site.btaКонстантин Пенчев смята, че трябва сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури
AV 07:45:02 08-01-2022
RM1615AV.002 07:45
Константин Пенчев - административни съдилища - интервю
Константин Пенчев смята, че трябва сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури
София, 8 януари /Димитър Абрашев, БТА/
Според бившия председател на Върховния административен съд (2004-2010), а сега конституционен съдия Константин Пенчев, се налага сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури.
В интервю за БТА той коментира, че има възможности тази реорганизация, която безспорно ще включва и закриване на отделни звена, да бъде осъществена така, че да не се затруднява достъпът до правосъдие.
За съжаление, вече втори състав на Висшия съдебен съвет не успя да се справи с тази задача. Такава реформа е абсолютно необходима и рано или късно ще се осъществи, посочи той.
Пенчев смята, че усилията за създаване на административните съдилища в страната си заслужаваха. Изгради се една завършена система на административно правораздаване, която да отговори на нуждата от защита на гражданите в ежедневните им взаимоотношения с администрацията (централна и местна), посочи той.
Следва пълният текст на интервюто:
- Тази година отбелязваме 15 години от първите образувани дела в административните съдилища в страната. Оправдаха ли очакванията - както на хората, които атакуват актове, така и на гласувалите промените в АПК през 2006 година?
- В навечерието на 15-годишнината от създаването на регионалните административни съдилища мога убедено да кажа, че сериозните усилия за тяхната поява си заслужаваха. Изгради се една завършена система на административно правораздаване, която да отговори на нуждата от защита на гражданите в ежедневните им взаимоотношения с администрацията (централна и местна).
- Но през тези 15 години бяха отправяни редица критики за работата на тези регионални административни съдилища. Най-често чуваната беше, че част от тях, предимно в по-малките области, не са толкова натоварени и практически държавата плаща само за тяхната издръжка. Съгласен ли сте с тази критика?
- Още от създаването им административните съдилища срещнаха сериозен отпор не само отвън, но и вътре в системата. Основният упрек беше, че те са слабо натоварени, поради което съществуването им е безсмислено.
Статистиката, от самото начало на дейността им, показа, че навсякъде постъпленията на дела в административните съдилища надвишават тези на общите съдилища (окръжни и апелативни).
Наскоро, след дълга борба с всички финансови министри, без изключения, най-сетне бяха предпочетени интересите на гражданите пред интересите на юрисконсултите на данъчната администрация и данъчните дела се разглеждат от всички административни съдилища, което премахна диспропорцията в натоварването им.
- Имаше идея част от тези съдилища, които не са толкова натоварени, да бъдат дори закривани. Ако трябва да разширя малко този въпрос - закриването на съд или прокуратура - правилен ход ли е, кога е обоснован и означава ли той отнемане на достъп до правосъдие?
- Убеден съм, че за изминалите 15 години регионалните административни съдилища се утвърдиха и не би могло да става дума за тяхното закриване. Що се отнася до общия въпрос за създаване на оптимална "съдебна карта", то аз винаги съм бил привърженик на идеята, че се налага сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури.
Има възможности тази реорганизация, която безспорно ще включва и закриване на отделни звена, да бъде осъществена така, че да не се затруднява достъпът до правосъдие. За съжаление, вече втори състав на Висшия съдебен съвет не успя да се справи с тази задача. Такава реформа е абсолютно необходима и рано или късно ще се осъществи.
- Част от делата в административното производство започват понякога и година след подаване на жалбата пред съда. А докато приключат с финален съдебен акт, част от казусите вече са решени по един или друг начин, случили са се събития, които са необратими. Това е само един от примерите, че понякога правосъдието у нас не върви с бързи темпове. Съгласен ли сте подобна констатация?
- Бързината на правораздаването е основен проблем във всички страни с демократична съдебна система. Статистиката показва, че този проблем не е съществен за административното правораздаване. Следва да се отбележи, че в мониторинговите доклади на Европейската комисия не се съдържат критики към дейността на административните съдилища.
Процесът на създаване на регионалните административни съдилища с всеобщ конкурс за съдиите и номиниране на административните ръководители от издържалите конкурса съдии, както и тяхната дейност през изминалите 15 години, е видимо проявление (единственото засега) на тази съдебна реформа, за която всички говорят, но никой не я е виждал. В областта на административното правораздаване тя е факт вече 15 години.
/РУМ/
RM1615AV.002 07:45
Константин Пенчев - административни съдилища - интервю
Константин Пенчев смята, че трябва сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури
София, 8 януари /Димитър Абрашев, БТА/
Според бившия председател на Върховния административен съд (2004-2010), а сега конституционен съдия Константин Пенчев, се налага сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури.
В интервю за БТА той коментира, че има възможности тази реорганизация, която безспорно ще включва и закриване на отделни звена, да бъде осъществена така, че да не се затруднява достъпът до правосъдие.
За съжаление, вече втори състав на Висшия съдебен съвет не успя да се справи с тази задача. Такава реформа е абсолютно необходима и рано или късно ще се осъществи, посочи той.
Пенчев смята, че усилията за създаване на административните съдилища в страната си заслужаваха. Изгради се една завършена система на административно правораздаване, която да отговори на нуждата от защита на гражданите в ежедневните им взаимоотношения с администрацията (централна и местна), посочи той.
Следва пълният текст на интервюто:
- Тази година отбелязваме 15 години от първите образувани дела в административните съдилища в страната. Оправдаха ли очакванията - както на хората, които атакуват актове, така и на гласувалите промените в АПК през 2006 година?
- В навечерието на 15-годишнината от създаването на регионалните административни съдилища мога убедено да кажа, че сериозните усилия за тяхната поява си заслужаваха. Изгради се една завършена система на административно правораздаване, която да отговори на нуждата от защита на гражданите в ежедневните им взаимоотношения с администрацията (централна и местна).
- Но през тези 15 години бяха отправяни редица критики за работата на тези регионални административни съдилища. Най-често чуваната беше, че част от тях, предимно в по-малките области, не са толкова натоварени и практически държавата плаща само за тяхната издръжка. Съгласен ли сте с тази критика?
- Още от създаването им административните съдилища срещнаха сериозен отпор не само отвън, но и вътре в системата. Основният упрек беше, че те са слабо натоварени, поради което съществуването им е безсмислено.
Статистиката, от самото начало на дейността им, показа, че навсякъде постъпленията на дела в административните съдилища надвишават тези на общите съдилища (окръжни и апелативни).
Наскоро, след дълга борба с всички финансови министри, без изключения, най-сетне бяха предпочетени интересите на гражданите пред интересите на юрисконсултите на данъчната администрация и данъчните дела се разглеждат от всички административни съдилища, което премахна диспропорцията в натоварването им.
- Имаше идея част от тези съдилища, които не са толкова натоварени, да бъдат дори закривани. Ако трябва да разширя малко този въпрос - закриването на съд или прокуратура - правилен ход ли е, кога е обоснован и означава ли той отнемане на достъп до правосъдие?
- Убеден съм, че за изминалите 15 години регионалните административни съдилища се утвърдиха и не би могло да става дума за тяхното закриване. Що се отнася до общия въпрос за създаване на оптимална "съдебна карта", то аз винаги съм бил привърженик на идеята, че се налага сериозна реорганизация на съществуващите съдилища и прокуратури.
Има възможности тази реорганизация, която безспорно ще включва и закриване на отделни звена, да бъде осъществена така, че да не се затруднява достъпът до правосъдие. За съжаление, вече втори състав на Висшия съдебен съвет не успя да се справи с тази задача. Такава реформа е абсолютно необходима и рано или късно ще се осъществи.
- Част от делата в административното производство започват понякога и година след подаване на жалбата пред съда. А докато приключат с финален съдебен акт, част от казусите вече са решени по един или друг начин, случили са се събития, които са необратими. Това е само един от примерите, че понякога правосъдието у нас не върви с бързи темпове. Съгласен ли сте подобна констатация?
- Бързината на правораздаването е основен проблем във всички страни с демократична съдебна система. Статистиката показва, че този проблем не е съществен за административното правораздаване. Следва да се отбележи, че в мониторинговите доклади на Европейската комисия не се съдържат критики към дейността на административните съдилища.
Процесът на създаване на регионалните административни съдилища с всеобщ конкурс за съдиите и номиниране на административните ръководители от издържалите конкурса съдии, както и тяхната дейност през изминалите 15 години, е видимо проявление (единственото засега) на тази съдебна реформа, за която всички говорят, но никой не я е виждал. В областта на административното правораздаване тя е факт вече 15 години.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text