site.btaВъзрожденска къща в Стария Пловдив е "приютила" платна на самобитния художник Златю Бояджиев

BOBSTH 11:49:31 17-02-2017
AM1146BO.002
Пловдив - Възрожденски къщи - "Чомаковата"

Възрожденска къща в Стария Пловдив
е "приютила" платна на
самобитния художник Златю Бояджиев


Пловдив, 17 януари /Дима Шопова, БТА/
Къщата на един от първите дипломирани доктори в Пловдив д-р Стоян Чомаков е "приютила" постоянната експозиция на най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев. Тя е построена в периода 1858 - 1860 година под прекия надзор на сестрата на доктора, каза в интервю за БТА Селвия Тодорова, уредник на постоянната експозиция "Златю Бояджиев".
По думите й къщата е неколкократно реставрирана и ремонтирана и автентични в нея са останали само таваните на коридорите на първия и втория етаж. Тя е симетрична възрожденска къща, с трираменно стълбище и е строена от копривщенски майстори, които са използвали брациговски камък за основите. Към основната сграда има пристройка с баня за прислугата. Семейството е битувало на първия етаж, а вторият е с характер на приемни. Къщата с експозицията е част ОИ "Старинен Пловдив".

Д-р Стоян Чомаков е сред първите
дипломирани лекари в Пловдив

Д-р Чомаков е роден през 1817 година и е сред първите дипломирани лекари в Пловдив, завършил медицина в Италия и практикувал хирургия в Париж. Управител е на първата българска болница в Пловдив, основана след Освобождението. Той е и виден възрожденски деец, един от най-изявените борци за църковна независимост и за това в храмовете богослужението да бъде на български език. Той не е участвал пряко в строежа на къщата и много малко е живял в нея, за разлика от семейството му. Починал е през 1893 година.

През годините къщата претърпява
различни метаморфози

В края на 19 век и началото на 20 век къщата е била лятна резиденция на княз Фердинанд, като по това време са извършени някои реставраторски дейности. Изписани са някои стени и са монтирани витражи по стъклата на вътрешните прозорци. По време на войните в началото на 20 век себестойността на къщата пада, семейство Чомакови я изоставя и тя е превърната в сиропиталище.
В годините, когато в Пловдив се развива тютюневата промишленост и градът получава името "тютюнев град", къщата е използвана като тютюнев склад. След 1944 година в сградата се помещава детската библиотека "Максим Горки", а в периода 60-те, 70-те, до 1984 година, в нея се намира отдел "Изкуство" на общината. Тогавашният кмет на Старинен Пловдив Димитър Киров, дава идеята къщата да бъде използвана за постоянна експозиция на народния художник Златю Бояджиев, каквато остава и до днес. Така от 1984 година в къщата се появява и втора личност - самобитната и силна фигура на художника, коментира Селвия Тодорова.

Творчеството на самобитния художник
се дели на два периода - със сюжети от селски бит,
а после започва да прилага т. нар. експресивна техника

Златю Бояджиев е роден през 1903 година в пловдивското село Брезово. През 1925 г. завършва Търговската гимназия по настояване на баща си, но целият му живот е посветен на рисуването. Само с упражнения в т. нар. вечерен акт, организирани от пловдивски художници, той се явява на изпит и бива приет в Художествената академия, където, през 1932 г., завършва специалността "Живопис" при Цено Тодоров.
Много бързо се развива като много добър рисувач и майстор на четката. Успоредно с това преминава през учителстването в София, Асеновград, Пловдив, където се установява и създава семейство. Непосредствено след това започва да работи платна и да прави изложби с негови колеги. Наред с това се е наемал и на приложна работа в различни предприятия за потрети и декорации.
През 1951 г. в Димитровград, наел на такава работа, се пренатоварва психически и физически, получава мозъчен инсулт и остава с пареза на дясната страна и ръка. Този съдбовен момент разделя творчеството му на два основни периода. Първият, застъпен и в експозицията, се отличава с неокласически маниер при композициите със сюжети от селски бит, а през втория започва да прилага т. нар. експресивна техника и стилът му се променя към гротескова образност и експресивна цветност.
Новият му свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие и хармония, а акцентът е в това, че той започва да рисува с лявата си ръка. Това е вече истинският Златю Бояджиев, който нашумява и става известен, именно през 60-те и 70-те години. Започва да пътува в чужбина, откъдето прави няколко цикли от Париж, от Холандия, от Испания. Цикъл "Испания" със скици на Дон Кихот са и последните работи на художника, който умира дни след като ги довършва - на 73 години през 1976 година. /АМ/