site.btaЗа сто петдесет и пети път силистренци празнуват Деня на славянските просветители

BOBSTH 12:47:30 24-05-2015
IS1247BO.017
Силистра - 24 май - история

За сто петдесет и пети път
силистренци празнуват
Деня на славянските просветители


Силистра, 24 май /Пеню Николов, БТА/
За сто петдесет и пети път силистренци празнуваха Деня на
славянските просветители.
Повече от час продължи празничното шествие на представителни
групи от учебните заведения и културните институти в
крайдунавския град.
В навечерието на празника четиридесет и деветима
абитуриенти-отличници получиха награди от кмета на
Силистренската община д-р Юлиян Найденов. Отличени бяха и
петнайсет учители.
Традициите на просветното дело в Крайдунавска Добруджа са
многолетни. Край силистренското село Цар Асен при разкопки е
намерен един от най-ранните кирилски надписи у нас - от края на
девети и началото на десети век.
През 1890 година в Силистра е открито и педагогическо
училище. Негов днешен приемник е филиалът на Русенския
университет.
Според исторически свидетелства още през 1857 година в
Силистренско има училище, наречено на светите братя-просветители
- училището в с. Калипетрово. Доказателство за това е
запазеният училищен печат, върху който са изобразени църквата и
училищната сграда с кацнал на покрива петел - символ на
пробудата.
Селото е известно и с история, свързана с първото честване
на празника на славянските просветители, на която издаваният от
Драган Цанков в Цариград вестник "България" посвещава три
публикации. Според покойния краевед Вълчо Радев, когато на 11
май 1860 година българите в Силистра и селата около града
решават да отбележат Деня на славянските просветители за пръв
път, някой си Язаджи Георги ги наклеветява пред пашата, че ще
"повдигнат бунт срещу Високото правителство". Като знак за бунта
клеветникът посочил биенето на черковните камбани. Пашата
нарежда да затворят в конака първенците на българското
население. В околните села са изпратени заптиета да арестуват
свещениците, които дават съгласието си на 11 май да се бият
камбаните на църквите. Един от тях е поп Чока от съседното на
Силистра село Калипетрово. Като разбира, че ще го арестуват, той
получава разрив на сърцето и умира. Българите от този край
известно време наричат Кирило-Методиевия празник и Попчоков.


/ИС/