site.btaТърново - градът, наричан сухото пристанище;с функциониращи до Освобождението 72 хана и страноприемници,1059 дюкяна и 126 склада

BOBSTH 06:45:01 08-02-2017
AM1559BO.003 06:45
Велико Търново - архитектура - история

Търново - градът, наричан сухото пристанище;
с функциониращи до Освобождението 72 хана
и страноприемници,1059 дюкяна и 126 склада


Велико Търново, 8 февруари /Марина Петрова, БТА/
Кой е българският град, наричан сухото пристанище, където до Освобождението са функционирали 72 хана и страноприемници, 1059 дюкяна и 126 склада. Отговор на този въпрос даде в интервю за БТА арх. Донка Колева, главен експерт в Дирекция "Култура и културно-историческо наследство" към община Велико Търново.
По думите й Търново е бил важен кръстопът и икономически център в четири исторически периода, а преди Освобождението, макар и за кратко време, тук са били ситуирани три консулски служби - на Франция, на Австрия и на Русия.
Първото, което може да се каже за Великотърновската архитектура е, че е уникално съчетание на природа и градеж - човешко творчество, отбеляза арх. Колева. Според нея градът и до днес е запазил характерните архитектурни образци на четирите свои периода. Като голям раннохристиянски и Средновековен столичен град-крепост, град, видоизменил се и приел характерните белези и силуети на архитектурата на Османската империя, като своеобразен център на Възраждането и носител на европейските модерни архитектурни стилове и еклектика, както и на новите тенденции в градоустройството от следосвобожденския период.

През 12-14 век като столица на Втората българска държава,
градът е бил изграден по строгите правила на
средновековните градове-крепости

Сложността на терена и важността на града е определил и неговата характерна отбранително-укрепителната система, съставлявана от няколко укрепени цитадели - Царевец,Трапезица, Момина крепост, и от укрепени и неукрепени квартали в техните подножия. Целта на структурата е била да се осигури в максимална степен отбраната на средновековната столица и да се защитят прилежащите територии.
Най-старият прилежащ и укрепен квартал на града е днешният "Асенов". Той е разположен между двете крепости "Трапезица" и "Царевец". Кварталът е имал също защитна крепостна стена с напречни тайни проходи, много добре укрепени. Средновековният столичен град е бил разположен върху площ от около 70 хектара, и неслучайно е наричан втори Константинопол и трети Рим.
Освен системата с крепостни стени, кули, мостове и цитадели е имало пръстен около столицата от укрепени манастири, които са били също част от защитната предупредителна средновековна система.
Когато човек се качи на патриаршията на Царевец и погледне към дефилето "Дервент", на север от Велико Търново, вижда Преображенския манастир. От Преображенския манастир има видимост към манастира "Св.Троица".

Манастирите са контактували чрез светлинна сигнализация,
която е била видима от царския дворец на Царевец

Въпреки голямото разстояние между тях, манастирите са контактували чрез светлинна сигнализация. Крайната цел е предупрежденията, при евентуална заплаха, да бъдат видени и от царските покои, отбеляза арх. Колева.
По думите й в България няма друга подобна нагледна илюстрация за организация на защита на европейски средновековен град-крепост. Затова е добре всеки студент, изучаващ архитектура, да се запознае с историческото развитие на градоустройството на Велико Търново, и то на място като го посети, подчерта архитектът.

След 1393 година в Търново са издигнати около 180-200 къщи
на Царевец с каменния материал от средновековния град

Когато Търново пада под турска власт през 1393 година в крепостта "Царевец" се заселва турско население. Има данни, че в крепостта са били построени около 180-200 къщи с каменния материал от средновековния град, посочи специалистът. Чрез подвижния си мост крепостта е била защитена и новонаселената турска аристокрация там се е чувствала в безопасност. Ако е имало новоизградени 200 къщи, си представете колко са били обитателите им, тогава, разсъждава архитектът.
Към 1435 година единствено Царевец продължава да бъде укрепен, всичко друго е разрушено като отбранителна структура, показват историческите данни и археологическите находки. В този период българското население прави ровове около града, за да се предпази от набезите на кърджалиите. Това е доказателство как местното население е адаптирало спецификата на терена към нуждите на всекидневието, отбеляза арх. Колева.
Постепенно, в рамките на петте века турска власт, в административен градски център се превръща площадът в подножието на Царевец. Казвал се е "Растата", там се образува и търговско-занаятчийски център. Имало е закрита чаршия, по подобие на Истанбулската. Изградена е била Куршумли джамия и библиотека. Фотографиите от тази историческа епоха са съхранили нейната архитектура - тя е била с фасада без орнаменти, но с куполен покрив, покрит с разтопено олово от куршуми, посочи арх. Колева.

Запазената градска архитектура показва,
че през Възраждането тя се развива
в три подпериода

След 1840 година, когато на Балканите възникват освободителни движения, градската архитектура на Търново също се променя. Центърът се измества към изградените административни сгради - Конакът, Затворът, Дебоя /архива/, сгради запазени и до днес. Конакът и затворът са музейни обекти, а в сградата на тогавашния архив се помещава и съвременният архив на Велико Търново. Върху фасадата на сградата са запазени надписи на турски език.
Иречек описва стария турски конак, като конгломерат от стари сгради до 1872 година, когато майстор Колю Фичето изгражда уникалната сграда на Конака, където след Освобождението е заседавало Първото учредително събрание.
Запазената градска архитектура показва, че през Възраждането тя се развива в три подпериода, съобразно функционалния си план и фасадно оформление, посочи арх. Колева.
От 1750 г. до 1830 година е най-ранният период, в който къщите са с дебели каменни зидове, с мази-скривалища, стопански приземия, с огнища и с талпени (дървени) етажи. От това време до Кримската война през 1856 година датират големите и красиви възрожденски сгради на богати и известни търновци, от втория възрожденски период.
Годините след Кримската война до Освобождението са белязани с подем на търговията и икономиката. От архитектурна гледна точка те са илюстрирани с новоизградени занаятчийски къщи и дюкяни. И в този трети период продължава традицията на съчетаване на търговска част с жилищна, посочи експертът. Само в най-старите квартали има запазени образци на къщи с характерен чардак, свързан със стопанската дейност. Такава е Табашката къща в Асенова махала.

През 60-те години на 19 век, стопанската дейност
се е развивала в отделни сгради, така наречените
маази - складово-търговски помещения

Тяхното изграждане е било обвързано и със строителството на ханове. В Търново са били регистрирани 72 хана, които са съществували до Освобождението, а и след това. Регистрирани са били 1059 дюкяна и 126 склада.
Архивите дават информация, че Търново е бил важен търговски център. Турците му казвали Куруз Киля, което означавало "Сухо пристанище".
Когато параходството през 1860 година тръгва по Дунава, трите консулства, които до този момент са били ситуирани във Велико Търново, се преместват в Русе. Това са руското, френско и австрийско консулство, сградите, където са се помещавали, са запазени и до днес, и са ярък пример за красива архитектура, посочи специалистът.
В този период се обособяват квартал "Варуша", днешната улица "Гурко", главната улица с "Казанджийския мегдан", Самоводската чаршия, като част от търговската структура на възрожденския град. Добра илюстрация за приемственост от Средновековието към възрожденската архитектура са сградите-шедьоври на майстор Колю Фичето. И при жилищната, и при храмовата архитектура, той използва характерните за средновековието материали тухла и камък, както за градеж, така и за художествено оформление и орнаментика.

Майстор Колю Фичето въвежда елемента
"вълчи зъб" в строителството

Това е тухла, която се слага при реденето с ръб под 45 градуса. Всъщност, този елемент се е използвал и при средновековния градеж, но майсторът го преоткрива и осъвременява, каза архитектът. Колю Фичето използва и много интересна техника на градеж-облицовка от печени тухли върху "паянтовата" конструкция на къщите. Тухлите, използвани от него за строителството на търновските къщи, са имали топлоизолираща функция и са постигали великолепен художествено-декоративен ефект, заради цвета на печената тухла, съчетан с бялата изпъкнала фуга.
Според проучванията около 60 къщи в старата част на Търново са облицовани по този начин. Къщата с маймунката, построена от Колю Фичето през 1848 г. , е емблематична в това отношение, подчерта арх. Колева.

След Освобождението имотите са урегулирани
според европейските норми на градоустройство,
в оразмерени правоъгълни, хигиенни парцели

По думите на архитекта първата праволинейна следосвобожденска улица е днешната "Независимост", която започва от Паметника на обесените и стига до тогавашния площад на победите, известен днес като площад "Майка България". Характерно е, че имотите са урегулирани според европейските норми на градоустройство, в оразмерени правоъгълни, хигиенни парцели. Улицата е част и от съвременния градски център с градината и паметника "Майка България".
Теренът на старото военно училище от днешна гледна точка може да последва тази тенденция и да разшири новия градски център в южна посока, смята специалистът.
След Освобождението младата българска интелигенция, която е получила образование в чужбина, се връща и иска градът да има модерен европейски облик. И го постига. Това е видно от сградите на главната улица, свързваща старата част на Велико Търново и съвременния център. При фасадното оформяне на уличния силует е налице еклектика от различни стилове, характерни за 19 в. и първата половина на 20 век. Новите къщи, изградени след Руско-турската война, имат пиластри, корнизи, капители, тераси от ковано желязо.
В същото време, ако погледнете към дворовете, някои от тях са запазили своя възрожденски характер, отбеляза арх. Колева. Според нея неповторимата архитектура на днешния град Велико Търново е обусловена от факта, че са запазени великолепни образци от Средновековието, от Възраждането и от периода на създаване на Третата българска държава, като всяка една от сградите е свързана не само с развитието и живота на града, но и с националната история.
/АМ/