site.btaВ България има много пречки пред развитието на енергийните общности, според експерти
ZB 08:00:02 24-10-2021
ZM1437ZB.001 08:00
енергийни общности - България - доклад
В България има много пречки пред развитието
на енергийните общности, според експерти
София, 24 октомври /Антоан Николов, БТА/
В България съществуват множество пречки пред развитието на енергийните общности. Това сочи доклад за развитие на енергийните общности в България на Теодора Стоянова (в екип с Тоби Кутюр и Тома Павлов) от E3 Analytics. Теодора Стоянова е консултант в областта на енергийния преход и възобновяемите източници на енергия.
Според авторите сред първите пречки са регулаторните. Те добавят, че дейността на производителите-потребители и енергийните общности все още не е регламентирана в законодателството в областта на енергетиката. Очаква се това да се промени с транспонирането на Директивата за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници през 2021 г. Експертите в областта обаче изразяват съмнение, че това ще спомогне за широкото разпространение на производителите-потребители и енергийните общности. Една от причините е, че транспонирането на директивата в българското законодателство не е достатъчно - съществуват множество закони, подзаконови актове и наредби, които трябва да бъдат осъвременени и синхронизирани, за да могат тези концепции да се приложат на практика. Това вероятно ще изисква координирани усилия от много различни правителствени агенции и министерства - задача, която се оказва нелека. Освен това заинтересованите лица рядко биват търсени или канени активно да участват в процеса на транспониране и разработването на нормативната рамка, което е още една причина за множеството пропуски в настоящата правна уредба. Друга важна част от успешната работа на енергийната общност е възможността излишъкът от произведената (електро)енергия да се отдава в мрежата. Липсата на ясни разпоредби за регламентиране на тези елементи си остава сериозен пропуск.
В доклада е записано, че ниското равнище на информираност в България е основна пречка за развиване на енергийни общности в страната. Потенциални участници в тях като домакинства, общини, малки и средни предприятия често се предават пред огромното количество административна работа, необходима при разработване на проект за енергийна общност; разработването на такъв проект в сътрудничество и с принос от множество различни страни, какъвто е случаят с енергийните общности, представлява още по-голямо предизвикателство.
Достъпът до финансиране е сред най-сериозните препятствия пред развитието на проекти за възобновяема енергия, особено за енергийни общности. Много малко от физическите лица и домакинствата имат достатъчно висок разполагаем доход, за да инвестират в инсталации за електроенергия от ВЕИ с изцяло собствени средства. Затова готовността на банките да предоставят финансиране (т.е. кредити) и/или достъпът до безвъзмездна помощ са от особено важно значение за успеха на много от съществуващите в Европа енергийни общности. Банките обаче рядко отпускат заеми за малки децентрализирани ФЕЦ/ВЕИ и общностни енергийни проекти в България.
В момента няма правна дефиниция и конкретни законови разпоредби във връзка с енергийните общности в България нито на национално, нито на общинско равнище. Тази липса на нормативна уредба и системен подход отказва потенциалните инвеститори от поемането на риска, свързан със създаването на енергийна общност.
Експертите допълват, че историческата обремененост и мироглед съществено влияят върху желанието или интереса към участие в енергийна общност. Тези проблеми важат с особена сила
за гражданите на посткомунистически държави, в които общностите и кооперативните форми често извикват спомени за насилствената колективизация, осъществена при комунистическия режим. Северните страни като Дания и Германия имат дългогодишни традиции в доброволната кооперативна собственост и управление - фактор, който обяснява успеха на общностните енергийни проекти в тези държави.
Липсата на ясни правила, регламентиращи данъчните ставки и как ще бъдат облагани отделните членове на енергийната общност, не позволява усилията в тази посока да наберат скорост. Собствениците на инсталации за производство на (електро)енергия от ВЕИ се облагат с множество данъци, такси и административни плащания. Понякога общата сума на тези задължения надхвърля печалбата от продажбата на излишъка от произведената енергия.
Инвеститорите с инсталации, които са присъединени към мрежата, трябва да плащат редица такси и данъци, например такса за достъп, 5 процента данък върху приходите от продажбата на излишъка и/или 10 процента корпоративен данък върху дохода от продажбата на електроенергия. Ако за енергийните общности не се въведат конкретни данъчни разпоредби, и те вероятно ще се сблъскат със същите или подобни проблеми.
Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ЕС) 2018/2001 създава предпоставка за масово разработване на общностни енергийни проекти в областта на възобновяемата енергия в страните в целия ЕС. Множеството икономически и социални ползи от енергийните общности вече се наблюдават в стотици проекти на европейския континент. България има възможност да се поучи от опита и най-добрите практики на други страни в ЕС и да се възползва от ценни експертни знания и опит. За тази цел е необходимо да се направят редица промени.
България трябва да създаде комплексна нормативна уредба за енергийните общности, която да е съгласувана с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) и да създава регулаторна и правна сигурност за сектора. Това включва въвеждане на ясни процедури за присъединяване към мрежата, ясни правила за данъчното облагане, правно издържана дефиниция на енергийна общност и обслужване на "едно гише" за всички проекти за енергийни общности, препоръчват авторите на доклада.
Що се отнася до ролята на Директива RED II в създаването на българската нормативна уредба за енергийните общности, в разработената в България законодателна рамка трябва изрично да бъде посочено какви правни форми се разрешават и какви административни и данъчни правила ще се прилагат. В законовите актове трябва да се определи и как енергийните общности ще взаимодействат със съществуващия електроенергиен пазар в страната. Трябва да се изяснят и видовете дейности, които могат да извършват (производство, доставки, потребление и споделяне на електроенергия, разпределение (електричество и отопление), услуги за енергийни спестявания и др.), както и ролята на общините и по-специално в каква степен те могат да извършват дейност, да дават начало или да участват в енергийни общности.
В България трябва да бъдат въведени ясни правила за обезщетения и възнаграждения за нетни излишъци от произведена енергия от енергийните общности, например под формата на тарифи за излишъци на електроенергия. Тези тарифи осигуряват цена, основана на усреднените разходи за производство на енергия, за купуване на излишък на произведена електроенергия, който се връща в мрежата. По този начин икономическата обосновка може да бъде освободена от риск и да се привлекат за участие банките и други финансови институции.
Участниците в енергийните общности трябва да могат да сведат до нула собствените си сметки за електричество, като използват електроенергията, доставяна от проекта на енергийната общност. За тази цел трябва да се разреши виртуалното нетно отчитане. Целият излишък, който не може да бъде консумиран от участниците в енергийната общност, следва да се изкупува по тарифата за излишъци от произведена електроенергия.
Авторите препоръчват разработване на център (на национално или регионално ниво) от тип "едно гише" за основаване и разполагане на проекти за енергийни общности, включително електронни и онлайн услуги за облекчаване на административната тежест. Трябва да има възможност за подаване на формулярите и за плащане на такси по електронен път с цел облекчаване на процедурата за участниците в енергийните общности.
Възможност е и въвеждането на данъчни преференции за потенциални участници в проекти за производство на възобновяема енергия, разработени на равнище общност. Те може да включват освобождаване от данък общ доход, ясно регламентиране на приложимостта на корпоративния данък или "необлагаема сума", която може да се прилага за физически лица на годишна база (напр. 2500 евро).
Сред предложенията е създаване/изграждане на поредица "соларни градини" в цялата страна в партньорство с общини, на общинска земя, за изпитване на концепцията за енергийни общности. Такива "соларни градини" биха били идеални кандидати за средства от фондовете за възстановяване на ЕС.
България трябва да въведе инструменти за финансиране, конкретно за да помогне на домакинствата с ниски и средни доходи, както и на малките и средни предприятия, да участват в енергийни общности в своя район. Това може да включва специален кредитен механизъм за проекти за възобновяема енергия с нисколихвени заемни условия за проекти за енергийни общности или насочване на европейски средства, което може да бъде пряко под формата на безвъзмездна помощ (грант) или през общините, с цел намаляване на първоначалните разходи по проектите.
Един от начините да се преодолее проблемът с липсата на информираност и специализация в изграждането на енергийни общности е чрез създаване на нарочна агенция на местно или национално равнище, посветена на проектите за възобновяема енергия и способна да оказва помощ на всеки, който иска да основе енергийна общност. В много случаи органите на месната власт нямат желание или възможност да изграждат такъв вид вътрешен капацитет, ако законът или централната власт не ги задължава. Развиването на вътрешен капацитет изисква дългосрочна визия и инвестиране в развитието на човешки ресурс от страна на местната власт - два важни елемента, които властите често нямат.
Друга възможност конкретно за общините е да участват активно в образователни програми, семинари и програми за обмен на знания с представители от други държави. Това могат да бъдат например курсове, провеждани онлайн и лице в лице, посещения на пилотни проекти, конференции и семинари за споделяне на опит и ноу-хау и др. Правителство може да подкрепи общините, като учреди специализиран фонд за изграждане на капацитет на общинско равнище.
България трябва да осигури насочването на публични и европейски средства за подпомагане на инвестициите в енергийни общности. В една от версиите на Националния план за възстановяване и устойчивост инвестирането във ФЕЦ е посочено като национален приоритет. Проектите за енергийни общности, разработени "отдолу нагоре" или в партньорство с общини, биха могли да станат важен обект на такова инвестиране, заключават Теодора Стоянова, Тоби Кутюр и Тома Павлов.
/ЦМ/
ZM1437ZB.001 08:00
енергийни общности - България - доклад
В България има много пречки пред развитието
на енергийните общности, според експерти
София, 24 октомври /Антоан Николов, БТА/
В България съществуват множество пречки пред развитието на енергийните общности. Това сочи доклад за развитие на енергийните общности в България на Теодора Стоянова (в екип с Тоби Кутюр и Тома Павлов) от E3 Analytics. Теодора Стоянова е консултант в областта на енергийния преход и възобновяемите източници на енергия.
Според авторите сред първите пречки са регулаторните. Те добавят, че дейността на производителите-потребители и енергийните общности все още не е регламентирана в законодателството в областта на енергетиката. Очаква се това да се промени с транспонирането на Директивата за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници през 2021 г. Експертите в областта обаче изразяват съмнение, че това ще спомогне за широкото разпространение на производителите-потребители и енергийните общности. Една от причините е, че транспонирането на директивата в българското законодателство не е достатъчно - съществуват множество закони, подзаконови актове и наредби, които трябва да бъдат осъвременени и синхронизирани, за да могат тези концепции да се приложат на практика. Това вероятно ще изисква координирани усилия от много различни правителствени агенции и министерства - задача, която се оказва нелека. Освен това заинтересованите лица рядко биват търсени или канени активно да участват в процеса на транспониране и разработването на нормативната рамка, което е още една причина за множеството пропуски в настоящата правна уредба. Друга важна част от успешната работа на енергийната общност е възможността излишъкът от произведената (електро)енергия да се отдава в мрежата. Липсата на ясни разпоредби за регламентиране на тези елементи си остава сериозен пропуск.
В доклада е записано, че ниското равнище на информираност в България е основна пречка за развиване на енергийни общности в страната. Потенциални участници в тях като домакинства, общини, малки и средни предприятия често се предават пред огромното количество административна работа, необходима при разработване на проект за енергийна общност; разработването на такъв проект в сътрудничество и с принос от множество различни страни, какъвто е случаят с енергийните общности, представлява още по-голямо предизвикателство.
Достъпът до финансиране е сред най-сериозните препятствия пред развитието на проекти за възобновяема енергия, особено за енергийни общности. Много малко от физическите лица и домакинствата имат достатъчно висок разполагаем доход, за да инвестират в инсталации за електроенергия от ВЕИ с изцяло собствени средства. Затова готовността на банките да предоставят финансиране (т.е. кредити) и/или достъпът до безвъзмездна помощ са от особено важно значение за успеха на много от съществуващите в Европа енергийни общности. Банките обаче рядко отпускат заеми за малки децентрализирани ФЕЦ/ВЕИ и общностни енергийни проекти в България.
В момента няма правна дефиниция и конкретни законови разпоредби във връзка с енергийните общности в България нито на национално, нито на общинско равнище. Тази липса на нормативна уредба и системен подход отказва потенциалните инвеститори от поемането на риска, свързан със създаването на енергийна общност.
Експертите допълват, че историческата обремененост и мироглед съществено влияят върху желанието или интереса към участие в енергийна общност. Тези проблеми важат с особена сила
за гражданите на посткомунистически държави, в които общностите и кооперативните форми често извикват спомени за насилствената колективизация, осъществена при комунистическия режим. Северните страни като Дания и Германия имат дългогодишни традиции в доброволната кооперативна собственост и управление - фактор, който обяснява успеха на общностните енергийни проекти в тези държави.
Липсата на ясни правила, регламентиращи данъчните ставки и как ще бъдат облагани отделните членове на енергийната общност, не позволява усилията в тази посока да наберат скорост. Собствениците на инсталации за производство на (електро)енергия от ВЕИ се облагат с множество данъци, такси и административни плащания. Понякога общата сума на тези задължения надхвърля печалбата от продажбата на излишъка от произведената енергия.
Инвеститорите с инсталации, които са присъединени към мрежата, трябва да плащат редица такси и данъци, например такса за достъп, 5 процента данък върху приходите от продажбата на излишъка и/или 10 процента корпоративен данък върху дохода от продажбата на електроенергия. Ако за енергийните общности не се въведат конкретни данъчни разпоредби, и те вероятно ще се сблъскат със същите или подобни проблеми.
Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ЕС) 2018/2001 създава предпоставка за масово разработване на общностни енергийни проекти в областта на възобновяемата енергия в страните в целия ЕС. Множеството икономически и социални ползи от енергийните общности вече се наблюдават в стотици проекти на европейския континент. България има възможност да се поучи от опита и най-добрите практики на други страни в ЕС и да се възползва от ценни експертни знания и опит. За тази цел е необходимо да се направят редица промени.
България трябва да създаде комплексна нормативна уредба за енергийните общности, която да е съгласувана с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) и да създава регулаторна и правна сигурност за сектора. Това включва въвеждане на ясни процедури за присъединяване към мрежата, ясни правила за данъчното облагане, правно издържана дефиниция на енергийна общност и обслужване на "едно гише" за всички проекти за енергийни общности, препоръчват авторите на доклада.
Що се отнася до ролята на Директива RED II в създаването на българската нормативна уредба за енергийните общности, в разработената в България законодателна рамка трябва изрично да бъде посочено какви правни форми се разрешават и какви административни и данъчни правила ще се прилагат. В законовите актове трябва да се определи и как енергийните общности ще взаимодействат със съществуващия електроенергиен пазар в страната. Трябва да се изяснят и видовете дейности, които могат да извършват (производство, доставки, потребление и споделяне на електроенергия, разпределение (електричество и отопление), услуги за енергийни спестявания и др.), както и ролята на общините и по-специално в каква степен те могат да извършват дейност, да дават начало или да участват в енергийни общности.
В България трябва да бъдат въведени ясни правила за обезщетения и възнаграждения за нетни излишъци от произведена енергия от енергийните общности, например под формата на тарифи за излишъци на електроенергия. Тези тарифи осигуряват цена, основана на усреднените разходи за производство на енергия, за купуване на излишък на произведена електроенергия, който се връща в мрежата. По този начин икономическата обосновка може да бъде освободена от риск и да се привлекат за участие банките и други финансови институции.
Участниците в енергийните общности трябва да могат да сведат до нула собствените си сметки за електричество, като използват електроенергията, доставяна от проекта на енергийната общност. За тази цел трябва да се разреши виртуалното нетно отчитане. Целият излишък, който не може да бъде консумиран от участниците в енергийната общност, следва да се изкупува по тарифата за излишъци от произведена електроенергия.
Авторите препоръчват разработване на център (на национално или регионално ниво) от тип "едно гише" за основаване и разполагане на проекти за енергийни общности, включително електронни и онлайн услуги за облекчаване на административната тежест. Трябва да има възможност за подаване на формулярите и за плащане на такси по електронен път с цел облекчаване на процедурата за участниците в енергийните общности.
Възможност е и въвеждането на данъчни преференции за потенциални участници в проекти за производство на възобновяема енергия, разработени на равнище общност. Те може да включват освобождаване от данък общ доход, ясно регламентиране на приложимостта на корпоративния данък или "необлагаема сума", която може да се прилага за физически лица на годишна база (напр. 2500 евро).
Сред предложенията е създаване/изграждане на поредица "соларни градини" в цялата страна в партньорство с общини, на общинска земя, за изпитване на концепцията за енергийни общности. Такива "соларни градини" биха били идеални кандидати за средства от фондовете за възстановяване на ЕС.
България трябва да въведе инструменти за финансиране, конкретно за да помогне на домакинствата с ниски и средни доходи, както и на малките и средни предприятия, да участват в енергийни общности в своя район. Това може да включва специален кредитен механизъм за проекти за възобновяема енергия с нисколихвени заемни условия за проекти за енергийни общности или насочване на европейски средства, което може да бъде пряко под формата на безвъзмездна помощ (грант) или през общините, с цел намаляване на първоначалните разходи по проектите.
Един от начините да се преодолее проблемът с липсата на информираност и специализация в изграждането на енергийни общности е чрез създаване на нарочна агенция на местно или национално равнище, посветена на проектите за възобновяема енергия и способна да оказва помощ на всеки, който иска да основе енергийна общност. В много случаи органите на месната власт нямат желание или възможност да изграждат такъв вид вътрешен капацитет, ако законът или централната власт не ги задължава. Развиването на вътрешен капацитет изисква дългосрочна визия и инвестиране в развитието на човешки ресурс от страна на местната власт - два важни елемента, които властите често нямат.
Друга възможност конкретно за общините е да участват активно в образователни програми, семинари и програми за обмен на знания с представители от други държави. Това могат да бъдат например курсове, провеждани онлайн и лице в лице, посещения на пилотни проекти, конференции и семинари за споделяне на опит и ноу-хау и др. Правителство може да подкрепи общините, като учреди специализиран фонд за изграждане на капацитет на общинско равнище.
България трябва да осигури насочването на публични и европейски средства за подпомагане на инвестициите в енергийни общности. В една от версиите на Националния план за възстановяване и устойчивост инвестирането във ФЕЦ е посочено като национален приоритет. Проектите за енергийни общности, разработени "отдолу нагоре" или в партньорство с общини, биха могли да станат важен обект на такова инвестиране, заключават Теодора Стоянова, Тоби Кутюр и Тома Павлов.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text