ОБЗОР

site.btaЗападът въобще не беше готов за инвазията на Русия в Украйна

Западът въобще не беше готов за инвазията на Русия в Украйна
Западът въобще не беше готов за инвазията на Русия в Украйна
Снимка: АП.

Преди дни заместник-министърът на отбраната на Украйна Ана Маляр заяви, че Западът е доставил едва 10 процента  от необходимите на страната й въоръжения, съобщи Би Би Си.

"От оръжията, които са ни нужни, сме получили около 10 процента", каза със съжаление Маляр пред украинска телевизия. "Колкото и усилия да полага Украйна, колкото и да е професионална армията ни, без помощта на западните ни партньори няма да можем да спечелим тази война", отбеляза тя. Трябва да се определят ясни срокове (за доставките), защото всеки ден забавяне е още един ден, в който е застрашен животът на украинските войници, на нашия народ", подчерта Маляр, цитирана от Франс прес.

В тази връзка Михаил Подоляк, съветник на президента Володимир Зеленски, се обърна към западните партньори с въпроса кога ще са готови да доставят на Украйна необходимите й оръжия.

„Артилерията на отделни участъци е в съотношение 10:1. Фронтовата линия е над 1000 км. Всеки ден получавам съобщения от нашите защитници: “Държим се, само че кажете: кога ще получим оръжие?“. Отправям този въпрос към участниците в срещата във формат „Рамщайн“. Брюксел, чакаме вашето решение“, написа Подоляк в Туитър.

С приближаването на края на четвъртия месец от инвазията на Русия в Украйна плановете на президента Владимир Путин все така изглеждат неясни. Според заместник-министъра на отбраната на САЩ Колин Кал Путин все още иска да завладее по-голяма част от Украйна, но се е изправил пред тактически препятствия, предаде Ройтерс.

„Все още мисля, че  той има намерение да завладее значителна част от Украйна, ако не и цялата страна. Въпреки това не смятам, че може да постигне тези цели", каза Кал, говорейки на събитие, организирано от Центъра за нова американска сигурност.

"Те могат да постигнат тактически успехи тук и там. Украинците се държат. Не мисля, че руснаците имат капацитета да постигнат тези грандиозни цели".

На друго мнение е проф. Херфрид Мюнклер от Берлинския Хумболтов университет. В анализ за сп. „Фокус“ той констатира изненадващите обрати на войната.

“В първата фаза на войната упоритата и успешна съпротива на украинската армия в района на Киев и Харков изненадва експертите, които първоначално предполагат бърза победа на руските войски. Междувременно ситуацията във втората фаза на войната отново изглежда съвсем различна.

Временно появилият се оптимизъм, особено от страна на британските и американските наблюдатели, според които украинците биха могли да отблъснат руснаците и в Донбас, избледня. Войната на изтощение, която се води тук от седмици на фронт с дължина неколкостотин километра, очевидно изразходва украинските ресурси много по-бързо, отколкото тези на руската страна. Украйна е на път да загуби битката за Донбас, а с нея и войната.“

Професорът аргументира изводите си с това, че Русия на практика води асиметрична война срещу Украйна. Като унищожава инфраструктурата й, руската армия на практика ограничава потока от оръжия и боеприпаси, които армията на Зеленски очаква от Запада.

В същото време снабдяването на руските войски е безпроблемно. А и Путин, както и хората около него, неведнъж посочиха, че атаки срещу руска територия ще бъдат посрещнати с контраатаки, които биха надвишили всичко видяно досега в конфликта. Колкото и неясна да е тази закана, тя кара човек да се замисли за използване на ядрени оръжия. 

„С други думи, негласната заплаха от ядрена ескалация гарантира, че асиметрията в използването на конвенционални оръжия, която е в полза на Русия, се запазва - или защото самата Украйна се страхува от използването на тактически ядрени оръжия от руснаците на фронта в Донбас, или защото  под впечатлението от руските заплахи западните поддръжници на Киев го принуждават да не атакува руските комуникационни линии и в крайна сметка Украйна просто не може да получи необходимите оръжейни системи от Запада.“

Поради посочените причини професорът стига до заключението, че в крайна сметка Русия ще излезе победител. Но не само.

„Това обаче не е краят на въпроса, тъй като успехът на Русия може да гарантира, че комбинацията от логистична асиметрия и заплаха от ядрена ескалация е сценарият за следващата руска атака, където и да се проведе. Резултатът би бил, че Путин или неговият наследник ще печелят война след война от този тип, въпреки всички недостатъци на руската армия, наблюдавани сега.“

Предупреждение да не се сключва примирие в момента отправи и Филип Брийдлав, пенсиониран генерал от военновъздушните сили на САЩ и бивш главнокомандващ силите на НАТО от 2013 до 2016 г., защото това според него ще насърчи още повече Русия. Когато през 2008 г. Русия нахлу в Грузия, отговорът на Вашингтон е бил неадекватен, същото се отнася и за този при анексирането на Крим през 2014 г., смята Брийдлав. "Според мен от изходът на тази война зависи дали и занапред ще бъдем свидетели на още подобни действия от страна на Русия", добави той, цитиран от Асошиейтед прес. 

Вероятно защото Западът все още продължава да търси – и да не намира - стратегически отговор на това предизвикателство, засега изглежда, че Украйна ще загуби.

Така ситуацията остава патова. 

Украйна се нуждае от 1000 гаубици, 500 танка и 1000 безпилотни самолета, както и от други тежки оръжия, заяви преди дни Михайло Подоляк, цитиран от Ройтерс.  Западните държави обещаха оръжия по стандартите на НАТО - включително модерни американски ракети. Но разполагането им отнема време, а Украйна ще се нуждае от последователна западна подкрепа за преминаване към нови доставки и системи, тъй като запасите от оръжия и боеприпаси от съветската епоха се топят.

"Русия не се е отказала от борбата, въпреки доста анемичния си напредък... Това, с което се сблъскваме, е тази шлифована, бавна, постепенна руска операция", заяви високопоставен служител на Пентагона, който говори пред Ройтерс при условие за анонимност.

"Така че въпросът е от какво се нуждаят украинците, за да продължат успехите, които вече са постигнали в забавянето и осуетяването на руската цел, и това ще бъде основен акцент за министрите на отбраната", каза служителят.

Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, САЩ са отпуснали около 4,6 млрд. долара за подпомагане на сигурността в Украйна, включително артилерийски системи като гаубиците и оръжия с по-дълъг обсег на действие като реактивни системи за залпов огън на колесно шаси (HIMARS).

На фона на обещанията от страна на Запада – и минималното им изпълнение на практика – Украйна продължава да губи по между 100 и 200 войници всеки ден. Президентът Зеленски определи водещата се и в момента битка за региона на Донбас – частично контролиран от верните на Москва сепаратисти от 2014 г. – като една от най-бруталните в европейската история.

Междувременно стана известно, че приходите в бюджета на Украйна покриват по-малко от половината от разходите след нахлуването на Русия и Киев ще трябва да намали рязко бюджетните разходи, ако не получи повече външна финансова помощ, заяви ръководителят на финансовата комисия на парламента.

"Трябва да взимаме назаем 5 млрд. долара месечно. Ако не ги получим, ще трябва да намалим разходите", заяви Данило Хетманцев пред местна телевизия.

Той заяви, че през май правителството е събрало 101 млрд. гривни (3,42 млрд. долара) от данъци, но е трябвало да похарчи 250 млрд. гривни за финансиране на армията и подпомагане на хората, които са били принудени да напуснат домовете си или чиито жилища са били разрушени.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви този месец, че около 20 процента  от украинската територия в индустриализираните източни и южни части на страната е окупирана от руските сили, които нахлуха на 24 февруари.

На фона на всичко това международни финансови организации очакват свиване на украинската икономика с 35-45 процента поради това, че множество бизнеси са прекратили дейността си и не са в състояние да плащат данъци. 

"Икономиката ни няма потенциал за повишаване на данъците. Не можем да се справим без помощта на нашите партньори, докато продължават бойните действия", каза Хетманцев.

Той заяви, че Съединените щати, Европейската комисия и някои държави са предоставили финансова подкрепа - заеми и безвъзмездни средства - но сумата е далеч под необходимите 5 млрд. долара всеки месец.

Данните на министерството на финансите показват, че за периода януари-май Украйна е получила 151,1 млрд. гривни (5,12 млрд. долара) от чуждестранни партньори. А това съвсем не й стига.

 

/ПТА/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:48 на 03.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация