site.btaПостигането на въглеродна неутралност до 2050 г. е възможно в Югоизточна Европа, според анализ на ЦИД
ZB 18:54:01 16-12-2021
PP1851ZB.044
декарбонизация - Югоизточна Европа - онлайн конференция
Постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
е възможно в Югоизточна Европа,
според анализ на ЦИД
София, 16 декември /Анелия Цветкова, БТА/
Постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. е възможно в Югоизточна Европа. Това обаче ще изисква цялостна преоценка на енергийната и климатичната стратегия на тези страни, така че да е в съответствие с дългосрочната рамка на ЕС за декарбонизация.
Това е част от основните изводи на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/, представен днес на международна онлайн конференция на тема "Устойчиво възстановяване и дългосрочна декарбонизация в Югоизточна Европа", съобщават от организацията.
Необходима е също по-добра синхронизация на Националните планове за възстановяване и устойчивост с други финансови инструменти на ЕС, като Фонда за справедлив преход и оперативните програми. Тези комбинирани финансови ресурси трябва да бъдат по-добре използвани за преодоляване на множество рискове за енергийната сигурност и за отключване на енергийния преход на България, Гърция, Румъния и Унгария, посочват от ЦИД.
Според анализа, пътят към декарбонизацията на българската икономика започва с бързото изваждане от експлоатация на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния сектор, развитието на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия, и ускорената електрификация на сградите, промишлеността и транспорта. Инвестиционните приоритети на страната трябва да се пренасочат от големите инфраструктурни проекти към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и насърчаване на малките и средните предприятия, енергийните общности и екопредприемачите, посочват от ЦИД. В това отношение грубите антипазарни политики, като въвеждането на мораториум върху цените на електроенергията, са стъпка в грешната посока, се посочва в анализа на ЦИД.
В дискусията днес участваха експерти от Белгия, България, Гърция, Румъния и Унгария.
Д-р Ласло Сабо, директор на Регионалния център за изследване на енергийната политика в Будапеща, е посочил, че изкуственото замразяване на енергийните цени в крайна сметка струва много повече на обществото. Според него най-изгодният начин за декарбонизация е чрез масираното въвеждане на ВЕИ централи в електроенергийния микс.
Проф. Димитри Лалас, старши съветник, FACETS, Атина, е изтъкнал, че декарбонизацията в Югоизточна Европа няма алтернатива, въпросът е колко бързо и по какъв начин ще я постигнем.
/ПП/
PP1851ZB.044
декарбонизация - Югоизточна Европа - онлайн конференция
Постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
е възможно в Югоизточна Европа,
според анализ на ЦИД
София, 16 декември /Анелия Цветкова, БТА/
Постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. е възможно в Югоизточна Европа. Това обаче ще изисква цялостна преоценка на енергийната и климатичната стратегия на тези страни, така че да е в съответствие с дългосрочната рамка на ЕС за декарбонизация.
Това е част от основните изводи на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/, представен днес на международна онлайн конференция на тема "Устойчиво възстановяване и дългосрочна декарбонизация в Югоизточна Европа", съобщават от организацията.
Необходима е също по-добра синхронизация на Националните планове за възстановяване и устойчивост с други финансови инструменти на ЕС, като Фонда за справедлив преход и оперативните програми. Тези комбинирани финансови ресурси трябва да бъдат по-добре използвани за преодоляване на множество рискове за енергийната сигурност и за отключване на енергийния преход на България, Гърция, Румъния и Унгария, посочват от ЦИД.
Според анализа, пътят към декарбонизацията на българската икономика започва с бързото изваждане от експлоатация на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния сектор, развитието на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия, и ускорената електрификация на сградите, промишлеността и транспорта. Инвестиционните приоритети на страната трябва да се пренасочат от големите инфраструктурни проекти към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и насърчаване на малките и средните предприятия, енергийните общности и екопредприемачите, посочват от ЦИД. В това отношение грубите антипазарни политики, като въвеждането на мораториум върху цените на електроенергията, са стъпка в грешната посока, се посочва в анализа на ЦИД.
В дискусията днес участваха експерти от Белгия, България, Гърция, Румъния и Унгария.
Д-р Ласло Сабо, директор на Регионалния център за изследване на енергийната политика в Будапеща, е посочил, че изкуственото замразяване на енергийните цени в крайна сметка струва много повече на обществото. Според него най-изгодният начин за декарбонизация е чрез масираното въвеждане на ВЕИ централи в електроенергийния микс.
Проф. Димитри Лалас, старши съветник, FACETS, Атина, е изтъкнал, че декарбонизацията в Югоизточна Европа няма алтернатива, въпросът е колко бързо и по какъв начин ще я постигнем.
/ПП/
news.modal.header
news.modal.text