site.btaПри колективен имунитет са защитени и хората, които поради здравословни причини не могат да се ваксинират, според проф. Мариана Мурджева
SK 11:40:01 29-07-2021
RM1138SK.006
ваксини - проф. Мариана Мурджева
При колективен имунитет са защитени и хората, които поради здравословни причини не могат да се ваксинират, според проф. Мариана Мурджева
София, 29 юли /Десислава Пеева, БТА/
При постигнат колективен имунитет дори и хората, които поради здравословни причини не могат да бъдат ваксинирани, са защитени, защото вирусът трудно циркулира сред ваксинираните и с малка вероятност се предава и на тях. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирайки проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицински университет - Пловдив и началник на лабораторията по микробиология в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив. При достигането на определен процент от населението, обхванато от имунизация срещу дадено заболяване, общественият имунитет постепенно елиминира заболяването. По този начин е постигнато елиминиране на едрата шарка през 1977 г. в световен мащаб. Според повечето експерти, ако 70 на сто от населението има имунитет срещу COVID-19, най-вероятно веригата на инфекцията ще бъде прекъсната.
При инфекции и след ваксиниране имунната система на човек реагира чрез образуване на специфични за микробния причинител молекули, наричани антитела /или имуноглобулини/, както и с производство на имунокомпетентни клетки. Антителата в кръвния серум са едни от свидетелите за среща на организма с микроорганизма. Те могат да се открият в серума до няколко месеца или няколко години след тази среща. Антителата са много важни в защитата ни срещу патогени, но те са само един елемент от цял арсенал с имунни средства, с които разполага имунната система. Други свидетели за срещата на организма с микробния причинител са специфичните клетки на имунната система - лимфоцитите. Споменът за срещата с даден инфекциозен агент се запазва в специализирани лимфоцити, наречени клетки на имунната памет. Една част от тях преживяват само няколко години, докато в други лимфоцити /стволови паметови клетки/ паметта се пази десетилетия или до края на живота. Именно възникването на стволови паметови клетки лежи в основата на изграждане на дълготраен колективен имунитет и създаването на ефективни ваксини.
Вроденият имунитет е наследствен и вродените компоненти на имунната система действат незабавно срещу инфекциозния агент с еднаква сила и мощ при всяка среща с него и не оставят имунна памет. За разлика от тях придобитият имунитет се поддържа от антителата и специфичните клетки на имунната система - лимфоцитите. При първа среща с патогена се образуват клетки на паметта, които след втора среща с микроорганизма реагират по-бързо и мощно и осигуряват по-силна защита.
Ваксинирането срещу COVID-19 цели да изгради имунна реактивност като насочва имунната система да създава антитела и имунни клетки срещу вируса или частици от него. Специфичните антитела са имуноглобулини /Ig/ от различни класове - А, G и M. Те се произвеждат от имунните клетки, произхождащи от В - лимфоцитите. След ваксиниране антителата циркулират в серума /IgM и IgG/ и могат да неутрализират попаднали в телесните течности вируси или "тапицират" лигавиците /IgA/, предотвратявайки проникването на вируса в тъканите. Най-голямо значение след преболедуване или ваксиниране имат т. нар. "неутрализиращи" антитела, които са способни да предотвратят проникването на коронавируса в организма чрез блокиране на неговия S - aнтиген, който се свързва с нашите клетки. Дори и антителата да намалеят след няколко месеца, организмът е защитен с помощта на Т-клетки, в които се съхранява паметта за прекараната инфекция. Те продължават да играят роля, независимо от намаляващата концентрация на антителата. Дори и при липсата на антитела, някои хора остават защитени от болестта, благодарение на Т-клетките.
Продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране все още се проучва. Според производителите на ваксините те вероятно осигуряват защита в продължение на години, ако структурата на коронавируса не се променя рязко чрез мутации. Мутирането на вируса обаче ще изисква редовно подновяване на ваксината с новите варианти. През февруари 2021 г. се доказа, че преболедувалите от COVID-19 имат имунни клетки срещу коронавируса в костния си мозък и осем месеца след заразата. Подобна защита би могла да се създаде и у хората, имунизирани с ваксина срещу причинителя на болестта. Клетките на паметта се съхраняват в костния мозък и при необходимост могат да предизвикат производство на антитела. Преболедуването от COVID-19 не гарантира, че човек не може да се зарази с нов щам на вируса, нито че не може да го пренася и да заразява други хора. Въпреки спекулациите по темата, няма научни данни до момента, че ваксинираните боледуват по-тежко от неваксинираните, че усложненията при тях са по-чести и че смъртността от заболяването при тях е по-висока.
Основните одобрени до момента ваксини осигуряват защита и срещу новата мутация "Делта", която се разпространява много по-лесно и с по-голяма скорост, твърдят в проучванията си изследователите от института "Паул Ерлих" в Германия.
При леко преболедуване или безсимптомно носителство могат да се образуват недостатъчно количество антитела, които да се изчерпят бързо. Затова в такива случаи се препоръчва поставяне на ваксина и след преболедуване.
/РУМ/
RM1138SK.006
ваксини - проф. Мариана Мурджева
При колективен имунитет са защитени и хората, които поради здравословни причини не могат да се ваксинират, според проф. Мариана Мурджева
София, 29 юли /Десислава Пеева, БТА/
При постигнат колективен имунитет дори и хората, които поради здравословни причини не могат да бъдат ваксинирани, са защитени, защото вирусът трудно циркулира сред ваксинираните и с малка вероятност се предава и на тях. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирайки проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицински университет - Пловдив и началник на лабораторията по микробиология в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив. При достигането на определен процент от населението, обхванато от имунизация срещу дадено заболяване, общественият имунитет постепенно елиминира заболяването. По този начин е постигнато елиминиране на едрата шарка през 1977 г. в световен мащаб. Според повечето експерти, ако 70 на сто от населението има имунитет срещу COVID-19, най-вероятно веригата на инфекцията ще бъде прекъсната.
При инфекции и след ваксиниране имунната система на човек реагира чрез образуване на специфични за микробния причинител молекули, наричани антитела /или имуноглобулини/, както и с производство на имунокомпетентни клетки. Антителата в кръвния серум са едни от свидетелите за среща на организма с микроорганизма. Те могат да се открият в серума до няколко месеца или няколко години след тази среща. Антителата са много важни в защитата ни срещу патогени, но те са само един елемент от цял арсенал с имунни средства, с които разполага имунната система. Други свидетели за срещата на организма с микробния причинител са специфичните клетки на имунната система - лимфоцитите. Споменът за срещата с даден инфекциозен агент се запазва в специализирани лимфоцити, наречени клетки на имунната памет. Една част от тях преживяват само няколко години, докато в други лимфоцити /стволови паметови клетки/ паметта се пази десетилетия или до края на живота. Именно възникването на стволови паметови клетки лежи в основата на изграждане на дълготраен колективен имунитет и създаването на ефективни ваксини.
Вроденият имунитет е наследствен и вродените компоненти на имунната система действат незабавно срещу инфекциозния агент с еднаква сила и мощ при всяка среща с него и не оставят имунна памет. За разлика от тях придобитият имунитет се поддържа от антителата и специфичните клетки на имунната система - лимфоцитите. При първа среща с патогена се образуват клетки на паметта, които след втора среща с микроорганизма реагират по-бързо и мощно и осигуряват по-силна защита.
Ваксинирането срещу COVID-19 цели да изгради имунна реактивност като насочва имунната система да създава антитела и имунни клетки срещу вируса или частици от него. Специфичните антитела са имуноглобулини /Ig/ от различни класове - А, G и M. Те се произвеждат от имунните клетки, произхождащи от В - лимфоцитите. След ваксиниране антителата циркулират в серума /IgM и IgG/ и могат да неутрализират попаднали в телесните течности вируси или "тапицират" лигавиците /IgA/, предотвратявайки проникването на вируса в тъканите. Най-голямо значение след преболедуване или ваксиниране имат т. нар. "неутрализиращи" антитела, които са способни да предотвратят проникването на коронавируса в организма чрез блокиране на неговия S - aнтиген, който се свързва с нашите клетки. Дори и антителата да намалеят след няколко месеца, организмът е защитен с помощта на Т-клетки, в които се съхранява паметта за прекараната инфекция. Те продължават да играят роля, независимо от намаляващата концентрация на антителата. Дори и при липсата на антитела, някои хора остават защитени от болестта, благодарение на Т-клетките.
Продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране все още се проучва. Според производителите на ваксините те вероятно осигуряват защита в продължение на години, ако структурата на коронавируса не се променя рязко чрез мутации. Мутирането на вируса обаче ще изисква редовно подновяване на ваксината с новите варианти. През февруари 2021 г. се доказа, че преболедувалите от COVID-19 имат имунни клетки срещу коронавируса в костния си мозък и осем месеца след заразата. Подобна защита би могла да се създаде и у хората, имунизирани с ваксина срещу причинителя на болестта. Клетките на паметта се съхраняват в костния мозък и при необходимост могат да предизвикат производство на антитела. Преболедуването от COVID-19 не гарантира, че човек не може да се зарази с нов щам на вируса, нито че не може да го пренася и да заразява други хора. Въпреки спекулациите по темата, няма научни данни до момента, че ваксинираните боледуват по-тежко от неваксинираните, че усложненията при тях са по-чести и че смъртността от заболяването при тях е по-висока.
Основните одобрени до момента ваксини осигуряват защита и срещу новата мутация "Делта", която се разпространява много по-лесно и с по-голяма скорост, твърдят в проучванията си изследователите от института "Паул Ерлих" в Германия.
При леко преболедуване или безсимптомно носителство могат да се образуват недостатъчно количество антитела, които да се изчерпят бързо. Затова в такива случаи се препоръчва поставяне на ваксина и след преболедуване.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text