site.btaВъоръжи ли се ЕС за търговски войни?
AV 09:00:01 12-12-2021
ZM2316AV.003 09:00
ЕС - икономическа принуда - мерки
Въоръжи ли
се ЕС
за търговски войни?
София, 12 декември /Елена Савова от БТА/
"ЕС се въоръжава", "Брюксел преминава към подхода на сплашване от времето на Студената война", "ЕС разгрява геополитически мускули", гласят заглавия на световни медии от изминалата седмица. Инструментът за противодействие на използването на икономическа принуда от държави извън ЕС, предложен от Европейската комисия на 8 декември, широко се възприема като подготовка за сериозни търговски и икономически сблъсъци и преминаване на Брюксел към по-силов начин на действие в предстоящи конфликти, при които границите между икономика и политика се размиват, а дипломацията често не е достатъчно ефективна.
"Във време на растящо геополитическо напрежение търговията все повече се използва като оръжие и ЕС става обект на икономическо сплашване. Нуждаем се от подходящ инструмент, за да отговорим на такива действия", заяви вицепрезидентът на Еврокомисията Валдис Домбровскис при представянето на предложението.
Новата система би предоставила на ЕК правомощия да налага наказателни мита, квоти или дори да ограничава достъпа до единния пазар, за да попречи на трети страни да се опитват да оказват натиск върху европейската политика чрез ограничения в търговията или инвестициите.
Инструментът има за цел като първа стъпка да намалява възникнало напрежение и да доведе до прекратяване на конкретни принудителни мерки чрез диалог. Всякакви ответни мерки, предприети от ЕС, ще се прилагат само в краен случай, когато няма друг начин за справяне с икономическите заплахи, които могат да бъдат под много форми, посочва ЕК. Тези заплахи според Брюксел варират от явни инструменти за принуда и търговска защита срещу ЕС, използвани от някои държави, през избирателни гранични проверки или инспекции за безопасност на храните, идващи от дадена членка на ЕС, до бойкоти на стоки с определен произход. Целта е да се запази законното право на ЕС и на страните членки да вземат политически решения и да се предотврати сериозна намеса в суверенитета им, подчертава Еврокомисията.
Новият инструмент би трябвало да позволи на ЕС да реагира бързо и ефективно, предоставяйки отговор според конкретния случай.
В момента процесът на вземане на решения в сферата на европейската външна политика изисква единодушие от 27-те държави членки, което затруднява ефективния отговор на кризи. Същевременно това пречи на икономическия гигант Европа да упражнява влияние на световната сцена в контекста на засилващо се геополитическо напрежение между САЩ от една страна и Китай и Русия от друга, отбелязват анализатори.
С предложението, което трябва да бъде обсъдено и одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС преди да влезе в сила, Еврокомисията на практика иска разрешение от страните членки да действа, без да е необходима зелена светлина от 27-те столици, когато личност, компания или държава се опита да упражни икономически натиск върху блока. Евентуална инициатива на ЕК за налагане на търговски санкции срещу страна нечленка ще може да бъде блокирана само с мнозинство на 27-те.
Експерти обаче предупреждават, че механизмът носи риск търговските спорове да ескалират в поредица от тарифни мерки, въвеждани на принципа "око за око", посочва ДПА.
Има и опасения, че търговското звено на ЕС ще играе все по-политическа роля чрез заобикаляне на изискването на единодушие, което в момента регламентира външната политика в Съвета.
Новият механизъм е "политически инструмент в много по-голяма степен от всичко, което сме виждали досега от търговските представители на ЕС", предупреждава Йонатан Хакенбройх от Европейския съвет за външна политика.
Има опасност освен това някои членки на общността да реагират остро, ако според тях чрез този механизъм ЕК ще получи твърде големи правомощия.
Чехия и Швеция са сред страните, които преди представянето на предложението изразиха опасения, припомня "Политико". Двете държави последователно ще застанат начело на ЕС след френското председателство през първото полугодие на 2022 година, така че вероятно едната от тях ще води преговорите по въпроса между европейските институции в края на идната година или през 2023-а.
Съществува и значителна вероятност някои европейски столици да се опитат да "разводнят" механизма или поне да се борят за по-голямо влияние.
На теория новият инструмент би трябвало да предотврати тактики за упражняване на натиск от други страни. На практика обаче предложението носи риск от отваряне на "Кутията на Пандора".
"Въпросът е дали предложеният дизайн наистина ще бъде ефективно средство за сдържане срещу свръхсили (като Русия, САЩ или Китай) или ще се окаже просто още един търговски дразнител", коментира пред "Политико" Хосук Лий-Макияма от Европейския център за международна политическа икономия.
Експертът предупреждава, че ЕС има много за губене.
"Използването на този инструмент се основава на предположението, че страната с враждебно поведение няма да отвърне и има повече за губене от ЕС. Това обаче е рядък случай, тъй като ЕС е най-големият износител в света", посочва той.
Еврокомисията разви идеята за нов търговски инструмент след години на заплахи с мита от страна на бившия американски президент Доналд Тръмп заради международни политически спорове. Предложението на ЕС e конструирано и с едно наум спрямо Пекин.
Китай е все по-чувствителен към международните критики и не се колебае да прибягва до икономически заплахи спрямо други страни. В продължаващият спор с Литва Пекин наказа балтийската страна, която например вече не може да получава търговски пратки през китайските митници. Грехът на Вилнюс е, че се опита да установи по-близки отношения с Тайван, което обаче влезе в противоречие с позициите на китайската външна политика. Според Пекин островът е част от китайската територия, въпреки че от 1949 г. се управлява от независимо правителство.
Еврокомисията отбеляза, че би било възможно новата система да се използва в случаи като китайско-литовския спор.
Представители на ЕК все пак засега са предпазливи да посочват какво точно би могло да провокира прибягването до новия инструмент, но уточняват, че той няма да се използва при ситуации като решението на администрацията на Тръмп от 2018 г. да наложи мита за стоманата и алуминия от ЕС на основания националната сигурност на САЩ.
При всички положения одобряването на новата система вероятно ще отнеме месеци, ако изобщо се стигне до окончателното й приемане предвид съпротивата на някои страни членки, отбелязва АП.
/ЦМ/
ZM2316AV.003 09:00
ЕС - икономическа принуда - мерки
Въоръжи ли
се ЕС
за търговски войни?
София, 12 декември /Елена Савова от БТА/
"ЕС се въоръжава", "Брюксел преминава към подхода на сплашване от времето на Студената война", "ЕС разгрява геополитически мускули", гласят заглавия на световни медии от изминалата седмица. Инструментът за противодействие на използването на икономическа принуда от държави извън ЕС, предложен от Европейската комисия на 8 декември, широко се възприема като подготовка за сериозни търговски и икономически сблъсъци и преминаване на Брюксел към по-силов начин на действие в предстоящи конфликти, при които границите между икономика и политика се размиват, а дипломацията често не е достатъчно ефективна.
"Във време на растящо геополитическо напрежение търговията все повече се използва като оръжие и ЕС става обект на икономическо сплашване. Нуждаем се от подходящ инструмент, за да отговорим на такива действия", заяви вицепрезидентът на Еврокомисията Валдис Домбровскис при представянето на предложението.
Новата система би предоставила на ЕК правомощия да налага наказателни мита, квоти или дори да ограничава достъпа до единния пазар, за да попречи на трети страни да се опитват да оказват натиск върху европейската политика чрез ограничения в търговията или инвестициите.
Инструментът има за цел като първа стъпка да намалява възникнало напрежение и да доведе до прекратяване на конкретни принудителни мерки чрез диалог. Всякакви ответни мерки, предприети от ЕС, ще се прилагат само в краен случай, когато няма друг начин за справяне с икономическите заплахи, които могат да бъдат под много форми, посочва ЕК. Тези заплахи според Брюксел варират от явни инструменти за принуда и търговска защита срещу ЕС, използвани от някои държави, през избирателни гранични проверки или инспекции за безопасност на храните, идващи от дадена членка на ЕС, до бойкоти на стоки с определен произход. Целта е да се запази законното право на ЕС и на страните членки да вземат политически решения и да се предотврати сериозна намеса в суверенитета им, подчертава Еврокомисията.
Новият инструмент би трябвало да позволи на ЕС да реагира бързо и ефективно, предоставяйки отговор според конкретния случай.
В момента процесът на вземане на решения в сферата на европейската външна политика изисква единодушие от 27-те държави членки, което затруднява ефективния отговор на кризи. Същевременно това пречи на икономическия гигант Европа да упражнява влияние на световната сцена в контекста на засилващо се геополитическо напрежение между САЩ от една страна и Китай и Русия от друга, отбелязват анализатори.
С предложението, което трябва да бъде обсъдено и одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС преди да влезе в сила, Еврокомисията на практика иска разрешение от страните членки да действа, без да е необходима зелена светлина от 27-те столици, когато личност, компания или държава се опита да упражни икономически натиск върху блока. Евентуална инициатива на ЕК за налагане на търговски санкции срещу страна нечленка ще може да бъде блокирана само с мнозинство на 27-те.
Експерти обаче предупреждават, че механизмът носи риск търговските спорове да ескалират в поредица от тарифни мерки, въвеждани на принципа "око за око", посочва ДПА.
Има и опасения, че търговското звено на ЕС ще играе все по-политическа роля чрез заобикаляне на изискването на единодушие, което в момента регламентира външната политика в Съвета.
Новият механизъм е "политически инструмент в много по-голяма степен от всичко, което сме виждали досега от търговските представители на ЕС", предупреждава Йонатан Хакенбройх от Европейския съвет за външна политика.
Има опасност освен това някои членки на общността да реагират остро, ако според тях чрез този механизъм ЕК ще получи твърде големи правомощия.
Чехия и Швеция са сред страните, които преди представянето на предложението изразиха опасения, припомня "Политико". Двете държави последователно ще застанат начело на ЕС след френското председателство през първото полугодие на 2022 година, така че вероятно едната от тях ще води преговорите по въпроса между европейските институции в края на идната година или през 2023-а.
Съществува и значителна вероятност някои европейски столици да се опитат да "разводнят" механизма или поне да се борят за по-голямо влияние.
На теория новият инструмент би трябвало да предотврати тактики за упражняване на натиск от други страни. На практика обаче предложението носи риск от отваряне на "Кутията на Пандора".
"Въпросът е дали предложеният дизайн наистина ще бъде ефективно средство за сдържане срещу свръхсили (като Русия, САЩ или Китай) или ще се окаже просто още един търговски дразнител", коментира пред "Политико" Хосук Лий-Макияма от Европейския център за международна политическа икономия.
Експертът предупреждава, че ЕС има много за губене.
"Използването на този инструмент се основава на предположението, че страната с враждебно поведение няма да отвърне и има повече за губене от ЕС. Това обаче е рядък случай, тъй като ЕС е най-големият износител в света", посочва той.
Еврокомисията разви идеята за нов търговски инструмент след години на заплахи с мита от страна на бившия американски президент Доналд Тръмп заради международни политически спорове. Предложението на ЕС e конструирано и с едно наум спрямо Пекин.
Китай е все по-чувствителен към международните критики и не се колебае да прибягва до икономически заплахи спрямо други страни. В продължаващият спор с Литва Пекин наказа балтийската страна, която например вече не може да получава търговски пратки през китайските митници. Грехът на Вилнюс е, че се опита да установи по-близки отношения с Тайван, което обаче влезе в противоречие с позициите на китайската външна политика. Според Пекин островът е част от китайската територия, въпреки че от 1949 г. се управлява от независимо правителство.
Еврокомисията отбеляза, че би било възможно новата система да се използва в случаи като китайско-литовския спор.
Представители на ЕК все пак засега са предпазливи да посочват какво точно би могло да провокира прибягването до новия инструмент, но уточняват, че той няма да се използва при ситуации като решението на администрацията на Тръмп от 2018 г. да наложи мита за стоманата и алуминия от ЕС на основания националната сигурност на САЩ.
При всички положения одобряването на новата система вероятно ще отнеме месеци, ако изобщо се стигне до окончателното й приемане предвид съпротивата на някои страни членки, отбелязва АП.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text