Европа като брой починали. Ако съотнесем данните към броя на населението, страната ни отива на второ място, посочи той. 

Доказано е, че замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми и сърдечна недостатъчност, както и до повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания, каза проф. Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология към болница „Аджибадем Сити Клиник“. По думите му 60-65 на сто от смъртността в България се дължи на сърдечно-съдова причина.

Проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух показва, че около половината от тях са наясно как мръсният въздух действа конкретно върху здравето им, а всички от анкетираните казват, че мръсният въздух е сред основните рискове за човешкото здраве и са нужни не мерки, а стратегически политики на местно и национално ниво, каза Иван Михайлов, член на „Въздух за здраве“. Според Станислав Малчев от сдружението пропуските в действащата законодателна база са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни.

Д-р Рада Маркова, детски пулмолог и член на лекарската мрежа към „Въздух за здраве“ посочи, че се наблюдава непрекъснат ръст на острата детска патологоия и увеличаване на хроничните заболяване при децата, като една от причините е въздушното замърсяване. Родители без данни за алергии и фамилна обремененост споделят за прогресивно влошаване на белодробното здраве на децата им, добави лекарят. 

Според лекарската мрежа към сдружението е необходимо в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и препоръките на Световната здравна организация в тази насока. Поради високата смъртност от хронични неинфекциозни заболявания, причинени от замърсения въздух, е необходимо чистотата на околната среда да се включи като ключов фактор и в Националната програма за превенция на хроничните заболявания. Според лекарите са нужни дългосрочни информационни кампании за влиянието на мръсния въздух върху здравето.

Целта на форума е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве, каза в заключение доц. Тонев.