site.btaМонополът на НЗОК е основният проблем в здравеопазването според студенти от Медицинския университет в Пловдив

Монополът на НЗОК е основният проблем в здравеопазването според студенти от Медицинския университет в Пловдив
Монополът на НЗОК е основният проблем в здравеопазването според студенти от Медицинския университет в Пловдив
Пловдив, студенти снимка: Ирина Шопова

Монополът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и липсата на мотивация за младите да работят в сферата са основните проблеми в здравеопазването според студенти от Медицинския университет в Пловдив. В интервю за БТА обучаващите се медицина, четвърти курс споделиха пропуските и представите си за бъдещето на медицинските грижи.

Според Ерай Шакир проблемите са много, но от тях изпъква най-вече наличието на монопол - по отношение на НЗОК и Българския лекарски съюз. Ако например отидете в един магазин и сте ограничени в избора си на стоки, ще купите това, което има, защото те за вас са от първа необходимост, без значение от качеството, обясни Шакир. По думите му има много европейски държави, които дават пример с няколко здравноосигурителни каси и здравеопазването е на високо ниво.

В различни лечебни заведения, здравни институции и асоциации се назначават на ръководни позиции много некомпетентни хора, смята Шакир. Според него подборът трябва да излъчва хора, които са запознати със сферата, в която ще работят, „за да има максимална ефективност от тях“.

Здравко Иванов извежда на преден план недостига на медицински кадри и недостатъчното финансиране на здравеопазването от страна на държавата. Може би промяната от социалистическия към демократичния режим, промяната на приоритетните за държавата сектори, технологичното развитие и отварянето на границите са довели до такава диспропорция в положението у нас и другите страни в Европа, каза Иванов. Като студент той смята, че трябва да се осигурят места за специализация в привлекателни локации, където студентите и младите лекари могат да се учат на най-новите въведения в медицината, „така че да са в крак със съвременните тенденции и да помагат по-ефективно на пациентите си“.

Омаловажават се превенцията и промоцията на здравето, коментира Виктория Карамилева. Според нея те биха донесли повече информираност на обществото за заболяванията и как хората могат да подобрят начина си на живот.

Катерина Михайлова посочи като проблем у нас и в цяла Европа липсата на медицински кадри и неравномерното им разпределение между отделните държави. Най-отчетливо това се вижда у нас и води до нисък интерес у младите към медицината, тъй като се увеличават работният товар и стресът за тези специалисти, каза Михайлова.

Попитани в каква Европа искат да живеят през 2050 година, младежите се обединиха около отговора за мирна, здрава и свободна Европа.

Искам да живея в Европа, в която имам чувството, че мога да променя нещо, в която хората вярват в себе си и може би имат малко повече смелост, за да се подобрят нещата, каза Ерай Шакир. Според него в сферата на медицината развитието е технологично и през 2050 ще ни лекуват софтуерни системи и роботи, а не лекари. Европа си я представям като единно място, където всички жители имат равни права и достъп до качествена медицинска помощ, сподели Здравко Иванов. В представите му благодарение на технологията ще се спасяват все повече животи и ще се повишава продължителността на живота.

Здравеопазването е една от основните теми, които се обсъждат на дискусиите, организирани от БТА във връзка с инициативата на агенцията „Български гласове за Европа“. Тя е подкрепена от Европейския парламент и е част от „Конференцията за бъдещето на Европа“.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:25 на 05.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация