site.btaПроф. Марияна Мурджева: "Дългият" COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране
SK 12:59:31 08-09-2021
RM1258SK.031
ваксини - имунен отговор
Проф. Марияна Мурджева: "Дългият" COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране
София, 8 септември /Димитър Абрашев, БТА/
В обществото все още се задават въпроси относно продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране, могат ли да се ваксинират някои групи лица с имунен дефицит, съществува ли необходимост от поставяне на подсилваща доза ваксина, какъв дял от хоспитализираните са ваксинирани и неваксинирани. От Министерството на здравеопазването предоставят отговорите на някои от тези въпроси според последните научни данни, като темата коментира проф. Марияна Мурджева.
- Ясно ли е вече колко време след ваксиниране и след преболедуване се задържат антителата в организма?
- Датски учени от Университета в Копенхаген публикуваха в сп. EBioMedicine на 21 август т.г. данни, че неутрализиращи вируса антитела се доказват и 6 месеца дори след лека форма на COVID-19. По същото време учени от Китай публикуваха резултати от изследвания върху продължителността на хуморалния имунен отговор при над 800 оздравели в Ухан след първата вълна. При 70% от тях 12 месеца след първите симптоми се доказват антитела срещу рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин на вируса, макар че те започват да намаляват след 9-я месец. Любопитен факт е, че преболедувалите мъже продуцират повече от тези антитела от преболедувалите жени. Подобно е проучването в Каталунския научен център Irsi Caixa за продължителността на имунния отговор при преболедували, където също показват наличие на антитела в продължение на поне една година след преболедуване. Интересно е, че хоспитализираните болни произвеждат по-голямо количество антитела, но способността на тези антитела да блокират нови варианти на вируса след това е по-ниска в сравнение с тази на преболедувалите без симптоми или с леки признаци. Последната група образуват по-малко антитела, но са по-защитени от повторна инфекция. В процеса на изследването е установено, че няколко месеца след ваксиниране у преболедувалите се засилва имунният отговор, а 50% от неваксинираните болни от COVID-19 са податливи на повторна инфекция с бета варианта на коронавируса. Ако обаче се появи нов щам със съществени генетични промени, едва ли произвежданите антитела и клетки биха били толкова ефективни.
По-рано - през юни т.г., в сп. New England Journal of Medicine американски учени споделиха данни, че при ваксинираните също се откриват anti-SARS-CoV-2 антитела 6 месеца след втора доза с иРНК ваксина. Чуждестранни проучвания, а и в някои наши научни лаборатории, показват, че имунният отговор с образуване на антитела след ваксиниране срещу COVID-19 започва да намалява след 6-я месец, докато след преболедуване може да трае и повече от година. Каква е гаранцията обаче, че преболедуването от COVID-19 няма да доведе до фатален изход или тежка клинична симптоматика с усложнения, избягването на които се цели с прилагането на ваксините? Трябва да се отбележи, че наличието на всякакви антитела срещу вируса след преболедуване не е индикация за надеждността на имунната протекция. Съвместно проучване на гръцки и американски учени доказва, че шест до осем месеца след преболедуване от COVID-19 в кръвния серум се откриват антитела срещу S-протеинa на вируса, но в 74% от случаите. Неутрализиращите вируса имуноглобулини липсват у една четвърт от преболедувалите. В това е смисълът на ваксинирането след преболедуване.
- Задължително ли е да се поставя втора доза ваксина след преболедуване на лица от COVID-19 в периода след първата ваксина?
- Не е задължително да се поставят две дози, защото срещата с причинителя на заболяването след първа доза ваксина играе роля на подсилваща имунизация и подпомага изграждането на по-напрегнат имунитет. Също така, има данни, че "дългият" COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране. Предполага се, че ваксината пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната инфекция, която вероятно е в основата на тези симптоми.
Ако преболедувалият е неваксиниран и е под 65 години, без имунен дефицит, 6 месеца след преболедуване една доза от ваксините при двудозов режим е достатъчна. Научни данни показват, че имунният отговор след лека и среднотежка форма на боледуване води до образуване на имунна памет с неутрализиращи вируса антитела и специфични клетки. Joseph Ebenger и колектив показват в сп. Nature Medicine, че нивата на специфичните IgG антитела, които са генерирани след прилагане на една доза ваксина при хора, преболедували COVID-19 преди ваксиниране, са съпоставими с нивата на антителата, образувани след пълния курс на ваксиниране при лица, които не са боледували. Няма данни все още за трайността на имунния отговор след еднодозово ваксиниране на преболедували.
- Вярно ли е, че ефективността на ваксините срещу Делта варианта на коронавируса намалява?
- Колектив от английски учени, ръководен от д-р Лопез Бернал, през миналия месец публикува данни, че макар и с леко намалена ефективност, ваксините на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech дават добри резултати и срещу Делта варианта на вируса. Например при първата ваксина двудозовият режим осигурява ефективност от 75% при Алфа варианта и 67% при Делта, а при втората ефективността след две дози е 93.7% при Алфа и 88% при Делта варианта. Тези данни подкрепят факта, че ваксините предпазват от заразяване, дори и с Делта вариант, голяма част от имунизираните.
/РУМ/
RM1258SK.031
ваксини - имунен отговор
Проф. Марияна Мурджева: "Дългият" COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране
София, 8 септември /Димитър Абрашев, БТА/
В обществото все още се задават въпроси относно продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране, могат ли да се ваксинират някои групи лица с имунен дефицит, съществува ли необходимост от поставяне на подсилваща доза ваксина, какъв дял от хоспитализираните са ваксинирани и неваксинирани. От Министерството на здравеопазването предоставят отговорите на някои от тези въпроси според последните научни данни, като темата коментира проф. Марияна Мурджева.
- Ясно ли е вече колко време след ваксиниране и след преболедуване се задържат антителата в организма?
- Датски учени от Университета в Копенхаген публикуваха в сп. EBioMedicine на 21 август т.г. данни, че неутрализиращи вируса антитела се доказват и 6 месеца дори след лека форма на COVID-19. По същото време учени от Китай публикуваха резултати от изследвания върху продължителността на хуморалния имунен отговор при над 800 оздравели в Ухан след първата вълна. При 70% от тях 12 месеца след първите симптоми се доказват антитела срещу рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин на вируса, макар че те започват да намаляват след 9-я месец. Любопитен факт е, че преболедувалите мъже продуцират повече от тези антитела от преболедувалите жени. Подобно е проучването в Каталунския научен център Irsi Caixa за продължителността на имунния отговор при преболедували, където също показват наличие на антитела в продължение на поне една година след преболедуване. Интересно е, че хоспитализираните болни произвеждат по-голямо количество антитела, но способността на тези антитела да блокират нови варианти на вируса след това е по-ниска в сравнение с тази на преболедувалите без симптоми или с леки признаци. Последната група образуват по-малко антитела, но са по-защитени от повторна инфекция. В процеса на изследването е установено, че няколко месеца след ваксиниране у преболедувалите се засилва имунният отговор, а 50% от неваксинираните болни от COVID-19 са податливи на повторна инфекция с бета варианта на коронавируса. Ако обаче се появи нов щам със съществени генетични промени, едва ли произвежданите антитела и клетки биха били толкова ефективни.
По-рано - през юни т.г., в сп. New England Journal of Medicine американски учени споделиха данни, че при ваксинираните също се откриват anti-SARS-CoV-2 антитела 6 месеца след втора доза с иРНК ваксина. Чуждестранни проучвания, а и в някои наши научни лаборатории, показват, че имунният отговор с образуване на антитела след ваксиниране срещу COVID-19 започва да намалява след 6-я месец, докато след преболедуване може да трае и повече от година. Каква е гаранцията обаче, че преболедуването от COVID-19 няма да доведе до фатален изход или тежка клинична симптоматика с усложнения, избягването на които се цели с прилагането на ваксините? Трябва да се отбележи, че наличието на всякакви антитела срещу вируса след преболедуване не е индикация за надеждността на имунната протекция. Съвместно проучване на гръцки и американски учени доказва, че шест до осем месеца след преболедуване от COVID-19 в кръвния серум се откриват антитела срещу S-протеинa на вируса, но в 74% от случаите. Неутрализиращите вируса имуноглобулини липсват у една четвърт от преболедувалите. В това е смисълът на ваксинирането след преболедуване.
- Задължително ли е да се поставя втора доза ваксина след преболедуване на лица от COVID-19 в периода след първата ваксина?
- Не е задължително да се поставят две дози, защото срещата с причинителя на заболяването след първа доза ваксина играе роля на подсилваща имунизация и подпомага изграждането на по-напрегнат имунитет. Също така, има данни, че "дългият" COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране. Предполага се, че ваксината пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната инфекция, която вероятно е в основата на тези симптоми.
Ако преболедувалият е неваксиниран и е под 65 години, без имунен дефицит, 6 месеца след преболедуване една доза от ваксините при двудозов режим е достатъчна. Научни данни показват, че имунният отговор след лека и среднотежка форма на боледуване води до образуване на имунна памет с неутрализиращи вируса антитела и специфични клетки. Joseph Ebenger и колектив показват в сп. Nature Medicine, че нивата на специфичните IgG антитела, които са генерирани след прилагане на една доза ваксина при хора, преболедували COVID-19 преди ваксиниране, са съпоставими с нивата на антителата, образувани след пълния курс на ваксиниране при лица, които не са боледували. Няма данни все още за трайността на имунния отговор след еднодозово ваксиниране на преболедували.
- Вярно ли е, че ефективността на ваксините срещу Делта варианта на коронавируса намалява?
- Колектив от английски учени, ръководен от д-р Лопез Бернал, през миналия месец публикува данни, че макар и с леко намалена ефективност, ваксините на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech дават добри резултати и срещу Делта варианта на вируса. Например при първата ваксина двудозовият режим осигурява ефективност от 75% при Алфа варианта и 67% при Делта, а при втората ефективността след две дози е 93.7% при Алфа и 88% при Делта варианта. Тези данни подкрепят факта, че ваксините предпазват от заразяване, дори и с Делта вариант, голяма част от имунизираните.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text