site.btaЗападният печат коментира перспективите на борбата с климатичните промени
ZB 09:43:31 01-11-2021
MY0941ZB.005
печат - преглед - климат
Западният печат коментира перспективите
на борбата с климатичните
промени
София, 1 ноември /БТА/
Британският премиер Борис Джонсън предупреди, че има да се измине още "страшно много път" на климатичната среща COP26, след като лидерите на страните от Г-20 се споразумяха да спрат финансирането на добива на енергия от въглища в чужбина, но не и да го намалят в своите страни. Това пише днес "Файненшъл таймс" по повод на заключителното комюнике на срещата на върха на двайсетте най-развити световни икономики, състояла се в италианската столица.
Изданието подчертава, че в Рим бе дадено колективно обещание да се предприемат мерки за ограничаването до 1,5 градуса на глобалното затопляне спрямо нивата от прединдустриалната епоха и посочва, че за пръв път в заключителен документ на Г-20 се споменава ясна цел в борбата с климатичните промени. Но "големите двайсет" не стигнаха до друго очаквано обещание - да спрат използването на въглища в своите държави.
В статията се припомнят думите на Джонсън, че поетите ангажименти са добре дошли, но те са "капка в бързо затоплящия се океан" и изразеното от президента на САЩ Джо Байдън разочарование, че Русия и Китай "всъщност не са поели някакви ангажименти за справяне с промените в климата". Байдън спомена и Саудитска Арабия като страна, която не прави достатъчно.
Решенията на Г-20 са особено важни, защото групата от 19 държави плюс ЕС включва най-големите потребители на въглища в света, отговорни за 80 на сто от глобалните емисии на парникови газове. Дълбоките разногласия в Рим по въпроса за въглищата - последният договорен елемент от комюникето - са свидетелство за предизвикателствата пред конференцията COP26, която трябва да формулира правилата за изпълняване на климатичното споразумение от Париж, заключава "Файненшъл таймс".
В редакционна статия "Гардиън" заявява, че в Глазгоу реториката трябва да премине в действия, защото в надпреварата за предотвратяване на катастрофата вече няма място за шикалкавене. Вестникът припомня, че преди шест години във френската столица на 21-ата конференция на ООН за климата споразумението е било прието в атмосфера на еуфория. И сега в Глазгоу, на форума, отложен с една година заради пандемията, идва моментът на истината.
Вестникът признава, че има окуражаващи признаци за промяна в правилната посока на политиките по тази екзистенциална криза. Според лондонското издание целта за 1,5 градуса е постижима, ако глобалните емисии на парникови газове бъдат съкратени наполовина до 2030 г.
Същевременно "Гардиън" подчертава със съжаление, че докато домакинът на COP26 Борис Джонсън бие тревога, че другите страни трябва да предприемат повече мерки, неговото собствено правителство продължава жизнерадостно да издава лицензи за нови петролни полета в Северно море.
В коментар по темата американското издание "Хил" заявява, че на срещата в Глазгоу трябва да бъде чут гласът на младите. По думите на автора, ветеран от Виетнамската война, нашите деца и внуци чуват свистенето на задаващото се бедствие, усещат го и започват да крещят. Гласовете им трябва да ехтят, трябва да гърмят през цялото времетраене на COP26, смята той.
Глобални статистики сочат, че 75 на сто от хората на възраст 16-25 години казват, че бъдещето е "плашещо", а 40 процента се колебаят дали да имат деца. Хроничният страх от екологична катастрофа сред младите се засилва и родените през 2020 г. ще преживеят от два до седем пъти повече екстремни явления и по-специално горещи вълни, отколкото родените през 1960 г. А Американската психиатрична асоциация смята, че климатичните промени са заплаха за душевното здраве. "Как се чувствате заради това?", реторично пита авторът, пенсиониран професор от колежа по земеделие и науки за живота към университета "Корнел".
Парижкият "Монд" констатира, че страните от Г-20 са пратили разнопосочен сигнал за борбата срещу глобалното затопляне, а мюнхенският "Зюддойче цайтунг" - че страните от "клуба на климатичните грешници" знаят отговорите и все още ги дължат на света. Варшавският вестник "Газета виборча" пише, че климатичната криза така може да промени живота ни, че Ковид-19 ще ни изглежда като незначителен епизод.
/КТ/
/МИМ/
MY0941ZB.005
печат - преглед - климат
Западният печат коментира перспективите
на борбата с климатичните
промени
София, 1 ноември /БТА/
Британският премиер Борис Джонсън предупреди, че има да се измине още "страшно много път" на климатичната среща COP26, след като лидерите на страните от Г-20 се споразумяха да спрат финансирането на добива на енергия от въглища в чужбина, но не и да го намалят в своите страни. Това пише днес "Файненшъл таймс" по повод на заключителното комюнике на срещата на върха на двайсетте най-развити световни икономики, състояла се в италианската столица.
Изданието подчертава, че в Рим бе дадено колективно обещание да се предприемат мерки за ограничаването до 1,5 градуса на глобалното затопляне спрямо нивата от прединдустриалната епоха и посочва, че за пръв път в заключителен документ на Г-20 се споменава ясна цел в борбата с климатичните промени. Но "големите двайсет" не стигнаха до друго очаквано обещание - да спрат използването на въглища в своите държави.
В статията се припомнят думите на Джонсън, че поетите ангажименти са добре дошли, но те са "капка в бързо затоплящия се океан" и изразеното от президента на САЩ Джо Байдън разочарование, че Русия и Китай "всъщност не са поели някакви ангажименти за справяне с промените в климата". Байдън спомена и Саудитска Арабия като страна, която не прави достатъчно.
Решенията на Г-20 са особено важни, защото групата от 19 държави плюс ЕС включва най-големите потребители на въглища в света, отговорни за 80 на сто от глобалните емисии на парникови газове. Дълбоките разногласия в Рим по въпроса за въглищата - последният договорен елемент от комюникето - са свидетелство за предизвикателствата пред конференцията COP26, която трябва да формулира правилата за изпълняване на климатичното споразумение от Париж, заключава "Файненшъл таймс".
В редакционна статия "Гардиън" заявява, че в Глазгоу реториката трябва да премине в действия, защото в надпреварата за предотвратяване на катастрофата вече няма място за шикалкавене. Вестникът припомня, че преди шест години във френската столица на 21-ата конференция на ООН за климата споразумението е било прието в атмосфера на еуфория. И сега в Глазгоу, на форума, отложен с една година заради пандемията, идва моментът на истината.
Вестникът признава, че има окуражаващи признаци за промяна в правилната посока на политиките по тази екзистенциална криза. Според лондонското издание целта за 1,5 градуса е постижима, ако глобалните емисии на парникови газове бъдат съкратени наполовина до 2030 г.
Същевременно "Гардиън" подчертава със съжаление, че докато домакинът на COP26 Борис Джонсън бие тревога, че другите страни трябва да предприемат повече мерки, неговото собствено правителство продължава жизнерадостно да издава лицензи за нови петролни полета в Северно море.
В коментар по темата американското издание "Хил" заявява, че на срещата в Глазгоу трябва да бъде чут гласът на младите. По думите на автора, ветеран от Виетнамската война, нашите деца и внуци чуват свистенето на задаващото се бедствие, усещат го и започват да крещят. Гласовете им трябва да ехтят, трябва да гърмят през цялото времетраене на COP26, смята той.
Глобални статистики сочат, че 75 на сто от хората на възраст 16-25 години казват, че бъдещето е "плашещо", а 40 процента се колебаят дали да имат деца. Хроничният страх от екологична катастрофа сред младите се засилва и родените през 2020 г. ще преживеят от два до седем пъти повече екстремни явления и по-специално горещи вълни, отколкото родените през 1960 г. А Американската психиатрична асоциация смята, че климатичните промени са заплаха за душевното здраве. "Как се чувствате заради това?", реторично пита авторът, пенсиониран професор от колежа по земеделие и науки за живота към университета "Корнел".
Парижкият "Монд" констатира, че страните от Г-20 са пратили разнопосочен сигнал за борбата срещу глобалното затопляне, а мюнхенският "Зюддойче цайтунг" - че страните от "клуба на климатичните грешници" знаят отговорите и все още ги дължат на света. Варшавският вестник "Газета виборча" пише, че климатичната криза така може да промени живота ни, че Ковид-19 ще ни изглежда като незначителен епизод.
/КТ/
/МИМ/
news.modal.header
news.modal.text