site.bta20 ОКТОМВРИ, 19.00 Ч., КАМЕРНА ЗАЛА, ВОКАЛНА ФОРМАЦИЯ ИМПРЕСИЯ
20 октомври, 19.00 ч. Камерна зала
Вокална формация
ИМПРЕСИЯ
Валентина Христова
Нина Кръстева
вяра Димитрова
Гина Колева
Валери Величков
витлеем Господинов
георги Бейков
Константин Видев
Янко Маринов
Божествената хармония на Барока
В програмата: Георг Фридрих Хендел - избрани хорове от ораториите «Аталия» и «Семеле»; Хенри Пърсел – «Крал Артур» и «Дидона и Еней»
20 октомври 2017 г., петък 19:00 ч.
Камерна зала България
ИМПРЕСИЯ вокален състав
ЯНКО МАРИНОВ съпровод на пиано
Могъщите хорове от ораторията "Аталия" на Хендел, политическата критика и трагедията от "Дидона и Еней" и рицарските приключения от "Крал Артур" на Пърсел, и щастливия вакхически финал от Хенделовата "Семеле"!
https://www.facebook.com/events/1856043354725671
АТАЛИЯ
Колосът на френската драматургия от ХVII век – Жан Расин, е сред първите автори, претворили библейския разказ за юдейската царица Аталия (Готолия), който откриваме във Втора книга Паралипоменон (гл. 22 и 23) от Стария завет. Това e история за власт и кървави убийства, за стихийната страст на жена, отдала се на жаждата за мъст и нарушила закона на Господ. Аталия е готова на всичко, за да възкачи любимия си син на трона – дори убива законните престолонаследници на Юдея. Заради безчинствата си, извършвани със съвета и съгласието на Аталия, синът й е застигнат от Божието наказание и е убит. Жената, възкачила го незаконно на царския престол, не иска да се откаже от властта и сама заема трона. Тя престъпва всички закони и след шест години бива застигната от възмездие - тълпата я разкъсва, а царството на юдеите се връща към Закона. Това е историята, която Расин въплъщава с майсторство в пиесата си „Аталия“ през 1691 г. Четири десетилетия по-късно тази творба привлича вниманието на английския поет и преводач Самуел Хъмфрис (Samuel Humphreys), като през 1733 г. преводът му става основа за либретото на едноименната оратория на Хендел (HWV 52).
В либретото на Хенделовата „Аталия“ текстът на оригиналната творба на Расин е силно променен. В него откриваме акцент върху темата за премахването на идолопоклонничеството, което може да се проследи и в други оратории на Хендел по старозаветни сюжети. Това е и характерен за композитора мъдър политически ход, насочен към утвърждаване на християнството и религиозната реформа на Острова. Хендел засилва влиянието си в английския двор и печели любовта на публиката. „Аталия“ е третата му оратория, като премиерата й се състои на 14 юли 1733 г. в Оксфорд, а според хронистите публиката наброява внушителните 3 700 човека. След по-малко от две години се състои премиерното изпълнение на „Аталия“ и в лондонския Covent Garden Theatre. Главната роля е поверена на една от най-великите певици на XVIII-ти век - Сесилия Арн (Cecilia Arne), съпруга на именития композитор Томас Арн.
В програмата на концерта „Божествената хармония на Барока“ премиерно ще бъдат изпълнени някои арии от ораторията „Аталия“ и хоровете:
„Tyrants would, in impious throngs“ - в който солото на Джозабет, обвиняващо жестоките тирани, е подкрепено с възгласи от хора, подобно на формите на античната драма.
„Hallelujah“ – написана като могъща двойна фуга, със символни мотиви от „ходове на Възкресението“ – тема с възходящи кварти и контрапункт от фигури на скандикус. За разлика от знаменитата Hallelujah от ораторията „Месия“, която е в ре мажор – тоналност на Божията слава, тази от „Аталия“ е композирана в ре минор (primi toni) - тоналност на изначалното, на Сътворението.
„Give Glory“ – заключителен осемгласен хор, въздаващ възхвала към Бога и вечното му царство.
news.modal.header
news.modal.text