site.btaНеобходими са повече идейни проекти в Плана за възстановяване и устойчивост, смята д-р Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора
AV 07:30:01 09-01-2022
RM1516AV.001 07:30
Стара Загора - икономика - интервю
Необходими са повече идейни проекти в Плана за възстановяване и устойчивост, смята д-р Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора
Стара Загора, 9 януари /Румяна Лечева, БТА/
Необходими са повече идейни проекти, които да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост, каза в интервю за БТА
д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора
Румяна Грозева е доктор по икономика от Института за икономически изследвания на БАН, с дългогодишен опит в сферата на регионалното икономическо развитие. Зад гърба си има успешно подготвени и изпълнени десетки международни проекти. През последните 12 години е изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора. В последните години фокусът на работата й е върху очакваното въздействие на енергийния преход върху регионалното развитие. Тя е член на управителния съвет на Индустриална зона "Загоре". Хоноруван преподавател е в катедра "Европеистика" във Философския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" и в Тракийския университет.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Предстои ново представяне на Плана за възстановяване и устойчивост в ЕС, има ли достатъчно идейни проекти за Старозагорски регион?
Отговор: Не сме готови с достатъчно идейни проекти и по Плана възстановяване и устойчивост, който се готви за страната като цяло, и по Териториалния план за справедлив преход за Старозагорски регион. Това е ситуацията и на национално, и на регионално ниво.
А и самият подход е озадачаващ - при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост държавните институции, които са отговорни за изготвянето му, не потърсиха въобще общините от региона, които ще бъдат най-засегнати. Да, има нарочен Териториален план за справедлив преход за региона, но типовете проекти, допустими за финансиране, са коренно различни. Не е потърсена връзка между двата вида планове, за да се осигури максимален ефект.
Териториалните планове за справедлив преход, за чието изготвяне в България е ангажирана компанията Прайсуотърхаус Купър, са необходимото условие, за да получат регионите в преход финансиране от Фонда за справедлив преход, през който страната ни договори 1,3 млрд. евро до 2027 г.
Има много съществен недостиг на капацитет за генериращи идеи в страните от Източна и Централна Европа. Полша и Чехия дръпнаха напред, защото успяха да реализират съвместни проекти в Германия. Ние се оказахме затворени в рамките на оперативните програми, които изпълняваме на национално ниво с финансиране от ЕС - в ЕС говорят за дигитализация, изкуствен интелект, индустрия 5.0 - ние продължаваме да говорим за технологична модернизация, което е лайтмотив от предприсъединителния ни период. От консултантската компания, с цел да подпомогнат процеса на изработване на Териториалния план за Стара Загора, направиха паралел с един район в преход в Словакия - Горна Нитра, един от 40-те на територията на ЕС, сред които е и Старозагорски регион, там се очаква работни места да загубят 4 хил. души и по време на подготовката на плана си за справедлив преход техните колеги са получили над 400 идеи за проекти. В България, в регион Стара Загора, където цифрите за засегнатите лица варират от 12 до 300 хил. души, проектните ни идеи са около 60. Разликата е огромна.
Мисля, че имаме очаквания от консултантската компания, които не са реалистични. Нейният ангажимент е да подпомага развитието на идеи, не да създава идеи.
Ситуацията в Кюстендил и Перник, другите два български града, засегнати от зелената трансформация, е идентична.
Въпрос: Има ли вече обединение на усилията на държавна власт, местна администрация, регионални структури, НПО, бизнес в подготовката на нови проекти при кандидатстване по Териториалния план за справедлив преход?
Отговор: Проектната подготовка от край време е предизвикателство пред Стара Загора - необходимо е да се работи още за подобряване на връзките, координацията, комуникацията между отделните организации, институции, местни власти, регионална власт, НПО и гражданския сектор, бизнес. Да се изгради институционалност на местно/регионално ниво в тази посока.
Смяната на позиции в държавната власт също създава затруднения.
По отношение на НПО сектора има едно консолидиране, обменяме информация и идеи, при бизнеса това се случва по-трудно и от тук процеса не върви, той зацикля. И ако не съумеем това да го преодолеем, няма значение колко опитен и подготвен е консултантът ни. Ние сами трябва да кажем какви са според нас проектите, които трябва да изпълним, за да имаме плавен преход, за да имаме икономика, която да бъде базирана на ресурсите, които имаме. Отново подчертавам, че "Марица-изток" трябва да продължи да играе своята водеща роля в този преход и да имаме едно качество на живот, за което всички желаем.
Въпрос: В началото на 2022 -а година има толкова много и различни мнения за бъдещето на комплекса "Марица-изток". Според вас какъв е потенциалът на този въглищен регион със запаси от близо 50 години?
Отговор: Комплексът "Марица-изток" има бъдеще, но ние трябва да гледаме стратегически на развитието му. Въглищните централи не трябва да се затварят в смисъла, в който повечето хора си го представят: утре завъртаме ключа и толкоз. Според Съвместния изследователския съвет на ЕС регионът е сред 3-те най- перспективни в ЕС и с най-добър потенциал за производство на зелен водород.
Тази перспектива беше тема на доклада ми, който представих по време на конференцията на "Трите морета" миналото лято в София, на която България беше домакин за първи път. Основна цел на "Три морета" е да насърчи регионалното сътрудничество, транспортната, дигиталната и енергийната свързаност в Централна и Източна Европа чрез общи проекти. Инициативата е насочена към постигане на устойчив икономически растеж в страните на региона, който по-бързо да позволи социално и икономическо сближаване в Европа.
В "Марица-изток" сега работят електроинженери, машинни инженери, техници, които могат да работят и в изграждането на Хъба за зелен водород, да бъдат ангажирани в неговото функциониране; в едно нов завод за слънчеви панели, електролизьоли, тръби и това да носи добавена стойност на икономиката, тук, у нас.
Бих искала да посоча един добър пример - датския град Олборг, който имах възможността да посетя в началото на септември м.г. със заместник-кметове от региона и Тракийския университет. Това е "градът на димящите комини" през 70-те години на XX век, бивш промишлен район - сега се е превърнал в зеления хъб на Дания. Градът има стратегия за следващите 100 години. Това е един вече привлекателен район за живеене, а новите жители в него през последните 6-7 години устойчиво нарастват средно с 2500 годишно.
Въпрос: Има ли вече контакти между Института за устойчив преход, който беше създаден в Тракийския университет и виждате ли нови възможности за съвместна дейност ?
Отговор: Тракийски университет е от учредителите на АРИР /Агенцията за регионално и икономическо развитие/ и връзките са силни. Ситуирането на първия подобен институт в България е привилегия за нашата област. Вече обменяме опит и контакти. Имаме и съвместно участие в няколко проектни предложения. Представители на Института бяха активни участници във втората конференция за зелен преход, която АРИР и партньори организираха в Стара Загора.
В Института, освен научна и изследователска дейност, ще се разработват и практики. Ситуирането му в Стара Загора е един добър знак и сигнал за "Марица-изток, че към прехода към зелена икономика в региона не се подхожда едностранчиво.
В АРИР говорим за водородна икономика, за проекти свързани с развитието на водородна икономика, проекти свързани с подсилване на предприемаческия и инвестиционния потенциал на областта. А и Стара Загора вече е на картата на водородните долини в ЕС.
Въпрос: В Плана за възстановяване и устойчивост е заложено и развитие на индустриални зони в страната. Какви са перспективите пред Индустриална зона "Загоре"? Тя подадена ли е като проект от региона?
Отговор: Има интерес от инвеститори, има запитвания, но най-често условието е по-голям терен, който няма в наличност. За съжаление няма налични и привлекателни и частни терени, които да отговорят на търсенето. В Плана предлагаме разширяването на индустриалната зона "Загоре" с нови 600 декара и създаването на фотоволтаична централа за нуждите на инвеститорите от зелена енергия, за да решим проблема с липсата на големи терени. Надявам се да бъде припознат като алтернативен проект. Има сериозни перспективи. Например в мехатрониката, която има добро представяне в нашия регион. Това е един силно развит сектор, който има голям потенциал за разширяване.
Важно е да разберем, че всеки един нов инвеститор се интересува освен от терен, от образователна и културна инфраструктура.
Аз виждам бъдеще в кръговата икономика, която да реши проблемите с вредната пластмаса и оползотворяването на ресурсите като цяло.
Привличането на нови инвеститори изисква както стратегия, така и тактика, последователен и целенасочен план.
Един пример ще предложа на вашето внимание. През последните четири години 35 хиляди жители на Старозагорска област започнаха работа в Пловдив, защото намериха работа в Тракия Икономическа Зона. Това беше споменато на работен семинар на Българската агенция за инвестиции.
На този етап всички, които са ангажирани от разрастването на индустриална зона "Загоре", имаме единомислието, че разширението на Зоната и привлечените производства на следващи етапи трябва да бъдат така проектирани, че да бъдат въглеродно неутрални. Това ще помогне да се привлекат производства с голяма добавена стойност, защото всъщност инвеститорите все повече поставят това като водещо изискване, да имат възможност да разширяват производството си в среда, която им позволява да бъдат климатично неутрални. В това отношение се проектират собствени фотоволтаични паркове, които да осигуряват зелената енергия на инвеститорите, това което предлагаме и в индустриална зона "Загоре".
/РУМ/
RM1516AV.001 07:30
Стара Загора - икономика - интервю
Необходими са повече идейни проекти в Плана за възстановяване и устойчивост, смята д-р Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора
Стара Загора, 9 януари /Румяна Лечева, БТА/
Необходими са повече идейни проекти, които да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост, каза в интервю за БТА
д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора
Румяна Грозева е доктор по икономика от Института за икономически изследвания на БАН, с дългогодишен опит в сферата на регионалното икономическо развитие. Зад гърба си има успешно подготвени и изпълнени десетки международни проекти. През последните 12 години е изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора. В последните години фокусът на работата й е върху очакваното въздействие на енергийния преход върху регионалното развитие. Тя е член на управителния съвет на Индустриална зона "Загоре". Хоноруван преподавател е в катедра "Европеистика" във Философския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" и в Тракийския университет.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Предстои ново представяне на Плана за възстановяване и устойчивост в ЕС, има ли достатъчно идейни проекти за Старозагорски регион?
Отговор: Не сме готови с достатъчно идейни проекти и по Плана възстановяване и устойчивост, който се готви за страната като цяло, и по Териториалния план за справедлив преход за Старозагорски регион. Това е ситуацията и на национално, и на регионално ниво.
А и самият подход е озадачаващ - при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост държавните институции, които са отговорни за изготвянето му, не потърсиха въобще общините от региона, които ще бъдат най-засегнати. Да, има нарочен Териториален план за справедлив преход за региона, но типовете проекти, допустими за финансиране, са коренно различни. Не е потърсена връзка между двата вида планове, за да се осигури максимален ефект.
Териториалните планове за справедлив преход, за чието изготвяне в България е ангажирана компанията Прайсуотърхаус Купър, са необходимото условие, за да получат регионите в преход финансиране от Фонда за справедлив преход, през който страната ни договори 1,3 млрд. евро до 2027 г.
Има много съществен недостиг на капацитет за генериращи идеи в страните от Източна и Централна Европа. Полша и Чехия дръпнаха напред, защото успяха да реализират съвместни проекти в Германия. Ние се оказахме затворени в рамките на оперативните програми, които изпълняваме на национално ниво с финансиране от ЕС - в ЕС говорят за дигитализация, изкуствен интелект, индустрия 5.0 - ние продължаваме да говорим за технологична модернизация, което е лайтмотив от предприсъединителния ни период. От консултантската компания, с цел да подпомогнат процеса на изработване на Териториалния план за Стара Загора, направиха паралел с един район в преход в Словакия - Горна Нитра, един от 40-те на територията на ЕС, сред които е и Старозагорски регион, там се очаква работни места да загубят 4 хил. души и по време на подготовката на плана си за справедлив преход техните колеги са получили над 400 идеи за проекти. В България, в регион Стара Загора, където цифрите за засегнатите лица варират от 12 до 300 хил. души, проектните ни идеи са около 60. Разликата е огромна.
Мисля, че имаме очаквания от консултантската компания, които не са реалистични. Нейният ангажимент е да подпомага развитието на идеи, не да създава идеи.
Ситуацията в Кюстендил и Перник, другите два български града, засегнати от зелената трансформация, е идентична.
Въпрос: Има ли вече обединение на усилията на държавна власт, местна администрация, регионални структури, НПО, бизнес в подготовката на нови проекти при кандидатстване по Териториалния план за справедлив преход?
Отговор: Проектната подготовка от край време е предизвикателство пред Стара Загора - необходимо е да се работи още за подобряване на връзките, координацията, комуникацията между отделните организации, институции, местни власти, регионална власт, НПО и гражданския сектор, бизнес. Да се изгради институционалност на местно/регионално ниво в тази посока.
Смяната на позиции в държавната власт също създава затруднения.
По отношение на НПО сектора има едно консолидиране, обменяме информация и идеи, при бизнеса това се случва по-трудно и от тук процеса не върви, той зацикля. И ако не съумеем това да го преодолеем, няма значение колко опитен и подготвен е консултантът ни. Ние сами трябва да кажем какви са според нас проектите, които трябва да изпълним, за да имаме плавен преход, за да имаме икономика, която да бъде базирана на ресурсите, които имаме. Отново подчертавам, че "Марица-изток" трябва да продължи да играе своята водеща роля в този преход и да имаме едно качество на живот, за което всички желаем.
Въпрос: В началото на 2022 -а година има толкова много и различни мнения за бъдещето на комплекса "Марица-изток". Според вас какъв е потенциалът на този въглищен регион със запаси от близо 50 години?
Отговор: Комплексът "Марица-изток" има бъдеще, но ние трябва да гледаме стратегически на развитието му. Въглищните централи не трябва да се затварят в смисъла, в който повечето хора си го представят: утре завъртаме ключа и толкоз. Според Съвместния изследователския съвет на ЕС регионът е сред 3-те най- перспективни в ЕС и с най-добър потенциал за производство на зелен водород.
Тази перспектива беше тема на доклада ми, който представих по време на конференцията на "Трите морета" миналото лято в София, на която България беше домакин за първи път. Основна цел на "Три морета" е да насърчи регионалното сътрудничество, транспортната, дигиталната и енергийната свързаност в Централна и Източна Европа чрез общи проекти. Инициативата е насочена към постигане на устойчив икономически растеж в страните на региона, който по-бързо да позволи социално и икономическо сближаване в Европа.
В "Марица-изток" сега работят електроинженери, машинни инженери, техници, които могат да работят и в изграждането на Хъба за зелен водород, да бъдат ангажирани в неговото функциониране; в едно нов завод за слънчеви панели, електролизьоли, тръби и това да носи добавена стойност на икономиката, тук, у нас.
Бих искала да посоча един добър пример - датския град Олборг, който имах възможността да посетя в началото на септември м.г. със заместник-кметове от региона и Тракийския университет. Това е "градът на димящите комини" през 70-те години на XX век, бивш промишлен район - сега се е превърнал в зеления хъб на Дания. Градът има стратегия за следващите 100 години. Това е един вече привлекателен район за живеене, а новите жители в него през последните 6-7 години устойчиво нарастват средно с 2500 годишно.
Въпрос: Има ли вече контакти между Института за устойчив преход, който беше създаден в Тракийския университет и виждате ли нови възможности за съвместна дейност ?
Отговор: Тракийски университет е от учредителите на АРИР /Агенцията за регионално и икономическо развитие/ и връзките са силни. Ситуирането на първия подобен институт в България е привилегия за нашата област. Вече обменяме опит и контакти. Имаме и съвместно участие в няколко проектни предложения. Представители на Института бяха активни участници във втората конференция за зелен преход, която АРИР и партньори организираха в Стара Загора.
В Института, освен научна и изследователска дейност, ще се разработват и практики. Ситуирането му в Стара Загора е един добър знак и сигнал за "Марица-изток, че към прехода към зелена икономика в региона не се подхожда едностранчиво.
В АРИР говорим за водородна икономика, за проекти свързани с развитието на водородна икономика, проекти свързани с подсилване на предприемаческия и инвестиционния потенциал на областта. А и Стара Загора вече е на картата на водородните долини в ЕС.
Въпрос: В Плана за възстановяване и устойчивост е заложено и развитие на индустриални зони в страната. Какви са перспективите пред Индустриална зона "Загоре"? Тя подадена ли е като проект от региона?
Отговор: Има интерес от инвеститори, има запитвания, но най-често условието е по-голям терен, който няма в наличност. За съжаление няма налични и привлекателни и частни терени, които да отговорят на търсенето. В Плана предлагаме разширяването на индустриалната зона "Загоре" с нови 600 декара и създаването на фотоволтаична централа за нуждите на инвеститорите от зелена енергия, за да решим проблема с липсата на големи терени. Надявам се да бъде припознат като алтернативен проект. Има сериозни перспективи. Например в мехатрониката, която има добро представяне в нашия регион. Това е един силно развит сектор, който има голям потенциал за разширяване.
Важно е да разберем, че всеки един нов инвеститор се интересува освен от терен, от образователна и културна инфраструктура.
Аз виждам бъдеще в кръговата икономика, която да реши проблемите с вредната пластмаса и оползотворяването на ресурсите като цяло.
Привличането на нови инвеститори изисква както стратегия, така и тактика, последователен и целенасочен план.
Един пример ще предложа на вашето внимание. През последните четири години 35 хиляди жители на Старозагорска област започнаха работа в Пловдив, защото намериха работа в Тракия Икономическа Зона. Това беше споменато на работен семинар на Българската агенция за инвестиции.
На този етап всички, които са ангажирани от разрастването на индустриална зона "Загоре", имаме единомислието, че разширението на Зоната и привлечените производства на следващи етапи трябва да бъдат така проектирани, че да бъдат въглеродно неутрални. Това ще помогне да се привлекат производства с голяма добавена стойност, защото всъщност инвеститорите все повече поставят това като водещо изискване, да имат възможност да разширяват производството си в среда, която им позволява да бъдат климатично неутрални. В това отношение се проектират собствени фотоволтаични паркове, които да осигуряват зелената енергия на инвеститорите, това което предлагаме и в индустриална зона "Загоре".
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text