site.btaАрхеологическият музей в Пловдив показва малко познатата тракийска крепост на връх Драгойна

BOBSTH 06:45:00 20-03-2013
AM1657BO.007 06:45
Първомай - тракийска крепост - изложба

Археологическият музей в Пловдив
показва малко познатата тракийска
крепост на връх Драгойна


Първомай, 20 март /Дима Шопова, БТА/
В Археологическия музей в Пловдив е
експонирана изложба, която показва малко познатата тракийска
крепост на връх Драгойна, край град Първомай, каза за БТА кметът
на общината Ангел Папазов. Изложбата е първата по рода си и
показва над 100 предмета намерени в серията разкопка на
тракийската крепост правени през последните девет години.
Разположена върху цялата площ на двете
кулминации на върха - Голяма и Малка Драгойна, крепостта е една
от най-големите тракийски крепости, известни до момента,
припомня Папазов. Макар да е висок едва 813 метра, върхът се
извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа
позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км - до
Пловдив - на запад, зад Хасково - на изток, Чирпан - на север и
Родопите - на юг, обясни географското му положение кметът.
За първи път обектът е споменат от бележития
български археолог проф.Иван Велков през 50-те години на миналия
век, а от 2004 г. се организират редовни археологически
разкопки под ръководството на Елена Божинова. Според резултатите
от проучванията ни крепостта е функционирала без прекъсване от
началото на късната бронзова епоха (16 век пр. Хр.) до края на
Ранния елинистически период (2 век пр. Хр.), коментира
археоложката.
По думите й през късната бронзова епоха
обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите
цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от
откритите фрагменти от вносни микенски съдове от14 век пр. Хр.
Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия и
единствената на север от Родопите, твърди Божинова. Според нея
местната керамика от този период е сред най-богато украсените и
поставя Драгойна сред един от водещите центрове в Тракия през
този период.
Проучванията сочат, че обектът е имал
динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се
потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни
укрепления. Селището е променяло границите и функциите на
отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната
територия, сочат проучванията. Впечатляващи са масивните
изсичания на скалите и мегалитните градежи.
Сред най-интересните предмети са и стилата
(уреди за писане), които извън одриската столица Севтополис са
единствените, намирани до момента на тракийски обект, каза Елена
Божинова. Сред откритите материали има още фрагменти от местни
и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, глинени (зарове,
прешлени за вретено, пулове) и метални (фибули, инструменти,
ножове) находки, стъклено мънисто. Фибулите, включително и
намерените рязани и недовършени екземпляри показват, че тук е
съществувала металургична работилница.
Тракийската крепост на връх Драгойна е добре
известна на българската и международната научната общност, но е
слабо позната сред масовата публика, обобщи кметът Папазов.
Според него причината за това е трудният достъп до нея, който не
позволява Драгойна да се развие като обект за масов туризъм.
Независимо от това, по думите на Папазов
крепостта вече привлича специализирани туристи, които я
посещават заради интересните археологически находки и природните
дадености на района.
Археологическите проучвания на тракийската
крепост на връх Драгойна се осъществяват с финансовата подкрепа
на Община Първомай и с моралната и материална подкрепа на
местните жители и бизнес.
Изложбата в Археологическия музей ще бъде
открита днес и ще остане отворена до 20 април. Освен предметите,
продукт на разкопките, посетителите ще могат да "видят"
крепостта чрез фотографии, графични реконструкции и макет на
селището. /ДШ/

/АМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:12 на 02.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация