site.btaБългария да има по-категорична политика за качеството на въздуха след конференцията за климата на ООН, очакват еколози
ZB 17:11:31 22-11-2021
RM1709ZB.015
климат - въздух - еколози
България да има по-категорична политика за качеството на въздуха след конференцията за климата на ООН, очакват еколози
София, 22 ноември /Борислава Бибиновска, БТА/
След конференцията за климата на ООН - COP26, в България следва да помислим как да трансформираме енергийната си система. Това каза за БТА Десислава Микова, координатор на кампанията "Климат и енергия" на "Грийнпийс" - България. На конференцията, която се състоя между 31 октомври и 12 ноември в Глазгоу, държавите се обединиха около намаляване на производството на енергия от въглища и полагане на усилия да се ограничи затоплянето на Земята до 1,5 градуса.
Целта е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и намаляване на въглеродните емисии с 55% в сравнение с 1990 г. до 2030 г., обясни Микова. По думите й страната ни се бави в предприемането на конкретни стъпки. Отлагането на решенията крие риск да се "завещаят проблемите на бъдещите поколения", смята Микова.
С комбинация от мерки за висока енергийна ефективност, децентрализирано производство от възобновяеми източници като слънце и вятър, съхранение на енергия, България може да поеме по пътя на трансформацията, смята експертът.
Повече електрически публичен транспорт и подобрение на влаковата инфраструктура са друга стъпка, която следва да се предприеме в усилията за подобряване качеството на въздуха, отбеляза Микова. Индустриалното земеделие е друг голям източник на парникови емисии - консумирането на местни сезонни храни, скъсяването на веригите на доставки между производители и потребители, насърчаването на щадящи за почвите земеделски практики са стъпки в правилната посока, добави тя. По думите й климатичната криза има потенциала да засегне всеки аспект от нашия живот.
Задължителният характер за България след COP26 идва юридически основно не толкова от целите на ООН по Конвенцията за изменение на климата, съответно Парижкото споразумение, а от ангажиментите на ЕС в това направление, което е Европейската зелена сделка и целите за 2030 г. и за 2050 г., каза за БТА Георги Стефанов, ръководител практика "Климат и енергия" към WWF България. Регламентите по Механизма за справедлив преход, Механизма за възстановяване и устойчивост и Европейската таксономия за устойчиви средства са задължителни и се очаква да бъдат прилагани и в България, уточни още Стефанов.
/РУМ/
RM1709ZB.015
климат - въздух - еколози
България да има по-категорична политика за качеството на въздуха след конференцията за климата на ООН, очакват еколози
София, 22 ноември /Борислава Бибиновска, БТА/
След конференцията за климата на ООН - COP26, в България следва да помислим как да трансформираме енергийната си система. Това каза за БТА Десислава Микова, координатор на кампанията "Климат и енергия" на "Грийнпийс" - България. На конференцията, която се състоя между 31 октомври и 12 ноември в Глазгоу, държавите се обединиха около намаляване на производството на енергия от въглища и полагане на усилия да се ограничи затоплянето на Земята до 1,5 градуса.
Целта е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и намаляване на въглеродните емисии с 55% в сравнение с 1990 г. до 2030 г., обясни Микова. По думите й страната ни се бави в предприемането на конкретни стъпки. Отлагането на решенията крие риск да се "завещаят проблемите на бъдещите поколения", смята Микова.
С комбинация от мерки за висока енергийна ефективност, децентрализирано производство от възобновяеми източници като слънце и вятър, съхранение на енергия, България може да поеме по пътя на трансформацията, смята експертът.
Повече електрически публичен транспорт и подобрение на влаковата инфраструктура са друга стъпка, която следва да се предприеме в усилията за подобряване качеството на въздуха, отбеляза Микова. Индустриалното земеделие е друг голям източник на парникови емисии - консумирането на местни сезонни храни, скъсяването на веригите на доставки между производители и потребители, насърчаването на щадящи за почвите земеделски практики са стъпки в правилната посока, добави тя. По думите й климатичната криза има потенциала да засегне всеки аспект от нашия живот.
Задължителният характер за България след COP26 идва юридически основно не толкова от целите на ООН по Конвенцията за изменение на климата, съответно Парижкото споразумение, а от ангажиментите на ЕС в това направление, което е Европейската зелена сделка и целите за 2030 г. и за 2050 г., каза за БТА Георги Стефанов, ръководител практика "Климат и енергия" към WWF България. Регламентите по Механизма за справедлив преход, Механизма за възстановяване и устойчивост и Европейската таксономия за устойчиви средства са задължителни и се очаква да бъдат прилагани и в България, уточни още Стефанов.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text