site.btaКитай - мозайка от цветове,

BOBSTH 08:30:00 19-07-2013
AM0829BO.001
Китай - пътепис

Китай - мозайка от цветове,
мечти, древност
и бъдеще


София - Пекин - София, 19 юли /Елица Иванова, БТА/
След някокодневен престой в Китай, съм сигурна,
че пак ще се върна. Не знам кога, но знам, ще го направя. Вече
опитала от екзотиката на пъстротата му, не мога да не искам да
събера колкото може повече от цветните му парченца.
Пътешествието ми започна от Пекин - объркано - от
часовата разлика, дългия полет, гъмжащите хора наоколо, опитите
да се свържа с България, любопитството. Всичко наоколо ме
подхваща толкова бързо, че влизам в час за минути, още в
началото на дългия път от летището до хотела, в самия център на
Пекин, до един от клоновете на Bank of China.
Мащабите веднага правят впечатление. Всичко е
голямо, внушително по размери, форма и пищност.
Различно е. От онова, което съм чела и слушала.
Различен е въздуха, някак китайски. Различни са и звуците -
постоянното натискане на клаксоните в огромния поток от
автомобили, велосипеди, триколки, автобуси, в 16-лентовите
платна за движение. Различни са пътните знаци, а гледайки потока
- и правилата за движение. И въпреки това всичко е организирано
по някакъв си собствен начин. И без произшествия.
Колегите ми разпознаха част от софийски
квартали през прозореца на буса. Казвали са ми, че този момент е
психологически обоснован - търсиш да се хванеш за нещо познато,
за да се адаптираш към непознатата среда.
Навън е като в пещ - и температурно, и
обществено - всичко кипи. Време за душ и отново в пещта.
Сменям банкноти в хотела - на всичките копюри
едно и също лице - това на Мао Дзедун - в еднакво добро
настроение. Разликата е в цвета, големината на банкнотата и
стойността й.
Спираме до езеро - Хоу Хай. В него плуват
патици, водни колела, а над него - цветни хвърчила. Започвам да
се отпускам все повече. Вечерята е вълнуваща - носят блюдо след
блюдо, ракия - със солена слива, бира, и естествено зелен чай. И
храната е различна.
Край езерото е пълно с хора - някои тичат,
други разхождат кучета /малко се изненадах/, а други, десетки,
млади и стари танцуват - на площада, в почти пълен синхрон.
Обаятелно.
Тръгваме по улицата край езерото. Водачът ни
Бао - колега журналист от китайската информационна агенция
Синхуа, разказва, че е една от любимите за чуждите туристи. Бар
до бар. И всичките със жива музика, и различни стилове. Някои са
добри, истински виртуози - но пред заведенията е пълен хаос от
различни звуци. Площад - а на него хората се забавляват истински
- усмихнати и пъстри.
Китайската стена. Пред входа пазар - като
нашите. Но има всичко, на всякаква цена, зависи от уменията ти
за пазарлък. Качваме се на лифта и сме горе. Не ми пречи нито
горещината, нито изгарянето "на потник", нито стъпалата по
стената. Не мога да спра. Спускаме се обратно с лагерни колички,
по ламаринен улей. Страхотно изживяване.
Същият ден сме на гости и на домакините
ни от китайската информационна агенция Синхуа. Създадена е преди
80 години и е една от най-големите и най-авторитетните
информационни агенции в света. В нея работят над 8 хиляди души.
Не, не е грешка. Има филиали навсякъде в Китай и кореспондентски
пунктове в 171 държави. Агенцията предлага новини на осем
езика: английски, арабски, испански, китайски, португалски,
руски, френски и японски. Освен електронните портали издава
вестници, списания, притежава телевизия, предлага проучване на
пазара в Китай и други държави, организиране на медийни събития.
Клиенти на Синхуа са над 200 000 фирми и институции в 140
държави и региони, традиционни медии, правителствени структури,
университети и колежи, изследователски институции и различни
фирми за производство и търговия.
Беше ми любопитно как си водят записки - с
тези /минимум / 3 хиляди йероглифа и как изглеждат клавиатурите
на компютрите. Оказа се, че ползват латински букви при
изписването на транскрипцията.
Потегляме за Циндао - изключително зелен
град на брега на Жълто море. Той е в южната част на полуостров
Шандун, на 555 км югоизточно от Пекин. По-късно разбирам, че е
известен със своята бира и великолепните си пясъчни плажове.
Едно друго лице на Китай.
Градът е строен през 1891 година. Вероятно
защото управител на града през миналия век е бил германец,
Циндао има баварски привкус. Изненадва ме мъглата. Началото на
юли е, а тя е похлупила целия град така че не се виждат
върховете на сградите. Въпреки това е горещо и много влажно.
Като в сауна. И приказно. В града се смесват китайско, баварско,
готика и римски стил. Такова разнообразие има и в частните
къщи в Циндао, придавайки му особена атмосфера.
Изненадана съм от многото булки. Пълно е с
младоженци в целия град. Снимат се на плажа, под дърветата, пред
музеите и забележителностите. Водачът ни Бао ми казва, че е
традиция младите двойки да идват в града. Сигурно заради
романтиката в него. По-късно виждам други, облечени по двама в
еднакви крещящи цветове, в хотела, за да се отличават от
другите.
Домакините разказват, че местната кухня е
известна в целия Китай. Лично се убеждавам по-късно, че няма как
да не е така. И тук, както в повечето градове, в които бях, си
оспорват "авторството" на патицата по пекински. Но заради това,
че Циндао е на брега на морето, в кухнята изобилстват ястията с
морски дарове. Характерни за местната кухня са
висококачествените съставки, готвенето на висока температура и
високо съдържание на протеини в чиниите. Перфектна се оказва и
бирата. Потвърждава го и колега - специалист.
В завода в града е изграден и музей на
бирата. Разбирам, че тук "жива бира" можеш да си купиш и в
торбичка. Найлонова. В музея ти предлагат и моментна снимка за
етикет на бутилка бира "Циндао". Като подарък получаваш бутилка
със собствения ти лик. Има и симулаторна зала, в която
производителите те предупреждават и за вредите от прекаляването
с бира - градусите й са почти толкова, колкото на местната
ракия. Научавам, че в Циндао всяка година се провежда и бирен
фестивал по подобие на Октобърфест.
Вечерта се убеждавам, че хората тук умеят
истински да се забавляват. До последно се раздават и няколкото
групи музиканти, обикалящи масите в заведението, където сме
отседнали. Въпреки мъглата, плажовете са пълни. С младоженци.
Китайски туристи събират мидички край скалите. Виждам ги от
живописната крайбрежна алея да си светят с фенерчета.
Освен романтиката, Циндао е и основен
икономически център на Китай, в който имат представителства
банките, големи компании и много международни фирми. Градът е
бил и център на водните спортове по време на олимпиадата в Китай
през 2008 година.
Хората се забавляват, но и работят
здраво. И с мисъл. Изненадвам се колко малко всъщност трябва и
се чудя защо не го правим и ние. "Ами ние сме свободна страна",
казва ми Бао. Докато ползвам и нощните часове, за да опозная
града повече, се натъквам на ремонти на улиците. По-надолу -
строеж. Всичко е осветено, като през деня и се работи здраво, а
до сутринта е готово.
В града може да се купи всичко.
Основната търговия става по улиците, където наред със седефените
сувенири, обувките, дрехите, електроуредите, се предлага и
скара. А разминаването е трудно /какво остава за пазарлъка/. В
търговските центрове пък има и магазини на "LV", "Прада" "Гучи".
Там цените са "заковани".
Потокът си остава сериозен и през
нощта. Цялата група пресичаме тичешком, хванати за ръце и почти
жумейки. Колегите ми отбелязват, че на светофарите "зеленото
човече" всъщност тича, а не върви. Изумени сме и от умението на
местните да карат велосипед, с чадър в едната ръка и с телефон в
другата. И то при това движение.
Изумлението ми продължава и в град
Чюфу, провинция Шандун. Това е родният град на мислителя
Конфуций, издигнат в статут на божество. Градът е място за
поклонение, за което разказват, че съперничало на Мека. Още
приживе философът е признат за "Учител на десет хиляди
поколения".
Градът е малък и е запазил напълно
китайската атмосфера от хиляди години. Тук усещането е наистина
китайско. И древно. Вело-рикши предлагат транспорт до основните
забележителности, построени в чест на Конфуций и гробницата, в
която почива той, неговите синове и внуци. Изключително горещо
е. Но навсякъде се предлагат ветрила - ползват ги и мъже, и
жени. "Конфуций каза: "Трудно се намира черна котка в тъмна
стая, особено когато тя не е там". "Ако нямаш лоши мисли, няма
да имаш и лоши постъпки." Намери си работа, която ти харесва, и
никога няма да ти се налага да работиш"."Най-великата доблест не
е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път,
когато паднеш" и "Който не напредва всеки ден, всеки ден
изостава" - част от афоризмите на Конфуций, изписани на
ветрилото ми и преведени от Бао. Цените на всички сувенири
подлежат на обсъждане. Но сме на свещено място и плащаме
исканата стойност. Всички се снабдяваме и с броеници.
Разглеждаме екзотичните храмове с извити
покриви, на ръба на които са накацали превъплъщенията на
дракона. Той е същество на особена почит, символ на властта, на
щастието и късмета. Минаваме и през ателиета, където калиграфи
предлагат надписи с йероглифи и цветя /по договаряне/.
Чувала съм, че всеки китаец чувства като
свой дълг да изкачи планината Тайшан поне веднъж в живота си.
Като на поклонение. Тя не е висока - 1 545 м, но е
забележителна. И свещена. Екскурзоводката ни разказва на малко
различен английски, че всички китайски императори са се
изкачвали на върха й, за да отправят от там молитви към боговете
за плодородие и берекет. Научавам, че "Тай" на китайски
означава красота и спокойствие, а "шан" - планина. Китайците
наричат така и бащата на съпругата. "Когато сме добри приятели с
някого, ние казваме, че нашето приятелство е като Тайшан",
допълва Бао.
Първо се пътува с автобус, после - с лифт
до средата или пеша по стръмната стълба с повече от шест хиляди
каменни стъпала. Когато се понасяме с лифта, сякаш се носим
някъде в небесата между върховете. Бао разказва, че планината
била гола - само скали. Залесили я с хеликоптери. Първо
разпръснали почва, а след това - семена. Удивително.
Хора от всички възрасти се катерят нагоре.
Наоколо - стръмни скали с издълбани молитви. Преди повече от
1300 години императорът от династия Тан (618-907) - Ли Лундзи е
написал послание в памет на ритуала в чест на Небето. Издълбано
е върху канара, висока тринадесет метра. Много известни поети и
императори също са оставяли творбите си върху скалите.
Провирам се до стръмна скала, встрани от
пътеката. Като на края на света. Дърветата са превързани с
червени ленти - молитви за късмет, любов, щастие, здраве. Колко
много мечти и надежди.
По пътя има заведения, магазини. Спират
ни на всяка крачка, за да се снимат с нас. Европейци идват
рядко, осведомява ме Бао. А ние се чувстваме почти като
рок-звезди.
Пристигаме в Дзинан, административен център
на провинцията. Градът е известен с 733-е си извора. Негов
символ е лотосът. Местните разказват, че преди много години
жителите на Дзинан създали особен вид чай, оставяйки го да
престои през нощта в самия цвят на лотоса. Дзинан е известен и с
езерата си, захранвани с изворна вода. Той е и исторически
център на будистката култура. Най-известен е изворът Баоту и
заедно с езерото Дамин, беседките и мостовете са невероятно
красива гледка.
Дзинан е свързан с Пекин и Шанхай чрез
високоскоростната жп линия. Градът е и важен съвременен
административен район. В него има и високотехнологичен и
културен изследователски център, който работи и с кадри от
местния университет. Парковете на града са огромни и постоянно
пълни с хора. Могат да се видят такива, играещи китайски шах,
или пръскащи се с вода край изворите.
Връщаме се в Пекин, за да видим Забранения
град и храма на Небето. Вали, проливно, но това не пречи на
тълпите пред входовете. Набързо ни продават чадъри, разбира се,
цената е няколко пъти по-висока от вчера, когато не валеше.
Храмът на небето е даоистки комплекс от
сгради. Те са били посещавани от императорите на династиите Мин
и Цин за годишните церемонии с молитви към Небето за добра
реколта. През 1918 г. храмовият комплекс е превърнат в парк и за
първи път отворен за обществеността. Счита се, че това е
най-големият архитектурен комплекс в света, почитащ небето.
Разположен на внушителните 2700 кв. м, храмът е ограден от
стена, която на юг е в квадратна форма, а на север в полукръгла,
което е израз на древното китайско вярване, че небето е кръгло,
а земята - квадратна.
Забраненият град е изграден по времето
на династиите Мин и Цин (1641-1911 г.). Бил e императорски
дворец на 24 императори, които са се възкачили на трона и са
имали мощно политическо и духовно влияние върху своите поданици.
Наречен е забранен заради това, че достъпът до него бил
забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се
наказвало със смърт. За първи път тук има гид, макар електронен,
на български език.
Китай е пълен с изненади. И сигурна съм,
че всеки следващ път можеш да откриеш нещо съвършено ново в
него. Вече съм се адаптирала напълно, но трябва да се връщам. До
следващия път. /ЕИ/

/АМ/