site.btaУправляващите са изправени пред решаващи за тях дни по отношение на посоката, която ще поеме обществената подкрепа, според „Алфа рисърч“

Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме обществената подкрепа и респективно, кредита на доверие към новата власт, коментираха от „Алфа рисърч“ на базата на национално представително проучване, част от от регулярния мониторинг на агенцията, проведено между 6-и и 14 февруари сред 1060 пълнолетни граждани от България, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Изследването е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

По почти всички основни индикатори, които социологическата агенция следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Анализаторите отбелязват три основни пункта, на които се крепи в обществено-електорален план политическият ресурс на управляващите - превес на позитивното отношение към правителството (35% : 23%), каквото не е измервано от 2009 година; очаквания за осъществяване на ключови за страната реформи; запазване на електоралните позиции на „Продължаваме Промяната“ (ПП) от ноемврийските избори при нарастваща дистанция спрямо опозиционните партии и по-малките коалиционни партньори.

В същото време редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, с риск от неблагоприятен развой в обществената ѝ подкрепа, отбелязват социолозите. Във вътрешно-политически план предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично не само от широката общественост, но дори и от страна на коалиционните партньори. При възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, включително на привържениците на ПП, са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти. Във външно-политически план – липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия – Украйна, прави общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията – споделящи диаметрално противоположни позиции, коментират от „Алфа рисърч“. Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония, превръщат и външно-политическата тема в „горещ картоф“, отбелязват анализаторите, посочвайки основните изводи от анализа на данните.

Оценка за дейността на правителство, президент, парламент

Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета „Петков“ който стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки и е първият от 2009 г., т.е. от първото правителство на ГЕРБ, с положителен начален рейтинг. Премиерът Кирил Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009 г. в отношението към тогавашния премиер Борисов.

Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първите съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ - 66% и те са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на "Има такъв народ" (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ) е в рамките на 33% - 36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.

Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление, отбелязват социолозите. „Алфа рисърч“ е задала същите въпроси, както и при встъпването в длъжност на правителството на Борисов през 2009 г. Единият е дали правителството е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, или не. 65% са смятали за професионалисти министрите от първия кабинет на Борисов, а сега тази позиция споделят 39%. Другият въпрос е дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове. 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009 г., а сега - 34%. На въпроса дали правителството ще заработи по-добре през следващата година, кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „Борисов 1“ са дали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%.

Макар и подкрепящи правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, ДБ са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението, констатират социолозите. Базата данни от 20-годишния мониторинг на обществените нагласи, който „Алфа рисърч“ провежда, показват че от гледна точка на публичния ресурс на доверие настоящото правителство се доближава най-много до старта на тройната коалиция през 2005 г., както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на амалгамата от очаквания – от една страна, реализация на управленския мандат, от друга – сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти.

След два неуспешни парламента, настоящото 47-о Народно събрание започва с идентично одобрение като всички останали след 2009 г., констатират социолозите. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% - отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки, отбелязват анализаторите.

Според данните президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Той запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на ПП - 78%, БСП - 91%, на ИТН - 67%. Равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение правят привържениците на ДБ, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво и като правило по-слабо - 36% - 38%. За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор, коментират анализаторите. Към този момент, макар и разногласията по темата Северна Македония, смените в „Булгаргаз“, начините за противодействие на корупцията и пр. да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук - 34% от анкетираните ги споделят, отколкото тези на премиера Петков - едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев, посочват от "Алфа рисърч". 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. 

Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП - 71%, ИТН - 44%, дори и на ПП - 38% от тях, срещу 26% за Кирил Петков. Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев - 33% : 17%.

Анализаторите уточняват, че не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче, че в спорни казуси премиерът не може убедително да защити позициите си дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството, коментират от „Алфа рисърч“.

Оценка за дейността на институциите на съдебната власт

Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите. 13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата.

Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020 г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи - 57% в настоящото проучване. Неутрално е отношението на 36% от българите.

Доверие в политически лидери и партии

Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите.

„Продължаваме промяната“ запазва първото си място, с 24,4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ - 18,1%, чиято подкрепа търпи ерозия от четири пункта. Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова заради водената от нея политика и слабия изборен резултат и консолидацията зад личността й, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешнопартийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% - 9,8%.

Социолозите коментират, че, след проиграните възможности за сформиране на правителство през миналата година, продължава ерозията в електоралното влияние и на ИТН. Готовност да гласуват за тях заявяват 6,6% от българите.

Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за ДБ - 6,4%. След като бе един от основните донори на избиратели за ПП преди три месеца, в момента коалицията сплотява най-твърдите си привърженици. По редица въпроси като евроатлантическата ориентация на страната, диалога със Северна Македония, първите действия на правителството и пр. симпатизантите на ДБ са на доста по-различни позиции от останалите партии, което поставя по-високи изисквания и пред техните лидери.

ДПС получава традиционната си подкрепа от 7,2% от живеещите в България избиратели.

Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на "Възраждане", специално по отношение на зелените сертификати, й позволяват да затвърди позициите си в нишата на радикалните формации. Към края на февруари тя печели гласовете на 5,2% от гласуващите, според изследването.

Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията. Притесненията от отключените множество кризи в различни сектори, нежеланието да се върви към нови избори и липсата на убедителна алтернатива осигуряват поле за действие на новото правителство. От това обаче как ще структурира своите действия в най-близко бъдеще и доколко ефективно ще придвижи заявените реформи, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на подкрепа на общественото мнение, коментират от "Алфа рисърч".