site.btaБарелеф на последния знаменосец на Самарското знамеоткриват днес в Радомир

BOBSTH 06:30:01 03-03-2013
DI2244BO.001 06:30
Радомир - знаменосец - барелеф

Барелеф на последния знаменосец
на Самарското знаме
откриват днес в Радомир


Радомир, 3 март /Елка Робева, БТА/
Барелеф на Никола Корчев - последния знаменосец
на Самарското знаме, ще бъде открит днес в центъра на Радомир.
Паметникът е изработен от варовик и е висок 1, 20 метра. Той е
подарък на града от семейството на скулптора Никола Корчев,
който е потомък на опълченеца. Барелефът е монтиран на постамент
пред Общинския исторически музей на площад "Войнишко въстание",
съобщи на БТА историкът Василка Райчева.
Монументът се е намирал във врачанското село
Кунино, където било и ателието на вече покойния скулптор Никола
Корчев. След смъртта му неговата съпруга Маргарита и двамата му
сина Станислав, който също е скулптор и Константин - керамик,
решили, че мястото на барелефа е в Радомир, защото опълченецът е
роден в радомирското село Долна Диканя. Семейство Корчеви се
свързало с община Радомир и предложило своето дарение.
Никола Корчев е един от спасителите на
Самарското знаме при боевете край Стара Загора през юли 1877 г.,
когато загинал командирът на Трета опълченска знаменосна
дружина подп. Павел Калитин. Когато видял, че командирът пада,
окървавеният опълченец Никола Корчев грабнал знамето от
пронизания с щикове подп. Калитин и го скътал до гърдите си. За
подвига той бил награден с орден за храброст "Св. Георги" -
четвърта степен.
По време на тържествата на връх Шипка през
1902 г. по случай 25-годишнината от Шипченската епопея
художникът Ярослав Вешин бил силно впечатлен от Никола Корчев,
на когото било поверено Самарското знаме. Няколко години
по-късно творецът изпратил телеграма на знаменосеца, че желае да
го нарисува заедно със Самарската светиня. Никола Корчев приел
с охота и позирал в продължение на няколко месеца в София.
Картината била завършена през 1911 г. и добила изключителна
популярност. По време на творческия процес Никола Корчев се
запознал и с Иван Вазов. Смята се, че знаменосецът е прототип на
един от героите му в "Под игото".
Паметна морена на спасителя на Самарското
знаме е поставена пред кметството в родното му село Долна
Диканя. Читалището в населеното място носи името на опълченеца.
Двадесет и пет храбри мъже от Радомирско са
участвали в Българското опълчение за Освобождението на
страната. Имената им днес са изписани на паметна плоча на входа
на града. До нея е и новата арка, издигната на мястото на
първата, построена за посрещане на княз Александър Батенберг на
20 юли 1879 година. Князът идва да се поклони на Самарското
знаме, донесено в града в началото на септември 1878 година от
Трета опълченска знаменна дружина, преименувана по-късно в Трета
пехотна радомирска дружина.
Александър Батенберг посещава Радомир
още веднъж - на 20 юли 1880 г., когато донася сребърна скоба,
изработена от жителите на град Самара. С нея князът лично
скрепява счупената дръжка на знамето в боевете при Стара Загора.
Тогава той обявява и указа си, с който името на подп. Калитин
се записва за вечни времена в Първа рота на радомирската
дружина, разказа Василка Райчева.
Самарското знаме останало в Радомир до 10
септември 1881 година, когато било пренесено в княжеския дворец.
Днес копие на светинята, донесено от Историческия музей в Стара
Загора ще бъде изложено в Общинския исторически музей в
Радомир. То ще остане в града до 8 март.
Кметът на Радомир Пламен Алексиев отправи
апел радомирки да избродират копие на Самарското знаме, което да
остане завинаги в общината. За осъществяване на идеята обаче са
необходими разрешителни от различни институции, тъй като
знамето е движима историческа ценност. "То ще бъде нашият символ
и реликва и се надявам да ни пази и води напред", заяви Пламен
Алексиев. /ЕР/




/ДИ/