site.btaНационалния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде преразгледан, смятат природозащитници
ZB 12:39:31 02-12-2021
RI1234ZB.031
НПВУ - природозащитници - пресконференция
Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде преразгледан, смятат природозащитници
София, 2 декември /Людмила Спасова, БТА/
Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ трябва да бъде преразгледан. Около това становище се обединиха на пресконференция в БТА днес представители на екологични НПО организации. Планът, преминал през пет ревизии и внесен в Европейската комисия, предвижда 46 реформи, които да бъдат изпълнени в рамките на 59 проекта. В ключови сектори като земеделие и енергетиката обаче не стана ясно дали такива реформи се предвиждат и дали могат да бъдат реализирани, посочи Наталия Димитрова - ръководител проекти в BlueLink. Тя уточни, че в момента текат финални разговори и уточнения с ЕК за изчистване и конкретизиране на съответствията по НПВУ.
В рамките на проекта BlueLink тази година са направени проучвания на национални планове за възстановяване и устойчивост на три други страни членки на ЕС - Латвия, Португалия и Словакия, а в сектор енергетика - и на Румъния. Този сравнителен анализ и техните добри практики участниците в проекта са внесли в Министерския съвет това лято, информира Димитрова.
Експертът по енергетика Петко Ковачев каза, че в резултат на изпълнението на Плана България има възможност да изпълнява по-зелена икономика, но у нас има препятстващи това фактори. Едно от тях е липсата на дългосрочна рамка за декарбонизация до 2050 година, което е основен документ. Последният план е доста лош и си противоречи с енергийната стратегия до 2030 г., приета преди две години. Не са достатъчни реформите и инвестициите, които да осигурят и енергийната трансформация в България в резултат на изпълнението на плана, смята той.
По думите на Ковачев НПВУ е ревизиран основно след април т. г., като до тогава той е бил "раздаване на торби с пари в определени посоки, включително в енергетиката". След това е имало опит от страна на експертите той да бъде "позеленен" и като цяло резултатът е по-добър, но не е такъв, какъвто трябва да бъде и установяваме липсата на амбициозни цели, коментира експертът. Той посочи, че сред приетите, макар и частично, предложения по линия на анализа на BlueLink, на първо място са намалените разходи за изграждането на газопроводи, но те не са премахнати и остава въпросът до кога ще се инвестира в тях. Освен закриване на въглищните централи, ЕК предвижда до 2035 г. използването на природен газ също да бъде прекратено. Причината - той е изкопаемо гориво и емитира парникови газове и метан от преносните тръбопроводи, а това от своя страна въздейства отрицателно върху глобалните климатични промени.
Като друг съществен проблем Ковачев определи Националната програма за енергийна ефективност, провалена най-вече по думите му от гледна точка на кражба на пари. Предложението ползвателите на индустриалните зони да направят енергийни кооперативи за Възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, които да се използват, не е било прието, подчерта той. Ковачев изрази надежда, ако в къси срокове има правителство и Народно събрание, това да бъде прието. Проектите за транспортна свързаност, по-специално за Българските държавни железници, предвиждащи ВЕИ инсталации по гарите и собствени осветления, също не са били приети, каза Ковачев. Като съществен проблем той определи неяснотата по отношение структурата и управлението на Националния фонд за декарбонизация, където "говорим за привличане на милиарди".
Ако в процеса на затваряне на въглищната индустрия, миньорите не получат справедливост, те ще бъдат прави, защото някой няма да си е свършил работата, коментира експертът. Участниците в пресконференцията припомниха още, че почти половината от енергията в момента се произвежда от въглища, а средната работната заплата в тези региони е над средната за страната, но в същото време те обезлюдяват. За радост много от местните власти в тези въглищни региони, като района на Стара Загора и Перник, са поели нещата в свои ръце и са предприели добри решения с години напред действие, които да намалят въглеродния отпечатък на тяхното производство, посочи Наталия Димитрова.
Добрата новина е, че успяхме да прокараме все пак цяла серия реформи, които са в Плана и са доста добри. При наличието на работещ парламент в рамките на следващата година всичките могат да бъдат приети, а не да се чакат следващите15- 20 години, коментира Петко Ковачев. Албена Симеонова, председател на браншова организация на биоземеделците "Биопродукти", представи приоритетите на т. нар. Фонд за модернизация на селското стопанство с бюджет от близо 900 млн. лева. Предвидените пари са около 200 млн. лева. Останалите направления са свързани с късите вериги между производителите и консуматорите на земеделска продукция, модернизация на производството, съхранение и транспорт на продукция, отглеждане на животни и т. н.
Симеонова каза, че първоначално в Плана за възстановяване и устойчивост преди 45-ото НС от МЗХГ са предложили близо 850 млн. лева за Напоителни системи. Реакцията на обществеността тогава е била, че "най-лесно се краде от тръби и бетон". Експертът смята, че това мнение идва от сегашната структура на Напоителни системи, която е морално остаряла и тя трябва да бъде разформирована, каквато е и препоръката на Световната банка.
"В направените нови предложение, в частта от плана, изготвена от земеделското министерство, никой фермер няма основание да бъде доволен. С много усилия опрeделените от ведомството пари за напояване от 260 млн. лева са се увеличили до 447, 3 млн. евро. Половината от този бюджет ще трябва да се осигури от плана за възстановяване, а другата половина - инвестирана от земеделските производители", коментира тя.
Философията на Зелената сделка е да се помогне на пострадалите от климатичните промени да преодолеят тези проблеми, но вариантът на Плана до голяма степен не допринася за това, смята Албена Симеонова. Петдесет на сто от инвестициите трябва да се направят от стопаните, което в сегашните условия е доста сложно и налага Националният план за възстановяване и устойчивост сериозно да бъде преразгледан, каза експертът.
/РИ/
RI1234ZB.031
НПВУ - природозащитници - пресконференция
Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде преразгледан, смятат природозащитници
София, 2 декември /Людмила Спасова, БТА/
Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ трябва да бъде преразгледан. Около това становище се обединиха на пресконференция в БТА днес представители на екологични НПО организации. Планът, преминал през пет ревизии и внесен в Европейската комисия, предвижда 46 реформи, които да бъдат изпълнени в рамките на 59 проекта. В ключови сектори като земеделие и енергетиката обаче не стана ясно дали такива реформи се предвиждат и дали могат да бъдат реализирани, посочи Наталия Димитрова - ръководител проекти в BlueLink. Тя уточни, че в момента текат финални разговори и уточнения с ЕК за изчистване и конкретизиране на съответствията по НПВУ.
В рамките на проекта BlueLink тази година са направени проучвания на национални планове за възстановяване и устойчивост на три други страни членки на ЕС - Латвия, Португалия и Словакия, а в сектор енергетика - и на Румъния. Този сравнителен анализ и техните добри практики участниците в проекта са внесли в Министерския съвет това лято, информира Димитрова.
Експертът по енергетика Петко Ковачев каза, че в резултат на изпълнението на Плана България има възможност да изпълнява по-зелена икономика, но у нас има препятстващи това фактори. Едно от тях е липсата на дългосрочна рамка за декарбонизация до 2050 година, което е основен документ. Последният план е доста лош и си противоречи с енергийната стратегия до 2030 г., приета преди две години. Не са достатъчни реформите и инвестициите, които да осигурят и енергийната трансформация в България в резултат на изпълнението на плана, смята той.
По думите на Ковачев НПВУ е ревизиран основно след април т. г., като до тогава той е бил "раздаване на торби с пари в определени посоки, включително в енергетиката". След това е имало опит от страна на експертите той да бъде "позеленен" и като цяло резултатът е по-добър, но не е такъв, какъвто трябва да бъде и установяваме липсата на амбициозни цели, коментира експертът. Той посочи, че сред приетите, макар и частично, предложения по линия на анализа на BlueLink, на първо място са намалените разходи за изграждането на газопроводи, но те не са премахнати и остава въпросът до кога ще се инвестира в тях. Освен закриване на въглищните централи, ЕК предвижда до 2035 г. използването на природен газ също да бъде прекратено. Причината - той е изкопаемо гориво и емитира парникови газове и метан от преносните тръбопроводи, а това от своя страна въздейства отрицателно върху глобалните климатични промени.
Като друг съществен проблем Ковачев определи Националната програма за енергийна ефективност, провалена най-вече по думите му от гледна точка на кражба на пари. Предложението ползвателите на индустриалните зони да направят енергийни кооперативи за Възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, които да се използват, не е било прието, подчерта той. Ковачев изрази надежда, ако в къси срокове има правителство и Народно събрание, това да бъде прието. Проектите за транспортна свързаност, по-специално за Българските държавни железници, предвиждащи ВЕИ инсталации по гарите и собствени осветления, също не са били приети, каза Ковачев. Като съществен проблем той определи неяснотата по отношение структурата и управлението на Националния фонд за декарбонизация, където "говорим за привличане на милиарди".
Ако в процеса на затваряне на въглищната индустрия, миньорите не получат справедливост, те ще бъдат прави, защото някой няма да си е свършил работата, коментира експертът. Участниците в пресконференцията припомниха още, че почти половината от енергията в момента се произвежда от въглища, а средната работната заплата в тези региони е над средната за страната, но в същото време те обезлюдяват. За радост много от местните власти в тези въглищни региони, като района на Стара Загора и Перник, са поели нещата в свои ръце и са предприели добри решения с години напред действие, които да намалят въглеродния отпечатък на тяхното производство, посочи Наталия Димитрова.
Добрата новина е, че успяхме да прокараме все пак цяла серия реформи, които са в Плана и са доста добри. При наличието на работещ парламент в рамките на следващата година всичките могат да бъдат приети, а не да се чакат следващите15- 20 години, коментира Петко Ковачев. Албена Симеонова, председател на браншова организация на биоземеделците "Биопродукти", представи приоритетите на т. нар. Фонд за модернизация на селското стопанство с бюджет от близо 900 млн. лева. Предвидените пари са около 200 млн. лева. Останалите направления са свързани с късите вериги между производителите и консуматорите на земеделска продукция, модернизация на производството, съхранение и транспорт на продукция, отглеждане на животни и т. н.
Симеонова каза, че първоначално в Плана за възстановяване и устойчивост преди 45-ото НС от МЗХГ са предложили близо 850 млн. лева за Напоителни системи. Реакцията на обществеността тогава е била, че "най-лесно се краде от тръби и бетон". Експертът смята, че това мнение идва от сегашната структура на Напоителни системи, която е морално остаряла и тя трябва да бъде разформирована, каквато е и препоръката на Световната банка.
"В направените нови предложение, в частта от плана, изготвена от земеделското министерство, никой фермер няма основание да бъде доволен. С много усилия опрeделените от ведомството пари за напояване от 260 млн. лева са се увеличили до 447, 3 млн. евро. Половината от този бюджет ще трябва да се осигури от плана за възстановяване, а другата половина - инвестирана от земеделските производители", коментира тя.
Философията на Зелената сделка е да се помогне на пострадалите от климатичните промени да преодолеят тези проблеми, но вариантът на Плана до голяма степен не допринася за това, смята Албена Симеонова. Петдесет на сто от инвестициите трябва да се направят от стопаните, което в сегашните условия е доста сложно и налага Националният план за възстановяване и устойчивост сериозно да бъде преразгледан, каза експертът.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text