site.btaГигантска кукла, успешна снимка, бананов скандал и една безкрайна война
AV 18:58:31 17-11-2021
NS1855AV.008
Сирия - война - обзор
Гигантска кукла, успешна снимка,
бананов скандал и една
безкрайна война
София, 8 ноември /Габриела Големанска от БТА/
На 3 ноември, след като измина 8000 километра, прекоси 65 града в 8 страни и участва в около 100 събития, една 3,5-метрова кукла, изобразяваща деветгодишно сирийско момиче на име Амал (което на арабски означава надежда), бе посрещната като холивудска звезда с истинско парти в британския град Манчестър. Амал е задвижвана от четирима кукловоди и е създадена съвместно от куклената трупа Хендспринг пъпет къмпани (Handspring puppet company) и от театралната трупа Гуд ченс (Good chancе). Пътешествието на Амал, чийто финален етап беше Манчестър, е всъщност един голям творчески проект, наречен "Разходката" (The Walk). Негов творчески директор е драматургът и театрален режисьор Амир Низар Зуаби, а екипът на проекта включва представители на много страни. Пътуването на Амал стартира от турския град Газиантеп близо до границата със Сирия на 27 юли. За 3 месеца пътешествието отведе куклата в Гърция, Италия, Ватикана, Швейцария, Германия, Франция, Белгия и Великобритания. Във Ватикана Амал даже се срещна с папа Франциск. А тя ще гостува и на конференцията за климата КОП 26 в Глазгоу. Целта на всичко това бе да се фокусира вниманието върху съдбата на бежанците по целия свят, в частност на бежанците от Сирия. "Целта на проекта беше да се изтъкне потенциалът на бежанците, а не само те да бъдат свързвани с негативи", разказва Амир Низар Зуаби. "Да, бежанците се нуждаят от храна и от одеяла, но те се нуждаят също и от достойнство и от глас, който да бъде чут", добавя той.
На 25 октомври журито на международния фотографски конкурс в италианския град Сиена след като прегледа снимки, изпратени от 163 страни, избра да връчи голямата конкурсна награда на снимката на турския фотограф и ветеринар Мехмет Аслан. Кадърът, заснет в окръг Рейханлъ, в турската провинция Хатай, запечатва вълнуващ момент на баща вдигнал високо във въздуха малкия си син и двамата очевидно се радват на този миг на близост. Творбата, наречена Трудността на живота, би била напълно прозаична семейна снимка, ако на нея бащата не е без един крак, а детето не е без ръце и крака. Кадърът документира тежката участ на сирийския бежанец Мунзир ал Мезхел, изгубил десния си крак при въздушен удар на сирийските правителствени сили по пазар в Идлиб през 2016 година. Бременната му съпруга Зейнеб пък вдишва нервнопаралитичен газ при тази атака. Семейството е откарано за лечение в Турция. Но от лекарствата, които приема Зейнеб, плодът в утробата й е увреден и синът на Мунзир - Мустафа, се ражда със синдрома на Тетра-амелия. "Сега той се нуждае от електронни протези, за да има нормален живот, но такива протези за жалост не могат да се намерят в Турция", разказва фотографът Мехмет Аслан пред в. "Кориере дела сера".
На 2 ноември редица западни медии, сред които Би Би Си и Франс 24 съобщиха, че сирийци в Турция рискуват да бъдат депортирани заради шегаджийско видеопредизвикателство в интернет, свързано с постване на видеоклипчета с банани. До тези клипчета се стигна след видео, показващо спор за и против сирийските бежанци в Турция. Според един от участниците в спора сирийците отнемат работните места на турците, а друг участник в полемиката казва, че заради кризата в Турция, той не може да си позволи банани, докато сирийците купували от пазара по цели килограми. В отговор на това твърдение се появи предизвикателството с клипчетата с банани. В повечето от тях сирийци похапват провокативно банан, но в един от тях полумесецът на турско знаме бе заменен с банан, което породи гнева турските власти, 11 души бяха арестувани и сега може да бъдат депортирани заради оскверняване на турския флаг. В социалните медии представители на сирийската диаспора в Турция казаха, че цялата история с провокативните клипчета не е подигравка с турците, а подигравка с расизма спрямо сирийците в Турция.
Между трите истории по-горе на пръв поглед няма много общо, но и трите препращат към един въпрос, който заради ковид пандемията и избухването на все нови и нови кризи по света, някак си остана в сянка тази година, а именно войната в Сирия. Конфликтът принуди милиони сирийци да избягат в съседните страни, като най-тежко засегнати от сирийската бежанска вълна и днес си остават Турция, Ливан и Йордания. Войната доведе и до разселването на милиони хора в самата Сирия. През март се навършиха 10 години от началото на конфликта, разгорял се от протести срещу режима на сирийския президент Башар Асад и от тяхното потушаване със сила, за да се разрасне до една от най-комплексните войни на 21 век с разнородни преки и прокси участници, с много фронтове, с размиване на контурите на противниците и съюзниците. Един конфликт, в който се оказа погълната и международната общност.
Въпреки международните усилия за прекратяване на войната, ситуацията в Сирия остава непроменена. На 27 октомври Матрин Грифитс, помощник генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси, предупреди, че хуманитарната криза в Сирия, породена от войната, продължава да се влошава, ежедневието на сирийците става все по-трудно и над 90 процента от населението живее вече под прага на бедността. Всичко това се усложнява и от приближаването на зимата и от разгарянето отново на епидемията от ковид в Сирия, допълни той. От своя страна специалният емисар на ООН за Сирия Гайр Педешен припомни, че насилието в страната продължава и призова за прекратяване на огъня в национален мащаб. Илюстрация за това бяха 2 нападения, станали преди по-малко от месец. На 20 октомври 2 взривни устройства, прикрепени към автобус с военни, избухнаха в Дамаск и отнеха живота на 14 души. Това беше най-кървавото нападедие там от 2017 г. , когато 31 души бяха убити в самоубийствен атентат срещу съдебната палата, за който тогава отговорност пое Ислямска държава. Пак на 20 октомври в град Ариха в провинция Идлиб, 11 души, сред които 4 деца и учителка, бяха убити, а над 30 души бяха ранени при удари, нанесени от сирийската армия.
На 25 септември в първата си официална оценка от 2014 г. насам ООН каза, че жертвите на 10-годишната война в Сирия са 350 209, но добави, че действителният брой може да е по-висок. Според Сирийския център за наблюдение на човешките права жертвите са над 606 000.
А в анализ от 20 октомври Центърът за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон, предупреди, че режимът на Асад систематично успява да отклони десетки милиони долари, предоставени под формата на хуманитарна помощ за Сирия. За целта правителството кара международните хуманитарни организации да използват манипулиран обменен курс, което е позволило на режима да отклони около 51 цента от всеки долар международна помощ през 2020 г.
Ситуацията в Сирия наистина изглежда без изход. В средата на октомври за кратко се появи светлина в тунела. За първи път от 9 месеца Сирийският конституционен комитет, учреден след усилията на международната общност преди 2 години, за да изготви нова сирийска конституция, се събра на шестата си сесия в Женева под егидата на пратеника за Сирия на ООН. Всъщност събра се т. нар. 45-членна малка група на 150-членния Конституционен комитет, в който поравно са представени режимът, сирийската опозиция и гражданското общество. При започването на разговорите на 17 октомври емисарят Педешен изглеждаше силно обнадежден, за да изрази само 5 дни по-късно, на 22 октомври, силното си разочарование, че сесията е приключила без резултат и че дата за ново събиране не е насрочена.
Според "Ал Джазира" в началото на сесията е била разпределена работата по изготвяне на новата конституция. На представителите на сирийското правителство в малката група е било възложено изготвяне на разпоредбите, свързани със суверенитета, независимостта, териториалната цялост, борбата с тероризма и екстремизма. Представителите на опозицията са се заели с частите, свързани с армията, силите за сигурност и разузнаването. Представителите на гражданското общество са се посветили на разпоредбите за върховенството на закона. Делегациите са представили текстове с предложения, но не са постигнали консенсус относно механизма на тяхното обсъждане, което е довело до блокаж в дискусиите.
И докато преговорите за конституцията буксуват, а хуманитарната криза, насилието и ковид епидемията в Сирия ескалират, докато сирийските бежанци в чужбина се сблъскват с какви ли не трудности и неволи, сирийският президент Башар Асад циментира властта си тази година. На президентски избори през май, за които международната общност каза, че не са били нито честни, нито свободни, Асад беше преизбран с 95 процента от гласовете. Негови противници бяха двама кандидати от толерираната опозиция, които повече приличаха на спаринг партньори, отколкото на силни опоненти. Асад положи клетва като държавен глава на 17 юли и ще управлява до 2028 година. Според сегашната сирийска конституция, приета през 2012 г., той няма право на повече президентски мандати, но 7 години са много време и сирийската война може да продължи да бушува и през тях, засенчена от други горещи теми и кризи и де факто да се превърне в рутина. Доколко безопасна е такава рутина се видя в Афганистан, където тиктакащият 20 години механизъм на конфликта експлодира това лято и запрати страната четвърт век назад, когато талибаните за първи път дойдоха на власт. А едва ли някои би искал и Сирия да мине през подобна машина на времето.
/ПА/
/НС/
NS1855AV.008
Сирия - война - обзор
Гигантска кукла, успешна снимка,
бананов скандал и една
безкрайна война
София, 8 ноември /Габриела Големанска от БТА/
На 3 ноември, след като измина 8000 километра, прекоси 65 града в 8 страни и участва в около 100 събития, една 3,5-метрова кукла, изобразяваща деветгодишно сирийско момиче на име Амал (което на арабски означава надежда), бе посрещната като холивудска звезда с истинско парти в британския град Манчестър. Амал е задвижвана от четирима кукловоди и е създадена съвместно от куклената трупа Хендспринг пъпет къмпани (Handspring puppet company) и от театралната трупа Гуд ченс (Good chancе). Пътешествието на Амал, чийто финален етап беше Манчестър, е всъщност един голям творчески проект, наречен "Разходката" (The Walk). Негов творчески директор е драматургът и театрален режисьор Амир Низар Зуаби, а екипът на проекта включва представители на много страни. Пътуването на Амал стартира от турския град Газиантеп близо до границата със Сирия на 27 юли. За 3 месеца пътешествието отведе куклата в Гърция, Италия, Ватикана, Швейцария, Германия, Франция, Белгия и Великобритания. Във Ватикана Амал даже се срещна с папа Франциск. А тя ще гостува и на конференцията за климата КОП 26 в Глазгоу. Целта на всичко това бе да се фокусира вниманието върху съдбата на бежанците по целия свят, в частност на бежанците от Сирия. "Целта на проекта беше да се изтъкне потенциалът на бежанците, а не само те да бъдат свързвани с негативи", разказва Амир Низар Зуаби. "Да, бежанците се нуждаят от храна и от одеяла, но те се нуждаят също и от достойнство и от глас, който да бъде чут", добавя той.
На 25 октомври журито на международния фотографски конкурс в италианския град Сиена след като прегледа снимки, изпратени от 163 страни, избра да връчи голямата конкурсна награда на снимката на турския фотограф и ветеринар Мехмет Аслан. Кадърът, заснет в окръг Рейханлъ, в турската провинция Хатай, запечатва вълнуващ момент на баща вдигнал високо във въздуха малкия си син и двамата очевидно се радват на този миг на близост. Творбата, наречена Трудността на живота, би била напълно прозаична семейна снимка, ако на нея бащата не е без един крак, а детето не е без ръце и крака. Кадърът документира тежката участ на сирийския бежанец Мунзир ал Мезхел, изгубил десния си крак при въздушен удар на сирийските правителствени сили по пазар в Идлиб през 2016 година. Бременната му съпруга Зейнеб пък вдишва нервнопаралитичен газ при тази атака. Семейството е откарано за лечение в Турция. Но от лекарствата, които приема Зейнеб, плодът в утробата й е увреден и синът на Мунзир - Мустафа, се ражда със синдрома на Тетра-амелия. "Сега той се нуждае от електронни протези, за да има нормален живот, но такива протези за жалост не могат да се намерят в Турция", разказва фотографът Мехмет Аслан пред в. "Кориере дела сера".
На 2 ноември редица западни медии, сред които Би Би Си и Франс 24 съобщиха, че сирийци в Турция рискуват да бъдат депортирани заради шегаджийско видеопредизвикателство в интернет, свързано с постване на видеоклипчета с банани. До тези клипчета се стигна след видео, показващо спор за и против сирийските бежанци в Турция. Според един от участниците в спора сирийците отнемат работните места на турците, а друг участник в полемиката казва, че заради кризата в Турция, той не може да си позволи банани, докато сирийците купували от пазара по цели килограми. В отговор на това твърдение се появи предизвикателството с клипчетата с банани. В повечето от тях сирийци похапват провокативно банан, но в един от тях полумесецът на турско знаме бе заменен с банан, което породи гнева турските власти, 11 души бяха арестувани и сега може да бъдат депортирани заради оскверняване на турския флаг. В социалните медии представители на сирийската диаспора в Турция казаха, че цялата история с провокативните клипчета не е подигравка с турците, а подигравка с расизма спрямо сирийците в Турция.
Между трите истории по-горе на пръв поглед няма много общо, но и трите препращат към един въпрос, който заради ковид пандемията и избухването на все нови и нови кризи по света, някак си остана в сянка тази година, а именно войната в Сирия. Конфликтът принуди милиони сирийци да избягат в съседните страни, като най-тежко засегнати от сирийската бежанска вълна и днес си остават Турция, Ливан и Йордания. Войната доведе и до разселването на милиони хора в самата Сирия. През март се навършиха 10 години от началото на конфликта, разгорял се от протести срещу режима на сирийския президент Башар Асад и от тяхното потушаване със сила, за да се разрасне до една от най-комплексните войни на 21 век с разнородни преки и прокси участници, с много фронтове, с размиване на контурите на противниците и съюзниците. Един конфликт, в който се оказа погълната и международната общност.
Въпреки международните усилия за прекратяване на войната, ситуацията в Сирия остава непроменена. На 27 октомври Матрин Грифитс, помощник генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси, предупреди, че хуманитарната криза в Сирия, породена от войната, продължава да се влошава, ежедневието на сирийците става все по-трудно и над 90 процента от населението живее вече под прага на бедността. Всичко това се усложнява и от приближаването на зимата и от разгарянето отново на епидемията от ковид в Сирия, допълни той. От своя страна специалният емисар на ООН за Сирия Гайр Педешен припомни, че насилието в страната продължава и призова за прекратяване на огъня в национален мащаб. Илюстрация за това бяха 2 нападения, станали преди по-малко от месец. На 20 октомври 2 взривни устройства, прикрепени към автобус с военни, избухнаха в Дамаск и отнеха живота на 14 души. Това беше най-кървавото нападедие там от 2017 г. , когато 31 души бяха убити в самоубийствен атентат срещу съдебната палата, за който тогава отговорност пое Ислямска държава. Пак на 20 октомври в град Ариха в провинция Идлиб, 11 души, сред които 4 деца и учителка, бяха убити, а над 30 души бяха ранени при удари, нанесени от сирийската армия.
На 25 септември в първата си официална оценка от 2014 г. насам ООН каза, че жертвите на 10-годишната война в Сирия са 350 209, но добави, че действителният брой може да е по-висок. Според Сирийския център за наблюдение на човешките права жертвите са над 606 000.
А в анализ от 20 октомври Центърът за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон, предупреди, че режимът на Асад систематично успява да отклони десетки милиони долари, предоставени под формата на хуманитарна помощ за Сирия. За целта правителството кара международните хуманитарни организации да използват манипулиран обменен курс, което е позволило на режима да отклони около 51 цента от всеки долар международна помощ през 2020 г.
Ситуацията в Сирия наистина изглежда без изход. В средата на октомври за кратко се появи светлина в тунела. За първи път от 9 месеца Сирийският конституционен комитет, учреден след усилията на международната общност преди 2 години, за да изготви нова сирийска конституция, се събра на шестата си сесия в Женева под егидата на пратеника за Сирия на ООН. Всъщност събра се т. нар. 45-членна малка група на 150-членния Конституционен комитет, в който поравно са представени режимът, сирийската опозиция и гражданското общество. При започването на разговорите на 17 октомври емисарят Педешен изглеждаше силно обнадежден, за да изрази само 5 дни по-късно, на 22 октомври, силното си разочарование, че сесията е приключила без резултат и че дата за ново събиране не е насрочена.
Според "Ал Джазира" в началото на сесията е била разпределена работата по изготвяне на новата конституция. На представителите на сирийското правителство в малката група е било възложено изготвяне на разпоредбите, свързани със суверенитета, независимостта, териториалната цялост, борбата с тероризма и екстремизма. Представителите на опозицията са се заели с частите, свързани с армията, силите за сигурност и разузнаването. Представителите на гражданското общество са се посветили на разпоредбите за върховенството на закона. Делегациите са представили текстове с предложения, но не са постигнали консенсус относно механизма на тяхното обсъждане, което е довело до блокаж в дискусиите.
И докато преговорите за конституцията буксуват, а хуманитарната криза, насилието и ковид епидемията в Сирия ескалират, докато сирийските бежанци в чужбина се сблъскват с какви ли не трудности и неволи, сирийският президент Башар Асад циментира властта си тази година. На президентски избори през май, за които международната общност каза, че не са били нито честни, нито свободни, Асад беше преизбран с 95 процента от гласовете. Негови противници бяха двама кандидати от толерираната опозиция, които повече приличаха на спаринг партньори, отколкото на силни опоненти. Асад положи клетва като държавен глава на 17 юли и ще управлява до 2028 година. Според сегашната сирийска конституция, приета през 2012 г., той няма право на повече президентски мандати, но 7 години са много време и сирийската война може да продължи да бушува и през тях, засенчена от други горещи теми и кризи и де факто да се превърне в рутина. Доколко безопасна е такава рутина се видя в Афганистан, където тиктакащият 20 години механизъм на конфликта експлодира това лято и запрати страната четвърт век назад, когато талибаните за първи път дойдоха на власт. А едва ли някои би искал и Сирия да мине през подобна машина на времето.
/ПА/
/НС/
news.modal.header
news.modal.text