site.btaНа Сирни Заговезни младитевземат прошка отпо-старите

BOBSTH 07:30:00 02-03-2014
NZ1544BO.003 07:30
Сирни Заговезни - традиции

На Сирни Заговезни младите
вземат прошка от
по-старите


София, 2 март /Димитрина Ветова, БТА/
Българската православна църква почита днес църковния празник
Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или
прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една
седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва
Великият пост. На трапезата, подредена с подчертано обреден
характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца,
бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите
се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да
заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат
по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове -
целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да
прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар.
хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или
сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата
са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето
храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения
вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични
огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени,
като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина"
/кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за
Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и
кукерските игри.

/НЗ/