site.btaНовата Индо-тихоокеанска стратегия на САЩ - отчитане на новите геополитически реалности

AV 12:34:02 14-02-2022
PA1228AV.002
САЩ - Азия - Тихи океан - геополитика - обзор

Новата Индо-тихоокеанска стратегия на САЩ -
отчитане на новите геополитически
реалности


София, 14 февруари (Николай Станоев, БТА)

Сега, когато вниманието на целия свят е приковано към Украйна, едно развитие остана може би незабелязано: в петък - деня, когато предупредиха, че Русия може да нападне Украйна "всеки момент" - Съединените щати публикуваха новата си Индо-тихоокеанска стратегия. Това отразява ключовото значение на този регион, който все повече се утвърждава като икономическия двигател на планетата, но и като основна арена на геополитическото съперничество през 21-и век.

Украйна, "горещата точка" в момента, се намира на няколко хиляди километра, а напрежението между Запада и Русия е в своя апогей след края на Студената война. Това обаче не променя дългосрочните тенденции: според британския мозъчен тръст Център за икономически и бизнес изследвания Китай ще изпревари САЩ като икономика номер едно до края на това десетилетие. Поднебесната империя все по-решително разпростира своето влияние на цялата планета и оспорва доминиращата роля на Запада, предизвиквайки сериозни безпокойства и у свои съседи. Съединените щати от своя страна се опитват да използват тези тревоги, като изграждат съюзи с държави от района на Тихия и на Индийския океан, в опит да сдържат китайските амбиции.

През 2011 г. администрацията на президента Барак Обама обяви, че САЩ пренасочва фокуса на стратегическото си внимание от Близкия изток към Азиатско-тихоокеанския регион - повратен момент във външната политика на световната суперсила. Това отчитане на променящите се геополитически реалности бе приветствано от традиционни американски съюзници в региона, сред които Япония и Южна Корея, и възприето като възможност от други държави, които имат териториални спорове с Китай или се притесняват от неговия бърз възход и все по-големи амбиции, като Индия и Виетнам.

Показателно е, че, на фона на дълбоката политическа поляризация в САЩ, Доналд Тръмп, приемникът републиканец на Обама, продължи този курс и дори започна "търговска война" с Пекин, въпреки че скъса с редица други политики на своя предшественик демократ. След това, демократът Джо Байдън, който победи Тръмп на президентските избори през ноември 2020 г. с обещанието за коренна промяна, запази твърдата му линия към Китай.

"Нито един друг регион няма да има в бъдеще толкова ключово значение за Съединените щати", подчерта при представянето на 18-страничната стратегия представител на администрацията на Байдън. Той добави, че "сигурността и просперитетът на Америка в значителна степен зависят от сигурността и просперитета на Индо-тихоокеанския регион".

В стратегията САЩ обещават да отделят повече ресурси, за да противодействат на, според тях, опитите на Китайската народна република (КНР) да създаде своя сфера на влияние в региона и да стане най-влиятелната сила в света, "като комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ", посочва Ройтерс.

"От нашите колективни усилия през следващото десетилетие ще зависи дали КНР ще успее да промени (сегашните) правила и норми, които носят полза на Индо-тихоокеанския регион и на (цялата планета)", се подчертава в документа.

Съединените щати обещават да подновят старите си съюзи и да укрепят своите нови партньорства в Индийския и Тихия океан, както и да инвестират в регионални организации. Стратегията изрично споменава важното значение на една "силна Индия" като партньор за една положителна регионална визия.

САЩ ще се стремят към "свободен и отворен Индо-тихоокеански регион... посредством мрежа от силни и взаимно подсилващи се коалиции". Стратегията потвърждава американските планове за създаване в началото на тази година на Индо-тихоокеанска икономическа рамка - инициатива, с която администрацията на Байдън се надява да запълни поне частично голямата празнина, оставена от Тръмп, който през 2017 г. изтегли Съединените щати от многостранно споразумение за свободна търговия (Транстихоокеанското партньорство), отбелязва Ройтерс.

Нагледен пример за обещанието на администрацията на Байдън да фокусира вниманието си върху "всяко кътче" от обширния регион, който се простира от Южна Азия до най-отдалечените части от Пасифика, е участието на Антъни Блинкън в срещата на върха на тихоокеанските островни държави в събота. Това бе първото посещение на държавен секретар на САЩ във Фиджи от близо четири десетилетия. Визитата съвсем неслучайно съвпадна с представянето на стратегията, за да подчертае приоритетното значение, което Вашингтон придава на региона, отбелязва Ройтерс. Още повече че в деня на откриването на зимните олимпийски игри в Пекин на 4 февруари президентите на Китай и Русия, Си Цзинпин и Владимир Путин, дадоха да се разбере, че стратегическото партньорство между двете авторитарни източни сили с цел изграждане на един нов световен ред, основан на техните разбирания за човешките права и демокрацията и предизвикващ Съединените щати и демократичния Запад като цяло, "няма граници".

Включен в стратегията план за действие през следващите 12-24 месеца предвижда САЩ да разширят дипломатическото си присъствие в Югоизточна Азия и на тихоокеанските острови. Блинкън впрочем използва посещението си във Фиджи, за да обяви, че Съединените щати отново ще отворят свое посолство на Соломоновите острови.

Вашингтон вече е имал такова дипломатическо представителство в продължение на пет години, преди да го затвори през 1993 г., припомня Асошиейтед прес. Сега архипелагът с население от 700 хиляди души е най-голямата тихоокеанска островна държава, където няма американско посолство. Асошиейтед прес отбелязва, че целта на откриването на дипломатическото представителство е да се противодейства на влиянието на Пекин, преди той да се е "укрепил здраво" на Соломоновите острови, според израза на Държавния департамент на САЩ.

През ноември в малката островна страна, която през 2019 г. внезапно скъса дипломатическите си отношения с демократичен Тайван за сметка на комунистически Китай, избухнаха вълнения, при които загинаха трима души. Причините за размириците бяха комплексни: бедността и етническите вражди бяха водещите фактори, но протестите имаха и антикитайска насоченост.

Що се отнася до Тайван, Белият дом на практика потвърждава политиката си на "един Китай", но обещава да работи с партньори не само от региона, но и отвъд него, за да поддържа мира и стабилността в Тайванския проток - де факто отхвърляне на претенциите на КНР към самоуправляващия се остров, който тя смята за своя сепаратистка провинция.

"Признаваме, че нашите възможности да променим Китай са ограничени, и затова се стремим да моделираме стратегическата среда около Китай", обясни високопоставен представител на администрацията на Байдън, цитиран от Ройтерс. Той уточни, че стратегията на Вашингтон към Пекин е по-обща и не се свежда само до току-що публикувания документ.

В текста САЩ потвърждават своя ангажимент към сегашния световен ред, основан на правила и на западните ценности, но в същото време изразяват готовност за сътрудничество с Китай в области, където това е възможно и е от взаимен интерес, като борбата с климатичните промени.

Тихоокеанската обиколка на Блинкън завърши в събота на Хавайските острови с разговори с външните министри на Япония и Южна Корея - стари американски съюзници в Източна Азия, които споделят със Съединените щати не само общи ценности, но и притеснения във връзка със Северна Корея и Китай. В петък в Мелбърн държавният секретар на САЩ се срещна с първите дипломати на останалите държави от Четиристранния диалог за сигурност КУАД (QUAD) - Индия, Австралия и отново Япония. Този формат има за цел да противодейства на нарастващото влияние на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион, отбелязва Франс прес.






/ПА/