site.bta"Дунав Ултра" - изпитание от 700 км за два дни с бягане и велосипед

BOBSTH 06:30:01 09-08-2016
AM1343BO.004 06:30
"Дунав Ултра" - инициатива - велотуризъм

"Дунав Ултра" - изпитание
от 700 км за два дни
с бягане и велосипед


София, 9 август /Десимира Миткова, БТА/
Може ли едно изпитание от 700 км, които да бъдат изминати за два дни с бягане и велосипед, да промени отношението към велотуризма у нас? В това вярват ченирима ентусиасти от тазгодишното издание на инициативата "Дунав Ултра", които ще се опитат да превземат дистанцията на едноименния веломаршрут, следващ северната ни граница.
Това са Борис Бегъмов - колоездач, създател и идеолог на концепцията "Дунав Ултра", Илиян Лазаров - бегач, Станислав Евгениев - гребец, Филип Лхамсурен - приключенец.
За изпитанието, целите, маршрута и богатството на Дунавската равнина разказа в интервю за БТА идеологът на "Дунав Ултра" Борис Бегъмов.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Каква е идеята и целта на "Дунав Ултра"?
Отговор: "Дунав Ултра" е 682-километров веломаршрут по цялото поречие на Дунав в българската част на реката. Маршрутът следва северната ни граница и завършва до Черно море, в района на с. Дуранкулак. Целта на едноименното изпитание, което правим тази година, е опит за изминаване на веломаршрута в рамките на 48 часа с бягане и колоездене. Кампанията представлява сериозно спортно предизвикателство, но в основата си това е един различен начин да насочим фокуса на обществеността към този край на България.
По смисъла на Европейската стратегия за развитие на туризъм до 2030 г., поречието на река Дунав е един от топ приоритетите за развитие на малък и среден бизнес в сферата на туризма, по-специално велотуризма. За разлика от западноевропейските държави, където велоиндустрията е един наистина сериозен бизнес, потенциалът на този вид туризъм в България не се използва дори на 1 процент.
В момента по поречието на реката няма велоинфраструктура, като когато става въпрос за инфраструктура не си представяйте единствено нещо като веломагистрала. Така например в малките населени места няма един надпис на немски, френски, английски или дори румънски, на който да пише - "Студени напитки", "Храна", "Къща за гости". Хората изобщо не са запознати на колко интересно географски погледнато стратегическо място се намират и как могат да припечелват от велотуризъм.
От другата страна, общините трудно намират обща платформа, пречупена през призмата на велотуризма - всеки се спасява поединично, което води до липса на последователност и стратегия. Това е идеята на предизвикателството "Дунав Ултра" - да използваме интереса към него, за да споделим със сънародниците си тези казуси, защото те са валидни за цялата държава.

Въпрос: Съчетавате бягане и колоездене. В кои участъци едното и в кои другото?
Отговор: Изпитанието включва изминаване на 682-километровата дистанция за 48 часа, което ще е в два последователни дни - 20 и 21 август. По план и двата дена трябва да започнем с бягане - малко над 20 километра, което ще е последвано от колоездене в рамките на около 330 км във всеки от дните. Стартираме с бягане в с. Куделин, Видинско и в Свищов, а веднага след това се качваме на велосипедите.

Въпрос: Разкажете детайли за маршрута, който ще преминете.
Отговор: Маршрутът е изключително колоритен, красив и изобилстващ с исторически обекти и природни феномени, но предвид липсата на инфраструктура за велосипеден транспорт на места е опасен. Срещал съм немски и австрийски велотуристи, които си носят красиви хартиени карти и пътеводители, произведени и закупени в Германия, но и в най-смелите си фантазии тези хора не могат да си представят през какви рискови (от гледна точка на споделената пътнотранспортна мрежа) участъци действително ще трябва да преминават. Според мен в техните очи това е изключително опасно приключение, все още трудно можем да го наречем туризъм в общия смисъл.
От друга страна уникалността на реката като природен и исторически обект е невероятна притегателна сила, която събаря граници. Река Дунав е единствената река в света, която по естествен път свързва 10 държави. Най-голямата укротена река в Европа, вероятно и в света! В същото време горе на Дунав има български градове и села с над две хилядогодишна история - ако попитате местните, ще ви кажат, че в камък да се спънеш - той ще е артефакт.
Поречието на реката е изключителна атракция за всеки приключенец, а фактът, че до вливането й в Черно море след нашата държава е само Румъния, означава, че образно казано сме на края на фунията за велотуристи. Тази фуния в момента е запушена с невидима тапа под формата на собствената ни неинформираност и липса на единна и последователна стратегия. В Сърбия поречието на Дунав вече е обект на интереса на над 30 000 велотуристи на сезон, в България едва ли са повече от 400-500. Направете сами сравнението!

Въпрос: С каква скорост трябва да се движите, за да се вмъкнете в определените 48 часа?
Отговор: Би трябвало да се движим поне с 25 км/ч, за да имаме някакви реални шансове да успеем да се вместим в това време. Тук не броим времето за кратки почивки и възстановяване по време на това изключително тежко за нас физическо натоварване. Все пак ние не сме професионални атлети.

Въпрос: А ще успеете ли?
Отговор: Ако не вярваме, че ще успеем - няма изобщо да тръгваме. Наскоро най-подготвеният от всички нас - Борислав Йорданов отпадна от изпитанието, заради претърпяна операция. Това прави целта ни още по-трудно достижима. Като казах, целта е поне един от нас да финишира с време под 48 часа - считаме, че в този смисъл все още имаме сериозни шансове за успех.

Въпрос: Трудна ли е подготовката за едно такова събитие? Колко време Ви отне? Лесно ли намерихте съмишленици?
Отговор: Подготовката за точно такова събитие изисква много време, воля, отдаденост и любов към спорта и здравословния лайфстайл. Това е начин на живот, иначе няма как да се случи изграждането и тренирането на физика и психика за подобен род натоварване. Изисква месеци, дори години, постоянство и усилие.
В България не са много хората, които биха приели точно такова предизвикателство, дори смело мога да кажа, че и в Европа не са толкова много. Колкото до съмишлениците, които приеха участие, това не са случайни хора, всеки от тях е силен характер в общочовешки аспект и отдаден на спорта атлет. Всеки от нас има и своята лична мотивация да предприеме подобно предизвикателство.

Въпрос: Какво от красотата и богатството на Дунавската равнина не забелязваме и не оценяваме?
Отговор: Ние българите оценяваме собствената си природа и история само на думи, не можем да капитализираме и монетизираме стабилно от това. Всеки от нас чува въодушевлението на чужденците - имате невероятна природа и културно-исторически дадености, а в същото време страната се напуска масово от младите хора.
Според мен задачата не е чак толкова сложна, защото вместо да се напуска тази територия би следвало да се работи точно там, където има потенциал за развитие. Но за да има развитие би следвало да се гради имиджа на държавата по нов, модерен начин. Ако зависи от мен ще нарека България - туристическият резерват на Европа и ще поставя такава табела на всяко ГКПП. От там насетне трябва работа. Много работа!

Въпрос: Искате да се развива велотуризмът у нас. Но кое е по-правилно - хората в България не карат велосипеди, защото няма създадени условия, или не са създадени условия, защото хората нямат интерес да карат велосипеди?
Отговор: Вижте! В Индия няма условия, но всички карат велосипеди. Въпросът има няколко гледни точки. Ако говорим за Европейска стратегия, защото сме част от Европа - следва да се мисли първо - инфраструктурно. Защото след 25 години електромобилите на четири и на две колела ще са част от ежедневието на европейците. Цели бизнеси и индустрии ще се разменят - едни ще си отидат, ще се появят нови.
В България има интерес да се карат велосипеди, защото има традиции в тази посока. Няма подходяща среда и адекватна и подходяща инфраструктура. Докато хората не опитат и разберат преимуществото на един вид транспорт, няма как да го оценят. Затова институциите трябва да са наясно с трендовете и да следят тенденциите в аванс. Така например преди 25 години в София си беше чудесно място и без метро, но днес не можем да си представим живота без него.

Въпрос: Това е третата Ви кампания "Дунав Ултра". Щом продължавате да го правите, значи има смисъл! Какво постигнахте до тук?
Отговор: Буквално преди няколко дни тренирахме с велосипеди с моя приятел и участник в "Дунав Ултра 3" Филип Лхамсурен и в един момент стигнахме до Своге. Там спряхме, за да си поръчаме храна и забелязахме, че нашият сервитьор ни наблюдава с любопитство. Накрая се заговорихме и запознахме с него, а той ни сподели, че знае за "Дунав Ултра" и много му се иска и той да опита негово собствено предизвикателство - да участва в Софийски маратон.
От друга страна, най-харесваният и споделян пост в нашата фейсбук страница (Dunav Ultra) по време на тазгодишната ни кампания, е такъв за забравения древен римски град до с. Гиген - Улпия Ескус. За нас това са два примера, че от "Дунав Ултра" има смисъл. Тази година, за да ни помогнат, в логистиката се включват и няколко основни общини по поречието на река Дунав, а това означава, че управниците ни се опитват да са в крак с новите тенденции. Аз вярвам в по-доброто бъдеще на България и Дунавския регион безрезервно!

Въпрос: Допреди шест години водите екстремно нездравословен начин на живот, как така се променихте?
Отговор: Считам, че човешкият живот е особено кратък за този, който го приема като приключение. Винаги приемам новите предизвикателства с отдаденост, любопитство и последователност. Общото е, че се опитвам да отстоявам добродетели като принципност, трудолюбие, честност. Понякога е много трудно човек да не измени на себе си, защото изкушения от всякакво естество буквално ни заливат от всякъде, но истината е, че винаги се стремя да показвам воля.

Въпрос: Кое беше важно за Вас преди и кое Ви е важно сега?
Отговор: И преди, и сега, за мен е било важно едно и също нещо - човек не трябва да спира и не трябва се отказва да следва мечтите си до последно. И преди, и сега, трудът и стремежът за лично усъвършенстване за мен е бил водещ във всяко едно начинание.
Обграждането с позитивни хора, с хора, посветени и отдадени на обща цел, също е сред най-вълнуващите изживявания, през които съм преминавал и продължавам да го правя. В миналото остават единствено огорченията и сблъсъкът с негативните емоции, но се научих да приемам и буквално да изхвърлям от съзнанието си тези моменти. В крайна сметка това е напълно нормална част от тази невероятна игра наречена живот! /Десимира Миткова/ /АМ/